сряда, 7 септември 2011 г.

Нещо като спомени

Нищо, че съм изтърсака в семейството.
Първа хванах асфалта за града, защото ние бяхме едни работни селяни. Не захлупени де.  Някой да не си мисли, че селяните не правят това,онова. Даже имат библиотека и четат книги. А като им омръзне ходят да крадат люцерна и да палят щайгите на магазина.
Аз съм и първия поет в семейството, може и в рода. 
Прописах на осемнайсет. Само, че тогава имаше по важни неща. Примерно да се крием в тоалетната и да пуфкаме цигари. Да заглеждаме момчетата и да им търсим недостатъци. После си зарових това писане някъде до някое време.
И сега на дърти години се разписвам. Освен това се разправям с разни платформи и мрежи и не знам какво. Не стига, че няколко дена мъча новата визия на Блогер, ами сутринта и мозилата искала флаш плеър. Ами слагам, ама ми натресе подарък. Някаква си антивирусна, директно на десктопа. Ма аз не мога да деактивирам от там. Е малкия син е отпуска.
Какво доживях.... 

пп. в момента пак мъча новия...

3 коментара:

  1. На десктопа ти е само шоркъта. За да деинсталираш, ти трябва това (добро е, ползвам го от самото си прохождане тук):
    http://softvisia.com/download.php?view.1067

    ОтговорИзтриване
  2. шорТкът, да кажа (ям букви, това е икона за бърз достъп, къс, отрязък, ако щеш и шорти къси гащи :) ). Какво направи, деинсталира ли? Не може две антивирусни, ще се изядат една друга :P

    ОтговорИзтриване
  3. знам че се ядат сина деинсталира, влиза в някакви неща дето не ги разбирам. Събудих го в 7 и 30 за тая работа, ма малкия е светец и не ядох парсата

    ОтговорИзтриване