Торба спомени

Нали като всеки" надробил попарата" би трябвало да се реванширам.Родена съм в баш гингирлика Тутракан. Майка ми беше решила че не и се работи. А децата таман три, да броят мухите.Къде не помилвани, не умити , не прибрани да си намират пътя в живота както намерят за добре! А бащта ми "баш овчаря на текезесето" подпираше кръчмата да не се срути! Беше си решил че ние сме пълноценни помощници или по скоро работници. Подробности по крепостния труд не ви трябва.
Като се върнех уморена от полето където цял ден съм пасала овцете, умивах се и в читалището! Първата ми книга беше Български Народни Приказки ! Много книги съм чела но в детството си харесвах най вече Винету,Оцеола, Чичо Томовата Колиба! Във всеки град който съм била се записвах във всички налични библиотеки.Все не ми достигаха книги!
Е и бели съм правила де.Изгорихме на клада на магазинера щайгите.Пък момчетата ги хванаха с крадена люцерна.
Най хубави ми са годините в Селско Стопански Техникум- Силистра! Най вече бригадите! Един ден по- обяд изнесохме на момчетата дюшеците на плаца. Пък друг път като ги зашиехме както си спинкат на клепаме ги с червило, връщаме се залостваме вратата и си спим!
Аз тренирах картинг и стрелба мало калибрена пушка. Като имаме свободен час, даде под полковника петдесет патрона и пет мишени и в стрелбището.Веднъж нямаше ток, ще
стреляме в тъмното, луда работа .Повредихме ел мрежата.От там навън по врабчетата!
Бях слаба по успех не че бях проста ама може би ми е липсвало нещо....! Случихме и на
курсов.Тогава още пушех цигари.Като ходехме да берем царевица вътре павкахме като счупени печки! Той само ни чакаше на другия край, бъркаше ни в горното джобче където най-безсрамно ги държахме и ги взимаше.Не казваше нито дума! След трети курс нацвках торба с двойки.Нямах пари за храна и реших ще работя, няма да уча.На третия ден моя курсов прати съученичка като е заръчал че всички двойки и отсъствия са оправени, да се връщам!/поклон пред Гсподин Славов/ И дойде последната, трудната година. Балове, няма пари.На родителската предложили на Пламен -сирак и на мен да съберат дори за Пампорово! Аз сирак ли бях? Стана ми кофти и в понеделник не се върнах.Поех трудния път на живота!

.....

Надежда

Тъмно е . Самотата те натиска до болка. Тъжен си уморен от неволи.
Не чакай тъмнината да те обладае, да те събори.
Там някъде е скрито онова малко чудо Надежда!
Изправи своя поглед, тя те поглежда!

Със какво си затиснал пътя към нея?
Ти си унесен с празнота, безразличие!
Може би е в теб това малко величие!
Но не усещаташ, обзет от безличие!

Разрови се навътре, там в дъното.
Винаги има пламъче, към тебе обърнато!
То не угася, и чака тоя миг!
Да не се само унижаваш, гледай напред, бъди малко велик!

.....

Пещерата

В нас е пещерно време!От четри часа няма вода. На кой му е мръднало баш в събота. Санитарния възел зафунтя! В кухнята, мали и ...!Нали се раз готвих, да ама не.
Преди два часа спря и тока. От водата се напълни мивката с мръсотии. Сега от тока храната стана като "клан, клан не доклан!"Направих предложение да вземем пилето и да ходим в пояса. На жар бе! Да ама ще подпалим нещо, на глоби отива.
Взех си филийка "ръжен" хляб и бръкнах в тъмния хладилник. Парченце пилешко руло. Дъвча, а а хрущял ли, даже перушина!
Така е в пещерата!
Вода на извора!
Какво е ток бе?!
Пък може и с перушините!

.....

Нарисувай ми

Нарисувай ми мисъл ярка , светеща, чиста!
Сега излизам да хвърля моите черни.Ще ги заровя дълбоко. Да не обземат някого.Ето намерих поле с малки голи петна, значи не ровя сама. Толкова е сухо и черно, капчица дъжд за тъмното няма!
Обръщам гръб, не искам да знам обратния път.
Искам нещо ново с цвят на усмивка! Да се събудя весела, да се радвам на слънцето, така всеки миг ще е лесен! И вече ще има някоя песен.
Искам и оня големия,пламтящ на любовта. Да стопли сърцето ми, малко ледено кубче!
Те изчезнаха тъмните, нали ги изхвърлих. Моля, празно е има място, нарисувай ми цветна дъга!

.....

Петъчни задявки

Забързани във времето!
Лягаме уморени.
Забравили сме да играем!
Стреснах ли ви, извинете не бъдете смутени!

На какво играехме като малки?
Може би щуреем и сега.
Но тайничко си поигра ваме.
Май се страхуваме да се забавляваме!

Затова като петъчно настроение.
Пускам закачка забавление.
Да разкажат посочените приятели.
За своите забавни показатели!

Игри в детството или сега, няма значение.
Да се махнем за малко от ежедневното мъчение!
Нещо весело,приятно и щуро!
Хайде чакам ви!

Владимир Иваанов krizt


Блага


.....

Кацнал Дръндар

Кацнал Дръндар на трънка.
И започнал да дрънка.
Аз съм честен не съм вземал!
Затова изберете ме за крал!

Ако мене сложите.
Утре кокал ще гложгате!
Днес ще ви замайвам аз.
И ще ви държа в захлас!

"Десет кожи ще ви смъкна!"
Ама утре. Днес "обичам ви ". Без да млъкна.
Дълги трапези съм стъкмил.
От сутринта "мозъка съм ви изпил".

Само да се изкача напред ще ви "прекарам и от... и...от".
Но сега ще пируваме.
Защото трябва да се преструваме!

.....

Майчина мъка

Решил си значи . Заминаваш.
Тука нямаш бъдеще! Не си заплатен!
Хулят те с думи обидни, дори да надминеш себе си!
Опита ли всичко? Разбрах измъчен си. Борбата е безсмислена!
Все едно в клетка си хвъркал, но не си по литнал!
Огорчен си от всичко!
Не можеш да събориш стени със гърдите си!
Не преглътна морето от думи!Отиваш там някъде далече, зад граница.
Не мога да спирам твоите пориви. Не заставам на пътя ти.
Остава ми моята раничка вътре! Която ще спре да кърви като чуе.
- Мамо аз съм жив, и съм добре! Усещам сълзите ти, не плачи! Обичам те!

.....

Да се събудим /за Деня на народните будители/

На мен Училището ми се умира!
Нищо че ме боядисаха и ми смениха прозорците. Вътре мирише на мухъл и гнило. Едно време децата бяха бедни но имаха дух за учение! А то сега какво ?Още от вратата се почва:
- Ей мухльо, дай си парите да не ги взема аз.
- О здрасти брато, проблем, дай да го млатиме тоя за закуска, да си глътне граматиката.
- Аз съм гепил пищова на дъртия, ако не се изръси мятаме го.
- Аз вече го ошушках, мушнах му едно боксче.
Звънеца си дрънка а тоалетната се затваря отвътре.
Не може да се влезе, залостена е с греблото на чистачката.
Но аз виждам!
В едната пушат от марихуаната и след малко се натръшкват по плочките в мръсотията.
В другата секс. Но те са малки! Даже така са се сврели че не ги виждам, като мишки.
Но ето го и голямото междучасие, и в двора настава " Време Разделно"!
Няма усмивки, нито забавления! На три групички бой. А големите потънали някъде!
- За какво е това?
- За по-красиви дрешки!
- За по-отворени приказки!
- За приятел или приятелка!
- За накърнена чест!
- Днес капката преля, отиде си!Заляха ми плочките с кръв.Искам да умра!
Каза училището и изчезна. Остана само една червена тухла.
Дойде едно малко дете и каза:
- Аз седем години съм чакал да дойда а ти изчезна! Утре ще дойдат много като мен и къде ще влязат?
Тъкмо дойдох да ти кажа, знам че има ден на Будителите! Но ти Училище си забравило че великия Христо Ботев е казал:
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…..
То грабна червената тухла, удари я в земята и Училището се появи!

.....

Ухание

Горещ дъх, розов лист.

Ухаещ на устни!

Времето спря!

Аз съм там някъде.

Загубил себе си, в теб!

Горещи рани.

От твоите пръсти изгарящи!

Дали съм жив?

Кой съм?

Вечно желаещ!

Да пия виното на страстта!

Помитаща, мислите!

Ти си " вещица".

Усещам магията и политам във Вселената!

.....

Тиквите

Тръгнах за тикви. Ето няколко дена останаха до Хелоуин, а си нямахме нито една. Фенери ще правим.
Стигнах до едно чудно поле!Тиквите бяха големи и различни по цвят. На всяка пишеше по нещо.

- С тази бялата ще осветиш лъжата! Има такава по целия свят! Но първо освети себе си, твоя дом и ако не изгори свещта която си сложила може и да погледнеш встрани.

Настръхнах, не съм безгрешна. Все съм премълча вала или излъгала нещо! Дори сега да не искам да си спомням! Скъсах я да осветя себе си!

С тази жълтата ще осветиш кражбата. Има я навсякъде. Но първо насочи фенера към теб преди да съдиш другите! Все нещо си прибрала и това е кражба. Не можеш да гониш нещо ако не си го махнала първо от теб!

А със зелената ще можеш да прогониш болестите.Но първо другите и ако остане за теб! Може би си направила добро и някой те обича и той ще дойде със своя фенер!

А черните те гонят смъртта и убийството. Дано не си убивала! Иначе как би могла да я откъснеш!

Все още не съм! Ще я откъсна.Да се осветя до червено, за в бъдеще!


.....

Не всички сме величия

Не всички сме величия господине!
Не сме учили и не носим отличия.
По-малко въздух ли имаме?
Или вие сте повече а аз излишната!

Моята майчина клетка различава ли се от вашата?
Аз не разбирам, или млякото което сте сукал има тайна съставка!
Защо ли от две толкова малки неща се раждат еднакви?
Но порастват различия!

Вие сте застанал там на високо и взимате слънцето!
Без да пуснете лъч, огрян сте от вашата собствена гордост.
Но не знаете утре къде ще е зрънцето!
Днес е при вас, утре при друг! Всеки заплаща за своята подлост!

.....

Дохожда призрак

Вампир ли, караконджул ли, не знам! Много е лош. Мине не мине ден и ми чука на вратата. Поглеждам през ключалката и падам на задника си!
Лицето му едно такова страшно, с големи зъби! На носа си има халка. Главата му гола със странни, червени фигури!
Отначало се чуваше само едно Бля, бля, бля я як. Ама сега откачи! Иска вътре да влиза. Да тръшка и блъска, бе да троши! А с мене кой знае какво ще стане! Не че ще се дам де.
Грабнах дебелите книги!
Трябва да намеря чесън, да го закача на вратата! До него да сложа дяволска билка / да не прихвана/! Зокум, да поръся къщатата, че сигурно я оплю, че може и да се срути! Също и замайниче, да му се замая главата и да няма силата! Обраванка, да да си хване обратния път!
И ако не разбере от билки, да скова един дървен кръст и да го отупам!
Аман от призраци!
И щях да забравя, лайкучка да запомни написаното!

.....

Вятарът и зайците

Толкова време духам!
Аз ще остана, но вие ще свършите! То вашето живот ли е?! Винаги бягате и се криете!
Още от сутринта лисица ви гони. Да, ама тя гони един! Другите се крият, вместо да му помогнат! Да бяха хвърлили някаква вършина пред нея. И това е нещо! Хубаво че беше млад и силен и избяга! Ами като остарее? Той сега няма да се върне при вас. А има ли смисъл?! За какво му е семейство което не се обединява?! Той се чувстваше сам сред свои!
Ето по обяд, вълк нападна малко зайче. Къде бяхте? В най-дълбоката дупка на гората! Свряхте се в дъното за да запазите жалкия си живот!
А той е в младите! Те са вашето днес и утре! Иначе защо сте ги създали?!
И вие не знаете. Какво е за вас съшноста?
Само да се плодите и множите! А след това да не гледате и чувствате!
Не е ли по-добре да си смел боец и да си отидеш като герой!
А не страхливец, умрял в дупката, в тъмното, в забвение!
Аз съм виждал и от едните и от другите.
Запомнят се героите!
Геройство е да защитиш живота си, своя и на тия около теб!

.....

Лъжеландия

Един властелин не обичал истината.Всички поданици трябвало трябвало да лъжат и да се подмазват за най-малкото нещо, иначе ги чакало наказание! Така всички свикнали да не забелязват грозното и лошото и държавата започнала да упада!

Всяка сутрин щом се събуждал, слугата му казвал:
- Добро утро Господарю. Колко е хубаво времето. Слънцето пече само за вас. Защото вие сте най-добрият, най-способният и най-красивият господар който сме имали.
Ако не кажел това, го чакала тъмница!
А всъщност искал да каже:
- Какво е черно утрото след твоето събуждане! Времето е много лошо, защото вече си кисел! Слънцето ще се скрие още щом го погледнеш с лошия си поглед!
Защото ти си най-злия, най-бездарния и най- грозния който ни е на тресен от някъде!

По някое време ако благоволи да отиде при министрите, думите продължава ли да се леят като в река с тинесто дъно!
- Господарю, в държавата всичко върви по мед и масло. Няма бедни, гладни и скитници. Нивите са засети и се чака двойна реколта. Всички занаяти са печаливши, и произвеждат толкова много, че ние сме една богата и процавтяваща страна.
Ако не кажеха това можеха да бъдат бити, даже и обезглавени.
А всъщност на езика им е било:
- В държава всичко е нагоре с краката! Всички са бедни и едва преживяват! Хората са скитници по целия свят! Нивите пустеят, защото няма семе за посев, изядено е! Занаятчийските работилници са затворени, защото ти им измъкна парите за данъци! Сега не се знае държавата дали ще оцелее до края на годината!

След тези неща всеки бързал да го кани в дома си, на голяма трапеза. Постилал червен килим, но...В бързината забравил да погледне...! От подмазване и празни приказки не е видял голямата дупка пред дома си! Сега само я прикривал като я покривал. Като стъпил господаря на килима и домакина се втурнал да ми целува краката, дупката хлътнала и те потънали в нищото!

.....

Кантара на греховете

Един човек бил много лош! Крадял от всички! Независимо пред него дали ще бъде дете, жена или мъж за него било важно трупането на пари! Обикновени те хора нищо не можели да направят защото той плащал на когото трябва да се правят че не го виждат!
Веднъж отишъл у брат си, да го излъже нещо! На масата имало пари и той без да се замисли ги сложил в джоба си. Тези пари били за лекарства на детето, изкарани с много труд!
Дошло му времето и умрял.Свети Петър го чакал с кантара на кръстопътя между Рая и Ада да му претегли греховете!
- Помниш ли децата които си игреха на полянката? Изтърваха си паричката с която трябваше да купят хляб! Ти се втурна, блъсна ги грабна я и избяга! Даже не се обърна, беше счупил ръката на едно, което посегна да си я прибере.
- А вдовица, която беше тръгнала да купува с последните си пари ковчег за мъжа си! Тя просто не те усети като бръкна в джоба и, защото беше удавена в мъка!
И слепия просяк на когото изсипа чинийката в джоба си! А той не можеше да те види!
- Но като сложих и това че заради тебе си отиде детето на брат ти, защото нямаха пари, поради твоята алчност, кантара падна до земята!
- Нищо добро не си направил че да уравновеся кантара! Дори чаша вода не си подал, да не си загубиш времето! Ти си го използвал за трупане на пари!
Много е лесно да те пратя в ада. Досега си лежал безчувствено и няма да усетиш болката!
-Връщам те обратно, обаче! Ще чувстваш винаги жажда и глад! Цялото тяло ще те боли! Не ще спиш нито лежиш, без покой!
Докато не от гладаш едно щастливо дете! Не Прибереш и гледаш до смъртта му най- сакатия просяк! И не на последно място Да се ожениш за най- бедната вдовица и я направиш най-обичаната жена! И никога не посягай към чуждото, защото само докато си протегнеш ръката ще ти падне единия пръст! Ако постигнеш всичко това ще намериш покой и аз място за твоята душа!

.....

Сто парченца

Сто парченца надраскани!
В моя блог.
Много истина!
Малко фантазия!
С много помощ!
От верни приятели!

Моя приятел в сянка.
Вечно криещ се от похвалите!
Не желаещ известност!
Благодаря му!

Виртуалната Мама!
Винаги има миг за мен!
За две думи, истински!
Благодаря и!

Притчите в които постоянно размислям!
"Глупостарката" която ме разсмива!
Разнообразната литература която намирам!
Моята политическа трибуна!
И всички останали които ме посетихте!
Благодаря!

Тези хора в думи.
Дано се познаят!
В моята страница.
Надраскана, но истинска!

.....

Фантазии

Дойде майстор.Водата шуртеше от всякъде.От кранчето в кухнята. Мивката преливаше и течеше по пода. Еле в банята имаше сифон. Обаче отиде и топлата. Сега някой ако зарита да се къпе, може да влиза направо в басейн! Ами тоалетната, ще се опишкаме, не може да се влезе.
Спря се най-после! То сега язовир не ни трябва, можем да си извадим въдиците, току виж сме уловили вечерята!
Разглоби тоя майстор цялата мрежа и изчезна. Върна се с нов модел, с много екстри.
Кухнята е с пет кранчета.Старите топла и студена.Средното е за олио.Почваш да готвиш и не хвърчиш до магазина като финикиец! Следващото за ракия, която на три дена си сменя вкуса! Зимата е дълга, цените високи, добре ще дойде! Последното е за бира и вино! Комбинирано. Естествено че си сменя марката от време на време!
В банята също пет.Освен водата има трето кранче което ти пуска винаги различен шампоан! Едно само за женска козметика.И друго само за мъжка.
Санитарния възел като станете/ама не бързайте ще ви подмиват/автоматично се пуска вода с различни аромати! За тези които се застоят, класическа музика!

.....

Ручейче

Ручейче чисто, малко и диво!
Тръгна да търси морето голямо, страшно красиво!
До вчера беше бе само малка сълзичка!
А, виж го днес пораснало, голяма рекичка!
Малко припряно бута, все бърза!
Спъва се в камъни спира за миг.
И отново своята сила отвързва!
Всяка капчица дъжд пие!
И неговото коритце започва бреговете да рие!
Планините надигат своята сянка.
То бърза напред, за да види полянка!
Всяка сутрин слънцето в него се смее! Защото е бистро и всичко светлее!
Дойдоха рибки, рачета се настаниха. Не беше вече само! Идваха и още. Харесваха го! Тъка си решиха.
Ето го морето, страшно красиво!
Не се уплаши! Дойде с приятели!
Но си остана в сърцето, малкото ручейче, много свенливо!


.....

Ретро Ода

И беше лето деветдесет и седмо!
По пътя вървят "три синджира роби"!

Първият ред все стари хора.
Втория, млади безработни.
Третия е най-лош, смесен!

Старите хора вървяха, но пътя си не виждаха!
Зима се задаваше, никой си пари нямаше, дори ръцете да стопли!

Младите също нямаха, ала децата искаха!Тия малки душици не разбираха, на чуждото посягаха. Майките ги удряха и проклинаха! От сърцето им кръв капеше, порой се набираше! Канеше се да отнесе,де що има Честност, Вяра и Любов!

Третия смесен ред, хай-лош!
Той беше за всички за които никой не мислеше!
Първо сираците! Една майка България и тя мащеха стана!
И всеки втори къде просеше, и малко пари събираше в кръчмата ги изпиваше.Мъка, глад и болка удавяше!
И тези наши болни също нямаха, но лекарите искаха, нищо че клетва са дали!
И още много "загубени"!Този синджир край нямаше. Защото като паднеха от първия, също и от втория всички отиваха в третия! От там връщане нямаше, душата си отиваше, но скота оставаше, крадеше и убиваше!

Иде края на лето деветдесет и седмо.И много ще си отидат. Верните, честните, малките и слабите!Това е черното, мътното и помете всичко и остана само пустота!


Питат ме майко къде е България- няма я! Само по име и карта!Има ли нещо, свято, родно и мило! Всичко е мръсно!
Половината работят и им дават за да не умрат. А другите крадат за да преживяват! Българи защото говорим български! Дори надежда не ти дава никой! Всичко е за пари и власт. Колкото по- голям е кокала, по- голяма е над преварата! Стадо овце.Тръгне едната наляво , всичките след нея! После надясно и пак след нея!Къде бе народе си тръгнал, към трапа ли?!
А може би що са отгоре са умрели че не виждат какво става!

Няма цвят, има студ и глад! Има нищото!
Значи няма дом, няма България!
Не ме питай къде е!

/написано от мен през 1997 година/


.....

Аз не съм....

От три дена ме болееше глава. Бях се свила в стаята на свекървата, защото е по-топла.Термометъра неотклонно си седеше на трийсет и девет градуса.
Дум, дум, дум-издрънча металната врата. / нямаме звънец/Леко отворих око. В стаята се намъкна комшийката, водеше и кучето си.И като започна една тирада......!
Изчистих си целия апартамент. Изтупах килимите и праха избърсах. Сготвих хубаво ядене, любимото на моите. Аз не съм от тях писюрки! Като оная отгоре, дебелана с дебелана! Изгони мъжа си и задника и стана пет декара!
Главата ми почна да пулсира, ама можеш ли я изгони!
Не съм пипнала нищо чуждо да знаеш! Пък ония от първия, мале е е! Той работи шофьор-доставчик. Измъкнаха половината и виж как са се угоили като за Коледа! Четиримата едвам влизат в колата! Много лошо семейство! Оня ден моя син се би с тях защото са прости!
Мозъкът ми взе да се свива още повече, ама нямах сили.....!
А оная на седмия има любовник.Тя има три деца, ама едното не е от мъжа и! Аз не съм такава! Цял живот съм била честна и почтена!
Я гледай, отсреща в къщата. Синът дойде, пак носи пълни торби да храни майка си! Дъщерята не я гледа, знам аз!
Зави ми се свят! Кучето и излая. А тъка, моята котка му одраскала носа и сега муцуната му е в кръв! Комшийката скочи, грабна кучето и си тръгна! Отпуснах се и заспах

.....

Златната Плоча на Змията

Там някъде имаше царство. На змиите! Всички бяха добрички! Хранеха се само с горски плодове! Ходеха изправени, защото не правеха зло! Слънцето винаги се усмивхаше, хубаво му беше от толкова добрина!
Но веднъж на полянката порасна голяма, сочна и ярко червена ягодка. Две змии се засилиха едно временно към нея. Не можаха да я изядат, само я смачкаха. Но кой трябваше да е пръв? И борбата започна
Първо се изпохапаха двечките. Увиваха се, дъвкаха се, връзваха се на възли, докато им прималее!
Роднините като видяха на тръшканите си деца, не попитаха за причината а направо се втурнаха един срещу друг с големите си зъби ! Поляната почервеня от кръв!
Тогава вече този червен цвят подлуди всички останали!
Не се знаеше, кой на кого е роднина, коя е причината! Всеки хапеше наред, кой където свари!
Изведнъж слънцето угасна! Появиха се звезди. И при ясно небе, покапаха топли капки! Повече не стана светло!
Змиите взеха да се влачат по корем. Да се хранят с насекоми, и да се прегъват в тъмно!Всяка се делеше и се свиваше от студ!
Мина време.
Чу че се е родило змийче със златна плочка! Там било било светло, топло и хубаво! Събраха се да видят чудото! Влязоха в змийското гнездо.
Светло като в щастлив ден!
Наведоха се да видят.Не беше плочка, а малкото му сърце! Излъчваше Доброта, Надежда и Невинност!
Това ги събра в този ден!

.....

Феите на кафето

Малките феи станаха рано.Толкова зърна имаха да наричат!

Раднобудниците, те са вечния часовник на времето! Първото кафенце за тях.

Домакините, едно сладко, силно, за енергия по дългия път!

Едно без захар, за онези с изтръпнал език!

Едро смляно за свекърви, да не приказват много!

Подмазваческо, за тъщи! Зет като мед.

Една празна чаша за тинейджъри! Спят до обяд.

Сладострастно изтинало! За луди, млади!

Рядко, за възрастни! Кръвно, диабет, и там подобни.

Златно кафе, за депутати! Да пишкат злато, дано им стигне!

Желязно кафе, за престъпници! Да акат решетки около себе си!

За останалите гола вода! Кафето свърши!

Мете ми се

Има много боклук! Все някой трябва да чисти. Мене ми е мерак!
Ще започна от високото, защото там е най-мръсно! Ще събера излишните закони, бая чували ще трябват. Ха дано се сетят да проработят тогава! Дано им се види празно, и мислят с главите си! То сега е пълно с въздух под налягане. Като се спука тъка ще замирише че май там ще влизам с противогаз! Откога не са слагали нови, я какво е прашасало! Чак паяци се навъдили!
Я, какви са тия купчинки в ъглите.Да, това са личните боклуци на управниците! Като надникна през ключалката, знаете ли какво виждам?! Изреждат се един по един да си прехвълят купчините. То кражбичка ,приватизацийка, приятелче мафиоз, лично оръжие! Кой на когото свари, да му е чисто пред кабинета на народа!
Трябва да обиколя и семейните им сметища! Те там са малко прикрити из кюшетата! Не са ги из хващали журналистите, пиявици!
То и обратни имало, заедно с боклуците в чувала!
На някои децата им ги върнали от чужбина , защото оглупели! Ако взема да мета нищо няма да им остане, ще заприличат на идиоти!
Един по големичък чувал за простотиите на половинките,че като се разровя знаеш ли какво ще излезе!
Ей тези боклуци си ги на тресохме ние, къде не съзнателно, излъгани че това е екологично чист продукт!
И някъде подкупени със дребни изсъхнали кълнове на уж демокрация!
Ама и ние като си изметем нашия дом от грижи,не ни пука какво става у комшията! Даже понякога прехвърляме пред вратата на другия нашия товар! Пък не дай боже пропищи да умира, събираме се и гледаме!
Мете ми се!

Дупка до дупка

Показват ми сутринта дупките в асфалта.
Ми то цялата държава е една дупка бе!Като черна, вселенска, каквото влезе в нея, завърта се като в центрофуга и изчезва яко дим!
Престъпниците са невидимия прицел!Като се спънат в някой камък и право в дупката, няма ги!
То съдии, адвокати и някой друг депутат, кандилкат се по равното, по същия път!
Сигурно някъде там се събират заедно в " съзвездието на корупцията"и правят още дупки!
По някое време изкачат като лалугери и викат, дръжте крадеца!
Пък ние се стараем да запушваме дупки! Тия на асфалта бързо стават ама другите?
Вселенска работа!

.....

Колко е зъбчето, а Джипчето ?!

- Добър ден докторе. Искам два зъба. Ей тука отпред, за фасада! Вид да имам пред клиентите! Коли продавам.
- Сядай.Вече струваш пет лева!Отвори устата да видя мръсните ти зъби, за двайсет. Да ги обработя че са криви, стотина, без упойка! Ако искаш такава, още шейсет. Ако са нещо болнави, гнили, сто и двайсет допълнително. Какви коронки искаш? Най- евтините са седемдесет лева едната. Я изкарай още пет че ти говоря.
A това джипче твое ли е отвън?
- Като ми направите зъбите, елате. Аз ги продавам.
След време.
Добър ден, позна ли ме?
- Да, ти си зъболекаря! Само къде ме спря, педесет лева. Да те заведа до джиповете, още толкова. Единия струва, петстотин хиляди. Той върви със екстри които се доплащат! Рама за трийсет хиляди. Четри гуми по пет хиляди. Джанти отделно по три, с три нули отзад. Фарове и стопове да има, още хилядарка. Стелки от камилска вълна, петстотин. Аптечка да си избършеш слюнката къде ти потече, триста. И накрая ароматизатор с мирис на бор че мирише на гнило, сто и педесет.
Я дай и още педесет че ми пресънха устата да говоря!

.....

Объркани Времена

Люх баби стига сти са мляскали кат прасита! Ша са удушити бре.
Не чи идно времи не сме гу прайли, хи, хи, хи! Ма скришну беши. През час за вода ходим. Тя кацата преляла. Ма ергенити ни помагаха!Ее е ех какви ергени имаши да ти са изпълни укоту, и другу де, хи и и и!
Ма пуснети са де е е.Ни мом разбра коей мумичиту и куей мумчету!Убъркана работа стана. Еднаквички сте.Косите ви длъжки и на двамката.И плитки си имате.Пу мойто времи сал момата имаше плитки! Да имат какво да увиват мъжити кугат треби на ръцети, и и хх!
Ми какви са тия обички баба, и на двамата има по множко.Язи си имам две. Вие на всяко ухо по ..ух не мога да изброя!/Мою избранник как си играше с моичките о ох!/ От там един синджир кат на куче към носа! У у у там виси халка, също на нереза Гошо! И на езику имати. Знам аз за какво са ви! Ма многу сти прсти сига! Нащи езици от мамалигата такива грапави ставаха! Хем сити хем.....!
Нацапотени сти кат плашила за бустану, ма едно чернилу и белилу ползвати бе! На мъжо му мяза мустак, той с цървилу. Вий сигичка цилувахти ли са, саму са услюнчихти! Няма идно косъмче да тъ гъдилка, и тъка съ омазахти чи трябва да ходити у ряката!
И двамата сти плоски! У куго са цицките, не видя! Ми то с туй размандосаното дет е на вас! То това е гордоста на жината, ни трябва да е разголено! Ама да личи!
Ау у какви са тея опиналки дет сте са стегнали! У когото е мъжката работа, ша я скумърца! Едно време в по широкичките какво имаше! То сега сигур мяза на курнушонче с джанки! А и с еднакви кундури сте, все високи.Хайди пускайти са, ако ни въ пузная куе мъжко, куе женско ..! Кажети нещо де аааа, по гласа! Няма да ви опипвам я! Ази си пипах само моичкия отзад плета хи, хи, хи!

Гореща нощ

Две души, две тела.
Мисли забравени!
Горещи погледи!
Рози пръснати.
Чаши шампнско.
Забравени във времето!
Всичко спря за да избухне!
Да се надигне от дъното!


.....

На изоставените деца

Аз съм там някъде в дъното, в тъмното!
Без ласка, без любов!
Няма ръка към мене протегната.
За малко подкрепа!
Падна ли, да ме вдигне.
Да ми потърка коляното.
Заплача ли, да ми изтрие силзите!
Да ме притисне близо до себе си.

Създателко моя!
Аз ли съм излишното листче в тефтера ти!
Скъсано празно, и хвърлено в кофа с боклук!
Дори не сложила там своя подпис.
А изгасила фаса си, и смачка в юмрук!

Имаш ли съвест или нещо в душата си!
Нима не ме носи под твоето сърце!
Все пак аз имам, прощавам ти Мамо!
Ще ставам родител.
Това е безмерното щастие само!


.....

Баба Яга на пазар / от серията Метлата на Savlena/

Счупи си метлата. Въх, леле майко, Яга без метла! Както си правеше лупингчета, изведнъж право надоло, рикошира два три пъти и, дум на земята.Дигна си полекичка кльощавия задник и усети че е цяла, целеничка! Стария и инструмент с който се беше кефила допреди секунда беше на трески. А сега, с тези натъртени кокали в града, във мола ще ходи.
Както си беше раздърпана се дотътри, щом го пише тъка, значи това е. А у у , ми да се премени че ще уплаши народа.То, не им стигнал плата нещо. Черен и лъскав тъкмо за нея, по модата! Ми косата, е по- нагоре ще се вмъкне и там. Много е бледничка, от шока на падането ще е. Тука сигурно има и грим. Тя като ходи да работи, или да сплашва децата си слага въглен да изглежда по-страшна. Ами няма друго в гората!
А, тези не приличат на Торбалан! Кави са хубави и стройни! И как са облечени мале е е! Няма да се връща в гората! И децата няма да плаши те и без това не се хващат, и са послушни! Няма да е Баба Яга, само Бяжка! Ей сега набързо ще си намери нова метла, електрическа че да стига по-бързо до по-големичките симатаяги! Ще влиза при тях посред нощите, ще ги тръшка, ще ги щипе! Те дали ще се уплашат?.....

.....

Какво му трябва?!

Любов, приятелска ръка и сбъдната мечта!

Любов, но истинска, изгаряща, взаимна!
Понякога нежна, друг път огнена.
Във всичките си години да живее във страст!
Приятел истински да има, в смях, в сълзи, в неволи.
Той сам ще дойде, дори каже само как си!
Една мечта да сбъдне, а не да се " зарови".Да каже
- Аз мога!И може би ще бъде щастлив!

Mълчанието на овцете

- Е е ех, каза кучето.
Не можах да ви изтърпя простотията. Нищо не хващам като се обадя! Кокала ми, кокал.Колибата ми, колиба. Дори понякога милувка получавам.Носят ми кучки. Накрая си умирам от старост, може и от болест!
То вашето овче търпение и мълчание и ми дойде на нагорнище! Днес като видях поредната окачена на ченгела, реших да излая, а вие ако искайте чувайте!
Този овчар ви взе като агънца.Храни ви, паса ви, зоб ви дава от време на време. Само докато пораснете! После ви изостави! Стрижеше ви вълната да печели пари! Чак рани имахте, ама мълчахте!
Всяка пролет продаваше децата ви! Вие си навеждахте главите и си миришехте краката! Пред вас започна да ги закача на ченгела. Не проронихте сълза!
Аз старото куче, което ви гонех, и ви хапех, ми се разплака сърцето!
Вижте колко сте много! Може да смените овчаря! Може да смените и мен. "Да преместите планината!"
Не искате! Блеете само когато сте гладни! Ден за ден я карате!
Не обичате свободата!
Не обичате нищо!
Вече не знам какво сте. Затова си тръгвам. Но моите думи ще сложа на дърветата, защото ще изядете и тях! Пък ако четете, ако го правите, може да ви дойде акъла! Да хванете планината или да направите най-доброто за себе си!

/По коментар на Владимир Иванов(krizt)-защото си мълчим.../


....

Спешна Обява

Търси се Държава! Всички да са равни! /не съвсем/ Със чист въздух. Много дървета и цветя. Личните автомобили да минат на слънчева енергия. Да няма престъпници /доло,горе/.Да се цени живота от всички и на всички! Да има добри управници! /които да не се почесват по...а да вършат това за което са избрани/ Законите да са за всички! Да има работа за всички, независимо от пол, веро изповедание, болест и др. Децата да се поставят на първо място по приоритети! Всеки нарушил закон за правата на детето да е зад решетките поне двадесет години, дори това да са собствените му родители! Всеки унищожил човешки живот, доживотен затвор, без право на обжалване.Във килия два на дава метра. Без свиждане, без екстри, само едно малко дест сантиметрово прозорче горе в ъгъла!Като се намери такава държава /доло, горе/може и да допълня списъка, да не попадна от трън та на глог! Чакам на телефон:0000911z

Глутницата

Кои са по-лоши!
Дали телевизиите като усетят че отвлечено поредното богаташче, налитат като лешояди! Надпреварват се коя от къде да дърпа новината. Кой разпитал свидетели, кой роднини, и тъка цял ден. А в това време някъде в държавата се мъчи поредна блъсната или ухапана от кучета жертва! Да ама разликата е че те са от "долна класа", от народа! Намирисва нещо! Дали един богаташки син струва повече от едно дете от народа! Може би в някои очи има разлика!
Глутница телевизии, жадни за сензации и рейтинг!
Глутница богаташи, развяли парите си и се мислят за всемогъщи!
Глутница кучета, само за ония които стъпват по земята!
Глутница неспособни шофьори, подвижни убийци!
Кои са по-опасните в една държава без закони!

Камъкът на злобата

Ако днес беше лош ден. Не ви поздравиха. Някой ви блъсна, натисна ви! Гледат ви от високо, с връзки някакви, не таланти истински! Крадят ви идеите, някой път сте нищото. Давате всичко от себе си, а сте невидимото ! Вашият талант им пречи, завиждат, но няма от къде да взимат!
Вземете си "Камък на злобата"!Сложете го отзад зад врата и като се приберете, заплюйте го, ритнете го! На другата сутрин сложете Добротата си и продължете напред!

Усмихнато кафе

Нищо ми няма. Събуждам се с време.
Оставила в сънищата сълзи и проблеми!
Заредена с енергия за новия ден.
И всички усмивки идват при мен!
Усмивка за теб! Дори и за ваз!
За всички които се смеят в захлас.
Сега нека всички които бяха при мен.
Ето чаша усмихнато кафе, за новия ден!
Давам ви моята усмивка голяма.
Дори и да искам,аз друго нямам!

Несподелена

Две очи, две сълзи.
Поглед на дете!
Душа на Ангел!
С малко тупкащо сърце!

Влюбена жена.
Малка уплашена сърна!
Пред изстрел на ловец.
"Пробил сърцето и стрелец!"

Не стъпва а лети.
Премряла от своите мечти!
Любов, надежда и тъга.
Не стигнала до своята дъга!

Дядо Торбалан

Мръкваше се. Дядо Торбалан погледна чувалите на поставките им и се замисли. Най- големея трябва да вземе.То, четири торбаланчета и дебелата Торбалана как се хранят?! Пък и толкова лоши хора, тежат, обемисти са!
Най-малкия си хапваше полицаи. Ето по Торбалан сат казаха взимат рекет, гладен няма да остане! Обаче взе да прихваща. Вика:
- Мамо дай ми пет Торбал лева, иначе не хвърлям боклука!
Втория си похапваше митничари.И от тях бол!Става лошо. Не пуска братята си в къщи бе! Застава на вратата и чака. Който му даде Торбали, той влиза!
Третия гълта доктори.Много лоши ги има, че и в къщи взе да става опасно! Взима най големия нож и гони другите, ще ги оперира!
Четвъртия е по мутрите! Тях Торбалан си ги събира наготово! През ден мутра убита. Обаче този си създава групировка, и от много плюскане си е въобразил че е баш мутрата на цяла Торбалания!
А Торбалана се тъпче с депутати. Поне двама трябва да и вземе защото ще го изрита! Те най-много тежат в чувала! Ей тия плячки по- горе се нареждат и доброволно им се кланят и им дават доброзорни подаръци!
А, чувала пак се скъса, ще го шие за пореден път. А той ще хапне на място, пък може и да прескочи някоя граница за по-сочна мръвка! Ще почакат.

Човекът без име !

Имало едно време Един.Никога не си казвал името! Мамел навсякъде! Нямал минало, всичко било скрито! Създал си измислено.Род със синя кръв до девето коляно.Учен, магистър по три специалности! Започнал работа със фалшиво име. Там където не пишело че някой е направил нещо веднага блясвал той! Подписал се със своя фалшив подпис и създал семейство.Невалидно, защото и тука всичко е измислено!Никога не казал истината и нямал истински сегашен живот! Един ден като пресичал улицата и си измислял поредното име го блъснала кола и с това спряло бъдещето! Но ...отишла душата му при Господ!
- Ти цял живот си бягал от своето Аз! Не си за Рая, даже не си за Ада!Цял живот си бил с нещо измислено! Бил си Анонимен! Сега ще се върнеш на земята с едно име, и ще изживееш живота си отново за да поправиш всичките си грешки! Ако не изпълниш това няма да те прибера и всичко ще се повтаря наново!

Аз Музата

Днес ще почивам! Ако някой му се пише да почака! Отивам във разкрасителен център. Все ще e отворено някъде. Оскубаха ме, имам нужда, все пак съм жена! Първо ще си направя парна баня. Някой така пише че ме омърсява! После на масаж задалжително защото ми счупиха костите с катастрофи ! Здраво място не остана ще имам нужда и от кална вана! Ще ходя и на фризьор, че ми развалиха прическата! Някой ме скуби и роши, това Муза ли е?!Ще оплашя тия с романтичните души! И на маникюр, червен, за тези които пишат за любов! Накрая ще си сложа корона, за всички кото пишат за свободата! Ох много съм дълбока, нали съм муза! Да се връщам че сигурно се оплетоха, ама първо ще хапна че заслабнах от диети!

КИКИ ТО

Навсякъде има Кики. В къщи, на работата, и най голямото в цялата държава! / Какво е Кики?!Полтъргайст, невидима сила която размества, скрива, разбърква нещата, преди време му викахме така./Ставам сутрин, цяла вечер ми беше студено, някой станал и широко отворил врата на терасата, напълнил мивката с чинии, разхвърлял детската.Питам, никой не е !То е, с него справям, пеленаче е няма силата!Отивам на работата, там изчезнало нещо.Никой не е виновен, или аз като чистач, защото не съм проверила вратите или да успея да набедя Кики то!
Най голямото, страшна работа!То хотели изчезнаха. Било гора или трънливо поле, и хоп превърнало се в хубаво местенце край морето ! Станала голяма катастрофа с влак, доказателства скрити, разместени! Някой си крал не спал, не е вярно, разбъркано е нещо!Умрял в болница, сигурно инструметите са откраднати! То е , не са те! Сега трябва да си отгледаме ново Кики, да скрие тях, ама тъка че да не се намерят!

Ракийката

- Уф че почивни дни!
На пазар ме пращат. Вместо да си виря краката върху масичката в хола, ще ходя да се товаря.
Ейго, по някое време и мачовете почват.Не да си чопля семки, а. Зарзавати за зимата.
Ехе е е има и други изгонени! Пък тук има една малка, закътана кръчма със евтиана ракийка.
- Е събрахме се се бе, братя по неволя!
- Налей, че да удавим мъката!
- Аз, каза Спиро, давам цялата си заплата. Ама тя моята е ламя! От ония триглавите! Лапа, то нямаше наяждане! И джобовете ми пребърква. Ма имам си странични доходи, кътам ги на скришно, хи - хи !
- Е е е, рече Пешо.Мен ме карат да пускам прахосмукачка и да мия чинии. Ми няма да стане.
Аз престилка няма да запаша. Мъж ли съм или лукова глава!
- Охо о, обади се Ради.След работа като закъснея ме чака до вратата.
- Къде беше бе пияницо! Децата кой ще прибере. Да не съм си ги взела зестра от мама! Ти дом нямаш ли? Виж кое време е!
А то осем без десет.За децата дават!
- И и и, обадих се аз,мен ме обърнаха на товарно магаре или двугърба камила!
- Кирчо за хляб.
След малко пак бучи.
- Забравих сол бе, бягай.
И тъка цяла седмица. Ами почивните дни, направо ми се вие свят.Забравих що е мач, ще забравя и телевизора! Сега да ставам че лошо ми се пише,кое време е !
А какви са тия черни, лъскави коли пред къщи.Излиза един.
- Кирчо, от днес си председател на министрите! Ела сега да видиш какво ти се полага!
Каква красива голяма лодка! По средата стол, с надпис.На Киро! То едни хубавици наоколо, не като моята Пена, тътрунтеста! И една голяма маса с пури и много бутилки. Със какво ли са пълни? Ми щом са мои....!
- Киро, Киро бе. Събуди ли се най-сетне! Какво си пукал бе! Линейка да ти викам. Ми те откачиха, чума да ги яде дано с техните акцизи.Ще ги вдигат, няма да ги вдигат!Ето какво пиене излиза, фалшиво!Ма и ти, да беше изпил още чашка, че не се научи на ред!

Събота по обед ! ! !

Главата ме цепи отзад! Губи ми се място и време! Кой ден сме днес, дали не съм закъснял за работа. Погледнах размазаните цифри на хубавия си стенен часовник ама не се виждаше. Върху него висеше нещо ярко червено и дантелено! Поне календара да мярна че да се ориентирам. Върху му лекинко се мотаеше връвка от същия цвят. Да ама с такава тъсмичка датата не беше скрита! О х х х .... събота е едвам успях да го видя защото в главата ми биеха триста камбани!
Опивам се да мръдна, нежна женска ръка се е протегнала през мен и ярко червен маникюр се е забил в реброто ми. Тъка ме е стиснала че ми спира въздуха! Някаква руса коса се омотала по цялото ми лице и леко ме гъделичка по носа.А а аха да кихна а нямам сили! Сякаш центрофуга ме е въртяла , като ония в големите хотели!
Едната ми ръка затисната от хубаво тяло със бяла фина кожа! Беше изтръпнала и пръстите ми сигурно бяха на възли! А изгарянията кото получавах от допира я бяха направили безчувствена към болка! Тя като змия без гръбнак се опитваше да се докопа обратно към "плячката!"
Едно красиво коляно натискаше слабините ми и тялото ми изтръпна!Кръвта ми започваше да бълбука и завира!Тялото като изпъната струна се стегна! Няма време , няма място! И невидима сила изпълваше всичко!

.....

Аз и Птицата Феникс

Ровя се в тъмното на моите мисли!
Там някъде има сълзи и тъга.
Лошите спомени кой... ще изчисти?!
Ще стане на пепел мойта душа!

Мътни проблясъци , светват...угасват!
И някаква тежест напира в гръдта!
Малка искрица странно проблясва!
И огън голям ме дърпа в пръстта!

Силна болка напира отвътре!
Там нещо изгаря ....ражда живот!
И като Птицата Феникс се вдигам отново!
От пепел излизам ...във мир и любов!

....

И беше Лято

Скочих през прозореца!Още снощи излъгах че ме боли глава .Скатах се!Приготвих си плажната чанта в гардеробчето , и готово!Щяхме да правим лютеница.Кой аз, да беля пипер и да режа домати!Пък и да се кадяна пушека, че и на улицата!Да ме гледат клюкарките ,да,да!При това хубаво време.Само за море!Не мога да се разгологъзя на плажа, не щеш ли ще бъркам в тавата!" Туй българката не е в ред !"Като дойде лятото и се наизвадят бурканите.....!Тези с туршия , онези с компоти, другите със сладко и накрая лютеница за капак!Ами то лятото ще свърши бе!Това стройно тяло кога ще види слънчева светлина! А него кога ще го разгледат хубави и стройни мъже!Само ще зяпат де!Това да не е буркан с мед че който мине и да си хапва и после да затваря празния буркан!Намерих си място на плажа , опънах се по корем и слънцето леко започна да ме гали!....Връзката на банския се развърза и силни ръце започнаха да ми мажат гърба!.....Ставай дъще, време е да ходиш на работа.Извади си дебелото яке и зимните маратонки че заваля дъжд!

.....

На улицата

Леко се развидели и слънцето още не беше се показало.Край казана за боклук се въртеше дете, едно такова малко с някакви стари дрехи облечено, които висяха по слабото му тяло!Надигаше се на пръсти и ровеше с една тояга!О намери едни ботушки , малко големи, разкривени , зима идва ,ще вършат работа!Само това откри.Не хърляха предпочитаха да го изгорят вместо да го сложат в казана .И ако беше там ,нарочно го цапаха да не го вземат такива като него !Трябваше да обиколи половината град за да намери нещо.Дигна ръждясалата количка и тръгна "на лов за съкровища!"Като си помисли , в къщи майка му беше болна, на легло ,колкото повече картони намери ще ги продаде ще купи нещо!Беше намислил да и направиви супичка ,пилешка. Вече продават и по едно крило.Ето го и следващия , тук направо влезе вътре да не изпусне нещо!И добре направи !Каква хубава вълнена фланелка! А ето и чорапки , бяха ги заровили нарочно!Но той се беше " изучил в занаята" и им знаеше мурафетите!Стигна до супера, колко много кашони ,"големия удар направи "Натовари ги и тръгна към пункта за да ги предаде. Както се беше замислил изведнъж "замря" , един казан за боклук беше толкова препълнен , че нямаше как да не спре за последно!Още с първото бръкване намери хляб и кренвирш , беше достатъчно ,не беше ял от вчера! Нищо им нямаше , не миришеха и тъкмо да ги захапе , някаква кола исзвистя и "заби до него спирачки. Врата се отвори и от там "изхвърча" кученце "!Едно пъстричко,на петна , изквича и се сви до кофата! А колата "изчезна"както беше дошла.Наведе се, помилва го , нямаше му нищо! Раздели това което беше намерил , нахрани го, качи го на кашоните и тръгна.Купи това което беше намислил и тръгна към къщи със количката и кученцето в нея!Още от вратата извика :- Мамо виж какво кученце си намерих, ще ни пречи ли ако си го задържа? -Не сине , винаги ще има една коричка хляб за него! "Да знаеш че милостта е най - добрия приятел на човека !Ако я загуби остава сам не само без приятели, но и без душа!"

.....

"" Раздразненост" или сладка ли е захарта

Всичко ме дразни!Още от сутринта ,бръ ъ м прахосмукачка!Сън не спали, чистници!Като изчистят, и си хвърлят боклука през терасата!Отгоре хилти в седем часа.Тъка се "раздрънча кухнята " че кафето ми се ливна по пода и чашата се счупи.Раздразних се , любимата ми е .От сутринта кабелна няма!Ми сега ,изтървах любимите си сериали , "долоша ми чак"!Ако до обет не дойде "без Бойко какво ще правя"а а а!"Тъкмо мислех да му пея на ушенце песничката за тройката!"Я да включа печката ,пра с с сссссссс,изгърмя бе !Няма омлетче."Ще се направя на луда "!Имам захар ама ще отида в комшията.Цяла вечер едно скръъ ъ ъц!Какъв е тоя секс! Седмица вече ,откъде те сили!Ще направя забележка , не стига че е нов ,ами дразни мръсното ми подсъзнание!Чук , чук, а ще отвори. - О заповядайте !" Аз като гръмната пристъпвам и като го погледнах , спънах и се "пльоснах" във краката му , като продължавах да стискам тая пуста захарница!Той се наведе , хвана ме за ръцете , прегърна ме и вече не помня , "загубих се някъде "!

Цецка Цицкова ! ! !

Цецка се беше родила в едно "забутано селце!"Десетина къщи , два курника , един трансформатор и полусъборената кошара на баща и! И май беше последната мома в селото.Всички жени в нейния род се казваха Цицкови .Както се досещате , имаха огромни гърди!Е ама на село туй си беше срамно!Как ще стърчат ония ти ми цицки да мърсят мъжете!То не че вече бяха останали кой знай какви ама.....!Ми навик сутрин да ги стегнеш те гърди с "пояс" докато ти спре въздуха!Баща и все натякваше ,"да се къташ, щоту"!А той всяка вечер, по някое време си пускаше телевизора и гледаше само на един канал !Вървят едни млади хубавици по един подиум полуоблечени!От години си нямаше жена и това си му беше тайната !Сутринта пак ставаше намусения и вечно сърдит и "целия свят му беше виновен!" Още с първия лъч на слънцето викваше:- ""Цецо маа а а а , къдей ми кайвету у у!Още ли са туткаш! Докат паса овцити да ми наготвиш моята любима манджа , чу ли у у !Довечера голяма салата да знайш ! И кат ходиш на фурната за ляп да са истипосаш приличну!А утре сабаляму да одиш у градо да купиш пирони и сап за секирата че се строши!Утури си ушите да не стани лошу!"""Успокои се Цецка един ден в града ще дойде добре ,пък и с парите от яйцата ще си купи нещо за себе си.Съмна се взе си списъка и торбичката и тръгна за града пеша / няма превоз/.Купи каквото трябва и тъкмо реши че ще си вземе метър басма с цветчета видя маса със списания и вестници.Загледа се Мис Бюст !Ехе ми тя си го имаше не му викаха тъка ама....! Та имаше конкурс!Но като погледна себе си видя че с тия дрехи с това "напукано" лице и тия черни изхабени нокти няма да стане!Там имаше списания за всичко!Щом баша я пратеше за нещо тя си купуваше по едно!За грим, прическа ,облекло и всякакви други дреболии!Когато баща и се зазяпаше в своите "тайни" тя ги изчете и малко по малко си купи всичко което и трябва.Един ден не се върна намери адреса на този конкурс и влезе в една голяма зала.Всички започнаха да я гледат "като полезно изкопаемо "!Тя си беше с дрехите от село , само в ръцете си стискаше онази торбичка.Дадоха и една малка стаичка , пресата беше там .Ако я върнат виж са ги обвинили в дискриминация!Дадоха и два часа да се приготви.Журито от едни дъртаци къде им "текат лигите" стояха в очакване.Излезе Цецка натъкмена по списание !С дълга леко къдрава коса .Не беше сложила ярък грим , просто очите бяха като "две езера!" А краката и дълги и прави!Като махна воалчето с бели перушинки което леко покриваше гърдите и всички " журисти" им се заклатиха столовите и в следващия миг бяха на земята с вирнати крака !Поистърсиха се, поизправиха се ,...нямаше нужда да гледат повече! ...А баща и нали следеше тия работи.Седна удобно с бирата и по едно време като се загледа се втрещи !Това беше неговата Цецка , взе бутилката и я хвърли срещу телевизора!


........

Новия ! !

В клас дойде нов ученик.Дребничък,със раздърпани дрехи.Никога не се заяждаше с никой и сякаш това вбесяваше другите!Седнеше ли на чина взимаха му раницата и я захвърляха през третия етаж.Той спокойно без да се скара слизаше обираше всичко разпиляно и пак сядаше на мястото си!Имаше един съученик който му правеше кеф да го " измъчва"!Или го удряше с учебник ,риташе го , блъскаше го и накрая вадеше една топлийка от някъде и започваше да го бучка!А той оставаше спокоен, без да каже и дума !Като се върнеше в общежитието / беше от село и нямаше училище/ "терора"продължаваше!А имаше сестра по- голяма , и тя не го обичаше !Някак си неговото смирение им " дърпаше " нещо ,"откачаше им дявола в главата"и се чудеха по какъв най - вулгарен начин да го накарат да избухне!Седнеше ли на стола до масата идваха тия " отворените"и започваха да го замерят с ябълки , защото той беше посмял да каже че в столовата са сменили неговите с по малки!Не заради самите ябълки а защото му докривя че го правят на прост!А сестра му се направи че не вижда!Тръгна да се оплаква и се върна, защо ли?!........Минаха години , тази сестра си "разпиля живота "!И нещо не беше в ред щом полиция я търси!......Един ден пред кабинета на директора на едно предприятие седеше един чакащ за работа.Поканиха го да влезе и той като си изправи главата се " гипсира"!По спокойния поглед разбра кой е!Същия когото ръчкаше , блъскаше и бучкаше!-Здравей ,каза той .Нов си, неквалифициран, нямаш стаж ,поостарял си !Имам само една работа за теб да бъдеш на портала и да ми миеш колата !Ако не си съгласен имам още една , да миеш тоалетните , двайсетина са!Той само наведе глава и каза добре господин Директор, на портала!

""Голямото метене или как се обират женски паяжини !

Майстор Любовников си купи лозе.Едно такова , закътано с голям калдъръм , малко мръсен.Обаче отгоре имаше чардак с лози !И най важното виждаше се пътя ! Всяка събота идваха жените по виличките си и той спокойно можеше да ги оглежда!Измете калдаръмчето ,сложи масичката и четири стола и се усмихна!Представи си , какви ли хубави жени ще види пък може и друго!Дойде петък покани своите любими приятели ергени и голямото чакане привърши!Като дойде оня ми ти раздрънкан автобус тра а ассс и отвори врати.Какво " чудо "!-Майсторе какви са тия " плашила" бе !Ейя първата дебела не мой слезе !- И и и , каза вторият .Тази куца и забрадка има ,заболя ме окото да гледам !"Боже е е каза третият .Загуби ми времето, я глей тази екипче и отгоре с халат ма нищо не можах да видя!А Любовников загубил ума и дума погледна последната жена .Леко наведена , с една широка , пъстра , торбаланеста рокля, аха до петите!А главата увита с някакъв парцал ли като чалма !Не и видя лицето но се стресна от голямото си очакване и подкопаването в неговия имидж пред приятелите! Като се обърна тях вече ги нямаше само празните бутилки напомняха че е имало някой!Сутринта го завари пак на масичката унил и ядосан на кого ли?!Стресна го глас. - Извинете може ли!Лицето с парцала невзрачничко с една голяма луничка, питаше нещо. -Купих си къщичка ,малко по надоло имам работа за вас , гледам висок сте и як , ще платя! Ще се прежали с гледката пък и щом ще плати!За влачи се мързеливо към долния край на улицата.Тихия глас продължаваше: - Първо ми изрежете дърветата , изкопайте градината и накрая вътре в къщата има много паяжини , много съм ниска не мога да ги стигна.Вече надвечер като првърши одвън си мислеше.За колко ли време ще ги махна тия паяжини ще вземa парите и ще отидa в града да се напия!Тъкмо влезе и замря !Една гола " богиня " с изваяно тяло!Само чу извинете! " И потъна!"........Бе мина месец, приятелите се зачудиха какво ли става и тръгнаха за лозята.Слязоха от раздрънкания автобус и изненада, на вратата висеше голям катинар. Решиха да се разходят надоло по улицата докато дойде другия автобус .На третата къща " застинаха"! Майстор Любовников метеше шарено калдаръмче а край него се въртеше " някакво нещо , торбесто пъстро" и познаха последната пътничка от "злощастния ден".Извикаха му , но той не ги чу , или не искаше, продължаваше да натиска метлата , нищо че отдавна беше изметено!А усмивката му беше толкова голяма че го помислиха за луд , метнаха с ръка и си тръгнаха!

" Виртуалната мама " / на Блага /

"Тя тихо спотайва се и леко надзърта!" Дали спокойно си пишеш или кой те "побърква"! Всичко усеща!......" Дали в огледалото на монитора гледа и там вижда всеки!" И дава по малко от свой та надежда!"......Всеки път казва, ти си човека!" Когато сърцето ти жалко се пука!"Изливаш се в стих, пак е тука!Една думичка само и " всичко в боклука !"...... А някой посмее ли лошо да пише !"Тигрица насреща си може би виждаш!" "Със думи поваля и вдига !"Всичко утихне ли полека без да усетиш скрие се в някоя ниша!"Тя е някъде тук , в пространството, усещам дъхът щом седна да пиша!"