четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Къде са

Звездичките
тъмно е
има облаци
скрити са всичките
но са там
коя ли е моята
затварям очи
тръгва някаква диря
намирам своята.
Невзрачна
прилича на мен
всякакъв блясък
забравен спомен
нещо мъждука
там някъде скрито
чака от мен
да бъде открито.
Покрита със прах
изтривам без страх
започвам веднага
да я подреждам
натикани мисли
желания
аз да нареждам.
На високо
слагам онова
червеното, огнено
пари жестоко
някак си кратко
болезнено, сладко
усещам че съм
жива
макар леко грозновата
сега се чувствам щастливо
красива.
Малко по надоло
поставям синьо
очи на приятелка
само с поглед
усеща душата ми
прошепва, мило
как си днес
позволи да извадя
това което те е свило.
До тях на вълнички
зелени
моята музика
в стихове
като тревички засмени
на пролет
унасям се в нея
почвам си
полет даже си пея
не аз, нещо в мен.
Колко много цветове
ще си сложа
понякога ярки и светли
когато е весело
ако настъпи тъга
млко черни черти
току виж са потекли.
А какъв ли е фона
на мойта звздичка
лилав
смесиха всички
своето АЗ
стана завчас
затварям очи и оглеждам
добре е
вече няма какво да подреждам
само ще я бърша
от горещия пясък
да не загуби
скромния блясък!

...

6 коментара: