Предновогодишни размисли

Колко пътища неизвървяни и колко думи неизказани криеш? Нищо, че са в старата година и тя вече си отива. Също като предишната. Тя даже не се сърди и не обръща глава назад като теб. А ти като скитник, все не си знаеш мястото. Уж чакаше новата с такова желание а милееш за старата. А когато беше тук, не вървя, не действа и не каза. Сега като раците, назад. Някак искаш да си поправяш грешките, да си запълниш дупките, да си опънеш бръчките и да се усмихваш неискрено. Само защото рушкаш в нещо, което трябва да остане назад. Да се брои за минало. А трябва само да се поучиш. Не че ще се изстрие. Ще си виси там, но като обица.
Затова погледни само с крайчеца към старата и я пусни да си почива спокойно. Всичко останало хубаво само напред в новата година. Дори неизвестното е по- добро от изцапано и отъпкано. Така че да си отива и тази година. И не под тежестта, аз съм толкова грешен.
А новото си е ново. С нова Вяра, Надежда, Любов! Не лека, полека.
Стъпвай смело в 2011!


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

BONEY M - RASPUTIN ( Live ) - В памет на Боби Фарел, който почина днес

Публикувано от Румяна Попова

Живота винаги е повече от смъртта

По онова време, когато бях малка Коледа не се празнуваше. Имаше само Нова година, не съм получавала подаръци. Всички деца освен майчина милувка и други неща около нея искат играчки. Аз си спомням само за една такава кукла, даже нямаше коса. А комшийчето, което идваше от някъде си имаше десет руски кукли. Знаете ги нали, мърдат си краката.
Това бяхме децата навремето. Сега, какво? Тръшкат се пред компа и светът е в краката им. Може даже да им е безинтересен. Пак от там тези деца, малки и големи могат да си поръчат наркотици за приятели. Чувстват се самотни и изоставени.
Стигнах само до куклата. Не искам да ровичкам назад във времето на онова малко дете с уж родители. Починали са и аз им прощавам, иначе злобата ще ме зарови. Няма да разказвам за преди куклата и след нея, ще звучи като самосъжеление.
На мен дали ми е било лесно? Но и сега да бях дете, не мисля че бих посегнала към наркотиците.
Днес сякаш децата с лека ръка посягат към живота си с едничкото оправдание, че вече са без нищо. А волята за живот просто е захвърлена. Какво повече трябва от нея?! Нима с лека ръка ще го изхвърлят на боклука бавно без да са преминали всичките му етапи? Може би си мислят, че е трудно, че е празно, че няма.
Най-лесно се умира. Явно не искат да се затрудняват и скота в канавката, ъгъла и хилещия идиот в дискотеката е част от пътя за някъде....
Да не си мислят, че ми е лесно да пиша това. Ами ако напиша всичко?Но няма, защото гледам напред!
Живота винаги е повече от смъртта. Въпреки, че и тя не е страшна. Но когато и дойде времето.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Само на едно място

Суета и бързане
криви пътеки
само разпръскване
младостта с крила
глупости без дела
никакъв глад
нито хлад
само петна
в душата
пътници
влизат, излизат
и наслагват петната
нали се виждаш красив
докато се усетиш
остаря в пустотата
а вратата
скърца ли скърца
няма вече цветя
газеха, грабеха
ти се отдаваше
сега чакаш на мръкване
само една
да отвори тази врата
вътре
в прегазено, смачкано
изтръпнало, изоставено
да засее едно цвете
да запее една песен
да побутне едно рамо
да помилва една ръка
да целуне едни устни
да чуе едно сърце
тупти бясно
само на едно място
чакаш да съмне, нали!


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Ако ти стиска, Лисо

Лиса рече
тази гора
не ме забелязва вече
косъмът ми е проскубан
а носът загубен
миглите са къси
ушите свити
краката са превити
опашката е малка
зъбите ми жалки
цветът е рижав
и е мижав
щом рече
тръгна доктор да довлече
стигна до тоя кабинет
който няма плет
само стъкленици миризливи
а телефона там
все в тревога свири

докторе
искам да съм манекенка
миглите да ми правят сянка
носът ми да е малък
като пеперуден залък
козината гъста
сто и двайсет пръста
ушите прави
с пърсингите здрави
краката да са арматура
не превита
която от бетон
да рита
опашката, пухкава и здрава
открадни от три катерици
ако трябва
зъбите, керамика ги искам
когато ги оголя
звезди да стискат
а цялата
прави ме да се сменям
както искам
омръзна ми рижавото
от него пискам

хубаво
ще те сменявам
после
какво ще си тогава
няма да си никаква лисица
нито даже хубавица
а май безпарична единица
но щом желаеш
вади тук парата
и лягай на кревата
може даже да покажа
последният ти грам мозък
да изстържа
ако ти стиска
с тази процедури
и ревеш от куп
кусури.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Prituri se planinata - Stefka Sabotinova - Поздрав

За Стефановден

Публикувано от Румяна Попова

Цената

Пак звънкате
голи и боси
напред се натискате
да изплувате, някак
звездичка си искате
не в ъгъла захвърлени
изритани, смачкани
искате празник
всеки ден
един път се имате
и се галюшкате
в украса прекрасна
в другия, падане
къде сте мечти
затова се надбягвате
даже прегазвате
и подаръци ставате
с кордела
на залъци също
се сдъвквате
сякаш ви е присъщо
вече не сте мечти
истинските нямат
граница, очертания
действат с желание
нямат вкус и преглъщане
те се завръщат
действат без грим
блясък и къща
пари не прегръщат
имат някакви чувства
за тях
някой себе си
би ли платил
защото ще бъде
или е бил.

Публикувано от Румяна Попова

" Измъдрената" питка

Както вече споменах, реших да измъдря питка за празника. И в реда на нещата котката трябваше да е там, на питката. А какво правеше в това време , ще видите . Питката е в приложение суров вид, изпечена и близък план на котката, като такава на нея.

Публикувано от Румяна Попова

Следколедни дреболийки

Винаги съм заобикаляла празниците. Все ми се струваше, че някак си другите дни са като сирачета. Обаче тази Коледа ме грабна. Преди години, когато бях млада./ не съм станала баба още/ Толкова се измарях от шетня, че вечерта не ми се искаше нищо. С времето полека, лека започнах да купувам всичко от магазините.
Тази година ме прихвана и и се разшетах като млада булка/ друг път/. Правих тиквеник. Скопосах го след толкова години. А принцесата на големия, направи баклава. Мисля да меся. Защо казвам така. Пиша на тетрадката в пет и тридест сутринта на двадесет и четвърти. Не знам от коя година не съм месила та ще видя следобед какво ще измъдря. Оф извинете, забъркам да втаса. Имам и един куп картофи за пържене а и снощи завих постни сърми. Не че нещо, все пак малка традиция. Иначе у дома никой не спазва Коледни пости.
Чела съм някъде и мисля че е вярно.' Не е важно какво влиза през устата, а какво излиза от нея.'
До последно си мислех, че ще карам празниците с минималните финанси които имах. Не се ядосах, за първи път. Не знам защо.
Друг път ще видя да не мисля даже. В последния момент всичко се оправи. И както се очерта, всички сме здрави на този Празник. Не на сто де, но сме на крака. Сега очакваме Новата Година
Честито Рождество Христово или Коледа на всички!

Публикувано от Румяна Попова

Празнично пожелание

Ще седнем и днес
като малки деца
край елхата с празни панички
но трябва да хвърлим
всичко лошо
е е е, зад онази врата
тогава да протегнем ръчички

с чисто сърце и сияйно лице
ще изравяме скрити желания
с малко късмет
ще ги бутнем напред
да изкарат свойте дихания

смях на устата
настрани от лъжата
цветя в косите
звезди в очите
припкащо здраво
тупкащо вляво
на всички пожелавам
и не само днес
това при вас
аз оставям!

Публикувано от Румяна Попова

Завъртане

Завъртяха се
минаха през лятото топло
слагаха си думи горещи
разтягаха се
в раждаща есен
плодове на тръпки
очакваха се
в своето нещо
да се свият
от зимният вятър
на злобата
хорските бури
развяваха струпеи
затрупва ги прах
на студ в неразбиране
отдолу се взираха
да изникнат на пролет
малки и нежни
да разцъфнат
на същности
да греят наново
захвърлили нерадости
в своят си цвят
направен
от вътрешни сладости.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Разходка със звънчета

Тишината и Спокойствието излязоха на разходка, не с лодка. Много рано, когато всички спяха и грижи все още не вървяха.
Неволите свити и скрити в ъгъла, все там си седяха и време не крадяха.
Вървяха без да имат мисъл, че някой насреща им ще мижа. Ще тропа с крак, че някой не му е сложил праг, и се спъва. И вместо работата да поеме, ще реве във врява и после пак ще дреме.
Облаците се бяха набеснели, още лятоска. Тогава и са се нагърмели. А от вчера със своя поглед благ, бяха наслагали пухкав и нежен, бял сняг.
Тъкмо оставиха тук своята диря. И ето, чу се нещо, там зад баира. А бяха се дигнали на ранина да заравят шум а то прерасна в звънтяща гюрюлтия.
Някой вървеше преди тях и звънеше. Техните дни и секунди броеше.
Огледаха всички свои стъпки. Все бяха затворени и тихи пъпки. Не виждаха звънчета с крачета да тичат и да разнасят парчета, които на музика да приличат.
Надникнаха през прозорците игриви, които се правеха на мълчаливи. Навсякъде грееха елхички с елмазени полички.
Повдигнаха се да видят небето, защото стана светло. До вчера страшно, черно и студено. Сега се блещи и звездичките светят ли светят на червено.
Зън-зън се чу в Спокойствието и Тишината и те решиха да се скрият. Разбраха, магията на Коледа наближава. Ще чакат и те да я открият.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Ако за миг

Ако за миг ти премине, че се обръщаш назад.
Връзваш времето в стари въжета. Погледни се отвътре, колко стоят. Чакат за утре. Огледай, дали нещо свети или пък трепка.
Ако за миг ти премине, че затъваш и няма ръка.
Намери си живеца. Там някъде той е затрупан. Сам ще изплуваш, ако му измиеш лика.
Ако за миг ти премине, че днес е денят.
Усмихни се и тръгвай полека. Дори пред теб да е някаква дупка, ще я прескочиш без да усетиш.
Ако за миг ти премине, че днес е смъртта.
Нима ще се уплашиш, ако си изпълнил и изживял поне една своя мечта.
Ако за миг ти премине, че днес е дошла Любовта.
Не чакай за утре. Тя ще си тръгне и да я търсиш няма да има дори малък остатък.
Ако за миг ти премине, че живота е сив, студен и суров. Погледни отсреща. След това се зарадвай, че и днес съзря слънцето. И това цвете, което носиш ти стига. Дори понякога да увяхва знаеш как да го съживяваш.
Ако за миг ти премине, че никой не помни твоето име.
Когато се събудиш и все пак си сънувал някого. Значи и с твоето някой заспива.
Само остава да го намериш наяве.
Да търсиш следите му и пътя по който е минал.

Публикувано от Румяна Попова

С котката украсявахме.... елхата

Тя украсява, мераклийка. Не личи ли:) Венеца не можа, защото посред зима трябваше да вадим стълба навън в коридора. Щяха да ни помислят и двете за шашави. Не за ремонт, че си играем:)

Публикувано от Румяна Попова

Някъде там

Осъмна в остатъци. Огризана като като омачкана сатенена филия. Не фуниш на френски парфюм. Може би малко преди това да имало такова ухание. Но сега е кръв. Тя как мирише? А раните ти къде са? Ближеш ги скрито в ъгъла, а после се периш. Приличаш на малко кученце до стопанина си, но на каишката.
Миришеш на раздадено. Не свивай очи. Не казах, че си продала душата си. Слагаш повърхността си като в магазин. Да, опъната на точното място. Почистена и с опаковка. Сега и с панделка на сърца. Тя е опасна. Има свойството да се свива.
Дишаш ли?
Затова си по пода. В безмислието на външната си повърхност и на нейното място. Сега си броиш патъците на кошмарите които бяха до теб и искаш да ги изриташ.
И някъде там като се изсухлиш трохите и тръгваш, боса.
Не, даже гола. Изхвърляш палци с печат за собственост. Промъкваш се и сядаш на стола, на утрото. Забъркваш поредната силна доза от онова което винаги си имала, но си крила. Изпиваш малко и започваш да дишаш. Знаеш си мястото нали?! Хвърляш отзад на запечатано минало.
Някъде там си себе си.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

До Дядо Коледа

Първо, не искам подарък!
Вече пораснах и разбрах, че повечето се чупят. Особено изкуствените сърца. Исках да те питам. Не са правени при теб нали? А онези през деня и за тях не знаеш нищо?Такива едни дървени. Често ти обръщат гръб и въобще не подлежат на ремонт или лепенка. Е остана и някоя друга топла и истинска, там вече може би имаш намеса. Нали си потаен.
Никога не съм ти писала, но тази година имам молба!
Казах вече, не подарък.
Малко закъснях. Може и за догодина, умея да чакам. А вярвам, че не всеки иска да се заравя в куп ненужни подаръци.
Славиш се като вълшебник. Вместо да ти драскаме и понякога да идват при теб планини от глупости, можеш да отгатваш мечти. Написах МЕЧТИ, не друго. Не я изпълнявай цялата. Дори да я започнеш, който се пише за жив ще я довърши.
А иначе подаръците са лесни,за деня. А утре!

Публикувано от Румяна Попова

Днес, утре и когато

Опъна презрамки
стегна каишки
приглади джобове
отвън
едно пръстче порасна
и днес не прерови
по гънки не усещащи
не нови
как се прегърбваш
слагаш, не вадиш
няма излишно
тъпчеш се даже
подшиваш
кръпка, по кръпка
не гледаш нагоре
броиш земни прашинки
от високо до ниско
и по джобове
развържи
началните връзки
изсипи на земята
вътре да има
първите стъпки
не събиращи предмети
да задушават душата
нареди свойте патрони
като детски балони
без начало за битка
със спирка
за малка колибка
събори свойте дувари
отзад са тоите чувства
виж кое на къде е
и при теб
няма товари
надникни в стари
джобове
часове и минути
обърни на обратно
за малко повратност
погледни старите шевове
дали няма дупки
не искаш всичко
съвсем да изгубиш
подновена и лека
сложи на гърба
раницата на живота
поеми по деня
и днес, утре и когато.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Demis Roussos - My Friend The Wind - Петъчен поздрав

Публикувано от Румяна Попова

Есемеси на северния полюс

Дежурните джуджета стояха вперили поглед в мониторите и мълчаха стиснали зъби. Само тук, там някое подскачаше като пристигне нещо. Оплакаха се, вярно. Правиха и символична стачка със ярко червена лента на ревера, но не посмяха да спрат. А и Дядо Коледа отсече.
- Първо, ще пестим хартия.
- Второ, ще пестим труд.
- Трето, ще пестим време за повече подаръци.
И заваляха желанията, но не традицинно с писма а есемеси по телефона.
- Ей дятка, де са ва. Оня дъртия дет са пише за баща не пусна кола. Сега я чакам от теб.
Джуджето което приемаше това нещо се опита да го изтрие. Но в бързината и в неопитността си с технологията обърка клавишите и есемеса продължи.
- марка- Умиргайсан
Джуджето се паникьоса и започна да натиска клавиетурата с цяла ръка. Но вместо да изчезне, шрифта му стана голям размер.
- цвят- чернодървен. Седалки с естествена кожа, плюс моята. И музика от ада, такава харесвам бе.
Джуджето не издържа и включи краката си. С помощта на петата все пак успя да изтрие и последната буква, но....В този миг столът му се разклати и се обърна на земята.
- деденце, имам нужда
от мазаж, фиксаж,
маникюр, педикюр
фризьор, пресьор
на задните ми части
торбички, не за цвички
за подплънки
да излизат чак навънка
боички
да ми скрият големите бръчки.
Точно в този момент влезе Дядо Коледа.
- Беше грешка, признавам. Сега преди да вземат да пропишат, първо грабват телефона.
Преди да мислят, действат. Закривам това начинание, и без това беше пробно.
Всички джуджета се ухилиха до уши и се втурнаха в залата с писма.
Първото писмо бе отворено за секунди.
- Мили Дядо Коледа!
Кога най сетне ще ми дадеш шофьорска книжка?
Джуджетата подскочиха и извикаха в задружен глас
- Искаме отпуска и заминаваме на Канарските острови.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

За моите филми

След подетата акция реших някак си да вмъкна скромно и моите филми. Не съм майстор на ревюта и затова няма да се опитвам да правя такива. За да ги помня, значи са оставили някаква следа в мен .
Много отдавна и не толкова защото все още се чувствам дете имаше само едни черно бели телевизори. Тогава за децата даваха само един филм, Ну погоди.
След известно време дойдоха цветните и гледахме филмчето сякаш не сме го виждали, че то друго имаше ли. Но на мен ми харесва и днес.


Пораснах малко, тъкмо трети клас и ме заведоха на лятно кино. Въобще не знаех какво ще гледам. На този голям екран, сякаш го виждам и днес.

" Златото на Макена " или Mackenna's Gold



Ехе е е от онова време, когато бях дете. И сега съм, ама голямо :)

Публикувано от Румяна Попова

Всяка сутрин

Всяка сутрин мисълта и го търси. Но той беше тук, с духът си.
Обикаляше, сякаш пази имане. Наредено от няколко ръждясали монетки. Но на него му стигаше да витае наоколо.
А дали е достатъчно само духове да се реят и да се търсят в своите утрини.
Да си стискат любовите, които няма как да покажат през въздуха.
Да си гонят въпросите, които всяка вечер навързват на възли.
Да раждат целувки и да ги заключват като скрито съкровище.
Да стискат милувките и да ги слагат като мост през простраството.
Да крият сълзите си и да плачат от вътре. Само леко в крайчеца да просветва в началото, като някакъв изгрев. И после да навлизат в света на силните.
Като замръкнат да си палят погледа. Да се разгледат и да си лягат с нещо повече от мисъл...
Всяка сутрин мисълта и го търсеше. Но той беше тук, с духът си.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Зимата и нейните деца

Замрази локвата
малка
защото е жалка
изведнъж се огледа
намръщи се
притъмня и извади
леден сандък
премените свои
наред занарежда
от бяла прежда
бели ризи
и копчета бели
сукмани такива
шапка също
и ботуши положи
така своя цвят
ще наложи
само че никой не иска
този цвят
в ръка да си стиска
ядоса се страшно
хвърли всичкият
закъснял студ
в ураган
в тази фортуна
заваляха нейните
чувства
малките и дечица
снежинките нежни
една кацна
на лицето и леко
и занарежда
стига мамо
по меко, по меко
нека натрупаме
малък юрган
без ураган
отдолу ще топлим
други дечица
нали не искаш
съвсем да умират
нека се раждат
както и ние
иначе какво е светът
ако водиш
твоите битки
за нищо
и всички се крият
целунаха майка си
зимата, една по една
в бял, дебел килим
се покриха.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

На празнуване

Виж как подредих масата. Изстъргах от там самотата ти и сложих част от себе си. Гледам вече си седнал. Ще пием ли себе си? Нали ще празнуваме! Не гледай назад в разпилените си парченца, моля те! Виж си нишките одрани. И не брой колко си отстъпил. Ще захвърлиш ли днешната чаша? Пък и вчерашната все пак успя да я счупиш. С крайчеца леко намигаш назад, но аз го застъпах.
Взех днескашната четка и започнах да рисувам врялото което беше замръзнало. Не само моето. Бръкнах и надрасках няколко щрихи по теб и те почервеняха. А ти казваше, че вече си остарял.
Виж как светна масата. С твоята ваза и моите две цветя. С леко изкривени дръжки, но все още гледат нагоре. Не ни трябват фанфари. Имаме си нашата музика. И фоеверки също. Виждаме се в тъмното. Даже се усещаме от разстояние. От тук което ни трябва, до онова място. И храна, защо ни е. Наситени някак или гладни за някакви други неща. И остана да се преглъщаме или да се дъвчем такива каквито сме, някакви.
Ще се празнуваме цялостно. Някак си грозни, сбръчкани, побелели но годините. Ние сме си каквито. Ще си празнуваме необяснимото!

Публикувано от Румяна Попова

С годишната бъркалка в старото гърне 2010

И аз като мерудия в манджата да се турна. Както правят другите, реших да поразбъркам в старото гърне 2010, ама донякъде.
Не може сега тука да си изтипосам всички кирливи ризи на мегдана. Те всъщност за мен може да са бели или цветни. Но ще станат кирливи като ги извадя да ги разнасям, не като ги разнасят.
Не съм толкова пропаднала, де. Иначе казано, стискам си някои неща.
А годината си беше осеяна с битки. А аз както обичам да се наричам бунтар, но с дръглив кон се слагах на всички. Тя моята каруца кога ли е вървяла точно по пътя, та.
Спечелих една битка!
Не с колелата които скърцат всеки ден. Почивка им се се ще на тия моите от вътре. С моя дръглив кон-живота, който храня и бутам всеки ден, след дълга борба спечелихме. Макар и малко наполовина. Но срещу тая бюрокрация-държавата, толкова.
Малките които пиша като минуси или плюсове, не слагам в сметката. Те са за стимул, да се изправям. Някакви камъчки.
А иначе дали съм здрава? Ами мърдам все още. Струва ми се, че днес като видя слънцето, вдишам глътка въздух, моята обвивка ме слушка значи съм добре. То идеално има ли?
Тази година получих повече усмивки! Показаха ми начин за изхвърляне на някои "боклуци"зад гърба. Или било по-простичко да не ги виждам. Намери се кой да ми слуша врънкалото, така да се каже. Имах на кого да кажа каквото си искам, или на мен да ми се каже.
Какво работя ли?
Ха ха ха
Драскач на блогове. А а а а, за успеха не питайте. Че и в три. Леле, каква ли лимка съм имала в главата си през тази година. Може и да са повечко. Или моята личност се е раз з з з множавала.
От къде да знам какво е ставало в отминаващата година. А за 2011 въобще нищо не знам.
Чакам да видя! И се надявам, разбира се!

Публикувано от Румяна Попова

Как Дядо Коледа се справя с приготовленията

Първи изгасна тока. Такъв Дядо Коледа беше прекарал да е в крак с времето. За хубаво уж а виж какво стана. Или явно тока не е в крак нещо. От както го е включил все довършваше на свещи. Така е и тази година. Само, че този път се беше запасил с три кашона хубави восъчни свещи. Впрочем Снежанка тръгна за такива в моЛа, но остана там. Трябваше и нея да търси.
Нямаше как да се появи с всекидневните си дрехи. За пореден път премина в нелегалност за няколко часа. Няколко я. Това моЛа било по голямо от северния полюс. А тя проклетията си бе изключила джиесема, ама нарочно. Уж облече дънки и наяква блуза, но имаше чувството, че все него зяпат. Нямаше такава брада наоколо. Кога да я боядисва. Първо, боичките за играчки са ярки и не хващат. Второ, как ще се появи с черна брада примерно посред нощите при децата.
Накрая я откри на петия етаж с нещо като шапка на главата и подобно на ръцете но горещо. Това било разкрасителен център. Беше си проскубала веждите вече. А той едвам ги съзря с очилата си, пет диоптъра и половина. Въобще не я остави да продължи. Иначе децата ще получат стрес, не че нямат.
Та свещите са налице.
След като остави елените да почиват и ги пусна в заслужена пенсия, остави и шейната. Не я ползваше от години. Караше всяка година по модата. Какво да се прави, приумици човешки.Тази година е модата на багера. Но поради спешната заетост и работа всички се счупиха. Очертаваше се да няма превозно средство. След като видя , че работата с изработката на подаръци потръгна в наличност на свещи, тръгна да дири изоставента си шейна. Като влезе при нея забеляза, че няма никакъв прах. Това значи, че има Коледен дух и хората го очакват. Остана да намери своите елени, които беше пуснал в пенсия защото си помисли, че вече са стари и имат нужда от почивка. Дано не бяха изключили телефоните си като Снежанка. Иначе ще се наложи на бегом да обиколи земята.
- Ту тут - Дашър
- Ало, кой е?
- Дядо Коледа
- Ти какво бе. Нали ме пусна в пенсия. Сега си почивам от ония, които ни бяха забравили. А а а, нямала прах. Идвам веднага.
- Ту тут - Денсър
- Ало, кой е?
- Дядо Коледа
- А тъкмо си направих епилация, че съм бил грозен. Ще тръгваме пак ли ? Слагам перуката и идвам.
- Ту тут - Пренсър
- Ало, кой е?
- Дядо Коледа
- В задния двор съм и си почивам. Нали съм в пенсия. Коледа ли?! Идвам за минути.
- Ту тут - Виксен
- Ало, кой е?
- Дядо Коледа
- Ама аз тъкмо се женя бе. Нищо, че съм на толкова години. А децата ли?! Пристигам.
- Ту тут Комета
- Ало, кой е?
- Дядо Коледа
- Как ме намери? Щях да си сменям номера. Сега бягам из гората на свобода. Станало Коледа ли? Коя Коледа, или чия? Добре де, будалкам те. Ще дойда.
- Ту тут - Купидон
- Ало, кой е?
- Дядо Коледа
- Оф, че си. Тъкмо ме заобикалят стадо млади сърни. Нищо, че съм в пенсия. Значи още бивам. Коледа ли, политам към теб веднага.
- Ту тут - Донър
Ало, кой е?
Дядо Коледа
- Виж тъкмо се хванах с бизнес. Не съм толкова изкуфял та все още ставам за сметки. Празници ли? Те не излязоха ли с нас в пенсия? Щом идват и аз не съм пенсионер тогава.
- Ту тут - Блитцен
- Ало, кой е?
- Дядо Коледа
- Пека се на плаж. Добре, че се обади. Ще дойда да се освежа малко. После може пак тука, профилактично.
- Ту тут - Рудолф
- Ало, кой е?
- Дядо Коледа
- Ама защо дрънчиш де. Забрави ли, че останах до теб. Нищо, че ме прати в пенсия. Сега ще сме си същите. Ще дойдат всички, ще видиш. И знаеш ли защо? Всяка година Коледа се ражда наново, млада и хубава. И всички с нея. За нея няма пенсия, дух трябва само.
Ето, че пристигат. А и шейната чака, без прах. Някак усетила, че ще летим с теб, защото ни чакат и тази Коледа!

Публикувано от Румяна Попова

С първи цветове към Коледа

Публикувано от Румяна Попова

Сраничка10 - За истинският цвят

Изведнъж реката спря да се движи. Всичко стана като снимка. Дори птичките висяха във въздуха. Някаква тишина която можеш да нарежеш на фигури. Любчо протегна ръка към водата. Беше твърдо и непознато. Скочиха и хукнаха като попарени с вряла вода. Спряха се до едно, което уж беше дърво. Зад него втвърден тигър както беше дебнал, така и застинал. Сега усещането беше различно. Нямаха заплахи, препятствия и неприятели а се чувстваха като нищо. Сякаш бяха сложени в една кутия. Трябваше да намерят къде е капакът. Или някаква дупка по дъното. Иначе щяха да загубят себе си. Не искаха да си останат като незнайна прашинка или точка от снимка. Сетиха се. Трябваше цвят. Тука сякаш беше размито.
Любчо леко си отхапа пръстчето и се показа капчица кръв. Събра вързания си и стреснат дъх и плюна. Нали нямаше вода, все пак. Взе опашката на Лъв и започна да рисува по първото гладко нещо което му попадна с истински червен цвят. Не някакъв измислен, фалшив и измамен.
Пък и в него никога не е влизало лъжа.
Постепенно всичко се размърда и започна по старому. Времето не помнеше преди малко и си гледаше напред. Само Любчо и Лъв още примижаваха. Опипваха бавно наоколо и хоп...

следва продължение

Публикувано от Румяна Попова

За Кольо от Колипрасково по някое време преди Коледа

Кольо взе фенера и го запали. Искаше още един път да провери всичко. Имаше план, както всяка година. Навън го посрещна люта виелица, като ракийка първескиня на осемдесет градуса. По лошо. Като забравена жена от снощи поради запиване и плющене на карти. След като премери дълбочината на снега и разбра, че тия от прогнозата пак са лъгали и уцели вратата на пишника. Набара копчето и светна оплютата от мухи крушка.
Таблата от дъски стърчеше първа като командир. До нея имаше десет тави, сякаш щяха да събарят слон. Ама така си е де. Яшно беше и стана триста килограма. От сега си представяше прътите с наденици. На пъна къде нацепи дърва сякаш ще пари четината на тъщата, лежаха най- малко петнайсет ножа. Ходи в кооперцията и ги натока на електрическото точило. До тях седеше малката брадвикча, ако случайно не улучи ека. Прас с нея и готово. И два бидона вода, завити със зестрата на жената. Ами какво бе, двадесет юргана що и са. Утре ако стегне, кво прайват у кървищатата. И горелката естествено, заредена догоре. Тази година се подготви с две такива, че миналата оная скрипя орева орталъка за остатъци от косми.
Даже беше взел дрелка назаем и си беше подготвил дюбели за прътите с наденици. Миналата година падаха и котките отмъкнаха половината. Имаше един котак, катерач. Него не му трябваше съборено да си открадне. Катереше по стените, храс връзката и готово. Да го е изгонил ама хваща всякакви гяволи. Освен мишки, плъхове и други космати гадини из къщята изчезняха всякакви зверове. Даже и тъщата идва по рядко. И като дойде се гледат на кръв.
Кольо взе фенера и се върна в стаята при жена си.
- Къде ходиш бе простак? Остана ли вино за Осмянката? Ами за Коледа? Какво мериш сред нощите, дълбочината на бурето ли. Аз тука измръзнах сама, дан не съм вдовица бре.
Кольо по навик се направи на улав, легна и се унесе.
Изведнъж скочи, слънцето беше намислило да изгрява а той се опъваше. Стана набързо а отвън вече го чакаха баш колячите на село Колипрасково. Запътиха се към кочината, но тя беше празна. До вратичката имаше ланец, шейна, чувал и много следи.
Кой беше взел прасето и какво щеше да прави. Баш колячите като видяха, че няма да има кръв се разбягаха като пилци из трънаци. Само той тръгна да си дири това, което беше негово.
Още докато беше тъмно надникна в двора на кмета, сина му е бандит. Тоя ланец, а. Не го намери там и продължи в братчеда. Този все сядаше на масата му ама надничаше скришом тук, там. И там нямаше и диря от копито. Влезе и в комшията който редовно нощем лятоска му обираше градината. В неговата кочина грухтяха едни хилави прасета. Върна се в пишника с намерението да изхвърля всичко. Таблата на която всяка година гаврътваше по едно прасе и всички атрибути покрай нея. Реши да извади и дюбелите за наденици, защото май те бяха урокито за всичко. Поне да беше изгрухтяло от някъде, няма да го коли.
Изведнъж на прага на пишника замря. В сламата, която беше приготвил да го пърли лежеше то-прасето. А до гърдите му имаше малки прасенца. Не можа да ги изброи. Лятоска е станало, затова порасна толкова голямо. Легна при тях и ги гушна.
Реши на другия ден да отиде в града и да види какво е това МОЛ. И има ли там свински пържоли, за Коледа!

Публикувано от Румяна Попова

Michael Jackson - They Don't Care About Us - Поздрав

За всички бивши, настоящи и бъдещи студенти. Семейства със студенти. И тези които се чувстват такива.

Публикувано от Румяна Попова

Кафе с поглед

Всеки път ги усещам. Гледат втренчено и ме пробиват. Играем си на опитвано виждане рано сутрин, после изчезват. Губят се из часовете. Там където се стрелкат препятствията. Цепят секунди и изготвят план или страх. Голямо надбягване и прескачане на себе си, дългият път и всичко останало. И остава не достигнато, не погледнато и не помилвано. Някак си избягват в далечното и се свиват.
Времето свършено бяга до мръкнало и си ляга, но все чака предвестник на съмване. Някой да го пробяга и да не го тъпчи на едно място...
Кафето е свършило. Погледът шари наоколо и вътре изсъхват последните капки. Изведнъж блясват за секунда оживели за малко и заминават под струята на денят.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Парченца и точки

Възседнах дъхът си
забързан да се дели
на парченца и точки
по устни
прескочи
бурни мисли
черни сънища
газещи нощем
заседнали думички
слагани в чаша
тръни в обувките
под стелката на постъпка
усмивки изстъргани
на филията
като полза която се крие
после леко
на скрито летище
в светлини
които никой не вижда
писта скромна без знаци
заобикаляна
като куп треволяци
там на бръчките
две колелета се спряха
извадиха
свойте стари искри
и отпред се подпряха
други две
извадиха свойте спирачки
дъхът
намери това
и сякаш се сляха.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Николай Славеев - Драгиева чешма (Nikolai Slaveev - Dragieva cheshma) - Поздрав

За Никулден !

Публикувано от Румяна Попова

До другата битка

В загубена битка
на те и на тя
превземат я бавно
и я отвеждат
в своето лоно
като роб окован
с горещи вериги
само гледа встрани
големият храм
като просяк за милост
дърпа пирони
забити в дни
минути милиони
очите следят
накъде се отваря
тази врата
наднича
в ключалка
да види за смисъла
на безкрайните битки
в които
всеки ден и се врича
всяка сутрин се ражда
войн
в който няма стон
вечер лекува
своите рани
в поредната битка
наново залага
свойте чувства одрани
дори да загуби
там във вериги
вътре не угасва
тупти
когато заспи
сънува
и още по бясно бие
наяве
до другата битка
да влезне там
ще спре да воюва.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Усещане

Не изстива
остава така
изгрява
по ярко
светло
горещо
вихърът гони
старите спомени
слага свои
пламтящи
сегашни
отворени
не заминава
като вчерашно
старо
ръждясало
грозно
заема се днешното
изпълва
цялостно
яростно
зрелостно
и просто
остава
не гост
под наем
в заем
крадец
настанява се
без чукане
питане
ритане
шепот
изпълва всичкото
с непонятното
знатното
усещане
на всеобхватното.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

За nick names,ника, псевдонима или каквото е там

Преди време когато бях новак из пространството. Не, че съм остаряла и съм получила коронка. Та в началото когато си дъвчех все още само един "лимон" и се оглеждах като гърмян заек в гората да видя кое как е, разбрах едно нещенце. Гледам, че всеки си слагаше някакъв намислен псевдоним/ кой ти знаеше тогава ник, за английски хич/.
Та се турнах zmiqta. Мога да кажа защо. Както понякога намирам косурни недостатъци в свекървите реших, че като майка на двама сина ще имам гънки за изправяне. И аз няма да остана безучастна, затова си избрах това животно, но в лимона С.
Днес все още е и стои там. Блоговете са друго нещо. Виж синовете не се интересуват от такива неща.
Те играят на някакви си игри. Аз се впечатлих най-вече от Warcraft TFT Dota. Особенно от nick names както казват те, там. Посъбраха ми малко за да мога да ги надраскам тука.
Тя си е войнствена игра и няма начин да няма и такива никове.
Базука с мотика.
Базука с кирка.
Базука с трион.
Но има и романтика.
Еленче с мечти.
Супер щурчо.
Има такива от "снощи".
Тошко-ликьора.
Дико-уискито.
Към тези имаше и коментар. Вместо покана да започне играта, питаха за допълнение да отварят кръчмата. Бяха в една игра.
Има и нещо от хранителния щанд.
Бобо-еклера.
Злата бухта.
Шунката.
И разни животинки в патакламата.
Прасчо. /нищо, че е анимационен герой/
Муха./ с тоя голяма битка ще е :)/
Бухал съм.
Куцата змия./ха ха ха/
И някакво чудновато растение.
Плешив магданоз.
В битките из нивата или каквото е там един все пак е в тон.
МанИкена.
Обаче следващия явно си е харесал виртуална помия.
Казанче2.
Не знам защо, но има и такива.
Чорап.
Дотор Злобил
Накрая синовете ми преведоха и два така наречени nick names.
Разбит от вътре.
Бомба от вътре.
Сигурно има още чудесии в съседния комп. Свят като цвят, казват старите хора. А аз си мислех, че моята змия била лош псевдоним /чиста истина си е:)/, ник или каквото е там.

Публикувано от Румяна Попова

Забранени стъпки

Колко пъти ще чукам някъде в себе си?
Уж влизам, а всичко остава в далечното. Чува се глас или е някакво усещане. Тръгвам да търся в невидяното. Дали очите са ми вързани, тъмно е или бяга напред. Мисля, че гоня нещо или само оазис в мислите. Някакво привидение дошло само за малко да светне, да литне леко или да изчезне. Все нещо което е било някак намислено, но само за днес. А утре?
Някак несигурно пак ще почуквам и ще диря, какво ли съм искала. Ще търся скритото, което е в ъгъла. Срамува се някак, свито е. Ще го прилъгвам поне стъпка напред и не знам дали ще поиска. Дали няма да се обърне назад там където наслагам, късно е.
Колко пъти ще чукам някъде в себе си?
Да търся забравени стъпки с ключ. Чакащи своето време, някак много вдлъбнати. Изтръпнали ще ме попитат. Дали все още са забранени? И днес най- сетне да потеглят на път.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

За Днес и за Елхата

Днес излизах по здравни декацета и каси и процедурни неща. А бе лични глупости. Като се връщах видях в центъра, че са сложили елхата . Аз не харесвам това нещо. И не защото съм одъртяла и детето си отишло от мен, тука си е. Ама като видя на куп нахвърляни толкова дръвчета и ми става мъчно за тях. Взимат ги само за една вечер и ги хвърлят в казана после. Скоро излязоха елхички с корени, но не знам дали ги купуват. Май са скъпи. Моята е изкуствена. Мой избор. Мисля, че така поне малко не ощетявам природата.
Елхата в центъра е с корен. С малко закъснение. На мястото на бараките които махнаха слагат градинка. И тя там в почвата.
Щях да споделя това по-рано, но направих беля. Взех на другия комп акъла. С малкото от моя влязох във фейса и си изтеглих ужким лично съобщение. Сега съм под карантина и компа също.
Такива работи стават днес.

Публикувано от Румяна Попова

Страничка9 - За реката и по нея

- Сякаш вие котките не си знаете мястото.
Гласът си изчезна, но скалата се разцепи и се показа река. Нищо и никаква. С брегове, рибки но толкова широка, че другият бряг беше точка. Беше нещо като граница без преминаване. Двамата се чудеха, дали да се върнат назад или да измислят нещо.
Любчо не искаше да отстъпва нито крачка назад, особено пък натам от където беше тръгнал. А Лъв беше неговата малка сянка.
А брегът беше гол с едни грозни скали и остри камъни. Имаше остатъци от дрехи и кости, явно тука не беше добро място и не трябваше да се заседяват. Започнаха да се разхождат в пустошта и в безсилието си подритваха каквото им попадне, даже и Лъв с малките си лапи. И пак той както ровичкаше заседна и измяука. Любчо веднага се завърна. Когато разрови видя, че ноктите му бяха забити в дърво. Измъкна ги и двамата започнаха да отравят. Някъде към третият ден когато вече си мислеха, че всяка сила е изчерпана дървото все пак беше изровено и с последни сили бутнато към реката. Силното течение ги грабна напред, но те бяха заспали. Събудиха се в чудни картини, които се сменяха. Те за първи път се радваха, че без много труд виждаха на най-различни чудесии. А птичките пригласяха и играеха наоколо . На това отгоре колкото по далече стигаха, някак ставаше различно.
Умората си замина и изведнъж...

следва продължение

Публикувано от Румяна Попова

Следи

Две дири са бродили
по вчера са ходили
да търсят своя чорап
някак по тъмното
се връщат изтръпнали
и заспиват в тъмен долап
там изпокъсани
с дупки наръсени
ги чакат тънки неща
обуват ги бавно
мислят за славното
и заспиват с голи петна
изтръпнали в утрото
събуждат се в тъпото
и си мислят да трият следа
нямащи диря
ще изперат на простира
да остане чорап на греда
събуват обувките
изхвърлят и дупките
да забравят прашинки от път
изчистват начало
без линия и цяло
завъртат се на обратно
стоп
от незнайният път
някой е идвал в техният кът
галил е стъпките
зашивал е дупките
слагал е свои конци
там до долапа
стоят два чорапа
за дирите
не нови и лъскави
с онези стари
тайни следи.


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова