Луна

Защо ме гледаш така облещено? Много си голяма. Ако искаш да надничаш при мен искам две, три неща. Ти щпионираш наред. Твърде си едра да се скриеш. И не ме поднасяй с това, нищо не знам че ще пусна щората.
Като си слагаш очите тук, там видя ли това което искам да видя! Беше там нали. Затова ме събуди толкова рано, носиш ми нещо! Покрий го малко де много светиш, нали е само за мен. Дай си ми го аз ще го пазя!Знам от къде е и на кого е. Може и да не ми се полага, но щом стигна до тук значи ме иска. Ща си го прибера. Ще го скрия и стискам!
Благодаря ти Луна! Вече видях, приех и усетих! Спри да блестиш. Време е да посрешна слънцето. А утре вечер си знаеш нали, очите си няма да затварям!

..

Кажи ми

Душа какво ти е?
Искаш да кажеш нещо! Започваш, и на първата дума зацепваш! Какво заседна на гърлото ти? Ще рече не мога аз да те храня, моите трохи ти присядат. И сега щом си гладна ще се спъвам и ще падам. Не искам да прося храна свий се, ръце не протягам! А затова си била като скелет и тракаш и все ми се караш нещо и трябвало сега да търпя , казваш! Нали се разбрахме със тебе" ще мрем" но няма да лазим!
Жадна си, шушнеш. Налях ти, ти бутна и ме заля. Не става така, с принуда ме караш да я долея от някъде. Ще гълташ от моята, кална била гнусиш се!
Нямам друго Душа, така че преглъщай. Нали днес имам троха да ти дам дори да е суха, все пак ще изчистя калта щом е за теб. Ще извадя една бистра, нежна сълза и ще ти я дам за да преглътнеш!

..

Марто

Времето ти изтече
Слънчо отдавна припече
хвърли избеляло елече
и този продупчен юрган
спри да бухаш
със твоите инатлъци
градините пустеят
животинките се пилеят
защото ти е криво
от вътре ти беснеят.
Нагизди се със цвят
сложи топло червило
отпусни се накрая
във зелени поляни
та всички да се изправят
весели и засмяни!

..

Загубих се

Нямам себе си
къде го забравих
или го скрих
да не знае
сложих маска
защото съм заек
някой ме дебне
наврях го във
дупка
да не вижда
и чувства
а то рита и блъска
със крак
и ме събаря в ръката си
стиска и изцежда
на капка
изсушава на прах
и ме раздухва
разпадам се и се губя.
Търся следата си
размита
влизам във крачка
тъкмо намирам кое съм
надигам кълн
и нещо ме смачква.
Полазвам напред и се търся
намирам предмет
отвън шарен и гиздав
чук, чук
вътре е празно
кое е омразно
ехото, рикошета
на звука
който се мята
не се вслушва
не се разбира
само шушкане в празнотата
уж е голо
плъзгам се по лакти
надоло
улучвам на нищото
средата.
Прибирам това
което откривам
и се сривам
надробена
на малки частици
в безбройни
бодящи карфици
това ли съм
не, ставам и тръгвам
търся се
някъде в себе си
впримчена
в нещо което деля
на ти и на АЗ
когато успея
ще се позная
и в себе си
ще се слея
накрая!

..

Как се вади

Камък в сърцето?Със въдица! Кой ще пусне кордата и ще го вдене на куката? А на връщане почти винаги празна се връща и раздира. Много ли ще боли?!
Дали със чук да се строши на малки парченца? Но ако плувнe навсякъде и се забучат като иглички. Има ли щипки? Става верига без свързване!
Две кани сълзи дали ще помогнат да изплува или ще се разкапе на кал и всичко ще се умирише! Ако дойдат във повече може да се измие и да изчезне, но и и да стане още по- страшен.
Той пари, камъкът!
Някой ще посмее ли да изгори своите трепети и да станат на пепел?!Или да е залят и попарен със стара отровна вкаменелост. Може да се сбръчка и да залепне за себе си!
Ръце без длани, нямат пръсти нито нокти дори. Само болка от рани! Има ли някой това притежание? Да погали със нежност дупка и с дъх да изтрие белези. Да не остане нищо, камо ли камъни!

..

Просто, УЖАСЯВАЩО

Вече рядко пускам по два поста, но като се поразходих из нета първото нещо на което попаднах беше ТОВА. Някой си отрязал четрите крака на улично куче просто ей така. А кучето оживяло..Не ми се пише повече, излишно е при гледката от снимки се парализирах !

Не се препоръчва за деца и хора със слаби нерви!

Уморих се

От чакане!
Поглеждам вратата и тя не чува като мен. Затворена, никой не чука. Нали както всеки път не вярвам, хващам бравата. Скръц, скръц....
От кога не е отваряна, недокосвана! А пътят навън за насам е празен. Уж вчера го метох. Нищо че някой минава след мен и го омазва. И пак сядам но гледам отсреща за някой, да влезе без тежест от смазване.
Само призраци се промушват през ключалката и свалят портрети пожелтели от времето. Накъсват ги, палят със клечка кибрит и ги бутат в краката ми.
Все още се плашат. Идвам във себе си но се унасям и се люлея от някъде до обратно. Стигам високо и тъкмо да падна, усещам стъпки и чакам. Някой във този момент да почука!

..

Не влизай

Във моята стая
без да усещаш
събуй си краката
хвърли си
мръсните думи
навън
зад вратата.
Поспри на прага
до пътеката, дума
тя е малко протрита
липсва и буква
сякаш търкана
с хума
ако прочетеш
под нея
ще продължиш
ако ли не
обърни гръб
забрави вратата
и тръгни си
по друма.
Когато прескочиш
свойта погнуса
от вехти постелки
ще забележиш стената
там поставих
моите хубавелки
разбъркани букви
и всякакви знаци
малко смачкани
тук, там светят
има и болка позната
чакат от гвоздея
да бъдат снети
и влагата зад тях
да бъде изтрита
да се махне злината.
Преструвал ли си се
успял си да пипнеш
могат да парят
умеят да хапят
не опитвай
за миг ще залитнеш.
Накрая все пак
ако усещаш
ще видиш прозорец
значи си там
във моята стая
не мисли че е празна
аз съм там и те посрещам
но както си зная!

..

Тишина

Ме посреща
със мисъл за път
преминава през граница
нарамила раница
защо ми тежи
не спи, не лежи.
Мирис на капки
вълна от вода
пръски в красота
се разбиват
малка масичка
скрита
гледа от някъде
четри очи се
кръстосват и се прибират
две чашки кафе неизпито
забравено
до тях две ръце
се стискат до посиняване
не се пускат
в тях нещо е скрито.
Изведнъж се завръщам
през своята линия
навън вече е светло
на чашата дъното
гледам
мисълта ми е тука
но раницата и е
празна
само малка дупка
покзва
отворила се е
пролука
и нещо ми казва!

..

Гълъби

От къде долетяхте
на сивият блок
да разкрасите
пейзажа
дали усетихте
някаква тръпка
видяхте цъфнала
пъпка
и от някъде ви намига
сила някаква
и крилата ви вдигна
наредени във танци
като объркани ланци
гледате слънцето
ваш близък приятел
сякаш гадател
и ви подсказва
нещо пристига
вчера, днес
сега, най сетне
Пролетта
е при нас
а вие усетихте
златния час!

..

Нaдежда

Се подава
от ъгълче прашно
търси си дружки
не иска сама
стана и страшно
беше загубила
всякакъв смисъл
седна да чака
върху камъка
на живота
със малка полица
избърса я нежно
нареди свойте дечица
що отгледа
вече няколко дена
искаха някой
да ги погледа.
Тъкмо взе да си губи
смисъла
мина Вярата
и я слиса
всичко
що беше наредено
във права посока
тя му сложи дух
и хъс за насока.
Нещо липсваше
все пак на двете
запретнаха си ръцете
едната сложи платът
дълъг безкрай
другата
скрои точната кройка
и окачиха всичко
на стойка
а тя беше
Любовта.
И остана Мечтата
тя сложи крилата
това което те сътвориха
пуснаха по Земята
а там
тези които усетиха
със дъха си изпиха
и всичко в живота
що стърчи
с лекота изкачиха!

..

Добра Промяна

Завъртането във кръг продължително време не ми понася, но години такова движение си е лежане по-земята. Такова е положонието във държавата до този момент. Обикаляне до замайване. Спиране на разни белязани, многоцветеи спирки но само за малко колкото да се поразтъпчем от натъртването, или схващането по-скоро от едно и също движение. Но това е измамно!Само до урните. После пак на въртележката. Но без тези които натискат копчето, нищо че му сменят цвета но съшността НЕ!
Ние трябва някак си да се променим. Не трябва да се мълчи и да се седи във пас цял живот!
Реших че всичко което става му трябва малко повече място и затова създадох новият си блог
Във него ще пиша за политиката така както аз я разбирам, виждам и за в бъдеще желая за тази държава.
Надявам се да се спазва добрият тон на коментар там!
Всички които желаят могат да посетят новият ми блог

..

Моите семена

Получих семенце
малко и свито
щом стъпих
в света
стисках го здраво
да засея опитах
поливах със дъжд
сълзи и вода
от буйна река
плъзгах се
щом стъпех накриво
падах в калта
забивах нокти
дири оставах
и то си поникна
събличах себе си
гола във сянка
не успях
и него да повлека
ръцете си сплитах
опъвах напред
залитах
то не падна там
във калта.
Днес градина
със много полета
разделена на части
каквото успях да заровя
затопля със себе си
излезе на храсти
може и по ниско
ако помириша
семената си близко
цветове без дръжки
се сливат
почват да лазят от доло
стигат до лицето
спират се там
и здраво ме стискат.
Аз продължавам
спъната в плевели
опасана в суша
но вътре в мен
е влажно и слуша
ден след ден
се бори до цвят
дори след време
когато я няма
тази сила голяма
пак ще остане
само едно
малко и дребно
и една сълза
която то ще поеме
ще имам цвят
само за мене!

...

Четиридесет и четри страници от живота

Като отворена книга която някой чете, но не всеки разбира!
Има страници бели които може би искам да забравя. Там няма думи, само излъчвания ! Весели, тях ги разгръщам по-често, затова така са огънати и красиво изцапани.Има страници не написани. Те са останали в мечтите. А някои са скъсани, няма ги. Само стърчат назъбени краища. Тук там си личат че са подпалвани и заливани със нещо! Дори да изчезне лист, никой спомен не се изтрива със гумичка за молив! Той си е там някъде.
Някои ги погледнах за миг а в други потъвах за мигове. Избраните си ги пазя и се връщам към тях тайно! Всяка винаги е в очакване да бъде прочетена от още някой и разбрана, дори да няма думи!
Днес като поглеждам тези четиридесет и четри страници виждам и залепнали. Няма да ги разбутвам. Даже мисля да смачкам някоя!
Не знам колко още ще разлиствам напред, но ще опитам поне малко да се вгледам и ако може и аз да донапиша поне някоя дума!
Стигнах до тук де, прелистих тези страници от живота си и станах на четиридесет и четри години!
Много неща си желая нали съм човек все пак :)))

Искам само да благодаря на хората които ме подкрепят! /те знаят кои са/

...

" Чашка кафе "

Когато нощта
заеме моето място
събрала
безкрайни въпроси
вече
няма кътче за нея
тръгва нейде
легло да си проси
изстисква тъмата
във някаква чаша
утайка
на сънища тайни
разтапя
пуска две, три звездички
пийва глътка
забравена мисъл
поема и се унася.
Преди да полегне
във възглавничка своя
отдолу подбутва я
гъдел
нещо я стряска
тя да подскочи
една перушина
към чашката сочи
но тя не се слисва
потапя я в млечния път
и написва
Добро Утро на всички
Хора, Животинки
Прашинки и Птички
вашите черни неща
ви изнасям
и моето нощно кафе
ви поднасям!

...

Припълзявания

Размърдах смачкания си облик, но ти вече беше на крак. Обхождаше ме! Леко ме побутваше със крак по раздраните ми чаркове които бяха във формата на смачкан станиол. Разглеждаше ми мислите и ги разхвърляше на частици от безкрайност. Пускаше ги като някакви дълги космически спирали и си ги завиваше на пръстите една по една.Събираше ги в юмрук и всичко избухваше! Раждаше се звезда! Уж пламтеше силно но всичко се нацепваше като нагорещен лед от запален пожар.
И пак разпъваше, наслагваше наново всичко докато не изпаднахме във дупка. Завъртахме се и започвахме да се въргаляме на място като си сменяхме чертите . Двете се смесвахме във едно.Аз не съм аз, а ти коя си?!
Като се насищаше, търсеше фасадата.
Започваше със върха на косъма. Делеше го на части и заприличваше на глухар.
И обеци слагаше, на щипки. Едни такива със огнени езици.То и очите някак си са целите черни, ириса е изчезнал. A клепачите наведени на горещи бръчки. Държеше си дъха там, гледат искри и искат да се омесят с нещо!Няма тяло, не се усеща от твоите прескачания, сучения и прибежки. А краката, накъде ги водиш не мърдат. Падам на колене във себе си и припълзявам във въртопа си!

...

Смях

Смях, смях
от къде извира
планина, пещера
ручейче във душата
къде се намира
нагъната на части
от пластове
обрасла от храсти
и остри ъгли
когато минава от там
смехът се накъсва
закачва се
даже се спира
виси на парцали
и се разнищва
от вятъра
бодили стърчат
от буря някаква
и си мълчат.
Нишки тук, там
ей така оцеляват
събират се смело
и се втъкават
току грейне
скромна усмивка
душата
отвътре въздъхва
днес е
в щастлива почивка
започва да се приглажда
що боде, мачка
навън да изважда
остава това
що леко я гали
може би малко
завъртяни милувки
от които ще грейне
и ще поникнат целувки
понякога нежна усмивка
ще праща
друг път себе си
няма да чувства от смях
нищо лошо
няма да хваща!

...

Дървото

Плаче
Останало голо
без дрехи
минал вятърът
грозен и страшен
и го съблече
без капчица
свян
заобиколи го
косите разроши
каква грозота
пречупи глава
със капчици
срам
какво ще даде
на своите гости
само си се пита
отговаря
не знам.
Слъно чу
и се надигна
нали е весел
леко намигна
беше нещо унесен
във дрямка
снегът е натрупал
небето е в сянка.
Изтри облаците
и ги разпрати
някъде другаде
да си поклатят
краката
после избърса
потта по от челото
положи я леко
в земята
пипна със пръст
и си врътна колелото
огнено
с червени педали
започна да нагрява
къде, каквото свари.
Не забрави своят
приятел,
погали край него земята
и тя се разпука
тръгна някаква смес
и си бълбука
но затъмня
дойде нощ за почивка
да си изглади Слънчо
някоя свивка.
Когато целия свят се събуди
се стресна
ух, ах и се чуди
къде е дървото
без дрехи
тука има едно
със зелени доспехи.
Нежен звук
наруши тишината
гостите станали
домакини
строят си гнездата
песни си пеят
а дървото
на глас се усмихна
изведнъж
разцъфтя радост
във цвят непознат
и всичко утихна!

...

Шепот

В кръвта
като бързей планински
две очи от дълбокото
почват да сричат
преплитат се мигове
и се наричат.
Смес
кой ще е
днес
стискат в очакване
своите възли
думи във пришки
се свират
затварят, отварят
и изгарят
само белег се вижда.
Остава
червено и гладко
дребни падащи
изречения
стъпкани нейде
в земята
горещи сечения.
Тя е там, мисълта
шепот в кръвта
две очи от дълбокото
винаги гледат
дори да не пишат
имат мигове
и ги наричат!

...

Вратата

Съм
малко поолющена
не гледай тавана
встрани
или пък крушката
когато докосваш
бравата
не знаеш
къде ще надникнеш
ще се тресеш ли
от минало
отдавна отречено
в което надзърташ
и си задаваш
неразрешени въпроси
на глас неизречени.
Или сега
настоящето
което не искаш
отвънка
грейва усмивка
вътре ври
на мехури
и те залива
по гърлото
като кафето
което преглъщаш
сам
и не усещташ
замръзнал на бучки
отнасяш се някъде
и се връщащ на себе си
в мокри чучури
изтърсваш се
излизаш
поглеждаш лазура
и продължаваш.
А бъдещето
отвори
празно намираш
какво е небето
на твойта съдба
дали ясно
или пълно
със клюнове
които са гладни
за мисълта ти
даже и жадни
за най малкия
мир
нищо не знаеш
днес
Добро Утро Слънце
как си Небесна Шир
я Земя
ето и днес ви видях
Благодаря!

...

Старо приятелство

Днес правих завои през кишата. Пак влизах в бюрократичната мелачка на държавицата ни но намерих нещо забравено. Тръгнах по едни фалирали работи за едни документи. На един портал през който съм минавала стотици пъти ме залая куче и аз инстиктивно се отдръпнах назад. Като за загледах го познах, Черньо. Само като му извиках и ме позна и спря да лае а след него имаше още три. Загледа ме и аз нали, веднага баницата от торбичката. Изминаха осем години от тогава ама ме помни. Свърших си работата малко наполовина но Черньо както винаги ме изпрати до пътя и залая, но към непознатите......

...

Вълкът

Казват ми Вълкът, но аз съм си куче! Озъбен някакъв. Не ближа ничии...сам си намирам да ям и така ми е добре на глътката на мисълта. Винаги душа нагоре към небето, прилича на една безкрайна свобода! А когато гърдите ми се изпълнят със духът който съм успял да хвана, започвам да вия защото се чувствам че съм АЗ!
Дори да ме удрят, не го изпускам това бунтарското и свободолюбиво във мен. Обръщам се и ръфам тоягата. Но ако ме достигне, то ще е случайно. От ярост не се пазя, но и никаква болка не усещам защото не забивам муцуна да душа пръста и не лазя на четри! Само няколко капки кръв остават за мирис от битка и диря за някъде.
Някой ще стъпи ли в тях, докоснато от боец не от куче свито. Моите кървави лапи оставили петно до петно, а не някаква неразгадана стъпка за дупка, скрита линия или вода.
Глутница, да тръгне срещу въртележката на обратната страна! Да върне началото на всичко където е свободата. А аз ще съм там защото съм Вълкът, а не кучето!

...

Глад

Туп-туп на празно!
Не за храна. Само блъскаш, не казваш! Каква е твоята нужда? Усещам хода ти. Уж се засилваш леко назад две, три и...се удряш стената си. Не можеш да я отскочиш! Да, но щом половината гледа към теб другата накъде...Като се изсилиш ей така и не ти се подлага трамплин скачаш на място, правиш дупки.А тогава аз кое нешо съм и защо съм някак си?! Гледам през тях и се изсипвам във себе си! А ти като затрополиш ме събираш на бучки от блян и сдъвкваш бавно на хапки от тръпки. Да не заседна ме преглъщаш със бълбукащи огнища!
Лазиш по пръстите чак. Събираш дланите наопаки и ги стискаш във менгеме от нажежени правоъгълници и скачаш върху тях! Превиваш се от твоите си, а те посиняха.
Премести се в косата, и тя щръкна. Уплаши огледалото сутринта и то замъгля.
Сега на къде? Опаса ме със някакво скърцане! Глад за музика....
Няма струни казваш, всичките скъсани? А на каво ми скрибуца? Има една, и докато чакаш някой да сложи нови опъваш краищата и те се връщат като ластик. От това били дупките значи. Щом искаш музика и аз искам такава! Нека почакаме някой да сложи струни и да засвири, и то как ....някак нечувано и невидимо!

...

Цвете

Без корен
кой отряза жилките
остави стъбло
без корона
как ще седне на трона
все едно глава
без сърце
мраморна плоча
на саркофаг
няма
черти на лице
един чук
и на прах
без никакъв страх
е останало цветето
не идва сок
животворен
към клетото.
Кой го насече
на дребни парченца
остави
грозен израстък
да стърчи от земята
в края нарязан
кърви не зараства
назъбен жестоко
не личи със какво
е порязан
толкоз дълбоко.
Това дали бе
малко
не му стига
ето пристига
черна сянка
със грозна верига
и я стовари
върху що е останало
стигна земята
в прах и болка
до гуша позната.
Но там се отвори
дупчица малка
изригна вулкан
от лави безумни
блестящи чувства
като приказка
чудни
а по средата
нещо на никна
и се повлече
оплете железата
студени
всмука навътре
и ги завлече
дълбоко
далече от кората
на своето място
широко.
И се показа
корона ярка
под нея
нежно погледна
главичка малка
стеблото е там
корен прозира
до поредната битка
сега ще е скитник
място трайно ще дири
по планини и баири
почва животворна
си иска
ще се бори за нея
защото му стиска
да я гали
със своите власинки
ще я украси
със чувства на точици
като калинки!

...

Само веднъж

На някаква дата
малко изпросено
цяла година
очаквано
като нещо износено.
Тогава ли е само
Жена
а в другите дни
остава сама
колко струват
четри букви
скъпо бижу
по каталог
да замажат очите
а не виждат сълзите.
Някаква дрешка
от фирма известна
вързана с панделка
а вътре някъде
чака си песен.
Жената
кое място заема
на слугинята
прахуляка обираща
нейния образ опрашен
замира във времето
остава звезда
не намираща.
Истинската е гола
по чувства
без брилянти си свети
за който усети
от своя си блясък
желае да дава
не проси нищо
да получава
приема това
кое не се вижда
само ако се дарява!

...

Когато си мислиш

Че нямаш посока
и се блъскаш в стена
потърси
къде си я бутнал
разровиш ли малко
във своите кътчета
намираш своята
скрита насока.
Не си я посял
във мислите твои
бяга залутана
в опасни завои
спри и полей
без капка забрава
ако я хвърлиш
завърта те в кръг
потъваш дълбоко
и там си оставаш.
Напипва се бавно
замесена с мръсно
преплетена
с бурени грозни
ще скубеш или
ще оставиш
и пътеки помпозни
които те мамят
да лазиш
за нещо блестящо
което уж свети
ако пипнеш
изгаряш ръцете.
Там е посоката
трябва да я усетиш
като махнеш малко
от своите грешки
ще се покаже
все пак са човешки.
Погледни
само себе си лошо
и ще и видиш
очите
след това
намали лъжите
ще се покаже устата
да те повика
здрависай крадец
ще и напипаш
ръката
препънал те някой, нищо
видял си и
краката
погали ромче мръсно
излиза главата
нахрани куче бездомно
и сърцето е тука
може това
да е твойта посока
и те чака сполука!

...

Какво правиш

Тука
вчера бе празно
тъмно и мрачно
влиза и се лута
но дойде
стъпи в блатото
умирисана тиня
не просиш милостиня
направо си седна
зарови със длани
в скрити язви и рани.
Не чувстваш
погнуса
не изчезна във нищото
както другите
и стонове на страх
от лошо не чу се
пресуши
поне малко
това лепкаво
фунтящо жалко.
Поспри малко
загравяш до болка
виж
хербарий ще стане
между огнени листи
до колко ще пламне
имал своята
същност във мирис
готов да излитне
по своите писти.
Всичко е пожълтяло
а вътре все още има
някакво нещо
какво го държи
от пожар оцеляло.
Кое е добро
да гази във влага
или в пламъци огнени
да се разтяга.
Не иска да гние
да лази във кал
лежи омърсено
потъва във жал
когато светне
искрата
и жар го покрие
ще духне
да пламне, изгори
и да се изтрие!

...

Все още

Изгрява слънцето
значи съм жива
мрака все пак е отстъпил
избягал във времето
отварям очи за днес
продължавам
да изкачвам
пътеката дива.
Сънят насечен
на порции с брадва
смлят във машина
от мисли
завъртя се във кръг
отново е цял
и се върза на възел
уж беше дребен
като боклук непотребен
но между него
има звезди
светещи нежно
още в тъмното
събраха на камари
отпадъци стари
щом усетих
утрото ясно
изхвърлих мръсното
бясно
и си оставих мястото
чисто да свети
за две ясни звезди
до другата вечер.
Сега грейна слънцето
и аз го посрещам
но когато си легне
и се смрачи
ще се отпусна
без страх
те ме чакат
моите двечки
аз ги усещам!

...

Облаче

- Приличаш ми на добро! А то се усеща някак си. Бяло си, значи не носиш буря. Не искам вече такива вихрушки. Нещо не ми понасят.
Усещаш ли вятъра? Питам за посоката. Трябва ми ена такава, специалена! Точно място съм си намислила. Но първо ако позволиш да те изцапам със себе си!
А, добре си чуло.Бих искала да ме повозиш, но не да гледам безкрая. Ако случайно мога да те докосна със другото си Аз ще видиш. Е, там за теб може да има един обикновен но за мен е Друг!
Е стига де, много питаш! Ти ще ме заведеш ли или ще ми бърникаш в душата? Ще се опариш да знаеш! Пък и не искам да те смеся със скритите си чернилки. Да не би да станеш от онези, градоносните. Тогава кой ще ме води там?
Виж как се поизтърсих, няма да те изцапам. Пък и само в края ще седна, само да сигна!
А накъде ли?! Засега само на юг. После може и да сменим малко посоката, но ще ти я подшушна. Вятърът е голям клюкарин, да.... Никой не трябва да чуе къде иска другото ми Аз!
Пък и ти няма да кажеш, защото си добричко! Облаче!

...

ЩЕ ПОМЪЛЧИМ

Днес ще има
речи безкрайни
костюми нехайни
цветя на камари
запален огън
който не пари
ще си навеждат
главите
ще си извадят дори и
сълзите
оркестър ще свири
ще кънтят небеса и баири.
Ден за Герои
а какви бяха вчера
нейде забравени
зарити дълбоко
само имената им
написани някъде
висящи във прашното
чакаха своето време
широко.
Кои бъркат днес
НЕ в съвестта си
за да извадят
някаква почит
смачкана
ще я пригладят
със думи красиви
да ни убеждават
точно в този момент
че делата им днешни
и туй кое мислят
са всички правдиви
нямат никакви стъпки
грешни
колко са смешни
те са хората
със късата памет.
От тяхното бреме
което стовариха
нямаме време
но често се сещаме
без много трибуни
те са наши Герои
и го усещаме.
Ние не търчим по речи
и думи красиви
а днес ЩЕ ПОМЪЛЧИМ
във тяхната памет
а онези
да се сетят
за техните
на Героите
думи правдиви!

" Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."

...

Хлябът

Капките дъжд
попиха в земята
и тя се надигна
а отгоре облаци сиви
със разпасани гриви
вятарът свирна
небето прочисти
слънчо погледна
нослето си вирна
намигна надоло
някаква пара
нагоре потръгна
като нежна мъгла
кълнчета житни
се показаха леко
видяха времето меко
и дигнаха смело
глава.
Мина се време
тук нищо не дреме
от малките вече
нямаше семе
бяха големи стълбчета
яки, зелени
със зрънца на връхчето
леко засмени.
Кога пожълтяха
така не разбраха
заприличаха
на златно море
класовете безкрайни
със кехлибари омайни
навеждат главички
не искат самички
развяват вълни
сякаш приказват
ела ни вземи.
Зъвъртяха зрънцата
във въртележка
уж бяха жълти
сега станаха снежки
но нямаше цяло
всички на прах
дадоха им да пият
започнаха да ги вият
във дълбока тава
пук-пук
малки балончета
си се пукат
а всичко си щука
нагоре, надолу
като някакво чудо
сега е сила
такова голямо
безкрайно лудо
разделиха на части
блюдо по блюдо
вкараха в огън
да му поспрат бесовете
или гласовете
които му шушкат
да се надува
и излезе хлябът!

...

Мартенски Фантазии

Преди много време
кога е нямало
тебе и мене
Марта не била
сегашната Баба
а млада красива
мома гиздава, слаба.
Тогава Вековете
затърсили булки
но тя била една
затова се надувала
врътвала гръб
отвръщала грубичко
вие сте стари, грозни
със черни качулки.
Но дошъл
двайсети век
усмихнал се леко
за тази вироглавата
намерил той лек
от младостта събрал
капката
от радостта смъкнал
шапката
бръкнал в любовта
право в средата
всичко това
като се затопли земята
станало Ярко Червено
и го наредил
по двете и рамене
а там чакали
бели власинки
виели се блестящи пластинки
стърчали
нишчици невинни, момински
и се заплели в едно.
Сватба естествено няма
Марта е една
винаги ще си остане мома
но оставя мартеница засмяна
със своята
бяло червена премяна
затова тя се надува
от време на време е слънчево
значи се смее
утре е буря
и вятър си вее
жена е все пак
трийсет дена
раздава мартеници
на крак
там са нейните
спомени златни
а дали е така
аз не зная
просто във мартенски фантазии
си витая.

...