Голямата конспирация

Погледна часовника, един след полунощ. Единствената стая на петия етаж угасна и ТЯ реши да започне всичко по намисления  си план.

Съблече дънките и спортната блузка неглиже и притръпна. В тоя град голям бахър ве.

Отвори малък несесер. Навлече черно трико, което и се лепна като втора кожа.

Прибра си рошавата коса с нещо като чорап от същата материя.

Отвори сак. Извади колан с инструменти. 

Сложи си слушалки на ушите..

- Проба. 1, 2, 3.Там ли си? Дремиш, като фитка в балдаран. Или направо спиш с кокошките.

- Ще работиш или ще ме ядеш. Рече  ТОЙ.

Инак те пращам при ОНЯ, да оправя кондицията.

- Ква кондиция вее философ. Аз ще се катеря по една, комунистическа панелка. Можеше и ТОЗ да свърши работа. Ако исках да се разхождам спокойно. Щях да си стоя на канапето с компа и наглеждам  ТАЗИ.

Зпочвам!

Сложи си метални лапи с шипове на краката и ръцете и за последно огледа белеещата се изолация.

Тръгна бавно и самоуверено нагоре. Изведнъж..

- Мама тий и стара панелка. Ще ме умориш скоропостижно. Подпухнала си като асфалт напролет, асфалтиран по дупки през есента. Само къде не ти се виждат дупките.

- Какво става? Какво ставааа. Изкрещя ТОЙ.

- Не ми крещи, не съм умрела. А и ако бъда няма да те чуя.

Стигна до един прозорец. Извади рулетка за да се увери, че е холски и да не налети на някоя яга.

Тъкмо очерта на стъклото кръг с диаметър 40 см иии.

- Внимавай, че има лошо животно на палубата. 

- Мъ ха, знам. Даже съм се подготвила.

Сдъвка пет, шест дъвки. Направи топка. Залепи я на отрязаното вече стъкло. Промуши си едната ръка и единият крак. С другата половина вкара и парчето стъкло.

Тъкмо го сложи на земята ( 10 минути) и хоп до нея една, голяма, дебела, бяла котка с черна опашка. Настръхнала, че и хъска.

ТЯ изобще не и обърна внимание. Сложи раницата на земята и като я отвори. От нея изскочи прекрасен, рижав котак.

- Жива ли си? обади се ТОЙ.

- Тихо бе. Ще сбъркаш нещата.

Отправи се към библиотеката и отвори чекмеджето. Тъкмо да  вземе това, което и трябва и да сравни с картата, която държешееее.

- Светле! Пеперутка ли ми носиш или карти ще играем.

- Аз таковата.  Да тъ изненадам с целувки. В раницата са.

- Аха. И аз така си помислих. И сега ще направя кафе, ма в кухнята.

И хвърли тая карта, че е стара. Не знам кой  ти я пробутал. Ще играем с новата ето я.

19 март  1966 година!

Няма страшно поле ще телепортирам у вас.

Къв е тоя кабел на кратуната ти?

- Диадема бе Руме. Да те виждам по- добре. :D

- А мен къде оставихте мааааа. Ще ви счупя кратуните и на двете. 

Подаде се ДРУГА през дупката на прозореца