Изтърсва защитната си коричка и показва кълн че което е жадно за първата роса от челото на новородено, като попива жаждата му за живот от първия миг в който усети света!
Изпъва гръб че все едно се събужда след невинен детски сън и се изправя да расте към небето. Синьо, без тъмни облаци очакващи буря от злини. Нито светкавици раздаващи огън и смърт на радостта. Няма да вали дъжд от мъка и безсилие!
Защото вече е пъпка, готова да цъфне от докосване на чесността и любовта на невинни и усмихващи се от щастие !
Намери ли са пътя, разцъфтя!
Чудно цвете, с аромат на душа, цвят на сърце и неземно излъчване.Доброта!
Много стършели и оси на злото си блуждаеха, готови да смучат.
И то увяхна и падна.
Слънцето ще залезе от мъка надвечер по- Доброто. Но с Надежда че на другия ден пак ще намери сили да изникне и цъфне. И заедно ще светят по-добре. Сега привечер когато настъпва отвъдното ще се свият в своята защитена коричка и ще чакат Зората!
...
Всеки Божи ден, разцъфват цветя на Доброто. Важното е да ги опазим.
ОтговорИзтриванеМоже да е шаблонно, но доброто винаги разцъфва. Защото упоритостта и постоянството са част от него.
ОтговорИзтриванеИ на теб казвам така е.
ОтговорИзтриване