Личи ли

Когато се покажа
личи ли ми
ако съм добра
лъжа, обичам
или мразя
на някой да
но някак се примесват
кое къде е
истинско или е просто
лицемерие
например, маска
за цел и ярост
някаква
Личи ли
как лошото е черно
с единствен цвят
а раните толкова болят
Личи ли
когато пътят се покаже
и някак куцайки
набираш преднина
събираш бяло
да запълниш вчерашната
празнина
Личи ли
когато толкова обичаш
и всичко ти се вижда в сърца
червени облачета днес прелитат
и думите израсват с крилца
Личи ли
ако имаш днес надежда
и въздуха в синьо оцветиш
глава надолу ти не свеждаш
а сини думички броиш
Не личи
просто оцветяваш
линиите на двоята душа
не знам какви ще са цветовете
на омразата
и тия на някоя лъжа
но се нареждат думички
слова
частици от бури, студ
изгорени мигове
оцветяваш
за да можеш лесно да намираш
а истинските
нямат цвят и не личат
те ни събарят, повдигат
и се борят и броят.

/На Светла/


*Изображението е с лиценз Public Domain

Музикант със заем

Мама, тати все пляскат в тон
главите клатят в маратон
музикално е детето
не ходи из полето
не скита
цял ден камъни да рита
опънало е нишка от шушулка
не играе
плаче за цигулка
решиха
това шурче е умно
пари ще трябват
да стане нещо
иначе
само вкъщи ще е шумно
бащата певец
без пукната пара
най беден из китната гора
пееше на всички
по широки друми
нямаше трохичка
камо ли самуни
мама тръгна заем да потърси
да купи цигулка
няма какво от джоб да изръси
отиде при Лиса
Ще дам
но искам седем песни
да съм добра, красива и блеснала
и никого не съм хванала за вечеря
това ще е повеля
в съненото утро
докато се усетят
иначе не давам
ако не подписваш
марш и продължавам
и внимавай
знам как да се оправям
дойде таз цигулка лъскава
като млада булка
но шурчето нотите не знае
няма образование
тати не нехае
тръгна при Вълчо
Ще дам
нали си сам
щом нямаш срам
искам девет песни
не знам какви
цялостно да съм чудесен
после да не ви стане ясно
и много тясно
образова се детето
но кой ще слуша
зелената класика
това беше миналото в което
пляскаха
сега само Ежко пияндето
стана мама сънлива
скри своя страх
който беше кроила
отиде при лъва
Ще дам
искам сутрин, обед и вечер
да се чува
как прекрасно царувам и мъдрувам
иначе знаете ако нещо сбъркате
сте наречени
и по всякакви обвинения
обречени
няма да ви затварям
ще избягате
ако ви духна
вие сте леки
и ще хукнете по всичките пътеки
само се една лапа да кажа
ще ви размажа
мама мравка се стресна
от сън
намери шушулката навън
и вместо цигулка
измайсториха на това момче
гъдулка
сега шурчето засвири
по чукари и по баири
все някой ще спре
ще слуша
макар и беден
свободата, радостта
и щастието
в него ще се гушат.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Да се събудя

За миг си помислих, че губя.
Не аз която съм на две и вечно сме в борба в кое е да и кое е не. Да-то надви и тръгна да си гони онова за което е било подтискано. Ей точно за това.

Какво ли искам да изпълня а така го стискам. Стоя на границата между дъжда и една дъга и не зная как да ги премина. Докато си измия мръсните и чистете да отделя гледам, дъгата е преминала. И пак наднича в далечината и леко ми мята , ела. Не е дъга. Една ръка дочакана.Уж я стигам и аха да я помилвам и пак не я усещам.

Дали не губя себе си? Не вярвам. Не тук, ей там на място някакво се търся често. Трудно се намирам, но се завръщам в своя бряг.
Изморена, разкъсана и жалка!
Помислих си, че губя. Но за миг. Само да си почина. Кратичко да поспя, без фантазии и да се събудя...


*Изображението е с лиценз Public Domain

Спешно съобщение

Вчера моят скайп профил бе откраднат и разпостранява вирус. Моля всички които го имат в списъка си да не отавярят файлове или по добре да премахнат стария ми ник.
Благодаря!

/пп имам нов/

Рано сутрин

В откъслеците рано сутрин
драскам не равномерно
думите претрити
една към друга
се сключват и съединяват
в някакъв си смисъл
четиво, измислица
забравени силуети
В откъслеците рано сутрин
разхвърлям мисли
без връщане назад
по дългата пътека
само от вчера
изваждам безразличието
за черните
светлите за утре
си прибирам
В откъслеците рано сутрин
рисувам с устни
не дадени целувки
с крила по пътя
уморени от дългото си време
ще паднат и ще умрат
една да стигне
някак си навреме
В откъслеците рано сутрин
си готвя пътища
кратки и големи
начертани с табела
до вечерта
разнасям в моите вселени
дано остане един
с точица една.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Las Ketchup- Поздравче за El

Гражданка

Викам у града ще ходя
гражданка ще ставам
все у пепел не искам да се водя
патки да разминавам
кочината миризлива
всеки ден да рина
и в някоя почивка
копам предната градина
овцете да извеждам
на далечна паша
а главата си да свеждам
не пред мъж
пекът е страшен
а в останалото време
правя и туршия
чушки люти
хич не дремя
какво е комп
конфитюра, ще става олелия
Затова избягах
през дървения плет
и се възкачих на една панелка
на някакъв етаж, пет
още от сутринта
ме бутна чудо
субуди ме бръмчащо лудо
това отляво
от дясно съвсем ясно
крещяха сякаш кравите ревяха
отдолу да не е голо
на соло
музика не би, а звук
не вопъл за моите уши
тъкмо млъкна
отгоре дрънчи
не сече, като на тате брадвата
чак трион дрънчи
реших да питам
ама все едно
пъна за печката ще ритам
без малко да подпалим коридора
избягах
отиде си стобора
скочих на терасата
не посмях доло
на двора
преди малко изфръкна
торба с домати, развалени
беше мръкнало още
бебета дремят
като присветне
няма тяхно аку
да подхвърлят
лъснати и пременени
на разходка
а боклука отзад
няма време
ще се връщам на село
сметището е далеко
под прозореца градика
с калинка
птичките пеят по дървета
и няма павета
да те газят коли
само крава ще ме настъпва
но мляко ще дава
не от супера драг
дали е вода или с отрова пак
а комшиите все ги избива на клюка
и гледат през някоя си пролука
на село поне баба ти Пена когато
не дреме
на нея по и прилича
ама нали е една
тука там да си ходи
да си наднича
не искам това голямо село
панел
всеки знае или души
какво си казал, дал или взел.

BG ПРЕВОД - Frankie Miller - jealousy - Ей така

Малки червени следи

Не си в шепите
да слагаме колкото си искаме
където си поискаме
когато се отворят днес
да разберем
безвъзвратно си тръгнала
а те са стискани до посиняване
Не си в нишките на ириса
да рисуват поглед
не ние
най вече светлина
с една черта и крайна точка
Не си в косите
поне в нашите
все искаме да те намираме
в други
със заровените пръсти да броим
Не си в краката
които все бягат
в търсене на път
стигане на праг
почукване на една врата
в надяване да е отворена
или в някакво сърце
в което все те слагаме
И там не си
заседяваш се само
ходиш навсякъде
туряш се и се натискаш
понякога искана
дори и чакана
друг път закъсняла, гонена
но стискана

когато е младо
слагаме на кантар
дори до теб има теглилки
и чуждо остава това нещо
дар
забравяме те в ъгъла
слагаме други очи
за да поемем напред
и някак не усещаме
че нищо не свети
няма лъчи
събираме и трупаме
предмети разни
и нас слагаме с всички
и си погаждаме номера
различни
когато изведнъж се усетим
животът някак се е поскъсил
сами си изваждаме ножиците
режем крилете
за да не помним
кой къде е бил
А ти се рушкаш
в остарели рани
да се нагаждаш
дали е останало нещо
от пропиляното
с което да те нахраним
Не казвам пак
Не казвам заедно
с върха на горещия
дъх
твоят и в кръвта ни
все нещо е останало
ще събираме остатъци твърди
от гуляй без греди
няма вече да бързаме
за къде ли
поне
ще оставим малки, червени следи.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Пинк Флойд - Стената - Бг Субт- Поздрав по никое време

Снегът

Не, че се оплаквам, но зимата не ми е любимия сезон. Така или иначе се наложи да си покажа изнежените части навън.
Първо мислех да пиша за ония души, които като снега отдолу са черни, но отгоре имат бяла покривка. Не черни от някакви си грехове, просто са затънали и им е черно. Но някак си се покриват с маска.
После видях скритото пространство около блоковете и се сетих как ще лъснат напролет. Сега всички боклуци са покрити с бял и чист сняг. Някак да се зарадваш, че е зима.
Но най-голямо впечатление ми направи пустотата. Нямаше отъпкани пързалки и нито едно дете. В момента са в интернет- пространството. А то предлага даже и виртуално пързаляне.
Само не може да предложи, такова с найлон. Също така я няма еуфорията от търкалянето в снега на живо. А пощипването на студения вятър по някоя малка пистичка е някак приятно.
Няма едни такива естествено-червени бузки и един куп мокри дрехи. А мама вместо да мрънка да носи с усмивка чаша чай. Тя и сега го носи, но нещо не е както трябва. Само не знам кой го усеща.
А на мен ми домъчня за снега. Някак мислено бях там с дървената си шейна, ламариненото корито, даже дори с найлон.


*Изображението е с лиценз Public Domainже

и Песента

Пак взех иглата. Ших остатъци за всяко голо местенце, което боли. Новото беше стъпкано, оплюто и захвърлено. На място придърпвах всяко малко останало нежно парцалче, което е останало здраво. Въртяно в пералнята на времето с препарати от скрити неща. Без понятие за издръжливост и цвят.
Тихо, какви трепети. Ще ги чуят и хоп за емблема, която трябва да личи. Сякаш е нещо в заем, което трябва да се даде срещу отплата за някакви си милувки. И в ъгъла после, там и ...Да се използват докато не избелее и не падне в калта.
После ще ровя. Какво ли е останало?
Изцапана ще поглеждам нагоре в синьото, изгрева и ще чуя. Песента!

Талисман- смях блогс

Днес е неделя и ми хрумват магарии. Миналата седмица подарявах виртуални любимци сега ми щукна да подарявам талисмани, не че нещо им вярвам. Смях да става. С поредната си щуротия искам да удостоя ей тези.

Блага Влади Gloxy Амазонка lammоth Aquawoman Светла  Lili Кръстю
Фрог fedora

Тези ми хрумнаха за талисманите, които трябва да си вземат , ха ха ха. Ако има и други желащи МОЛЯ :) Не са задължителни.

ПП Картинките не са крадени, публични са.

Комшийка за пример

Днес съм упрела
две,три къдели
бяла вълна
оф, май бяха пет,шест
толкова бяла
че загубих бройката цяла
Сготвих две, три кратуни манджа
чорба от балъци
баница росна лъжа
тава телешки гол
без куртаци
оф, май бяха пет, шест
от миризмата бройката изхвръкна
ама накъде не каза а млъкна
Упрала съм две, три корита с дрехи
наредих ги по косъм
и без луна светят
оф, май бяха пет,шест
наредих и на съседния плет
прани нови кърпи
без ред
Замазах двата дувара
на къщата стара
сега блесна
чукам тенекия
да види махалата
не е кат тяхната овча кошара
оф, май бяха пет, шест
моята къща е с много ъгли
от погледи озъртащи
Изпрах две черги
някъде скрита
дан не видят мръсотията
мазнотията покрита
проснах към комшийката
да се насити на гледка
не като нейните
с петна и решетки
оф, май бяха пет, шест
мръсотоя голяма
размътих скришом всичко
увехна съседния лес
аз се скрих на тавана
Насадих си градинка
точно до пътя
тия домати не растат от слънце
от погледи които се клатят
цветя най различни
по на ниско
да могат отсреща
с яд да разглеждат
своите мърши да стискат
Изпих две кафета
да съм бодра и бърза
да шетам, да шетам
оф, май бяха, пет шест
сега хич не зная
от къде го почвам
до къде го играя
или на себе си да побая.

Gianni Morandi - Parla piu piano (превод) - Съботен поздрав

Да се покрия

Все за нея пиша, сякаш и се подмазвам. А госта случаен който мине да хлъзга мисли в лигаво. Не, че ми пука от плювки и омърсености. Прекалено е да и се давам ей така без бой. А ония преминаващите са като вятъра, невидими. Някъде в мене има завет и тежест в това което съм.
А за оная за която се изръсвам, ей така? Ами не искам, идва си като река на пролет.
Търсих и да я заместя с мъничко омраза и да беснея с някакви зачернини слова. Те и такива няма да си бъдат, отпадаци ще са. Не може да съм чиста, но сякаш и за омраза думи не излизат. Дали съм мразила, може би за малко. Но някак не върви и си засича за това.
И пак върви и се завръща Оная, и ми обрулва мислите като есенни листа. Но не идва зима. И не излиза нищо за студа.
Май искам сняг. Не оня истиския. Един такъв от вътре. Да вали и да покрива, където трябва. Да забравям, да забравям...
А може и да греша...

Googleнски шетни

Снощи по никое време забелязах, че в блога Врачката има ранг 3. Помислих си, че е шега и ще оставя за в неделя да сложа банер. Този блог не е имал претенции за нищо друго, освен за забавление. Там се пише на жаргон с чуждици и грешки. Ами през пръсти.
Обаче тази сутрин видях, че Объркваща работа работа е също с ранг 3. Значи да речеш нещо е сгафил та са го наказали. Като се позавърна и се сетя как и кога му дадоха 4, да се позачудиш.
Сега той е опасен блог. Нищо, че цялостно е авторски и под всяка картинка слага еди какво си.
А може сега това да е опасно. А и вече няма значение какво и как се пише май, трите блога са едно.

Има и други ударени, и за тях да се чудиш защо?

Дрънкам си, няма да спра да пиша заради един ранг. Яд ме е, че и Google харесва крадено и чуждо.

бабиНДен

Баба Мицка се осафиречи по рано. Не беше още видело като се разбута и скочи. Даже и пителя още се натискаше връз кокошките и нямаше ни куку, ни ригу. Бутна с ръка да намери ония рамки за виждане. Снощи ги бе пръждосала нейде из собата. Ами изкъпа се и са приготви, саму чи някой почука. То кой ли на тия години ще я търси. Коча си остреше рогата на вратника. А тя беше срамежлива ехе, като през онова време. Само няма да се издава сега, какво правеше като се скрие зад сянката на плета.
Намъкна въз себе си всичко каквото беше приготвила от снощи набързо и се чу глас. Баба ти Гицка ще е.
- Мицке, айде ма. Кво са приготвяш кат булка за годеж. Развиделява са веки. Да съберем другите и да завардим центру. Днес всички ша хукнат рано да утарват кожата и да не пуснат някой лев. Дан ни думам за онея от миналата година дету имами да си връщаме. Ще им разпрегним магариците и да си ходят пеша, сал да ни паднат.- Ауу кво си ублякала. Тва да не тий ризата от мома.
- А Гицке кви моми бяхми. Тая риза три дена я кърпих встрани дукат ми стана. Ма Мицке не става ли нас да си позакърпим малку, че нашите взеха да се заглеждат.
- Мицке тва пътя за центру ли е. Виждам само гора и храсти, остана и мечка да излезе насреща.
- Ти не видя ли че нямам тва рамки ма, и да се коьря все е едно. Обаче усещам миризма на мляко, сякаш доя Мара.
Двете баби запристъпяха бавно и изведнъж се стъписаха. Пред тях езеро от мляко. А от него една пара. Мицка не се стърпя и сложи пръст, щото не вярваше и на очите си. Усети някакво изпъване, но нали не виждаше. Нещо влезе в окото и тя посегна точно с този пръст и прогледна. Виждаше като в бял ден. Без да каже и дума както е с моминската закърпена риза започна да влиза навътре и усети, че става лека като пепруда. Когато излезе, чу.
- Ти коя си? С тая тънка снага като топола и тая руса коса ми напоняш някого. Тези ръце сякаш съм ги стискала. Мицке, Мицке...
Баба Мицка се стресна в съня си. Пак се беше успала. Намери очилата набързичко и започна да облича своята овехтяла. но все така хубава народна носия. Сложи желтия чумбер и като взе червеното мушкато се сети за съня и се усмихна.
Беше изживла един свой миг, дори и на сън. Тръгна, че Гицка не умее да чака. Също като едно време.

Свекърва и снаха

Не знам
моето мило детенце
от къде те довлече
ама нямаш елече
всичките ти
горни тераси
са облещени
като свиня
която всеки момент
ще се кваси
очите ти играят
като маймуна игрива
сякаш си в джунгла
толкоз си дива
косата ти се вее
нарочно
дори за детето
не я върза, задочно
колко сантима
изтръска за тая пола
сякаш няма пари
да се покриеш
от глава до пети
а на сина
си нахлузила скъсани
дънки
да му са видят
скъпоцените м....
гледам и брада
си му оставила
коя си, че си се забравила
слушай
наду ми главата
та чак ми падна обицата
май още криеш
в дулапа
два лигавника
и малките буйки
под кревата
сега излизам
имам ангажимент
за маникюр
и фигури по аранжимент
после ще ходя на шивач
ама не ми се сбръчквай
не е по здрач
с метър плат
за пътя, терасата
и горният праг
и на фризьор
нали косата се вее
ще я фъргам
мълчи
че ей там брояч на такси
се люлее
а твоето мило
вече е мое
каквото остане
нали
или ще водим
войни.

Ако ви е домъчняло за Суска и още...

Суска е мнго фотогенична. Всички са се вманиачили да я снимат и цъкат ли цъкат. Та чак са хванали разни неща :)

За хаосът отвътре

Мислех си, че нещо отвътре иска да излиза и ще стане лесно. Ще се нареди като гердан. Забравих за синците, и те са няколко вида. Дори перлите не са еднакви.
А и хаосът го е разбъркал сякаш са били на въртележка. Оная дървената на която се вози дете. Но то изведнъж пораства и му се завива свят. Сякаш докато се е извисявало не е забелязвало наоколо.
Та той размесен никога не е бил в редица или под строй. Е някой се е опитвал да го накара да е в такт с него. Но той не търпи намеса.
Не сгреших.
Единствено сърцето му зне мярката. Донякъде. А и той когато е с него го тачи. Измисля му романи, стихове и го издига. Изведнъж го тръшва и се прави, че забравя.
Някак си напира сърцето и настъпва хаос в РАЗУМА.
Той си знае. Със сърцето не винаги е на добро. Като слепец който е прогледнал и не знае на къде да поеме.
Когато сърцето е на власт има хаос, дори със страст. Ако пък разума вземе да наделее, чувствата си лягат. Там някъде дълбико да си тлеят.
Постигат ли равенство ...
А хаосът усещам се поспира и как съм наредила по горното...


*Изображението е с лиценз Public Domain

Канарите Малките Моми Красиви - Специален Поздрав :)

Поздрав за всички свекърви Атанаски, и най- вече моята. Нищо, че не влиза в нета. И всички с това име.

Шаро

Шаро е страшен
още по тъмно
навред се разлайва
разгонва лисици
с тъмни душици
вълк не остана
само някъде
скрито, високо
горе в балкана
крадците прогони
с разскъсани гащи
сълзите си ронят
земята си дращят
пак му се лае
кого ли ще стряска
в спокйната утрин
всичко е пусто
събуди тревата
малките патета
скочиха от гнездата
патока огледа
своите малки
с с с Шаро
с с с при се
ще те клъвна
опашката
ще ти с с с тръскам
кокошките се въртяха
да снясят толкова рано
така им изнася
всичко секна
от шума клекнаха
овцете насън
забили глави
в тучни лувади
блъснаха ги рязко
в яслите не млади
прасето, което мижаше
скочи
без малко
вратичка двуметрова
да си прескочи
магарето навело муцуна
естествено
не в друма, в стената
хъркаше яко и равномерно
изведнъж ритна къч
подгони белия пръч
ритна козата
и си изля водата
всички вряскаха, мекаха
блееха, кряскаха, пювкаха
квакаха и скачаха
от възмущение
от шаровото
лаево стълпотворение
той отдавна беше млъкнал
и седеше там на баира
те сякаш не го виждаха
а той им гледаше сеира
всеки обикаляше
своя свят
най добър и най познат
него никой не го разбира
върна се в свойта колибка
тоя страшен пазач
прашинка ли влезе
или сълзичка от плач
обаче
нещо топло я сви
и открадна
отвори очи
малко коте с езиче
леко обич натри
и от страх не забягна
сви се и легна
сякаш е в своята къща
Шаро само сложи лапа
като юрган
усмихна се
не усети
кога в сън се отпуща.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Като осъдени

- Извървях своите пътища в постоянно спиране.
- А аз в бързане и преминаване.
- Отвявах всичко със замаха на моите крачки.
- Ровех се, преброявах листчета и линии.
- Изстривах всичко с бързият си бяг.
- Нареждах градини, намирах пустини.
- Издухвах всичко и продължавах в не знам.
- Поливах пясък с намерено семе, и чаках. А то дреме ли дреме.
- Задавах въпроси и изхвърлях отговори и ги прескачах като препятствия, без да поглеждам
- Сега последният цветен отрязък пониква.
- Ще спра да усетя в късното, ако мога.
Ние двама скитници в различни пътища, време, спирали завиваме един към друг.
Сега кръстосваме, като осъдени.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Екзотични домшни любимци - за блог 2

Поради засиленото търсене на любимци които аз нямах в списъка си реших бързичко да се поправя. Ако някой не е задоволен от предишните или някой гост си харесва екзотиката, моля :)

*Изображенията са с лиценз Public Domain

Подарявам домашни любимци - за блог :)

Така и така се раздават разни неща. Аз реших да сменя малко курса на подаръците-наградки. Моята страст са домашните любимци, или по-скоро котките. Харесвам и кученца. Затова ще раздам тук, там няколко картинки с двете животинки.
Все пак се задържаме в блога си доста, защо да нямаме и любимец там. Е не е задължителен:) А и има доста други за които не смея да предложа картинки, ха, ха, ха. /змия примерно/
 Влади, Gloxy, Aмазонка, Светла, Sabina, Кръстю,  DSdiva и Frog.

Оставям гореспоменатите сами да си изберат, коте или куче :)

Истина

Въртя се по стълбите.
И някак си слисана, все не достигам моята истина.
На всяка площадка витае, сложна и замотана загадка.
Влизам в пъзел с поредният възел, с малки ръчички развързвам.
А той по моряшки е стегнат юнашки, вместо да се развързва плете и навързва.
А там пълнежи от дупки с дири, с гърмежи. Излизат от ритъм или в присядане в кът малък и китен.
Когато успея да стъпя нагоре си мисля, днес ще вилнея.
Разбирам си грешката, мисълта ми е била някак си в смешката.
Препятствия разни, зад тях образи мазни.
Това е моето начало, което слага спирачка, и не мисли ни миг за закачка. Впило се някак и продължило нататък да изкарва всичко без блясък.
Някак излизат всички заровени черни. Изхвърлят оттатък остатъци цветни, останали верни.
На всяка площадка го гоня и ритам и се уча пак да прелитам. И пак продължавам по стълба нагоре, все търся си взора в простора.
Търся своята истина! Да я гушна и скрия или да се отвори по пътя ми, нарисувана и малко нереалена. И някак с ръце да изтрия и със сърце покрия и да направя своята пътека идеалена.

И не само до десет

Аз съм лоша жена
изцапана с искане
много неща
малко пръсти си имам
но до десет успявам
с дъх да броя
Аз съм лоша жена
уж обираща
само трохички
на духовна храна
а желае стрелички
да изстрелва
трепети
да се върти
там в рана една
Аз съм лоша жена
искаща само
да пълни празна вода
не в своята чаша
която е спукана
в другата
с неусетна капка
от две
дълбоки горещи очи
езера
Аз съм лоша жена
не искам да падам
на завет
напред в буря
светкавици и огън
все да вървя
дори да не зная
дали ще съм сляпа
или ще хвана моята искра
Аз съм лоша жена
искам трепети
вместо бюст или статуя
и разни стъкла
Аз съм лоша жена
не марширувам в крак
не харесвам товарния влак
който днес се задава
искам в балон да летя
или на крилата на песента
на оная която никой не знае
само аз и той
но си траем
Аз съм лоша жена
искам не само днес да ме люшкат
на тъмно, под крушката
до изгрева искам
но кой, непослушна съм
Аз съм лоша жена
празни думи не чувам
може някои истини
Аз съм лоша жена
не киша от безразличие
да потъвам
в погледи
Аз съм лоша жена
намирам някаква сила
да се изкачвам, прегърбвайки
да бягам, куцукайки
да плувам, не знаейки
да летя без крила
да не стоя на едно място
Аз съм лоша жена
защото със всичко
слагам и Любовта.

Който и това

Който го има, не го оценява. Усеща се чак когато го загуби. И пак не намира в себе си вина а търси причинита някъде наоколо.

Който го няма оплаква себе си и обвинява всичко наоколо. И пак не поглежда към себе си за вина. Някак се чувства жертва на съдбата или живота. А може би всичко е щяло да се промени с едно действие.

Това което липсва, какво е?! Изхвърляне на ненужно или запълване на празнота! Някой дали е усетил, защото думите се забравят или размиват от времето!

Мирно, свободно

Без да чука се вмъкна, като някой крадец. Нима ще позволиш да ровичка да ти нарамва грижите и да ги разгръща. Изхвърли си нощното и докато спи утрото, влезе.
Бяха в очите ти. Затворените клепачите се издаваха с вързаните си етапи. Бръчиците около тях се свиваха на хиксове и игреци. Извади си онова, което знаеш или усещаш. О то не изчака, само се плъзна право там да събира, гали...
Те потънаха в сън, а ръката не желаеше да се дърпа сякаш е хванала и държи съкровище.
Само, че денят се събужда и духът заема своето място...
Мирно, свободно, мирно свободно...

На изтърпяване от ВИК

Аз честичко се оплаквам от това нещо. Тъкмо си помислих, че всичко влиза в реда у пътя. Само, че трябва да не мисля. Хваща уроки. Все му побайвах на ум с някаква да не ме обвинят във вулгарност. Ама то нямаше край.
Преди време се започна от тоя общ водомер или ров. По скоро скубане на простаци и кокошки. И аз като не се сметнах за такава отидох в комисията на потребителите. Какво е това, знае ли някой? Седнал и.- подайте това оплакване и ако не хване същото в София.
Тази година се започна с някакъв ремонт в средата на септември със заем на кметството от банка. Водата се спираше всеки ден от тъмно до тъмно . Даже по два дена наведнъж. Всеки месец тоя ров беше с по шест кубика. Аз взех да си мисля, че имам басейн в хола. И други мисли. Като връщане на налягане на въздуха върху кубиците и изплащане на заем/ не моят/. Всичко секна до вчера сутрин. Снощи дойде вода за двадесет минути. Кой пикал, мил чинии, готвил със студена вода щото нямаше налягане за друга ще е някакво чудо. Ние сме множко, ама смогнахме. Само къде пак сме на ориз. За няколко кила кални картофи трябваше да изхабя една голяма туба резервна вода.
В момента търпанясвам/ не е дошла още/ най-вече заради тоалетната. Мисля да вземам щипка за пране за носа и така да влизам. Миналият път излвах препарат. Само, че сега съм във финансова криза и нямам. Ами четирдесет лева вода. Сега минаха за новата. Петнадесет кубика плюс общ водомер/ не знам колко ще ми сложат/ по два и четирдесет с ДДС. Изчерпах се..

Специален поход

Успя!
Само, че сега идва трудното. То се криеше или така му беше удобно. Без походи, войни или специални победи. Като новородено се показа в белочерният свят и затупка. Отначало леко и малко глухо, сега готви поход. Развива си свои стратегии. Даже нарежда оръжия, малко ръждясали. Изхвърля всички изгърмени, стари патрони. Явно са били халосни. Нахлузва и бронята за всеки случай. Оная старата, със дълбоки резки.
И това сърце тръгва на поход.
Ти го приемаш с тези специални войни, не се плашиш! То хвърля бронята...

Първом,първом Bulgarian folk music Народна музика

"Предавала съм се много пъти
но винаги си казвам:
- Пробвай още веднъж, този път пък може и да стане....?!?"
/цитат от клипа/

Знаеш ли какво е

Знаеш ли какво е да обичаш?
Не единично, потно и някак си критично през деня. Кой тука отрича докосване, ти мачкаш. За онова животинското в което все се пресъздаваш. Какво е някаква чувствителност, за теб глупост. И пълниш всичко в скъпоценна черна, не оная свитата с петна.
Знаеш ли какво е да обичаш?
Да цепиш въздуха, който дишаш и да си мислиш, че си глътнал неговият.
И да боли!
Да усещаш разнебитените му лъчи и да ги съединяваш с твоето лепило.
И да боли!
Да го нахраниш с твоята душевност и да се пръскаш от всякъде.
И да боли!
Да загладиш миналите му рани и да прикриваш белези.
И да боли!
Да приемеш неговите истини.
И да боли!
И накрая ако си жаден, ще пиеш от устните и ще гориш.
И ще боли от Любов!
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Една гореща болка, с която трудно се върви. Къде е краят? Или началото!

На тетрадката с химикал

Вчера за пореден път свърших тетрадка. И като се заваърна в по старо написано виждам, че има споменато за моите листи от тетрадки. Всичко първично излиза първо на тях.
Когато се събудя сякаш няма свят, толкова е рано. Само хладилника механично си подрънква в ъгъла. И ако музата е в настроение и на кеф се започва...
То музата е една измислена дума. Това е едно от всичките ми аз. А преди да се събуди объркания свят е като кошер от думи, които се нареждат на опашката и си чакат реда. Никога не знам предварително какво ще се измъдри и не планирам. Нямам как, идва си когато си поиска. А и нямам претенции за изисканост и професионализъм. Но все пак имам собственическо чувство към всичко надраскано. Някъде бях написала в коментар, че си пиша ей така, каквото излезе от вътре. И книга не смятам да издавам.
С химикала понякога за минути се изказва всичко, но друг път само черти и петна по три четри страници. След това на компа и ...
Някой когато влиза да чете може и да не ми разбира смисъла, дълбоко задълбочен да търси грешки, стил, изказ. А друга част четат с удовлствие, ще ми се.
По принцип когато седна и видя тетрадката не мисля за реакции. Радвам се на хубавите и отминавам с безразличие всичко останало, без значение е за мен. А колко истина или измислица има в драсканиците само музата си знае :)
За мен всички са гости и ги посрещам с моите драсканици, които преди това съм надраскала на тетрадка с химикал, като първокласник. Но ги браня, както мога дори и да не притежавам документ и сила за това. Намирам тази сила в думите!


*Изображението е с лиценз Public Domain

За мига

Дали вече и е забранено да се впуска в пътища?
Или е изживяла времето си. Сега със скърцащи колелета се тътри и се разпада. После бавно ще си събира разпилените чаркове, и ще им търси място в своята отдаденост. Само в задължения е трупала в напразното. Остарялото и празното се разбутват да цъфтят, за кога? През ръждясали и изхабени гайки с луфтове от преиграни чувства. Какво ли е останало? С посребрен парцал ще сяда да ги търка, а там са само грижи, грижи и пак...ще търси остатъци от тръпки. Ще е напразно някак с лъснатата дупка от изсъхнала сълза.
Загубила си времето сега ще търси остатъци в секунди. Поне да изживей мига с...

*Изображението е с лиценз Public Domain

Зимни игри

Зимата люта
запретна ръкави
разголи дувари
разгони птички
зарови тревички
уплаши цветята
препрати децата
зачерви им лицата
скриха се всички
малки, големи
хора и птички
дори и пчелички
забръска земята
заблъска стъклата
но на едно
имаше цветно петно
малка ръчичка
поливаше
цветна лехичка
бута, натиска
да лудее
пак изведнъж и се прииска
не успя
на сутринта
само бели цветя
по стъклата
нейният дъх бе сътворил
детският поглед
нов цвят бе открил
погали с ръчички стъклата
и се усмихна
зимата люта, замря
леко нагъна устни
и меко притихна.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Слави и Джоко Росич - Йовано, Йованке - Поздрав

Цветът на очите

Заявката отиде в канавката.
Погледна ли я? Не гледаш в очите и не знаеш цветът им. Не е кафяв. Нито на точки или някакви фигури. Понякога свети, друг път угасва. Сега как е? Ако нещо се вгледаш дали ще усетиш или ще четеш в тъмното. Там е като книга. Пише за болките, които не са изохкани. За безразличието и някаква влажност, от въздуха?! А с лъжата те просто помръкват.
А за блясъка!
Тази заявка отиде в канавката. А върху болките, те греят и минават през теб като призрак.
Къде е цветът им? За виждащ!


*Изображението е с лиценз Public Domain

Йорданка Христова - Ще продължавам да пея - Поздрав

Заекът

Тази е мойта година
рече заекът
аз ще съм цар
на гората
и заигра по тревата
ще издърпам
на всички ушите
да са заешки дните
ще скачате и рипате
до оная пролука
да се ослушвате
дали пушка не пука
а сърцето ще тупа
в дупка от прах
ще търси място
за страх
ще ръбате моркови диви
като свършат
някой питомен ще ви свият
от градини красиви
заекът месо не харесва
по зелени неща той
се отплесва
докато не се покаже
лъвът
ще забравите всичко
ще бягате да се скриете заешко
в някой кът.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Сделка с времето

Заключи ме във сфера
обещавам
няма да треперя
спри всичко наоколо
само за миг
скрий своя лик
това да е мое
ще слагам
каквото си искам
в прегръдка ще стискам
за секунда спри
време
желая, там
моето аз да измеря
ако стане
спокойно ще стъпвам
в твоите бързеи
ти ще даваш моята секунда
аз ще летя
без обвинения в мудност.


*Изображението е с лиценз Public Domain

И до довечера

Накъсан сънят се сгърчи, защото просветна.
- Нали щяхме да спим? Уж снощи облече пижамата и се зави през глава. Аз цяла вечер те виждах по презрамки и долно бельо. И кожата ти видях. Не тая която изтъкмяваш като подарък, понякога. На твоята същност. Беше сбръчкана. Не си толкова стара, нали? Само, че ти ровичкаш и тя се нагъна. Всички спят, ти пътуваш из себе си. Мислиш, че като сложиш в ъглите и покриеш, няма нищо. Само че вечер съм аз и виждам всичко. Все пренареждаш и все потъваш в някакви измислици.
Опъваш се като струна на стара цигулка и искаш да запратиш онова с нова нота. Ти не се чуваш. Скрибуцаш, това не е музика. Няма кой да те чуе в съня, глупачке! А колко струни си скъсала досега да измъкнеш звук. А то дори няма мъркане. Нали трябва да ме смущаващ с твоите...
А щеше да спиш.
Наяве какво си? Някакво чучело ли, че не свириш. Вече е утро, а ти все не спиш. Даже припяваш. Това песен ли е? Само понякога. Друг път искаш да ме удавиш.
Сега като съмна, какво. Аз ще се свия измъчен, от теб. Ти цял ден ще се правиш, ще мълчиш. Няма кой да те слуша ли?!
Аз много приказвах. Вече трябва да бягам, че идва другата нощ.
Не знам как те търпя, но съм твоят сън уж за наспиване. Хайде, Добро утро, Довиждане и до Довечера.

Истински дом

На завои
нагънах отсечка
не ми се бяга
без засечка
ще търся изненада
зад всеки
ще надничам, полека
маса накичена
с надраскани ликове
два погледа
ще кръстосвам
и те ще завират
бавно ще връзват
в студа, слънце
някакво, собствено
ще се намират
ще бягам, тичам
скрито ще лазя
при поредния празен
с мъничко цвете
не ще е омразен
и пак напред
ще се завъртам
да търся, това което
не е предмет
дума, вода
или въздух
може би ме е водило
някакво чувство
нагънах отсечка
не ми се бяга
без засечка
ще търся изненада
зад всеки завой
една ръка да ме хване
тук е твоят
истински дом
Стой!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Празнични спомени