К'во правя по цял ден

Пак с Фотошопа, разбира се. Тва за инфо. Някои да не ритат. Тука съм, не съм обърнала петълата. Рано мий. Нищо, че ми чукат унея и аз им отговарям.

Та за целия ден. Аз нямам нужда от изправяне, де. Телето беше първия ден. Дет се казва, двайсе години в текезесето сал с Фотошоп. Офцете  ей така по поляните и в дерето.

Най лесно с пръчката. Офффф с четката и в пояса на почивка.

Имам да признавам. Едно време най-голям кеф  беше четенето. Правех го денонощно и имам капитал за целия китайския народ. Сега  така ми е и с Фотошопа. Ма не оставам нощем. Ще бунадяса и котка и глей колко уеб майстори ще хранят в къщи. Ма недоспали.

Имам разум бе.

А бе  няма да си казвам всичките шаш-излагации сега.

За правенето деееее.

Последните два часа, се заиграх с  любимите си векторни фигури-четки. И още някоя  и друга.Има и котка разбира се. Не може Румяна без котка. Омешах няколко инструмента в работа и се получи това. 

А с колажи се занимавам заради Кръстю. Той е виновен.

Телепорт

Тая  луна пак се разигра, като дете. Стана голяма все едно вижда шоколад и възседна небето на конче да подкара нощта. Само, че не беше сама и нейните пълни дивотии пак бяха човръкнали духовете на някого.

- Гошо, трай малко ве. Татко пак е нощна. А мама си гледа зеления оракул по " ДЗЕН-тв". И ако я  бумбясам ,  ще стане " Тамрицата 1" И екшъна ще опера аз.

Ей сега се телепортирам през джама. 

Ма ти в час ли си с нещата? Щото тя и мама си гледа на зарове, карти, топки, врачки и билярд но все  не стават нещата. Е, е, имах си хас ораукала да е крив. 

Та той бил казал, че чужди сили обикаляли наоколо  и магнитните отклонения щели да са доста високи.Ти да си чувал за толкова голям магнит у нас? Освен джоба на мама. Това значи голяма, метална конструкция

Писа ли им, както обеща. Да го дигнат заедно  с даскалята.  Държа на тази по  български. Аз ли не пиша и не говоря на чист български език. Тя ще ми каже на мене.

Добре де. Ям букви, кво сега. Ма прекалява. Крещи като изтървана и ахаа да ме удари.

Виж тая по математика е друго нещо. Готска е до космоса и обратно.Нея не я давам.

Не крещя ве. Изразявам лично мнение. То па едно тъпанче твоетоооо. Не знам дали  у вас не са го скъсали и не е на някой покрив през терасата, ха ха ха. Не си тарикат ти.

Примерно направиш гаф. Къв да е.Връщаш се кога няма никой. Фъргаш се в кухнята. Непременно. Все нещо ще има. Я някоя мръсна чинийка. Я някоя заредена пералня. Пускаш и вадиш най- милият си поглед. 

Не знаел бил как се пуска пералня. А  ве ти си по добър от всеки на компа, вее.

Ка се измъкна сега. Направил си се на сърдит и си се заключил в стаята си. После като мен през терасата. само къде си на втория  етаж и се спускаш по улуците.

Не знам как ще става. като понатежиш още малко. Може би през вратата. Нал вече ще имаш мускули. 

Не ме зяпай треснато. Няма да разбиваш врата. Просто няма да си вече десето- годишния дребен.

Айде сега се раздвижи, че съмна. Трудна работа ще бъде да се уредим , ако дойдат. 

Или ще избягат уплашени от комшийката Сийка която  все ходи с една брадвичка за пържоли да ги търси. Отмъкнали мъжа и. А той с млада бургаслийка на море.

Или ще дойде ББ да ги кара да чукат камъни.

Или ще им искат здравни. А те са ранени..

Добре де. Можело и да не дойдат. Ние сме длъжни да опитаме. Докато се разшетат нашите за друга сбирщина от подобия като нас, които си почесват носа на чина, ще спечелим някой ден.

А ве ще се учи ве.Някак  ми скачат. Кога да са. като стана кат татко ли?

Я нещо свети от горе. Ураааааа.

- Боре. Колко пъти съм ти казвал? Като съм нощна с вертолета да седиш в къщи. Я бягай виж, какво е забъркал оракула  на майка ти, че утре да не седим гладни.

Самокриттъркулница

Решила съм да си фъргам загубените стихчета на таваня. Сал да не е в коша, че музата ще ме бичува и ще ме прати в Занзибар. Ма то там е хубаво, ве.  Викам си, явно като поостареят и съберат прахуляци може  да ги пусна  ми цапат блога.

Нехранимайковци такива, ааа.  

Ненужниници заемащи мястото на по-важни неща.

Примерно на някой виц с Бойко и друг с мръсотии. И като ми цъфне оня ти ми блог ще върже ошаф и туршия за зимата. И без тва зарзавата е скъп. Да влезе в полза някаква.

Те са скрито нещо . Да не искате да ви  изтипосам  кви са ми удоволствията сега тука.

ВИЦА е  една висока и лирична мисъл на свободната точка, изгоряла от пресъхване  на съзнанието от чистотата на дефиницията обърната от предишни изживявания на виртуалния, визуалния и пероралния   въздух под налягане от предишните дни.

Та затова   е толкова и харесван.

Също така, трябва повече място за плювки

Плювката е кълбо на нервно- контактни, рационалени и разтворими окончания в най- различни изрази, които задълбават дупки,  ями и трапове. Те се изпълват според ъгъла на опорната точка на тежестта, която рови перпендикулярно в  големия дзвяр  на нерва.

Та какво силно описание имат стихчетата за да се наместят  помежду горните две групи.

Някакви си лирични отклонения, които излизат в два свята и се правят на шантави от някаква си там Л или някоя друга подобна на нея.

И накрая.

Кой как чел, чел. Кой как разбрал, разбрал. 

Днес си е днес. Утре си е утре. 

Когато  е тъмно, дяволът рови. 

А когато светне, се хваща дявола за опашката.

Стар ред, бой отпред. Нов ред, дай наред. 

Колко не трябва, има си брадва. Колко ми трябва, малко ме радва.

От снощи

Дали съм кожа от сатен, в плахият ти поглед.
А тези скромни две очи скришно я погалват.
Защото не горчи.
Като самотата зад вратата, с белезници за очи.
Аз те гледам, като огнище старо.
С пламъци от рози.

Забождам се, където трябва.
Намирайки се в оня сън.
От снощи.

Циклон с боклук, влизай тук

А ма вятърът ще да ми е виновен. Кой ще е друг да ми размъти лютата чушка от вчера та да ви сготвя пост- лютивка. Ма духайте бе. Ама гледайте да не ви падне нещо в устата. Няма майтап. 

Голата истина ми се озъби по космалак вчера. Малкия циклон, който заби  в Добричко и дигна всичко на кратуните ни показа сума красоти по комшийска линия. Сега няма да цепя теслата от кой блок са.

Това бяха  топка живи, женски, боядисани косми, Демек. 

Я излизам да се кундурдисам мадама на терасата и гарнитурата по това си я фъргам за разчет на вятъра, фтичките и комшиите да видят къв ми е цвета на косата. Зор имат.

Та се питам ако се засили циклоня кво ще ми довтаса на терасата. На другата от зад. Тази беше предната. 

Не ми влиза в малкото акълец който си имам, как един нормален, пораснал, изискващ, работещ, семеен, пълноценен, здрав човек ще си опъне ръката и ще фърга какво и да било през терасата.

Той или е изкукурдясал, което не е възможно. Или го прави нарочно, за лошо на другите. Или го мързи толкова много, за да стигне до казана за боклук. Или го смята за нормален начин на живот.

Да смятаме ли, че след време тоалетната няма да се ползва и язък за канализацията. И като си изправиш кратуната, ще видиш изцъклени задници и предници по терасите да се изхождат върху главите на другите. Някои даже ще си сменят и превръзките. И они като ми литнат с те крилца, глей кво става братче.

Да смятаме ли, че като се загледаме по терасите там ще ни радват сал бебешки очи. До момента в който  им дойде часа за смяна на памперс.

А ако някой запразни и си изхвърля бутилките които не чупят кратуни и накрая му долошее от пукница, ще хванем гората. Като не знаем какво ще заварим обаче от нашата цивилизация. Тука в държавата де.

Начи дишаш, пиеш вода, ядеш, къпеш се, в един момент да се изсереш на метеното. Щото  те комшиите са търпеливи ( не всички). Но природата един ден няма да ни изтърпи. Да не говорим за гооолемите замърсители.

То пред вратата ни е нужник, та сега планината, реката и тем подобни дреболии.

Код червено

Я съм Гицка. Мома разпенена и напета от село " Хвали тръцково". Не е верно, че по село нема моми. Има, кък да нема. Я кво съм. Немам куйрук до кълките си, я. Ма той кой лий посмял  да углява кое на къде мий. Много съм люта и сал аз ша река кой да сбруи космите на Гицка.

Тъй са нарича да  не заприлича тука на мъжка седенка.

То и косми нямам де. Я се епилирам и то по модерному. Немам ни брада, ни мустаци. Не висят плевенски вълни по кълките и на други места. Одим у градо щот  в бакалията таквоз чудо нема. Миналата година за пръв път донесоха скумрия, ви казвам. Ма я харесвам голи шарани без пари от язовиру. То там се охлаждаме и селските страсти.

Вий кво сиа. Те са същите кат ващте. Даже по- силни, по-големи и по-горещи.

Да не разправям за даскала, кмета и попа кви им са страстите, че единия ша ма изкара  проста, втория проукатур- опозиционер, а третия напрау  в ада.

Моите са най безопасни. За думане само.

Първом.  Я не харесвам да ме зяпат ей така. Кво сега. Дал ми господ, де да го дявам. Ма това значи ли, чи трябва да си ритат очите и да ма задяват кат  магарешки трън по скъсани гащи. Я си носим оружие. Я някой е посмял, я съм го заклала кат църна кокошка за курбан. Имат си жени, да си ги угляват, аааа.

Второ. Мен мъж за хамалин ми не требе. Я и сама съм си такваз. Как съм петдесет кила с мокри фусти. Не бе кой носи такова  сега. Кат съм сега  с мокър анцунг  педесет кила, яздя кон, правя си сама  керемидите, кова с големию чук и други таквиз. Не, чи не мой да готя. Не съм отровила прасето и кучето от манджи. Нооо   пра дядо мий  Крали Марко.

И хигиена спазвам. По чистафула съм от всяка една гражданка.  Особено от как едни младежи и девойки все разправят за код червено. Аз тва  не го знам. Но навънка на циментя  немой боса. Ще замзям на баница за Коледа. Сал дето няма сняг да ме разхлади в тая жега.

Нали съм умница и това напрайх. Забих четри кола в задната градина. Опънах четри чаршафа . И едно голямо корито седи там от сабахлам и ме чака.

Ей сега се цамбуркам.

- Кой там бе? Кольо, излез. Не се срамувай де. И на открито да зяпаш, все тая. Я си пипнал, я ти е хвръкнала ръката. Не разбра ли, че не те искам бе. Магаре такова. От теб не става нищо. Ти сакаш сал да бараш,  да ядеш и  да хукаш.. Я такова го фъргам в нужнику.

Чифтето на дедо е тука. Мой и да стрелям. Другия път ще пусна Бобо- кучето да обикаля, чи един куршум два лева.

Сега зачезвай, чи става горещо. Да не те изпека. Код червено е това, да не тий телевизията и женурята там.

Тихо ти

Тихо ти, че раждам днес. Ма  на обед.
Малко уважение, молим. Лиуса не лиуса, утре пак съм люта :)

Любов пияна

Що не сакаш мори, я да те залюбя.
Толкоз я от мъка, сърце да си погубя.
Няма да си плача,  в хорските разчески.
Тихом ще си грача, ближейки болежки.
Вънка ще съм камък, юнак и ракия.
Витре ще съм замък, тебе там ша  крия .
И кат легна мори, от любов пияна.
Ша та галя скришно, и гроб ша зафана.

В подробности за Photoshop CS3 или вече има да се фаля

Да не повтаргам. Не питайте, що стара версия? Що така? Що онака? С една дума. Не съм банка "Антинари " ( ако кажете коя е тая банка и от де, пу ха ха ха)"

Сега ще се хваля. Ма първо на бързичко малко предистория.

Начи преди двайсетина дена. Малкия тука дето им звяр ( комп) рече че има Фотошоп на български. За езиците  вече съм разяснила. Ура, тута и се натресох с  програмата. И без това PhotoScape вече ми беше скучна и забравих да влизам в нея.

Ако бях започнала с Фотошоп, щях да се откажа на секундата. Ма я съм си инат.

Един ден гледах като необрано лозе. После я напълних с мегабайти от глупости и старчока взе да кашля. Може да се каже, че днес е аптека. По  папки, цвят и тем подобни. Освен няколкото основни операции едната от които е колаж с която се занимавах, днес научих съвсем ново нещо за мен.

От вчера си търсех четки рамки. Правя такива колажи. Но или бяха боклук или твърде тежки за моя комп. ( разбирам ги а, ха ха ха.)

Днес опитах и се научих на два вида рамки. Изрязани и и така да се каже голи или PNG рамки.

За целта съм сложила една моя снимка на галерията в Добри. Един елемент четка. И двама избраници, които няма да се сърдят.  Гло и  Митко.

пп За целта не съм чела нищо. На собствен усет. Не питайте колко пъти съм бъгвала програмата. един рестарт и е пушка.

Пет кила акъл, пет кила пот и кила яд

Аз съм много шетлива да знайти. Затуй си дигам кюлототе и партушината от сатена и  ломбур,  томбур в кухнята. Оставям сачмите настрана ( то цели гюлета) и некои и други серсем организации дето има бера гайлето като спрат.

Пет тона акъл събирам ( прашинки, моката го изяде) и хуквам из къщята. Тва пръчки, парцали, веро и тва онова реват та се късат.

Те ония дето спят реват и ръмжат, ма тихо. Че като ги налазят мравките пак, въобще няма да взема и глухо отношение по въпроса с бедствието и авариите.

От сутринта се пеня  кат пор зарди синоптиците техния градус на ден. Тя  и котката се поти. Останаха и пет мустака поради тая цел. А я   имам вече пет кила пот. Моя го събирам за вода. И без това според водомера имам басейн. Ще си наема и спасител  като се цамбуркам та дано влезе в цената. 

А може и пода да измия, а?  Става бързо и експедитивно. Нямам джан, джун килим. Аз вече го свърших  с трите крака. Но виж ще застана до пералнята, че прането ще замяза на хармоника и после с котката ще играем " Сухото лебедово езеро" с тях. Тя лебеда, а аз пресъхнала кат  пералня на шейсет градуса, не сварила да спре. Ма водата спряла.

Другия път още като си дигна таласъма в четри и мятам деветстотинте оборота  на " Пена - пералнята". Не ми дреме за закона ( май предложиха преди 6 да  не се пуска), комшиите, тия по стаиите и тем подобни дреболии.

Сега пет кила яд де да ги дяна, ама ха.

Котката се изми с език. Туй кво значи?  За кухнята,  нужника ( прясно варосан с веро) и пране по средата. Имам запас осемдесет  кила вода. не са за басейна, казаха петте грама.

" свободна реч "

Днес щеше да ми лопа ченето пак. Аре, викам си, да не съм аз най- събудената пък. Що  ще хукам, като и я с патерица ходя. Така да се каже. То па ще вземе да вдене някой. А и глеам цяла сюрия седи и чака пред блога сал за пръчка.

От пусто в празно. Начесване на крастата, така да се каже. И не дай си боже някой да го вземе за лична обида. А в блога сякаш си длъжен да ги галиш с клавиш ( ..........)

Ще рече. Свивай си сърмите и камшика.

Аз по цял ден само сърми правя. С панделка.Обичам кулинарията до гроб и  съм заръчала да ма фъргат със зелев лист. Инак никакво погребение. Ще се съживя да ги тормозя. Ма това по икиндия.

Сега за ченето и клавишите дето ми останаха подлъгани за тръшкането на камъни и дърве из нета.

Викам ще взема да уцеля някой невинен. Току взел да бере душа. Ма и аз бях тъйй ей.

Влезнах си аз из нета и все сърца ми се привиждаха от начало. Ма само докато не излезе някой с прашка да ме цели, видите ли. Не съм била на мястото си.

Както се кьорите не само не съм мръднала, но и дрънкам като развалено мандало. 

Може да се каже, че ми дойде и малко акъл ха ха ха. Все не ми достига. Ходя да го търся на баба с фенеря из фантазиите си и един куп полудели музи дето не знаят кво правят. Ужас.

Та с тоз акъл реших ( аман от  нета бе, сече и ми разсейва речта :) да не дърпам...... за опашката.

Засега :)

И няма да се будим

Когато, дъждът завали там нейде.
А слънцето умре, съвсем за малко.
Животът жалък в локва се събужда.
И яростно трепери.
Не от студ.
Безсилно драпа.
Камък.
Труп.
Болестта му е издърпала ухото.
Нищетата на врата му с крак.
- Де ще ходиш бе, простак.
Целият си път ще бягаш.
Да се докажеш.
Да гониш светлината.
Дори гората ти е мила.
Ти си птичка лекокрилааа.
Ще ти резнем ний крилата.
И тогаз в  блатата.
Ако сложиш жаркият си цвят.
Ще си тъй богат.
А ние  луди.
Ще бягаме и няма да се будим.

Денят с вица на Руми

Жена, Обрах лука от бустана.Помежду другия има някакъв нов сорт с по три глави като близнаци. Едната прилича на ББ. Едната на тъщата ( да извинява). Едната на твоята. Вие и тримата все казвате, че не сте лукови глави а нещо си.
Не знаете де е бустана, а сега вас ще снима телевизията. Мирише ми тая работа.

Нещо шуми

Нещо, яворът си шуми в близката гора.
Ей, къде си клето?
Вчера тук се наплака'.
Тук е сянка за почивка.
Не за сълзи.
Гняв.
Отмъщение.
И за отмивка.
Тук, ще трябва да се ражда.
Не да се насажда.
Злоба.
На изоставено сърце.
Отсечени ръце.
И черна мъка.
Не може да е туй разлъка.
Още тупаш.
Гледаш.
И разбираш.
Не трябва да умирааааааш.
Любовта е като мойте листи.
На пролет набучкани са триста.
На есен, и аз като теб се позамислям.
Да вадя брадва или пак да се разлистя..
И свивам мойто нетърпвние.
Ела при мене, скъпо!
Не плачи!
Ще дойде нашето знамение.

 

КРИМИНАЛНИ ЗАГАДКИ - Кой открадна цигарите на дядо Павел

Всяка събота инспектор Зарибов играеше шах с дядо Павел. Но преди това трябва да мине да си купи тютюн за лулата. Дядо Павел прави страшно кафе. А какво кафе без лула.
А и имаше един куп екзотични животинки, които щъкаха свободни из къщата.
Чистачката само крещеше.
- Ще захвърля всичко, да знаеш. То не бяха боклуци, животни, фасове. А и тази маймуна все ми краде метлата и трябва два часа да я търся. И като я намеря, тя ми се хили. Да не говорим за папагала. Взема ми шарения шал и вика, уруспия, уруспия. Фасове имаш и в кревата.
Ще ги запаля тея цигари, да знаеш.
А ма добрячка иначе. И животните го знаеха та и се качваха на главата.
Всъщност, те играеха шах на верандата. Маймунката имаше странна алергия и кашляше като човек. А и котката им буташе фигурките вътре.
Той дядо Павел ходеше и за риба. Понеделник, сряда и неделя, но сам. Толкова е разсеян, че всеки път забравяше по нещо. Веднъж се върна бос, без въдица и улов. А веднъж по долни гащи. Никой не го видял. Усетил се в къщи.
Инспектор Зарибов влезе в магазина, купи си тютюн и тъкмо щеше да излиза и продавача го спря.
- Знам, че отивате при дядо Павел. Вчера идва за седмично пазарене и забрави няколко неща. Едно го нямаше и то доста важно. Външност нямаше това, което ползва той. Доставиха го.
Бихте ли ги занесли?
Тъкмо влезна при прясната миризма на кафе в очакване и го посрещна сумтенето на дядо Павел.
- Някой ми е взел цигарите.

Къде са цигарите на дядо Павел?

( Инспектор Зарибов ще ги открие в Понеделник)

Нощен страж

Кой е моят нощен страж, в тази тъмна вечер.
И голият чаршаф усетих дъх на роза.
Почерняла в цветните тапети.
А възглавницата тихо шушне.
Кой го пусна?
Погали мойте вежди,  с алена целувка.
Бръчката подскочи.
Що ли ме прескочи?
И на устните се спря.
Накъде сега, накъде сега!
Утрото ми гука.
Тихо мила, ще му видим очите на капчука.
Светлина проблесна до към левия етаж.
Но изчезна , моят нощен страж.
Ех на таз ръждясала пружина , няма  тъмнина.
Не бих ли искала  по нощи да замина.
Преструвайки се на заспалата ела.
Тихи стъпки в мене да преминат.
И стражът  с ехото, елаааа, елаааа.

Аз съм жив кУзел

Нащуй селу тиху, кат пишмян мъгла.
Няма гласувити, няма и кавга.
Всеки си наглежда, зеленчук безброй.
И ракийка има, и добитък рой.
Я си имам Еко. Ферма за кози.
С тях изкарвам млеко'. И сирене дори.
Изкарвам по чужбина, до близкию завой.
А днес учкавам не зима. Гости най-добри(уж).
Бойку щял да идва. Да дуи куза.
Щял да им изрини.   И щял да ма дари.
С еку май, парички. За дувар и душ.
Ясла с мушамичка. На земята, плюш.
Я съм ги купила, за да съм у крак.
Инак мойта ферма мила, щяла дай битак.
Парфума " Нина Ричи" и панделки дори.
Он ще се усмихва и няма да кори.
Ей гуй тукай веки. Ша дуим сига.
Той са разсъблечи и грабна идна куза.
Она кат са зачаска. Ни дава  грам дори.
Той кат я запляска. Ще пускаш, Ще стоиш.
След час гунидба яка. И малко бой дебел
Козата си извряска. Аз съм жив кузел.
-

Денят с вица на Руми

Две мутреси си говорят.
- Скъпа. Трябва да си направя пластична операция на годините. Да ги намалят малко. Моят мечо взе да гледа през рамо.
- Ох, а аз трябва да  направя на моичкия. Много му е тънък портфейла. За новия ще искам по-дебел.

Как Червената Шапчица, обра сейфа на Кумчо Вълчо

Ще го научи тя него. Ще и се дуе с лимузината и палетите умирисани, гранясали, гадни и лигави пари. А тя като мине триста кила слюнка фъркат. Иска да я купи, нея. Педесет и девето коляно  ярко, лъскава и блестяща червена шапка. Не торба, кош или капела.

Искал да и ухапе ушенцата, моля ви се. То тези уши ги е взела от пазара и само него чакат. И щял да им сложи бисери, дръвника. Дърт, космясал, изкукурдясал вълк.

А оня продажник, ловеца. Вместо да си седи на задника, я следи. за една пачка. Уж е от  нейната черга, улица и махала. Идиота му с идиот си направи и дувари от тоз звяр, от оня звяр.

Нея не я закача. Опита, но му подпали дувара и се отказа.

Метна си перчема за пореден път и изохка.

- Ще те наплюя, ма ще застанеш както аз кажа. Ясно! Да не съм банка " Кумчо Вълчо" да те гелосвам сега.

Нещо зад нея тупна и тя се обърна. Беше майка и по задник на рендосаните дъски налепани с лак на цвят " Див бъз ".  Нямаха теракота. Но скоро може и да имат.

- Божкеее. Шапчице. Ти си в състояние да ми изкараш отвързаните ангели и да се сбъркам. Ти не ставаш толкова рано, дори когато ти правя торта и течен шоколад. Трябва да те вдигам с кран за да излезеш  някъде преди обед. А сега е едва седем и трийсет сутринта.

Ще ме умориш.

- Мамо, ако аз те уморя, то татко ще те съживи,  като влезе с обувките както е работил в блатото и отиде до гардероба в спалнята да си вземе хавлията за баня..

Забравила си, че днес баба отваря студио за пиърсинг. Не ти се чува, нали ха ха ха.

А сега бързам.

Нахлузи   баш чепик с ток за гарнитура на яркочервеният си костюм от къси панталони, елече, готина  шапка и хукна в гаража при мотора. В движение извади телефона  и дрънна  на баба си.

- Бабо. тръгвам. Осем без двайсет е. Всеки момент ще мине с лимузината през гората. Взе ли същия костюм и ботуши. Добре. Облечи се да си готова.

Излезе на пътя, извади един чук и натроши мотора. После си накъса дрехите и легна.

И хоп лимузината на Кумчо Вълчо. Спря, разбира се. За нея винаги. Сложи я вътре и право в кабинета , като по време на движение се обади на лекаря си. Положи я на канапето и тръгна да потърси вода. А кафето му вдигаше пара на бюрото недокоснато.

Щапчицата знаеше всичко наизуст.  Беше изпила поне цистерна с кафета, гарнирани с мазни усмивки. Надигна се леко и извади и пусна нещо в кафето. Чу се шум и тя се тръшна.

Дойде Кумчо Вълчо с чай.

- Яяяяя. кой е дошъл на себе си. Моята сладурана. Ще искаш ли чайче сладкишче мое. Ще пийнем заедно.

След две минути беше заспал.

- Бабо качвай се. Имаме най- много двайсет минути. В  девет трябва да сме в студиото за откриването.

Извади ключа от скрито място( което беше видяла разбира се) и отвори сейфа. Взе само най- големите камъни.  И бисерите, де. На тяхното място остави бележка. Ха ха ха.

Към десет и нещо в студиото за поставяне на пиърсинг " Бисери навсякъде", дотърча Кумчо Вълчо с полиция и изрева.

- И ей тая мръсница ги открадна.

Червената шапчица се изхили гаднярски и рече.

- Не става, господин полицай. Най- малко сто младежи и девойки ще кажат, че сме били тука в галамацията.

Разношение

Защо ли, светят очите на старият ми потник.
Оцелял от дупките  в стръвта.
Защо ли гледа толкоз жарко, но и толкоз просто.
Закърпен с шевиците от страст.
И как така, разкъсан ще се просне.
С щипки на любов с голяма власт!

Ненормално

Сигурно съм се родила ненормално!

Да не звучи шантаво ще кажа, че съм от същи канал. Но, сякаш не съм на мястото си, във времето си и съм дотърчала просто като тежест. 

Не за другите разбира се. За самата себе си. Сякаш аз самата себе си не искам и вечно ми се обръща каруцата. Все някое колело ще падне яко.

Това болестите ми се лепят, като мухи. Не са смъртоносни, не са ракови и не са такива за оплакване. Но камилата и свършиха гърбиците и не може да побере повече.

Започна да  ми свършва и търпението. Като чуя думата хронично и започвам да сричам, Все едно не съм ходила на училище и сега буква по буква.

То ако бяха букви, ехее. Щях да се гавря с тях. Нищо, че не е етично. Аз и с болежките се гавря, де. Защото нямаше сега да ви надувам главите, че ремисията ми взе да и куца кратуната.

Започнах пак да си кова  дъските, които хлопат. Тръгнах от менюто, което е толкова богато, че пръстите на двете ръце са много.

Витамините  ще набавям  от въздуха. Пак  цепя басмата на един плод и засега се задържат само два плода и един зеленчук, сурови. Много евтини, мммм.

Ровя  из кратуната, като клошар из казани. Да видя де съм  оплела конците.

Докторката вика, - пази си нервите. Ми как?

Да не ги държа в килера на рафта и от време на време да ги нареждам и бърша с парцал.

Айде за поддръжката  на тая скомърцана и заядлива кожа ще и намеря пари. Въпреки, че все Още се дразня за фъргането на толкова средства за една кожа. Доживях да си мажа стъпала  с " Нивеа" за бебета и да се мия с някакво душ масло за двайсет лева.

Касата НЗОК е преценила, че  без кожата може.

Ами с  оная лудата кратуна, накъде.

Не търпя да ме мачкат.

Не търпя да ми нареждат, в това число и в къщи.

Не търпя сума неща за които си вра носа. 

И ремисйката ще ме гледа от кюще. А аз ще ходя подир нея с ласо, чук и други инструменти.

Например. Кански диети. Смяна на гардероба и бельото. В това число и спалното. Опитите на включени плодове в менюто свършват.

Днес само веднъж се гледах в огледалото. Лицето е чисто. Засега.

Не съм си мерила температурата ха ха ха. Преди по пет пъти. За да видя, че е трисет и пет и пет. 

Приличах на уморена риба ( мразя риба). Уморена викаше една колежка на замразена.

Наистина съм уморена. А  няма година още.И няма да чета вече из нета.Знаех си диагнозата преди докторката. И защо?  За псохо тормоз. Поне получих инфо за храните и Е та та и други подробности там. Щото нашите лекари имат сливи в устата си иии.

Най лесно човек може да смени храната.

Да свали дрехите, които му пречат.

Но хората не са нито дрехи, нито храна!

Щастливи краставици

Тези краставици щастливи ли са? Щото у нас всичко е щастливо и затова е толкова скъпо. Та и краставиците така.

Не може една озъбена, ухилена и настръхнала краставица да не е толкова скъпа. Какво е една двайсет и четри каратова усмивка на тоз зеленчук пред  една голяма, вратна, свинска пържола.

Първо. Свинете не могат да бъдат щастливи. Дори да им ръгате това чувство в сънната артерия  да им изтече кръвта, за да станат на пържола

Второ. Те ядат всякакви боклуци. А ма не ви ли гнус от булашици бе?

Трето. Не искате да имате мазен холестерол и високо кръвно нали?

И  другото. Ще видите слънце, през крив корен.

Една краставица от два лева килото, може да изпие пет ракии от по  един и педесет килото. После бърза помощ  да чака и да рови какво менте сте пукали. То всичкото е такова, де

А краставицата не може да биде менте. Само може да има някакви джунджурии в нея дето не се виждат и от тях да ти настръхне главата, кожата, корема и други части.

Инак може да си разредите с някое мязащо на мляко.Така един таратор ще по-скъп от една картофена супа. По-важното е. че си ял краставица и мляко на ужким за лева от колкото картофи за стотинки. С  първото ще ви стане хладно в жегата. Та чак студено.

Ами ония кривите( краставици)? А някоя стотинка по- малко. Явно те не са толкова щастливи и не стават за манекенки в чинията.

Това като  си взимам краставица, тръгвам със шублера в джоба. Меря и усмивката, снагата и ширината та да се ориентирам в цената. И после цъфтя от щастие по-краставишки. 

Щото домата ми се хили насреща. ще ме ядеш ама...... После ще мязаш на най- грозния домат във вселената.

еднозначно

искам да те чувствам

да вървя в бръчката безкрая

да се впивам в твойте сухи устни

и яростно да пия

ще полудея знам

ще се рея

 в другият си свят

голям

и няма да се връщам

за да оживея

да изгоря

от пепелта ще скоча

при теб да затрептя

"Старият Добрич"

По същество.
Днес с музата бяхме на движение. По работа. И тъй като имаше облаци и вятър, си забравихме главите из града. Поради умора и опечени кратуни ще ви пуснем снимките, които сколасахме. Не можахме повече. Имаше народ.
Ще  ме помислят я за луда, я за чужденка.Затова пък шапкарят беше твърде учтив и ме снима. Даже показа снимки правени преди преди 15 дена на президента, кметицата и самия него с шапки. Та чак у вестника.

Разпусни си съдбата

Да казваш " Обичан те".
Някак е малко.
И хиляди пъти, са  толкова жалки.
Без стъпки,
без огън,
без допир,
без жар.
Празният въздух.
Засява кошмар.
И свиваш си перките,
стрелите
крилата.
Чакаш ятата.
Там сивите гарги.
И ти  си сред тях.
Гра.., грях, грях.
Така думи се нижат.
В празни стени.
Вятърът тихо, навънка шуми.
Стани!
Разпусни си съдбата.
Недей с ятатааааа.

ПОСТефтер от задни мисли и предни излеяния в разкрачен словоред

Да ви кажа, носът ми е станал  още по- дълъг. Не, че съм нещо като грозилище, но долавям всякакви миризми отнапред от другите. Той и преди не лъжеше, ма сега е като на мравояд и като усети нещо из къщята , гоним като диктатор.

А ааа, мравки не ям. И тях съм подгонила. Станали са супер нахални и ми приличат на депутати преди избори. Сядаш си на компа с диня. Има, няма пет минути и те там. Сега са ме инсталирали да ям на терасата. Всичко се сапунисва. Даже се харизах на единствения килим в дома, който е пред комповете и се наврях да измия залетите кафенца и сокчета в баня метър на метър. И пак мераклии се намиргат.

То и мераклии за чистота бол. Па е за това се качват, мисля. Все вода изливат по терасите отпред. А отзад ходят чума и холера.  Много ще ми е драго да мина край входа и някой да ме олее. Ако не ми се обикаля или няма вятър.

 Тя и водата с въздух се плащаааа. Не се цени.

Аз през ден с един парцал и дръжка. Ако иска и ХИ да мине.(оф мравка)

Нали сега съм в ремисия, реших и да наобиколя по- голяма верига магазини тука. Да видя тва, онова. И най-вече нещо диетично по моята част.

Цените са станали по-големи за разлика в началото. За диети и дума няма. Мястото за  парфюмерия, козметика, четки за зъби и всякакви такива е по голямо в доста от мястото за видове брашна.

Да не говорим за месата. Свинско до дупка. От де те прасета бре, хора. Внос. Макар да направиха кокошките щастливи, на пресните витрини, един или два вида. 

Не мога да казвам какво да ядат другите аз искам пилешко. Може и нещастно. Даже пилешката им шунка е само два вида в расфасовка кило и нещо и цена малиии.

А в средата между  парфумата и храните, наредени боклуци уж намалени. Същата бакалия като по един лев. Само дето тука е по няколко отгоре. И се спират да гледат, че и копуват.

Няма ви кажем с какво е пълна другата  зала. Скоро пазарих бельо  на малкия. А може да се каже, че той не е с кюлоти.В тая верига  подобни боксери са десет, дванйсет лева.

И купуват. Щом е на промоция. Може и люти чушки в буркан.

Влезнах в месарски магазин. Толкова са надути цените, че не щастливи ма на дрога са били тея кокошки. Че винаги прясно. Мене от бранша, стар касапин.

Тука всяка пусната музика се чува. Панелки. А и всеки има уредба, колони и пвц, което отваря, че е жега. Българина масово слуша чалга, все още. 

А в махалата чух и друга, там някаква младежка и не и знам стила. Даже се чу джаз.

Циганките излизат вечер навън на хладно и си приказват, а ние гледаме от терасите като лалугери. Аз опитах, ма с кого?

Тя комшийката ме хвана за слушател. Как била ходила на село. Как обрала сливите за ракия и паднала. Как вече пържила пипер. А моят дето съм купила бил скъп. Вече не идва в нас да казва как си избърсва и праха.

Едно време като идваше и беше жив предния ми котарак и нейното куче, и тя го домъкна. Обаче той котарака, беше като дявол. Като подгони то голямото куче и като му одра носа до кръв, вече не го доведе.

Сега кво? Бунадясвам се с Фотошоп( ми ново) по цял ден. Нафрашкан като голяма верига с боклуци. Фъргам ги и зареждам каквото си харесам от едно място. 

Ех, голямо мрънкало съм.

Баба Митка с наченки на тероризъм

Баба Митка се бе събудила мнооого рано. Най-сетне ще го прибере тия дърва. То от социалните де. 

Тя ич не знаеше к'во е т'ва социално слаб. Нито па Социална служба. Ако питаха нея щеше да каже, че е конушмак на бедните. А вътре са си кръстосали краката, щото отгоре сменят закона на три месеца та дано някой социално слаб по- бързо пукне.

Миналата година не дадоха дърва.Не'в сбъркан закон казал, че щом е преместила  петстотин квадрата камъни в " Буйбунак"( дет не одила 20г.) на некой си, няма.

Та сега ги чакаше да ги прибере докато пече, че ония ахмаци синоптиците току познаят с дългата  зима.

Докато виде камиона през джама да се стовари и изелзе, той замина. Бе навън като хала радостно, но стигна до камарата и спря. 

Имаше цяла планина кашони. То хубу, че е рано. Инак пак ще изкарат сина и такъв и онакъв, като ги видят. По напъна се да ги прибере в мазето и тогава се сети, че трябва да види к'во има вътре.Като отвори един кашон, ръцете и се лепнаха за него. Да вика чумата или комшийката дето се разбират. Но първом да се сети как се именува, че два тона кибрит не е шега работа.

- Слушай Куно, не знам к'во да правя?

Не мога да го продавам. Ще ме арестуват на мига. Т'ва е ужасно престъпление. И бандеролата нямат. А мен ми трябват пари за дърва. Как тогава ще го раздам, като всеки знае. че съм бедна, кат църковна мишка. То тукатъйка има кибрит за града до двайсе години, ма. 

Аз сега и в мазето не мой слезна. Една жарчица и избухна къщата. И както сме се слепнали отидоха три, четри. После я терористка. Ми как. Я виж кмету през две къщи къ,в дворец има. Ще видиш, ма на куково лято. Има дувари и кучета.

Не мога и да го фъргам на боклука. ще найдат камиона, и пак яяя. Щото там па ровят и ще станат на пастърма.

На комшиите у двора не става. Всеки знай, чи си имат запалки, слуги и лоши с пръчки. Ма страх пари пази.

Питам са кое по- харну?  Да го запаля   у двора на кмета и да стана терористка. Или да хода у Дома и да умиргам бавно. Ма сега искат наследство за да те приемат. Ще им дам бе. Тъкмо като си отида ще палят по една клечка всеки ден. Инак няма къща.

Ще ги науча аз тея служби, как се пикае на криво, мммм.Пък може и да ги пална още сега, ха ха ха.

Последното гък а сега трък или н'екъв вестник от дулапа

Днес  бях решила да си почесвам клавиша по една актуална тема, като я иронизирам така както мисля, че я изпълняват като нещо си. И като я украся, де. Инак ще прилича на атака. После...

К'во мислите? Може да не ми цепят басма.

Я ще ме посети кварталния по погрешка. Я ще ми спретнат акция за интернетно нещо си. А Бако лично ще ме опандизи и хоп ще напълни затвора с престъпници. Да се покаже пред Тако. Не, че нещо друго.

Почвам да се питам, дали т'ва демокрацията не е промиване на мозъка нещо. Едни такива сладки приказки. Демек, живота цъфти и връзва и ние бъркаме мармалада.

Само да не е в нужника, който ни спретнаха в Европата. Май не са санитариите в които се изхождаме, нали? Сякаш леко ни намекват, че няма да излезем от клоаката си. И хем сами си я създаваме.

Айде сега без отрицание пред мониторите, моля!

Бако, Тако, Свако, Лако немой да се нагиздят с нашивки, столове и всякакви кукурдии. САМИ. 

Кукурдии, ма дават власт и пари. А ние да си бааачкаме за пет пари и да чакаме Драко да ни спаси. И да си мислим, видите ли комунизма го няма.

А веее таранколуу, че то комунизъм кога е имало веее. В някоя голяма уста или усти.

То и сега така. Точно пред избори устите им големи кат на ..... дупката. И айдеее стадо.

Също като едно време.

Я съм малко луд човек. 

Осемдесет и шеста раждах в София. След като всичко свърши ( 7юни.86г. събота), разказах един виц на лекарката, която беше дежурна. На 9тя доведе журналисти при мен да ме снимат за последните избори на Тодор Живков проведени на 8 юни неделя. ( бъркам датите нещо , уж ги оправих)

Та вчера рових и това стана повод  за по горното ми разсъждение. Снимките са неподправени, само преснети от вестника.

Объркваща се Обърка да стане на Три

Объркала, не объркала толкоз. Три години.
То и аз от три деня съм се омотала к'во да ви пусна. Айде холам един блог и хепи бъдей. Ще си отбием номера, няма как.
Той блога е като една спирка. Въртя се, въртя и туп тука. И име си има. Аз съм му автобусчетооо.
Щях да река и китара. Щото като стана сутрин не знам коя струна ще ви опъна. Е боли понякога. Но си прилича на едно пищящо пиано. Плъзгам се от единия край, до другия.
А какъв и е цветът. Само вижте, ха ха ха.

Брех и на година.
Детето нищо не подмина.
Кърти стихчета юнашки.
Като селски, стари прашки.
Мисли турга и нарежда.
Пред пембяното глава не свежда.
Кичи се не за двамина.
Кат помашки булки за година.

Ето вече е на две.
Не се смята за дете.
Веч надига си главата.
Като мишка под кревата.
Рита, скача и се пери.
От кумара някой ще трепери.
Със сърцето в ръката.
Си обърква тя главата.

Днес е вече тя на три.
С голи дръжки на бодли.
С малко нежност между тях.
Открива мисли и за смях.
Разголва стари жълти рани.
И все се кани, все се кани.
Да срича и да обича.
Не знае до кога ще тича.
Не знае и дали ще спре.
Но все наднича онова дете.
Кърти драсканици  пресни.
За вас, гостите чудесни!

Ложе

Къде ли съм в тоя нощен час,
с тайни неразкрити?
Къде ли се събличам аз?
Без съдници и чаши неизпити.
Без никаква горчилка и тъга.
Душата се изхилва като призрак.

И ляга в своята нега.