Женска работа

От къде се сложил в реда на нещата, израза женска работа не знам. Това е съвкупност от екулярни, глобални, себеични, суб-натурални за жената,  неща. Които с времето се увеличават.

Аз искам, този израз да се отмени със закон. Работа, като работа. Нали :D!

Аз ще забочна със санитарията. Или най вече с така наречения нужник. Който не е само една дупка и две тухли като едно време. Някои с имали и фото клетка за пускане за водата. За измиване не съм чувала. Но техниката си ба...у ма...а.

У назе средната класа. Щото ние не сме бедни, като имаме гърненце с цвят по избор. И тва гърненце трябва да  е чисто. Почнах от него, щото мий мания. Държа да ми свети. Без остатъци некви на някой недоспал. Чел книга. Или па не бръкнал по надълбоко. Някак си.

Само за три дена, ела та виж.

И кой? Женска работа. В дадения случай. На моя келеш орган и подобие. Сода бикарбонат и малко веро за парлама. 

Обаче. Все ми се види черно. Та вземам голяма четка за паюжини. И си тананикам оная на Павароти ' Ке белаааа'.  Накрая чумосвам Менделосона. Само не знам по коя кратуна да я метна послее, тая четка.

Баси. Не моят да натиснат копчето на пералнята. Страх ги е от токов удар. Единствения начин е мен да ме няма и да потърсят упътването.  Инак тръгват голи.

Как кой? Мъжете ( имам дувама :) ).

Уж все мъжете са майстори готвачи. А у дома повечето имат алергия. Ако барнат копчето на печката ще се изринат. Или не дай боже е некоя сложна манджа. Мусака. Пълен пипер. Да  не говорим на кви пропорции ще е ориза.

И накрая. - На тази манджа нещо и липсва.

Липсва я. Глад.

Отма па някой ще вземе да чисти из къщи. Бил изморен. Тя една жена, не е. Оставам себе си в момента настрана. Но все пак, не съм била все така в къщи, яя.

Та жената не е изморена. Цял ден си е броила пръстите на краката, да не заспи. И като си дойде.

Си дойдохме на голямата дума. Кой е възпитал децата. Иди кажи на некое тетенце, че не възпитвал, а е правил друго. Леле.

Тоя първи клас, е много труден да ви кажа. Ма това е женска работа пак. Е тогава ако не ти поникнат три чифта ръце. Друг път няма.

Сигурно ще изпусна нещо. Но пък бива ли да натискам мазоли.

Инак мога.

Да си отпушвам сифона.

Да си сменя бушона. С фазомер работя. А и сега таблото е автоматично. Цък.

Мога да си сменя щепсела на ютията. Ако гръмне.

Мога да работя с ключове и шестограми.

Мога да забия пирон. Ако се наложи.

Мога да пусна дрелката и ракетата, също. Но няма кво да режа с тях :D. Имам Кухненски робот. Да бее. Знам, че се пробива с дрелката. Сега имаме и хилти. Мога да се спробвам. Ако ми се даде основа. Стените нямат нужда.

Миналата година си разместих мебелите сама. Барабар с библиотеката. Тая година не съм спробвала. Нещо ми се разлукумва чукундура. Пък и интериора е добре. Разглобих ъгъла, и го направих както ми дойде на мен в ония дето им харесва.

Мога и кирка да вдигна. И с права лопата. Е малко по рано :)

Мога да маджунисвам прозорци. Но сега са пвц. Боядисвам без проблем. 

Най големия ми фул е. Правене на канал за кабел в бетон. С длето и чук.

Не съм казвала мъжка работа. Ми да я свърша. И на мен не са ми намеквали женска работа.

Но! Току някоя измита съдина. И другото си седи и чака неволята.

А. Забравих. Като дойдат остарели родители. И те са женска работа.

Тва не е просто оплакване.  Това е констатация на компота. Ма без сливата.

Но за разлика от  някои жени. Не харесвам жена да се боксира и да вдига щанги. Достатъчно е едно екипче и едни готски маратонки. Но всеки сам избира как да върви.

И накрая да не дрънка :)

И за капак. Сина се кани да влиза в кухнята. да готви. Чакам :)