Machine shuffle deep impact - Поздрав

На клипа е малкият син пред бившото си училище. И вече не е малък.:)
Поздравче!

Накъде

Накъде се запъти?
Остави си сянката тук закована. Даже не и погледна годините. Не те ли е страх. Навън няма стени да те пазят. И светлина няма такава. Да те отразява в различни ъгли. Притиска те нещо и си изгладена на ръбове. Съчетаваш се с постелята, бельото и нечий поглед. Той те е колосал до безупречност.
Станала си като пластилин за игра. Нещо като нужност променлива според желанията. А твоите са попили при перушината във възглавницата. Не само от снощи или от вчера. Сега калъфката или калъпът е бял. Някак измислено чист.
Накъде се запъти?
Няма да кажеш, нали! Досега всичко изкарваше. Разстилаше се като черга и те тупаха. И какво излезе от там. Не е стар прахуляк наслагван. Ти си го четкаше. Но от дългото ти провесване като заместител взе да просветваш тук, там. Губят ти се нишки. Сега си с продупчен цвят. Къде ще застилаш?
Накъде се запъти?
Слгаш се като малко цвте в зимен свят. Досега си била хербарий между листи от дни. И някак там си пазеше семето. Всичко друго изпада и се строши. Но то си остана там вътре.
Накъде се запъти?
Да ровиш до кръв през минало?!
Да прескачаш заключени спомени?!
И някак да се намираш. Да ровичкаш в пепел уж която е кал, а пари.
По скоро да избягаш от себе си, но до днес. А за утре не казваш, имаш си нещо наум.
Решаваш в някой момент и ...
Накъде се запити?

И някак трябва да са три

И да е тука
Вярата
ще стигне ли
да тръгнеш
за първата си
стъпка
съмнението ще изчезне
ще се катериш, бягаш
бос и в кръв
за търсеното с тръпка

като се появи
Надеждата
има там несвеждащо
нелазещо
дори повече от газещо
това ще дава ли крила

ако полети в трепети
и две искри
в ден ти светят
усещаш
това е Любовата
приемаш ли

не може по единично
и някак
трябва да се свържат
не ги разделяй
не стой на място
едносрично.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Суска пак е в обектив с таланти

От снимките по доло ще се види ясно. Ползва дамска чанта и се кипри до торбата с тютюна и хартийките/ не са мои :)/. И вестник прелиства, за обяви :). Обаче тетрадката е моя. Тя всяка сутрин ми драска постовете и аз на компа :) И чисти вместо мен с препаратите от шкафа.

Моите грешки

Какво е объркано?
Мислех те за последният залък горчив. Нещо не ми беше стигнало. И сега се докопваш. Казвам ли, че не съм гладна! Не искам тази храна. Ти настояваш, ще ми стане противно. Дали преди време си обърках съставките, си е моя грешка.Сега ще си дъвча вчерашните прегорели. Обаче няма да гълтам ще плюя. Ти не мирясваш и искаш да сменяш. Миришело ти на мухъл. Ами махни се тогава. Кой знае какво ще остане след тебе, а аз съм преситена от прегорели въглени. Първо иди и си запали огъня, че вече не вярвам дали ще има насищане някакво. И миналия път обеща. Обаче подхранваш, хвърляш две три искирици и бягаш. И къде е питам твоята прословута искра. Ти си дошла подновена с днескашно а аз ще паля, горя и може и пепел. Знам, че е в мене ти затова ръчкаш с ръжена и духаш. Колко ще ми остане накрая?
Ти ще кажеш, че пак сбърках съставките. Нали ти допълваш или посочваш и източваш две и ги оставяш да се гърчат. А сега какво, помагаш ли? Не е вярно. Слагаш глад. Аз деля моите грешки да слагам съставките. С теб няма насищане. А ти казах, че беше ми втръснала и не съм гладна. Но това беше вчера. А теб не те интересува за после.
Дали ще стана на въглен или ще светна на пламък. Ще чезна или ще бъда.
Ще гладувам и ще ме храниш със сортираното от моите грешки. Ако успея някак, ще глътна без да приседне. Ех как се надявам!

Закъснелият ключ

Поглед в ключалката
залостени мигове
трепет не мърда
ръждясали ключове
на пирони
чакат да лъснат
погледа бърза
времето гони
толкова са високо
далечното минало
сегашното идване
малко и нежно
напира нагоре
чувствата пукат
още малко
да стигнат
пипват ги леко
започва броене
улучване
в малкото време
някакво спиране
да се отвори
със закъснелият
ключ.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Страничка8 - За сенките, камъчките и прашката

- Ще ми кажеш ли как да спра сянката на котката върху скалата. Освен нея има и на маймуна, змия и хиена. Ти намери нокътя, който загубих и трябваше да поставя в окото на сянката. Ако го направя ще разбера, какво е искал да каже прадядо ми на всички котки. Обаче тези сенки се сменят и се въртят и колкото и да съм бърз не успявам. Явно като съм скачал съм загубил и нокътя.
Любчо се сети как беше хвърлял камъчки в реката и рибките бяха доста недоволни. В тази трева надали имаше камъчета. По-скоро близо до скалата ако се е строшило нещо.
Незнайно защо, но намери осем наредени като в бойна готовност. Взе първото и по змията. Тя сякаш се ухили и си смени мястото с маймуната. И Така в яда си не устети кога е изхвърлил четри камъчета докато не срешна погледа на сянката на котката и дойде на себе си. Просто нямаше начин да спре тази сянка, ако не спре преди това другите. Имаше още четри камъчета и една тежест в джоба. Бръкна, беше забравил за прашката. Хвана и опъна почернелият чатал. Даже не усети кога всички сенки застанаха мирно. Само видя как Лъв заподскача след четвъртия удар и нокътя блесна в лапата му...

следва продължение

Истинско

Искаш много.
Някак все изписват мастилото предварително. А ти си си затърсила името, там някъде в помията. А помниш ли въобще как се казваш или буквите са за камъни някакви.
Не искаш да си предмет, който вадят от раклата само да го нагласят. Някак и разум си имала, даже и интелект там мъждука. А с ритници обратно в дъното се чувстваш нещо използвана. Чувстваш се като онези на магистралата. Като техните мръсни неща в тревата. Нищо, че си в спално бельо. Само ,че утре ще се усмихваш. Все едно си щастлива. Обаче си търсиш името и някак за него място не е останало. Използвано като наречие за собственост в тъмното. И ти не го искаш, мразиш го. Или си го забравила. Може и да го криеш или да са две. Едното някак да търпи човешките слабости. А другото да чака. Ще си излезе на точното място, където потрябва. Ще се казва с Истинско.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Със Свежо сме на н...ццц

Първо, на който му е писнало да вижда тази мрежа тука да не продължава.

Влизането в Свежо е по желание, нали така. Но все пак да си кажа. Нищо, че за пореден път вдигам някаква си патардия. Оставям настрана дребните си препятствия, разбира се. Като не появяващ аватар при гласуване или да умееш да се логнеш. Бях му хванала цаката. Като ме изхвърли не логната на 5 минута и с няколко щраквания на ляв бутон на мишката на вход. Дреболийки бе.
Обаче от вчера има нещо друго. Зареждам всички редчета за нова публикация и като натисна публикувай, хоп грешка 500.Разбира се, че го ударихме на лаф мейл с един известен админ там. Към обеда бях уредена по въпроса. Не е за мен. Двата си блога вече не ги пускам там. Не искам да развивам теории защо така, защо инак. Само остана един за парлама, който излиза рядко. Въпроса е, че Прочети това ми е влязъл под кожата / нека не прозвучи като нещо си/ и все още ползвам Свежо за да видят някои неща от там бял свят.
Днес осъмнах със същата грешка 500. Има едно нещо което ме дразни, как някой публикува а аз не. Само влизам и тъпея със спамове тук и там.
Спирам до тук, че ще стане мътна ако ме хванат ония....

Малка зора

Щом усети събуждане
се насажда в спомена
трие яростно
с мръсен парцал
бърка в тъмните дупки
с напластени излишъци
изправени, като
днескашен цял
бягат призраци
с парченца от ризници
да се скрият
зад сънливи очи
търсят си смисъла
в конеца от минало
и се стряскат
от светли игри
стискат си времето
и се свиват в ъгъла
но остават
в малка мъгла
ако спира да търка
играе
и заспи там в пъзела
ще се разстелят
и няма събуждане
за нейната
малка зора.


*Изображението е с лиценз Public Domain

На сълзата

Събра ги.
И без това скритото слабо в кърпичка вързваше и наричаше за после и за някога. Самотните мигове и секунди се гонеха и развързваха защото си нямат работа, да стоят там в ъгъла. Сълзите не се бояха въпреки, че не бяха кой знай колко и не така безразборни. Даже бяха слаби и хилави и не се лееха безкрайно. Наричани скрити за някого, ей така от копнеж. Или от дългото чакане се затварят в кърпичка. Поне да намалят завиванията към възлите.
Ето, сега се показа една вляво и тръгна да търси постеля. Направи си диричка малка. Потрепери и взе да съхне, по нещо. Стресна ли се от изкуствено светло или някаква измислена лазурна отсреща, не мига и я бърше със замах. Денят все още спеше и нямаше никакво нищо. Просто падна поредният възел и тя вътре.
Толкова малка и крехка. Самотата от ъгъла скочи да развързва, но тя беше изсъхнала. Празната се опари. Мястото и още беше горещо, на сълзата.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Подарена разходка в снимки 2

Децата излязоха пак. Ето резултата тук:)

Три срещу един

Винаги съм се прекланяла пред волята на близките на починали по какъвто и да е начин и тяхното решение да дарят органите. Не, че трябва някой да умира, нали така! Посред своята мъка да се решат на такова нещо.
За мен те са герои. Като на този човек от Варна. Със себе си спасява три живота. И със силната воля на близките си естествено. Това е толкова рядко нещо, че не мога да не го забележа сред куп новини. Нещо като бисер сред по- честото от това.
Бебе оставено в чанта във фоайето на болница. Може би е останала искрица от нещо си, че там ще оживее. Този път не е под някой мост, казан с боклук и не е помирисало тоалетна. Но си остава човешки живот в излишък, нали е изхвърлен. За него са се потрудили някоя нощ безразборно и без смисъл.
Един спасява три живота, по- много труден начин. А някой с лека ръка поставя човешкият живот в чанта във фоайе. Да не гадая какво е мислил.
Но фоайето не ще да е късмета.
Един живот е бил на ръба по нечий собствен избор,невнимание, по съзнание, съвест, социална обстановка или държава. Или какво друго? Защо?!

За нея през думи

Да метна с ръка и да кажа. - иди си. Мислех, че става. Ще ми бъде по-лесно без нея. Ама, че мисъл. Сякаш беше прашинка, която да чукна с два пръста от ръба на яката.
И прозорец отварях, сякаш бяха наникнали куп перушини. Да отива и да кацне на друго място. Пак с моите сбъркани мисли си мислех, че може ей така като пролетна птичка. Тук е студено и да отлита, да свива гнездо на по- топло.
Като лягах и казвах. - да я няма тук. Но напук някак си вилнееше в съня и си създаваше друг свят. А сутринта скромна и тиха, пак с мен. Май не можах да я изместя. Между тъмното и утрото се настаняваше като у дома си, много по будна от мен.
Беше толкова слаба и нежна, не можах да и откажа а и не беше трудно. Когато порасна, какво?! Не успях някак нито да я приема, нито да я изгоня. И сега, всеки ден е излишък или пък много. Само аз знам, как е! А и тя си е повече кротка, когато взема да и надраскам няколко реда. Казва, че я възпявам. Много възвишена дума, не разбирам от къде я намери. Даже не знам от къде дойде, тя. Но иска да остане и се бори с мене за своето място. И аз доста губя. Сега аз слушам и е тихо пред буря. Някак за по лесно пак драскам думи, за Нея.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Цветове

Изхвърли всички мръсни парченца, бършещи с поглед пода. Бяха във вчерашният безпорядък. Покрити с лекета на използването. Сраснали някак с преструвка за хубаво.
Въртя се. Мушна негатива в джоба. Не го премахна да изчезне. Не ставаше за сенчеста заплаха. Изтъркан от използваните чувства. Слаган като лице, образ или лик на търпение. Сега нагънат, начупен и намачкан от предишното харесване. И в него само сянка.
Не, че не могат да се видят малко цветове или малки рози. Отвънка си е същата картина, даже по- грозна. Изрезки от години тук, там. Белези от набраздени часове.
И някак надрасканата самота е оставили петна и удари по периферията. Почернелите ръбове стърчат като разголени същности на сутринта.
Другото си е невидимо. А отвътре кой ще моделира?
Загадка за невиждащи!
Има някой. Само временно изкача за малко.
Отива там, където си поиска.
Влиза там, където е желан наистина.
Остава защото иска, не насилствено. Дори може би за малко.
После пак ще си остава грозно, някъде отвънка. А къде ли е неговата истина? Някъде навътре. Където си поиска. В цветове, каквито си поиска.


*Изображението е с лиценз Public Domain

ЧРД GLOXY _ FLOXY

Днес един специален човек има рожден ден. Впрочем Приятелка с главно П. Затова не може без маса. И ние ще бъдем деца днес, нали скъпа:)
Тъй като я познавам преди блогове, могове, сайтове и класации и разните му там. Само в оня лимон /оф айде/ , ще трябва и музика. Тя е важно нещо днес.
Честит Рожден Ден!

Страничка7 - За Лъв и златният нокът

Отвори си очите. Намираше се все още под дървото. Явно беше заспал. Няма сега да си признава пред себе си за някакви си слабости. Нещо не беше наред. Чудеше се какво. Разместено или неизпълнено, човъркаше го. Огледа се, Лъв беше изчезнал.
Зарови за някакви следи. Лъв нямаше да се даде без бой. Все още беше заразен от сънят си, ама гора е все пак. А той сякаш беше потънал и нямаше начин да тръгне без него.
Изведнъж забеляза оранджев косъм на дрехата си. Бил е под носът му, а той загуби сума и време та се упреква. Взе го и го сложи на монетката която неговият верен приятел беше намерил. Тя се завъртя, косъмът се сви в кръг и само върхът му показваше някаква посока. Натам нямаше път, пътека и дори стъпки. Само високи храсти и бодили. Въобще не се двоуми. Нищо, че беше бос и не знаеше на какво ще налети.
Тъкмо скочи и търсеше място за краката си, все пак нещо се заби в петата му. Нямаше кръв. А и да текне, не смяташе да врещи въобще. Обаче му пречеше и седна да погледне. А не беше от търпеливите. Когато нещо му бодеше си го махаше сам. Вдигна крак и някаква игличка светна.Посегна и тя падна в ръката му. Тъкмо оглеждаше и се чудеше и чу глас зад себе си.
- Това е нокътя на прадядо ми. - беше Лъв. Сега ще ми кажеш ли...

следва продължение

Ех тези очи

Промъкват се
само нежност
и усет
с цвят на чувства
леко примигване
малко в далечното
но със зов
ех тези очи
идват с утрото
като лъчи
кръстосано очакване
вързано време
всичкото за някъде
специалния поглед
оня, без граница
ех тези очи
все в привидяното
като призрак изпращан
по тъмното
не погален наяве
ех тези очи
толкова очаквани
промъкват се тайно
и остават
с погледа на изчакване.

feedbg.com премахнете RSS на блоговете ми

Преди време реших да се регистрирам в този сайт или каквото е там. Като изчетох всичките им неща, регистрирах се най- нормално с имейл, адреси и емисии на трите си блога. За целите за които трябваше тънтири, пътнтири и сложих техен банер.
Преди няколко дена реших също така нормално да прекъсна връзката си със сайта, като за целта трябваше да махна банерите. Да ама не.
Смених си емисията с FeedBurner, но са копирали новата за която съм поставила забрана и в трите блога.
Писах имейли. Смених заглавията на блоговете със следващото по-доло за да забележат, че не желая да ме публикуват.
" Премахнете RSS на този сайт от feedbg"
В момента са ми изтрили профила. Преименували са ми блоговете със заглавия на налучкване и са улучили само единият.
В техните така любезни приветствия пише:

"Ако притежавате уеб сайт или блог, чрез feedbg.com вие имате възможност да добавите RSS емисия от собствения си сайт ...."
Кой е собственик на блоговете вдясно на които прилагам снимка, защото все пак за feedbg се иска регистрация. Там пише Анонимен /изтрит както казах/, до вчера Rumi 66.
Защо разполагат с блогове и сайтове както намерят за добре? Защо стана така, че вместо някой да използва мозъчните си клетки, копира или за по- бързо си взема емисията и си прави някаква мрежа.
Ако е в честни отношения и допринася поне малко за тези които все пак са драснали, написали или снимали, става.
Някой ще вземе да "гони Михаля" за един блог, по закон. Имат коз, нали! А и блоговете и сайтовете си имат собственици все пак, не някакви Анонимци.

Подарена разходка в снимки

Подариха ми разходка в парка, но в снимки :)

Стара кола

Като закъсала стара кола, попаднала в дупка. Все слага фарове нови, някак не на място. На сбръчканото цяло да лъснат и да се изживяват като въглени и да тлеят напук.
Там в дъното си блещука и пушек излиза. Каква е тази дупка, че не излиза. Стига до ръба, оглежда се и се връща назад.
Не потъва в тиня. Някакъв малък скрит свят. Намислен с цвят и път без завои на възли. С вода на сини пътечки и лодка за двама. И храна от неизядени чувства. Кормило си има от четри ръце. Маса с неприбрани целувки, по средата. До тях две чаши ласки с кафе и няколко не загаснали от нощес звезди. Само чакат да светне.
Като закъсала стара кола, попаднала в дупка. Но не точно така.
Слага си фарове нови, но не излиза от там. Защо ли?

По пътя

Избираме скорост
и бясно засилване
имаме много
или малко сме искали
изхвърляхме
разчленените мигове
и пейзажи се въртяха
на кадри
сменяхме уж
а обличахме същите
мръсни корсажи
не натиснахме спирачка
презрамките сиви
се впиваха
и падаха спомени
като олющена
счупена рамка
сега боли
стъклата на грешките
се забиват
колко ще спрем
и ще чистим
без кръв да проливаме
има ли време
да бръкнем за малко
да наметнем
нещо живо
не така жалко
не начертан полет
на пилота
все пак ще спрем
в оставащите картини
от живота.

И днес

Земята
и днес поема
своята посока
слънцето свети
вятърът тихо
си духа
нощта и денят
се сменят
само ние
все се разделяме
отгоре горделиви
отдолу душичките
клети
като отворим очи
все не знаем пътя
или се маем в себе си
като решим
там вече заето е
някой се мисли
че е калъп
така е точно
всички след него
да се наредят
като нещо поточно
друг тъне, безличен
в безразличие
не е тука
в един негов свят
не му пука
за команди, борба
обида, сълза
има партида
много пари
куп лъжи
себе си вижда
в някакви високи неща
трети излиза от рамки
не признава забрани
нито сопа за връщане
не търси последовател
ако намери приятел
повдига паднал без полза
без залог
да го вкара в най тъмният рог
той просто така
както вчера и днес
даже и утре
ще подава ръка.

Queen-I Want to Break Free (Live at Wembley) - Поздрав три в едно

Поздрав за тези които номинираха, гласуваха и за трите медала на моите три блога. За всички гости които влизат. Какво са едни виртуални нещица без тях Гостите, нали:)
За хубавата слънчева събота и усмивките.
Поздрав!

Игра

Ще играем ли
аз скрита в тишината
на вързаното разстояние
ти ще ме разтягаш
ще си протегна сетивата
да видя пръсти
а ти навит в тъмнината
ще се скриеш
ще меря, режа черновата
понякога ще трия
когато връхчето се счупи
ти тука
и само тупа, тупа
къде са редовете
при моите ръце
ще играем ли
да се покажа
да свия всичките
излишни
да излезеш в светлината
и оня ритъм там
да драсне острието
нека да започне
и някак без да свърши
да смеси цветовете.

И пак за котката Суска

Венец

Какво спечели
омаза всичко
сложи шипове
затрупа цветята
техните истини
затвори
червени очи
сега се мислят
за бурени
пълни с лъжи
с плюнки и напукани устни
там до вчера усмивка краси
сега лази черно
расте без умора
бившото цветно
се кълне
да е верно
отдавна ли пускаш
семе да дреме
за гюрлюк
или само за миг
да погледнеш и плъзваш
всичко блестящо
угасва
не се задоволяваш с очите
да мътиш сълзите
изпразваш всичко
пъстро, светло
цветно или добро
някак всичко
на теб да прилича
тъпо и никакво
понякога даже излиза
да се покаже
гнусен червей
и лази
който се мисли за център
когато се изравни всичко
на черно, с бодли
смяна
трябва ти жертва
казваш се злоба, нали
влизаш като приятел
при откъснато цвете
излизаш като, предател
какво спечели
като превърна още едно
в пепел или в нищо
камара в шипове
кефиш се
бившо цвете да боде
да ръмжи и ругае
и рита
дори и теб да признае
ако цъфне ярко червено
и прелетят пеперуди
друга жертва
слаба и смачкана
без да усеща
с лъжи ще повдигаш
днес, а утре
дали бодли ще си сложат
или красив и пъстър
венец
имат избор
какво да положат.

Страничка6 - За пръчката и опашката

Огледа се и посегна към един клон. Не му трябваше въже да стигне където си поиска, а и не бързаше за никъде. Тъкмо се хвана и усети, че се изсухля. Падна в някакво сухо сено и не усети нищо повече.
Събуди се завързан в една кучешка колибка, сякаш направена тъкмо за него. Бяха му сложили и нашийник. Там в ъгъла имаше една стара ламаринена паничка. Полекичка се огледа. Наоколо се разхождаха кучета и котки на два крака. Имаше и други колибки, но не успя да ги разгледа. Дойдоха две малки лигави кучета и носеха пръчки. Тъкмо посегнаха да го ръчкат и зад тях и се появи татко булдог.
- Я не така деца. Вие да не сте човеци.
Мислеше си, че това е всичко и хоп леко подивели котета се спряха отпред.
- Хей, накъде му е на тоя опашката да я разтеглим. А ей там са му ушите поне. Тъкмо ще заприлича на магаре.
Само видя как Лъв застана пред дупката и затвори очи...

следва продължение

Колко

Колко път извървя
на сън
приказка някаква
ти бе принцеса понякога
после се превръщаше в просякиня
ставаше и обиновена жена
той те гледаше от толкова близо
ти потъваше в звън

колко път извървя
по изгрева
да изпращаш надежда
и да поискаш такава
да уловиш някакви стъпки
и побутване леко
като поседне до теб
само за някаква си минутка
да сложиш ръка
и да устиш
как тупка

колко път извървя
в мислите
прескачаше граница
тъпчеше синори
да протегнеш ...
да разбереш
тука е празното
и да я свиеш в юмрук
мислите са безкрайни
той е някъде там
а ти си точно тук.

Малко слънце

Дали листата са души
пожълтели от своите пътища
капките от горе, не спират
те пък са сълзи
или остарялото се изхвърля
и умира
като изгоряло
несбъднато, ненужно
но сякаш ни е мъчно
и малко тъжно
все тъжим за назад
а за напред
затваряме очи
и плачем скришом
за сенки в жълто
напред са някакви лъчи
дори сега да зафучат фортуни
изпадаме в преспи
и някак ни остава
малко страх
дори не изриваме
да минем
камо ли да мислим
какво ли нещо се е свило
някъде под тях
и се тресем от студ
без да потърсим
нашето малко слънце
вътре
то винаги си грее
някъде от тук.

BOLERO-RAVEL - Поздрав

Вътрешни сметки

Добре е когато се видиш в сбор. Да си мислиш, че значиш. И все ще събираш дори само до две. А накрая излиза, че си едно събираемо. Не нещо значително и някой да реши малко да те попази. Току му хрумва да те извади. Започваш да се търсиш в някаква разлика. Дали е останало нещо? Просто вече си малко или някой те е сложил на нулата. Дали без да усеща или така му харесва. Преди беше самотно и все си искаше уравнение. А сега в тези скоби ти е пак така. Уж се умножаваше на сърца. После беше на степен. Може да ти се е струвало, да не разбираш от тези неща. Сега си извадено леко встрани. Е и повече и някак си като празно. Не знаеш дали ще те включат, а за резултат не мислиш. Дори не знаеш какво ще си. Дали единица, или пак ще те оставят на нулата.
Ще се научиш след време. Когато дойдат другите знаци и твоето място в едно простичко не уравнение.

Кафе без рамка

Изхвърли безбройните си рамки и някакви презрамки и се изсухли от топлата постеля сякаш имаше тръни. Какво ли имаше в отминаващата нощ за да я гони със заострен нож. Назъбен и настръхнал от бъкащи от вътре тайни. Те се бяха проснали в съня да стават на реалност, затова се стресна и подскочи. На сън си беше една грамадна фантазия. Изръчка я със събуждащата пръчка и я подгони. Плъзна се по ръба на чаршафа и тупна във заспалото все още утро и стана на зърна от мисли. Сложи ги в джезвето да заврат, като в любовна нощ. Всъшност сякаш изсипа всичко нощно и скрито в кафето. И го подслади с две лъжички тайни, малки. Бавно, на малки глътки. Вече не насън. Стискай си нещо или искайки да стиснат нещо. Какво ли?!

Дандания в жабешки стил

Мръкналото тръгна за пижама
дрън
затисна ръцете
ма и двете
мислеше си да сънува
пак любов
изведнъж побеля
от оф
някаква си жаба
кекерица
се надула, голяма
като паница
какво ми носиш бе
идиот
уж беше помощница
за децата
после икономка
по хорцата
хойкаш
уж прехрана да изкарваш
някакви крастави подобия
докарваш
тука ми нареждаш
ще ставам мюсюлман
или мормон
защото една жабка
не била наредба
за твоят дом
само че не си познал
наредила съм до вратата
точилката и метлата
не ме интересува
къв ще ставаш
когато изкуфееш
или оглупяваш
в тази къща
аз ще съм си жабка
ти мен ще гледаш
или децата
най вече пътя
към гората.

Цвете в огън

Може ли да бъде днес
да цъфне
или грешно някакво
гори
половината е цвете
което иска да се разлиства
да го поливат
галят
очите му да светят
другото, остатък подпален
все скача и гори
грешно тлее си нещо
всеки пламък издиша
пали дори кишата
как ли цветето
и някак с грешното
се смесват
няма нито едното
да се дели на другото
къде е нежното в огън
дали ще пламне
на пепел
докоснато от някакъв
жезъл
или нещо там ще живее
от цветното и грешно
ще ври, кипи
какво ще има накрая
от смесването
дали
ще се сътвори.

Страничка5 - Трите въжета

Щом го достигна, Любчо извади връзките, но като си вдигна главата то някак си си беше на мястото. Едната връзка се изухли и падна а другата се завъртя все едно баба му въртеше вретеното наобратно. След като спря се раздели и от ръката му израснха три въжета и си избраха посока.
Едното започваше от облаците и стигаше до земята. Другото пак от там започваше но загадъчно беше прекъснато преди да достигне до доло. Третото беше най-чудновато. Навързано на възли и твърдо като клон беше изпънато напред.
Това си беше уловка и ако сбъркаше нямаше да разбере даже, защото можеше да слезе както се беше качил, по стеблото.
Първото го подканваше да слезе на земята, където винаги е бил и всичко му е познато. Там рядко можеше да сгреши и знаеше как да се пази.
Второто го привикваше нагоре. Някак си мислеше, че за там още не му е времето. Но все пак.
Третото му даваше пряк път за някъде. Никога не се е страхувал от високото, а и така нямаше да се препъва. Но неизвстното все пак си е сковаващо.
Любчо се огледа и посегна към...

следва продължение

Врата незаключена

Днес пак се приготви. Още беше тъмно, но се изтъкми пред огледалото в себе си. Но там усети едно припряно тупкане, а другото... Не гледаше да се помаже в сенки и гримове, разголваше се.
Първо изхвърли копчетата от въпроси, толкова са излишни. И как да отговаря, когато вече беше някъде другаде. После прекара пръст през илиците от задръжки, оряза ги. Бяха като тръни и бодяха всеки път когато помръдне. После изхвърли ризата, своята маска. Остана онова, което никой не виждаше. Кой казва за някаква вуняща плът, кожа и косми. Това всеки го има. Разхвърля си го на изтупване. Даже в чувала с боклук се намира.
След ризата махна другото аз. Остана по-истинска. Само леко я изми. Пак се беше свила с петна от натрупване. И сега някак леко затупа.
Днес пак се приготви, пред огледалото в себе си и остави врата незаключена...

Котка в бели чаршафи

Пролука

Веднъж се отваря
ритници от думи
блъскат и стряскат
ласка отвън
за бравата
погледа чака навън
няма звън
някакъв страх
прах в очите
идват лъжите
няма ключ
загубени срички
вместо чувства
изрази вързани
стоят на вратата
хлопва на чакане
остават в мрака
пролука пропуква
там на вратата
чакане
какво ли ще чака.

Срещу съдбата

Кой те начерта. Казва, че тука ми е мястото и точно този път да избера. И някак да е подписано, че не трябва да се бяга от това.
Глупости.
Не те признавам съдба. Не може да вляза днес и да не кажа. - какво правя в лепкавата кал. И да не искам да изляза. Да измия натрупаното днешно и някак да помисля и за утре, макар и малко да е грешно.
Когато се събудя да не се препъвам в поредната изпикана локва, а да я заобиколя. Или най- добре да видя кой е свършил тая мръсотия.
Някак си да преминавам по друг път, не начертан. Когато знам, че в този ще потъна и може да не ме издърпат. Защото някаква си там съдба ме завъртява като пумпал.
Да се захвана за сламката която съм открила и съм направила минималното усилие. Ще обвинявам себе си ако се счупи, а не някакви разнасящи се линии.
Защо да тръгвам да я търся и да гледам дали пише нещо или е празна.
Може да седна аз да я напиша, да рисувам. Или по добре да тръгна ....
Да потърся нещо за което живота ще бъде в някакъв не измислен смисъл.