От тази чаша за двама си пила.
Така неусетно като дете се измъкна
гълта и млъкна.
Не си потърка само погледа
а се залиса
не ти се потриса.
Чаша, две и три
аз не ти ли казах, поспри.
Докато те усетя вече залиташе
падна в краката ми отритната и жалка
къде беше ходила даже не отричаше
сега гориш в пламъци като подпалка.
Лежиш надупчена от стъклени рани
стискаш парченца със чувства одрани
кръвта ти тече на кутийки по пода
събличаш себе си скрита под свода
парцалите мръсни висят на стола
оставаш си гола
защото миришат
и линийките тънки твои не дишат.
Горещият въздух ги кара да спират.
Когато пиеше не усети ли
сега се охлаждаш в непознати понятия
замаяна и безпаметна пак се измъкваш
на дъното в чашата ти се завръщаш
нали е на парченца, ще лепиш
ще влезнеш, ще лочиш и ще мълчиш.
Има в повече, тя е за двама
пак ще лекувам твоите рани
със парченца счупени
забити във дупки надрани.
Загуби ли се, виж къде те намерих.
по един и същи път да се влачиш
ти мислиш че пееш, а грачиш ли грачиш.
Да те завръщам като куче със сопа
защото се молиш за къшей или филия
къде сега да те крия.
Само при изгрев ме слушаш защото залиташ
поуки и мисли не смейш да изриташ.
Но настъпи ли мрак, знам пак ще я грабнеш
ЧАШАТА
някъде ще се скриеш
и нали си сама
ще се напиеш и ще политнеш
но не там ти където си пожела
а някъде доло, ще те въртят колела
и пак ще трябва те да галя и люшкам
а ти ще ми шепнеш без сила, няма да" пия"
ще слушкам, ..ушкам ..шкам ..ам ..м ..м.......!
..
*Изображението е с лиценз Public Domain
