Моят връх

Този връх и днес ще го изкачвам. Вчера там някъде белязах със черта. Премина ли я дори да съм провлачена от умора, ще си изхвърля чувалите с потта.
И сила нямам да говоря. Защо ми е да гледам все натам и да се боря. Все има камъни пръст, събрани от някаква си мъст. Чистя и събирам на камари, но някой пак ми хвърля където си завари.
Аз изглаждам раздраните си колене и изправям свитите си рамене. Вдигам поглед там нагоре, виждам нещо в обзора. Дали е претеглено от вчера и аз когато стигна нависокото, каквото търся ще намеря.
Но пак се мръква за поредното завиране и се връщам за малко в моето си спиране. Така чертите се увеличават и сякаш върха се отдалечава. Или аз си мислех че е имало такъв. Да проверя живеца който ме повдига, дали е свързан с верига. Но той е там. Затова и до днес си търся своя връх. Къде е, все още не знам. Продължавам да изкачвам дори с някои изменения. Живеца вътре не остарява, и не търпи отрицателни попълнения.
И там ще стигна, дори да е измислен и намечтан. Без да мигна ще го напиша този връх тъй голям... . И после с оня поглед на моя блян, от който всеки мой сън е все пиян!

Публикувано от Румяна Попова

Объркваща годинка

Когато не се знаеше смисъла на блога, тя не съществуваше. Бъдещата и стопанка се е слисала, решила да пропише. Не че не го е правила в някакви тетрадки. Но и се струваше като отминало с някакви забрадки. Реши и тя да се курдиса на компа да е модерна, не че му разбира за да му е вярна. Там ще си драска и нарича някакви изречения и свои мисли които няма да забрави. Все нещо имаше да се подрежда , думите все бягат. Всяка влиза и излиза в каквото си поиска, затова се подредиха в блог Объркваща работа. Но и сега приличат на копчета без риза.
Но въпреки нагъгрената панделка, сплетените думи, изядените букви и още куп невзрачни навързала дойде ЕДНА годинка, и каза.
- О Объркващo ти порасна вече, изправи се и тук ела. Днес приключваш с бебешките страсти. Ще вадиш брашно от думи. Нека са специални за трапезата, стихове от пасти. Ще объркаш гостите добрички за пореден път, но със червено. Остави за друг път дребните сълзички. Друг път ще се мръщиш, по- за малко. Ще е жалко в този ден да свиваш вежди. А и често сменяш своите одежди. Вече си голяма и често ще се налага да извадиш, е е е е онази усмивка ти приляга.
Благодари на всички Гости които бяха с тебе толкова добрички. За тях и торта днес ще има, нищо че не си се упражнявала в кулинарство цяла ЕДНА година. На върха и ще сложиш своето начало за да не забравиш колко черно има да измиваш и да го забравиш, и колко много бяло да възпяваш. И да си останеш същата когато стана ДВЕ, чу ли. С една единствена промяна, че имаш думата в себе си, къщата, блога или тетрадката Объркваща работа. Защото ти си си на своята площадка!

Публикувано от Румяна Попова

Свободата на пилето

Затова летя пилето. Да свърши полета си и да тръгне след лебед, изправен и горделив. То беше проскубано и искаше само милувка. Когато си помисли че вече е под крилото му, дойде буря. Лебеда беше силен и тя не го искаше. Буташе него, и то се клатушкаше. Падаше и си ставаше пак точно зад лебеда. Вече не летеше, научи се да плува. По- края на вълните му, но той не се обръщаше да му види погледа. Само гордо напред. Ако случайно едното крило на красавеца го докоснеше ей така по-задължение някак егоистично, беше случайно. Как бързо усещаше че се оголва, проскубваше се още.
Но пилето взе да се променя. Не че не следва лебеда. Само че не така загубено. Ще променя себе си доколкото може. Не иска вече да се срамува че е проскубано, а някой да му приеме голотата. Сега ще потърси дърво и ще се опита отново да полети за да достигне върха. Ще усети небето и ще докосне свободата.

Публикувано от Румяна Попова

Объркани филмови мисли

Дали има нещо объркано не знам. Но още като малка си падах по приключенията, екшъните и фантастиката.
Първият филм който видях в киното и то лятно, беше Златото на Макена . Вторият който намери трайно място е Индиана Джоунс и храмът на обречените. Щях да забравя и старата версия на Междузвездни войни. После се излюпиха кабеларките а филмите от киното започнаха да излизат по-тях. Вдигнаха и цените и за мое неудоволствие си гледах в къщи.
Тъй като не съм по-запомнянето ще се опитам да си спомня тези които все пак съм гледала с удоволствие. Терминатор-без последната част, стана ми банален. Танго и Кеш, Ченгето от Бевърли Хилс, Внимавай че мама ще стреля. В тези филми както и много други има няколко мои любимци Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Кърт Ръсел и Еди Мърфи. Въпроса е че имам още, но не помня имена и заглавия.
А миналата година като влзох в света на нета и научих за Замунда изгледах всички части на Хари Потър и Властелинът на пръстените. Вдетенявам се вече.
Да си призная, за толкова години изгледах два сериала. От коя държава все тая, но бяха доста дългички. Сега ако седна пред телевизора се спирам пред някой криминален. Работата е там че така взеха да се повтарят че като чуя месторестъплението са зачудвам само в кой град ще бъде.
И Замуда не поглеждам в последно време. Или аз се променям или всичко стана еднообразно. Обаче гледам сина се зазяпал в някакъв приключенско фантастичен сериал, може и да опитам. Нищо че харесвам да видя начало, действие и край без никакво протакване.
Объркано или не сякаш няма да се унасям по-телевизора да се оправям с филмите си. А и не вярвам да намеря кой знай какво там.
Преди време харесвах да стрелям с пушка по-мишена, но това е друга тема.

Публикувано от Румяна Попова

Нечувана песен

При него ходиш вечер.
Сега си плувнала в черти, но ги събра и ги изпи. Завъртя се около себе си и се разпиля на остатъци, по-тях горещи отпечатъци. Нямаш спомен за цвят, вид или поглед. Тресеш се в себе си и идваш аз да ти съчувствам. Помислих че си болна. Ти винаги си била дребна и сива, но волна. Тръгнах по- изгрева да надникна в твоите стъпки и ако мога да погаля изгорелите ти пъпки.
Настръхнах само от погледа. Докато се усетя се унесох в тупкане, понесох се в нечувана песен. Как се обърнах и при теб се върнах не помня. Сега някакви звуци или тръпки. Леко те гушкам и двете се люшкаме. Още малко до края на изгрева ще я стискаме, нашата нечувана песен. Така сме мечтали и искахме. И когато слънцето покаже своята сила, ние ще я скрием. До друга някоя нощ и изгрев в които ще си я чувстваме. След това ще я свием на скрито. Пак ще тръгнем! Ти напред да поемеш силата. Аз по-твоите стъпки, да събирам ноти от тръпки.

Публикувано от Румяна Попова

Буря ли е

Мълния присвятква в епизодите. На единия в началото гърми, а в карая се угася. Раздира тъмнината на насоките и те поемат да преоткрият себе си в светлината. Капките усетили си времето се плъзгат по нагънатите блянове. А те изправят гръб до вчера згърчени, ожаднели от натиснатите прагове. Забравени остатъци в пороя захванали тупащите салове. Пътуват необърнати в завоя да постигнат целите си дялове.
Заключили овладяното течение в пристъпи на вързания бързей. А той укротен се спира в себе се и се прелива в завързан възел. Събират се брегове и ще изчезне някъде водата. Изпита някак си бързо да направи пътека в дълбочината. Облаците разпилени по-пътища, ще се завият за да се покаже яснотата. Някакви си усмихти и горещи тръпки ще си полегнат и ще се покрият.
Събраните звезди ще светнат в прозрачноста на голотата. Но никой няма да поглежда. Заключен във свойта буря да и опитва дължината!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

И аз за Глобул

Помните милионите от тотото, нали. Даже не знам колко бяха, дали един или повече. Още преди да пуснат слуха с живата вода че някой е открил числата и после не се явява, дрънкалото полудя/ така викам на телефона си на галено/. Мине не мине десет минути от тегленето на тиража и издрънчава за есемес. Някаква гласна мелодия, все се каня да я сменя. Та идват ми на крака числата от тотото. Тъкмо мислех из оня ден да се оплаквам и хоп идва фактурата. Промоция лоялен клиент - 1, 20 ст., и още минус 8, 80 ст. Затраях си , викам брей един път и аз да намажа нещо. Не смея и да помисля за предната сметка и дали нещо така не са объркали, преглътнах си. Но дойде четвъртък и се изтеглиха числата, не ги знам кога. По- едно време връщам се от кухнята и поглеждам дрънкалото, а есемесче бе. Не знам това какво е?Нишан да пускам тото, нахалство, безочие, беззаконие. Ама моя глас е като в пустиня. Тото и Глобул-много добра комбинация с много пари. Ами триенето му е майката. Не съм чула да си прекъснат потоците от реклами и пари защото някой нервничи.
Днес е неделя, кога се тегли тиража не знам. Дрънкалото ще покаже.

Публикувано от Румяна Попова

И аз бях дете

Ама Gloxy е виновна със снимките си. Бях позабравила някои работи та се сетих.
Едно време преди години/ няма да казвам колко:)/си живеех на село. Всички комшийчета въдеха зайци. Едни грамадни, белички на сиви и черни петна. Казваха им великани, не знам защо. Тези зайци трябваше да хрупат нали. Хватката тогава беше да се открадне от общинската, на текезесето или както се води там. Аз се делях от бандата по-скубането на люцерната и дебненето на пъдаря не защото не искам. Нямаше какво да правя толкова трева. Та се наложи да ми подарят два заека, един мъжки и един женски. Така се включих в акцията по изхранването. Няма значение че цялата задна градина е засята с люцерна. Важното е да се вземе чувал и сърп и да се дебне за пъдаря. В озъртането обаче комшийчето зафичи инструмента в кракът ми и аз видях само как като бумеранг се връща с парченце месо и зейва малка дупка. Дано сте виждали сърп. Ама не ревах. Трябваше да се изнизваме докато оня със колелото не беше довтасал. Пък и зайците трябва да ядат нали :). Нищо че градината беше с трийсет сантима люцерна. А и сливата чакаше. Дойде ми наум, ама друг път. Пък и нямам падане от високо за да разправям как съм се потрошила. Виж за коня...Ама и аз съм била дете..... :)

Публикувано от Румяна Попова

Измерване

Какво ли ще намеря като изхвърля и тази нощ. Да си отива там при другите.
Още щом ме усетят на възглавницата и започват да ме разтеглят. Измерват дните ми, а думите делят в категории. За свършеното правят планове, сякаш бъдещето е известно. За готовото навират качество. Дали така не е по-красиво, а инак лесно. Навлизат в незнайни пътища и дишат, плачат или се смеят. Зависи какво е скрито там и не е поело своите пътища. Те попиват и дебелеят. Дори да се раздърпам, поредната нощ си идва със своята специална кърпа. Изхвърлям я без никаква отплата, докато си легна. Спотаена някъде ме чака, дори и зад вратата. Аз я дебна да скрия миговете клети, да забрави да измери и да задреме без да се усети.
Все пак ще дойде сънят дори и малотраен. Като се събудя ще изхвърля поредната си нощ и ще намеря ден спокоен.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Кои сме ние

Защо ли посягаме все към теглилките, когато трябва някъде да сложим чуждите нескопосни "рожби". Кои сме ние, че нашите ще крием. Търсим някаква си гума и се мъчим да трием. Ако ли не с хума ще ги накараме да се измият. Да побелеят но скрито, сега е като естествената ни кожа. А огледало ни радва в себе си, без никакви петна. Не се подава над идеалното излишно.
Излизаме гордо с теглилка в ръка, не галим с перо а мачкаме наред и строго.
Ако всичко беше като рулетка и се завърти, къде ли би сочила стрелката ей така изведнъж. Как ли ще е когато срещу нас затрещят куки и железа. Нима непоправимото е заложено в клетката. Ами тогава да дамгосваме още щом се роди, не е по-шаблон на лошите думи направо в клетката.
Не винаги жетоните ще са в нашата ръка. Дали да не погледнем в нашите крака? Изпаднали в себе си, и сме на земята. Няма как своите грешки да изтрием или с прах да покрием. Кои сме ние, че да изчезват! След това да се опитваме да съдим света. Кой дава правото да караме някого главата си да свежда, и чуждите грешки да учим как да се подреждат!

Публикувано от Румяна Попова

Заплитане

Пак се оплетохме.
Все още стъписана от заричане на сила и цялост. Но пак си надничаш. Поглеждаш в тинята в ляво, там са налягалите безразличия. До тях накацали стълбове с изгорели лампи. И тъкмо в здрача изскачаш защото няма кой да те види. Бликаш си, все нещо ще миеш. Може би ония горещи раздирания вдясно или накъсаните хапове които пъплят наоколо. Когато някой посегне да пипне измамен, ти пак надничаш. Дали ще можеш да измиеш капчиците кръв и потта с теб да затриеш. После твоята диря се усеща, но тайно. Всичко започва с силата знайно.
Все си мисля от къде извираш, даже исках да те питам. Но и мен дебнеш прикрито. Измиваш каквото имаш по- сърцето и се скриваш. Аз оставам в едно заплитане. Влизам в себе си и излизам възелче с червена риза в моето разплитане.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Споделено кафе

Две кафени зърна поглеждат срамежливо и чакат изгрева. Те се стопяват във водата на призива му. Начало ще има. Търпяна захар изчаква да тръгне по- събрания път, разбъркано с лъжичка Любов. Пара заминава нанякъде но една малка капка се връща. Дочула леко притиснат възел, но Зов.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Бих дала

Ако може живота да се дели, бих разделила моя на прашинки.
Бих дала на всеки загубил своята жажда. Да изпие своята чаша с приятели верни които го чакат на старата маса.
Бих дала и на децата недоиграли своите игри. Заровени в тъмните стаи, без ето оная усмивка която се скри. Да покажат на слънцето своите светли очи.
Бих дала на скитник останал без дом. Дори някак да потъва в стон без надежда, ще оставя моята прашинка глава да не свежда.
А всички останали прашинки бих дала на болни и стегнати душички. Когато си мислят че пътят е кратък, той всъщност е скрит като остатък. И те ако могат ще показват че не всичко е блато.
В моите прашинки няма да има пари и няма да светят като улични лампи дори. Само дъх на живот и няма какво да заделям, трощица ми стига напред да потеглям.
Ако можех бих дала на всеки помислил че е свършил свойта пътека. Дори и в мечтата ще станем двама. В различни посоки, но всеки би могъл да я хване с Надежда!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Колко можеш

Ех сърце!
Колко можеш да събереш?
Леко те мажат с омраза. От къде я намират, копаят или претеглят?Не си я прикриват, даже я трупат и я показват. Замерят когото намерят. Изчистват усмивки, милувки и милост. Сега гледат статуи а цимента настъпва към теб. Ти забавяш ход, но все още мърдаш.
Други те тъпчат с безкрайна Любов. Тя си идва сама, като пламтяща напаст. Как при нея всичко се пълни с белота. Налита да хапе свитото и тъжното и то се усмихва. Все рита и блъска в гъдел да дава прашинка поне на някой сгърчен възел. После пее, скача, играе не заминава. Обича да шушне във пълни сърца. Светът продължава!
А ти преизпълнено тупаш и рипаш. Желаеш само на Любовта да се вричаш!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Моите лястовички

Днес се загледах в жиците навън и се сетих как всяка година там се събират лястовички.Така се сетих и за моите. От две години имам две гнезда на прозореца на източната стая . От целия блог аз имах късмет.
Спомням си как се започнаха строежите, малко по-късно и настана жега. Едното гнездо добре но другото някак си в бързината нескопосано. Но яйцата не чакат и все пак излюпиха по -две дечица в гнездо.
Тази година позакъсняха, а съм чувала че се връщат по- старите си места. Дойдоха си и се започна ремонта. Сега си имам две гнезда за чудо и приказ. Когато сутрин пускам течение за малко виждам по-две малки и от ляво и от дясно. А родителите се надпреварват да носят разни неща на отворените човчици. Вече не са жълти покрая а и постоянно се озъртат. И котката ги знае. Застава по-средата на стаята леко прилегнала и гледа натам.
Съжалявам че не мога да приложа снимки или клипче, от близо са прекрасни. Не съм оборудвана технически /наполовина/.
Надявам се догодина да се върнат пак и аз да се оборудвам. Да покажа моите лястовички.

Публикувано от Румяна Попова

Усещани думи

- Ще тръгнеш ли с мен? Не моля, не натискам само казвам.
- Къде ? - само посоката...
- Там където никой не блъска, не съска и срича а гладко и нежно нарича.
- А има ли смисъл от думи които ще бъдат оставяни и ще чакат обратното. Като лихва за дългове взимани, искани и отлагани.
- Не, сбърках смисъла. Ще наслагаме погледи. Като им се наситим ще потърсим къде им е смисъла.
- Без търсене, само с усещане. Ще ги хващаме. Дали ще потъваме, ще се издигаме или ще продължаваме да се полазваме не знаем. Все още е само на казване. Още сме на посоката и аз ще взема твоето стискане и ти моето минало.
- А дали нещо събрано, старо и мухлясало няма да ни отрича? Ти ще се умориш от нашето гладко поглеждане и ще започнеш да сричаш.
- Да забравим страха и да опитаме. Иначе ще тъпчем и пристъпяме без да вдигаме погледа дори да знаем че се привличаме.
- Да спрем да записваме, шушнем и казваме. Да се видим! После ще тръгнем по-погледа и ще трупаме стъпки до наслагане.

Публикувано от Румяна Попова

По - хоризонта

Събудиха се малко смачкани, сякаш са били в ъгъла. Наказани на колене. А те седяха там защото им изгоря постелката. Промушваха през дупките и се разпиляваха като изгубени. После се напукваха и се събираха под купола на тръпките. Но избягаха изтръпнали от чакане. Сега ще плъзнат леко по-хоризонта преди да са изгорели до изпепеляване. Все още не на себе си, ще мижат леко и ще се разгъват. Навлжнените им гънки от насъбраното ще ги обръщат и препъват. Но като отворят сетивата си и усетят от къде са тръгнали ще настръхнат. Ще търсят точката си до надробяване, дори когато са обърнати.Когато достигнат края на хоризонта си ще намерят новата постелка и ще я погледнат до надяване. Прегори ли се, ще си застанат пак като наказани. Но по-хоризонта други се белеят и ще си съберат раните намазани.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Шантавото село

Днес селото от ранина подскочи
събуди се в стрес и залисия
а тъкмо си броеше сънищата
с погледите на прекрасната
и стройна попадия.
Петела не изкукурига
цяла вечер лъскал поглед
при патките големи
тъкмо звездите се наредиха
за неговото ку-ку
той се намести при тях
да си подреме
а кокошките сами
лисугера да вземе.
Овцете вместо да заблеят
че Зората идва
трева зелена да си хрупат
не, събраха се в група
там горе в кюшето
до два, три дървени трупа
миришеше не на снощния бълвоч
а на нов, дългорунест
Плевенски, черноглав
и едър коч.
Прасето както друг път
сега не беше гладно
не грухтеше от заранта
мале, кочината празна
направило си дупка
със сурата
хукнало право в гората
там ще дири свинки
диви и игриви.
В улиците
чуваха се портички
лекичко изкърцваха
по долните си шортички
случеха ли две фигури
да се омотаят в мрака
току някоя се шмугваше
в бъзака.
Уж се съмна
всеки си хвана панаира
да нарежда
защото много му разбира.
Попа влезе забързано да ръси
и се стъписа
сякаш беше минал тука
ама да повтори
берекет ще има и сполука.
Кмета кат си влезе
в кабинета и се шашна
дали нощеска
не беше карал нощна
бюрото като огледало
задачите накамарени на пода
значи приключени
наголо
и селото пак би го избрало.
Магазинерката отвори и се захили
все имаше още сили
да прибере брашното
захарта и яйцата
и да си продава днес ролцата.
Дядо Дидко се зачуди
като се събуди
бабата не слуша
обръсни се, вика
искам да си кат
Ален Делон
джиесем за телефон
и кампютар да ми тургаш тука
тази щайга телевизора на боклука
нужника е стар, утре нов
ама от тея с гърне и розово
а не да влизам в тоя ров
до него баня с джакузи
а ти да бягаш на далеко
кат сапуня се изхлузи.
Ето идва ред
слънцето изпече лекичо
поглежда към това лудо село мекичо
вече със усмивка си пристига
а там паметник или плоча се издига.

Всичко започва и свършва така
както си го направиш
винаги има по един луд ден
грешките да не забравиш
да помислиш, дали ще ги поправиш!

* Изображението е с лиценз Public domain

Публикувано от Румяна Попова

Животът

И днес натоварен
прибягва
отсреща до тук
прескача боклук
спира до нечие
рамо
и премерва до днес
извървяното
присяда за миг
в обръщалото
вади списъка
дори не е запечатан
и веднага е вече
в другия лик.
Днес е малко дете
прегръща улици
игри и пътека
спъва се леко
и писък
изправя глава
не е нисък
малък и лек
нито залък за хапване
а пораснал що годе
човек.
Пак на завоя
забързано
напълнил шепи
с нещо скрито и свързано
ще пада и става
и чака
една ръка и сърце
да светнат в мрака
и вече доволен
по бавно ще крета
оставил своята
бясна пътека!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Накани се жабка

Скочи жабка
ще се жени
ето, пет дни
как друса дъжд
в тази киша
все ще шава мъж.
Да е с комбали големи
мен да гледа
да не дреме
не искам
само зелено да си зяпам
с този цвят и тревата
мога да си лапам
на него и червено да излиза
кога му смъкна
горната му риза
по хубавата кожа
и пъпчици да има
ще чопкам леко с език
като загушкме се
ний на зима
да си лъсне
бутчетата е е е на онова листо
без да ги бръсне
сам да се надува
защото вече
се е блещил в мен
и с дуги жабки
не трябва да палува.
Сега да видя тука
жабукряци в редици
ще ги сложа малко
на полици
който издържи
на погледа ми луд
ще остане да разгледа
какво дълбоко и приятно
блато
крия тук.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Искаш ли ме

Пак исках да го задържа а ми се изплъзваше. Уж беше на ръката ми. Търкаше се, триеше и пускаше своите секрети. Скачаше на пръстите, но не ги броеше. Но и без това не бяха десет. Смаляваше ги от изсмукване и по-желание ги удължаваше цепеше до напукване като гореща плоча. На песен, която развалената игличка повтаряше до безкрайност.
Тръгваше по - гънката или линията на дланта която се накъсваше въпреки че беше стисната и стискана. После се изсухляше. Аз скрито се навеждах и ровичках в прахта. Броях и хвърлях това което ме препъваше като стълб в безкрайна пустота. А на рамото ми леко се полюшваше... и късаше си косъм от моята коса. Накълцваше на осем или десет, на не- спомена и палеше лулата на не- смъртта а на Л...... Гердана се опасваше на шията и дишах ли?Почвах ли да вия?
И лекичко се кискаше.
- Още ли ме искаш. Но не в шепата! Там е тясно. Искам да надничам и грея не само с напипване. Но изцяло и навсякъде. Ако си съгласна, после няма връщане. Да не съжаляваш? Болката понякога ще е ужасна, но друг път ще си в безкрая. Но трябва само да се надяваш. Дори да не знаеш дали днес ще те мъча и ще газя. Ще паля твоите проблясъци. Или може би ще летиме там някъде със двойни отпечатъци.
Искаш ли ме!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Преливане

Пак е пълно, като вчера. Още на разсъмване се беше наредило да му очертая диги. И днес преливаше. Умиваше ми спомена и сякаш нямах минало. Минаваше през него и го помиташе. А аз не чувствах че някога нещо съм задминала. Минавайки нарязваше сегашното а аз не се разкъсвах на частици или да се разлагах в безпаметно, а плувах. Задържах се отгоре, дори не знаех как и пътувах за там където дори не съм помисляла. И за да не прелее от своя съд и да ме свие във вълната си, оставях това което само посочваше своят път.
И аз по-него. Изсипвах това което насъбрах, да не се разлее назад и да се обърна в далечния си мрак.
Пак е пълно и ще тръгне да прелива. А аз по-него ще вървя и ще доливам, това което насъбрах като заспивам!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Сънят

Той се разсърди.
- Ще бягам от теб. Когато си лягаш и идвам да те покрия, ти си събличаш всичко. Аз дори и да искам не мога да се домогна да те полюшкам. Уж очите затворени а си облещена като априлска луна. Бягаш не ходиш, и все назад. Аз съм толкова близко, и аха да те помилвам а ти ме притискаш. Пълзиш по-ниското издрана и кървава. Малко се скривам защото си дива. Завръщам се бавно а ти навеждаш глава сякаш не си искала. Аз тъкмо да те поема в моето лоно вече задрямала. Скачаш и хващаш днешните мигове. Някак си скрити в гореща лъжица. Но ти гълташ и риташ. Аз едва не излитам, не падам в твоята вряла паница. Задържам се леко и се изсухлям в една неизпита, скрита сълзица.
Вече сгърчен, изпаднал и смачкан сам в себе си се залюлявам. Успявам да те открадна за малко и двама се унасяме. Тъкмо усещам въздишка и хоп Зората пристига. Ти пак ще будуваш а аз ще почивам, уж щях да бягам. Довечера ще драпам, напирам и ще те влача без да ми се разтягаш. Ох какво ли ме чака когато пак започна да те приспивам! Сега се завивам и сам си заспивам....

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Капка роса

Не трий тази капка роса, приятелю!
Ето погледни по-отблизо. Не виждаш ли дирята и? Пак е бързала да навлажни своя напръстник. Да преброи дупките и да ги запълни със себе си. А ако някакъв прах се е пръснал по-огледалото и него ще измие. Как вижда в себе си образът.
Сутрин набъбва и светва. Усеща вятъра и го хваща леко за да достигне и да падне върху своят стрък. Умива го, погалва го и му маха мръсното. Но като достигне земята подскача и се завръща, сякаш тука не е нейното място.
И днес виж, пак е готова да тръгне. Ще стигне до там и същото.
Ако я видиш по-пътя си, изчакай я да премине.
Не трий тази капка роса, приятелю!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Google или Blogger - кой се оплете ПАК

Днес няколко пъти се опитвам да оставя коментар в пост. Помислих си други неща тъй като не разбирам. Когато влязох за пореден път Кръстю ме светна че коментар не излиза дори да си влязал в прфила си в Google. Пробвах на още две места. Излиза по-описания от Кръстю начин в тези коментари . Ако има някой същият проблем. Под коментара в прозорчето има една опция- потребителско име/ слагате/ и URL адрес /сложих на Объркваща/ взе че излезе коментара.
Може някой като отиде някъде да помисли че коментара е затворен. Или че е бил изтрит.
Пише коментар публикуван, когато се върна го няма.
Ще видим до сутринта какви ще ги сърбаме.
Пък и може е да не е навсякъде.
И последно. Бях спряла анонимните коментари и тази опция я нямаше. За целта трябваше да ги пусна. Надявам се нещата да се оправят.

Публикувано от Румяна Попова

Туптене

Хлопаш по тъмно
не си излязло от съня си
затворен
а ще тръгваш
на къде се забърза
по пътеката пъзел
тупкаш под ъгъл
за верния вход
а се оказва задънен
и пак наобратно
тупкащо бясно
в умора
нищо не спира
твоето трепкане
което си пратило
напред в кръгозора
след тебе остатъци
и твои частици
но ти си нехаеш
пак си в редица
сякаш вълшебник
е рисувал певица.
Пак ще палуваш
не се чува нищо
чертаеш посоката
започва броене
за безкрайно летене
с твоето бясно
горещо туптене!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Какво ни остава

Вече ми се зави свят да пиша за здравеопазването. Но това ми остана, засега. Да бълвам във блоговете си. Нещо което още не са затиснали, удушили или не е станало медия. Та после да му търсят колая да го вкарват на тясно. Не му трябват и цярове като някои групи болни. Само ръце трябват. Дори и треперещи пак ще надраскат няколко реда и някой ще прочете. Не че ще стигне до ония отгоре. На тях не им трябва днес доза морфин като една много специална група. Нека техните дни малко или много да се разтягат във болка. Но няма пари там горе нали! От днес няма държавна поръчка за морфин на раково болните. Та какво ми остава засега, освен да си драскам в безсилие и да помагам доколкото мога!

Публикувано от Румяна Попова

Пеперуди

Днес някои неща ще станат на минало. Препънати от съобразяване.Но понякога са толкова упорити че излизат наново, въпреки малкият си шанс. Не са жизнено важни със градивни блокове и много етажи. Само някакви червени или пъстри пеперуди. Но са такива ако се излюпят в някой от дневните си пашкули. Понякога дори не показват красотата си. Надничат за полет, и стена. Сила не стига или полета е опасен никой не знае, но се обръщат назад и се раждат в миналото. До следващия пашкул.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Тя и Аз

Пак ме изпревари. Всеки път си там преди мен. Разстилаш се върху онова което бях навързала на възел в края на чаршафа и чакаш как ще реагирам. Аз съм бавна. Ходя из себе си да търся това което завъртях на кръгове като къдрици.Сега докато се разделя, да сложа моята специална панделка...А ти в това си ме издебнала. Пъплила си бавно по- извървяното. Само по-края за да не пламнеш. Но си потапяла върха на нокътя. А аз след теб на заобикалящо свиване. Пристигам притаена от закъснели пътища. Вече като вляза ти си заела позиция до онова което винаги сме искали. Погалваше му чувствата. Леко пристъпяше из тях за остатъци. Дали от предното ни идване не избягало или откраднато. И тъкмо да целунеш средата на душата му, се появявам АЗ. Започвам да развързвам панделка. Да изправям насъбрани мигове и да подреждам. Да оглеждам ах...А дали я целунах. Но вече те пропъждах за секунда, дори и теб. И ти си отиваше за да ни оставиш насаме. Тя и АЗ сами, заедно!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Пристигане

Чук-Чук
нещо хлопа
звънка или пее
днес ще е добро
ще пристигне
бяло и светло
да порови за твоята усмивка
която си залял
в горещи длани
и там ще лекува
напарените рани.
Без белези
чисти пиленца
ще дава
ти ще казваш само
обещавам да ги храня
като им излязат перушинки
от любов и радост
ще ги пращаш където си поискаш
и после ще се огледаш
дали не кацат днес пиленца
на твойто рамо
и пак да ги нахраниш
с две трошици само!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Имам проблем !

Снощи със заспалите си очи като планирах пореният си пост го запратих в предния месец. После го върнах в чернова и го планирах наново. Днес обаче не излезе в ТБЛ.Дали аз се оплетох или поради някакви други причини вече е факт. Надявам се да излезе за тези които обичат да надничат при мен. Опитах това което разбирам, но и утре е ден.
А поста е ТУК , който иска ще го прочете.

Публикувано от Румяна Попова

Въпроси без отговори

Много пъти съм се питала каво ли мога аз и какво ще оставя след себе си. Понякога нещата са като кубчета или кулички. Нареждам и някой събаря. Но аз пак и пак до колкото мога да ги закрепя. Ако имам възможност за повече, друг човек ли ще бъда? Някой вместо мен да ги издига и аз да ги бутам. Имам избор между многото да си избирам.
Дали тези които строят своите от оръжия и наркотици се замислят понякога!
Дишат ли спокойно, когато се събуждат и се любуват на слънцето и някъде на другия край се пролива кръв. Или се влачат трупове, упоени.
Не знам и как да приема когато някоя държава се изкаже " аз нямам от тези оръжия те излъчват нещо си, имам от другите"!
Или пък на дребно, всеки сложил пищова на кръста и си мисли че живота е в шепа и е стиснат. Няма кой да го вземе.
Той идва даром и го извеждат насила.
Упоен с наркотици. Те са там където слабият дух е паднал. Да го зафичат в камъни. Той не си отива бързо както с куршум.
Душата без да усеща се влачи като скот или червей. Търси дупка която намира за слънце
Има много гадни и мръсни неща ще кажат. Но за мене тези две са големия бич. И от тях от години вече, се печелят много пари. Качват се и слизат правителства по-целия свят.
Чуе се, уж се събрали на конференция за разоръжаване. Понякога се лъжат да се съберат и по-между си да си разменят уж нарко не знам какви си субекти. Накрая излиза дрънкане или разходка. Току се чуе за нов вид оръжие или наркотик.
Онова компактно и удобно а с другото да се види бъдещето цяло.
Как ли нареждат своите кубчета или кули ? Какво ли оставят след себе си?
Едните се смеят ехидно а другите са като сенки, не им пука. Сякаш не са тука вече и са станали минало. А дали трябва да е така?

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Нашият изгрев

Да посрещнем това което искаме, а не другото което което ни очаква.
Да бъдем искрени и да се обичаме като в приказка.
И утре като се събудим да си кажем.
- Днес пак е нашият изгрев, защото той е изгрял в очите ни. И ние се събудихме и днес да го видим. Защото го искаме!

Публикувано от Румяна Попова