събота, 14 юли 2018 г.

С мене си

Не ми се пише в страницата празна.
Не ми се смей в самотният ми двор.
Но думите се леят, малко странно.
Като засечено пране на тоз простор.

Покриват се ту в бяло, ту някак в черно.
Има някак сивички дори.
Омесват се безцветно и умерено. 
Без капка свян на своите черти.

Тъка си драскам някак на гърба си.
Защото няма ни един четец.
Но счупвам молива  твърдо със зъба си.
Остава само безцветния писец.

Няма коментари:

Публикуване на коментар