събота, 11 февруари 2017 г.

Пътя

Живота е преход.
Тъка не разбрах номерата на дните.
Не разбрах, че всичко изтича.
Днеска е сутрин, утре е вечер.
Колко е радост, любов и добро.
Колко е болка и злоба.
Тъка се чертаят чертите.
Маските са се стичали.
Сълзи и усмивки.
Черно и цветно.
А аз тъка наречен човека.
Не маймуна.
Вървя по средата наречена път.
Кътче, миг и пътека.
А живота вече се стекъл.
Или потекъл.
Отзад брегове, напреде скали.
И аз, и те.
И овце и пастири.
Борби.
Косата е бяла.
Отвътре е черно.
Тук там цветове.
Подминати и прескочени.
А инак съм ний.
И днес се събудих.
И днес поживях.
Утре не искам, да бях.
Мъничко, скромничко цвете.
Оставих след себе си.
Тъках на очите си розово.
Изтривах капчуците.
Вървях си по пътя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар