петък, 8 юни 2018 г.

Лято се разтропа

Бързо лято се разтропа.
Сякаш в него нещо хлопа.
Не ми било дум, дум, дум.
Най ми било гръм, гръм, гръм.

Слънце веждите си сви.
- Стресна ме, иди си ти.
Тъкмо сладко съм захъркало.
Тиии, света си ми объркало.

-Що бе, дан не ти е зима.
С мечките да спиш, година.
И голям ти стрес си хванало.
Ощ одеялото не си си махнало.

-Уш си лято подранило.
Нощеска студ ме свило.
Таз  вода от де се рукна.
Ще се давя, ще си пукна.

Ще умреш ти дрън, дрън, дрън.
Дремеш, дремеш пак за сън.
А и погледни цветятаааа.
Си скомърцало с топлината.

Ако не се разтропам аз.
Де цветя при теб тогаз.
Грееш, грееш, та заспиш.
Глей цъфтят и пеят, виж!

Няма коментари:

Публикуване на коментар