събота, 3 декември 2011 г.

Бяло цвете

Загубих се в калните си дрехи.
А погледа избяга в мръчината.
Прахуляка го удари в тъмното
и пипнешком потърсих голите доспехи.
Да си извоювам пролуки светли,
със сабята ми нащърбена и стара.
С напразно и на изгубени следи.
Тоягата вляво не иска да докарва.
Душата по налъми, няма.
Какво ли толкоз я повдига,
със свойте болни ходила.
Пак на светличко пристига,
с бяло цвете в дланта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар