понеделник, 4 юни 2018 г.

Дъжд

В тоя летен дъжд, намирам себе си.
Далеко нещо ми гърми.
На задно пуши, вие нейде си.
А тука пак ще нацъфти.

От припека в земята пърхащо.
С малко влага в армаган.
В шепа свети капка, мъркащо.
Живота влага и е дал.

Но сякаш малка ни е вадата.
Росата никога не е и дъжд.
Но  все пак не е в забравата.
Разцъфва малък, светещ връх. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар