неделя, 17 февруари 2013 г.

Нелегално

Моето ежедневие, те позабрави,
А тиии, не смейш и да почукаш.
Плашиш се от мойте стари рани.
Наредени, като мухъл.
Плашиш се, от бръчките дълбоки.
От остарялото ми време.
От твърдия ми, като камък образ.
В който, нивга не прогледна.
От дълбокия ми поглед.
Който винаги те дави.
В тръпки, страст, любов и обич.
Стоиш зад маската, летоброене.
Само оплакващ и затворен няма прозорец.
С решетки.
Да не ходиш!
Да не виждаш!
Да не вземаш!
Моето ежедневие е толкоз просто.
Да премълчавам днес.
Утре тихо и нелегално, аз да те превземам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар