събота, 9 януари 2010 г.

Съботен Гъдел

От снощи не ми е на мястото. Ходи си нещо, рушка и ми избиват едни вълни които ме полазват от всякъде. Обикаля си по чакрите ми и ги разтресва. Те като им се играе като заподскачат и се въртят, не мом се усетя какво им е.
Нещо си бъка, омайва ме някак за по-бърз изгрев днес!Аз като призрак отнесен напред или другаде реших да си изтипосам замаяните черти пред огледалото и малко да ги туря в ред. Брей и пастата за зъби ли е хванала къра че е такава днес.Уф туй било крема за ръце, ма какво прави на четката за зъби.
Пусти муй шашави от мерак за нещо си са ме дигнали посред нощите, глей четри и трийсет.
И като сме се изтъпанчили в кухнята ша пием кафе. Абе бърза нещо, ама не казва кво. И в кафето влезе ша му съй значи. Изгълтах го вряло и ми се опъна езика кат клечка за зъби.Сега той езика де навън и аз правя о у ъ ф, хубаво е че пиша а не дрънкам.
Сега а , аз нали всяка сутрин пиша на тетрадката да го усетя та химикала нещо и той избърза та свърши. В гардероба има. Брей и календар, та днес е Събота. Най-хубавия ден от седмицата.Пък аз съм се зачудила що иска да стане по-бързо. Ми от мерак!

...

11 коментара:

  1. Аз днес пък не бързам. Искам двата дни да минат по-бавно, но няма начин. Хубав и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Той не бърза да свършва само ше дойде по бързо от мерак.Хубав и усмихнат ден и на теб!

    ОтговорИзтриване
  3. :)) Мога само да ви завиждам, че имате гъдел.
    Пък Глокси има ссамо неррви, неррви, неррви :)!
    Айде, цунки :)!

    ОтговорИзтриване
  4. Я се погъделичкай да не грабна точилката аз че ще видиш едни нерви ей сега :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Трябва, трябва, че иначе: Нервес, нервес, откачинес !:))

    ОтговорИзтриване
  6. Ей,това е!:)Пък аз като призрак ходя цял ден и се чудя как да се измъкна от задължения ,че да поспя...ама де този късмет!!!!:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Ма как ще спиш няма такова нещо ходи и бъка хич не го е еня че си имаш задължения :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Събота наистина си го спомням като най-хубавият ден.
    Сега ,когато работя в къщи, всички ми са еднакви и се изгуби чара и тръпката от очакването на съботата.
    Да ,но за това пък работя и почивам когато ми е кеф и не се блъскам по транспорт до месторабота...
    Така, че пълно щастие няма :))
    Важното е да ценим мига и да му се радваме, нали? :)

    ОтговорИзтриване