Пожелание

И ще каже

И днес ще зашия сърцето си старо.
А иглата на спомен в задния кош.
А душата ще каже, да се заравяш е рано.
Махни тази пепел и нож.

Ще мием нощите със заспали любови.
Звездите на топъл юрган.
Денят ни ще светне с цветя по горите.
Не с битка и голям боздуган.

Ням боец

Пияни сме от лудости,
призраци и въображения.
Усмивките сме хвърлили за после.
Рушкаме в доба.
Неее, в робата на всекиго.
А нашите издигнати и лъснати.
Фунят, но са на изложбата.
На показ като съдници.
Иначе с пръчките налагаме,
по другите.
Все търсим грешки - смешки.
Аз съм светец, другият е призрак.
А той горкият, ням боец се мъчи.
Безимено лице, издигайки.

Това нещо живота

Мислех си.
Дали не сме се хванали на бас?
Кой, кого ще изиграе?
Аз живота.
Или той ще ми се подиграе,
зад гърба със смях.
Опитва се да ме набута в тясната пролука.
И вижда, че вече не съм тука.
Аз го надбягвам, но явно отслабвам.
Все той с победа се фука.
Сега крие някаква карта,
за моето кътченце-рай.
Аз го дебна това нещо живота.
Да му кажа в лицето, ми дай!

Весела Коледа

Днес с музата нещо не вдяваме и затова решихме да забием номера с една картинка :))))
Весела Коледа и Честито Рождество!

по Коледа

И днес в тъмнината,
когато се будиш.
По тихо с ръката,
самота да не будиш.
Душата да хвърли
старата роба.
Сърцето да трепне,
леда зад стобора.
Измий си очите
с твойта си сила.
И виж на небето
по Коледа.
Една звезда за теб се открила!

Несъзнателно

Като си разгледах годините в съзнателния ми живот ( несъзнателния фъргам настрана), тая година я нареждам при лошите. Не при най-лошите. Осъзнах, че край мен има призраци на които не им пука дали съм петното на стената. Е имам си и едно малко слънце. Край дългата върволица от болести си завъдих още една и може би само силния ми дух успя да ме дигне. Както правил през годините, но аз не му обръщах внимание. Сега малко поостарял някак трудно се преборва.
Сега в края на годината се надявам и тая да фърля настрана. А Дядо Коледа или някой друг без моята воля не би ми помогнал. Така , че се надявам на онова все още " мъжко момиче".
А иначе все ще намеря сила да помогна някой по-слаб от мен и съм го правила.
Заедно с Дядо Коледа разбира се!

Докривяло ми е

Аз по принцип не харесвам празници. Да не казвам мразя щот по принцип не съм омразила нищо. Сиа няма да казвам за другите.
Ама вижте, цял месец караш с двеста и не знам колко лева без данъците и глей кво става. Даваш всичко за няколко дена да се натъпчеш като прасе. И после кво, едва свързваш двата края. Ма нали масата е била отрупана.
И аз като добра домакиня съм циркулирала от фурната, скарата и фритюрника. И пак накрая нещо не е по традиция направено. Щот нали трябвало да се прикади с тамян и чак тогава да се натъпчем.
А ако нямаш, чакаш по милост. Квото ти донесат това ще сготвиш. И чакаш някоя традиция да ти се причуе от кющето. Щото болен, умрял така било едно време.

Знаете ли кво ми се иска?! Айде да не разбунвам духовете повече, щото ми е докривяло.
Има една поговорка" Днеска иху, утре тиху"
А ние да запазим"онова" и на празна маса.
А бе нещо тая година не ми е до празнуване.

Кафе на усмивки

Нощта си замина със своята риза,
на сенки и тъмен кошмар.
И утро пристига разрошило пирга,
надуло слънчев кавал.

Зайченца малки си правят пързалка,
по твойте заспали очи.
А някъде в кухнята бърбори ти утрото,
с кафе на усмивки в лъчи.

Към Дядо Коледа

Снощи като се загуших в смачкани чаршафи,
време е си викам и аз да пиша ....
Нали уж Коледа пристига и аз да си очаквам.
И като замачках с юмруци сини,
хич не съм разбрала.
Бях пред него.
Дядо Коледа, прости ми!
Не съм дете и не съм си пожелала.
Просто искам
търпение на камък
душа на замък
и любов на роза.
А те се нейде в мен,
малко ще поровя.
Аз желая за тях, някаква опора.

За красотата

Защо ни е художник на очи,
които не премигват на стената.
Не стрелят никакви искри.
Не палят огън в тъмнината.

Защо ни са поети на "лъжи".
Намислени слънца с красиви думи.
Само за докосване с очи.
Не ставаме трепетликите по друми.

Защо ни е лечител на души,
когато все някой ги поврежда.
Не ще са същите като преди.
Сковани стълбове в редица се навеждат.

Защо ни са продавачи на надежда,
когато вечно губим своята.
Все наново я отглеждаме.
Или чакаме да закупим от завоя.

Защото май ни се живей.
Макар понякога да падаме в тъмата.
Макар да потъваме, небето да се люлей.
Не ни е до отвъдното, а за красотата. - ЖИВОТА

Пак позакъсня

Пак позакъсня.
Ей го слънчо зайде.
А ти сега
Поистърси си болката,
тя се наобядва.
Закрепи се леко
и зачекна дрезгаво.
- Тука нещо зашумя.
забравено без глас.
Но в късното надига си
глава.
Да е сред себе си, сред някого
сред вас.

Моята врата

Понякога си мисля, че стените са от въздух.
Ще ги разбия с дъх.
Врати ще имам за където си поискам.
Пътища, за какво са?
Без да почуквам и без замах,
ще съм там за миг.
Но вече са станали бетон, желязо или броня.
Дори душата няма процеп да излитне.
А синевата е мираж.
Цветята са измислица.
А оня простия кураж,
го няма.
Сърцето като глупак
се лута.
Ей там, ей тука.
И като се разпадна на без пролуки.
Надигам се и хоп стена от въздух.
А там е моята врата, не за тука.

На дъното на джоба

Никога не мисля да ви слагам рани,
болки и вериги.
Но като бръкна днес ееееей там,
в джобовете дълбоки.
Не знам какво се крие.
Вярно, че болките не са безспирни.
Не са цветя за насаждане, дори пред Бога.
Но нали разбирате, че все пак,
усмивките в дъното не са безбройни.
Търся една, поне.
И ако се свряла дори и свита, гола и немита.
Няма да ви сложа тука нещо болно.
Една усмивка ще накича.
Макар и дребна, скромна и извита.
И винаги наново ще преравям.
Дори на дъното на джоба да е скрита.

Бълха ха ха ха ха

Бълхата речи.
Куче ша та ям до шия.
Ша та оглозгам до кокал
докат играя карти с Бъйлю,
близкия кумшия.
Ша са хързулкам по мазната ти кожа
и ша смуча толкуз много.
Докато се наразложаааа.
Остатъка ша слагам на буркани със смучки
да имам и под юргана.
Ще има и туршия.
Щото пия кръв и на ракияяяяя.

Кучето само се разтресе.
И пльос в локва кална се унесе.
Брей че гъста кръв е тука.
Хрущи, хруши та чак са пука.
Обаче що съм толкоз гладна.
И що фуня и кръвта ма ич не е и мазна.

Равносметка

Всички мисли, дела, обиди, добрини, омрази и любови си стояли тихо в стаята свити. Всяка една от тях се била свряла в ъгъла за разлика от другите дни. Толкова се превивали, че някои посинели.
Чакали Равносметката. Както във всеки край на годината, така и сега щяла да се появи и да ги рушка до забрава. От там нататък ще ги подхвърли на съвестта.
Ясно е, че всеки има такава дори и да я крие.
Да не признава, че не всяка мисъл е дело което е трябвало да свърши. Или е правил тези, които го правят по издигнат, по богат и по нагоре. Но сам!
Най- малкото да признае, че е обидил някой да ходи на майната си. А добрините не знае как да преброи, защото не му стига и един пръст.
За омразите си търси сметалата събрани от всичките години. А любовите не ги познава. Или е имал някаква една, не смятана за бройка.
Само, че този път дошла направо съвестта. Видяла побелелите им пътеки, които не стигат до никъде. Ни за добро , ни за зло или за оправяне. Погледнала сбръчкана им сърцевина и им оставила ужасната си болка. И малко време да я преодолеят, сами!

Как се прави блог - уроци за "бебета"

Първо.
Преди да започна да" комндоря" бебета мераклии да си скотавчат блог според моите разбирания и мастойрълци ще кажа:
- Всички баш майстори, които се опитват да провокират идеята ми или нещо да се перчат с цел да сплашат бебетата ще бъдат ВЪН ( изтрити) със своите изказвания .
Същото важи и за това ако им се струва, че това което пиша е много елементарно и изкажат нещо по въпроса
И това е съвет номер едно занапред към бебенцата.
Скъпи, те не са толкоз страшни. В полето за коментар има опцийка трийкане.
Второ.
Ще се опитам всичко в шеговит стил който може да включи и жаргон, но достатъчно добро пояснение което ще се допълва със снимки.
Трето.
Знам, че има и по многознайници от мене. Но тука е моя блог и съм доказала с времето, че прилича на такъв дори и само от една платформа и се надявам да дам кураж и напън на някой дето сал се подканва.
Четвърто.
"Бебенца" аз не раздавам Музички скъпи. Ще покажа сал техническата част, но толкова опростена и подробна, че няма начин да не се разбере.
Пето.
Няма да отварям нов етикет, защото мисля, че все пак правенето на блог не е трудна работа и си има край. След това да му мисли собственика ха ха ха.


пп А бе намирам си занимавка и дано е полезна все пак. И на майсторите. Не плюйте, че виждам хи хи хи. Шегичка!
Урок номер едно, другия път.

На малкия рожденик с голямото име

Като книга с листове.
Някъде в мъглата е началната.
Има и откъснати, нали!
И не разлистени.
Даже някои залепнали.
Други са неизброими,
като кълнове.
Има черни, неизписани и пъстри.
А най са ония с розите.
вечно неувехнали.
Само последната я няма,
тя е днес.
А утре нека да боли
от смях
от радост.
И зората с любов да завърви.

Хиляди ириси

Да цъфне ябълката посред зимата.
А снежинките по земята да растат.
Не вярвате ли?
В приказката, има я!
Покрай нея принцеси си вървят.
Принцове на вместо сабите,
сърцата си в ръцете си държат.
Пътищата са звездите.
На небето жабите.
Песни любовни си редят.
А реките светят вместо въздуха.
Не в сълзи!Цветя на радостта.
Слънцето не едно а хиляди.
Забравили небето в ириси на любовта.

Как Елата бе избрана за Новогодишно дърво

Преди балдър гидини и не знам кога си е нямало новогодишно дърво. Дяда ти Коледа натоварен от роднини до десето коляно кат се чудел как да остави натуриите, демек подаръците и как тва да се отбележи като негов актив решил да постави тва на джуджетата. А такива все пак е имало. А те се затътрили в бар " Горски прът".
Сега да видим докато стигнат щот са малки и джиджани, кво е ставало там.

Та целия бар"Горски прът" като такъв беше леко сумрачен и дърветата се бяха разположили по две по три според клюката или според обсъждането на женските закръглени голи клони.
- Яворе, рече Дъбът- глей кви мацки. Едната има такава бяла кожа, че заслепява ламбите у бара. Така се изтипосла дибдюс гола сал нас чака.
- Дъбе, не знам на тая бялото. Ма на другата така са и увиснали, че ми потече мъзгата-смолата.
Отсреща се правеха на дръж ма да та хвана и си говореха уж на тих тон и надигаха чаши шампанско.
-Връбке мааа. Оня ден ходих на есенен бял епилаж, подсилен с гардже бяло аку. Сега нямам ни един сух, жълт да ми се вее. Бяла съм като сняг и мляко и гола кат дърво за Плейбой.
Аз пък ходих на уголемяване на формите и ми висна всичко до реката. Обаче вече фащам око, клони и без листа. Ма що мий шума маааааа? Най- важното е да вплета голи форми с Явора.
В това време в ъгъла скромно си седеше Елата и си пиеше кафето. Леко настръхналите и бодилчета от миризмата на мъзга- смола и голотия бяха се натургали с малки капки. Май от срам. Ама си траеше. А и нямаше как да се дели. Всички бяха в бара. Даже и Бора и Смърча, които гледаше само изпод око щото беше малка и дребничка.
Докато Елата си размишляваше влезнаха джуджетата и бара замря.
- Дядо Коледа рече едно от вас трябва бъде новогодишно дърво и всяка година хората да го украсяват а той да си слага натуриите под него. Предостави на нас тази задача.
Всички се развикаха- Аз, Аз, нали ще ги красят. Ама Елата си мълчеше, както казах беше дребничка. Едно джудже кресна.
- Млък бе дървесина, а а а а
Дъбът не става за нещо такова. Чара и пъртушината му е сал по женуря . Все белосани и гелосани глеа а вътре кухи. И де ще дава подаръците мммммм????
Явора па удря на форми. Май е решил и своите да променя. И как ще го украсяват и Дяда ти Коледа ще го натургва. Току от форми зачезнали подаръците.
Бора и Смърча стават, всичко си имат. Ма малко са грамаднички и некои политици си падат по тях да ги даряват.
Виж тва ъгъла, скромното, малко и красивото е Суперско. Ще е прекрасно новогодишно дърво бееееее. Елата е най.
"Малките подаръци са най ценни!"
А те ще се съберат точно под нея и ще си отиват :))))

Веднъж

Да помилвам ръката ти
веднъж.
Веднъж да си я стисна.
Да погледна очите ти
веднъж.
Веднъж да си потъна.
Да докосна устните ти
веднъж.
Веднъж да ги целуна.
Краката твои да пристъпят
веднъж.
Моите веднъж да си потръгнат.
Да седнем двамата в някой изгрев
веднъж.
А нощем само веднъж,
душите ни ще се прегърнат.

Следствени произношения - 6 серия по Блогомерата

- Веселинчо беееее. Пак си, си купил нова клавиетура. Тази дори няма букви, дан не е космическа. Правиш тва кат спестяваш от банички. Замязал си на скелет вече и ще се свършиш от твоите компове дет ги разбирам колкото индианец от магистрала.
Без да отвръща на майка си, щот се смяташе за благо дете той си сложи лаптопа в торбичката. А него бе купил със свои пари, като помагаше в магазин за секс бельо.
Метна всичкото и влезе в Блогомерата на тифирич. То един тифирич ама...
Седна под една слиВа и си защрака неговти си неща дет и президента на Бердения си нямаше на хабер кви са, щото главата му беше гъба прахулячка.
Обаче с периферията си все пак видя, щото все пак не беше толкоз изкуфял с компа, че сред блатото с крокодили.....
То в Блогомерата има блато и крокодили, не знаехте ли?
Та крокодилите с опашките вирнати нагоре пишеха вееее. Някои се хилеха. А другите си ревяха Лично.

Малко по надолу в храсталака пък биволи. Ма пишеха по себе си. Аз на мене, ти на тебе. И тъй като рогата им бяха с различен цвят всичко явно излизаше на Политически.

На платото най-горе се бяха насъбрали доста токачки, кокошки и патки и от тях лъхаше най-различен текст на миризма и сложност. Доста труд трябва да положи човек у четене, гледане у фотоси и накрая да Сготви лъхнатото.

От време на време току всичко спираше от Снимки от хамелеони.
А тигри и лъвове покрай него прекарваха всичко на Филмова лента.
Голотиите се правеше, че не ги вижда въпреки че бяха най честия пейзаж на Блогомерата.
Обаче всичко беше в една голяма бъркотия.
Веселинчо веднага разбра, че при тва положение Блогомерата ще мяза на мазало и всеки ще се мъчи да влезне у другата група.
Като тази по долу.
Политическа манджа с грозде с куп изкривени лъжи у сълзи в лента от салам фотос.
Затова натисна копчето на лаптопа и направи.

Типове

Благи

Луди

Ама вече с направения ред в Блогомерата беше dzver.

Тъкмо привърши и вече блажено под слиВата да се порадва и ХОП.
змия-спамър
дракон-хеътър
лисица- крадец
- Ма ние веееее dzver де, аааа.
Вие на майната си!

ОПС, той не приказва така щото е джентълмен. Знае как!
Тва го казах аз веееее. ха ха ха

Кой скова шейна за Дядо Коледа, не е той без майтап

Спиридон си отвори зъркелите по никое време и се зачуди ква е тая луна. Нито беше върколак въпреки, че му се искаше да изпие кръвчицата на тоя и оня. Нито даже обикновен вълк. За всеки случай светна грандоманския си полюлей от шейсет и първа да види дали аджаба не започва да му расте вълча козина.
Не за друго. Ма снощи по сатилита казаха, че ще идва Коледа, Нова година и дето щракнеше се изписваха таквиз реклами, че и съкровището на Амон РА няма да ти стигне да си отпразнуваш.
А доколкото знаеше такваз луна имаше през април и септември. Те та не бъркаха септември с декември нали!?
Знаеше кво става на тая луна. Всички се ококорчваха сякаш не са виждали луна. Не бе. Настръхваха кат разгонени котки и кучета. Щото всички са ги чували .
Застане она котка и гледа сеира как десет котака се бият за нея. И кво накрая, избира най-силния.
Ама сега през декември пълна луна?!
Както рекох, светна полюлея да се огледа. Баш си беше добре. Всичко си беше на мястото и тъкмо мислеше да загася и се вцепени.
- Знаеш ли коя съм? Снежанка естествено... Не съм елф в рокля нали :))). Имам ваканция една седмица на произвол и Дядо Коледа ме пусна да се позабавлявам, та чак ми освети да не се загубя. После накъде без мен, ммм. Нали разбираш, че не мога сама, да не съм луда. И ти си избрания.
Ама кво стоиш като изтукан вземи си брадва, трион, пирони, че в гората е трудно проходимо. Аз там се забавлявам. Смейш ли да отказваш на Снежанка, а. А и на Коледа ще видиш Порше в малкия сън на големия балон.
Спиридон сякаш беше в транс(от луната ще е). Та хвана квото му рече и тръгна след нея.
Даже не разбра кога стигнаха в гората.
- Сега, ако отсечеш тва дърво ще си хвърля едната ръкавица. И Снежанка леко показа бялата си кожа.
Когато дървото бе отсечено, се чу.
- Ако оформиш два плъзгача и няколко гредички между тях, другата ръкавица.
Направиш ли една прекрасна платформа за сядане, махам диадемата. А ако сложиш и облегалка ще хвърля обувките и чорапите.
Чу се тих и много слаб глас.
- Ми дрехите....
- Виж сега. Шейната няма кожа. Тряба да е ЕКО, не от животно, че Дядо Коледа ще ме ....офф. Няма да ни е удобно. Отиваш, намираш и се връщаш.
Аве ква кожа сред нощите. След като се сдоби с тая вещ и се върна в гората Спиродон намери следното.

А бе идиот, ти не мойш да оправиш една жена бе. Как си помисли, че и Снежанка ЩЕ.
А на нея що и е шейна. Обаче Дядо ти Коледа счупи минало годишната . А по миналогодишната му я конфискуваха, че нямала винетка. Реши, че мога да се справя с тва.
Мога, как да не мога. Ха ха ха. Като има такива будали като теб. Няма да я кова аз я!
Няма да оставим разочарован хората щото нямало шейна :))))

На студентите с лИбоФ

На всички бивши, настоящи, бъдещи и семейства" притежаващи" студент, Честит празник!

Душемелачка

Знаете ли, какво са болките?!
Не ония физическите, които идват от после за да покажат, че все пак има тяло. Говоря за другите. На сърцето, душата или духа.
Няма нищо материално нали!
И колкото по- близък е човекът причинил такива, повече боли.
А ти като някой загубен се луташ да видиш къде са, защото са нетърпими. Но намираш само разпръснати парченца, които се опитваш да съединиш. А те са като сапунени балончета, които се пукат с още по- голяма болка.
И накрая като събереш някой къс сърце, третина душа и разполовен дух се мъчиш да се повдигнеш. Чувстваш, че си минал през душемелчка и всичко е станало на мека.разложена пихтия.
Обаче ти фуни от болка и ровиш да намериш няколко светли точки дух, защото не искаш да те боли.
Ако ги намериш, успяваш!
Остава само да се пребориш с т'ва проклето тяло, което му трябва време. Доста време....

Как Снежанка си намери костюм , мммммм ?????

Влезе месец декември и Снежанка като се излюпи сутрин, вместо да си пие кафето вирнала краката до лаптопа да си гледа акаунтите във Фейса, Ахато и тем подобни мрежи за разпознаства, харесвания и гласувания по хубост и красота правеше съвсем други простотии.
Ами да от тва зависеше по-горното.
Отваряше големият си гардероб с костюми грамаден колкото една стая и започваше да изфъргва закачалките една по една и да нарежда кат на умряло.
- Този е от шейсет и шеста. Целият е от басма с контури на мотики и царевица. Не казвам, че няма нюанс на червено. То слънцето го е опекъл.
- Тука е един от осемдесет и девета. Колкото и да е лъснат. Пак е на червени танкове. Ама малко по- лекичък да беше дееееееееее.
- Имам и от деведест и първа, чиста басма. Имитация на сатен, по края с кадифе за тежест. И то на ужким червено.
- А ето и един от миналата година. Същински тензух. Даже не червен. Ама нито съм овца. Нито съм пуснала мляко. И нито ще правя кашкавал.
И така ден след ден. Само чуваше глас.
- Снежанке, ела си изпий кафето, че хвана 2 метра сняг и не съм се подготвил за такъв. И офтекясах с тебе.Хващай си чукалата и се пръждосвай за костюм, че вече ме стресираш и Коледата заминава на м....... И казах костюм, не костюми. Ясно!
И никакви там " марки". Те такова нещо нема. Ще ни оскубят като пуйки и всички само тва ще получат за Коледа. Не ще оскубят мен.
Снежанка само се фръцна и беше вече в МОЛА, пред щанда за бельо.
Дядо Коледа беше казал, че е излишно и поради тая причина беше забранил всякакви епилатори, ножчета, мотики, търмъци и всички мязаха на маймуни с бельото което се предлагаше и според което не трябва се пипат тея космати, вълшебни израстъци.
А за тва сутиен си нямаше на хабер. Ако му покажеше такъв, току си е налял течния шоколад вътре.
Не можеше по органи та. Измери с поглед мускулестия продавач и издрънка.
- Покажете всички видове червено бельо. В него да не влизат повече от един сантим плат и три дантела.
Примири се с два чифта въпреки заръките. Едните нямаха плат, а през другите се взиждаше всичко.
Реши да прескочи чорапогащника. Едно джудже ги умееше. А и беше фен. И така щеше да се подмаже с икономии.
Седна в удобното канапе в щанда за костюми и занарежда на изтуканата продавачка.
-За да се вместя в очите на работодателя си нека долната част на костюма е все пак до земята. Платът да обгръща талията ми от кокал до кожа. От върха на големия пръст на левия ми крак до някое СИ място да има цепка, която все пак да бъде зашита върху останалата час от плата напред като аванс и да се отваря когато работя. Особено, когато работя повече. Горната час да е ФИННА и да е с дълги ръкави. За какво съм вземала това бельо все пак.
-Ама какво е това розовото дето ми го носите. Ясно казах, червено. Да не искате да ме уволнят нерационално.
Снежанка облече последния костюм, който и предложиха и се огледа. Обаче като дръпна завесите то отразяваше всичко друго зад нея. А там някъде се мъдреха ярко червени ботуши с четирдесет сантиметров ток. Де облечена, не съблечена като замаяна тръгна към тях. Когато стигна обаче разбра, че са доста нависоко. Грабна стълбата, която сигурно беше на продавача и посегна да ги вземе. Но в този момент усети че тупна.
- Сийке, Сийке ма. Кво правиш на земята и какво си хванала . А съм горе в леглото и нищо не усещам да държиш....

Никулден

Вратата на магазинчето щракна. Тя беше една такава от едно време тежка и метална. Ако не бързаш като я затваряш така ще те изпльоска, че ще мине отгоре ти и ще за мязаш на гол шаран.
А точно за това беше тва магазинче и днес( Никулден) така се беше натрупало с тея корита от едно време пълни с риби, че продавачка едвам се виждаше. А и бяха наели пенсионерка да не и плащат тва, онова естествено. А както знаете кога човек остарява сякаш се свива към земята.
Тя като добра служителка готова за двеста и няколко хартиики да говори повече от ерменския поп започна , без дори да погледне клиента.
-Г'сподине, имаме всичко. Абсолютно!
Първо, имаме неколко вида Шарани. Гол, без сутиен, прашки дори и косми, оф люспи няма. Може и без вътрешни джунжурии, което ще ви струва малко в повече.
Имаме и огледален шаран. Изчистен, истипосан и като го занесете като види светнал тиган сам влиза в него.
Имаме и Черна мряна, не е в траур. Готова е да влезе във всякакви менюта.
А ако сте решили точно днес да правите сватба имаме Бял амур.
Пък ако сте решили да купите на тъща си риба а тя се казва Николинка, имаме и Змиорка.
На жена си пък може да занесете и Морска хиена, имаме и такава да знаете.
Също така ей там има един сандък Морски езици, ако ви нападнат комшиите.
Ако сте сам тази вечер, предлагаме Качулати морски кучки.
- Госпожо, а мълчаливи риби имате ли. Много ми трябват.
- Не, но мога да ви предложа Черна акула, Морски дявол и Морски дракон. Тъкмо за вас са.
За предпочитане е да се ядат в суров вид или алангле.
Г'осподине?!

пп Честит празник на всички! Имената на всички риби са достоверни освен мълчаливите риби. Такава не открих :)))

" Неравностойните"

Отдавна съм се примирила с ден на тва или ден на онова, като изключа празниците с които сме свикнали и в които се стараем да измъкнем някоя усмивка. Не тънтъри -пънтири с некви традиции за кво се слага на масата. То щото и баба знае като и е пълен джоба да бие тъпана колко много държи на традициите.
Даже мислех да не пиша и прескочих един ден и гледам слънцето замръчня. Ама пусто му пукило си е в мен и трябва да си каже, кво да го правя сега.
Става въпрос за некъв си международен ден на хората в неравностойно положение, или така гадно наречените инвалиди.
Първо ще почна от тоя ден дето споменава от все дет имат хал да разбират от слово и неговото излияние. Те щото си мислят, че като тръбят някои ще прочуват че все пак такива хора има. Ще рече, че никой не ги е видял или чул ТЕЯ "неравностойни". И сега като тръбят кат стадо слонове всички ще разберат за тях и живота им ще стане прекрасен.
Нали не си мислят, че повечето " такива се крият в пещери.
Второ. Тези хора не се нуждаят от търпаня и фанфари. Имат нужда от закони, които да им предразполагат работа. ( за тези които могат такава). Имат нужда от редовни медицински прегледи, поддържащи лекарства и адекватно лечение. Сами разбирате, че ако нямат някаква работа и нямат здравна осигуровка никой не би ги погледнал. Та да не говорим за корупцията в ТЕЛК. Там е друга тема.
И това сигурно не се знае нали!
Кво сега, да ви признавам тука в блога си от кви болести съм болна. Не защото ме е срам. А защото тука не е място за оплаквачка.
Само ще кажа, че 23 години с хронична болест съм работила 17 г втора категория труд без да се замислям, че има някаква опасност за мен. Изведнъж като взех да потъвам, лекарите от ТЕЛК 6 години ме мотаха. А аз се борих не за " инвалидна пенсия" , а за прословутата здравна осигуровка, щото рецептата е безплатна а иначе е 70 лв.
Знаете ли колко ми даде държавата за моите"скромни" болести( сега вече не е една) 53% и 115 лв.
Може би ако ми беше дала шанс за някаква работа щях да съм малко по- добре сега.
И последно за по горното .
Всеки така наречен " инвалид" винаги ако му дадат шанс дава всичко от себе си, дори повече от "нормалните".
Аз съм го дала като съм работила с ножовете и на третия месец съм взела заплата колкото работник на 3 години.
Или като тъкачка като взимах заплащане, колкото един майстор.
Та за какво е този ден за хора с увреждания. Те искат шанс, разбирате ли!
Трябва само някой да им го даде. Ние, тия около нас, работодателите и лекарите със своята навремена помощ. Нали и " Инвалида трябва да яде.
Не да слуша гръмки думи всяка година.

пп Извинявам се на всички мои гости, но понякога ме хващат едни бесове, Благодарна съм им , че ме четат!

Къде са снежинките, а сега де ??????

Вие не знаете, но снежинките също почиват, ахааа. И то не къде да е, а на Лазуристан. Къде било ли? Ама не може такива въпроси от ДС.
То си е някъде ейййй там, за да не може кой , кога му е кеф да иска сняг.
Някой си искал през юли, щото му било жега и слънцето му изпекло клетките дет ги няма и всичко се изпържило на нули и половина.
Друг пък искал през август. Тогава му се е излющила кожата кат на змия или кат на змийок. Сякаш е имал голям запек- зор да ходи в Палма де Майорка.
А в това време хал-хабер си нямаат, като на гъбата семето, че снежинките са на плаж. Топели са. Дрън-дрън, чипляс.
Глупости.
Топи се външната им обвивка кога му е време. Ми кви са отвътре, различни бе. Вие да не сте еднакви, като пет души вода.
Та отвън са с бански от баш шивач с китайска игла, която шие тука има тука няма. На това отгоре такива форми имат тея дрешки, че ум да ти зайде. А са се мръднали, а са останали по снежинков орган. Обаче и те като всички жени искаха да са различни. Всеки път рискуваха и всяка година, която все излизаше някаква си кризава обличаха все това.
Та така и тази година.
Докато всеки се шашкаше де е тоя сняг. Ма по какво ще подарят новата ми кола под елхата. На къв хал ще се дотътри новата ми любовница на ски, а как ще ми се натургат пакетчетата под възглавницата с пачки, щото няма снежинки, знаете ли де бяха те ???
Всички се бяха искилили в хамаците си облечени в китайско-скопосаните си бански в Лазуристан. Така се бяха отпуснали, че не усещаха как всяко тяхно връхче набождаше през тва нещо наречено бански и аха да се разпадне на космически, градивни частици и да си останат дибидюз голи. А тогаз сняг на куково лято.
- Де ми е плажното масло Де Версаче, че се разлагам на кикирида сахара.
- Аре сега ла Версаче, размърка се друга.- Да намерим некое бизонско, че ще видят сняг след две хиляди години.
- Кви бизони ма, слънцето те е опекло. Те ги изтрепаха. Една мазна пуйка ще свърши работа. Инак ще ни видят през кратера на кривия макарон.
- Айде сега пуйки, за кого по напред. Не може ли кон.
- Да бе най- много да станеш на пара при някой шейх. Ти да ни сбъркана нещо?
- Прасетата бе сестрици. Прасетата. За хората мезетата за нас мазилата. Нали вече не правят от тва сапун.
- Леле, ти си луда. Да не сме в осемнайсти век.
А на пишман банските колко им дотрябва, та взеха да се разпадат от олелията. Всички снежинки, голи-голенички в най-различна форма моментално литнаха от Лазуристан от снежинков срам.
А бе не точно така. Никоя не си харесваше формата, не голотата де. ха ха ха Женска му работа.
И сега ги чакайте да дойдат и да разтопят външната си обвивка. А догодина пак на Лазуристан. В хамака блажено полегнали с един адски ,пишман бански. За форми де, не за друго :))))))

И да не шепна

Намислих си желания прекрасни.
А те веднага бяха на няколкото часа.
Шепнех, виках и крещях.
- Накъде без мен в тоя свят голям?
Ще станете на крах.
А те с последната си стъпка.
Написаха, че съм егоист.
Мисълта да дам била без диря.
А мойто си е пълно и си лъска.
Щели да са истински, прекрасни.
ако се раздам до празно.
И да не шепна, викам и да вия.
В себе си тяхна диря ще открия.

Бяло цвете

Загубих се в калните си дрехи.
А погледа избяга в мръчината.
Прахуляка го удари в тъмното
и пипнешком потърсих голите доспехи.
Да си извоювам пролуки светли,
със сабята ми нащърбена и стара.
С напразно и на изгубени следи.
Тоягата вляво не иска да докарва.
Душата по налъми, няма.
Какво ли толкоз я повдига,
със свойте болни ходила.
Пак на светличко пристига,
с бяло цвете в дланта.

На беснуване

Аз мисля, че ми израсла черна вълна за чорапи и други защитни срества, щото идва зимата. Та рекох докато си расне я от към Фейса, я от към Блогер да ви ръсна та да си оплетете да не студувате.
Е па може да са решили ( от вчера за Блогер), че в дъното на всеки рол има белина, парфюм или хранителни продукти. Най- вече последните. Щот ако се разготвя, ще литна една педя пред всеки рол.
Сиа да не се сърдят готвачите там. А ма я удрям на личен. Не съм кат на филм и не удрям СЕО. Да не говорим, че сал се каня да фъргам тука голи мъже. Тогава всички ролове или ще ме държат на банер или Блогер ще ме " арестува " за три месеца.
Да не говорим за Фейса. Не Мачкова. Ще стана на Лайкучка, щото имам толкуз големи провинения и лая та са не чувам.
СЕГА ако някой не иска черната ми вълна ще се гелосам на перчем . В банята има токоз помади, че ум а ти зайде( чак не ги знам кви са). ха ха ха
Обаче докато не взема да се покаже белия косъм малкооооо по- нагоре в роловете, не знам дали ще излезе некво пишман стихче, мисъл или квато е там драсканица.
А това е драсканица, ве.
Предварително благодаря на всички гости, които посетиха това беснуване и посмяха да си вземат по един черен косъм вълна.
БЛАГОДАРЯ!

пп А сега да изпробвам в кой край на ряката съм :)))

На украсено

Защо си тъй плах, умислен и притиснат.
Като миналогодишната играчка, която лекичко нашепва.
- И аз искам на елхата на душата ТИ.
Нима си мислиш, че тя се стиска?
И ония лъскавите ще си иска.
Дали насечена от толкова години,
ще гони новото?!
А старото с изписано и начервено,
напук ще го подмине.
Ще заиграе в светлини и аури,
тъкмо за по няколкото мига.
А теб не изгорялата, пламтяща,
ще те изхвърли и ще те забрави.
Нали разбираш, че все към теб посяга.
Макар поизбелял и леко понапукан.
Тя понасечена, за нея връх си цял.
А звездата, не четри лъча ще е пречупена.