Старият шкаф

Кой ще избърши
прахът
тук, там наслоен
ще се сети ли някой
за мен
вярно, напукан съм
стар
и на времето
господар
във моите чекмеджета
все още се крият парчета
има и цветни стъкла
даже в дъното пазя
червена пола.
По нагоре със счупена дръжка
ако се отвори
има какво да говори
малка тетрадка
с красиви полета
като трасета
понякога гладко и тясно
друг път буйно и бясно.
А на рафтчето вляво
забравена книга
какво ли пише
кой ли пристига
малко килната
но не пада
чака някой да разлисти
нейните изписани листи.
Най отгоре ваза
със повехнало цвете
кой ще го хвърли
ще издуха прахта
може и двете.
Дори олющен и стар
не искам да скърцам
и някой да ме заключи
с голям, дебел
захвърлен отнякъде
катинар!


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Неделщини

Нещо леко и приятно се разля върху гърбът му. Нали все така си спеше, по-корем.
Усети огромни, едри капки и си помисли че ще попият във згъчканият чаршаф и моментално се прегъна почти на две. Стегна тялото си и остана така. Грапав и настървен език започна да ги обира. Беше безжалостен към нежната му кожа. Когато се умори да изсмуква и повдига всичко на талази се прибира и покани зъбите да го сменят. Съвсем се вцепени сякаш беше потопен във саламура. Мускулите му започнаха да се навиват на топчета от жици които присвяткаха тук, там. Пръстите на краката му застанаха един върху друг. Приличаха на египетски пирамиди, до момента в който до тях не се доближиха две нежни нокътчета. Разпиляха се на пясък, а тези двете пъплеха като скорпиони без да хапят.
Както беше мокър и омазан усети косматият си гръб да се повдига. Имаше чувството че е станал двугърба камила.
Ръцете от двете страни започнаха безсилно да треперят и да се гънат, заприличали бяха на път по-време на земетресение.
Едни пръсти леко пощипвха кожата по ребрата му а те се прегънаха навътре. Започна да диша като риба на сухо а една малка капка шоколад се появи на устните му
-Стоене е е е бре. Да не ти сай сафирясало пипето, че като е неделя ще ми се тръшкаш до кога ти душа сака. Какво си загрухтял и засумтял на сън, сбърка котката и тя се свря зад кюмбята.
Найди ръждясалата тупалка дето ми подари за осми март и нарами тая постелка зестра от свокървещата и навън да бухаш. Нито прашинка да не зърна по нея, и косми от котката също. И си отваряй зъркелите със каква сила налагаш. Оная да не рече пак.
- Оти мама със какво си ми стъргала постелката. Я съм си кьорила очите на газената ламба а тейко ти мрънкаше че креватя запустял без негувуту бустанску плашило. Ама нали замрачня не оглявал като през бял ден момити на кладенеца дека ходят за вода.
Та да я вардиш, инак си прибирам раниничето Стоенчо.
Той стана. Сви погледа който беше на осморка и се скри във банята. Огледа се във огледалото и настръхна . Не беше той, едни чужди очи го погледнаха и го строполясаха на студената мозайка.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Люта работа

Казан се тръшна пред тивито да хване някой мач за опашката. Нещо от английското ще трябва да е. Те българите се правят че тичат а тъпчат на едно място. Още щом бастиса копчето и туп на новините. Явно някой снощи си е оставил онова чудо компа и му е бърникал из нещата. Не свари да размени програмите. Остана със виснало чене защото Бат Бойко пак беше изпаднал в поредния си амок или беше издрънчал, все там. Беше се захванал да пълни онова голямо нещо със поредното вдигане на акциза на ракийката.
- Цветано ма. Де са ключовете за Ладата. То прах не остана за бърсане из къщи. Кой знай на къде си ги запиляла. Миналата седмица ги намерих във гърнето на детето. Със Доместос ги беше заливала. Не можах да позная кой за къде е, еднакви са. По-миналата ги беше накиснала със сода каустик заедно със тенджерите и тиганите. Пълни били със разните му там кърлежи и други разни бацили. Всеки път вече колата не пали от твойта чистня, чакам петнайсет минути да зацепи. Ключовете превъртат, изтънели са. Ето този път си ги сложила да ги преваряш. Дай един черпак, че бързам де.
Брррръммм тррряссс, намери асфалта от бай Тошевото време и тръгна.
Стигна гората, и таман си мислеше че ще си влезне във лозето което беше ей там по-горе и хоп на пътя кола. Да ама не Лада. Някаква даже на която и името не можеше да изрече. Дори и през вратите, неговата и другата се чуваха звуци които сякаш идваха от джунглата край Амазонка. А вътре една се беше надупила. Само можеше да си представи какво става. Не е филма за животни дето се преструваше че гледа де. Ами нещо от по-късно.
Позавърна се към стръмния път но като даде назад изведнъж бум и спря. Някой пак си беше изхвърлил бурканята из копривата. Сега и двете задни гуми заприличаха на баничките които си купуваше във понеделник , но със петъчна миризма. Заключи колата защото се беше разсеял достатъчно а във джоба си имаше спешен план за строежче. Най сетне стигна до портичката но му притъмня още докато отключваше ръждасалия катинар. Петте буйни сливи на които се надяваше бяха покосени от слана. Сега освен това което щеше да строи, трябваше и цвят от бъз да събира. Влезна набързо, изтърси всичко още до пътеката и извади от задния джоб омазан лист. След четри часа уфтене, зидане, мазане и клепане изникна нещо. Мязаше на пещта на баба Стойна в която печеше агнето за Гергьовден, ама по-нова. От върха и излизаха някакви тръбички. До нея седеше старият бидон за зеле, но без него. Сега пълен със вода.
Казан си мънкаше под носа
- Или ще свариш ракийката или ще турям Бойко вътре. Иначе какво? Ще плащам аз луди пари за пет, шест литра ракия от фантазиран материал. Сега трябва да ходя и да се дера за него. Иначе как ще преживея зимата със оная във къщи.
Тъкмо напълни чувала със бъз се досети за забравената захар във изоставената кола. Докато посегне към дръжката и нещо се размърда на гърбът му. Стресна се и седна на земята. Чувалът леко се отвори и от там се показа пъстра и красива змия. Тя се изправи и проговори със човешко глас.
- Щеше да ме изтърсиш във материала нали. Вярно че от моята отровна красота щеше да пиеш люта ракия ама...Ако те хванат на пътя за вкъщи. Ония ще ме извлекат от ракията я на ДДС или на Акциз. Тези неща са малко вероятни. Докато си караш можеш да срещнеш свраки, стълбове и плашила във розов чорпогащник.
Но по ме е страх от оная в къщи. Тя от ракийката ще ме изчисти. А и последната ми говоряща кожа ще измъкне.
Казан се стресна. Тивито си пъркаше. Беше заспал, а до него някакво шише със знак ракйка уж. Беше го купил от гаража отсреща за по-евтино. Огледа се, сети се че е ваканция вече и всички бяха на село.
Я станало двайсет и два часа и пак тия омразни новини. Насреща му Бойко.
- Трябва да работите и да мълчите. Ще ви развличам със приказки от Пещерата на Али Баба. Всичко ще е нагоре заедно със акциза ... кри...
Казан грабна шишето със менте и го запрати срещу екрана.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Дивотии

Нали си нямам асансьор. Намрънкаках се по-рано.Но днес издивявам. Тръгнах по-задължителни и неприятни, но необходими лични дела. Да не съм врачка да знам че при десет облака ще загърми на петстотин метра от блока. А аз съм забравила всички кабели в мрежата. И хайде обратно по тия високи, мръсни и пикливи стълбища. Да пикливи, защото на втория етаж има локва и воня. А тъй като съм бързала си секнах и двата крака. Уж вече надоло ама вървях и стисках зъби, от болка и яд. За това че заради някой си аз се будалея. За мръсотията която сега хубаво огледах и едва не се спънах във ред патъци. А на никой не му дреме. И за ония със рулетките от службите които със този наш маловажен асансьор си направиха поредната бройка или разходка до гингирлика на моя град.
И хайде на аспиринчетата.

Публикувано от Румяна Попова

" Бездомник "

Защо все мълчиш
рееш поглед
прашинките ли броиш
вчера беше до тази врата
не почука
има ли някой тука
дали е чужда
не отваря при нужда
не те позна
не иска
в съня си се стиска.
Пак във ъгъла прашен
ще застанеш
наметнал закърпена дреха
без да помниш
дали за бравата
днес ще се хванеш
ръката в юмрук
не е там
някъде тук
сякаш напук
натиска нокти
капчица кръв
ще забършеш с парцал
ще стъпчеш в земята
забравил
за какво си я дал.
сега ще е киша
галиш вратата
на величествен храм
но спираш там
ти си само поклонник
и оставаш Бездомник!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Толкова много исках да кажа

Но ми приседна. Не иска вода.
Всичко се сгърчи и върза. Какво ли ще значат две думи сега! Има ли смисъл да бързам или на глас да изричам. Да се загубят като бързей пълен със планинска вода. Не излиза друго. Останалото отиде във излишъка на отдавна пресъхнала и скрита сълза. Дълба и се влачи. Остави своята диря или следа.
А аз исках да отворя нещо скрито, но то потъна и сякаш умря. Сега само тези две си стоят на открито. Не са още измити. Не могат да се изказват, напишат или да бъдат зарити.
За да се видят, чакат със нещо бъдат покрити!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Скачване

Дали не се раждаме празен съд?
А кръвта стои във епруветки без надписи. Всичките различни по-форма. Ние заставаме и се оглеждаме и какво? Да не би да наливаме от онази скромната в ъгъла! Избираме по-красота, големина и чудноватост на формата. Но дали същинското е във нея?
То човешкото око е лакомо.
Резултатът като стигне сърцето, ако се усеща такъв!
Сякаш бие различно. Уж тупти а лъха студено. Какво ли изтласква?
Дали ярки, студени звезди? Те не усещат ничия мъка. Смъкват чуждият блясък, полазват околното и го ползват за огледало. Оглеждат се, лъскат го и после пак отначало.
Или кубчета лед, които се редят върху нечие огънче. Те не се топят. Растат нависоко според бързината на студеният си път и ако има със какво да платят за ледения си поглед.
Топчета чудни които светят различно и чукат във тон, без да чуват околният стон.
Това ли тече?
Други се пукат!
За сянката в ъгъла.
Петната по-песните.
Гънката в погледа.
Трапчинката на обувката.
Завивката на косата.
Възлите на ръцете.
Какво циркулира не се знае. Нямат време да спират и да изследват.
Не им се вижда сърцето.
Покрито е със цвете. Да цъфти и ухае за другите!
С всеки жест все подканя.Вземете!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Ех, Слънце!

Защо така бавно изгряваш днес? Тъмното което продължи от нощес си разтяга още дългата маса. Надига неизпитата чаша а глътката бавно и черно потича, но засяда някъде по-средата.
Празни столове обърнати. По-ъглите сгънатите образи са прибрани и не чакат.
Само гърбът на последният гост е в границата на светлото и полумрака. Уж се кани да си върви. Прави крачка напред а е все там, стои. Обръща се, няма черти!
Само усмивка и чувства. Погалва леко празната маса и слага ръка на бравата...
Вече няма нощес.Най-сетне ти изгря и ме вдигна от там, Слънце. Бях на границата между светлото и полумрака!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Шантава котка

Заминаха кака и бате във Варна и детската се освободи. Дали го сметна за свой терен не знам. Като че ли двама човека и освободиха и малкото скрито шантаво което не познавам у нея.
Още не хлопнали вратата и влезна във дрехите на кака. Нали е момиченце. То хубавото е че си прибра сутиените защото беше повлякала един по-едно време. Сега да не търси нещо за лятото?Всяка сутрин изкарва големите им хавлии които са прясно изпрани. Но те са във големият гардероб и за тази цел тя сама си го отваря.
Оня ден излизах.
Връщам се, малкия вика.
- Мамо подивя бе и трябваше да и отворя раклата. Ама погледни как е разрушкала торбите със дрехи.
А снощи ми казва.
- Я се обърни. Ти ли качи котката горе на гардероба.
Аз както си бях на компа, а. Ма не съм усетила. А тя си дърпа нашата. А горе торби със чаркове за коповете, сушорите на кака и дискове. Натурии на децата.
Няколко сутрини издивява съвсем. Подскача като малко коте а е на пет години и толкова килограма. И тази сутрин е така. Скочи изодзад върху краката ми да ме закача. И аз трябва да съм учасник а часът е пет и трийсет сутринта. Тръгнах подир нея със кафето и какво стана не знам, но във гонидбата я позалях. Хубавото е че не беше вряло.
Тя беше луднала, но и аз сигурно. На тия години да се гоня със котката със кафе във ръка, във пет и трийсет сутринта.
Шантава работа.
/сега спи дълбок сън :))/

Публикувано от Румяна Попова

Като пратка

Без надпис
наредена отвътре
става и тръгва
без печати и марки
и знак получател
без съвет
от приятел.
Няма да чука
все има пролука
да се мушне
ще вади
което писа
и сгъва
без цвят
за четец
само на нея познат.
Листче хартия
като нея
бял
с цвета ще се слеят
думи без букви
ще пеят.
Когато успеят
няма да сложат
подател
утре пак ще са тука
като пратка
без знак получател!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Ако аз

Се смятам за нещо, като Човек! Какво че надничаш зад гърбът ми вчера и днес. И утре ще е така. Дали ще те видя и ще се обърна? От мене зависи. Гняв, егоизъм и лъжа криеш в погледа си. Или по-навътре, усещам че не греша. Колко ще мълчиш и ще гледаш със празния си поглед или ще отричаш.Ще се наричаш приятел и любим. Украса от думи красиви ще те опиват, а ти ще се поглеждаш в огледалото дали ти отиват. Ще събираш навалица да се хвалиш.Колода от снимки ще вадиш на които си мислиш че сме заедно.А тази усмивка поставена от къде я извадих! Малка хартийка, но колко ли значи? За тебе може би дреха по-модата. А когато остарее незабелязано бива подритната в огъня. И тогава забравяш. Не че ме няма. Вече съм нещо безлично и каменно, поставено в ъгъла.
Обаче аз съм нещо като Човек!
От време на време почти те забравям. Нищо че дебнеш наоколо. Не виждам, не чувам и не приказвам!
Но само тука при теб. Във себе си съм отворена книга. Пиша своите пътища. Там някъде дори и приказвам със някого, дори да е рядко.
Нали съм нещо като Човек!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Късчета

Всеки който
мина
ряза късче
вкуса и замина
другия затъпка
някой рушка
стреля с пушка
туп, туп
вляво
ако е на мушка.
Късаха трошички
раздаваха на всички
остана
разголената същност
по нея малка тъмна
плътност.
Отвън оглозгана
отвътре цяла
от погледи и думи
не се е тя прояла
чака някой да усети
не да мляска
леко да говори
на голо да поседне
тя ще му отвори!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Втасахме я

Няма да ходя аз, да знаеш. Ти си си показвала малкото пръстче на този и онзи сега ще трябва и да се поотпуснеш .И без това не ставам за тая работа нямам търговски вид. За моя облик знаеш ли колко ще се похарчат ако река да стана ехххее на дваейсет. Ама не бе, сега стриптийза се прави от още по- млади момичета.Та ти си на ход ти казвам. Пък скоро ти подариха нови дрехи колко му е да ти спретнат нещо по-така. Че тогава и влак ще минава през теб. Един като спираловиден лимон. Да не говорим за единичните посещения които ще имаш насаме. Нова визия ти трябва да знаеш и то каква, само от косми и пот. И не само визия де. Аз какво съм ти крива че пак някой ти е лепнал името във Блог на деня. Пак си ги забъркала някакви Объркващо. Сега само на голо. Че гостите които влизат при теб да ти намигат ще вземат да се юрнат да гласуват и на теб поне да се лепне нещо по-така. Не ми се блещи така ярко де, само за един ден. Да не искаш да те заключа да си ревеш за нещо си. Другият път или ще се криеш или не знам какво ще те направя че вече и шивача не дава на вересия. Само за блогването си мислиш, но аз ти върша черната работа. И като го надушиш тоя мъжкар Блог на деня да се скатаеш, чуваш ли. На него и миглата си няма да показваш, само на гостите...
Разказчета и стихчета, Объркваща и работа. Малко голотия и други неща ама само за гостите!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

На околовръстното

-Добра среща невесто.
Я съм упрел Мара кога още светеше Зорницата. То моят зор е да стигна до конскию пазар у Добрич. Да си купя дуве прасита. Да си ги углявам че да има по- Коледа кво да изквичи. Ама още не е съвсем видело, а я съм малко със очите кат пиян у пътя. Не помня кога съм роден та и те на мене си мязат годинките. Ей на, това магаренце младо ме води. Да е живо и здраво че без него се загубвам кат едното нищо.
Ти и и, сигур на нивата си тръгнала толкоз рано. Иначе като изпече онова отгоре, де я тая сянка в това огро о омно поле......
Магарето както си дремеше още със наведена във земята глава, изведнъж рязко я изправи. Насреща му имаше някакво подобие.
Първо му видя копитата. Въпреки че беше невиждащо утро те лъщяха кат на баба Пена престилката кога топеше маста на огъня, ама още преди да махне кръвта, зеленото и жълтото и другите неща дето ги бе плискала по-себе си.
Леко си изправяше главата да не си счупи врата защото дядото му дърпаше дизгините а и тези розови дупки го хипнотизираха. Мина време докато поглява нагоре. За същото щеше да се презоби . А озореният му поглед стигна до една странна тасма. То това парче сукно не стигаше за капак на едното му око, но нямаше време да го оглява. Току що изгря слънцето и то лъсна като улуците на курника на дяда попа, той имаше арни.Та така блесна това че без малко да ослепи очите му, и тогава щяха да видят село ама на куково лято.
Тъкмо се отмая и дълбокият му поглед стигна до едно място и тряс та се затвори.
Лекичко отвори едното да не направи тик, после другото което още спеше ама при тая гледка се облещи.
В някаква малка дупка, висеше доста голяма халка. Така мязаше на оная която имаше Гошко прасето. Той риеше де. А тука накой си е завирал така яко суратя че се беше забила във тумбака чак.
А по-нагоре нищо. Само една го о оляма камара прегоряла, забравена люцерна. Жълтозелена, смачкана и рошава.
А като стигна до муцуната тръпки го побиха.
Таквоз мазно и саренбозево имаше сал комшийската кокошка зад опашката си която го кълва по носа и ушите и му окапа козината.
Мали и и, а тези комбали направо му изкилиха краката. Такива се показаха на прозорчето на дама зимъска, черни до ушите. Призрак беше, ама кучето Боби го подгони. След тези работи дядото го води по-врачки и баячки иначе щеше да се парализира. Но сега Боби го няма а дядото е по-зле от него. Трябва да си вземе акъля иначе...
Зачуди се, край нея ли да мине и да си остане три дена със уплаха или.... Погледна къра, там в далечината се чуваше грухтене. Пряк път към конския пазар ама със буци от скопосано оране. Ако обърне каручката със дядото и се върне така на село, баба Пена ще го скотавчи на суджук.
Най- харно обратно и вкъщи. Обърна избирден на сто и осемдесет градуса, набра инерция и хукна.
А отзад подобието се опита да ги подгони на високите си копита ама се стовари в една дупка на асфалта. Изправи се, изтупа тасмата и изкрещя като замяташе петелешкия си нокът.
-Дядка нямаш ли пет лева е. Ша ти направя една с....
А на замятащата се най-отгоре в бързината се заклати нещо което заприлича на мандалото на нужник.
Дядото само дърпаше дизгините и мърмореше.
-Маро, къде хукна сега. Какво ще правим без прасенце на Коледа.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Две глътки кафе

От там и от тук
станали рано
на тъмнината
напук
едната от север
другата далече
от юг.
Не бяха наравно
в голямата чаша
в две малки
с нащърбани дръшки
но си имаха нещо
пара и захар
дъх на палещо
топло, горещо.
Когато денят
със светлина се отвори
слънцето пекна
животът се бори
на масата
самотната чашка
говори
на целуната капка
къде и как
дъхът и пак
да се смеси
в нечия чашка.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Това ли е

Казваш приятелството
рече облачето бяло
което приличаше на цвете
или зайченце цяло.
А облакът голям и тъмен
рече
сега ще те изям
ще глътна твоя аромат
и белият и ти цвят
ще станеш сив и черен
вече ще си като мен
буреносен, страшен
най важното
ще ми бъдеш верен
не ще играеш ти игри
със слънчеви лъчи
и като ти кажа раз
буря ще е, праз
всичко ще потъмнее
за по малко от час.
Още докато гъргори
черния се отвори
светкавица в небето светна
малкото се стресна
скри се в мястото си тайно
трака зъби и зачака
свито, скрито в полумрака.
Когато всичко се изсипа
небето синьо светна
нямаше следа от тъмна диря
бялото навън се метна.
Можеше свободно да лудува
със слънчеви лъчи да се целува
тези които си бяха големи приятели
само за малко
те бяха бухалка
и го желаеха за залъгалка
само дребните бели
стояха, приятели цели
те не правеха бури
а лудуваха щуро
само с тях ще играе
няма по големи и тъмни
пак да се шляе.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Толкова пъти

Колко път извървя, за да видиш своето слънце?
Тези, тука не топлеха.
Колко гледа, за да откриеш своето място?
Все ти беше чуждо.
Колко се ослушва, за своята музика?
Винаги беше тишина, тя свиреше за някой друг.
Колко чака да цъфне твоето цвете?
Докато се обърнеш, винаги беше откъснато.
Колко пъти заравяше ръце и търсеше своето камъче?
А когато мислеше че си го намерил, то се търкулваше в дупка.
А днес, когато слънцето светна от някъде се появи твоето място.
Твоят лъч светеше в очите, и музика се разнасяше от вятъра.
Цветето се беше разпукало и ухаеше само за теб.
Всичко оградено със бели камъчки и едно свети.
Дали всичко не закъсня?
Това се показва като мираж.
Толкова пъти....
Още един, може да е последен!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Поръчката

Все още мърдаше. Трябваше да я цапардосам със нещо, иначе огазвам просото. Бе и аз как можах да я домъкна жива в къщи. Ама така ми наредиха, щяло да мирише. То аз един път да слушам и пишман станах.
Сложих я във двойна торба, ей толкова голяма като чувалче. През целия път до вкъщи шаваше като мъж при чужда булка, обаче няма изпускане. По-едно време аха да скочи като самоубиец през моста по който вървях. Да бе ако свари да е жива още, ония уличните ще я ръфнат за секунди. Ц ц ц, моя жертва си е.
Изтипосах я и тя като ме погледна със ония ми ти тъжни очички... Няма такова нещо, огледах се за дъската за хляб. Бам по- кратуната и на място. Хванах я за единия край а тя се хързулна като сопол посред зима. Лепкава работа, сега как да я докарам до голо? Брей, времето си тече.
Вземам един нож, а той назъбен сякаш минал през планинска нива. Бъркам за точилото което е от мойто кръщене и чагъ ъ ъ р р, храс с с успях да я разголя една трета.
Пребарвам вторият нож. Той вече натокан сякаш идват една сюрия душмани.Натискам, хайде е е отиде до гръбнака. На пръста ми де и като рукна една кръв на фонтан, ум да ти зайде. Сега трябва някой чужд да го препикае и ха дано спре че няма време. Ма кой, тука само една муха котката и аз.Или тютюн, деги те пушачи в тая криза. Аха, там зад саксията големият е скатал една цигара за черни дни/ единствения пушач :)/. Веднага я гепих, скъсах един парцал и намотавам че времето ме притиска. Грабвам третия нож и със последни усилия махам тия проклети неща по тялото и.
И най- сетне тая прословута риба толостолоб влезе в тигана.
Какво гледате изумено бе хора. Няма страшно изпълнявам поръчка от свекървата.
Свекърва е, да не е лукова глава. То със печката не се спогаждаме, със рибата хич.
Ама глад. А за него предпочитам свинска пържолка. Ама моите желания отподире.
Не съм утрепала никого да знаете, само рибата. Няма да я пържа жива я. :))

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Кой пристига

Изведнъж останахме
без дрехи
няма шуби, якета дебели
и жилетки също
на кое ли е така присъщо
да побутва всичко тежко
в гардероба
да се връща
без някаква си проба.
Пак раздигнахме тавани
извадихме кутии
давай вътре
ботуши, обуща и бокани.
От ъгълчето гледат, зяпайки
старите ни джапанки
пръстите издигат песен
ще играят с прах на лапанки.
Ръцете леко се изпъват
няма хванела да ги спъва
сега волни като птички
чакат слънчеви лъчи в полички.
Само пъстра тениска
върху тялото се вие
а в нея вятърът южняшки
лекичко се трие
не е жесток, студен и бесен
а топъл и приятен
не вие страшно и злокобно
в гласът си крие песен .
Кой подсказва
че скоро ще напича
и всички ще желаят
да се разсъбличат
ще махнат черни, тъмни рамки
и ще останат по своите презрамки!
Кой пристига?

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

На кръста

Ли беше, бунтарка такава?
Висеше стегната здраво, да не мърдаш и шаваш. Къса веригата кръг по-кръг, пада и става. Сега продължаваш без частица умора.
Четри стрелки в неизвестна посока и ти по- средата, търсиш следата. Какво надушваш по-нея, Свободата!
Какво ще я правиш?
Ти оставяш тука капките болка да попиват в земята и да се забравят. А те рипат да те следват. Закопаваш във пепел. Ти продължаваш оголена в себе си!
Преди да я достигнеш тая Свобода, приготви се във тълпата да бъдеш сама.
Тука обичат да ги гледат в очите. Да им казват че са виолетови или ослепително блестящи.
Да им маршируват. Да настояват че тревата им е синя или по- скоро да чуват, постъпвате прекрасно.
А ти желаеш истината ей тъка да натряскаш. Не се учудвам защо си била овързана. Дали не са ти перфорирали езика? Или беше във жажда да не зяпаш.
Ама бунтарка, желае си Свободата на всяка цена!
Сега не искам да чувам сама съм, зяпат ме доста накриво. Искаше да ти е широко. Ти си виновна, избра.
Сега си я сърбай тая, Свобода!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Драскам

По мислите
слагам петна
бъркам по листите
да поизчистя, да подредя
ако мога да трия
поне да са бели
страници цели
да започна наново
със главната буква
а не със крайната я.
Уж ги подреждам
през сито изцеждам
на светли редици
черни певици
или ярко червени
играят танго
със линии страстни
не искат съгласие.
Какво да ги правя
като малки деца
уж са послушки
а след малко вихрушки.
Обещават да спят
но само за миг
в следващият приключение
но с другият лик.
Драскам по тях
но не могат да спрат
те са безкрайни
със пътища трайни.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Утро ли е

Каза Врабчо
и подскочи
на голямата слива
започна да лъска
своята перушина сива.
Така е, така е
потвърди лястовичката
по надясно
сложи малката сламка
и продължи да реди
гнездото си бясно.
Бягам утринен крос
не съм гол, но съм бос
задъханият Зайко издума
и на другата дума се изгуби
по друма.
Ще закусвам, къде е медеца
бърка и рушка из дупката Меца
от кое време светна, аз съм гладна
да не е влизал някой, да ям по пладне.
Вълчо намусено гледа към слънцето
влиза му точно в окото, във зрънцето
той почти до сутринта си пирува
сега тази светлина ад му се струва.
А Лиса се усмихва и трие ръчички
лисово утро душички
каня на кафе и закуска всички
особено зайци и птички.
Свраката избърбори
я не се крийте из шубраците
кой какво събори
че е утро, всичко се вижда
кой на къде и как си приижда
ще ви разнасям из гората
ще надничам в тревата
Добро Утро на всички
и довиждане на тъмнината.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

В боклука

Какво си заринал
зарит до кръста
толкова дързък
не почиваш, не спиш
от камари мълчиш.
Всеки ден без умора
забиваш своите устни
във вонящи боклуци
товариш и хвърляш
във много каруци.
Само мръсотия ли има
и ти пречи да минеш
ако не чистиш
дали ще пада
ще трупа и ти ще си ринеш.
Правиш си остров
със цветни полета
без никакво черно
пъстри цветчета
затова всяка сутрин
взимаш сълзица
събираш в паница
и поливаш
докато се покаже
това което си искал
или мечтал
но някой боклук е пречил
и не си изживял.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Там някъде

Във дървена колиба
живеят две които си нехаят
дали светът днес ще кукурига
те никога не спират да мечтаят.
Не са си сложили врата
не се крият
и ровят в себе си за красотата
не търсят прах по чувствата да трият
летят на мислите в крилата.
Дори легло си нямат
не знаят никога да дрямат
отворили са си очите
и гледат пътят на звездите.
Само по средата на дървената маса
оставят винаги троха Любов
която никога не чистят
това има, там някъде
във дървена колиба
като Покров
за тези две които си нехаят
една троха да имат днес
делят на две
не спират да мечтаят!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова

Видях

Дъното, което беше страшно.
Бях на върха, или си мислех че съм там.
Някой си игра на обичам и не обичам сякаш бяха резменна монета.
Омраза може би е имало, но прикрито и някак си се усещаше.
Не знам дали съм лъгала, но премълчавах.
Не харесвах местата не нещата си, но не ги променях.
Това беше някъде оттатък.
А друго ако искам да намирам в себе си, трябва да усетя!
То е някъде нататък. А дали ще е същото не знам.След всяко черно идва нещо цветно, но ако аз желая нещо в себе си да променя!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова

Туй модата

Напича Слънчо
и модата събуди
въображението на някоя се чуди
това не стига
не била тя в тон
надига стон
тези дрехи стягаха, бодяха
и накрая в кофата хвърчаха.
Нали не може сама да си ушие
започна на нечия глава
камари сол да трие.
Май си хитрува
да хване тя иглата
затова събра на копчетата колелата
платът наблъскан
и всичко мешано
пред майстора изтръска
върти, сучи
пръсти свива
през месец, два
премени той да и ушива.
Тя все недоволна
шевът и крив
платът бил тъмен
лятото от сега било горещо
тропа с крак
и все си иска нещо
на всеки сезон желае нова дрешка
не шие, а иска бързо
това да не е смешка.
Сега като се облече
видя че е прекрасна
то е много ясно
ще каже БЛАГОДАРЯ
а тя премяната си е като заря.

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова

Колко неща

Ми трябват за едно съществуване.
Прашинка слънце.
Глътка утринен въздух.
Частица искрена усмивка.
И две думи силни да ме побутнат.
Да премина през прага осветен от точица . Да гледам само напред и не вдишвам неприятел.
Когато пред мен се изправи висока стена и ме блъсне в гърдите от там да изскочат крила.
Ще ме вдигнат без да усетя и ще ме прехвърлят от другата страна. А нещо бързо ще тупа в гърдите!
Ще сложа нежно ръка да го укротя и леко ще се усмихвам.

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова

Прозорче

Чистих прозорчето
нищо че има решетки
малкият зрънчо
да се повдигне
и да погледне
от своята клетка
там нависоко
има лъч светлина
ако я стигне със поглед
поне
ще усети сърце
планина.
И като нея
ще стои здраво
ще си трае
а от вътре вулкан
ще изригва
и ще играе.
Когато се стопли
ще се завърне
през малката дупка
и скромно цвете
в килията ще се разпука!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова

На път

Намирам се на поредното си кръстовище. Толкова много табели без надписи. Кой ли път трябва да избера, а има и по-земята нахвърляни и начупени. Гледам ги всичките. Няма никакви признаци на свлачища чак до хоризонта. Ако попадна на затрупване ще заседна някъде задълго и ще трябва да разчиствам.А инструмент нямам, разчитам само на голите си чувства.
Как си приличат като близнаци а всъшност са толкова различни.
Усет, вече ме е подхлъзвал. И после какво, крепост ли ще строя или ще правя камари от камъни.
Чака ме поредният ми път. Дали ще е с пясък камъчки или скали ще усетя като се стоварят върху главата ми. Сега трябва да тръгна, нали още дишам все ще вървя нанякъде. Щом имам избор все е нещо. Ако беше само един, и ме чака не нещо за хвърляне а непреодолима планина.
Сега мога да се завръщам, да почина за малко и да поема за поредният си път!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова

Хей изгрев

Днес пак те видях
изгуби се тъмното
сякаш се гърчи
така и не разбрах
призраци нощни не стърчат
няма сянка в тъмата да се пери
а духът да се свива и да трепери.
Значи и днес ще изкарам
щом те зърнах
и твоят лъч
със окото си
леко прегърнах.
Пак ми казваш, здравей
хвърли лошото и попей
погледни клонките как се люлеят
а на тях птичките си лудеят.
Насочи ми погледа към живота
да гледам с охота
щом дойде светлината
с теб заедно ще посрещнем
новият ден
а кошмарите къде бяха
а тъмнината?!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова

Във търсене

Две очи останаха да светят
след безкраен бяг на влачене и скитане
те търсеха своят нежен бряг
сега се свиват тъй тежко, не искат даже питане.

Блестяха буйно със искра
да хвърлят огън във битки нови
сега помръкнали, подпрени със треска
да не заспят, а там на всичко са готови.

За миг да се понесат във сън
намират своят бряг и звън
две други ги очакат до горещият си пясък
заравят своите мътилки и потъват в блясък.

Четрите си впрягат и едно море
пътуват във своите забрави
докато не светне и всичко в миг да спре
а помръкналите пак на път по своите отъпкани дъбрави.

Все още светят две очи
и търсят своят нежен бряг и светлината
дори сънят да замълчи
там други две ги чакат в тъмнината!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова

Зайкови сънища

Зайко лежеше под голямата сянка на дрямка. Сънуваше сън. Станал е цар, на всичките горски жители господар.
Лиса му копаеше големите моркови без да мрънка. Когато привършеше с тези градини започваше други със зелки. Накрая весела и засмяна му поднасяше салата голяма.
А меца ходеше на върха на планината да му донесе водичка. Във напълнена догоре пъстра стомничка.
Свраката добричка му нареждаше цветя и украсяваше всичко. Той кръстосваше крак а жабите квакаха, ти си пак и пак.
Изведнъж вятърът задуха. Падна шишарка и го забуха. Сърцето му почна да сее раздори. Скочи и право в дървото и него иска той да събори. Заби глава в земята да души. Да търси дъното на пещерата и там да се сгуши. Сякаш някой го напада вътре ще стои дори и глад да го наляга.
Утре пак ще легне под някоя сянка, току виж станало като на седянка. Той да седи и да мига а някой друг да се навежда и морковите да вади и да повдига.
За какво му са другите зайци?Дори и на сън само хрупат и мляскат. А той като иска нещо да каже само знаят да кряскат.
Да ама той е хитрец. Ще си стои сам под дървото и ще мяза не на заек а на щурец.
А свраката нали е добричка, разнасяше.
Зайко пак си бълнувал и във гората ти си царувал. Затова ли ти виждам върха на опашката, а главата къде е? Сякаш нещо те е треснало и си бягал, и си залягал.
Ако те чуе Лисана какво си бърбориш, никакви косми не ще ти останат сам ще си ги събориш.
Мецана колкото е голяма да вдигне нейната лапа като сянка пред тебе, кълбо ще направиш чак до реката. А тя още не те е погледнала.
Вълчо щом се озъби от другия край на гората ще ти опада козината на главата.
За мене да не говорим. Като те видя да се спъваш на пън ще те покрия със магарешки трън.
Вместо да се изживяваш в разни сънища, да беше се спогодил със своите събратя. Заедно ще сте по-добре и ще имате кураж що годе, ама наяве. Не да се криеш в пещери и да заравяш своите палци. А ти се делиш сякаш си крастав. Я виж по- надоло как си живуркат, но задно другите зайци!

*Изображението е с лиценз Public Domain
..

Публикувано от Румяна Попова