Овцете се бяха насъбрали на кръстовището и стадно обръщаха глави ту в една, ту в друга посока. Събудиха се с откраднати табели. А може би изядени. То тука всичко се яде вече. И като ръбаш не знаеш, тва трева ли е, найлон ли е. Или некви ръждясали трици.
- Маро, ммммаааа. Нал си водачка. Вади си нюха и на ливадата.
- Още снощи ви казах, че днес няма да ходим на излет. Кво сте за опявали, като заклана овца на пастърма.А и не съм си издрънчала овесените ядки и царевичните сладки. Докато дъвча, впрягайте джипа. За мен, разбира се.Вие на мантутка. И без това сте само лой. После не ви щяли даровците. Я възгеч с вас на борда без професионален, овчедушен вид.
От къде се появи кучето Боко и запъна.
- Дай, дай, дай инфо де отивате. Колко пъти съм казал, че правата посока е само една. На чобанската сопа. Е го на и път утъпках, с мойта миризма. Ма кой да наведе глава. На къде сте ги дигнали? Знаете ли кви мечки бродят, много червени. И вълци със сини очи. Да не казвам, за оня змей горянин, дето бълва зелен пламък. Ако ме няма мен и мойта следа, ще станете на тас кебап.
- Знаем, Боко,знаем. Откак си ти тревата стана на чукари. Царевицата на камъчки. Ечемика на смола. А люцерната направи на блато. Не за друго. Да ни пазиш от ония, по горните.
Е па ние поради глад проядохме мечки, вълци и змейове. Глад е това не е шега работа.
Сега сме тръгнали да опитаме и кучешко. Обаче табелата и посоката за " Кучин двор" я няма.
Ти нали си наш приятел и си готов на всичко за нас? Когато трябваше да си избираме куче заградихме теб. Сега би ли се жертвал за нас?
Меееееееее, Баууууууу!
Няма коментари:
Публикуване на коментар