понеделник, 17 април 2017 г.

Яйце и майка

Едно яйце се търколи.
- Аз ли съм, или съм три.
От ляво ми е кат дъгата.
Отдясно пуснало съм аз брадата.

Тъкмо да се ококори.
Хоп кокошка от стобора.
- Мамо, мамо виж ма хепи.
- Марш  бе дрисльо, от де са гепи.

- Аз  съм твойта рожба  снощна .
- М не, аз не китка.Аз кокошка.
Бяхме си в гнездо с клечки.
Само бяло, не с мечки.

- Мамо, мечките са в кафяво.
- Точно, сякаш си ги яло.
- Ма какво е точно мечки.
- Ти в момента, с буболечки.

- Но това са си звездички.
- ( аха ) Кат  та видят млъкват всички.
- Щото съм червено, ах.
- Не си яйце, фащам страх.

- Що бе мамо, нали съм вип.
- ( ха, ха, ха ) даже ми вървиш в клип.
- Моите са все в бяло.
Тиии, боички ли си мляло?

- Аз боички хич не ям.
Тебе да те хване срам.
Ти не знаеш, днес е празник.
И боята ней омразник.

Добре , яйце си. Не политик.
Но  с боята съм скептик.
Не може днеска да си  в бяло.
А утрее, червено ти изляло.

А в синьо, хич пък и не бива.
Празника е светъл, бръчки той не скрива.
Празникът е там, в сърцето.
Не пита от къде си взето.



Няма коментари:

Публикуване на коментар