неделя, 12 май 2013 г.

Голо хоро

Събуди се с чувство, че става нещо хубаво. Но тъй като сънят още не искаше да се отива, не можеше да разбере какво.

Не е слънцето. То си е все така прекрасно, като вчера. Винаги ново.
Избягало от някоя буря, като стар боец.
Пускаше си лъчите в стаята и си играеше на картини. И като  му омръзне ги цапваше на носът му. Напъхваше ги навътре и го караше да киха до припадък. А после му смееше ослепително, още по-нависоко.

Не беше и стария кактус, който не е цъфтял то години.Какви ли цветове бяха?
Стресна се от огнените му неща. Някак си като корона върху бодли,
Точно заради това го взе. Приличаха си. Хапеха ядно. Но поне веднъж или два пъти в живота си, горяха. 
За този който успее да ги види!

Не беше и чашата с кафе, която майка му, му оставяше. Винаги изпълваше къщата с аромат. А той(ароматът), като змей стигаше до него и  никакъв сън не е в сила да го държи в това легло.

Някаква музика.
Огледа леко през мигли. Стана залитайки от насъбралите и недорасли сънища и тръгна да търси рая. Такава музика не беше чувал. Не,че беше нещо вярващ. Но това му дойде в размътената глава, която сочеше кухнята. А той я дърпа да търси нещо си.

Първо компа. Само тука, там намигваха зелени нещица, като развален светофар
Попипа мишката все пак да не би да е заспала, като него след дискотека. Сссссс.

Погледна и трите телевизора на майка му. Tя следеше по три сериала наведнъж, таа.
Всички екрани немееха, като луна зад буря. Тя си ги къташе. Телевизорите. В точен час ги цъкаше да светнат и така да угасят.
А той си смени три вида слушалки. Не можа да ги сложи трите чифта на веднъж. Не можа и да си изолира стаята от звуци.
Точно! Сега нямаше да я чуе тая музика.

Събуди се.И най сетне осъзна, че това не беше в  къщи. Отвори външната врата и тръгна.
Не видя, обу ли си нещо не краката.  Затова пък не усети, че стъпва бос.

Хора. Много хора, играеха голи в такт. Бяха се хванали за ръце и обикаляха. 
Нямаше сбъркано движение, поглед, помръдване. А музиката си беше все така хубава.
Малко му омръзна. Усети, че се повтаря една и съща.
Тъкмо реши да си тръгва и чу глас.
-  Ще играеш, или ще сменяш? Кое избираш?
Играта се състои в това да съблечеш всичко свое. Днескашно, вчерашно и от миналото.
Да поровиш и от вътре и да забравиш кой си и от къде си. Накъде си тръгнал и за какво.
Да забравиш волята си, свободата си и смисълът си.
Това е цената!
А ако имаш да платиш, смени музиката! Нали  е хубава!
Пък и има много луди. Хем плащат. И хем си играят сами.
Бръкна в джоба  си, извади " най-скъпата си монета." И започна да играе.




Няма коментари:

Публикуване на коментар