Капка

Изпиваш ме като пияница
но като капка на дъното лежа
надигам се но стигам граница
препъвам се във вчерашна греда
нагоре е хлъзгаво и трудно
макар прекрасно да ухай
поглеждам се
за миг пръста не съм си мръднала
замирисва някак си на рай
разстоянията са нещо прозаично
капан за разголени души
капката е толкоз лична
дори понякога може да лети.

Публикувано от Румяна Попова

Следствени произношения - 3 серия по блогомерата

румиЗузуна66итака още щом си отвори очите усети, че нещо не е вред.
Провери жицата. Тя беше дива личност с червени трендафили. Обаче оня бРутер като засвятка оранжево ни шепот, ни черти. А по принцип харесваше оранжево. Нали все пак приличаше на огън.Не и при бРутера. Харесваше зелените му намигвания, защото дори и на етапи получаваше някакъв , начален полигон за развиване на....
И все пак влезе, но пак нещо не беше вред.Объркващо я посрещна някакъв оранжев парцал, с насочване към нова писта. Тя не се подлъга и пипнешком намери обезличените си сърца и моливите. Само че имаш гост, не гости. Още посред нощите бяха дошли и се бяха разположили вляво върху удобните ролови хамаци.Люшкаха се и не им идваше в хубавата главица, че могат да се изтърсят, ако не внимават. Щото 66 рядко ремонтираше хамаците и винаги слагаше червени прежди с черен ширит. Офффф думи.
Първо, маестро кръстюФ. Ма той сън не беше спал да се изтъпанчи. Все един настръхнал сякаш са го гонили кучки. А той за страх бае с кости, ха ха ха. Кучка страх от кокал има ли. По добре да беше наредил няколко златни гърнета с похлюпаци.
Нали и 66 беше от същия род сладко лаещи, та не хвана уроки от ни един талисман.
Другият, който не оставаше назад с полюшването беше криЗт. Той сякаш дебнеше маестрото да не легне в два хамака и хоп след него. Само къде при него всичко беше малко отнесено и излизаше в малкия смисъл на големия край. Той вкарваше нещата повече в приказка и тя беше като наркотик, ма за два часа. После сам си сърбаше от него, щото всички и 66 де, искаха само това.
Дори след като разчете полигона и пистата си на румиЗузуна66итака, пак нещо не и беше вред. Огледа се още веднъж. Знаеше, че има и други гости и хамаците бяха за ремонт. А конците и бяха нещо в криза. Аре и тука криза. Ако разчете на всички връвките на хамака, щеше да стане баба Зузуана66дисКтака. А и никой не се оплаква от лошите и....
Я ето и червеното копче с трепкащия седеф на черни думи. До него беше и нишката не огнени срички. А зад тях чакаше блогомерата.
Да чака. Първо ще пообърка тези ранобудници и послее..
бРутера засвятка оранжево и само с крайчеца видя на тблДрола как ламотоСкон се промъква да се оглява. Явно беше се загубил в някоя шляпаща...и сега е тук.

Чума да та яде и бРутер дано. Не бе. Жица дано, празна си кат бюджет по средата на мандат. А съм....

Публикувано от Румяна Попова

Кални стъпки

Какво ли е това сълзи
на капка в чиния на душата
защо ли прибора тежи
а те като горчилка стара
стоят не прибрани
не преминават лесно
нали
а красотата и ги храни
после като сит лъжец
нагоре се обръща
всъщност
пепелта брои
на стъпки ги обръща
гази кал едвам, едвам
в своята си същност
ще отиде там с мръсна срам
с пръски от извадки
две искри ще светят там
неизгасени от тези дълги капки.

Публикувано от Румяна Попова

Овца

Ех гражданино на тая объркана държава да извиняваш, но винаги си бил овца. Все за демокрация говориш, но все в земята гледаш и стадно се движиш.
Аре изкарай една собствена мисъл или действие и някакъв положителен свършек от това. Щото сума години вече все от чужди чобани се водиш и все по техния кавал играеш. Те чобаните са едно. Само къде никога не надигаш интерията им да ги опознаеш от мързел или нещо си.
Ти свой акъл нямаш ли, бе. Сякаш някой червей ти е влязал в главата и вече си вироглав, та нищо не осъзнаваш.
Ама не се сърди, а се докажи с нещо свое . Но такова, че да не ти излиза дума на овца във вълча кожа. Дори не овца, а самостоятелна личност. Ако въобще знаеш к, во значи, да оставя нещо след себе си.
И нали знаеш, че сал чобанина спи в къщата. Ти влизаш само за миг. Да бъдеш остриган, да ти вземат агнето и да те набият, Е поназобили са те малко, амаааа... После улиците те яли.
Ама не се научи. Ако оцелееш, чакаш своя пребоядисан чобанин.
Знаеш ли, че всички се раждат за да живеят и за да умрат и нито в началото, нито в края не се вижда кой е чобанин и кой овца. Там някъде по средата има едно нещо наречено живот, къде всеки се самоопределя.
Ако решиш да си овца, ще бъдеш. И ако някой реши да те подкара със сопа , ще стане.
Само, че като побелееш и се сбръчкаш няма връщане назад, нали.
Само ще се молиш скрито децата ти да не са овце, а човеци и да оживеят.

Публикувано от Румяна Попова

Малко внимание към Кръстю

Честит празник!

Публикувано от Румяна Попова

Люлка

Да се люлея в мислите ти
искам
не само в ъглите да се
притискат
ще литнем нейде
нависоко
да паднем, искаш ли
на цветен остров
с пъстър пясък ще
играем
и като деца ще се
познаем
там очите ни ще светят като
дъгата
не кърпичка и тайната на нощта и на
сълзата.

Публикувано от Румяна Попова

История и половина

Аз за Катуница научих от коментари в някои мрежи и реших да видя к'во става чак вчера следобед, щото в неделя не си мътя главата с новини.
Всички къде се смятаха за разпространител на новина, бълваха само това.
В един момент всички бяха забравили некоронованите български "царе", които не са осъдени.
Не знам как хората ще ходят стадно пред техните домове и от там ще излязат едни с вратове с гаубици.
Да не говорим за тия, които все се наричат демократични новинарски и тем подобни. Аз от къде аджаба ще знам за ТОЯ и ОНЯ.
Само, че тоя път сеира е тука. А българското правосъдие къде само се води за такова е някъде. Примерно в Бахамите, не в миша дупка. Щото няма само един цар, а много.
А покрай използването на лични трагедии, слабости и обществена бъркотия новинарите забравиха част от скучната ни история.
Явно защото както прочетох преди малко, не са присъствали КОЙ знай кои.

71 от присъединяването на Южна Добруджа към България

А тук попаднах на няколко автентични фотоса от миналата година. Тогава се е чествало 70 годишнина.

Публикувано от Румяна Попова

Обичи човешки

Днес думите излизаха
като парцали вехти
слагах нови уж
стари ги пресрещаха
задрасквах като отминалите грешки
изплуваха, обичи човешки
душата ми натрупана се лута
прегърбена, изтърпяна
с нова, друга
днес шие новите прегради
да слага там
дали ще ги извадят
Днес думите излязоха
като парцали вехти
задрасквах
изплуваха обичи човешки.

Публикувано от Румяна Попова

Дупка на сукман

Насред село
лудо хоро, мегдан си вършее.
Млада мома, пръсти кърши
и сълзи си лее.

Не остана време
от ниви и кошари.
Да сколаса нова дреха
връз нея ергени поглед да стоварят.

Млад Стоян на мома си дума.
Не плачи Петранке, не разваляй очи
Хвани мойта ръка
да вървим по друма.

Язе те харесвам със старата ти риза.
Сърцето ти да бий за мен.
От дупка на сукман
не излиза.

Публикувано от Румяна Попова

Стълба в небето

От хоризонта изкачат пътища
разни
тъмни, цветни, трудни, прекрасни
пътника паднал с неясните цели
все търси цветни и лесни предели
достига един голям камънак
обръща глава назаде си пак
От хоризонта изкачат пътища
разни
пътник с цел ще избира наясно
понякога той е само един
изпълнен с борба
пламък и дим
накрая го чака
малка колиба
росна трева
нежна ръка
стълба за двама
небето тя стига.

Публикувано от Румяна Попова

Пилешко по Румянски с намигнат мерак

Тука на дърти години ме обзема нетипичната ми скрита страст, готвенето. Колкото и пъти да я отричам тя си идва с глада. Ако не с моя, ордията не търпи. Това, че се бях отпуснала и се правех на дръж ми шапката, така и не ме спаси от кълацането, бъркането и паренето. Яденето е отделна губерния. Наложи се да импровизирам щото народа вече неще като из миналата година. На това отгоре, все още поддържам две менюта. Едно за галамацията и едно за МАаааа, която уж всичко яде.
Ще предложа на вашето внимание стадната естествено.
Рецепта за едно по-голямо домочадие.

Около кило пилешка пържола от бутче.
Две големи кутии грах от 800 мл
250гр. пресни гъби.
Два, три моркова
Глава стар лук.
10 - 20 маслини - според големината.
Подправки, олио и сол на вкус.
Аз сложих следните подправки.
къри, индийско орехче, чер пипер, магданоз, бял пипер смлян, и "маги" с мярка че съдържа сол

За полива.
А кофичка от 400гр. заквасена сметана.
Чаша вода, че е гъста.
олио, сух копър и сол

Запържвам в олиото гъбите, морковите, лука и маслините / накълцани както сваря/ докато омекнат. Прибавям месото/ нарязано деее/ и оставям да побелее. След това слагам граха и всички подправки и оставям за 2, 3 минути на котлона заедно с подправките. Слагам си омешаното в тава и запичам на около 250 градуса. Заливам с по горната заливка и след няколко минути изключвам. В заливката по желание слагам сух чесън. Понякога тайно, че се назландисват.

Тази рецепта не е гледана или питана. Моя си е :))

Публикувано от Румяна Попова

Циклон

Защо все искате
от мене скрити клетви
неписани закони строявате
в план
дните ми нареждате
в съклети
не питате
за силата която мога аз да дам

чертаете ми всякакви посоки
но винаги завършват кръг
уж в далечната и дълбоко
все виждам вашия изправен гръб

думите ми изливате в канала
или оставяте без никакви крака
ако мога дори да ги забравя
и да повтарям вашите слова

нали не мислите че съм ви вярна
дори понякога тежко да мълча
знаете ли колко съм коварна
когато мойте думи срещу вас горят.

Публикувано от Румяна Попова

Признаци

Тъгата - аз съм там, където никой не чука.
Самотата - аз съм там, където никой не влиза.
Лъжата - аз съм там, където никой не вижда.
Лицемерието - аз съм там, където никой не е аз.
Омразата - аз съм там, където никой не усеща.

Усмивката - аз съм там, където се влиза без да се чука.
Радостта - аз съм там, където никога не е празно.
Истината - аз съм там, където всеки го вижда.
Добротата- аз съм там, където ме познаят.
Любовта - аз съм там, където ме дочакат.

Публикувано от Румяна Попова

Аз и котката

Всяка сутрин точно в пет
с котката напираме напред.
Между моите кафени капки
играем някакви игри в загадки.

Нищо, че народа още спи
намираме си залъгалчици добри.
Ластик носим в коридора
между вратите ни е зора.

Може боб или хартия
важното, че става патардия.
Котката ги хвърля на кълбета
аз помагам, слагам на крачето.

Ако взема да забравя
да седна да си драскам и да се мотая.
Настават някакви закачки
мявкане и бързи крачки.

Така докато се разбудят всички
и заемат позиции добрички.
Само, че котана вече спи
а стопанката и на компа си седи.

Почиваме си няколкото часа
и оставаме играта да си втаса.
На обяд ако някой е залягал
тогаз ни се играй и ни се бяга.

Ако замина по задачи, да изляза
мъката я влачи.
От тъга шкафове отваря, изважда дрехи
накрая тихичко си ляга.

И така до вечерта
в игри на буйнали етапи.
Аз и казвам, Суске стари сме сега.
Тя се блещи, започва да ме хапи.

Лягаме уж вече да заспим
тя бута крак и драска с нокти.
Като се събудим в пет заедно вървим
с целувки и игри, никак не сме кротки.

Публикувано от Румяна Попова

Шанс

Стамат не четеше книги. Т'ва буквите го беше пръждосал на тавана още кога трябваше да прескача демокрацията, кат татул насред селска улица.
Кой ще си фърга кирливия леф даден по милост от чорбаджи Лянос или хер Филер за артия. Все едно после да обикаля с кучетата казаните за боклук. Ама она кметицата ги е озъбила и тва си е тяхна мера и ще се мре от глад.
Или да не плати на оня скубач Неона, ха ха ха. После ако се намери мераклийка за секс, и съд за бащинство до дупка. Ми к'во са прайва в тъмното.
А така като се върне размазан от навикване в разпиляния работен ден, си пускаше Пайнер.
Надуваше с Ивана и патроните и грабваше пушката.
- Стамаееееееееееееееееее.
Няма да отвори! Пак чукаше оная дърта кукумявка отгоре. Кога я няма, непрокопсания и син режеше дърва с едни метъли та чак му опадаха космите. Сега му се подигравха на обратен. Не било мъжествено да си гладък.
Ще види тя като и засили и Азис с обичам те, ахааааааааа
И филмите не му бяха присърце, подтикваха скритите му страсти.
Все си мисли, че ако гледа криминалета ще се превърне в масов полицай без надзор и ще започне да раздава правосъдие по своему. Ще почне от ония на първия. Онова наркоманче редовно разбиваше колите пред блока. Ама чий син беше , а.
Да не говорим за някой с картечници. К'ъв мерак го гонеше. Ще запаше няколко ленти и ще ги гони до границата . Не го интересува наши ли са, чужди ли са. И без т'ва те разбират само от чуждо, не мое. А бе ще убие някой михлюзин и ще го затворят до живот.
За ония романтики чопа му беше забягнал на сто и педесетата серия ли беше ...
А беше друг Стамат. Само, че оня умря или се покри и мисли да забягва някъде където ще му дадат шанс да не е само скот, добиче или просто робот.
И той може да чете и да гледа филми. Само някой да му даде шанс за живот за да се бори за него!
Стаматееееееееееее......

Публикувано от Румяна Попова

Незнаен юнак

По калдъръма тропа
конче бяло
юнак не размахва сабя
а сърцето свое цяло
да остави своя знак изписан
невидим
с тайни знаци изографисан

очите му кат куршуми
стрелят искри
улучват в тъмнината
сенки в игри

ръцете му кат върхари
носят синева
но с допир ще ударят
страшната ламя
в душите стари

сърцето му надбягва бързо
кончето в бяг
дали ще мрази с него
или ще люби лудо
незнайният юнак.

Публикувано от Румяна Попова

Оправдателно

Да не мисли някой
че докато си спя
само стихове в редици си редя
ще бъде откачено
кошмар в рима
или фантазии в куплети подредено
там нейде в съня
ни срички, ни думи, ни изречения
само музата проклета се е прикрила
преструва се на птичка лекокрила
само чака ранобудна мисъл
проклетницата мила
рови още в тъмнината
щом усети
да мига окото на душата
завира се в думи тайни
вади касетки и сейфове незнайни
не зная как главата си провира
но знае всичко
заключената мисъл и съня от вчера
тя ги дърпа да прави сбор
аз подир нея замазвам
с някакъв подбор
накрая някак си ме изиграва
диктува всичко
и някъде се спотаява
и като погледна наще рими
уж общи
тя музата наваксала отпред
аз догонвам на буксир в дъното
облещено
сричките и пощя.

Публикувано от Румяна Попова

Стана тя, каквато стана

Още не пристъпила новата учебна година и екшъна се започна. Ха сега да видим как ще обвиним някой друг . Щото иначе ще излезе, че пребиването на съученичка и препиването с концентрат на шестокласник е нормално състояние на деня.

Иначе казано, ако попитаме по средата на учебната година кой аджаба е крив... Да питаме и то родителя на побойничката и на препилото ще излезе, че училището е виновно. Я компанията в училище ще е крива. Учителя не е достатъчно добър пазвантин. А бодигарда е бил на друг етаж.
А ако е станало извън хоризонта на училището , може някой да го нарече нормално всекидневно действие. До момента когато не стане така, че да има жертви.
Вярно е, че в училищата цари хаос. Също така има доста безотговорни учители. Или бодигарда е пенсионер и е сам за големия брой ученици. А ако те си изберат да си правят нещата малко по- далеч, става по- интересно ако нещо се случи.

Не сме ли ние родителите тези които доста преди училище имаме допир с децата. Дори да се омешат с уличната среда, поне да им създадем чувството за съхранение и цената на живота. С какво помагаме ако ги защитаваме дори и мълчаливо пред обществото за дребни на вид неща. А може би два юмрука и две чаши твърд алкохол ги правят големи хора?!
/ние се правим на кьорави, т'ва си е/

Аз си спомнян случай, който не за първи път цитирам. Две доста големи момчета се сбиват в двора на училище, обградени от кръг ученици и учители тук , там. При един невнимателен удар в слабо място, едното почина. Никой не се е намесил при започването на побоя.
Дали не е присъщо вече да се гледа всичко като на жива арена?!
Не обвиняваме себе си, нали. Дори когато станем жертва. Ние или някой наш близък. Все някой друг ни е виновен.

Публикувано от Румяна Попова

Голи клечки

Ще дойдеш ли
да пием блян
защото лятото умира
пожелано или не пожелано
зимата ще свием страстите
в ъгъла на своята камина
и който издържи до пролетта
ще цъфне пак в една
или в различни длани
а слънцето ще ни подканя
да облечем последните си рани
Ще дойдеш ли
да пием блян
да кусаме от плодовете
като стар, есенен дар
или като голи клечки в снеговете.

Публикувано от Румяна Попова

По случай 15 септември

Независимо, че моите прощъпулници са вече доста над възрастта ученик, аз реших все пак да изразя няколко предложения.

Облекло
1. Тип зебра с крила. Ако не спрат колите, да прелитат асфалта като пчели.
2. Модна тенденция от типа, ще дойда през голямото междучасие да ме видят как съм изтукана,изтукан.
3. "Армани" и" Гучи" в български вариант.

Подръчно средство за учебни материали.
1. Раница с въздушни торбички.
2. Найлонови торбички тип цветни, без дръжки и навити на 5 ката.
3. Тетрадка джобен формат и химикал с памет без мастило.

Возило
1. Кракомобил или магарешката каручка на баба.
2. Багера от бала на кака или бате.
3. Мерцедеса на мама или тате.

Храна
1. Измислена разредена закуска от соц. мин.
2. Джобни на бройка, спасявай се сам
3. Бира и цигари.

Помощни средства
1.Показалка за показване входа на училището.
2. Фуния за наливане на учебния материал.
3. Виртуален бодигард.

Учители
1. С въръзани нерви на пандели и точки.
2. С чувство за детска , обща" собственост".
3. С упоритост да прави хора.

На ученици и учители успех!

Публикувано от Румяна Попова

Кръстовден

Честит празник на Кръстю и всички които празнуват днес!

Публикувано от Румяна Попова

Изядени дни

Пак скърца като гладен скитник
не постигат дните
а следите като дамга
оставени за нечии крака
кънките нещо натежават
небето все се нажежава
а тя наплюва
дали не се преструва
на негатив
да чака някой силен и прекрасен
бял статив
четките по него да пробягат
ако им стиска
да не ги накажат за своеволие
да прерисуват песента на лилия
вместо жабешка и тинеста идилия
Пак скърца
като гладен скитник
захапва дните от нищо непротрити
чертае план с всякакви неволи
а радостите ...на нашата си воля.

Публикувано от Румяна Попова

Защо ми е

Защо ми е
да си изписвам утро
когато някой
с облак все стои
затъмнява го бездушно
тихо и самотно е
дори и буря не гърми
Защо ми е
да си изписвам нищетата
някой друг по нея да върви
не потъва
а драска с краката
неми мостове си гради
Защо ми е
да си изписвам пътя
по него никой няма да върви
освен каишки и отстъпки
посоки, камъни дори
Защо ми е
да си изписвам синевата
като е безкрайна
и толкова гори
там нейде чака слънцето в позлата
и черни някакви следи
Защо ми е
да си изпусна на листа мечтата
днес като печат да не лети
с думи е като песничка изпята
а утре друга да звучи
Защо ми е
да си изписвам и душата
кога се смее и кога тъжи
нали без думи някой ще я чака
усетил
как безпаметно кръжи.

Публикувано от Румяна Попова

Начупена

Не съм особено забавна
нали
не се смея до малката си буква
нито разголвам будоара си
само някоя дивашка сричка
тук, там неприличен крак
няма прилика
днешната ми поза
забулена с вчерашен калпак
как ще се разтварят камъни
кикот отвън
и ехо на някакъв глупак
впрочем глупачка
горчилка някаква
начупена в чаша без крила.

Публикувано от Румяна Попова

Нещо ме е тряснало слънцето

Може и да прозвуча някак като стара резачка за дърва, която се опитва да дава форма, но просто моите възприятия са малко на аркара. Просто като вървя се заглеждам и си мисля, че всеки се опитва да бъде нещо друго с дрехите които е облякъл. И като махна мекия си тон, си задавам въпроси. Защото съм твърде учтива да питам някого, дали се поглежда в огледало преди да излезе.
Не говоря за някакви си модни течения за които всеки има право. Имам предвид най вече за фигура и възраст. Особено ме дразни някоя изпипана фигура , с впит бял панталон и яркочервена блуза. Когато заобиколя да видя някоя баба със също така яркочервено червило.
Или малки момичета на сватба, с костюми с гол гръб.Що да не изпреварят времето си или да останат в някое в което си мислят че са.
Преди доста време ходих в една поликлиника. Там една баба водеше на лекар внучето/ подчертавам момченце/ на видима възраст две или три години. На едното си ухо имаше обица. Явно е достатъчно голямо да взима решения и да му се пробива ухото.
Няма да навлизам в подробности за всички ония които искат да са по модната линия, но за съжаление природата е била неблагоприятна към тях.

пп: Излизах до магазина и пече доста. Една фигура в бял панталон ме провокира. Особено след като преминах отпред.

Публикувано от Румяна Попова

Кукленско

Човек не е кукла и не може да бъде подменян просто ей така.

Дрехите на човек не могат да се сменят по двайсе пъти на ден, като на кукла.

Не можеш да мълчиш на човек, като на кукла.

Човек не стои в ъгъла като кукла, има свободна воля.

При човек не можеш да изпълниш нещата на ужким, той усеща.

Човек не може да бъде поправян като кукла и да продължи.

Човеците нямат нови модели като куклите, имат различни характери.

Човеците не могат да са всеки ден красиви като кукли.

За разлика от куклите, човеците не желаят да са подменяни и забравяни.

Човекът НЕ забравя да бъде кукла, а куклата забравя да бъде човек.

Публикувано от Румяна Попова

Целогодишно

Не те обичам
само през зимата
като изскачащи искри
а въглените в камината
да гаснат в боклука
когато пролетта
почука тука
Не те обичам
като разцъфнал цвят
от вятъра изпаднал
на жарката земя
и като летен спомен
Не те обичам
следи в пясък до вода
както е плодородна есента
и като нея
остават падащи листа
Обичам те целогодишно
в пек, мраз
бегом през моята тъга
на място за една усмивка
обичам те
дори когато дишам.

Публикувано от Румяна Попова

Предизборен гълабарник - гъбарник

Може да ви е чудно, но някъде там по таваните партиите са едно. Винаги се събират да си огладят заедно перушините и да си прелеят ятата според гражданските настроения.
Както всеки път, така и сега се бяха събрали да изгукат кой как смята да накара някой изкукал избирател да полети заедно с него. То само полета е важен, но за самата партия. А избирателя...
- Ние, казали първите, предлагаме пътища като хорскопски линии. Който тръгне по тях, накрая стига гол, бос / може и по налъми, модерно е/, гладен/ ако не му харесва да си сади картофи и да гледа овце/. Впрочем това Аз го предлагам. Ама няма да се издребнява с въпроси към Господ.
- Ние, казали следващите, ще ги направим равни със земята. Ще се научават да казвате само да, добре и така е. Няма да виждат по- далече от носа си и да чуват по-далече от ухото си защото е вредно за нас. Или по- модерно, ще са по матрица.
- Ние ще ги заровим в незнание. Леко ще преплитаме уморените им умствени клетки на възел и ще ги слагаме под бурка. Така ще ни гледат в лицето и ще мислят, че сме свише.
- Вместо хлъзгаща човешка помада ние.....
- Тихо да не ви сложим под бурката и да не извадим ятагана.
- ха ха ха Та вместо по-горното ще надничаме леко в човешките слабости и ще си ги завъртим на шиш. Дали ще са помади, корички хляб, пенсии или сапун все тая.
- Кой не скача е червен....
- Това е на бастуни, патерици ако щете и на пенсия, ама вие я изсърбахте и няма.
- Ние ще раздаваме пресни коалиционни памперси. Ако не достигнат сме си набавили мокри кърпички, тип раздяла и носни кърпички, удар под кръста.
- Спрете, всичките сте корумпирани. Държа доказателства в тайния си сейф. Някой от вас участват в престъпни сделки, а други ... Оф обърках сцената.

Къде ли е тавана...

Публикувано от Румяна Попова

Ехо

Почуках
къде е моят дом
забравих ключа
чувствам се гост
на масата очите
се излюпиха
грабнаха трохите
от вчерашна храна
да се отворят днес
в нищета
а утре на къде.

Публикувано от Румяна Попова

Малко преди 9

Куку и Таман сложи автомата на гърба и започна да се изкачва по сливата. Те плодовете бяха изпадали, окрадени или вече изгнили така, че нямаше какво да пази. Най- хубавите с печат бяха заминали за сливовица, което беше девиза и това му даваше свобода на действие.
Само тия големи шипове му деряха дочения гащеризон, направен във фабрика " Еднакви като дрянки", но и това си беше условие.
Дявола го пощипваше да облече нелегалния си дънков костюм, но не посмя. Оня щеше да се развика като заклано прасе за Коледа. Само къде, прасето ще е той. С дънки разсейвал политическия статут на тази слива. Не, че нямаше и други. Дори млади, разклонени и даваха разни еднотипни плодове. Обаче тази слива му беше определена по петилетка и това е. А на него му е все едно колко листа има и колко клонаци.
Беше на еди коя си. Трябваше само да я изкачи, да и почеше клоните, намести листата и да стреля с автомата от върха. После като слиза може и като бързия влак. Само, че оная искаше като бавния. Оня който пътува дванайсет часа и ти смъква куфарите, палтото и потта два часа след теб.
Бавно взе да се опъва нагоре и автомата леко го пляскаше по младите му мускули. Един шип се заби и кръвта му и замина в миналото.

Публикувано от Румяна Попова

Нещо като спомени

Нищо, че съм изтърсака в семейството.

Първа хванах асфалта за града, защото ние бяхме едни работни селяни. Не захлупени де.  Някой да не си мисли, че селяните не правят това,онова. Даже имат библиотека и четат книги. А като им омръзне ходят да крадат люцерна и да палят щайгите на магазина.

Аз съм и първия поет в семейството, може и в рода. 

Прописах на осемнайсет. Само, че тогава имаше по важни неща. Примерно да се крием в тоалетната и да пуфкаме цигари. Да заглеждаме момчетата и да им търсим недостатъци. После си зарових това писане някъде до някое време.

И сега на дърти години се разписвам. Освен това се разправям с разни платформи и мрежи и не знам какво. Не стига, че няколко дена мъча новата визия на Блогер, ами сутринта и мозилата искала флаш плеър. Ами слагам, ама ми натресе подарък. Някаква си антивирусна, директно на десктопа. Ма аз не мога да деактивирам от там. Е малкия син е отпуска.

Какво доживях.... 

пп. в момента пак мъча новия...

Публикувано от Румяна Попова

Не знам, но усещам

Живота е като врата за гости. Идват и си влизат непоканени. Някой с гръм и трясък те подсеща, за борба със себе си.
Следващия се промъква като крадец, влиза и обира всичко неподправено.
А друг се показва гладен и те ръба, сякаш си храна. Изяжда ти пътеките излишни до една. А между тях може би и истинската.
Някой си си идва като градинар или приятел и ти посажда цветенца за душата. А те осъмват обрани, изскубани и смачкани пак от гости.
А има и такъв да раздава дрехи. Ако погледнеш всичките си образи ту нови, ту дрипи сякаш са използвани.
И една непредвидима. Донася се когато си поиска. Никога не е в крак с времето. Като ти хване в началото на масата и ти я стиска, защото е пълна със сила. И си тръгва бързо.
Но ако пристигне по средата на живота на счупената ти трапеза се впива и чака. Сякаш залъкът ти малък и сух би я преситил.
Живота е като врата за гости. Идват, заминават но някои остават.

Публикувано от Румяна Попова

Спогодяване с печката - 1

Тази сутрин се засилих да готвя на новата. Тя ме изгледа накриво и рече:

- Слушай откачалке. Знам, че си потрошила няколко сестри и не смятам да ти се дам без бой. При мен идвай с ризница. По скоро със скафандър. Ако искаш да се погаждаме, защото все пак съм печка, имам няколко условия за да изляза в горните години за пенсия и да си ида мирно и тихо на вторични.

1. Прочети все пак упътванията за мен, дори да са написани за малоумни.

2. Внимавай с румянските си рецепти, нека са по кратички и по непреливащи.

3. Не бъркай като някой чобанин със сопа в тенджерата, а като жена с четка за лак.

4. Купи ми нежен крем за почистване, не някой пясък. Не съм петите ти.

5. Не бягай на компа когато готвиш, че ти преливат нещата. Компа няма да ти сготви, аз ще съм.

6. Не гледай натровено, не хапая. Само редовно си слагай ръкавиците.

7. Ако някой те е ядосал не си го изкарвай на мен. Аз съм глуха, сляпа и няма.

8. Не готви без да си ме включила, че няма да тръгна хич.

9. Готвенето не е игра нито война, губиш.

10. Ако се отнасяш добре с мен, няма да търсиш с какво да си налагаш изгоряното.

Публикувано от Румяна Попова

Композиция

Не искам да съм оная гара, през която влаковете само преминават. Бързи са, а аз само им галя с поглед повърхността. Докато се усетя и стрелките се сменят. А те все си гонят вятъра.
Нима си мислят, че ще им махам с ръка!
Не искам да съм пътника, който маха през прозореца и обещава да се върне. И той за малко е слязъл да изпие едно кафе.
Не искам и кафето изпито да съм. След това се качват от това поостаряло кафене и бягат на централно място.
И това място не искам, защото се сменя пред огледалото преди тръгване и чакане на перона за поредното пътуване.
Не искам и да съм пейката от перона, която още пази спомени от снощи.
А влак никога не искам да бъда. Днес лъскава и преминаваща, утре напукана и забравена.
Може би ще искам да съм болта на релсата....

Публикувано от Румяна Попова

Днес им хвърлях на карти

Тая сутрин рано, рано си изтрясках на теракота очилата и се счупи едната дръжка. Изключих, че днес е почивен ден и хукнах да ги правя.
Снощи печката издаде багажа и аз покрай очилата тръгнах да си търся нова. Аз не плаках де, нали имам алергия. Само, че дружината всяка вечер мен чака. И нали съм "бедна", пак на изплащане. А тва големите магазини са на околовръстното.
Не онова със стряскащите красавици, другото. Там не съм ходила и не знам кой въртолет кога отива. Та влезнах и нарочно насрочих докарването по късно да разгледам там мерата, че има още три големи хангара.
Засилих се да влизам в единия, ама онова дето се люшка не ме пусна. Един пазвантин каза, че ми трябвало магазинската им и хангарска карта за да стъпя вътре.Ужас за да видя някое стекче със сокчета.
Печката дойде, ама не намига да готви сама.
Аз тука се мъдря с новата визия на Блогер. Както споменах. На чернова не ми показва икони. Ама като му влезна в покана показва ма......
Поради моята истерия вчера комапа е преинсталиран. Поради грешка на младежта и грешния Уиндоус, днес пак. Даже два пъти. Чист е като сълза, чумата. Ама все тая. Затова сега се мъча с новата визия при която всичко виждам.
Нещо взе да святка и избягах. Лош Блогер.

Публикувано от Румяна Попова

Мисли на коне

Понякога си мисля тотално да се изключа.

Някак когато пожелая да си натисна копчето и да не усещам. Ако човек беше комбинация от копчета а не от разхвърляни мисли, щеше да е много лесно нали.

А те са като необяздени коне. Леко полудели. Правят каквото си искат. Ходят където си искат. И се хранят с каквото поискат.

По скоро се хранят с мен. Понякога е добре да си храна на мислите. Но по принцип винаги дъвчат лоши неща. Нареждат си какви ли не порции от тръни. А тучните поля, ливади и цветя оставят за някой друг път. Освен ако не ги смажат сами.

И ме разнасят където си поискат. Никога не са ме питали дали боли от миражи. По скоро си редят някакъв точен паваж, който се размества.

Искам копчетата, когато се завърнат от поредната си лудост. Вярвайки вдигам ръката, а те пак са препуснали нанякъде....

Публикувано от Румяна Попова

От лампите и натам

Тази сутрин уличните лампи угаснаха твърде рано. Не разбирам как са наместени, но си има начин да светят докато човек започне да вижда дупките на сокаците в през които преминава за да ходи на работа. Не, че на всички сокаци и джандеми има крушки и няма да излезе някое куче. А и вече е модно да те нападне и някой човек. А какво може да ти направи си е негов избор.
Не е като на центъра.
Скоро минах от там на бързо. От преди няколко месеца тече пълна реконструкция. В момента е с почти новия си облик. Няма такъв център в момента никъде. С допълнителни градинки, дръвчета и фонтанчета. И нова излята трибуна, естествено.
Сигурна съм, че гражданите вече са влюбени в новия център но аз живея в покрайнините.
А винаги все се съмнявам.
Чудно ми е как така се строи няколко месеца преди изборите, като същата кметица има два мандата. Последния с така наречена уж водеща/ водеща ама нъцки/.
Дали се отпуска евросубсидия за такъв голям проект на кмет от всяка партия. Защото понастоящем кмет тук е от водещата и желаещ за още един мандат.
Последно ми съмнение е, че сумата отпусната за проекта е доста голяма. Имам чувството, че част от парите може и да потънат. Казах само, може.
Както вече написах бързах и не заснех градинките. Но направих снимка на табелата с проекта. А и това ще ни остане след тези избори. Ще се любувам, цветя са все пак. Нищо, че минавам там два или три пъти в месеца.

Публикувано от Румяна Попова

Следствени произношения - 2 серия по блогомерата

криЗт си нямаше идея как ще почива, но беше го решил.От няколко дена се упражняваше за тая работа. Той не харесваше море и затова никакви палми с кокоси не му се пръкваха в главата. Да не говорим за пясък. Ще се пръсне из редовете и ще го разтяга да го събира. А в него какво има. Някакви си змии, които да се чуди човек как да изписва красиви. Не ,че нямаше да ги преобразува на принцеси, които ти висват на шията.
Не в главата. Ще те полазват и ще настръхваш като гущер в пустинята, който го е страх да не го лапнат умствено и да ходи като изпита книга, оф тетрадка.
Тъкмо си легна в хамака на личния си рол и блогомерата му намигна. Нямаше да и пуска нищо, изкусителка такава. Покрай всички свои напъни за преобръщания на клечки в красавици и жаби в манекенки тя отваряше разни пролуки и при него се вмъкваха разни маниачаки с горещи ризи. А уж само с едното око намигваше.
Още не си отворил очите и току му хвърли някой сричков жартиер в кафето. Не се давеше в кафе тая стихоманка румиЗузуна66итака. Ама това е точково преследване по скромната му идейна натура.
На това отгоре, оня папарак на блогомерата ламотоСкон винаги беше някъде и бъкаше от идеи за жълта преса и гонеше новината до дупка. Не, че нямаше доза истина за преследване от тая 66.
Но явно той си ходеше с някаква ризница и не усещаше един куп от неговите преследвачки, които искаха да му слагат печати на задника и да го правят свой символ.
А и той не е толкова злобен че да му отдели цяла приказка за пътешествия"До задните части и назад".
Нямаше си на идея как, но ще си напише почивка. Там поне за малко няма да му намигват разни усойници с по две, три ризи. И никой няма да му слага в кадър връвката на тетрадката. Оф на спортния екип. А винаги може да ги сложи в някой скрит образ, нали :)))

Публикувано от Румяна Попова

Магистрално

Мисля да се раждам пак
на магистрала
защото там е ново, истинско
и цяло
да се уча при край пътен камък
ще е чисто
като кървав замък
да работя там на въздух
без да спирам
магистрално
в болница ще се прибирам
в храстите ще търся стаж
за пенсия и за кураж
защото не били една а три
държаво дръж се
ний сме магистрали
ако си тръгнем днес
по какво бихме се прибрали.

Публикувано от Румяна Попова

Носталгия

Шезлонгите стояха цяло лято
един до друг потъркваха крака
мидички подрънкваха им слято
докато не паднаха листа

сега есента ще ги разделя
в тъмнина с вериги и в ъгли
лъчите няма да споделят
дори и въздуха който вече не гори

а на другото горещото лято
ще са стари, напукани със сламки в очи
нови ще се заравят и ще се гледат пряко
те не знаят, ще се погледнат ли дори.

Публикувано от Румяна Попова

Имам проблемче

Вчера се появи покана да изпробваме новия интерфейс на Blogeer. / аз му казвам визия/ Естествено с всичките му неща. Следях в чернова как стоят нещата. Надявам се да не приложи силови мерки и да сложи новата визия ей така, без да пита.
Аз следя всичко в Blogeer на чернова. Интересувам се най вече от редактора за публикуване. Преди две седмици като го огледах за пореден път видях, че в редактора за публикуване не се виждат никакви икони. Помислих, че е в пробна серия. След появата на покани тук, там снощи пак погледнах, няма икони за редакция на текст.
С моя "пилешки" мозък се промъкнах до лаптопа и видях че там са визуализирани.

Първо, изчистих историята поради някакъв невнимателен блокаж от моя страна.
Смених браузъра с Хром / имам в резерва/, аз карам на Мозила 3,6. Като и лаптопа е на същата.
Имам притурка на Мозила, която показва с едно кръгче опасни сайтове. Поради съвет набързо от младежта потърсих да я махна, но успях само да я изключа.
Изключих за кратко и антивирусната.
Няма резултат!
Обещаха ми довечера да огледат нещата , но аз съм припряна. А и някакви допълнителни насочвания и съвети към тая стара бракма компа, няма да навредят. А младежта довечера да му мисли.Аз само мрънкам :)))

Публикувано от Румяна Попова