Руми - 2 Хайку

Земята е тъжна.

Мръсно цветно килимче.

Слънце не гали.

Пеперудени мълчания

Сред утриния хлад
се разхождат необлечени
презрамки не намясто
през тях висят
ръбчета усукани
на стола
със смачкан стон
празна рокля не накичена
виси наопаки разнищена
сянка от наведени глави
надничат
като очертания от вчера
лежат в ъглите незатворени
в дневен сън
в пеперудени мълчания
със смачкани криле
да издържат
до следващи слънца
отворени.

Руми - Хайку

Днес цъфти слънце.

Сърцето ликува в танц

Червено цвете!

Страничка11 - Събуждане

И хоп, Любчо се събуди. С тези негови фантазии, които се опитваше та прокарва в реалността, някак като оправдания, ставаше лошо. Бяха се прокраднали и в сънят му и сега скочи, като стресна единственото реално нещо, котето Лъв.
- Любчо, Любчо бе. Ставай, че вместо ти да хвърляш камъчки по прозорците и да събуждаш слънцето, то ще ти прати вчерашните миризливи маратонки с моите ръце и ще скочиш.
Сякаш сте се сдушили с луната и тя не те издаде като се прибира. Вместо пълна и облещена както наричаха, беше тъмно като в рог. Ама и ти се промъкна и легна, също като Лъв, когато открадне нещо и след това се присламчи при теб да се прави на невинен.
Аууу, това какво е дето си го скатал тука при тези миризливите, бележника. Какво е това, 2, 3, 4 и пак. Ама и от час си бягал. По какво, че не виждам. Тоя котак ми е свил очилата, нарочно, вие сте комбина двамката. Познах по дирите в хладилника които сте оставили нощеска, детски ръце и котешки лапи. Снощи не си ял от захлупената яхния. Двамата с котака сте си правили сандвичи. Ама не може само това да ядеш и не си си мил ръцете.
Ще го видя аз тоя рижавия като заминеш в това училище, ако намериш пътя за там.
- Любчо о о , а пак си скочил през прозореца, а косматия...

следва продължение

Писарушкане

Онемелият лист пак се свива
от гъдел
не натискай бързо, де
правиш дупки
а вече боли
какво имаш днес
с какво ще напълниш
с бодли
някак не ми е приятно
ще охкам
кръвта ми изтича
а ти пишеш ли пишеш
и буквите тичат
дръж химикала и подреди
цвете
малко лалета
добре ще ми дойдат
червени
не късай по много
от техните думи
все пак и три
ще бъдат засмени
знам че
за омраза не пишеш
но аз да кажа
не разнасяй
по бялото тяло
черно одеяло
ще пожълтея и ще се вкисна
невярна болест ще пипна
даже не ще да усетиш
и тебе ще хване
ти често си драскаш
за огън
някакъв пламък
поне кибрита забравяш
сега да не сложиш и клечки
аз съм листче хартия
но ако пламна
и теб ще затрия
за очи си нареждаш
слагаш ги всякак
сякаш с твоите
недовиждаш
а с ония до блясък
най често подмяташ
за любов
въртиш си я някак
не знам как да застана
в корици ми е студено
от бясното ти гонение
а гол си изгарям
ставам на пепел без линии
но пак намираш място
върху мен да надраскаш
нещо като стихотворение
което може би някой
би примляскал
в четене.

Тъжно изречение

Излязоха си диалозите
създадоха
монолог на песен
думите заплакаха
с въпросите
сричките не туптяха
заспаха, унесено
море от букви
ги затрупа
точките не откриха бряг
запетаите
на смачкан куп
се струпаха
удивителния
не стна лодка пак.

Стълба към приказка

Едно дребно съществуване скочи
беше тъмно
провери за последно
пътят днес
никой не му е посочил
там чакаше протритата раница
зашита от снощни мечтания
а в джобовете не мърдаха
спомени
сложи си ясна усмивка
за новата страница
не натъпка дрехи
от своята същност
остарялото дърпа
храна не му трябва
все ще намери педя
да застане
без невидим стоеж
само някаква карта на дъното
нарисувана стълба
нагоре
за своята приказка
две малки звезди
за ръце
са се хванали.

Аз до себе си стоя

Какво е някаква си
стълбица
и няколко стъкла от
лед
днес си изправен
утре с гърбица
самотен на върха
в най дълбокия
сюжет
ще чукаш
на стена от празно
и ехо ще се връзва
в самота
слухът ще рови
за едничка дума само
и ще открива
аз до себе си стоя.

Светската хроника от продукттротоар-излизане махала

То нямаше кой да ми замени маратонките та се понапънаха да ходят за хляб. Вънка си е направо топличко а аз си мислех да нахлузвам някой юрган, така се е раздухал.
Както и вчера, малко по-нагоре продължават да си замазват къщурката, дали е закона хич биля ни знам.
Ако някой не знае, живея малко в хайлайвром- махала на някой си град. Половината къщи приличат на мини дворци. Собствениците имат един особен занаят с труженички на околовърстното. Не знам на сто де, това е клюкар-жиц изтекалата информация.

Отстрани са наизлезли хорица да се напекат от уютните панелки. Даже имаше двама, трима с бастуни. Май се увеличават. Не знам де. То и боклуците са се увеличили край блоковете, та наближава Великден.

На един камък някой е насипал котешка храна на улична котка. Наближи едно куче. По знайте дали взе нещо. Ма не. Хъскане, настръхване и само малко остана да бъде одрано.
Най-важното, асфалтират главната улица по доло. Днес е събота де. Някой му е опряло някакво яйце до някъде си. А за качеството ще се чуе.
А иначе постното фасулче ще уври и ще сънува пържоли с гъби. :))

Да стиска, да стиска

Раничко стъпва
по огрения праг
като измамник далечен
запристигал е пак
наднича в ключалката
всява светли петна
като се отвори вратата
пак е избягал
само мирис и спомени
на изтривалката
колко пъти е минал
не е и броил
натъркал е топло по рано
хоп при звездите
таме студен, далечен
не мил
дали като куче
ще легнеш да чакаш
свито в ъгъла
там в полумрака
като просяк
ще протягаш ръка
мига ще каца
когато си иска
няма мярка за време
шепата ако усети
да стиска, да стиска.

AC/DC - War Machine - Поздравче за Блага

Бих искала да пожелая на Блага, да получи това което желае, да търси това което иска, да хване това което ще намери и да го стиска ей там...

Честит имен ден , скъпа!

Съблечени мисли

Лесно е
под нечие рамо
наднича
по други стъпки
да стъпва
изсъхнали и изметени са
вятърът ще се спира
нали е скрита
как е
пред съблечени мисли
ще гони съдбата
наведена ще се спира
крета отзад
като дигне глава
е сама
там по баира
в остатъчно зрънцето сила
което извира
само понякога ще съблича
някоя
да помечтае за някого.

Плюновинарски размисли

Какво му трябва на един журналист?
Една новина, и колкото се може по - фрапираща, гърмяща, кървава и страшна.
Въпреки, че зад всяка новина стои човек, човеци.
Точно човеците, които не са попаднали в тези новини, четат и ги харесват. Иначе на пусто никой няма да си хаби компа,пръстите и акълеца.
Все не ми се вярва, че хубавите случки и написаното за тях ако го има се е изгубило. Просто важи максимата, както всяка пазарна икономика.
Предлагаите новини, според търсещите четящи.

/пп. Направи ми впечетление една днес.Не запомних точното заглавие и не влязох да я прочета. " Извадиха кости от мозък на пребит студент"- надявам се да няма фотоси/

Чакам утрото

Не написах за съня. Оня, който няколко минути преди алармата ме стряска. Не, че е кошмар. Но да скачам от приказка в реалност.
Не написах и за филията, която не доядох снощи. Тя ми е навик, борбата за оцеляване без гарнитури. Някакъв начин на съществуване с хрущящите камъчета.
Дори не обрах трохите от масата. Нали все ще оставям вчерашното. Днес просто го забравих и си чакам утрото. А то идва по бързо, когато съм гладна и недоспала от...

Ще летим ли

Добро утро, приятелко
в небето синьо
ще летим
къде иска
твоята мисъл ясна
свари ли кафето
от твойте секунди
само две запази
част от слънцето
скрита минута
показва миг ясен
ще кацнем ей тука
погалваш набързо
заспали ресници
изпускаш си двете
по устните
и пак в забързано
в куп броеници
в синците един ти се вплита
не по шаблона
погалваш леко
и преминаваш нататък
Добро утро, приятелко
ще летим ли...

Жената е

Жената е като цвете.
Ако се преполее в излишък може да се изроди в плевел.
Ако и се отнеме свободата, може да бъде хербарий и негатив.
Ако и се отнеме корена-съшността, може да стане украшение - икебана.
Ако се прелива от грижи, избуява и задушва наоколо.
Ако бъде забравена в безразличие-или потъва и умира душевно, или поставя семената си на друго място.
Разликата е, че тя не вирее в саксия и винаги се бори за свободата си.
Всеки сам отгатва красотата на своето цвете, за да има любов!

Не фантазирай

Искам в небето
да видя света
от там на дъгата
да открия цвета
по земята широка
ще изкача планината
да хвана звезда
а под водата
златната рибка
ще каже
ти си щастливка
а съвестта от вътре
ще чука
живота не е лек
не фантазирай, скъпа
ти си просто човек.

Набленувана пролет

Колко пролети сънувани
паднаха зад вратата
за да остане, набленуваната
една истинска
след кошмарна, зимна нощт
да изникне цвете
не разтълкувано, изтъгувано
и малко смачкано
от пазеното семе
на изкуфялата изминала
сега да бори вятъра
или пороя с въртопа
и в ден и в нощ
прескочило цялата луна
на дълъг сън
и самота
хоп, неговото слънце
в шепа синева
идва набленуваната пролет
разпуква
забравено от времето си
зрънце
в закъсняла но цветна...

Признания от вчера

Не съм била пияна снощи, нямам публични изпълнения. А снимчици на подаръци не цъках. Днес докато домашната ордия спеше и аз сложих фасула, видях дъното на тенджерата. Нещо се позалющило. Та се досетих, че никога не съм желала кухненски уреди за подарък. Не за празник, не за делник и за през седмицата. Това е необходима вещ за поддържане силата на домочадието. А и някоя тава разбира се.
Та тъй като на жената угода няма, днес се сетих със закъснение нещо. Исках подарък тенджера, ма не каква да е.
1. Да си доставя сама продуктите.
2. Да готви седем различни манджи.
3. Всички да се готвят за трийсет минутки, може и по малко.
4. Да се мие сама.
Може да е в комбинация с тава, за нея се отнасят същите условия.
Така хем печката няма да уфти от мен. Всички ще са доволни. Ако не са, ще обвинявам съответния съд. Сега съм аз разбира се.
Моята любима рецепта:
1. Една несвърщваща криза.
2. Едно наобикалящо, празно шише от приватизация от олио.
3. Един стар тиган от преход.
4. Яйца от много политически очи.
Всеки си ги готви по желание.

Отнякъде другия

Остана ли място
за капчица радост
там
в малкото грейнало
мигове седнали
не пристъпят
стоят на някакъв припек
като излишък
аха да ги стигна
а като мигна
ги няма
другите бягат
гоня и хващам
в един момент
празно е
отнякъде другия
чакам за мъничко
радост.

Поздравче от шашава

Оная сутрин музата се направи на многознайка и изтъкми това. Мисли си, че може да рисува, но за днес бива. Мислех да не го качвам, но как да и скърша хатъра за простотии :)
За всички мои гости :) Поздравче.

Мома Рума на 45

Мома Рума се разбута
изхвърли шипа в коша
изметен с боклука
нагизди тялото красиво
два скелета накриво
преметна си усмивка млада
пет зъба за вафлата наслада
приглади си косата гъста
два косъма с двата пръста
погледна се в огледалото красиво
не беше още толкоз диво
не чука ли нещо на вратата
да каже
каква мома на четирсет и пет
ушите и с подплата
не вижда косите побелели
бразди от бръчки
в сърцето е на двайсет цели
макар ударено от пръчки
затова
днес ще се запрята
ще връзва тетрадкена престилка
с евтината химикалка
гости ще събира
за Благодаря!

/ на 45 си е :)/

Бих искала

Бих искала да извърша три действия
- да видя
- да пипна
- да кажа....
не винаги ми се отдава.

Диря една

Не в нощният спомен
завит под чаршафа
като призрак от спомени
на ръба в полумрака
усещане някакво
сложено в джоба
от вчерашно чакане
сдъвкана, самотна
прокоба
не трябва светлина
на много лъчи
само две желани очи
пътеката ясна
при тъмна луна
там ще се слеят
в диря една.

Заедно със сакъзчето и коледничето се кани

На тясно

Отвънка е лесно
да наместя
чакъл да положа
в калта
да сменям посоката
цвета да разменя
дори и ъгъла
не е отсрещен
като пипна отвътре
нагарча
придърпва под всички
подплънки
да скачам,въртя
на едно място
на тясно
да размествам
в празното
намествам малкото
в омразното.

За мълчанието, милостта и Япония

Дали завъртането на една и съща новина за ставащото в Япония ще ни направи по -милостиви?Или пускането на един и същи кадър от бедствието до безкрайност. А съчиняването на някакви думи, би ли помогнало? Това, че някои не обелват дума за ставащото, прави ли ги жестоки? Думите ли правят човека? Дори и действията не го правят. Понякога са привидни и с рекламна цел. А понякога мълчанието е равно на злато, когато сме безсилни.
Само, че човека прави новина от всичко и създава паника. А кой, колко е милостив, знае само сърцето.

ПП - има си достатъчно информация, нека не разнасяме болката.

Портрет на стената

Какво има
зад този портрет
две свещи затворени
ням силует
замръзнали спомени
бои в пирует
усмивка от оня ден
бели петна без ред
погледа, колосан е
парченца от лед
слънца наронени
скрити в сенките
непресторени, отзад
не отпред.

Какво трябва

На милостта не трябват само пари.
На добротата не трябват само мисли.
На съвестта не трябва само въздържание.
На злобата не трябва само отмъщение.
На несполуките не трябват само оплаквания.
На любовта не трябват само думи.
На молитвата не трябва публика.
На разума не трябва само работа.
На работата не трябва само действие.
Едно голямо сърце и още...

Без да чукам

Там където не ме пускаш
ще влизам, без да чукам
вратата не скърца
от ръждясали спомени
днескашният лъскав
стъпва бос
на пръсти задминава
вчерашният хаос разпилян
прибягнал в крос
сбърках
още тлее старият ти белег
не скърца от скрита тъга
ни една сълза
само стържеща песен
от вчера
с блестяща, топла роса
днескашната обувка боде
луфт от време
прави пришка
в хаоса на оня ден
а аз искам някак в тях
да се сгъна и да се побера
Там където не ме пускаш
ще влизам, без да чукам.

Пролетта ми намигна

Нещо страно се блещи
в отсрещния кестен
снегът бяга уплашен и див
вятър тихо притичва
без сопа надничва
през отворен прозорец
с дръпнат пирон
там нейде крив
аз се пуля да видя
призрак ли идва
че всичко спря изведнъж
нещо слепея
да погледна не смея
пролетта ми намигна, ето виж.

Е е е е а а а ъ ъ ъ у у у

Е е е е е е
котката се покри
под леглото дори
светлина се пречупи
устата
кафето не иска да смучи
колони се събудиха
от зимния сън
кучета диво вият навън
някой сякаш е глътнал езика
или скърца през зъби
с децибели
раничко с няколко трика
главата се вайка
ще се връща в зима
да лягат да спят
тези душмани
аман от колони с певци
като сънуват с пеене
вземат та се похванат.
Е е е е а а а ъ ъ ъ у у у

Драскач

От нощните ризници
излизат измислици
или...
ровя в буквите да подреждам
привидното
нали съм драскач
с лека ръка
написвам синьо небе
две облачета играят
в безгрижие
изгрев с усмивка пристига
просто тъка
намествам цветни стъкла
за малките мигове
събирам думи
в псевдоними, епитети
прилагателни
мойте приятели
да преместят назад
самотата, усещана
ех
аз съм драскач
От нощните ризници
излизат измислици
или...

Собствено, съботно вицче

- Петре , рекъл Спиро. Каво е правила цяла вечер жена ти бе? От сутринта си закопал и затърмъчил. Какви китки ще садиш и как ще цъфкате тая година.
- Виж какво Спиро. Ти не си в крак нещо. Вече сума време се разпиляват едни семена и станаха твърде модерни. Казват се СеРеСе та, и никнат като гъби.
Само, че аз искам да ги насоча към комшийският плет, демек твоят. Безплатно порно и дандания и най-важното. Може да науча къде си криеш парите. Ако нямаш, и кирливите ризи пак става.
Както ти казваш, жената работи усърдно бе. Иска клюки.

Малък свят

Фигури малки
от снощното ярко хоро
прашинки понесени
със сутрешни ясни тела
поглъщайки нежно
туптящи лъчи
търсят дири
към твоите жарки очи
да се слеят с ириса див
един малък свят
да открият
дори, не красив
колко им трябва
на четри очи
да се взират,потъват
губят, намират

фигури малки
от снощното ярко хоро
днес се събуждат
от четри да правят
едно.

Срещу течението

Бих искала, веднъж да се спусна срещу течението. Без задължения, скрупули и задачи.
Само,че ще чакам гора от сочещи пръсти и у у у. Пък може и някой и да ме побутне за помощ, едва ли. Ще търсят клон да ме премахнат от пейзажа, въпреки, че почти всеки го иска но не опитва. Поради същото, задължения, скрупули и задачи. А когато се усетят и се решат, няма им стига силата, защото са остарели...
А дали не съм го правила?!

Някой очакван

Тъмното бяга от мисли
за среща
какво носи изгрева
надежда
колко слънца се изплащат
възсядат лъчи
и какво ли по тях
се изпраща
някъде там
дали не прекъсва
думите изтъняха
и песента даже свърши
крилете се свиват
като заспала луна
на сутринта след някакъв сън
за червена страна
какво още се чака
остана ли нещо
от времето тъмно
от другото светло
само гост нехаен
престъпник
или някой очакван.

На точното място

За един кратък миг
да съм на точното място
не че имам способности
да оставя всички мои
парцалчета
със слънчеви зайчета
поне нишка една
на усмивка
последните искри
ще поставя да светят
в нощта на забравата
моите букви ще дам
някой си да не е сам
дори да съм после
шизофреник от любов
вечно няма да помня
че имам, че нямам
готов, не готов.

Дуел

Кръстосвах шпаги със себе си
от единият край
тихата, невидимата
не завиждащата
която кара полека
изпуска моменти
забравя дати
нищо не приема
не праща
не и се клати
без бунтове за душевни палати
пълзи бавно напред
изпълнява задачи
като робот по поръчка
без да я ръчкат
от другия е бунтарката
шумна
искаща място
завижда за чуждото време
бяга за търсене
събира секунди
пише нови дати
приема новият път
изпраща малки точки
клати я вятърът
от бързане
иска свобода за душата
прескача през две, напред
не слуша никого
само себе си
Коя ще победи?

Най търсеното цвете

Чук, чук
днес нося букети
от думи и целофан
може и цвете
натоварих всичкото аз
дори панделки има
хайде, вземете
за всички ви има

без да ровим
с поглед
нямаш нашият зов
той се дава и вчера
цъфти от отвътре
не се вижда
защото се казва любов.

Ех мамо

Знаеш ли мамо
снощи те сънувах
ти беше нейде назад
аз ровех под оная слива
първо кокиче
подало глава
засято от мойте ръце
от кога
не беше ги мила
косите разрошени
не помилва
не ти чух гласа
но май ровех за теб
цвете откъснах
прошката моя
винаги имаш
ех мамо
нали ме роди
сега аз живот
бях дарила
цветето на майката
е в мойта ръка
то е за теб
както
душата ми го е скроила
тебе вече те няма
но ти ме виждаш
както аз те усещам
понякога
ех мамо
нашата двойна земя
не е толкова голяма
догодина моето цвете
пак бих дарила.

Горски празници - за конкурса

В гората придобили навици за празници и се впивали в тях като пиявици. Дали на мечка или на буболечка важното е да играят и да свирят ако ще и на клечка.
Всеки си измислял ден и го разнасял битер от шоумен.
Така имало да се празнува на морков, така решил заекът Отворков. Откъде дочула и Лисана и тя с празниците горски с похвана. Кръсти ги Мръвки малки, кокошки, пуйки, патки и всякакви там дребни залъгалки. Щом дочу това Вълчо от баира премахна всички на отподире. Сложи най- отпред агънца и други миловидни кат куплет забалъмалънца. Баба Меца се затътри,- стойте, де без мене в горските банкети. Наредете куп гърнета и с постно и с мезета. Лъвът изчака тая врява и се изпъна.- Вий какво, с крак ли да ви гръмна. Наредете се в редица, в мойта, горска празнична пица.
Докато се усетят , дойде човекът и развали рецептите на всички. Направи един, единствен празник. Не на гората, на себе си. Той искаше всичко и от всички.

Страхливка

Пак се появи с тъмната си сянка. Знае че, че не се страхувам от нея. Но винаги намира слабо място да напомни, че все пак ще отида там. Иска да покаже, че съм една прашинка от многото. На нея и е все едно какъв цвят съм. Просто подшушва, че най големият ми страх е от самата мен.
Просто
- не съм чула това, което искам
- не съм изживяла това, което желая
- не съм тръгнала натам, накъдето съм гледала
- не съм видяла това, което само съм сънувала
- не съм защото съм страхливка.
И когато наистина дойде аз няма да се страхувам от нея, а от себе си.

Прошка от...

Какво да ти кажа
че ти прощавам
това беше снощи
вчера и оня ден
вместо да разплиташ
или поправяш
ти ми държиш ръката
и я лигавиш
какво разбираш под
грях
кривене вляво, вдясно
или всяка война
на абордаж
впрочем
тефтер си дотътрила
сякаш съм горе
на трон
съдих
списъкът вътре не ровя
не съм го осъдила
нали се разбрахме
още снощи, вчера и оня ден
ти няма да ходиш така бясно
после горещо
аз няма да съм строгата съдница
Така ще сме едно цяло
и все пак
понякога ще искам
прошка от себе си.

Утрешният

Химикалът бавно се плъзна по редовете. Думичките се бяха скрили някъде и той не изписваше нищо. Явно не им бе стигнала нощта да измъдруват, както всяка сутрин изречения. Дали някой ги бе разплакал и са разстроени? А може би просто бяха отнесени и сега блажено си се разтягаха, но в себе си. Бяха се пръснали на единични букви в сатенените си обвивки и толкова.
Химикалът бавно се плъзна и като не ги намери си нарисува едно неправилно правоъгълниче. Започна яростно да го запълва с тъмният си цвят, от безсилие. Изведнъж спря. Изглежда думите го съжалиха. Решиха, че ще покаже всичкото изтърпяно, черно и изплакано. На единия край беше останало едно не надраскано петно, бялото късче на душата.
Нали трябва да е бяло за утрешният.

Противогрипни залъгалки

Няма какво да се залъгваме от постовете които излизат. От няколко дена в къщи ни гони грип и музата е малко в хипнотизирано състояние на изчакване. Това което се появява е от хъса и за драскане, когато е добре. Затова днес я разсейвам с разни неща, тъй като няма никакъв мисловен образ. /а за драсканици има наваксано/
А и някоя друга муза може да е на нейния хал така че :)

На сцената

Всяка сутрин излизам на сцена
не виждам публика
нямам текст
карам направо
като в арена
няма сценарий
да знам
милувка усетена
или удар ще се стоварва
да оставам без мене си
декори лъжовни
ме гледат в очите
във високите се блъскам
пискам като изгубена
птичка
ниските скачам
нишки висят
част от себе си
по тях аз закачам
понякога ги сменям
декорите
но друг път не искам
зависи
дали червени са щорите.

До другия трети

Ще запалим свещица
в сърцето, нали
да събудим заспалата памет
ще отиде при вчера
до онези врати
там няма цветя
и на завет
фанфари не свирят
няма и марш
ликове върху обувки
не светят
заспали са някак в поза
не знам
чакайки датата, трети

дъга ще изгрее в букети
като ракети
костюми на ръб
страдалчески очите
ще мигат
сълзи даже ще светят
в почит
речи безброй ще редят
до ръба
утре ръжда по вратите
на паметта
думите на конете
до другия трети

Ще запалим свещица
в сърцето, нали...

понякога

Понякога, пълното е празно,а празното ни задавя.
Думите са като река в пустиня, а капката е като море в суша.
Омразата е като кладенец без дъно, а дъното е на един пръст разстояние.
Самотата е в тълпа, но приятел е скрит в самотата.
Добротата е като песъчинка, камара пясък ни боде.
Богатството е да получиш, да даваш е безценно.
Любовта е рана, не боли ако са двама.

Обява за работа

Тази обява я видя случайно. Манекен Разпътников не четеше вестници. Въобще не си цапаше своя изтънчен и изрядно нареден, мисловен образ с такива нещица. Беше се регистрирал в големите агенции за набиране на персонал по категории, интелигентност и образование. А и притежаваше всичко необходимо за тая цел. Три лъснати дипломи за висшо образование. С една малка ометка.
Първата я изкара със зор, като запек от петнадесет дни в тоалетна. И каквото излезе, водата го скрива. За втората приритва на баща си. Той плати и така. Трета му я подариха. Преспа с ректорката. Няма да казва сега на колко години е. А, има и магистратура. По коя от трите, така и не запомни. Винаги си носеше всички дипломи на куп. Не беше ги гледал, от когато ги получи.
Та за обявата. Видя я случайно в центъра на една масичка, на която хайлайфа си люпеше семки. Нищо, че половината боклуци падаха на земята и сервитьорката гледаше на кръв. Мълчеше де. Къде са те, къде е тя.
Скришом разсипа останалия боклук и ската вестника в задният си джоб. Като си отиде в къщи веднага хвърли белия си панталон за пране, хвана с две щипки вестника и излезе на тераса. Видя му се нечисто, за хола.
Изисквания,
- комуникативност и усмивка - да не се секне работната маса
- изискан вид - да не получи стрес /същата/
- приобщаване към навиците и възприятията на същата, за да има по-голяма производителност
- всички други изисквания се получават и доучават в движение според нуждите на работната маса от която зависи и членската маса.
Разпътников винаги се беше нагаждал. Тия неща му се струваха като няколко малки мравки, като видя, че има възможност да посочи някаква сума за възнаграждение.
Отвори бялата си кола със замах, която пак баща му я беше купил, и се напери. Ясно си представяше как седи в един голям слънчев кабинет и се върти на стол и как си навива синджирче с ключове на показалеца / после ще фантазира за къде/.
Влезе в упоменатата сграда и запристъпя към посочения кабинет. Почука и влезна. Там имаше само една секретарка, която му се усмихна любезно и каза.
- А вие ли се обадихте. Отговаряте на всички условия. Само трябва да изберете в коя опитна станция да работите. Краварник, жабарник или пчелин.
Разпътников не попита дори какво ще извършва. Ченето му увисна до връхчетата на белите, лъснати обувки от Армани.

Мартеница

Когато са привършили боите
остава бялото в душите
тук, там
червени точки за украса
без капка мисъл за черно
в таз въздушна маса

когато са привършили конците
в колелцата
червени плетки без бримки
в сърцата
навред калинки
на бели светещи болинки

ако няма с какво да се закичим
да извадим своя бял поглед
да приемем червеният, отсреща
ще ги съберем в плитката
на днешното охлаждащо-горещо.