понеделник, 10 септември 2012 г.

С колко стъпих върху натиска на болестта

Първо да изясня за недоимъците. Моя стил на писане  е малко грубоват, подхвърлен, с жаргон, не лигав в повечето случаи защото така ми харесва.Каквото и да пиша.
Ето днес заглавието е " културно ".
По темата, за която бих искала  да драсна още вчера. Но..
Повечето гости на блога знаят, че си имам една нова  болест за която драскам. и да разясня ( от добро сърце). Опитвам се в повечето случаи това което пускам да е оптимистично. Защото" светът", който влиза няма нужда да чете много паднали неща. Има си  достатъчно.
Та тази новата е хронична и се нуждай от автомата( стила бе).

Постижения: ( засега)

Минимална болка по кожата на цялото тяло.

Минимално разпространяване на обриви по цялата кожа.
Минимално зачервяване на кожата.

Средно спокойствие.
Доста добро самообладание и търпение.
Намаляване на избухливостта.

Вариращи постижения: ( намаляващи и усилващи)

Според обстоятелствата, които променят болестта в действителна в ремисия или съм изхвърлила алерген.( гоня вятъра)
Болки, сърбеж и начален стадий на забелване на кожата на стъпалата, които се променят.
Болки в гърлото, устата и ранички около устните, които  се променят.
Малки, централизирани обриви последствие от нещо си, които се променят.

Преди да напиша как постигам това, ще разясня какви са ми алергените.
И аз не знам точно ( дебнат ме в засада), защото болестта е нова. Тя е доста загадъчна болест де.
Могат да дойдат от нерви, въздух, всичко прието  през уста и допир, Дори и обмяна на собствените вещества в организма може да предизвика алергия. Демек, аз не понасям  мене си.
Казах могат. Това не значи, че всички  са ми на кратуната.
Какво правя аз досега. Или.

Начини на действие:

Минимално излизане  навън. С всяко излизане на лицето слънцезащитен ( ако не забравя).
Никакви химикали в къщи освен веро, течен сапун ( заради другите). Сапун и прах бебе. Лекарства и медицинска козметика съм  казвала вече. С това имам допир.
Намаляване на цветята до няколко с възможност без цъфтящи. 
Намаляване праха до минимум.
Котката остава засега.
Меки дрехи, изпробвани на кожата и изровени из рафтовете на домочадието.
Моята канска диета. Да не ставам банална с продуктите.
И не на последно място. Започвам да ставам " няма, глуха и сляпа" . Тия двете последните ги имам от части. Говорим за оня кон с капаците. Но все още мазола отказва да слуша, като го настъпят. А като се разлюти не е добре и за болестта.

Не чертая планове. Всичко е ден за ден, така да се каже. Понякога днес  си го имам, утре го нямам. Последно, изключих хляба който правех ръчно. Явно с една или от няколко съставки възбуждам на оная кукурдяците. Махнах и малкото сирене, което ми се  полага. 
Единствения план е днес или утре да си взема сгъстено кисело мляко ( не ям мляко бе кво) и да  хвърля на келявия си организъм калций или квото е там.

Както виждате не само мърдам, но  съм  и  все още крива и бодлива.

пп Започнах да пиша за болести и други такива не да ме съжаляват или нещо тем подобно. С това няма да си дигна кратуната. А и  тя често се вири, все още. Може би имам предвид някой по изпаднал от мен. Та да набере и да скочи на трамплина.


3 коментара:

  1. Боря се с автоимунно заболяване от години...Няма да се предаваме!Бъди все така позитивна,Руми!Прегръщам те!Хубава седмица ти желая с много хубаво настроение!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Естествено е да не се даваме. Хубава и на теб.

      Изтриване
  2. в църквата св.неделя иконата на богородица обръщаща скръбта в радост,до вратата в дясно я видях,вярвам,че е чудотворна,на мен ми помогна

    ОтговорИзтриване