Върти се в кръг
червена от цветове.
Изпива сиво.
30 юни 2011, четвъртък
Равновесие
Винаги ли трябва да разравяш и да поставяш равновесие. Като опънат ластик, на който има тежести и те трябва да се изхвърлят. Иначе се усеща напрежението и нещо ще изхвърчи в небитието и ще остане нищо.
А като се разчисти и олекне, остава само рикошета. Може би и малко празнина, която с леки опити пак пак ще се запълва. И в незнание на твоите критерии и признаци, може пак да започнеш да опъваш.
Нали затова си рушкаш?
Да разгледаш скритите приети и да поставяш според твоята си същност, Съвест.
Само моята...
А като се разчисти и олекне, остава само рикошета. Може би и малко празнина, която с леки опити пак пак ще се запълва. И в незнание на твоите критерии и признаци, може пак да започнеш да опъваш.
Нали затова си рушкаш?
Да разгледаш скритите приети и да поставяш според твоята си същност, Съвест.
Само моята...
29 юни 2011, сряда
Нещо за Blogger
Blogger нещо пак е искуфял. Не иска да качва изображения. Може и да работят по новата визия, знам ли. Аз снощи си копнах четирите блогрола, подшушнаха ми че нещо мърда.
А в Twitter вчера се оплакваха от WordPress, изяла половин статия. Не съм специалист, но са един дол. Всеки си яде своите дрянки, че и ги хвали. Ама свикнал е с тях.
Оф снимка на блогерския въпрос ТУК у Фейса, той днес е любезен.
УСПЯХ 15ч и 42мн
А в Twitter вчера се оплакваха от WordPress, изяла половин статия. Не съм специалист, но са един дол. Всеки си яде своите дрянки, че и ги хвали. Ама свикнал е с тях.
Оф снимка на блогерския въпрос ТУК у Фейса, той днес е любезен.
УСПЯХ 15ч и 42мн
Богплатформа
Господ леко се размърда и погледна чакащите да се запишат и да се регистрират. Бавно врътна ключа за платформата и се зареди с търпение за търпанята. От както разни троли и хейтъри напираха да правят клетките на кочини и то нощем, а сутрин разбунтувалите се духове да искат ново възкресение, пускаше кепенците.
Сега всичко през филтър. Само не знаеше от къде ги намираха тия глупости да ги редят. Не може да им хване разликата. Тук, там светваше някой и се мислеше за пръв и най. Той разпределяше клетките по равно, като те ги наричаха блогове.
Да, ама не. Всеки се гъчкаше скришом, ама той беше Господ и знаеше всичко.
Ето и днес, още не се е съмнало и се започна.
-Господи, ние личните сме на тясно, душно и прашно. Залепили сме се един за друг като секретите с които заключваш. Всеки се надига като ДС и сумти или копва и се смята за нов.
Излиза за, че за който няма място и го разнасят като райска клюка е най-добре, така ли?
Господ запримижва, разгледа картата на Богплатформата и рече:
- Така ви се струва, защото никой не стои в своята клетка-блог а ходи в другите да гледа колко е широка, светла и какъв изглед има.
Ама и вие се плодите толкова, че не мога да ви хвана края. На това отгоре ставате като сиамски близнаци и може да съм ви сложил по два на едно място.
Или ще взимате противоначатъчни, или ще си сложите разделителен белег.
Още не беше свършил и един припряно политически скокна.
- Господи, ние политическите нямаме нужда от място. Ако може да ни се сложат микрофони и да се прикачат колони та да ни се чува думата.
- А, аааа. Аз да не съм Мегасферата на Мегафон. После ще се съберат другите и ще вдигат патардия че ги шпионират избрано. Акъл, ръце и клавиетура не ви ли стига. И моята клетка - блог.
Изведнъж нещо задрънка. Господ се изправи и тъкмо щеше да скочи и се чу глас.
- О Господи, това е алармата за пожар. Пак се подпали нещо в кухнята.
Ние готварските искаме една обща нова кухня на ксмическо ниво, защото всеки изпробва рецептите на другия и да не става бедствие.
- Аз пък се питам ако не умее да готви, какво прави там? Всяка клетка- блог да си изкопае огнище и да му мисли. Ако се запали ще си намери друга платформа. Защо трябва да горят всички.
- Ние развлеченията...
- Вие два етажа надолу за една седмица, че снощи от ваша дандания не съм спал. Не знам какво сте правили, не съм надничал, дори мисловно.
- Ние Бога си обичаме
и с него се развличаме
- Да се разберем с поетите, подмазвания не приемам. Ясен ли бях.
- Тези фотоси какви са? Това тука с тая фея аз ли съм? Компромати аааа...Значи си мислите, че така ще ви увелича мястото и пространството за снимчици. С изнудване няма да стане.
-Леле, любов, секс, голи жени . Може и да ги разширя малко. Как са се свили горките в ъгъла от страх пред мен сякаш аз не ги искам. Ама тука всички това гледат скришом. А и носят добър трафик на платформата.
-Кой си ти бе? Аз не те виждам за Господ. Раздаваш места сякаш са твои и еднолични.
-Оф теб съм те изтървал.Обаче Сео специалистите ги прекарах и сега имам оптимизирана търсачка за Ада. Пък на троловете и хейтърите там им е мястото. Да се надгряват с дявола.
Сега ви оставям, че се уморих. Да не се биете пак за място в Богосферата, има за всички по една клетка-блог.
Да си я прави каквото си иска.
Сега всичко през филтър. Само не знаеше от къде ги намираха тия глупости да ги редят. Не може да им хване разликата. Тук, там светваше някой и се мислеше за пръв и най. Той разпределяше клетките по равно, като те ги наричаха блогове.
Да, ама не. Всеки се гъчкаше скришом, ама той беше Господ и знаеше всичко.
Ето и днес, още не се е съмнало и се започна.
-Господи, ние личните сме на тясно, душно и прашно. Залепили сме се един за друг като секретите с които заключваш. Всеки се надига като ДС и сумти или копва и се смята за нов.
Излиза за, че за който няма място и го разнасят като райска клюка е най-добре, така ли?
Господ запримижва, разгледа картата на Богплатформата и рече:
- Така ви се струва, защото никой не стои в своята клетка-блог а ходи в другите да гледа колко е широка, светла и какъв изглед има.
Ама и вие се плодите толкова, че не мога да ви хвана края. На това отгоре ставате като сиамски близнаци и може да съм ви сложил по два на едно място.
Или ще взимате противоначатъчни, или ще си сложите разделителен белег.
Още не беше свършил и един припряно политически скокна.
- Господи, ние политическите нямаме нужда от място. Ако може да ни се сложат микрофони и да се прикачат колони та да ни се чува думата.
- А, аааа. Аз да не съм Мегасферата на Мегафон. После ще се съберат другите и ще вдигат патардия че ги шпионират избрано. Акъл, ръце и клавиетура не ви ли стига. И моята клетка - блог.
Изведнъж нещо задрънка. Господ се изправи и тъкмо щеше да скочи и се чу глас.
- О Господи, това е алармата за пожар. Пак се подпали нещо в кухнята.
Ние готварските искаме една обща нова кухня на ксмическо ниво, защото всеки изпробва рецептите на другия и да не става бедствие.
- Аз пък се питам ако не умее да готви, какво прави там? Всяка клетка- блог да си изкопае огнище и да му мисли. Ако се запали ще си намери друга платформа. Защо трябва да горят всички.
- Ние развлеченията...
- Вие два етажа надолу за една седмица, че снощи от ваша дандания не съм спал. Не знам какво сте правили, не съм надничал, дори мисловно.
- Ние Бога си обичаме
и с него се развличаме
- Да се разберем с поетите, подмазвания не приемам. Ясен ли бях.
- Тези фотоси какви са? Това тука с тая фея аз ли съм? Компромати аааа...Значи си мислите, че така ще ви увелича мястото и пространството за снимчици. С изнудване няма да стане.
-Леле, любов, секс, голи жени . Може и да ги разширя малко. Как са се свили горките в ъгъла от страх пред мен сякаш аз не ги искам. Ама тука всички това гледат скришом. А и носят добър трафик на платформата.
-Кой си ти бе? Аз не те виждам за Господ. Раздаваш места сякаш са твои и еднолични.
-Оф теб съм те изтървал.Обаче Сео специалистите ги прекарах и сега имам оптимизирана търсачка за Ада. Пък на троловете и хейтърите там им е мястото. Да се надгряват с дявола.
Сега ви оставям, че се уморих. Да не се биете пак за място в Богосферата, има за всички по една клетка-блог.
Да си я прави каквото си иска.
28 юни 2011, вторник
Топ 10 дразнители
И така, и онака. Човек угода няма. Понякога Влака трябва да върви директно.
Дразнители или не, по идея на Блага.
# Свекърва/защото и аз ще ставам такава/
# Неоснователни забележки, или такива които не са в тяхната компетенция
# Да правят човека на "прост", или все да се опитват да го прекарват
# Търсене на дребнавости с цел заяждане впоследствие скандал в който жертвата излиза виновна.
# Печката/не обичам да готвя не ми е в кръвта, а и постоянните забележки допринасят за това/.
# Рекламните сайтове, или тези които наричам използвачи на интелектуален труд с цел да им върви рекламата. Понякога това става и без съгласието на автора.
# Недомлъвки и недоизказани неща, които водят до най - различни размишления.
# Агитации за промиване на мозъка .
# Постоянното говорене за дискриминация, ползването и като шаблон и извършването и на нов глас.
# Тишината.
Всъщност дразнителите са солта на живота, не може без тях. Но може мярката да е различна, от кого зависи?
Дразнители или не, по идея на Блага.
# Свекърва/защото и аз ще ставам такава/
# Неоснователни забележки, или такива които не са в тяхната компетенция
# Да правят човека на "прост", или все да се опитват да го прекарват
# Търсене на дребнавости с цел заяждане впоследствие скандал в който жертвата излиза виновна.
# Печката/не обичам да готвя не ми е в кръвта, а и постоянните забележки допринасят за това/.
# Рекламните сайтове, или тези които наричам използвачи на интелектуален труд с цел да им върви рекламата. Понякога това става и без съгласието на автора.
# Недомлъвки и недоизказани неща, които водят до най - различни размишления.
# Агитации за промиване на мозъка .
# Постоянното говорене за дискриминация, ползването и като шаблон и извършването и на нов глас.
# Тишината.
Всъщност дразнителите са солта на живота, не може без тях. Но може мярката да е различна, от кого зависи?
27 юни 2011, понеделник
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предния брой елементи позна tcvetelinka
Предния брой елементи позна tcvetelinka
На фокус
Не ти ли свърши
днешната омраза
с която си накичен
ровиш си в запас
с имена я пишеш
на портрети
с думи разни
сърца като предмети
и по стените
застинали усмивки
на фокус са заснети
край теб набъбналата тишина
ще се разпука
какъв ли е звука
на чия врата
в късна доба
ще рови и ще чука.
днешната омраза
с която си накичен
ровиш си в запас
с имена я пишеш
на портрети
с думи разни
сърца като предмети
и по стените
застинали усмивки
на фокус са заснети
край теб набъбналата тишина
ще се разпука
какъв ли е звука
на чия врата
в късна доба
ще рови и ще чука.
26 юни 2011, неделя
Измислени приятелства
Има мисия приятел
която те изпива мълчаливо
очите като надзиратели
мислите машинално
вдигат се и рушкат
сърцето бясно
на бунт отива
дали му искат битката
порицателно го стискат
измислени приятелства
в празното са тракали.
която те изпива мълчаливо
очите като надзиратели
мислите машинално
вдигат се и рушкат
сърцето бясно
на бунт отива
дали му искат битката
порицателно го стискат
измислени приятелства
в празното са тракали.
25 юни 2011, събота
Домашно - Дворни президентски избори
Тая сутрин двора осъмна с патардия.
Някой изправил табела на боклука
президентски избори ще има тука.
Който стане, ще се настани в двуетажната сайванта с имунитет.
И никой друг от двора
четри лета немой го барна да го хвърли зад стобора
Ще му носят храната до носа.
Без изключение от всички.
Някой ще му прави вятър на гърба и ще гони гадните мухички.
Няма да ходи по прахта и по чеира.
Ще си клечи под слива или под дъба и ще зяпа на другите сеира.
Неговият съвет ще бъде пръв, дори да съблича на сянката чертата.
Когато нейде се пролива кръв
от високо ще подаде сонет и скришом ще брои зърната на храната.
Петела рече
- Моя глас е пръв
без мен денят не тръгва
ако ме изберете, няма да сте стръв
за човката ми, ще сте ми одежда
на краката.
Овцата бекна
-Ако тръгнете след мен
ще правим стадо
вие в тръните, аз ще ви пазя
до някакво си стръкче младо.
Прасето се обади
-Да правим кочина
ще бъдем вечно млади
с ваща кръв на дръвника
моето копитце ще я глади.
Пуякът задрънка
-Всички вънка
нарушавате светата етика
с тая дискриминация
ще останем без популация
двора ще остане празен
изберете мен, мязам ли на мазен.
Кучето затърка си синджира
- А бе забравихте ли кой ви е везира
ако не ви наобикалям, к'во става
утре може и главите ви да свалям.
Изведнъж всичко млъкна
дойде стоп - спонсора
даже и на мухата глътката не гъкна
- Стига с тая олелия
на въздуха стана разсипия
ще затворя очите си, и двете
стройте се, протягам си ръцете
избирам който си напипам
дали ще го приемете
брадвите отзад са в ритъм.
Някой изправил табела на боклука
президентски избори ще има тука.
Който стане, ще се настани в двуетажната сайванта с имунитет.
И никой друг от двора
четри лета немой го барна да го хвърли зад стобора
Ще му носят храната до носа.
Без изключение от всички.
Някой ще му прави вятър на гърба и ще гони гадните мухички.
Няма да ходи по прахта и по чеира.
Ще си клечи под слива или под дъба и ще зяпа на другите сеира.
Неговият съвет ще бъде пръв, дори да съблича на сянката чертата.
Когато нейде се пролива кръв
от високо ще подаде сонет и скришом ще брои зърната на храната.
Петела рече
- Моя глас е пръв
без мен денят не тръгва
ако ме изберете, няма да сте стръв
за човката ми, ще сте ми одежда
на краката.
Овцата бекна
-Ако тръгнете след мен
ще правим стадо
вие в тръните, аз ще ви пазя
до някакво си стръкче младо.
Прасето се обади
-Да правим кочина
ще бъдем вечно млади
с ваща кръв на дръвника
моето копитце ще я глади.
Пуякът задрънка
-Всички вънка
нарушавате светата етика
с тая дискриминация
ще останем без популация
двора ще остане празен
изберете мен, мязам ли на мазен.
Кучето затърка си синджира
- А бе забравихте ли кой ви е везира
ако не ви наобикалям, к'во става
утре може и главите ви да свалям.
Изведнъж всичко млъкна
дойде стоп - спонсора
даже и на мухата глътката не гъкна
- Стига с тая олелия
на въздуха стана разсипия
ще затворя очите си, и двете
стройте се, протягам си ръцете
избирам който си напипам
дали ще го приемете
брадвите отзад са в ритъм.
Пътуване
Зората погали очите
техните ясни парцали
за яздиха изгрева
потънаха в тучни поляни
на мигове ясни
небето прекрасно пусна
капка роса
вместо снощна тъга
направиха влакчета цели
разгънати четри вагона
със слънчеви къдели
прозорци навътре
с линии неразделни
като спирала отделна
всяко търсеше място
да спре да потъва
може малко и тясно
в една точка
те да сънуват.
техните ясни парцали
за яздиха изгрева
потънаха в тучни поляни
на мигове ясни
небето прекрасно пусна
капка роса
вместо снощна тъга
направиха влакчета цели
разгънати четри вагона
със слънчеви къдели
прозорци навътре
с линии неразделни
като спирала отделна
всяко търсеше място
да спре да потъва
може малко и тясно
в една точка
те да сънуват.
24 юни 2011, петък
Ако стените говорят
Щом човек се затвори
в своето кътче
цял се разтваря
пада
даже се влачи
простира се в огън
срещу вятъра
грачи
остава безсилен
белези плачат
промива се бавно
Ако стените говорят
навън
силни мъже и жени
в живота си крачат.
в своето кътче
цял се разтваря
пада
даже се влачи
простира се в огън
срещу вятъра
грачи
остава безсилен
белези плачат
промива се бавно
Ако стените говорят
навън
силни мъже и жени
в живота си крачат.
Еньовден
Белязани стъпки
разтъпкват росата
тайни пътеки
отварят гората
днес билки ухаят
лекуват душата
с отворен прозорец
към свойте съдби
стегнати здраво
в отминал колан
задушени
дали биха приели
ухаещ гердан
от премени
утре нарамили
мирис и ритъм
ще бягат и тичат
с цветя от червени магнити
на другия Еньо
не ще искат билки
леко с поклон
със смях ще се кичат.
/Честит Еньовден на всички и на сина ми Енчо /
23 юни 2011, четвъртък
Люляково утро
Трепкат листатаот тихият вятър
в ранното утро
като първото влюбване
пъпки разтварят глави
изпиват росата
от обич ...*
ухае на люляк
с орязано време
в цъфтящо пътуване
по свойте любови.
22 юни 2011, сряда
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е 17.
Предният брой елементи е 17.
Среднощни истории
Снощи не можах да заспя. Оная лудата ме накара в осемнайсет да пия нес кафе и ми се дигнаха куковете. Тя същата си е наумила, че ще си запълва времето с някакви си келяви колажи. Та ме преумори нещо и кафето ми дойде нанагорно.
Легнах си като стара и изгърбена кокошка малко преди двайсет и два. Да ама не, не иска да идва сън и т'ва си е.
Започна да ми тече деня наново и мислите да се редят като влак в композиция. Де го тоя стрелочник, щях да го бия. Всички бях без ред и искаха предимство.
Реших да изпробвам метода с овцете. Няма страшно, не съм решила да ставам овчарка по премиерски. Вече като малка съм била. Та започнах да броя. Черна, бяла, Аз, черна, бяла... И хоп котката. Тя цял ден спи, обаче и е навик да си легне до главата ми. Само, че преди това обхожда в тъмното за някоя щуротия и тогава. Тоя път легна и бях аз, почна да ме хапе. Любовни игри някакви посред нощите. Не е за сефте де. Ма пет годишна котка с ей такива зъбки и нокти в двайсет и два и трийсет. Та станах и си потърсих патъците, а дано легне и спи. Взех единия и лекичко я цапнах.
Миряса и сме заспали. По едно време къмто три и нещо сабахлам се чува шумолящ звук по пода. Тя дяволицата, грабнала единия, /оня наказателния/ и го мъкне на някъде да го крие.
Скарахме се, къде спа до сутринта не знам. Но за кафето в пет цъфна до килера да и заредя чинйката с храна. :)))
Легнах си като стара и изгърбена кокошка малко преди двайсет и два. Да ама не, не иска да идва сън и т'ва си е.
Започна да ми тече деня наново и мислите да се редят като влак в композиция. Де го тоя стрелочник, щях да го бия. Всички бях без ред и искаха предимство.
Реших да изпробвам метода с овцете. Няма страшно, не съм решила да ставам овчарка по премиерски. Вече като малка съм била. Та започнах да броя. Черна, бяла, Аз, черна, бяла... И хоп котката. Тя цял ден спи, обаче и е навик да си легне до главата ми. Само, че преди това обхожда в тъмното за някоя щуротия и тогава. Тоя път легна и бях аз, почна да ме хапе. Любовни игри някакви посред нощите. Не е за сефте де. Ма пет годишна котка с ей такива зъбки и нокти в двайсет и два и трийсет. Та станах и си потърсих патъците, а дано легне и спи. Взех единия и лекичко я цапнах.
Миряса и сме заспали. По едно време къмто три и нещо сабахлам се чува шумолящ звук по пода. Тя дяволицата, грабнала единия, /оня наказателния/ и го мъкне на някъде да го крие.
Скарахме се, къде спа до сутринта не знам. Но за кафето в пет цъфна до килера да и заредя чинйката с храна. :)))
21 юни 2011, вторник
Самотни врати
Нали не мислиш
че съм молила
да отваряш всичките врати
вятърът да влиза
и да разгонва тишината
трясък е страшен, повече
от всякакви измолени милувки
самотата става на стени
заключена врата
е тъмнината
къде съм аз
а ти?
че съм молила
да отваряш всичките врати
вятърът да влиза
и да разгонва тишината
трясък е страшен, повече
от всякакви измолени милувки
самотата става на стени
заключена врата
е тъмнината
къде съм аз
а ти?
20 юни 2011, понеделник
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е 10.
Предният брой елементи е 10.
Без наздравица
Не видя
вече просветна
броил си клетки
в своята си чаша
дъното преравяш
рисуваш своя
образ
място за друго
не оставяш
по ръба облизваш
с език
да не отрониш
капка
от твоят лик
винаги доливаш
когато си навън
езика ти го няма
а зъбите оставяш
да хапят
друг докосне ли я
със звън.
вече просветна
броил си клетки
в своята си чаша
дъното преравяш
рисуваш своя
образ
място за друго
не оставяш
по ръба облизваш
с език
да не отрониш
капка
от твоят лик
винаги доливаш
когато си навън
езика ти го няма
а зъбите оставяш
да хапят
друг докосне ли я
със звън.
19 юни 2011, неделя
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е 16.
Предният брой елементи е 16.
Дъги от безкрай
Капки намигат
през слънцето ясно
палаво полюшват глави
търсят си място
да изсъхнат неясно
без диря за дъжд
сълза, роса и лъжи
тела ще положат
без цвят и без точка
като нищо, изтекло и край
но щом попият ще има магия
цветни дъги от безкрай.
през слънцето ясно
палаво полюшват глави
търсят си място
да изсъхнат неясно
без диря за дъжд
сълза, роса и лъжи
тела ще положат
без цвят и без точка
като нищо, изтекло и край
но щом попият ще има магия
цветни дъги от безкрай.
18 юни 2011, събота
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е 16.
Предният брой елементи е 16.
Отронена въздишка
Като отронена въздишка
всичко опустя
беше ученичка
скромна
в малък свят
а той е толкова огромен
порасна за разврат
въздушни музики
гуляи, веселби
подиуми от похвали
.........
всичко млъкна
в ъгъла на тишината
бе отминал
кръгът на любовта
не остана валс
за спомен
нито цветен смях
стъпката огромна
си замина
огън в пяна
шампанско от петна
миризливата отливка
изхвърлените погледи
листчето на пода
от изкривена същност
не беше бяло, розово
малка червена точка
на черното петно
не излиза
защо
настъпвана от купища
забрава
Като отронена въздишка
реши за миг
да стане ученичка
събра остатъка си цял
и се изправи
във въздуха
за нея побелял.
всичко опустя
беше ученичка
скромна
в малък свят
а той е толкова огромен
порасна за разврат
въздушни музики
гуляи, веселби
подиуми от похвали
.........
всичко млъкна
в ъгъла на тишината
бе отминал
кръгът на любовта
не остана валс
за спомен
нито цветен смях
стъпката огромна
си замина
огън в пяна
шампанско от петна
миризливата отливка
изхвърлените погледи
листчето на пода
от изкривена същност
не беше бяло, розово
малка червена точка
на черното петно
не излиза
защо
настъпвана от купища
забрава
Като отронена въздишка
реши за миг
да стане ученичка
събра остатъка си цял
и се изправи
във въздуха
за нея побелял.
17 юни 2011, петък
Търсене
Не съществуваше
когато бе
поканена
посрещана
приета
приласкана
погалвана
преодоляна
порицавана
прокудена
предадена
сега търси края
на земята
може би е ТАМ.
когато бе
поканена
посрещана
приета
приласкана
погалвана
преодоляна
порицавана
прокудена
предадена
сега търси края
на земята
може би е ТАМ.
16 юни 2011, четвъртък
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката. Самата картинка не се брои.
Вчера и трите тениски бяха с по три елемента. Владо си избра да познае черната.
Вчера и трите тениски бяха с по три елемента. Владо си избра да познае черната.
Не знам, дали бях права
Пътувам си вчера в маршрутката до някакъв незнаен адрес, който трябва да налучкам. Някъде по средата се качиха група деца на видима възраст пети, шести клас по моя преценка. Доста шумни за малката маршрутка, но деца какво от това
До момента в който по пътя не се опита да се качи доста възрастна, но пъргава жена. Маршрутките са заключили плъзгащите и така пътниците минават покрай шофьора и се самотаксуват. Обаче жената на няколко пъти сбърка вратите и шофьора шумно я упътваше, като от своя страна тя издаваше своите странни и учудващи звуци.
Децата ги поеха с тон на подигравка и хикикане, а аз като се заслушах забравих да се оглеждам за спирка подходяща за слизане и търсене на даден адрес.
Една жена също на възраст се обади като ги порицаваше в тон, че и те щели да остареят. Вече се надигна голяма глъчка и помислих, че съм подминала спирката си и се надигнах.
Не се стърпях обърнах се и казах.
- Приличате на стадо овце. Сега и да ви заснема да ви пусна в интернет на никого няма да направи впечетление, защото е пълно с такива като вас. Липсват ви първите седем години.
Изхилиха се и слязоха на следващата спирка. Аз си седнах, защото явно съм прибързала да стана.
Не знам дали бях права да кажа точно това, но ако имаше някой родител наблизо сигурно щеше да ми се озъби, че се карам на добрия му наследник.
Също както преди петнадесет години, когато се местих от старият адрес. Група деца ритаха съвсем малко котенце, а то умираше бавно в краката им. Хилеха се на среща му и аз ги изгоних за да си отиде поне спокойно.
Днес тези са младежи и ни обслужват някъде с усмивка. Но отвътре какво има?!
А кой и колко е виновен е друг въпрос.
До момента в който по пътя не се опита да се качи доста възрастна, но пъргава жена. Маршрутките са заключили плъзгащите и така пътниците минават покрай шофьора и се самотаксуват. Обаче жената на няколко пъти сбърка вратите и шофьора шумно я упътваше, като от своя страна тя издаваше своите странни и учудващи звуци.
Децата ги поеха с тон на подигравка и хикикане, а аз като се заслушах забравих да се оглеждам за спирка подходяща за слизане и търсене на даден адрес.
Една жена също на възраст се обади като ги порицаваше в тон, че и те щели да остареят. Вече се надигна голяма глъчка и помислих, че съм подминала спирката си и се надигнах.
Не се стърпях обърнах се и казах.
- Приличате на стадо овце. Сега и да ви заснема да ви пусна в интернет на никого няма да направи впечетление, защото е пълно с такива като вас. Липсват ви първите седем години.
Изхилиха се и слязоха на следващата спирка. Аз си седнах, защото явно съм прибързала да стана.
Не знам дали бях права да кажа точно това, но ако имаше някой родител наблизо сигурно щеше да ми се озъби, че се карам на добрия му наследник.
Също както преди петнадесет години, когато се местих от старият адрес. Група деца ритаха съвсем малко котенце, а то умираше бавно в краката им. Хилеха се на среща му и аз ги изгоних за да си отиде поне спокойно.
Днес тези са младежи и ни обслужват някъде с усмивка. Но отвътре какво има?!
А кой и колко е виновен е друг въпрос.
15 юни 2011, сряда
Без загадка - НО
Днес направих три опита за загадка, но реших да не е такава. Ако все пак някой се реши може да си избере една от тях и да преброи елементите.
Предният брой елементи е познал Кръстю.
Предният брой елементи е познал Кръстю.
Нещо като уфлянкване и мрънкане
Днес нещо не ми е на кеф. Уморих се от сутринта. Станах избирден технически отговорно лице на компа и не ми се пускат други неща тука. Следобед ще видим.
Вчера на няколко пъти Мозилата ми се крашна/ ако използвам правилно термина, ма все тая/, но за кратко и си тръгна. Тая сутрин се закучи и не ще да върви. Хубавото е, че сина беше тука и деинсталира старата с всичките и анджиклами.
Обаче се наложи аз да инсталирам друга, но я намаше новата четворка . Нали съм си малко" гъзоръка", глей сеир.Сложих старата, после новата. Бре луда работа, като за мен. Като зачезна и лентата ми с отметки, сега дей, eдин час се маях да я търся тая лента в новата версия. Не е като замянка да се тупнат на готово. Ура, тута намерих я и ми запуши кратуната докато си внеса паролите.
Сега не драска и не ръмжи компа даже, ама се уморих. Аз и Мозили, лелееее, аааа....
До някое време.
Вчера на няколко пъти Мозилата ми се крашна/ ако използвам правилно термина, ма все тая/, но за кратко и си тръгна. Тая сутрин се закучи и не ще да върви. Хубавото е, че сина беше тука и деинсталира старата с всичките и анджиклами.
Обаче се наложи аз да инсталирам друга, но я намаше новата четворка . Нали съм си малко" гъзоръка", глей сеир.Сложих старата, после новата. Бре луда работа, като за мен. Като зачезна и лентата ми с отметки, сега дей, eдин час се маях да я търся тая лента в новата версия. Не е като замянка да се тупнат на готово. Ура, тута намерих я и ми запуши кратуната докато си внеса паролите.
Сега не драска и не ръмжи компа даже, ама се уморих. Аз и Мозили, лелееее, аааа....
До някое време.
14 юни 2011, вторник
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е 16.
Предният брой елементи е 16.
Подредени мигове
Предметите са нещо ценно
запълващи пространство и ъгли
на тях скроени си подреждаме
своите изстрадали мечти
най отпред ще свети детски спомен
забравен и покрит с прах
малък, свит и толкова пък скромен
невиждащ съвременният крах
наредени и натикани нагъсто
стоят ученическите ни лъжи
протъркано се въртят
на пръсти
да играят на своите шеги
скупчени като камъни големи
препятствия изминали стоят
до тях цветя на радости изпети
в хербарий тихичко си спят
любовите отпаднали мъждукат
като вчерашна не изгоряла свещ
понякога пропушва си пролука
фитила пада като непотребна вещ
душата изпразнена и чиста
обикаля да забърше стария товар
не избира лъчисти, не лъчисти
и продължава за новичкия дар.
запълващи пространство и ъгли
на тях скроени си подреждаме
своите изстрадали мечти
най отпред ще свети детски спомен
забравен и покрит с прах
малък, свит и толкова пък скромен
невиждащ съвременният крах
наредени и натикани нагъсто
стоят ученическите ни лъжи
протъркано се въртят
на пръсти
да играят на своите шеги
скупчени като камъни големи
препятствия изминали стоят
до тях цветя на радости изпети
в хербарий тихичко си спят
любовите отпаднали мъждукат
като вчерашна не изгоряла свещ
понякога пропушва си пролука
фитила пада като непотребна вещ
душата изпразнена и чиста
обикаля да забърше стария товар
не избира лъчисти, не лъчисти
и продължава за новичкия дар.
13 юни 2011, понеделник
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е познал Кръстю.
Предният брой елементи е познал Кръстю.
Мозайка на деня
Вярваш ли, че ще забравя онази нощ.Държах я яростно и бодях по разделените си късове. Но те като сенки се разбягваха. Една до друга наелектризирани от хаоса се триеха и не търпяха допир.
В момент без никакъв шаблон по измислени места, като магнити с обратен заряд. Дърпат да се завъртят и да паднат в кръг.
Тогава се появи ти.
Не ми предложи точни очертания и вълшебни спойки. Но се наредиха. Не в марш и строй с униформа. Сега си запълват липсващите мозайки на разбърканите нощни парчета и се опитват да настигат деня.
12 юни 2011, неделя
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е 19.
Предният брой елементи е 19.
Съдбовни руини
Признаци човешки
всеки ден се стряскат
вадят свойте грешки
за каменния път
в руините съдбовни
в стъпките им стъпват
хиляди вампири
обхождайки се хилят
клечат и вият плешки
напиват застояло
в старо избуяват
едните не прескачат
трудният си огън
капки кръв си капят
другите ги дебнат
лижат с език
впиват се дълбоко
и в съдбата грачат
не би е днес написан
чистият им смисъл
и някой го изпива
заспали се отнасят
в съдбовният си полет
с рождения си белег
без капчица цветуща
да пият те
вампирите
назад да се завръщат.
всеки ден се стряскат
вадят свойте грешки
за каменния път
в руините съдбовни
в стъпките им стъпват
хиляди вампири
обхождайки се хилят
клечат и вият плешки
напиват застояло
в старо избуяват
едните не прескачат
трудният си огън
капки кръв си капят
другите ги дебнат
лижат с език
впиват се дълбоко
и в съдбата грачат
не би е днес написан
чистият им смисъл
и някой го изпива
заспали се отнасят
в съдбовният си полет
с рождения си белег
без капчица цветуща
да пият те
вампирите
назад да се завръщат.
11 юни 2011, събота
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е познала tcvetlinka.
Предният брой елементи е познала tcvetlinka.
Артистична реалност
Най-лесно е да те забравят, като стар изтъркан филм. Не, като реплика от него. Такъв на който не е стигнало нещо за да стане известен, за да се вади от нафталина и да се върти наново.
И започваш да си оглеждаш времето, какво не ти е достигнало. Разделяш си епизодите и разбираш, че си бил само един негатив на лентата. Само тук, там леко се открояваш цветно, но всичко се губи. Разбираш, че не си бил в твоя филм и не е трябвало да поемаш тази роля.
Но всеки ден си я вземал, нали! Даже си я изпълнявал с радост.
Никой не харесва една гола реалност. Но ти започваш да търсиш истинското си лице. Ти си го знаеш, просто си махаш натуряния грим. И в един момент усещаш, че си сам.
Има край теб много, но само артисти. Завъртат се в светлината на твоя миг и като им завърши кадъра без обяснения си заминават.
И започваш да си оглеждаш времето, какво не ти е достигнало. Разделяш си епизодите и разбираш, че си бил само един негатив на лентата. Само тук, там леко се открояваш цветно, но всичко се губи. Разбираш, че не си бил в твоя филм и не е трябвало да поемаш тази роля.
Но всеки ден си я вземал, нали! Даже си я изпълнявал с радост.
Никой не харесва една гола реалност. Но ти започваш да търсиш истинското си лице. Ти си го знаеш, просто си махаш натуряния грим. И в един момент усещаш, че си сам.
Има край теб много, но само артисти. Завъртат се в светлината на твоя миг и като им завърши кадъра без обяснения си заминават.
10 юни 2011, петък
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Предният брой елементи е 13.
Предният брой елементи е 13.
Разбитият камък
Разбитият камък
тръгна да търси приятел
събуди се рано по изгрева
изхвърли своите стари места
и изгони една малка змия
стигна до една планина и попита
би ли ме взела до теб
да ме люшкаш
малко ги имам насреща
че с теб трудности да си посрещам
разбитият камък напред продължи
до една река спря да лежи
би ли ме галила
сутрин, обед и вечер
я марш от тука
все ми спирате струята
с вода ще те спукам
тръгна по пътя широк
и попита
ще ми трябва ли малка покана
към теб с глава да застана
аз съм гладък и дълъг
ти само пречиш
даже завой ще наречеш
пак тръгна напред, разпилян
гледа и търси
да може да бъде засмян
стигна до къщичка малка
би ли ме взела
ставам малка основа
мога да се катеря
ти си натрапник
не знаеш ли тоз кръговрат
ще те изпързалям
имам пързалка отзад
пак се нагърби
размазан и победен
стигна до нищото
ще ме приемеш ли
гледам си празно
я се връщай към себе си
аз съм омразно
не си още свършен
ти си сърцето разбито
утре ще скочиш
намери своята точка
и застани
някой ще дойде при теб
нищо че си протрито
и в тъмното сочиш.
тръгна да търси приятел
събуди се рано по изгрева
изхвърли своите стари места
и изгони една малка змия
стигна до една планина и попита
би ли ме взела до теб
да ме люшкаш
малко ги имам насреща
че с теб трудности да си посрещам
разбитият камък напред продължи
до една река спря да лежи
би ли ме галила
сутрин, обед и вечер
я марш от тука
все ми спирате струята
с вода ще те спукам
тръгна по пътя широк
и попита
ще ми трябва ли малка покана
към теб с глава да застана
аз съм гладък и дълъг
ти само пречиш
даже завой ще наречеш
пак тръгна напред, разпилян
гледа и търси
да може да бъде засмян
стигна до къщичка малка
би ли ме взела
ставам малка основа
мога да се катеря
ти си натрапник
не знаеш ли тоз кръговрат
ще те изпързалям
имам пързалка отзад
пак се нагърби
размазан и победен
стигна до нищото
ще ме приемеш ли
гледам си празно
я се връщай към себе си
аз съм омразно
не си още свършен
ти си сърцето разбито
утре ще скочиш
намери своята точка
и застани
някой ще дойде при теб
нищо че си протрито
и в тъмното сочиш.
09 юни 2011, четвъртък
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Вчерашният брой елементи е 16.
Вчерашният брой елементи е 16.
Земноводни
Кой казва, че пилето е от семейство птици? Някой учен от миналия век. Ама ако възкръсне сега, ум ще му зайде.
Може и да е. Само, че като му измахат перушината става друг вид.
Купувам си едно пиле и надлежно установявам водно отношение след размразяване, тъкмо една чаша. Явно е изсипана там за да се чувства добре и след смъртта. А в търбуха му още толкова лед, неуспял да се разтопи. Това ще му сърцето, като плуващо земноводно.
То и каймата има подобни отношения. Не че олиото е фреш, ама като хвърлиш те кюфтета цвърчи до таваня. Ще рече, че тия прасета и телета са трупали маса само от ВОДОрасли.
Не е вярно, земноводни са.
Капризни сме и подбираме. Затова сме се освинили и отелили и всеки втори мяза на първоизточника. И т'ва е на ццц.
Всички сме земноводни и мязаме на крокодили. Всеки захапва другия и го мъкне към гьола.
Аз си мислех, че не съм. Глупости. От както стана жега искам да съм водно, без земно. Избива ме на шезлонг, чадър, басейн или поне вана. Само, че не съм сключила допълнително споразумение с веикато да не плащам. То сега се блещя на сметката като на извънземно. Ами ако напълня вана,ами басейн лелееееее.
Може и да е. Само, че като му измахат перушината става друг вид.
Купувам си едно пиле и надлежно установявам водно отношение след размразяване, тъкмо една чаша. Явно е изсипана там за да се чувства добре и след смъртта. А в търбуха му още толкова лед, неуспял да се разтопи. Това ще му сърцето, като плуващо земноводно.
То и каймата има подобни отношения. Не че олиото е фреш, ама като хвърлиш те кюфтета цвърчи до таваня. Ще рече, че тия прасета и телета са трупали маса само от ВОДОрасли.
Не е вярно, земноводни са.
Капризни сме и подбираме. Затова сме се освинили и отелили и всеки втори мяза на първоизточника. И т'ва е на ццц.
Всички сме земноводни и мязаме на крокодили. Всеки захапва другия и го мъкне към гьола.
Аз си мислех, че не съм. Глупости. От както стана жега искам да съм водно, без земно. Избива ме на шезлонг, чадър, басейн или поне вана. Само, че не съм сключила допълнително споразумение с веикато да не плащам. То сега се блещя на сметката като на извънземно. Ами ако напълня вана,ами басейн лелееееее.
08 юни 2011, сряда
Загадка - колаж
Колко елемента на колаж има в картинката? Самата картинка не се брои.
Вчерашният брой елементи е познал Кръстю
Вчерашният брой елементи е познал Кръстю
Две стени
Какво ще е
ако спре дъждът
от мъка
внезапният му порив
да потъне
отписан
от всичката разлъка
може би
сърцата търсят път
за кал
на тласъци да се заравят
в тиня
да потъват и да молят
в жал
забравили слънцата
от коприна
харесва им съжалителният
миг
миризмите лоши бранят
като птички
изхвръкне ли заветният
им лик
в тинята си ровят за някакви си
срички
Какво ще е
ако спре дъждът
от мъка
внезапния му порив
да се смени
да бяга днес
играе и да тупа
прескачайки
ония две стени.
ако спре дъждът
от мъка
внезапният му порив
да потъне
отписан
от всичката разлъка
може би
сърцата търсят път
за кал
на тласъци да се заравят
в тиня
да потъват и да молят
в жал
забравили слънцата
от коприна
харесва им съжалителният
миг
миризмите лоши бранят
като птички
изхвръкне ли заветният
им лик
в тинята си ровят за някакви си
срички
Какво ще е
ако спре дъждът
от мъка
внезапния му порив
да се смени
да бяга днес
играе и да тупа
прескачайки
ония две стени.
07 юни 2011, вторник
Днес е голям или специален ден
Днес се връщам назад през годините.
- Всички престъпници ще ги изкарам на полето да работят, но с по едно гюле на крака.
вънка е доста мрачно
- Как е времето вън?
- Слънце пече и птички пеят
- Анатоли какво правиш на покрива на блока?
- Замерям момичетата с камъчки.
- Тази врата защо е излязла от пантите?
- Не ми е казала.
-Тази котка има четири крака. Като махнем два, колко остават?
- На котката не могат да се махат краката.
- Какво ти прави анцуга на полюлея?
- От къде да знам?
Да не издавам повече, че вече е голям. Днес навършва 25 години. Майките всичко пожелават, остава да се сбъдне.
- Всички престъпници ще ги изкарам на полето да работят, но с по едно гюле на крака.
вънка е доста мрачно
- Как е времето вън?
- Слънце пече и птички пеят
- Анатоли какво правиш на покрива на блока?
- Замерям момичетата с камъчки.
- Тази врата защо е излязла от пантите?
- Не ми е казала.
-Тази котка има четири крака. Като махнем два, колко остават?
- На котката не могат да се махат краката.
- Какво ти прави анцуга на полюлея?
- От къде да знам?
Да не издавам повече, че вече е голям. Днес навършва 25 години. Майките всичко пожелават, остава да се сбъдне.
06 юни 2011, понеделник
Отсечката на изгрева
Самотник
с нямото си тичане
крачките брои
в крос
някъде от ъгъла
звукът наднича
не иска да е сянката
не го привлича
песен за двама
с четри стъпки
по асфалта
залепналите мисли
там по залеза
скрит поглежда
звукът в ъгъла
кросът да спре
всички заедно
по отсечката на изгрева.
с нямото си тичане
крачките брои
в крос
някъде от ъгъла
звукът наднича
не иска да е сянката
не го привлича
песен за двама
с четри стъпки
по асфалта
залепналите мисли
там по залеза
скрит поглежда
звукът в ъгъла
кросът да спре
всички заедно
по отсечката на изгрева.
05 юни 2011, неделя
Лозарски отчет 2
Няма да шикалкавя, от лозето се върнах. Не ми е по сърце кърската работа. А и тука в къщи все ми опяват,че по-трудна от нея нямало. Блазнеха ме ягодите. На магазина много скъпи бе. Четри лева килото, че и гръцки. Четри цирея да им излязат на задника на гърците, дано. Цял месец се облизвам. Сложени точно до количките в магазина.
Викам си едно кило да набера все е файда, ще ги разделя по равно да няма сръдни.
Дотътрих си калпазанските части в лозята и тръните ме чакат като дървенца. Все едно не съм копала. То пък едно копане, нали ги душих. Обаче напълних една голяма кофа ягоди, тъкмо шест кила. Сега се очакват напъни за изяждане от дружината и пазене на тоалетния възел. Ако видя зор ще сложа работно табло на вратата, че да не стане беля.
Другата седмица може да компотясам. Отдавна не съм го правила. Само по паричните да си купят захар, че цената му стигна до небето. То и без това си е за тях.
А, нямаше никакви гадини из лозята, не знам що? :)))
Миналата седмица един там си запускал музика тип, барабани и тъпани. Отивам днес тишина. Тъкмо си викам отървах кожата, че тоя не мога да го командвам като у нас и се започна. Да се чудиш що някои лози жълтеят.
Върнах се по обяд. Народа забягнал на плаж и сега ми е суперско.
Викам си едно кило да набера все е файда, ще ги разделя по равно да няма сръдни.
Дотътрих си калпазанските части в лозята и тръните ме чакат като дървенца. Все едно не съм копала. То пък едно копане, нали ги душих. Обаче напълних една голяма кофа ягоди, тъкмо шест кила. Сега се очакват напъни за изяждане от дружината и пазене на тоалетния възел. Ако видя зор ще сложа работно табло на вратата, че да не стане беля.
Другата седмица може да компотясам. Отдавна не съм го правила. Само по паричните да си купят захар, че цената му стигна до небето. То и без това си е за тях.
А, нямаше никакви гадини из лозята, не знам що? :)))
Миналата седмица един там си запускал музика тип, барабани и тъпани. Отивам днес тишина. Тъкмо си викам отървах кожата, че тоя не мога да го командвам като у нас и се започна. Да се чудиш що някои лози жълтеят.
Върнах се по обяд. Народа забягнал на плаж и сега ми е суперско.
На двата края
Когато съм началото
а ти си края
кога ще стигна там
ще гоним нещо
в безкрая
ще тръгна
а ти
ще си пристигнал
безумно
ще се въртим
пробягано не намерени
ще пристигна
а ти
в някакво начало
докато примигна
разхвърляни
и двамата
на двата края.
а ти си края
кога ще стигна там
ще гоним нещо
в безкрая
ще тръгна
а ти
ще си пристигнал
безумно
ще се въртим
пробягано не намерени
ще пристигна
а ти
в някакво начало
докато примигна
разхвърляни
и двамата
на двата края.
04 юни 2011, събота
Точка
Виждаш ли оная черна точка? НЕ. Тя си е моята. А твоята е розова или бяла. Не питах дали я заслужавам, нямаше кого. Ти не подаде твоите красиви четки да я изрисувам.
Пишеше се за приятел, а гледаше някъде нагоре. А може би твоят поглед е преодолял този цвят и не го разбира. Не го различава от листчетата на скъсаното и здравото, и пъпки на камъни и рози.
И аз нареждах като теб, но все излизаха почернели и самотни. Забравени на сянка.
Виждаш ли оная черна точка?
Пишеше се за приятел, а гледаше някъде нагоре. А може би твоят поглед е преодолял този цвят и не го разбира. Не го различава от листчетата на скъсаното и здравото, и пъпки на камъни и рози.
И аз нареждах като теб, но все излизаха почернели и самотни. Забравени на сянка.
Виждаш ли оная черна точка?
Мъничко човешки
Не ми посочвай грешките
сама ги знам
достатъчно ги гълтах
на парцали
помъчих се на чисто
да вървя
а не по чужди
идеали
Поглеждай често
в краката си
разчисти пред теб
да не потънеш
напред да гледаш
не в чуждото дърво
не ще остане миг
да се озърнеш
Приемай повече
несъвършенство
дори понякога да те засенчи
ще се превърне
в светещо кълбо
когато се научиш
да усещаш
Ако спреш да гледаш
толкова встрани
да мислиш, чистиш
и да сочиш грешки
ще бъдеш
лекичко щастлив
ще се чувстваш
малко по човешки.
сама ги знам
достатъчно ги гълтах
на парцали
помъчих се на чисто
да вървя
а не по чужди
идеали
Поглеждай често
в краката си
разчисти пред теб
да не потънеш
напред да гледаш
не в чуждото дърво
не ще остане миг
да се озърнеш
Приемай повече
несъвършенство
дори понякога да те засенчи
ще се превърне
в светещо кълбо
когато се научиш
да усещаш
Ако спреш да гледаш
толкова встрани
да мислиш, чистиш
и да сочиш грешки
ще бъдеш
лекичко щастлив
ще се чувстваш
малко по човешки.
03 юни 2011, петък
Да не мирише на риба
Не обичам да готвя, не разбирате ли.Моичкия всеки петък забива към язовира в "Банукунар". Носи една торба в неделя вечерта и иди се разправяй.
Домъкна един толстолоб, един метър. То хубаво голямо, ама да беше нещо друго да му се радваш. Люспите му малки, точно два милиметъра и половина. Дупих се два часа да намеря шублера да ги измеря. После ще говори, че съм била кьорава. Аз и без това виждам само каквото ми трябва.
Сложих го на плота, извадих ножа и издрънчахме на пода. Няма ставане да знаете. Хлъзга се като у кревата в ергенска квартира. Само, че тука не като там.
После ми донесе някаква, казвала се амур. Пет часа не посмях да я сготвя. Все виждах крилца и сърца наоколо. Даже в очите и блестяха червени искри. Хубаво, че свекървещицата/и аз ще съм такава ха ха/се обади .
- Айде де, какво и мислиш. Сто грама олио, един тиган, решетъчна лъжица, брашно,. Котлона да е на двойката и рибата да е малко алангле. ААА, остави няколко парчета за мариноване. Отрязано точно на един сантиметър и насипани със сто и петдесет грама сол, ма морска.
Вдругиден искам пак да се опържи, какво се туткаш. Тука по телевизора учените казват, че трябва всеки ден да се яде риба.
Сега каза, че ще донесе голи шарани. МА АЗ НЕ ЯМ РИБА. Камо ли голи. Не може ли нещо друго голо, ами тая умирисана... Залъгва ме нещо, че толкова силно мирише. Не на тиня. Сега няма да знам как мирише тая. Она Ивановица отдолу, си сложила в бебешката вана амури барабар с тинята. Мърдат бе. Като инструмента на ученик в киното.
В петък вечер съм решила да го проследя, до кой язовир ходи. Нещо много на парфюм взеха да ми удрят тия риби. И в това голямо количество замирисва на промоция в Кауфланд. Ако успея да се вредя и за кило свински вратни, оставям проследяването на майна си. С приятелки сме решили да ходим на селски туризъм. От любов към нашето любимо месо на което сме върли фенки /без готвенето/, искаме да разберем как стават толкова големи и вкусни. Най-вече да видим дали няма някой свинар. Нямаме много изисквания. Най-голямото е, да не мирише и да не яде риба.
02 юни 2011, четвъртък
Женски съдби
Дали в образите силнитърсим сабята си в джоба
вместо огледало стилно
оръжие тъкмим в прокоба
защитаваме си крепост
а в нея старите ни грънци
рафтовете на епоса
ни вдигат като бойци
изчистени от страх
един път сме слугини
подпрени от бръчките
на коленете
в другия момент, богини
държейки сърцата в ръцете си
изхвърлили съдбоносния си прах
ето някак сме си силни
отзад прегърбени
отпред с ризница
лекичко приплъзваме ръката
в джоба
понякога сами раняваме
гърдите си.
Христо Ботев - "Хаджи Димитър"
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
В бяло
Пак е в бялосливата стара
днес
булка млада
цвят, крие белези
от хорските набези
с пролетта е мома
аромат
съседна улица
ерген
малък, минаващ
дори непознат
бяла дреха
когато захвърли
без срам
плодове ще назреят
за откъсване
до другата пролет
все така
да я помнят
бързо ще цъфка
бяла премяна
не изсъхнала, сбръчкана
ухаеща, стройна
булка засмяна.
01 юни 2011, сряда
Детето е магия
Каква е таз магияживот да се роди
излъчва някаква
стихия
беззащитното телце
крие сила
преливаща в майчино
сърце
а тя лъвица
застанала отпред
дали е черно, жълто, бяло
дете е
за нея - нейното
борба ще води
дори да си загива
да се загуби
нейното лице
нима му трябва
ден
за радост, щастие
любов
детето е магия
а другото е зов
за показ, егоизъм
обичта да е различна
днес е тук
утре да лети
безлична.
Хвърчило
Боси крачетасе носят в полето
в плам
бодилите бягат
храсти залягат
днес ги е срам
няма да драскат
нежният бяг
на детският крак
хвърчило ще пускат
те поглед ще друсат
въртейки се
насам и натам
небето ще иска
усмивка да стиска
украсено от невинна
игра
денят ще е светъл
и днес ще премине
в хвърчило
детска мечта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)