четвъртък, 1 декември 2011 г.

На украсено

Защо си тъй плах, умислен и притиснат.
Като миналогодишната играчка, която лекичко нашепва.
- И аз искам на елхата на душата ТИ.
Нима си мислиш, че тя се стиска?
И ония лъскавите ще си иска.
Дали насечена от толкова години,
ще гони новото?!
А старото с изписано и начервено,
напук ще го подмине.
Ще заиграе в светлини и аури,
тъкмо за по няколкото мига.
А теб не изгорялата, пламтяща,
ще те изхвърли и ще те забрави.
Нали разбираш, че все към теб посяга.
Макар поизбелял и леко понапукан.
Тя понасечена, за нея връх си цял.
А звездата, не четри лъча ще е пречупена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар