сряда, 30 октомври 2013 г.

Очите на съдбата

Ставам рано сутринта, в тъмата.
Гледам се блещят, очи на съдбата.
Това е стена.  Си викам  в забрава.
Стена съм. Ма глей ми зеницата здрава.

Днеска ще правиш чушки, туршия.
Друг път. Аз не кусвам ракия.
Компот от бардачка, ще пъхаш в буркана.
Ще пъхам, ма дръжки. Когато ме няма.

Ще свиеш дебела баница, гъста.
Ахаа, започвам. Ставам на гъска.
Нея с картофки, чубрика, сминдух.
Язе веднага ще стана на дух

Плетка започваш. Полуназ за синия.
Хайде бе. Сядвам. Даже ще шия
Пола до колене Никаква цепка..
Аз нося гащи. А ти си ми лепка.

Поне кафе ще направиш ли. Гъсто. Да пия.
Де бре. Съдбата дали е от тия :D
Пия бира,  ракийка и винце.
Оф разсъних се. Портрет съживи се.

Аз па се чудих какво си бълнуваш.
А, не! Теб не сънувам.
Аз свекърва бе. Очите на бога.
Аз па не вярвам. Щото не мога.

А синчето, милото. Какво прави със тия.
Говори на сън. Била си пинтия.
Държиш ли на него, кат в мамина къща.
Връзвам  в леглото :D. И той ме прегръща.

пп С тая моя драсканица, не искам да обиждам някоя свекърва. Щото съм и я. Едно хумористично послание. Най сетне. Нашите снове, като си вземат така наречените булки. Да разберат, че там е тяхното семейство. И при мама се идва на гости. Или ми се ще думата свекърва и снаха да изчезнат и да се наричаме по имена.



Няма коментари:

Публикуване на коментар