петък, 26 октомври 2012 г.

Бекярски острови

Лежах си в горещия пясък преситена до такава степен, че сякаш правех реклами на матраци. Начи все едно дъска-яко бийка за вилен куфраж дето като се построи грЪн дамаскерета ще има световно изложение на персонал.
И няма ура, тута платил, дал връзката на обувката или вуйчо е владика на Софийска енория.
Изпъваш ръба на гергефа в кръста и ако трябва задници ще миеш холан.
А отгорееее, едно ми ти слънце. Изпържи косъм  на фиде. Дай боже и за спагети де.
Е гати ивицата ви казвам. Няма ни едно охлювче да ти влезе през прашките. Да не говорим за стъкло фас и друг цветен отпечатък да ти се облещи усмихнато.
Такава скука, сякаш Бойко се явява за трети път и девет човека пускат бюлетини.
А в хотела полудях. Зави ми се свят от "какво обичате", заповядайте и други лигавщини
И едно и също.
Сутрин, обед , вечер сменят чаршафи, кърпи и квото им дойде на ума. Дебнат ме кат ДС. Само да мръдна и те там. Десет минути и немой си позная стаята. Започвам да се пощипвам докато светне и проверя " Имаше ли Йордан стая, или нямаше"
Така и днес се ядосах на лъснатата масичка. Ритнах я за кадем и стана по лошо. Сега са ми пратили  двама масажисти и ми набиват кокалите, чакрите, сухожилията и дурги тем подобни вече три,часа
Не мой се търпя това, разбирате ли.. Единия държи отгоре, Единия държи отдолу де ша мърдаш
Първо започват от кутрето на крака. 
Загладиха му нокъта. Потъркаха му върха. Нагънаха му гънките. Нагоре, па надолу, въртеливо и квото са сетите. Хванаха ма унез.
Хукнах.- Имам казвам оплакване от дълбоки, съществени и право пропорционални върху моя слаб ангел нашествия, които граничат с  редки изкълвания на вътрешното ми чат и клоничното ми мат.
А те наглите моля ви се, искали да си изкарат противодействанията на тва дето съм фъргала в реформа от работа в почивка (ахааа)
Сега вече разфундосана се скрих в гардероба с  няколко бучки чакъл, който намерих с връзки и си легнах като на роден плаж. А и бях посъбрала тва онова за търпанята.
Няколко фасчета. Две три празни бутилки.Един изсъхнал клон. Камъка големия, сложен в градината за украса. Не посмях боклуци. Щеше да е чудесно. Но за една мръсна хартия ми замина един ден почивка. И тъкмо се унасям и не знам докога, зъррррррррр.
- Де ходиш бе човек? Знайш ли кви връзки пуснах да те уредя.
Де, де.. Ма наиситина там не струва и пепел  ти е изтрил ума. Едно място на Бекярските острови.
Вече казах. Няма палатки, дюшеци и листа. Ходиш, ходиш и се тръшкаш в ръцете на някой бекярин. само не се знае ще те яде ли, или друго ще прави. От теб зависи
Има бе, как да няма. И "мамба" има  и "черна вдовица".
Офффф.Двайсе пъти казах. Мравките са сарамбозеви с три милимтра зъби.
Аман от теб, но хлебарките не са на мода вече ако искаш, плащаш още процент.
Добре за теб и слон ще пее. А лъва ще седне  на вечеря.
Колко са ти големи ръцете, я провери? Ахаа. Глей да хванеш по- голям бекярин, че да не ми търсят данъчна, здравна и ква ли не още застраховка още, твоята рода.
Еле тя ще ме изяде, я! Що ли ти трябват " Бкярски остарови" да те пита някой.

Няма коментари:

Публикуване на коментар