петък, 2 февруари 2018 г.

Слънце

измий сълзите ми със слънце
и прашинка шарен цвят
душата е едничко зрънце
болки в нея не блестят
студът е някакви окови
ръждясали от тъмнина
измий сълзите ми със слънце
да цъфне тази равнина
нагъната от щипка радост
малко цвете червеней
измий сълзите ми със слънце
и тъгата ще бледней

Няма коментари:

Публикуване на коментар