31 август 2011, сряда

На промития и песента му е крива

Аз по принцип не се увличам от така наречените лоши, дразнещи или подбутващи към скандал коментари / и не само коментар /. С времето се научих да ги избягвам или трия. Ако някой е тръгнал да повдига фитила няма да се спре пред нищо, а аз накрая ще хвана само нерви. Колкото и да ми играе отвътре и да искам да изкарам някакво мнение или отговор, при провокиращ коментар, статия, пост се въздържам да оставям нещо.
Вчера леко се провокирах, не съм дърво все пак.
Влязох във vbox7 и се спрях на топ 40. На второ място по гледания беше едно момиче, което участва в "Гласът на България". Аз следя предаването и не исках да го гледам пак, но натиснах. За инфо, момичето е ромка - циганка или все пак гражданка на тая държава . Обаче независимо от етноса си плени зрителите и стана на първия жив концерт 1.
Явно това е отключило нещо, защото под клипа имаше коментари нямащи нищо общо с песента. Обсъждаха нейното място и показваха в кои географски ширини трябва да бъде. Вкарваха се новини за да подсилят терена, защото едва ли не една песен издига ромите и им дава някаква власт. Сякаш от самата песен беше изскочил някакъв бич и свистеше около тях а те подскачаха. А поради тая причина видите ли в това предаване трябвало да пеят само " българи".
Нямах намерение да рекламирам предаване, което гледам. Нито да агитирам някой да слуша песни от там. Просто се учудвам как една песен, може да въздейства така. И излиза, че не песента и таланта са важни. Не, че няма игри в тези конкурси. Но защо ние с радост бихме пляскали на същата песен, но изпълнена от друг.
Някой ще каже, че са хейтъри или малко на брой. Не съм ги броила, но това е песен по дяволите.

пп. Живея в ромска махала. Вярно, че с годините се измени съжителството ни .но все още нямаме кой знай какви произшествия. Да се пита човек кой е виновен са промените и кой за постоянната промивка на мозъци. Но това е друга тема.

30 август 2011, вторник

Боси

Нима ще си омръзваме
набързо
като залязла луна
а изгрева ще чакаме
за нов и за фалшив
да го наричаме начало
а малко след това
се скитаме самотни
като спомен див
всеки ще се крие
в някаква си приказка
било и лоша
реалността ще бяга в маратон
ние знаци или паметници
пътят ще спи самотен
защото ни е страх
да стъпим по нагорещено
боси
и да продължим.

29 август 2011, понеделник

Така е край нас, поне край мен

Никога няма започна да си дрънкам силово, както правят някои ако не съм изпатила нещата на гърба си. Или пък да мина от някъде и да се огледам като бивол в просо. Та по тая причина вземат да ми се събудят задрямалите бесове.
Повечето знаят моите одисеи с асансьора и водата.
На асансьора бе откраднато ел. таблото и седя четри месеца в застой. Та стана нужда не само да се поизмъча по някакви си причини да изкачвам стълбите, ами и да гледам и душа разни отходни неща. И сега след толкова ура и тута немойм да събираме пари и да си върви. Ама иначе ако на някой не му плащат като работи врещи. А момчетата по поддръжката да не ядат сухи круши.
Водата сякаш е манна небесна. Някои крадат, като не се знае кои.А плащат всички .Само, че общия водомер си цъка. А отгоре са си скотавчили наредба . Мисля, че е незаконно. Аре глупости, нали.
Днес ходих на пазар. Едно простичко нещо, не ми дадоха да си избера пипер. Само, че обиколих и намерих къде да си избера.
Слязох малко в гингирлика, щото на пазара нямаше гъби. Впрочем имаше ама умрели и черни и реших да взема консервирани.
На връщане към любимата ми панелка се чудех от къде да мина. Никакви змии и кучета значи. Боклуци от всякакъв вид. Това отзад блоковото пространство, може да се нарече сметище.
Най- много се отвращавам от тях боклуците които се изхвърлят де трябва и не трябва. И масовата истерия за едно годишно почистване.
По някоя си телевизия един, известен водещ пак набира инерция по темата. Да се чуди човек каква е файдата да се маркират боклуците. Ама кои по напред, де.
Аз си мисля, че можем да маркираме цялата държава. Не по добре да започнат да набиват пирони на някои кратуни, че прозореца не е мястото за изхвърляне на боклука.
/ И не само прозореца./
А на тая телевизия като и се търмъчи боклуци, да се мята. Не да подкокоросва този и онзи и да дебне с камерата.
Ей на това се крепи всичко наоколо. Как да прекараш другия. И колко по добре е да си живееш като прасе, а да се правиш на дезинфектиран манекен.

Това по горе безсилни бесове ли бяха?! Или аз съм си най- обикновен, битов хейтър, който от време на време си лапа въздуха.

Тихо и без глас

Дали да те обичам
тихо и без глас
с очи да те изпивам бавно
без да питам
дали с днешната ми глътка
или утрешния час

разстоянията неопределени
не ще са пречка
да чертая устни като фар
да духам в разделени клечки
той ще свети
огънят си дал

думите ще скачат като жаби
в собствен дъжд
в локва ще се смажат
или на голата им кожа изведнъж
криле ще се покажат
да се загубят
в сърце да се родят

Дали ще те обичам
тихо и без глас
ще влизам леко да приритвам
по теб в незнайният ти час

времето е като река в пустиня
заминава без никакви следи
аз искам с теб да си отмина
и в пясъка нещо си цъфти.

28 август 2011, неделя

Някъде из двора

Някъде в задружен двор
живели без да търсят спор
никой не се е изкушавал
другиго да приближава
да да му хвърля прах в очите
да напива цялото корито
да рита преди да пита
да си трупа слама, че да пада
да вдига врява със тояга
да посяга и да се засяга
да седи високо и да бута на дълбоко
да рушка на тъмно и без крушка
докато веднъж сред двора
някой тайно не постави къщичка с отрова
ще речете как не са полакомели всички
и не избуя щир, троскут и бодлички
това не беше някаква храна
а основа за палат и твърдина
всеки си помисли
що да не съм аз
останал глух за другите от раз
всеки почнал другите да дебне
да не спи в нощите да прогледне
да премине най отпред
да излъже с прах без ред
да изпие всичко за да има сила
да изрита в калта открита
да си трупа още по нагоре
да вземе тояга и да вика, не само да говори
да посяга към чуждото засягане
да бута в тъмното докато забалбукат
докато се усетят всички
не останал ни палат, задружност
а само дупки единички
всеки се стремял да се окопава
за да се пази
но затънал там и сега си лази

Чучури

Под изтеклите чучури
дланите се свиват в шепи
бяха вече пълни с любов
уж оная жажда вече беше пила
а пресъхнали крилете
по изгорели
навлажнени от омара
пак издигаха се в сила
там в незнайно място
каца нещо, огън ще подпали
Под изтеклите чучури
длани се събират
погледи и стъпки
диря някаква пълзи
оставя капки
да пиеш и да ходиш жаден
любовта не свършва.

27 август 2011, събота

Преброяване на мълчанието

В тоя нет е много мълчаливо
ама до вчера бяхте диви
де сте бе играчи
оф пардон драскачи
криви и бодливи
всеки сий грабнал анжикламата
и дебне някъде из тишината
я е станала патаклама
леле
ще наскача такава търпана
и тогаз ей я врява
а сега ща режим
тихо да не шава
самотен стих се мандахерца
толкоз свит
чак се пита сам
ехо ли съм или съм крив
ма и политко хич не шава
не раздава автографи криви
не реве
вий срама нямате ли бе
да хвърчат мотики
а овцете мироноси
гладничко да ритат
даже и без дума
фотос няма
барем да са натъпчем
със зрителна измама
очите да изпиват сладоледи
няма бе
даже СЕО то заспа
та всичко се обърка
сигур са по морето
шляпат
и си гледат деколтета
тайно се навират тук и там
само че личи
на порното са теглили черти
и нещо все там им се клечи
броячите не лъжат
мълчат кат всички
числата играят в тишината
като беззвучни птички
а зяпачите къде са
да си гонят днеска стреса
в тая тишина първична
не казват нищо
даже неприлично.

Утре пак ще е днес

Аз не съм за след малко
до после или до вдругиден
днеска ще искам
не моля
звучи някак си просешко
не някой път
не някой ден
не някой миг
не надписан с много въпроси
ще застана с цялостен поглед
не просто намигване
гола и истинска
никакви маски
или наченки за подвизи
в картинки на спомени
утре пак ще е днес
ако не спра да те искам.

26 август 2011, петък

Следствени произношения - 1 серия по блогомерата

Маестро кръстюФ пак се измъкна от сатенените си чаршафи още в ранни зори. Затвори лекичко вратата и остави вчерашния си анфас да спи, защото беше уплашен от уличените оргии с видения. Нахлузи чепици вместо патъци в унеса си и влезна в лаптончето си да довърши нещо. Или по скоро да намести някои мисли в кости, че дано мирясат.
Още вчера беше наредил няколко скелета на работния си крот в най различни форми и космически претворения и сега го сърбяха пръстите. Другите подобни на това явление и реактивно почесване останаха на тила на анфаса, който все още спеше.
Започна леко да побутва първия. Хвана с припета и го пльосна върху розови теракоти на зелени арабски букви, половината от които сам беше измислил. Скелета още не беше докоснал пода - фона, когато се изправи от само себе си и постепенно започна да се развива в розово нежна плът.
Изведнъж маестро крътстюФ реши да провери, да не би оня заспалия и жаден за меко и топло не се беше събудил. Имаше си поставен ред и нито анфаса му...Ще го обърне да гледа наред и толкова. Само докато направи крачка и едно нежно краче му препрече пътя.
Въобще не дигна поглед, знаеше кой е. Винаги щом се отдадеше на любимия си жанр костния прототип във вселената и тя се изправяше както секс символ на лаптончевата миниетюра, румиЗузуна66итака.
От нейните поетични форми му настръхна главата. А от червените и жартиери, които провлачваше чак до неговия лаптон, не можеше да спи. Днес мислеше, че се е измъкнал.
Веднага натисна с припета първия скелет, като се надяваше да изчезне. Поне ще остане само горещия и сричков мускус, който ще опита да надмогне с една конска доза кафе.
Остави следващия скелет да не хване уруки и да не се изправи в червена дантелена епопея и се обърна.
Нещо мърдаше в ключалката. Леко тръгна на зачервени пръсти от изхвърлени вече чепици и хвана копчето на ентерПрейса. Щракна и видя само задните части ламотСкон, пак го беше шпионирал и щеше да направи фалшив порносайз. Само, че успя да извика по говорителя на блогомерата.
- ламотоСконе, ако не върнеш фалшивия материал и не направиш оригинален така ще те изографисам. Първо на задните ти части такъв череп с кръстосани кости ще сложа, че не само няма да го пляскат, ами може да не види и женска ръка. А отпред вместо на великан, ще ти сложа мъжество на лилипут.
Друг път вместо да шпионираш и да фантазираш, влез и се .....

Двулично

Мога да ва плюя на жаргон
с тон
мога и с изискан тон
като джентълмен
и като сър
и нямам ни един косур
защо ни съм кат вас
на таз скамейка
аз ни съм такъв
на трона най отгоре
мога всякак
отива ми да се изпусна
да не бъда никак кратък
и нищо да не кажа
с празно ви натискам
да ва въртя на шиш
за залък, за петмез
аз съм сербез
някои ще залепнат
други ще ги метна
с тежката си дума
аз съм горе
ще ва скумърцам кату хума
влачите ми са в краката
кво хванахти
на кривия рогата
и не усещате как ви използвам
какво съм аз без вас
но ще ви вадя с думички "душата"
къде сте вий, къде съм аз
така разбирам красотата.


25 август 2011, четвъртък

Непрочетено

Изписах се
като изпратено писмо
и отпечатък сложих
пътеките ми скрити
сърцето като клеймо
за марка
пликът отварян в пъти
пожълтял, леко смачкан
тук, там надраскан
лекичко нашепва
нима ще ме опипват
още за проверка
прескачайки през редовете
уж всичко са видели
подскачат на усещания
се приземяват в края
намокрят и залепят
като непрочетено
Изписах се
като непрочетено писмо
огледано с празен поглед
а имаше марка и клеймо.

На мама гарджето

Мислех днес да не развявам байряка. Ама нали е на мама гарджето. :) Та тоз ерген днес навършва цели 22 години. Мога да бъда мноооого разточителна в похвали, но ще ги оставя за пожелания и без да ги хвърлям ей така. Стига ми днес, че го гушнах и ахаааа се надигнах на пръсти.


24 август 2011, сряда

Хиляди

Искам да си посадя дърво
с хиляди листенца
да късам без да свършва то
да не жълтеят и да са на каренца

на всяко ще си сложа знак
усмивки с крила и сила
макар и моята днес да понакуцва пак
остатъка бих подарила

ще им сложа и гребла
от моите надежди малки
дръжката им нежна ще търси бряг
да погали островчета жалки

дори да нямам пет пари
в изгасналия огън все нещо се намира
ще сложа на всяко по няколко искри
ще са натам където тъмнината отказва да побира.

Почти профи- автобиография

Като се заразхождам тук и там все ми се привиждат висшисти. Затова днес съм решила да изпиша многобройните си професии, които нямат част от някой университет. Не се срамувам от тях, но съм считала за ненужно досега ги споменавам.
Първата си професия споменах преди няколко дена. Това беше строителен работник в МВР - строително поделение. Лепях тапети и с това се обучих да се оправям из къщи, не само с тапетите.
Преди това имам няколко месеца като сервитьор в дом за стари хора. Беше за кратко и се загуби. А и не е кой знай какво задължение и работа.
След това идва ред Родопа, или по точно кланицата. Представете си четирдесет и три килограма рошла с гумена престилка. Запасана с бял колан, масат за точене който виси на синджир и от другата страна кания с два ножа. А а а и цигара, тогава пушех. Пейзажа за работа не за пред всички уши. Пак обърках , очи.
Следваща моя и любима професия беше тъкачка. Не знам поради каква причина ми доставяше удоволствие да гоня машините. Така се казва, когато спрат да намериш скъсаната жица и да пуснеш машината по нейния начин.
Малко сгафих със здравето, но ме оставиха бригадирка. Явно съм била добра.
Докато всичко не фалира и аз не лавирах за мое здраве в чистачка.
Дано на някой сега не му се привиждат чистачки :)

пп сега съм в къщи :)

23 август 2011, вторник

Когато света угасне

Някой ден
когато на слънцето му омръзне
да изгрява
и звездите не искат отгоре
да блестят
цветята са вече загубени
вятърът шиба с камшик
последния допир
няма пътеки
водата е вчерашно изпарение
от росата
само прах без следи
когато света угасне
едно влюбено сърце
ще стигне да светне
и да започне живот.

На прицел

Винаги съм била върл противник на диетите. Все съм си мислила, че една диета трябва да се налага по здравословни причини и под лекарски контрол.
Също така начина на живот не го прави храната, която влиза. Прави всичко онова, което излиза от устата и става на действия.
А храната е само източник на поддръжка на тялото до доказването на нейната вреда с факти. Когато казвам факти това значи медицински изследвания, които доказват увреда на всеки организъм по отделно.
Не ми е ясно защо голяма част от хората си мислят, че като спрат някои видове храни ще станат тънки като фиданки. Или ще пращят от здраве. Здравето е някакво движение, спорт и гимнастика, които ние сме отписали.
А аз мога да заявя, че зеленчуците които така са препоръчани за фина фигура са доста трудни за смилане на корема. Поне за моя.
Разбирам само онези, които от малки се отвращават от месо, както и аз от някои храни. Но не и да се отрича даден продукт като храна.
Разрових из нета и намерих начин на живот наречен веганство. Не, че имам за цел да го отричам. Но да не ядеш и използваш дадени храни и неща за да спасяваш планетата на мен ми звучи налудничаво.
Планетата надали ще се спаси от това. Според мен индустрията без контрол и замърсяването на околната среда е по-голяма причина за размисъл.
После като се доразрових разбрах, че някои от тях и децата си поставят там преди да са пораснали, защото така смятат.
Дойде ми нанагорно въпреки доводите им за здраве.
А и ако погледнем животните в природата, те не ядат ли месо? С разликата, че го правят за да оцеляват и сякаш имат някаква мярка.
Също така виждали ли сте някое животно да умира зорна. Аз видях само веднъж и то от любов към малкото си, но това е друга тема. А това да си втълпиш, че като не се храниш и отслабнеш ще те хареса целия свят. Или ще станеш толкова красив, че ще те заглеждат като опулени, е някакво оазисче. Ама само за малко. И ако не се завърнеш в реалноста, знаеш какво може да се случи нали.
А колко му трябва? Малко по балансирано хранене. Здравословно, според джоба. Фитнес ако те влече и имаш трийсетина лева за карта. А и телевизора предлага упражнения и можеш да побягаш сутрин, нали.
И най-вече децата да избират сами начина си на живот. Не по наша -чужда принуда или внушение.

22 август 2011, понеделник

Десет измъдрени неща за мъдрото в нета.

1. Не е важно какво ще пускаш из нета. Важно е кой го пуска и колко е важен. Когато преодолееш това, ще мъдруваш без важности.
2. Котира се това, което всички харесват. Огледай се преди да измъдриш нещо, за да водиш войни със себе си.
3. Мъдър е този, който не е чул последните възгласи. А не онзи който се обръща да търси ръкопляскания.
4. Безсмислено е да се мъдрува по нещо, което ще се загуби из пространството и няма шанс да оцелее.
5. В десет празни изречения се крие поне една измъдрена дума. Само да има кой да я види.
6. Във всяко хубаво мъдруване се крие нещо лошо. А от всяко лошо, може да изникне литературно произведение.
7. Под маските в нета с крият толкова изненади, че и най добрия мъдрец излиза глупак след свалянето на перата.
8. В нета няма мъдреци и глупци. Има надписване до доказване на противното.
9. Коментара е знак, че мъдруването е започнало да взема друга форма.
10 Измъдри това, което ти се мъдри защото ще е долу горе мъдро. А не онова , което ти поръчват или ще се пласирва по сметка, то може и да не се измъдри.

Не си

Не си връх да се величаеш
да се снишаваш
като оня скромен синец
по мен, не си
дори и клечка кибрит
която днеска пламва
за утре няма си барут
и нея ти не си
когато те сравнявам със слънца
не светваш сутринта
и вечер с луната да си лягаш
цветето което откъснах
като мислех че ще те пренеса
не си
дори в камъчето което пак се спънах
и се заби в кракът ми
но не остана
не си и оная гола дреха
която винаги нахлузвам
да се покаже всичко подредено
като одрана рана
седиш от другата страна
не си и вересия
да те взимам днес
а утре да ми искат лихва
луничката си нова проверих
и там не си
загубих се да търся
и се скрих в не си.

21 август 2011, неделя

Малко назад

Доста назад.
В последно време се обсъжда МВР и лекари.
Ей там някъде назад във времето, аз живеех в София. Не знаехте, нали. Та бях бремена с първото си дете и вече работник в строително поделение на МВР. Лепях тапети с калфа затворник. Калфа, глупости. Ама щото е затворник а аз уж свободен гражданин.
Когато не ми беше добре, поради моето положение лягах на пейката. А Стоянчо "калфата" като робот изкарваше двойна норма. А бригадира и той свободен като мен, като ни завареше така вдигаше олелия.
Поради тази работа се обърнах към майор еди кой си и началник обект да бъда трудоустроена. На длъжността диспечер бях само една седмица и бях снета, щото нямам софийско жителство и бях оставена на самотек да се спасявам. След това научих, че на тази длъжност е поставена жена без жителство но с лични отношения с този и онзи.
Обърнах се към гинеколога си в МВР болница, полковник еди кой си / тогава болничните се плащаха от работодателя/. Влязох в отделение здрава по необходимост, като с мен там бяха жени на служители на най - различни служби и спортисти. За нас лекарите се грижеха еднакво. Нямаше вип стаи.
Моето положение премина в болнични за сметка на работодателя.
И да спомена още нещо. По случайност родих в НИАГ. При изписването имаше два букета и две кутии бонбони. Забележете, върнаха ми едната.
Какво беше учудването ми след три години . За отношение, носене, даване и така нататък. Бях вече в Добрич, но доколкото чувах навсякъде е така. Сега само от цената за избор на екип ми настръхва косата.

Не знам кой е виновен. Някои неща не се променят. Но някои са на никъде. И то към най- важното, човешкият живот.

20 август 2011, събота

Следобедни драсканици

Знам, че някой ще ме обяви за нечечистоплътник и демоде, но не си епилирам краката. Нямам косми е причината. Не си скубя и веждите. Като бях ученичка го счетох за ненужна болка. А и не мязам на орангутан. Харесвам маникюр обаче нямам. Нещо не издържат на дължина и натоварване горките. Не умея да карам кола. С една вметака тука. Карах трактор и картинг. А за кола не стана на въпрос, щото бях нацвъкала двойчици.
Ааа умея да стрелям с пушка. Затова пък не мога да плувам. Но ако има сега ей тука един басейн ще се пльосна като едното нищо. Все ще ме спаси някой, независимо че съм на еди колко си.
Също така мога и да плета на една кука, няма майтап. Някой път ще приложа доказателства.
Нямам ни една пола в гардероба си. И на това отгоре не харесвам високи обувки.
Фамилията на баща ми е Мачков. Знаете какво значи мачка нали :)) Аз разсъждавам по този въпрос след петнайсет години занимавка с котки.
Преди време обичах да се гримирам. Научих се на това когато се обучавах на народни танци, още по преди. Правех го за себе си. Скоро не съм го правила, това гримирането. Дори си изхвърлих гримовете защото остаряха. Винаги се надявам, че ще сложа поне едно червило. Ако ме разбирате какво искам да кажа.
А сега си чакам басейна, защото жегата ми размекна спомените...

Намиране

Дали са забранени
всички хубави неща
че тайно се показват
в силуети
все търсят малките места
в смачкан куфар със секрети
душата като ошлибан пътник
го тътри като себе си
камък промъкнал се
от няколко не знам
търси смъртник
да станат бивши и проклети
когато се наскита като безумница
оцеляла пристига с дръжката в джоба
седи на прага гола и несретница
няма тъмно дори за една прокоба
лекичко се обръща пак назад
да чуе тропот
вик на някакво пристигане
посреща я далечна тишина
и пак напред
далеч и за намиране.

19 август 2011, петък

Да си кажа

От няколко дена включвам телевизор. Нека да си кажа, че гледам и не го отричах на сто за да се харесам или да се присламча. Беше ми омръзнал а сега пък взе да ми доскучава от компа и взех да ги връткам. Ще гледам да игнорирам рекламите и да не се възмущавам, все едно не сме се срещали никога. Казвала съм, че не харесвам сериали. Не защото са от дадена народност. Размиват се по съдържание един в друг и сякаш гледаш един. Втръсва де. Така станаха и криминалните, които харесвах. Честно един, два сериала съм изгледала / не всички серии ще бунадясам от дължина/ . От ония които все са на прицел и все пак ги гледат. По принцип си падам по филми тип екшън и след това другите.
Да си кажа, че съм слушала и фолк. Въпреки моите одумки за "певачки". Те се отнасят за всички тия сега, които май не се стремят да пеят само/ някои не могат и да пеят/. Преди години слушахме не пластични операции и явно това ми се отразява на езика.
А иначе ако някой не е влизал в профила да кажа кога бях млада какво ми остана,на сърце преди фолка дееее.
Steve Wonder и Queen.
Все пак не трябва да дразним околните с нашите "любими" неща. Нали около не е само Аз а Ние.
И най- важното. Хората не ги деля на какво слушаш, гледаш и четеш / особено ако моето не е подобно/. Днес ако никой не ти каже здравей или как си, колко ще струва копирането и повтарянето на всичките ти "любими" неща. Това Ти на кого е?!

Призрачка

Обичам да чертая стъпки
не пристигнали
до моята врата
а може би днес си им намигнал
очаквам ги с два куфара оставяне
на спирка....ти я знаеш нали
оная тиха, сгушена и не подмината
даже нарисувах маса
изчакана
как така не свети сутрешна
покривка
има толкова изправени, свити
или прострени погледи
и стол съм сложила
от мойта сянка естествено
какво друго да нарисува
една самотна призрачка.

18 август 2011, четвъртък

Образ

Пак не бях аз в огледалото. Само веднъж да се погледна и тя изскача да ми напомни, че не е изчезнала в нощта. Винаги преди лягане се опитвам да я прогоня, поне за известно време. Идва ми в повече. Ще ми докара куп облаци с нейния характер.
Аз съм тиха и кротка а тя е буйна и шантава. Търси си правата и място под слънцето, дори и да няма шанс. И като започне, накрая излиза виновна. Така е като не си натиска парцалите, не се строява и не слуша.
Да казваше поне, добре. Защото и мълчанието е противоречие.
Кара наопаки, така се чувствала чудесно. И все и се дивее. Мисли си, че всеки има право да дрънка, подскача и да крещи ако го предизвикват. На това отгоре като загуби се връща при мен разярена да ме обвинява. Ако сме били едно цяло, нямало да е така.
Дрън, дрън.
Хубаво, че я крия от време на време. Досега да са я пратили в полярния, не я понасят. Само, че и него ще разтопи.
Какво е това сърце, бе?! Не спи, не диша, не пие, не яде. Само тупа, сякаш някой ще го чуе. Иска и се. Ама тя е инат!

Запали енергия

Запали там отвътре малка свещица
не оставяй за после
днес живота е млад, утре с грохот назад
къде е получил премяна
дали свит с поглед изтрит
забит да гледа в краката
с натежали очи смъква малки лъчи
лекува рани не в теб
на другите
помагай му рано
утре си ти да паднеш в мъгли
да не виждаш пак синевата
запали днес свещта
на сърцето в кръвта
утре ще светят за теб
във врата и премяна.

За каузата на ГЛО!


17 август 2011, сряда

Ама неща бе

Мрежи и платформи и к,ви ли не искат да ме будалкат и постоянно ме подкокоросват.
Първо се хванах на акъля на Мозилата, по нова, по бърза., ще сърфираме та чак ще хвръкнем. Да ама моята машенария е стара и не иска да бяга в сърфинг а аз тургам и тя клекна. Не ще Мозила5 и запрати Скайп на майната си. Наложи се да изпоробвам Хроме с което не си допаднахме поради нейните полицейски ограничения.
Сложих стара Мозила та се пооталожиха нещата. Ама днес иска обновяване някакво и се наложи да дрънча та да питам /щото аз много разбирам/. Дали си е пак 3,6 щото има нещо и 20. Ама неща 4 или 5 бееее, аааа.
Скайпа и той. Махнала съм всички отметки до една. Мине, не мине време и хоп. Налична е новата версия може да я инсталирате. И нея неща. Блокирва като стара машина купена днес с европейски пари...
Преди броени минути влизам в табло за управление на стадото си и хоп на Объркваща работа едно чудо. Ама какво да пиша веееее, снимах.


Лунна кариера

Нямаше сън
нито замисъл ясен
за унасяне във фантазия
само ярка, голяма и пълна луна
за поредната своя излъчена куртоазия
и в будни очи плуват нейде лъчи
като призрачни фенери
а пътят е кратък
от луната до перваза
сякаш е нейде оттатък
без грам бариери
с късче днешни черти
чертаят преки врати
да влизат в нечия сянка
бравата щом щракне
зората пристига и изтрива за малко
нейната ярка, голяма и пълна
с фантазии кариера.

16 август 2011, вторник

Десет теми за Ламот

Аз като загрижена "блогърка", реших да помогна и дано Lammoth се сепне и да се разпише. Дори и по темите, които е натряскал и все още не са доискусурени. Въпреки, че има много добри теми аз скотавчих малко по такива. Току се е раздрусал и е написал НЕЩО ама съвсем различно. Ще си изкара лиценз и ще му гледаме творческата кариера от друг ъгъл.
Та ето моите предложения които донякъде са импровизация по неговите.

1. Как да си направите голи снимки и да ги разпространите из пространството без да ви разпознаят, защото вече сте си нацвъкали мутрата навсякъде.
2. Какво да си сложите в кулинарния фотос? Рецепта за секс или гола краставица в няколко пози.
3. Как е по-красив задника ви? С татуировка на брадавица, роза или нещо друго :)
4. Накъде бягат религиозните теми, когато се стъмни и се надигне чаршафа?
5. Колко ви е мръсно лицето, когато друг започне да приказва? /пардон да пише/
6. Връзките в блогрола са като реката Нил. А в него какво имате крокодили или златни рибки?
7. Парадите не са това което бяха. /вашето становище/
8. Официален сайт за игра на покер с "наглите ", "октоподите " и недостижимите.
9. Десет начина да видите разликата на мръсотията зад блока и чистотата на небето. / наръчник за летене без крила/
10. Как да си покажете големината и разнообразието на тухлите по библиотеката, които всяка вечер я подпират при някои действия.
Уточнение: под тухли да се разбират книги, час от действията са засегнати в 1 точка и не трябва да се повтарят в 10.

Ламоте толкова мога. Но поне за кураж и бъзикня стават :D

Звезди

Защо да искам космос и звезди студени
ако чакам да политна
за какво ми е тяхната красота
неземна и без сърце

нима за миг ще съм принцеса
която тъпче всеки влюбен щрих
а погледът изправен все напред
или в небето
за още паднали искри

или ще ги кича като тапети
за година, две ще пожълтеят
от измислените си цветове
и някак пак сумрачно ще сивеят
в мъка по своето небе

може да ги сложа във ваза
като неполучен вчерашен букет
ще мине ден, някак ще са сгазени
като изгубено сърце

дали да ги поставя в забравена тетрадка
между листите да ги опъна да цъфтят
ще палнат ли огънче в забрадка
или фунийка ще духа снежинки да летят

а може покрай тях да съм забравила звездата скрита
за която вчера буйствах, бягах, даже пях
нима за нея трябва да политна
или душата да разголя със замах

да я слагам в шепи, гола
да и кажа да върви поне веднъж
да си хвърли тая дрипа, която шихме скоро
там някъде е, пътя дръж

застани душа до нечии очи сънувани
пусни две, три шарени искри
да светнат като звезди бленувани
и пак при мене се върни.

15 август 2011, понеделник

Мария

Днес ще те прекръстя на Мария
да търся повод
не че малко те обичам
и ми трябва ден
за букет от рози
просто днес искам да те сричам на Мария
ще си вътре в мен с всичките си имена
въпреки че твойто име е жена
днес ще си Мария
да те галя с поглед
и очите твои да са ми огледала
кой ли съм
оня който те позна
днес ще си Мария
да те разбера
и няма да ти трия
образа
който днес празнува
а утре ще си с другата си именна снага
но днес ще си Мария
защото те обичам!

пп: Честит празник на всички, независимо от заглавието по горе.

Ела, ела...

Не знам защо думите ми клети
се редят в рими
или нещо оприличаващо се на куплети
дори несигурни и бледи, нежелаещи победи
изплува ли едната
другата за нея се завързва, сякаш е позната
не помня предната а другата излиза
разголена и малко смачкана
натъкмявам някаква себеподобна риза
и пускам да се размечтае днес
утре ще нещо като задраскано
думите като крадци, обират част от мен
или приятели
изкарват пари черни
минават за секунда по разрошения ми перчем
и се оглеждат в огледалата две
очаквайки назидателни
излизат да заместят нещо
или рисунка на игривата мечта
коя съм аз, че срещу тях да се облещя
или да да ги кова зад скритата греда
те са непретенциозни
не искат стълби и числа
знаят своята възможност
посрещат моята тъга или дъга
и после спомен, с понякога ела, ела.

14 август 2011, неделя

Днес се халосвам да готвя

Съвсем вярно. Няма да отправям никакви закани към печката. А и командьор-свекърва днес беше в мълчание, донякъде.
Преди месец реших да се разходя из нета и да видя как да скотавча едно свинско по-различен начин. Харесах си една рецепта със зеленчуци. Първо се сепнах, че рецептата съдържа зелен боб, който аз не харесвам и не ям. Но тъй като всичко се пържи реших да се спробвам. А и бяха ми пратили един зелен и млад, че и без конци като младеж.
Днес за трети път готвя тази рецепта като я измодрих по мой начин.
Ето я и нея:/ аз готвя за 6 човека/

Около 700 гр свинско по ваш избор- нарязано на парченца.
Шест, седем пипера нарязани на лентички.
Четри домата- накълцани по на ситно.
Един патладжан - нарязан на кубчета.
Три едри моркова.
Две глави стар лук- нарязан оттук оттам/ на едро/.
Една кутийка грах- към 400 грама.
Зеления боб замених с буркан гъби - 530 мл.
Червен пипер.
Черен пипер.
Сол, олио и подправки други според вкуса.

Взимам една голяма тенджера и слагам олио на око.
Месото, което леко съм овкусила , пържа поне докато се изчисти пяната и вадя в чинийка. Слагам пипера, патладжана, лука, морковите на кръгчета или полу ако са големи и оставам да поомекнат. След това прибавям магданоза, оцедените гъби и граха и доматите и накрая месото което вече съм извадила. Слагам сол и подправки на вкус като оставям червения пипер за накрая. Когато сместа придобие плътен и не бистър вид и цвят изсипвам всичко в една тава/ да не забравя червения пипер/ и пека на около 280 градуса, да речем.

Няма си име манджата ми :)

пп Свекървата казва, че тази моя манджа не става за нищо. На не я отделно, картофки по мазно месце, а бе яхнийка... :)




За ТЯХ

Силните жени не плачат
сълзите гълтат на обратно
или ги крият в портмонето
на душата
най крайната преграда
а нея люшкат нейде тайно
пак в място необятно
Силните жени не падат
или скачат за секунда
не просят помощ от някой камък
обръщат гръб на негов удар
и пак напред със свойто рамо
Силните жени не любят
или никой не усеща
сражавайки се за простора
любовта е скрита или грешна.

13 август 2011, събота

Изтъркана битка

Всеки ден на пост си заставам
да не пускам
леко поглеждам
спусъка стискам
наоколо тишината пробягала
разхлопва оръжие
два патрона последни
в предпазител
вместо въздуха празен
назад се обръщат
не стрелят на халост
всичко в кръпки превръщат
после пак в начало да пазя
със закърпен каиш и изтъркана сабя
гоня там със замах тишината
пазя малкия връх в синевата
а в него два образа цели
това ми остава
мечти не видели.

Да прочетеш душа

Ще ме приемеш ли
с всички стари рани за лекуване
милувките остави за после
дъхът се е на сънувал
накъсан е и чака за навързване
целувката за друг път
всичките ми противоречия
ще излязат войни
имаш ли доспехи
да ги сразиш
накрая да покажеш
кое е горно и кое е долно
заспалите любови бивши
ще скочат като вихри
да се надвикват ти си като нас
близнак
ще трупаш ли при тях
или ще станеш
единак
ако търсиш само късчетата светли
ще преминеш като вихър
покрай душата без да я усетиш
една минута златна
да я прочетеш, заобиколиш
и да продължиш нататък
или да поспреш.

12 август 2011, петък

Стих без край

Когато свърша да броя ъглите
започвам точките
явно съм слабак
няма как в сметало да ги събера
пробягват пак
по безбродният ми пясък
и ме затрупват с тежките товари
слагам в джобове
какво ли да ги правя
когато се разшиват и бягат
навират се в мойте дупки
бъркам с пръчка
вместо тиня стара
излиза островче
а цвете лодка закотвило е
в бряга свойта нова рокля
играе някаква игра
тръгне ли морето ще рабера
как ще плуват две стари джапанки
с новата подметка
без да ги спират
а птичето в клетка ще хвръкне
и ще намери някаква си длан
капчица му стига
от нея какво ли слиза
да се удави
или в петна на ивици
от някаква си риза
която искам да сънувам
да и вадя копчетата
нишките лудуват а въздухът трепти
а аз броя ъгли и точки
в ириси.....

Грохот


Не камък
по късче опал дълбае
петната водят нататък
трудно падат прегради
пред остарели човешки черти
без награди
пръстите на душата
натъртено ровят
и опала топли
да пробие през него
сила на грохот
от пребитият бяг.

11 август 2011, четвъртък

Някои се мислят ГосподКИ

Знаете, че по цял ден съм вкъщи / то си личи/. Не, че нещо. Ама така ме ориса орисницата и ме натовари да мързелувам с няколко болежки, които се опитвам да забравям. Намирам си занимавки разни, като днес хвана една, утре друга и така.
Тази сутрин музата не писа и реших да си намеря занимавка. Тя като пропусне сутринта, вече на другия ден.
Та от доста време в папка ми се мъдри адреса на някакъв сайт за стихове '' StihoveBg.com". Викам да се регистрирам и да пусна нещо там. Дори не мислех да ги безпокоя повече от веднъж на месец.
Вече съм споменавала няколко пъти, че нямам претенциите за професионалист като поет . Естествено, че им изчетох правилата.
Ето тези за които ще дойде ред накрая.

"4. Не е разрешено обиждането на автори в произведения, коментари или лични съобщения. При наличието на последните моля да се потърси помощ от администраторите на сайта.

5. Не се допуска използването на потребителски имена, съдържащи нецензурни думи или обиди. При откриването на такива моля да се сигнализира, на администраторите на сайта, за да бъдат изтрити. Поделянето на потребителските имена също е забранено, както и повече от един акаунт на потребител (няколко регистрации).

6. За да бъде допусната творба до публикация, то трябва да е написана на кирилица и да няма груби правописни грешки. Администраторите си запазват правото да не допускат дадена творба по тяхна преценка. "
/ няма да пускам линк към Стихове Бг по свое осмотрение/

При копирането от блога не ми излезе главната буква в началото при което редактирах/ разрешени са 2 редакции. В публикацията или по точно в така наречените ми стихове не употребявам препинателни знаци и главни букви, стил ми е. Точно в този имаше малко. Мисля че в моите драсканицици всичко идва от смисъла, а аз съм си решила че това не е документ за съда, банката, общината или друга институция и мога да пиша както си искам без полицейщина и диктат. Дори и там няма да ми върнат документ без препинателен знак. И въпреки това ми го пуснаха стихотворението де.
Обаче в момента на редакцията за главна буква получавам лично съобщение, представете си. Ето това.

"Привет!
Относно новата творба - или с всички необходими препинателни знаци, или без нито един."

Моите препинателни знаци в тази публикация са три или четри. Отговорих и получих това.

"не аз измислям правилата
граматиката е за всички"

Ако граматиката е без нито един знак, здраве му кажи. А ако е в правилата и аз не съм видяла с очилата?! И това за препинателни знаци станало правила, да ама как и без тях.
И това го казва главния модератор на сайта, който ми пише на лични.
Аман от забавления днес. Да не си покажеш носа от блога.

Състезание

Тъгата е толкова жестока
събира си другари и кръжи
а усмивката седи си кротко
изчаква нещо силно за да продължи
тъгата е с оръжия опасни
използва трикове за да е върха
усмивката няма връзки ефикасни
моментни тръпки и някакви си две искри
затова усмивката е ценна
ако е безкористна и без замисъл
ако е истинска и на сърцето вярна
ще пресече тъгата и нейният предел.

10 август 2011, сряда

Разгащено стихче

Ша трябва да ма разбирети
аз от малка съм такваз
онез орисницити двети
са рекли, ша бъди
нищу чий милиметър и шейсе и четри
ут тугаз у наз е дандания
аку ни знайти, ша са разчуй
не е толкуз дивутия
да бъда певица дива
аку аз не съм сербез
кракъ е гьон
кръстъ гергеф
устата е бял седеф
не за тоз език
дет са пиши
айде обед е
нека си дишати
за какво ми е да знам
правуписа
кату мога да съм артиска
що ми е да смятам
сал банкноти да премятам
а с история кво да правя
фалшива
други я прудават
а с географията в мене е заету
зная пътя ду мурету
а и колекциомонирам
пет коли
модели не претендирам
мойта мама тъй ма учи
който не рабити
многу ша сполучи.

Слабости

Ще отиват в морето
да се размиват в безсмислие
за какво са тайните им клети
скрити в думи
пътища не харесвани
тайничко избърсани
там на широко няма име
да блестят, за което
от друго да излизат
не в шепа като бисери
а в земята да ги тъпчат
за неистина
тайно ще излизат
и ще умират в морето
герои не написани.

09 август 2011, вторник

Ехо от дупката

Не знам по какъв принцип се правят цените на всичките жизнено необходими ресурси, но вече не се опитвам да разнищвам, че няма край.
Днес ще се спра на единият монополист в държавата, ВИК.
Тук в Добрич плащаме една от най-скъпите води на кубик. Хайде равно, дълбоко и това 2, 80 не е толкова плашеща цена. До момента в който ти изтряскат и кубиците от общия водомер. Така и не знам по каква наредба са, само знам че има такава. Дали е съгласувана с ДКЕВР, и дали е закона хабер си нямам.
Преди време ходих в комисията за защитата на потребителя. Да пита човек за к'ъв са тия кибици. Не намерих решение, защото не е за тях. А какво са няколко си месеца с по 3 кубика общ водомер. До миналото лято, когато плащахме и по 6. Като овцете, иначе никой не се признава за такъв. Не признават и че крадат. Защото аз поразрушках и излиза така, че никъде не видях нещо такова, както ще видите от снимката.
Точно това е коза на директора, че крадците ще си траят. Другите ще плащат като поп и така няма да могат да се съберат и да си търсят правата. А ако нещо не им стигат парите, ще реват в ДКЕВР, нали са " дупе и гащи ".
А колко е законна тая наредба все пак , си остава бошлаф работа.
Плащай народе, "маймуно" или каквото си там.

пп. Преди няколко часа платих 21 кубика. Сега си търся сонда, ще пробивам из апартамента за вода. А може и друго да излезе, знам ли.

Няма да дойдеш

Ти няма да дойдеш
вратата не запя, а скърца
духът на камък е отвън
седи и чака
от вътре празно е, но не заплаква
Ти няма да дойдеш
на връвката седят две очи
от кога не са прибирани
виждат поглед
сянката мълчи
Ти няма да дойдеш
времето така нашепва
и зората също
залезът пристиква зъби
да не го повтаря
загубени усещания
без карта и компас
реят се и бягат
недокосвани и не прибрани
Ти няма да дойдеш.

08 август 2011, понеделник

Катинари



Може би ще се получи
ако са отключени и двете
излишни са
сърца от катинари
дори отворени
чакат за да щракнат.

Доспехи

Няма да туптиш
тъй бясно
с остарелите си гънки
неразбиращи стремежи
изгнила стълбица се ежи
стъпалото пропада
не те чака
нима ще те повдигне някой
повдигнеш ли се, герой си
стихове и оди
с гнус да те погалят
спри да туптиш
сложи доспехи
противочувствени и хладни
дори да жалиш
искрата ще угасне
да не се опариш.

07 август 2011, неделя

Блогокамъни

Чук, чук

ний сме розови и чисти
никак не сме напористи
ще ви зяпаме на карти
зарове, кафе и аури
ще намерим вашата любов...

я марш от тука
бездомници любливи
ние сме рекламниците диви
носим всичко
от помади, асфалт и пътища разнообразни
по тях Кариби, Бермуди
кой казва, че сме били заразни

ние за политиката, заблудата и за закона
вие гоните пари
а ние к'во, вятър, слънце
и някой заблуден чучумеронец

я г'лей ти стадо бизони
ръсят плява
сякаш някой ша им вдява
к'во ма гледате бе идоти
не сте ли срещали трол
ама аз съм с два три ника
днес ви оглеждам като Иглика
утре щом ви разузная и ще слагам Шмайзер
за накрая

от кога ви чакам на опашка
с тая ваша вчерашна закачка
си изпуснах мисълта
не спряхте за секунда с неестествения си брътвеж
аз се настръхнах от вашите грешки
наредени като пешки
ето тъкмо започнах..

тука вчера беше чисто
пак сте се сврели
и на гъсто
сякаш калдаръм ще си отварям
и за какво съм тук, вече да забравям
нямаше и да ви надраскам
ама Зори да ви види, и да ви напляска
за вас гъбата дръглива
в забрава, затворена и парцалива.

Лудост

И'згони всичките ми образи
до празно и без остатък
останалата ми обратна периферия
все твоя си нагажда
дори като светлинна точка
на заспалият изгрев
неопределен
часовете
застинали и изплуващи
на дъното на кафето
по два
правят сламена колиба
палят и заминават
пламтя за миг
и пак ги чакам
като луд, въздушен замък
да горя в него
до забрава.

06 август 2011, събота

Листата

Когато съм тъжна, леко победена или просто сега не е момента да се бунтувам, започвам да си чертая остров.
Не казвайте, че нямате такъв.
А там наоколо морето е някак друго синьо и даже няма до колене.
Не търся лодка.
Не съм и Господ, да не се намокря.
Водата бяга някъде на път щом аз забързам да стигна до моите листа от червени рози, пръснати навсякъде. Не лист, по лист. С пълни шепи събирам една камара и лягам в нея да си помечтая.

Като приказна сянака

Вие нямате дата
пристъпвате крадешком
слагате щрихи
какво остава след вас
карикатура осмивана
по перилата раздирана
с ръбчета черни
ярка рисунка
нереално рисувана
харесвана
разбъркван абстракт
окалян разнотоно
вашата диря
не остава звънчета
нито смях
само купчинки тишина
на пакети

като приказна сянка
пристигате
въздушни кули в ляво
издигате
а след вас какво остава
в аванс.

05 август 2011, петък

Десетте думи на блога

1. Аз не съм само блог твой, и други влизат тука освен тебе. Поддържай някакъв минимален ред в мен.

2. Не си прави кумир от мен нито в платформа, нито във форум, нито в социална мрежа или такава за класация.

3. Не ми споменавай името без да си писал, или поне влезнал един път на ден в мен.

4. Помни, че можеш да блогваш-пишеш колкото и когато си искаш в мен.

5. Зачитай другите блогове и ще живееш доста в пространството.

6. Не хули по-слаб блог от теб, и ти си бил с такъв.

7. Не заглеждай чужди блогове за каквото и да е, все нещо за гледане има и в мен - твоят блог или"Не заглеждай чужди блогове преди мене..."/ от Zory/

8. Не кради чуждо съдържание в какъвто и да е вид, защото вече няма да съм твоят.

9. Не ме използвай за да плюеш или омърсяваш други блогъри с измислици. Вече няма да съм блог, а жълт вестник.

10. Не пожелавай блога на друг, нито трафика му, класацията му, рейтинга му и всичко каквото се намира в него. Опитай се да бъдеш себе си и може някой ден ти и аз твоят блог да сме нейде там и някой друг да рови из нас и да прочете това.

Сметка

Днес исках да те наредя по сметка
не пориви политнали и цветни
преситена и пълна с тях, не разрешаваш
ни тихо, ни гласно да се разбунтувам
хвърлям или поне да трия
като затънем всяка вечер, пак до шия
уфтиш с мен, съгласна си
ще чистим, пренареждаме
а сутрин друго ми нареждаш
сложила пет, шест катинара не разрешаваш
метлата да стоваря
гледаш твоя изток, като изтукана птичка
ахаааа да полетиш, но те тежат нали
сякаш са измислени
но в твоят натрупан облак сутринта
не се усеща земното
чертаеш по небето образи
чак до вечерта
но с моята изранена тъга
и пак заспиваме натежали с надежда
че някой ще размести за да седне
без да ни оглежда
а на сутринта натъпкано-самотни
се караме
ти Душа искаш да запазиш образ
Аз искам да го трия
да дойде тук или да угасне.

04 август 2011, четвъртък

Маймуни

Ние маймуните
сме диви, радостни и толкова игриви
а това не било човешко
пълно било с купища от грешки
трябвало най напред да мразим
да забравим как се люби
не да душим въздуха
а по земята да полазим
да се учим веч от книги
как да ядем, целуваме
и да не мием в листата
слюнката от лиги
да я мислим за помада
дори и всеки косъм да опада
и без това си дърт маймун
щом преминеш утре на бастун
книгата не била даром
нито с обелки от кокос
ставаш по маймунски бос
да откраднеш
и беж на палма в Барбадос
на спокойствие да прочетем
най накрая да разберем
да се завърнем човеци добри
или да останем там, маймуни" зли".

Някой ден

Някой ден ще те изпия
като капчица роса в пустиня
а вътре само ще израсне
не огън
неизяден и неугаснал
лодката в ляво
леко е разбита
малко закована
може да не заплува
но приема отпечатък
Ще си отвържа
всичките въжета някой ден
за да те дишам
няма да литна към небето
някъде до теб, на милиметър
ще повървя за миг
и ще замина.

03 август 2011, сряда

Моята приказка

Тая приказка сънувам
на талази
пак нея дишам
като се събудя
в мойта мъничка реалност
пия на тънички картини
да не свършва
когато стъпя тя е тук
чака ме с нови връзки
като дете се радва
на бумтящия ми звук
нейните прекрасни топки
завъртам
без да се показвам
по моя път върви
или аз си плувам в нея
недоказано
в тъмното гукаме си
тайно
а отвън напират
тази е при някой
луд, сега
или постоянно.

Пак да помрънкам

Пак да си помрънкам от доставчика на интернет услуги. Не, че някой ще чуе. " Бог високо, потребител на дълбоко." Вярно да съм го менкала, ама са все една торба круши м.....с....
Та вчера след втори токов удар нета ми си завърна и си чишкаше на капки. Както съм казала, нямам пряк достъп до техници.
Аз от занзибар Добрич се обаждам до баш околията София,blizoo/който закупи моя доставчик/ и сие през пет ката секретарки и два тона телефона сметка за да стигна до баш компетентен оператор. Само, че аз маймуната от Занизибар съм по-умна от тоя. При десет минутно излизане на браузър, к'ъв рутер.
Предния път немой намери ни абонат, ни адрес. Сега ми разправя, че рутера не бил тяхна собстевност щото той май е причината. Оф не ми е и зестра. Скарахме се въпреки подробните ми обяснения и безпокоих младежта в работно време.
По наказателна рота ми пратиха техници сега, след поредното обаждане на сина. Не мое де...
От 15 и 30 вчера сега нета е тук.

02 август 2011, вторник

А бе две годинки, какво толкова

От няколко дена се мъдря и се чудя какво да напиша за днес. Не е кой знай какво. Някаква си две годишнина. Можех както обичам да казвам някъде:), да се направя на улава и да подмина. Какво толкова, не е човек. А и рождените дни са одъртяващо нещо. Все едно да хвана въжето и да бия камбаната, че имам доста бели коси ха ха ха.
От друга страна, някой все ще ровене в архива. Не, че като "одъртял блогър " ми дреме на драсканиците и скритите мисли, ама все пак не съм платката на компа. Всеки ден пускам по два поста да си Обърквам гостите а сега ще си тургам сливи в устата. Оф бе, щипки на пръстите.
Та съвсем официално. Объркваща работа днес прави две години от как ви е забъркала. Вас всички гости, които случайно или нарочено се по обърквате с нея.
Какво вписвам в нея ли ? Ами под редовете на написаното се чете. А и няма претенциите да се качва на някакъв пиедестал. Единственото за което понякога се опитваме да приритваме е чувството за собственост на нашите драсаканици.
Обикновен ден някакъв. А, песен има в блога. Тортите както знаете не ги умея. Айде днес да не е чужда :)

Днес пак ще почукаш
на мойта врата
през ключалката търсиш пролука
за секунди отнесено ще вдигнеш глава
няма панти дори, само надпис
заповядай,от тука.

Благодаря ви !

пп.Предпочитам да ви усещам поздравите и спирам коментара днес.:)

01 август 2011, понеделник

Различна


Аз мога да рисувам приказка
може и без воал
думите да са изчистени
като дъга след дъжд
пепел, кал да се надигат
като в маскен бал
изразите цветни
ще запристигат
може, но няма да съм аз
в затворената сфера
избрано бяло-чисто
такава съм, различна
черна, сива
понякога и с цветя окичена.

Сянката

- Стани от пода с гордо вдигната глава.
- Аз съм сянка, знаеш. Дори по перилата легнала хвърча.
- А слънце да ти подаря ли, от днешния прозорец?
- Ох, не става. Зрънце ще стоя в нечии крака.
- В светлината си така различна.
- Някои се стряскат, не от мен разбира се. От страховете си безлични.
- А защо си нямаш цвят, размер, разстояние и точно време?
- Виж сега, във всеки вътре съм наредена на купчинки и цветове. А това тук е малко отражение от което всеки иска да избяга, като от поражение.
- И вътре пак ли тъй лежиш по плочки, камъни и бодлива тел.
- О не! Вътре ме редят като принцеса, независимо дали съм черна сива или ослепително червена. На трон съм. Когато се покажа, все искат да ме пробягат и да ме тъпчат.
- Къде е твоят дом, вътре или в пепелявия боклук.
- Тук можеш да ме видиш леко пропълзяла или голяма като планински буен страх. Черна като адски камък.
Но нейде там у всеки е любовта, омразата, домът ми и моят грях.
- Как се казваш, знаеш ли? Можеш ли да чувстваш? Най вече смях...
- Имам име и всичко мога любопитке, хи, хи, хи. Нали съм твойта сянка, а ти се правиш не знам и не разбрах.