неделя, 4 декември 2011 г.

И да не шепна

Намислих си желания прекрасни.
А те веднага бяха на няколкото часа.
Шепнех, виках и крещях.
- Накъде без мен в тоя свят голям?
Ще станете на крах.
А те с последната си стъпка.
Написаха, че съм егоист.
Мисълта да дам била без диря.
А мойто си е пълно и си лъска.
Щели да са истински, прекрасни.
ако се раздам до празно.
И да не шепна, викам и да вия.
В себе си тяхна диря ще открия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар