сряда, 19 март 2014 г.

Голямата конспирация

Погледна часовника, един след полунощ. Единствената стая на петия етаж угасна и ТЯ реши да започне всичко по намисления  си план.
Съблече дънките и спортната блузка неглиже и притръпна. В тоя град голям бахър ве.
Отвори малък несесер. Навлече черно трико, което и се лепна като втора кожа.
Прибра си рошавата коса с нещо като чорап от същата материя.
Отвори сак. Извади колан с инструменти. 
Сложи си слушалки на ушите..
- Проба. 1, 2, 3.Там ли си? Дремиш, като фитка в балдаран. Или направо спиш с кокошките.
- Ще работиш или ще ме ядеш. Рече  ТОЙ.
Инак те пращам при ОНЯ, да оправя кондицията.
- Ква кондиция вее философ. Аз ще се катеря по една, комунистическа панелка. Можеше и ТОЗ да свърши работа. Ако исках да се разхождам спокойно. Щях да си стоя на канапето с компа и наглеждам  ТАЗИ.
Зпочвам!
Сложи си метални лапи с шипове на краката и ръцете и за последно огледа белеещата се изолация.
Тръгна бавно и самоуверено нагоре. Изведнъж..
- Мама тий и стара панелка. Ще ме умориш скоропостижно. Подпухнала си като асфалт напролет, асфалтиран по дупки през есента. Само къде не ти се виждат дупките.
- Какво става? Какво ставааа. Изкрещя ТОЙ.
- Не ми крещи, не съм умрела. А и ако бъда няма да те чуя.
Стигна до един прозорец. Извади рулетка за да се увери, че е холски и да не налети на някоя яга.
Тъкмо очерта на стъклото кръг с диаметър 40 см иии.
- Внимавай, че има лошо животно на палубата. 
- Мъ ха, знам. Даже съм се подготвила.
Сдъвка пет, шест дъвки. Направи топка. Залепи я на отрязаното вече стъкло. Промуши си едната ръка и единият крак. С другата половина вкара и парчето стъкло.
Тъкмо го сложи на земята ( 10 минути) и хоп до нея една, голяма, дебела, бяла котка с черна опашка. Настръхнала, че и хъска.
ТЯ изобще не и обърна внимание. Сложи раницата на земята и като я отвори. От нея изскочи прекрасен, рижав котак.
- Жива ли си? обади се ТОЙ.
- Тихо бе. Ще сбъркаш нещата.
Отправи се към библиотеката и отвори чекмеджето. Тъкмо да  вземе това, което и трябва и да сравни с картата, която държешееее.
- Светле! Пеперутка ли ми носиш или карти ще играем.
- Аз таковата.  Да тъ изненадам с целувки. В раницата са.
- Аха. И аз така си помислих. И сега ще направя кафе, ма в кухнята.
И хвърли тая карта, че е стара. Не знам кой  ти я пробутал. Ще играем с новата ето я.
19 март  1966 година!
Няма страшно поле ще телепортирам у вас.
Къв е тоя кабел на кратуната ти?
- Диадема бе Руме. Да те виждам по- добре. :D
- А мен къде оставихте мааааа. Ще ви счупя кратуните и на двете. 
Подаде се ДРУГА през дупката на прозореца

Няма коментари:

Публикуване на коментар