неделя, 17 февруари 2013 г.

Защо аз никога не излизам на улицата, да протестирам

Да не мисли някой, че не съм протестирала. Но улицата и всеки случай не е свързан с нея. Там не е мястото да се решават жизнено важни въпроси.
Като тока например.
Но хората пият вода, обличат се, оборудват се, ходят на лекар, ако може и дом.
Но преди това трябва да има работа.И то, с доста добре заплатен труд, разбираш ли.
Всичко това се обещава от едни татунчовци, наречени депутати.  
Те слагат още татунчовци. Комисия като ДКЕВР. Комисия за защита на потребителите.
Не ги знам всичките( комисии). Те, случайно вземат заплати от нашите данъци и такси.
И какво следва сега.
Вярваме на обещания. От там нататък вярваме и на комисиите. Щот сме си избрали тези обещания (депутати). И забравяме. че всичко зависи от парламентарната зала.
От вдлъбнатините по столовете. От прочетените вестници. От депутатските кюфтета. И най вече, от спонсорите на депутатите. Щото двайсе и косур години виждаме едни и същи лица в центъра.

Сега да я метна.
Ще го сложат( депутатите) в другия крачол, че излезли бившите им избиратели по улиците като бездомни. И ще отидат да изпият по едно уиски с  ЧЕЗ, ВИК, доставчика на интернет и мобилните монополисти.

Наближават избори. Кой ще дава? Кой ще взема? Кой ще печели? И кой ще протестира? Пак същата ава.  Четри години, може вече да струват двеста лева на калпак. Може и да се плаща наред.
А площадите ще са Сахара. 

пп Протестирах, когато бях в Родопа. На място. За забавени заплати. Като им оставехме по 50 трупа месо да виси неприбрано и парите идваха за два часа.Влизахме директно до вратата на директора.
 "Родопа" Добрич. Месо преработвателен комбинат, втория по големина на Балканския полуостров, е едно от първите фалирали предприятия в началото на така наречената демокрация.
Виновници няма!

Няма коментари:

Публикуване на коментар