петък, 29 юни 2012 г.

Намерено не знам

Не знам, дали да тръгна или да остана.
В този сляп кошмар, живот.
И ако днес, съм била в премяна.
То утре сляпо, без пилот.

Не знам, дали да гледам изгрева си днешен.
Щом утре ме приема с тъма.
Бода пътеките си грешни.
И не намирам мойта синева.

Не знам да. дишам или да не дишам.
Дъха на приятел, той е враг.
До вчера, толкова възвишен.
Днес забравил де е моят праг.

Не знам, къде се крие моята надежда.
Но всеки ден се вдигам с крила.
Понякога са леко белоснежни.
Но огъня ги чака, за дъга.

Не знам, дори и как се казвам.
Дали не съм портрет от някоя стена.
Дали не съм, камшика от наказани.
Но се намирам, тука да стоя.



2 коментара:

  1. Намериш ли веднъж "не знам"
    (лишено от въпроси и от погледи),
    във тъмното се виждаш сам
    и гол (както когато си се родил).
    Тогава ти започваш отначало -
    начало на отнемане на "не"!
    И съдник става твоето огледало,
    а инструментът - твоите ръце!
    На другите ще даваш части "себе си"
    (от другите ще чакаш ветрове -
    дали ще те разпръснат те по пътя си
    пак времето това ще отнесе).

    Знай - сянка има само в слънчево!
    (не знай - дали си сянка или слънце)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нали ще се разтвори слънцето.
      А вътре сянката ще разбере.
      Да изкара зрънцето.
      А може би, утре ще расте.

      Изтриване