За някакви книги и малко радост

Днес излизам до " онова място" с чувството, че ще доставя на някого малко радост. Решила съм да се раздяла с пет от най-любимите си книги които притежавам. Ще ги дам на човек, който се води за болен, но въпреки това дава по пет лева за да чете.
Поради някаква неведома причина, спрях да чета. Иначе бих потърсила начин. Иначе имам начетено доста.
Тия книги, като всички които харесвам са четени по няколко пъти и са прибрани като съкровище някакво.
Ще се разделя с трите тома съчинения на Елин Пелин и любимото ми " Жената със златния косъм"
Ще се разделя с " Капитан Немо" . Началото на фантастиката.
Ще се разделя и с една доста реална книга. " Необикновена повест за един съдия". Не знам да ли е жив още. Но това е съдията без ръце от град Силистра и неговата история, която е добре да се прочете.
Ще се разделя и с " Чичо Томовата Колиба". Все пак не пиша ревю. Но в края на книгата се казва.
" И нека колибата на чичо Том винаги да ви спомня, че вие не сте вече роби. Нека тя непрекъснато  ви напомня да следвате  неговия път, да бъдете честни и верни, какъвто беше нашият чичо том."
Айде...