Пролетно отношение с човешка ирония

Малко късно, малко на тъмно. Пак нацъфтя.
Като човек наизмъчен.

Все излизащ един по един.
Гледа напред уж. А сочи нагоре. Ще вървим.

Все пак се натрупва на дребно, на дребно.
Усетил света на слънцето, средно.

А едрият цвят, човек с пълнеж.
Излиза  за глад, без оня ситнеж.

Ако хората бяха на куп и  бес сметка.
Нещо друго ще бъде.  Не в петилетка.

Сега се редят едно по едно.
И чакат да дойде, берач по тъмно.

Хубавеца сам, на все си се пери.
Но наоколо винаги беля ще намери.

Има скромен, така си виси.
Никой не вижда. Не цъфти, не плоди!

Този тук, за живот закъснява.
Кой ще го скъса? Дали ще се дава.

Две цветни сърца на земята лежат.
Все още никой не стъпква гърбът им.
Сънуват, пеперудки кръжат.