петък, 21 октомври 2011 г.

В пет и двайсе

В пет и двайсе ходи по паважа.
А студът прочиства натрупания прах.
От вътре клетките не искат да и кажат.
Разголени, последните звезди броят.
Изчакват утрото да светне.
И всичко да започне да свисти.
Нейните стъкла, очакват блеснали.
Отзад нищо не сълзи.
Приготвя и наслагваната броня.
Няма поникнали криле.
Днеска, още никой не я е гонил.
Дори не са я цепили на две
Там вътре се крие скрито нещо.
То ходи по тъмния паваж.
Остава тук, там някакви горещи.
В пет и двайсе зад гърба на всеки нощен страж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар