събота, 2 юни 2012 г.

Рано, рани

Рано, рани мома Рума.
Рано, рани в месечина.
Не затърси горест юнак.
Ни зашета, в път замина.
Няма Рума, конче буйно.
Ни па сабята, френгия.
Най си има слово арно.
Книги дълги, нетновидни.
Кога пише, лист припламва.
Кога дума, гост трепери.
Ще запаше два фермана.
Ще напуска, баш ножове.
Който чува ша забягва.
Който чувства, ша намери.
И таман, поклон ша дава.
Не на нея.
На юнаци, у нас са взрели.
Дал сме с вяра, поумнели.
Дал ги будим за умора.
И да цапаме простора.
С китки, глас и крак.
Или в кющето пак.
С дребна свещ.
Ни вадим юнаците за слава.
Белом, да преклоним глава веднъж.
Както подобава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар