Заспива като самотна рана
в люлка от забравени игли
посягам някоя да хвана
тя хвърчи, натиска се боли
отдолу локвички разбити
от надежди за пристигнали неща
те са нейде лекичко прикрити
или ги няма, заровени в пръста.
31 юли 2011, неделя
[Не]бленувано
Заспива като самотна рана
в люлка от забравени игли
посягам някоя да хвана
тя хвърчи, натиска се боли
отдолу локвички разбити
от надежди за пристигнали неща
те са нейде лекичко прикрити
или ги няма, заровени в пръста.
В мазето
В мазето тъмно
плъхове сноват
не обичат светлината
в помия мрачно се редят
не се препъват
виждат си краката
разнасят своята воня
крадат храна
за коренните си цели
живеят в мрачната страна
от светлината биха ослепели
ако падне някаква искра
и освети прашинка на земята
не би опарила техните крака
ще им изчезне точка от душата.
плъхове сноват
не обичат светлината
в помия мрачно се редят
не се препъват
виждат си краката
разнасят своята воня
крадат храна
за коренните си цели
живеят в мрачната страна
от светлината биха ослепели
ако падне някаква искра
и освети прашинка на земята
не би опарила техните крака
ще им изчезне точка от душата.
30 юли 2011, събота
Кръговрат
Като малка
животът е огромен
аз пък залък
пораснах
той се по забърза
с някакви остатъци
улегнех уж по равното
огъна се
съборихме се за преднина
заклатушках се
започна да ме спъва
борба
започва и някога ще свършва.
животът е огромен
аз пък залък
пораснах
той се по забърза
с някакви остатъци
улегнех уж по равното
огъна се
съборихме се за преднина
заклатушках се
започна да ме спъва
борба
започва и някога ще свършва.
Смачкани пътища
Бих желала
да си сменям пътя
да изчезнат завои и огледала
виждаш ли оная точка
това ще е гърбът ми
не вижда
отминали петна
стъпалата са си подредени
като нагъчкания ми килер
аз желая
грънците по тях да сменям
дa хвърлям, чупя
без да се стряскам
от безмерния размер
а когато полудявам
искам да се завръщам пак
не на нормалните в краката
при изгорелите крила
на пътя на самотата
бих желала където искам
сама да го градя.
29 юли 2011, петък
Думи на бастуни
Да сочиш се харесванай вече да окаляш
влачейки се
прекрачваш хилядите летви
бил си жертва
куцукайки
пробягваш писти
заставаш на пирует
с два бастуна думи
аплодисменти, аплодисменти
"гнидите" къде са
разгърни си лентите.
28 юли 2011, четвъртък
Шепот
Знаеш ли колко съм силна
като оная стъпка на перваза
която чакаше
но самотна заспа
в дъното на джоба
и днес пак през гвоздея
иска да дойде
а шепата от снощния юмрук
на цвете се разтворила
ще те обхваща и стиска
до изнемога
докато остане шепот
при другия
сгънати в топка.
Мрънкало
Който може, го може. Да му се случват едни, и после сам да си намира и да мрънка.
Първо тръгна от мухнатата ми кожа, на която и' излезе проблем. Аз като "информиран" човек, първо из нета. Кой какво изръсил, току да е същото. Взех та си купих Низорал. Аре, викам си. Нищо и никакво шапоанче, да изпропбвам. Такава алергична реакция, че..... на езика си имах разни неща. Ама преди т'ва ходих на лекар, малко със закъснение. Нямало проблем. За алергията и лицето ми като на крастава жаба не дума, не ума.
Днес съм добре, затова си признавам.
Второ, признавала съм че не съм по готвенето. Ма може ли за три дена да се изгоря два пъти по различен начин.Горещо олио над горната устна и гореща тава на палеца.
Трето, за има няма две години се изучих за блогове, шаблони и всичко край тях. Мога да направя прекрасни шаблони, колажи и други неща. И такава голяма глупост. Да си изтрия целия блогрол на основния блог от заплесия. Сменяла съм сума шаблони а сега от глупост, с едно натискане. Въстанових имах го в папка.
Четвърто и доста гламаво. Не ме бива и няма да ме бива по техническата час на компа. Ми имам други дарби, к'во сега. И все пак забелязвам неуредиците по него и се моля тука на младежта, ако ми обърне внимание.
Проблема беше , че компа забива като вляза в скайп. Никъде другаде. Аба Мозилата забива от време, на време ама за кратко.
Големия,- натискаш тия три клавиша. Показва се т'ва прозорче. Видя ли? Мозилата натоварва копа 90 и на знам колко си процента процесора. Сменяш си браузъра и точка.
Ама сега не мога. Може събота и неделя.
Малкия,- аз пари за подръжка на тая дърта щайга не давам, ще ти купя нов като спре.
Тъй като пожела да се изнесе и снощи беше за малко тук сега имам нов браузър - Google Chrome . Натресе ми се без отметките и лента за тях, ама се справих .
Гояла седмица, голямо нещо.
Днес съмна добре, даже се намрънках в блога. Не ми обръщайте внимание. Благодаря предварително.
27 юли 2011, сряда
Автентични горски звуци на....
Докато се доказвахме със змиите и гущерите, кой е по-страшен улових тези красиви звуци на птички. Макар и доста слаби поради техническа причина, са интересни и неподправени. Може да гледате храстите в които няма ни един смок, изплашен естествено. А можете да затворите очи и да слушате.
Като нея
Защо ме питашдали обичам
ти си залез
на свършване се вричаш
след твоя изпепеляващ
апогей
идва тъмнината
с мойта обич дъвкахте страстта
определихте граница
избягахте
чакахте си светлината
промъквам се на пръсти
до зората
да не е седнала върху изгрева
като пропътувам
всичките си мигове
пак ме питаш залез
дали обичам
и бягаш да се скриеш
остава прекрасният ти полъх
също като нея
Обичта.
26 юли 2011, вторник
В гората освен дървета има и друго
Преди няколко дена ви показах разни хубави храсталаци из гората. Последният път преди да вляза в лозето видях прясно изхвърлян боклук. Около 2 камиона битови отпадъци от виличките там , или близките къщи.
Малко по от другата страна има кайначе с уж минерална вода, аз не пия от там.
На другата снимка са камъните, които някой е довлякъл за да не влизат проститутките и клиентите с колите си навътре из гората. Сега спират на пътя. Познайте какво правят.
Малко по от другата страна има кайначе с уж минерална вода, аз не пия от там.
На другата снимка са камъните, които някой е довлякъл за да не влизат проститутките и клиентите с колите си навътре из гората. Сега спират на пътя. Познайте какво правят.
Дъхът ми
Ще спра за малкона завоя
ей на оная
скритикчка извивка
скритият ми поглед
да полегне
и за миг да тръгна
между очите
ще избирам
къде да се прочитам
отзад напред
а устните
подвижните ми пясъци
оставям за накрая
да влизам надълбоко
без звук и шепот
само с дъх
да ги докосна.
25 юли 2011, понеделник
Събуждане
Край възглавницата стъпки
от изгорели мисли
топли
от чакани милувки
нагънати
от забравени погледи
мърдат
с полъха на вятъра
оставят белег
следите сенки пробягват
разстояния
до росата
на своето събуждане
сънувани измислици
в реалност на изчакано
обичам те.
от изгорели мисли
топли
от чакани милувки
нагънати
от забравени погледи
мърдат
с полъха на вятъра
оставят белег
следите сенки пробягват
разстояния
до росата
на своето събуждане
сънувани измислици
в реалност на изчакано
обичам те.
24 юли 2011, неделя
Е те това е и дом
На баш центъра имаше две спирки една до друга. На едната спираха маршрутки и тролеи за посока надясно. А на другата, тези които продължаваха по булеварда.
В момента са комбинирани в една. Това тука на снимката е изоставената така да се каже.
Прилича на нещо, нали!
В момента са комбинирани в една. Това тука на снимката е изоставената така да се каже.
Прилича на нещо, нали!
Егоист
Понякога искам да съм егоист
да пусна големия си порив
и всичко което пръскаш
или ли си раздал
да прибера, да дишам
да имам в излишък
но теб
я няма там
ще се напълня
с чуждите товари
ще се опитвам да намествам
но ще тежи
болка от забрава.
да пусна големия си порив
и всичко което пръскаш
или ли си раздал
да прибера, да дишам
да имам в излишък
но теб
я няма там
ще се напълня
с чуждите товари
ще се опитвам да намествам
но ще тежи
болка от забрава.
23 юли 2011, събота
Лятно постъпване
Пак пристигна
едно горещо лято
студените си стъпки
изхвърлих зад вратата
не изчаканите подметки
на тавана
сега по новия си пясък
на брега с море от мисли
а острова е тук на юг
няма вече зимните решетки
охлюви на очи
и миди от ръце
лодка без котва и без флаг
да стигна там веднъж
дали ще се завърна
не знам.
едно горещо лято
студените си стъпки
изхвърлих зад вратата
не изчаканите подметки
на тавана
сега по новия си пясък
на брега с море от мисли
а острова е тук на юг
няма вече зимните решетки
охлюви на очи
и миди от ръце
лодка без котва и без флаг
да стигна там веднъж
дали ще се завърна
не знам.
22 юли 2011, петък
Ей тука, на
Тези две снимки заснех от терасата през пролетта. За две седмици два пъти полицейска кола беше застанала да спира коли. Това се случва за първи път за 15 години. Дали са търсили някого или им е трябвало място за пълнене на джоб не знам. Още не са повторили. А и ако има престъпници сигурно сега са дошли. Досега сме били най- доброто място за живеене.
Живот назаем
Вече свикнах с лошите новини.
Явно ни е черта да ги харесваме. Иначе не биха ги пръскали наред като маково семе. Никоя медия, сайт или наподобяващо такъв не би си хабил времето, нетното пространство или хартията и мастилото, ако не е сигурен в пласираното и'. А и май действителността не боли.
В последно време забелязвам, че доста хора посягат към самоубийство. Не мога да събера всички, но щом съм започна този пост значи има нещо запечатано в мен.
Винаги съм казвала, че живота е като птица и не се знае кога ще отлети но тези два ме поразиха.
Първият е някакъв мъж, който се е обесил защото е останал безработен. Веднага някой ще ревне, ми държавата, правителството. Така е. Държавата ни прилича на разградена кошара с овце, за които на никой не му пука. Влизат, излизат, стават въртоглави, все си е тая.
Питам се, къде остана милостта, добротата или нещо доближаващо го. Дали между роднини, близки или комшии там няма две думи на кръст за кураж. Казвам думи, защото при стиснатост на такива за пари не може да се говори. Нали никой няма да си помисли друго при загуба на работа. Или ще се сбират да оплакват и скрито да клюкарят
Вторият случай и който вече стана причина да започна да пиша е друг който се хвърлил пред влак. Чакал там, нарочно.
Мога да призная, че съм имала тежки моменти. Някак една факличка ми е светила да изляза напред. Няма да редя на кантар кой колко ме е подпирал и помогнал. Щом съм тук значи съм успяла.
Но в мен се заражда едно нещо. Обществото и хората ни с времето се разболяват от една студенина, безучастност,безразличие и безтегловност в собственото си състояние.
Кой ще ме обори в противното?
Дали отделни лица от групи в големите мрежи, които се събират за подписи и за които не се знае какви действия имат в действителност.
Или утре поредната медия с новината, че еди кой си... и се свършил. Но те толкова зачестиха. А те си ги публикуват като топли мекици за закуска.
Всеки се е завайкал по някаква причина/ политическа, гражданска, лична/, че няма деца в държавата, на думи ми се струва. Защо казвам това. Не можем да опазим животите, които имаме а желаем появяването на нови. Ама не знаем защо ни са.
Или по точно ще видим в новините. Те за рейтинг наслагват всичко. Дори послъгват понякога, но малко. Особено за някои новини.
пп- Поста е лично мнение и няма за цел да оборва друго такова. Нито цели да обиди някого лично.
Явно ни е черта да ги харесваме. Иначе не биха ги пръскали наред като маково семе. Никоя медия, сайт или наподобяващо такъв не би си хабил времето, нетното пространство или хартията и мастилото, ако не е сигурен в пласираното и'. А и май действителността не боли.
В последно време забелязвам, че доста хора посягат към самоубийство. Не мога да събера всички, но щом съм започна този пост значи има нещо запечатано в мен.
Винаги съм казвала, че живота е като птица и не се знае кога ще отлети но тези два ме поразиха.
Първият е някакъв мъж, който се е обесил защото е останал безработен. Веднага някой ще ревне, ми държавата, правителството. Така е. Държавата ни прилича на разградена кошара с овце, за които на никой не му пука. Влизат, излизат, стават въртоглави, все си е тая.
Питам се, къде остана милостта, добротата или нещо доближаващо го. Дали между роднини, близки или комшии там няма две думи на кръст за кураж. Казвам думи, защото при стиснатост на такива за пари не може да се говори. Нали никой няма да си помисли друго при загуба на работа. Или ще се сбират да оплакват и скрито да клюкарят
Вторият случай и който вече стана причина да започна да пиша е друг който се хвърлил пред влак. Чакал там, нарочно.
Мога да призная, че съм имала тежки моменти. Някак една факличка ми е светила да изляза напред. Няма да редя на кантар кой колко ме е подпирал и помогнал. Щом съм тук значи съм успяла.
Но в мен се заражда едно нещо. Обществото и хората ни с времето се разболяват от една студенина, безучастност,безразличие и безтегловност в собственото си състояние.
Кой ще ме обори в противното?
Дали отделни лица от групи в големите мрежи, които се събират за подписи и за които не се знае какви действия имат в действителност.
Или утре поредната медия с новината, че еди кой си... и се свършил. Но те толкова зачестиха. А те си ги публикуват като топли мекици за закуска.
Всеки се е завайкал по някаква причина/ политическа, гражданска, лична/, че няма деца в държавата, на думи ми се струва. Защо казвам това. Не можем да опазим животите, които имаме а желаем появяването на нови. Ама не знаем защо ни са.
Или по точно ще видим в новините. Те за рейтинг наслагват всичко. Дори послъгват понякога, но малко. Особено за някои новини.
пп- Поста е лично мнение и няма за цел да оборва друго такова. Нито цели да обиди някого лично.
21 юли 2011, четвъртък
Заваля
Навън се разпука
душите стаени
изхвърлят
своите мисли
сломени
капките чисти
охлаждат сърцето
хвърлило
камък в небето
пороя завлича
мръсните ласки
тела се изправят
голи и светли
в свойта окраска
светна, светна
прохладно и ясно
гърмежите стари
се скриха
нови очи срамежливо
дъждовни сълзи
бавно
света преоткриха.
душите стаени
изхвърлят
своите мисли
сломени
капките чисти
охлаждат сърцето
хвърлило
камък в небето
пороя завлича
мръсните ласки
тела се изправят
голи и светли
в свойта окраска
светна, светна
прохладно и ясно
гърмежите стари
се скриха
нови очи срамежливо
дъждовни сълзи
бавно
света преоткриха.
20 юли 2011, сряда
Това не е само в България, но и в моя град
Ако сте забелязали сутринта, вече се сдобих със снимките си от телефона който беше нагъчкан като саредала. Няма да описвам как, не е тема. Въпреки некачествеността на доста фотоси съм успяла да хвана доста моменти, които ще разхвърлям напред във времето.
Този момент тук е една шахта на една чисто нова и асфалтирана улица. Не само, че за оправията на не само тази шахта се дупчи след полагането на асфалта и то особено дълбоки размери, но и край самата дупка са скупчени сума хора. Може би така трябва да се дупчи. А хората са допълнителен атрибут за дълбочината, ширината и свършването най - сетне на тая улица.
Този момент тук е една шахта на една чисто нова и асфалтирана улица. Не само, че за оправията на не само тази шахта се дупчи след полагането на асфалта и то особено дълбоки размери, но и край самата дупка са скупчени сума хора. Може би така трябва да се дупчи. А хората са допълнителен атрибут за дълбочината, ширината и свършването най - сетне на тая улица.
19 юли 2011, вторник
Калинкина
Някога, в някакво си време. Калинките били големи. Не колкото планина разбира се, нито великани беснеещи и неразбрани. Пак били червени с отблясъци големи. А прекрасните им точки, разноцветни плочки.
Всяка си имала градинка с ручей, а до него камъни набучени. Наредени като броеници наподобявали и птици. Някои приличали и на цветя, също като от градинката добра. Имало и като слънце.Сутрин сеели светлина прекрасна, отразявали всичко блестящо и ясно.
Веднъж щом слънцето изгря и пречупи свойта светлина, една калинка остана поразена от светлина някаква неземна. Един камък беше като червена огърлица, в очите на своята калинкина душица. Тя започна да го обикаля забрави ручея, мислеше че е жарава. Пишеше му стихове големи и му смъкваше своите премени. Сивата му стара грива облепи с страст и цвят, забрави да лети и крачка в цветята да протрива. Така измина доста време, тя пишеше и точките и намаляваха почерняваха, а той все се дуеше не казваше че е бреме.
Един ден стана малка а той скала, каза и' че е жалка да заминава да дразни другата скала.
Или я грози с тези черни точки и измислени и надраскани игри в рими и редове изобщо.
От тогава калинката лети, запазила леко своите червенчки черти. Като срещне камък каца за миг остава точка-дума и забравя да остане до другия си надраскан стих.
Всяка си имала градинка с ручей, а до него камъни набучени. Наредени като броеници наподобявали и птици. Някои приличали и на цветя, също като от градинката добра. Имало и като слънце.Сутрин сеели светлина прекрасна, отразявали всичко блестящо и ясно.
Веднъж щом слънцето изгря и пречупи свойта светлина, една калинка остана поразена от светлина някаква неземна. Един камък беше като червена огърлица, в очите на своята калинкина душица. Тя започна да го обикаля забрави ручея, мислеше че е жарава. Пишеше му стихове големи и му смъкваше своите премени. Сивата му стара грива облепи с страст и цвят, забрави да лети и крачка в цветята да протрива. Така измина доста време, тя пишеше и точките и намаляваха почерняваха, а той все се дуеше не казваше че е бреме.
Един ден стана малка а той скала, каза и' че е жалка да заминава да дразни другата скала.
Или я грози с тези черни точки и измислени и надраскани игри в рими и редове изобщо.
От тогава калинката лети, запазила леко своите червенчки черти. Като срещне камък каца за миг остава точка-дума и забравя да остане до другия си надраскан стих.
18 юли 2011, понеделник
17 юли 2011, неделя
Зони
Крушките пак угаснаха точно с настъпването на зората и определиха зоните на деня. По часовете ще накацат пеперуди готови да полетят.
Някои привлечени от един светъл прозорец, като роби ще спрат за да показват шарките си. Други ще влезнат да кацнат по пътя на някоя бръчка.
Първите ще имат публика, бисове, прожектори и една дълга верига която ще ги опъва.
Вторите, една самотна сенчеста свобода.
Зоните на деня започват.
Някои привлечени от един светъл прозорец, като роби ще спрат за да показват шарките си. Други ще влезнат да кацнат по пътя на някоя бръчка.
Първите ще имат публика, бисове, прожектори и една дълга верига която ще ги опъва.
Вторите, една самотна сенчеста свобода.
Зоните на деня започват.
16 юли 2011, събота
[ Не ] Полет
Ако отключа
всичките си къщи
изчистя
премахна рамките
смажа да не скърца
портретите изхвърля
стените голи
незадръстени
избърша масата
от снощните придатъци
падне без крака
столове няма
подпалени
остава чашата
без стъпала
кафето вътре
без светлина
ще стана ли добра
не за себе си
или имам само
признак на птичка
с изкривена човка
която срича
нарежда сива перушина
понякога наглася
грива
за миг е горе в синевата
един поглед за утре
да не я размине
Ако отключа всичките си къщи
изчистя
дали ще се слея
полъхът да не ме усети
цветята да изгреят
Дали.
всичките си къщи
изчистя
премахна рамките
смажа да не скърца
портретите изхвърля
стените голи
незадръстени
избърша масата
от снощните придатъци
падне без крака
столове няма
подпалени
остава чашата
без стъпала
кафето вътре
без светлина
ще стана ли добра
не за себе си
или имам само
признак на птичка
с изкривена човка
която срича
нарежда сива перушина
понякога наглася
грива
за миг е горе в синевата
един поглед за утре
да не я размине
Ако отключа всичките си къщи
изчистя
дали ще се слея
полъхът да не ме усети
цветята да изгреят
Дали.
15 юли 2011, петък
Макови полета
Чуваш ли думите ми немида говорят
и душата леко да ти шепне
да гъделичка, ходи
оставя дупки
като макове червени
да изгарят
също
като снощния повей
от погледа на твоите полета
а аз като хлапак
на пръсти се повдигнах
да скъсам мак
но се опарих.
14 юли 2011, четвъртък
13 юли 2011, сряда
Оприличаване
Не съм безгрешница
на която очите са кристал
само да са точка на ръцете
юмрука да ги стиска
като коронния овал
накрая празни да са двете
след нарисуван идеал
някак по пътеките грешах
прескачайки уж локва кал
крадях си песни, мигове
слагах на пиедестал
заграждах часовете
минутите играеха безспир
бяха чужди, някак си надвзети
вчера играеха си пир
днес парцаливи години клети
Не съм безгрешница
която блести
днес не искам никакви звезди
една искра до мене да ми свети
по мъничка пътека да вървим
да си стискаме ръцете.
на която очите са кристал
само да са точка на ръцете
юмрука да ги стиска
като коронния овал
накрая празни да са двете
след нарисуван идеал
някак по пътеките грешах
прескачайки уж локва кал
крадях си песни, мигове
слагах на пиедестал
заграждах часовете
минутите играеха безспир
бяха чужди, някак си надвзети
вчера играеха си пир
днес парцаливи години клети
Не съм безгрешница
която блести
днес не искам никакви звезди
една искра до мене да ми свети
по мъничка пътека да вървим
да си стискаме ръцете.
Васил Найденов - Тишина
12 юли 2011, вторник
Блогерско-Гугленски заигравки
Тия дни премахнах притурка за последователи, така ми е кеф. Оставих я само в изтърсака .
Там може всичко, а и го ползвам за опитна станция като шаблон, притурки и други неща.
Та днес оглеждам ордията като безпризорен подпиращ компа и гледам нещо синьо ми се блеши насреща, айдеде. Скоро се изучих да сменям цветова гама в код на бутони и притурки, .Обаче това не става и имаше входящ линк да ставам членка.
Сега ще оставя членовете на мира за по тъмно време.
Викам тоя се збъгяса кво сега една притурка и то от Блогер. Ще отида да си взема по хубава от Google Friend Connect, без да забележа че проклетия линк ме води там. Излиза, че оная изчистената е спряна и е пусната тази. Дали е имала тази лента за членка, не знам. Когато слагах притурката от тези за Блогер/ не търсих нищо специално за един 4 блог /не ми се блещеше синьо изобщо. Да не говорим, че в притурки има две от която едната е спряна и седи като паметник. Излишъци разни.
За тая цел прилагам снимка, дано да е ясна.
И без това беше излишна, сега стана натрапчива и грозна.
Там може всичко, а и го ползвам за опитна станция като шаблон, притурки и други неща.
Та днес оглеждам ордията като безпризорен подпиращ компа и гледам нещо синьо ми се блеши насреща, айдеде. Скоро се изучих да сменям цветова гама в код на бутони и притурки, .Обаче това не става и имаше входящ линк да ставам членка.
Сега ще оставя членовете на мира за по тъмно време.
Викам тоя се збъгяса кво сега една притурка и то от Блогер. Ще отида да си взема по хубава от Google Friend Connect, без да забележа че проклетия линк ме води там. Излиза, че оная изчистената е спряна и е пусната тази. Дали е имала тази лента за членка, не знам. Когато слагах притурката от тези за Блогер/ не търсих нищо специално за един 4 блог /не ми се блещеше синьо изобщо. Да не говорим, че в притурки има две от която едната е спряна и седи като паметник. Излишъци разни.
За тая цел прилагам снимка, дано да е ясна.
И без това беше излишна, сега стана натрапчива и грозна.
Взиране
С кое лице бе
и те пих
залитах на своите завои
очите свои не измих
чашите безбройни
гълтах
горещите ти порои
ме завличаха
ти не си била
времето
в пиянство и в сън отмина
сега ме викаш
с тебе да замина
напълни нова
вече слаба, не ми се гълта
от твоята наслада
не искам да залягам
зад твоите изменчиви лица
да се разпадам на хиляди сърца.
и те пих
залитах на своите завои
очите свои не измих
чашите безбройни
гълтах
горещите ти порои
ме завличаха
ти не си била
времето
в пиянство и в сън отмина
сега ме викаш
с тебе да замина
напълни нова
вече слаба, не ми се гълта
от твоята наслада
не искам да залягам
зад твоите изменчиви лица
да се разпадам на хиляди сърца.
11 юли 2011, понеделник
Съдбовно танго
В намерен залез
редицата се чупи
тангото свири
пода търси си партньор
по четри
ъглите страстно
с глави към средата
кръгът зает е
от зората
изгрев наднича
разпилени се събрали
нощеска
да играят срещу съдбата
и ето светва.
редицата се чупи
тангото свири
пода търси си партньор
по четри
ъглите страстно
с глави към средата
кръгът зает е
от зората
изгрев наднича
разпилени се събрали
нощеска
да играят срещу съдбата
и ето светва.
10 юли 2011, неделя
Табела
Когато се събуждаш
отиваш там
без да си боксуваш
търсиш си табела
и се надяваш
така да те намерят
а хулите край теб
като гладници
зърнали разперени душици
поставят там цената
за тебе истина се вижда
нищо, че преди си се обиждал
заравял си в клетка
сега са бисери големи
някакви си цели
скрити сметки
до скъсаната върва
така и не приемаш
обвиненията дълги
седят и чакат
за другата табела
да сложиш себе си
и пак да се приемаш.
отиваш там
без да си боксуваш
търсиш си табела
и се надяваш
така да те намерят
а хулите край теб
като гладници
зърнали разперени душици
поставят там цената
за тебе истина се вижда
нищо, че преди си се обиждал
заравял си в клетка
сега са бисери големи
някакви си цели
скрити сметки
до скъсаната върва
така и не приемаш
обвиненията дълги
седят и чакат
за другата табела
да сложиш себе си
и пак да се приемаш.
09 юли 2011, събота
Друмите на сърцето
Защо излизате в рима
или без ред
нима наричат ме поет
всеки ден отваряте очи
нареждате безсмислици
нали
стихове били
бутате от вътре като болка
гъдел.....
гледате се зорко
искам или не
нареждате се
като разбъркано пране
някой си измива с вас очите
друг плюе скрито
но не знаят, че сърцето рита
подсказва ви
без да ме попита
аз като послушничък редактор
или драскач
слагам вас думите
и ви натискам в ритъма
на мисълта
къде ви е началото
или средата
дали не гоните на лудите
краката
някъде под редовете ви
са скрити
много истини, измислици
илюзии или мечти
а в края с дупки сте пробити
зависи кой ще ви изпробва
с тояга
поглед благ
сърце голямо
не усещам
вече съм за другото ви рамо
пак драскам поредните си думи
ваши братя и сестри
пръснати в сърцето
като по друми.
или без ред
нима наричат ме поет
всеки ден отваряте очи
нареждате безсмислици
нали
стихове били
бутате от вътре като болка
гъдел.....
гледате се зорко
искам или не
нареждате се
като разбъркано пране
някой си измива с вас очите
друг плюе скрито
но не знаят, че сърцето рита
подсказва ви
без да ме попита
аз като послушничък редактор
или драскач
слагам вас думите
и ви натискам в ритъма
на мисълта
къде ви е началото
или средата
дали не гоните на лудите
краката
някъде под редовете ви
са скрити
много истини, измислици
илюзии или мечти
а в края с дупки сте пробити
зависи кой ще ви изпробва
с тояга
поглед благ
сърце голямо
не усещам
вече съм за другото ви рамо
пак драскам поредните си думи
ваши братя и сестри
пръснати в сърцето
като по друми.
08 юли 2011, петък
Забравени стъпки
По здрач някакъв си шум
крака танцуват в безкрая
потъват в дълбокият си звън
потърсили размерите на рая
явно тъпкали в кръг
един в друг
самотен танц излишен
сега на пръсти подигат се и бдят
за още два
или пръст ще си напишат
музиката продължава да звучи
като ехо от измислените стъпки
танцуват, следата им личи
накрая в пепелта от забравени целувки.
крака танцуват в безкрая
потъват в дълбокият си звън
потърсили размерите на рая
явно тъпкали в кръг
един в друг
самотен танц излишен
сега на пръсти подигат се и бдят
за още два
или пръст ще си напишат
музиката продължава да звучи
като ехо от измислените стъпки
танцуват, следата им личи
накрая в пепелта от забравени целувки.
07 юли 2011, четвъртък
Изстрадали песни
Зорницата самотна блести
като остров небесен
там душата е оставила
свойта разплата
насънувани песни
четки, моливи, цветя
уханията чудесни
остана и само очертание
като клетка, голямо
горещо и здраво
не пуска, не гали, не пристига
само товари
зората пристига
да изтрие нейните дири
ще се слее с всички
без дом и без боички
две стъпки ще греят
да ходят през нея
до врата да застанат
ще изгасне звездата
за свойта почивка
там нейде душата
плахо блещука
да намества наново
изстрадали песни
за цветна боичка
къде е
там или тука.
като остров небесен
там душата е оставила
свойта разплата
насънувани песни
четки, моливи, цветя
уханията чудесни
остана и само очертание
като клетка, голямо
горещо и здраво
не пуска, не гали, не пристига
само товари
зората пристига
да изтрие нейните дири
ще се слее с всички
без дом и без боички
две стъпки ще греят
да ходят през нея
до врата да застанат
ще изгасне звездата
за свойта почивка
там нейде душата
плахо блещука
да намества наново
изстрадали песни
за цветна боичка
къде е
там или тука.
06 юли 2011, сряда
За децата натъртено
Всъщност за този пост се заразих от поредната заучена загриженост на някои служби, които за пореден път са хванали за клише някои проучвания. Не, че този път няма нещо вярно в това. Не вярвам в тяхната загриженост.
Децата в държавата тънели в насилие!
Аз ще започна по-напред, в оня тънък момент когато се създават.
От край време съм чувала, че сме сексуално население и вървим в някакви си класации. Не знам дали я вярно. Но явно мерака ни е хвърлен до там, защото вървим и в друга класация на изоставени деца. Или ако не звучи вулгарно, въргаляме се хвърляме някоя и друга излишна клетка и до там.
Има и един друг вид. Раждат ги и ги забравят в съседната стая и в един момент стаята се опразва. Ако забележат.
Също така еталони за родители пледират с юмруци, коли и дрехи върху своите деца. И понякога това завършва с някоя катастрофа или побой за самочувствие.
А какво да се каже за деца насилвани от собствените си родители /сексуално , да не говорим сега за етнос/.
Помните ли оня случай, когато две големи момчета се пребиха пред търпанята на цялото училище, между които имаше и възрастни хора. Едното дете почина.Никой не се намеси. И не е единствен случай.
Безразличие и жажда за шоу, независимо какво.
Службите ще си правят реклама по медиите за сметка на глупостта на хилядите без мозък, който само стига за един потен секс. Последствията майната им.
А в това време ще се изнасят деца за най-различни цели. Може за органи, педофилия, порнография.
Да ги питаш тия служби само с думи ли боравят.
Не зная какъв е еталона за родител, ако има такъв. Нито еталон за дете, който се намира в детските очи и който се скрива и приема образа в който е поставен. После твърде късно започваме да " гоним михаля". Твърде късно!
Какво разбирам аз под родител.
Независимо от простаците, хлопнатите врати, безработицата, безразличието и други, да израснат и остареят едни детски усмивки, дори в трудни моменти.
А какво ние трябва да включим в създаването на тази усмивка?!
Децата в държавата тънели в насилие!
Аз ще започна по-напред, в оня тънък момент когато се създават.
От край време съм чувала, че сме сексуално население и вървим в някакви си класации. Не знам дали я вярно. Но явно мерака ни е хвърлен до там, защото вървим и в друга класация на изоставени деца. Или ако не звучи вулгарно, въргаляме се хвърляме някоя и друга излишна клетка и до там.
Има и един друг вид. Раждат ги и ги забравят в съседната стая и в един момент стаята се опразва. Ако забележат.
Също така еталони за родители пледират с юмруци, коли и дрехи върху своите деца. И понякога това завършва с някоя катастрофа или побой за самочувствие.
А какво да се каже за деца насилвани от собствените си родители /сексуално , да не говорим сега за етнос/.
Помните ли оня случай, когато две големи момчета се пребиха пред търпанята на цялото училище, между които имаше и възрастни хора. Едното дете почина.Никой не се намеси. И не е единствен случай.
Безразличие и жажда за шоу, независимо какво.
Службите ще си правят реклама по медиите за сметка на глупостта на хилядите без мозък, който само стига за един потен секс. Последствията майната им.
А в това време ще се изнасят деца за най-различни цели. Може за органи, педофилия, порнография.
Да ги питаш тия служби само с думи ли боравят.
Не зная какъв е еталона за родител, ако има такъв. Нито еталон за дете, който се намира в детските очи и който се скрива и приема образа в който е поставен. После твърде късно започваме да " гоним михаля". Твърде късно!
Какво разбирам аз под родител.
Независимо от простаците, хлопнатите врати, безработицата, безразличието и други, да израснат и остареят едни детски усмивки, дори в трудни моменти.
А какво ние трябва да включим в създаването на тази усмивка?!
05 юли 2011, вторник
До гората с хиляди въпроси
До гората с хиляди
въпроси окачени
крачат
за всеки засадено е
застават пред своето
кичат ония
чийто отговор не наднича
спрял се е на възли
забити с гвоздеи
крайчеца не тръгва
не търси отговор
дилема
ако настъпи
ще стане слава звездна
сам горе в тъмно
долу лампичките светят
ако потъне
калта мирише жалко
пръските до устни
протриват
сега са много
страшно е от малкото
една ще стигне ли
до миглите да стърже тинята
стоят си на дървото
и се прокрадват
през пролуките на часовете
хващат някоя минута и се заяждат
избирай
не можеш да си двете
Към гората с хиляди
въпроси окачени
крачат, спират
всеки до своето дърво
и все закачат.
въпроси окачени
крачат
за всеки засадено е
застават пред своето
кичат ония
чийто отговор не наднича
спрял се е на възли
забити с гвоздеи
крайчеца не тръгва
не търси отговор
дилема
ако настъпи
ще стане слава звездна
сам горе в тъмно
долу лампичките светят
ако потъне
калта мирише жалко
пръските до устни
протриват
сега са много
страшно е от малкото
една ще стигне ли
до миглите да стърже тинята
стоят си на дървото
и се прокрадват
през пролуките на часовете
хващат някоя минута и се заяждат
избирай
не можеш да си двете
Към гората с хиляди
въпроси окачени
крачат, спират
всеки до своето дърво
и все закачат.
04 юли 2011, понеделник
Пътека
Като вляза по твойта пътека
не потъвам
ни пръски от кал ме не цапат
стъпвам си леко
стъпките невидяни
ме водят
ръката потръпва
на топло се дръпва
прашинките черни не светят
два фара напред
морето е равно
вълни до колене
ако днес не пристигна
утре съм там
в края на твойта пътека
за нещо което...
то теб.
не потъвам
ни пръски от кал ме не цапат
стъпвам си леко
стъпките невидяни
ме водят
ръката потръпва
на топло се дръпва
прашинките черни не светят
два фара напред
морето е равно
вълни до колене
ако днес не пристигна
утре съм там
в края на твойта пътека
за нещо което...
то теб.
03 юли 2011, неделя
Къде искам да стигна
Къде искам да стигна
когато никой не гледа
вятърът е отминал
небето прегаря
две капки дъжд
в мене са скрити
Къде искам да стигна
до първия камък
който прегазих
първият залък, не ядох
а бях
Къде искам да стигна
до порти дебели
като птичка да литна
високо, високо
да падна в примрелия замък
обратно
Къде искам да стигна
в цветни градини
да ме вземат за плевел
режат и мачкат
в тинята мирно
Да стигна небето
самотно да гледам
да се върна
пак до сърцето
Къде искам да стигна
когато никой не гледа
тихо на пръсти
промъквайки, бях там
при.....
когато никой не гледа
вятърът е отминал
небето прегаря
две капки дъжд
в мене са скрити
Къде искам да стигна
до първия камък
който прегазих
първият залък, не ядох
а бях
Къде искам да стигна
до порти дебели
като птичка да литна
високо, високо
да падна в примрелия замък
обратно
Къде искам да стигна
в цветни градини
да ме вземат за плевел
режат и мачкат
в тинята мирно
Да стигна небето
самотно да гледам
да се върна
пак до сърцето
Къде искам да стигна
когато никой не гледа
тихо на пръсти
промъквайки, бях там
при.....
02 юли 2011, събота
Художник на души
Има ли художник на души
да извайва с четка празнотата
може с няколко смесени бои
да не е сянка
празен кръг на тишината
ние си извайване сами
наслагваме съмнения в пози
слагаме намислени лъжи
и някакви си гостенки
наричайки се злоби
взирайки се по изгорелия си цвят
рисуваме без мярка и без смисъл
и всеки става пъстър и богат
разпуква се съсухрен и изчистен
накрая в празното поле
една черта ще стигне за душата
на коя ли четка ще се предаде
да постигне цветовете на дъгата.
да извайва с четка празнотата
може с няколко смесени бои
да не е сянка
празен кръг на тишината
ние си извайване сами
наслагваме съмнения в пози
слагаме намислени лъжи
и някакви си гостенки
наричайки се злоби
взирайки се по изгорелия си цвят
рисуваме без мярка и без смисъл
и всеки става пъстър и богат
разпуква се съсухрен и изчистен
накрая в празното поле
една черта ще стигне за душата
на коя ли четка ще се предаде
да постигне цветовете на дъгата.
01 юли 2011, петък
Кой си
Би ли приказвал
на мълчаливи устни
с целувка
да почука зеница
в дълбокия и поглед
незнайните полета
не те плашат
като потъваш
да поискаш още
общите пръсти
в не разплетена стара
кошница
времето спира
до оная мъничка секунда
къде се намираш
кое те намира
коя е
кой си!
на мълчаливи устни
с целувка
да почука зеница
в дълбокия и поглед
незнайните полета
не те плашат
като потъваш
да поискаш още
общите пръсти
в не разплетена стара
кошница
времето спира
до оная мъничка секунда
къде се намираш
кое те намира
коя е
кой си!
Абонамент за:
Публикации (Atom)