Другата

Онази е чувствителна. Все търси някаква си красота в нищото, дори измислена. Някакви крещящи шумове ако изскочат примигва и се свива.
Тогава идва другата.
Тя е бясна или яростна, не е ясно. Погледа и недоволно рита, кой се е осмелил във нейният прозорец да си рипа. Да гони песента на птичките със своето ръмжене.
Очите мигат страшно и не спират. Какви са тия облаци които не приличат на небесни. Натуряни да свърши времето без цветове.
Устата се забързва като кречетало. Навързано, да надмине шумното. Ако ли не, ще извади думи които смазват.
Ръцете само се втвърдяват, тупват краката. Подгонват тези страшни звуци, предмети и другите изстъргващи пищящи неопределености. Или каквото там се мисли за излишни перипети.
Това е другата.
Онази спи или се преструва. Показва се за малко. Намира някаква си красота, не я разглежда. Взема я със себе си набързо и се спотайва.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Blogger пак се шашна

Вчера реших да си подредя Объркваща. Архива ми е дълъг като " провадийска околия" та се наложи да го постесня и събера по-удобен за мен начин. Искаше ми се да има повече място. Харесва ми да украсявам блога си с джави. Може да е натурян, но си е мой.
Та вчера изхвърлях старите и реших да ги заменя с нови. Ще пускам вече новата украса в блога и хоп blogger не дава. Пише че заглавието на джавата било задължително поле. За пръв път го виждам и се наложи да сложа две точки за заглавие. Голяма работа са станали това джавите та имат и задължителни полета.

Публикувано от Румяна Попова

Бяг

От сношния си бяг
раздадоха си плътност
разчленени тръпки
събират се в гърч
разминават се понятия
в точка
и до обратното
препълнената същност
търси път
към определеното
завива напиращото
и не се завръща
опасва себе си на възел
със свързващото
да се слеят
в непонятното
и в завръщане
да се намерят
до другия си бяг!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Желания

Събуждат се внезапно
не гонят час
изместват старите
без мнение за наща сила
какво би скроила
ще пада или ще се вдига
не питат
не слагат думичката
стига
не са във шепа
стискани в юмрук
охкащи в безсилие
крила ли имат
във своето усилие
изпълват времето
деня и часовете
хранят се със
мисли
търсят смисъла
на своята пътека
тръгват по нея
полека, лека
не искат на камари да се трупат
някой само да потупва
като архив изглеждащ
поглед в земята
тъжно свеждащ.
Да се покаже
едно желание
вятърът в сърцето
да го побутне
обърне ли се
вече е мечтание
душата тихо
с времето да заиграе
и да му подшушне
ти вече не си желание
реалност си
да знаеш!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Прах

Защо ги трупа
на камари
гледа за дупки
процеп без капак
когато седне днес
да ги погали
да не тръгне някоя
да се търколи
завързва пръсти
чупи мисъл
как се е слисал
да заповяда
поне с бройка
да се покачи
да закачи
универсално размножаване
деноношно да се трупат
а той да рупа чуждите
ако всичко спре
да се върти
да търси начин
да падат трупове
и да смърди
но да има толкова
Пари
да скрият слънцето
дори
ще диша тях
няма страх
наоколо несъществуващо
в него парите си играят
на дейсвуващо.
Всички си отиват от този свят
когато дните им изминат
не помъквали нищо
дори камарите с пари
тогава
колко думи добри
ще се спрат поне за малко
или ще преминат
освен за тях да е платено
но истинска сълза
не би заменил
със никоя пара
ще си отиде заедно със своя страх
на скрита самота
парите ще потънат във забрава
а името неподплатено
ще се разпадне някъде на Прах!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Как си

Когато си използван
и изстискан
кому е нужно
да попита
как си
ти, излязъл си
от ритъм
а той подритва
с кикот и радост
не е притиснат той
във гадост
или от пътя да е измитан.
Някога си бил
имал си план
рисувал мигове
части подарил
други избягали
откраднати и скрити
останалите в агония
отиват си разбити.
Днес самотен, изпразнен
и раздаден
не чувстваш нищо
ни сметка
кой изяде пътя
ни пари за подарена същност
с изранените си блянове
буксуваш в камъни
надраскан и кървящ
дори да е гнусящ
от кръв и плът
да има път
насам
на две крачки да чуеш
как си
и да си отговориш
аз съм сам.
Вратата е затворена
пътеката без диря
опитваш без опора
да полазиш
със онова отвътре
скритото
което пазиш
и да попиташ.
Как си свят
здравей
трябва да живея
да се смея
да открия някого
и да запея
без стон и болка
дори без глас
само с излъчване
длани да се стиснат
до посиняване
очите да се впият
като пиявица
да се напият
да бъдат вечния
пияница
но от Любов!
И някой
тогава да попита
как си!
С това ще си остане
да чува ехото
на тишината
да търси шум
в самотата!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Близко и далечно

Защо ли понякога близкото е студено? Уж има запалени огънчета а не излъчват топлина. Ръката протяга зажадняла за усет а докосва змия. Бързо се връща, страх от ухапване. Свива се във юмрук и изчаква другата, преобразена във нещо като измамна искра.
А безличната скрита леко в далечината. Не се вижда дим, камо ли огън. Някак си впит е в нейната сянка. Отвън обвита във лед, отвътре свети леко като във дрямка.
Заобикалят без усет. Дори и зариват. Без да погледнат нашироко и надълбоко в късчето лед.
Предпочитат близкото. Дори и студено, бързо го изтърсват и го заменят.
Изтръпнали вече не усещат нахапаното вляво не тупа горещо, а безразлично и вяло.
А там в далечината се крие кубченце лед. Отвътре напира да излезе нещо, но само отвън да бъде разбито, но не с ръка. А със нещо!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Нощно кафе

Денят не е разтлал
своята улица
свива се под белия чаршаф
наднича леко
и пак се крие
два пръста кафе
са неизпити
сънищата властват
със звезди от захар
на бавни глътки се надигат
а времето им все не стига.
А той да поспи
замаян
от толкова кафени игри
ако слънчо го настъпи
по чаршафа
ще се вдига
няма как да не пристига
да се отърси
от дълги, нощни
зърнени прескачания
някъде накуп
веднага после разпилени
в някакви горещи блянове
дори невидяни
под кафяната утайка
на нощта
сега си слага само запетайка
ще светне нали е един
до вечерта
свива своя бял остатък
заминава накъде оттатък
а сутрин му мирише
на разливане
намига леко със едното си око
но с другото е още във нощта
и си търкаля две горещи
кафени зърна!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Измъкване

В забързаното време, смисълът на живота бива изхвърлен на боклука.
Започваме със кражба в утрото. Като забравим дали можем да обичаме и си крадем радостта. Не виждаме на какво заприличваме.
От там нататък продължаваме, вземаме си имената и се унижаваме. Часовете слагаме във джоба, но не своите. На другия, за проба.
Манекен във ъгъла изтласкан и усмихнат.
Усмивки също крадем. Сутрин, обед и вечер ги късаме като цветя. Не онези със дългогодишни корени.Тях подаряваме. Има орязани и без сърца.
Тях тупкащите ако не можем цели, докъдето се домогнем. А дали след нас ще има оцелели?
За някои е важно да се изпълни адреналина. Тука вече пада масовото "свиване".
О, от него даже не подбираме. Някак и от всякъде, караме наред без да се взираме.
Така по- лесно се измъкваме, като крадем. Много по- трудно е да създадем и да опазим.
И някак си като крадем не усещаме че потъваме. Дълго време в блатото сме газили.
А животът е останал на боклука и годинките ни чукат, чукат.........!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Избор

Къде е скрита
а пътя с камъни покрит е
в дъното на дупка
с мръсотия
има ли
някой да я мие
друг да вика
ела, изтрий я
не прахта, водата или калта
а да изчезне като боклук
понякога се връща
опипва във тъмното
няма никой
чернотата я поглъща
а кой
да я вдигне
от наблъскания мрак.
На сергия се продава
нейния остатък
в запечатана кутия
етикет със блясък
там наредени
малки, големи
не идват да ги вземат
те са подарък
рядко някой спира
и избира
най малката кутия.
Защо нежелана я подминават
не носи полза
нито злато
дори храна
и целувка даже няма
но тръгне ли обратно
разума
излиза, толкова голяма
прави невидимите рани
а кой желае
болка да подхрани.
Къде е мястото на
Съвестта
наравно с другите
или в прахта
препъне ли се разума
да се размърда
дори на педя
не във запечатана кутийка
а на свобода
да пъпли
но по своя линийка!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Богатство

В какво е измерено богатството
безценен камък, злато или пари
някой пак ще тръгне на обратното
нещо светещо ще подари.

Ще гали банкнотите с наслада
сякаш са му родните деца
огърлици в кутии ще полага
друг ще стиска, за скъпи нещица.

Подминава оная тъжна сянка
и друга във дъното отзад
смачква и зелената полянка
да построи поредния палат.

По пътя камъни се вдигат
и никой не ще ги заличи
препъва се, нагоре поглед вдига
от там го гледат тъжните очи.

Една ръка леко го повдига
на нея липсват гривни и стъкла
избърсва раната със дреха сива
обръща се и изчезва, сякаш отлетя.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Нямам друга

Къде ти е мястото?
В джоба, шева е стар. Ще намериш дупка и ще избягаш със горещите си стъпки. Но аз не те искам само за следващата зима.
Или на масата във чашата с кафе.И ако някой път забравя да повдигна и да те глътна, не си за това.
А капка върху моята ръка....Ами ако си пръстен. Ще се изсухлиш във някоя пролука и аз без тебе не знам дали ще изтърпя.
Дали не ти е мястото в съня. Там ще бъдеш вечна господарка, събираш купчини и ги разбъркваш. Но като пристигне днес деня ще се спотайваш и ще се скриваш.
Търсиш постоянно място някъде из мен, но не го намираш. Поемаш всички очертания и се настаняваш там, но все не си с изпълнени желания. Дори сега си малко недоволна защото аз се взирам в изгрева а ти трептиш искаш погледа да проследиш. И вместо да стърчим като статуи желаеш да хвърчим.
Защото ти си малко луда.
Не намери кътче постоянно във навързаната ми еднопосочна мисъл.
Все те подканям да намериш по-добра. А ти ми отговаряш.
- Няма смисъл.
И аз се чудя какво ли правя тука? Но нещо дълбоко ме държи! Не ме гони.
Нямам друга, нямам друга! И те моля, цял живот ме изтърпи!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Препятсвия

Пак се изправяш
поредни стени
започваш без да усещаш
катериш се бавно или встрани
засилваш се и скачаш
намираш
нежни игли или цял океан
пак не усещаш как си преплувал
мокрите стъпки
отиват до пъпки
във вековна гора
крака нераздрани
прелетял си за миг
на своята мисъл
качил се на линия
пълна със смисъл
стигнал до своята жажда
в дълга пустиня
вървиш по безкрая
за чаша вода
надигаш очи
дали я задмина
или съдбата така ще реши
падаш в горещия пясък
сърцето затупква
с последния тласък
въздуха спира
преминава история
от прашинката малка
ей там до баира
капка кацва
на устните
а духът се спира
обръща се обратно
във своята изстрадала къща
и чака тая ръка
която сложи капката
да продължи да прегръща!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Стъпки

Събуй тази обувка
стъпи на земята
все още се крият
чисти петна
трънки и разни стъкла
се примесват
тази подметка
ги прави еднакви
развържи се
тръгни и ела.
Блестящото, чисто
ярко и гладко
с този калъп се заличава
заедно с другото сиво
бодливо и малко.
Разнижи тази връзка
която те стяга
така всичко ще диша по теб
ще хукне да бяга
места без мръсно
ръце ще протягат
да стъпиш по тях
без своя опасен
изхвърлен ботуш
потънал във прах
но ти почисти другото
което стърчи
на каквото и да прилича
а утре пак като се затичаш
като погледнеш във себе си
малко на човек да приличаш!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Надпревара

Нима са поставени чувствата като купи.
Започва надпревара. Нареждат се на стартовата линия. Спъват се газят и мачкат. И за какво?
Да я грабнат, после във витрината. Ако е голяма, може и в ъгъла.
Порадват и се ден, два. Заливат обилно със шампанско от думи пенливи и после във прахта. И започва лудо състезание за нова, сякаш предната не е била.
Така витрината се пълни със годините. Но със какво? Със прах на пустота. Отвънка свети със наснимани моменти. Във тази шумотевица през времето сега от вътре излъчва само тишина! Между почернелите метали тук, там все още свети нещо ненамерено. Без всякакви излишъци и никакви фанфари, седи и чака. Не жадува за светлина, окачане във рамка или витрина. Някак си необяснимо е на друго място в друго време, просто така. Няма си намираща причина. Там повече няма да се тича и никой с него няма да се кичи. Не се забравя а с него се запълва времето и се остарява. Ще блести скрито и спокойно без всякаква Надпревара!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Частици

Събуди се.
Нощта си отиваше а половината не беше тука.Когато царуваше съня Някой заставаше там. Завземаше половината и не си отиваше.

Утро блестящо се разтла за живот. Светлина се разпръсна. Но часът на слънцето беше зает. На рамката седеше Някой и погалваше ръката. Изпиваше част от изгрева, заставаше там и не си отиваше.

Чистият въздух се зарея навред. Докосваше две устни и тръгваше нататък. Но половината като стигнеше до някъде и се отделяше сякаш искаше двоен живот, натам където душата напираше.

Сърцето затупка и заигра за новият ден.Но всичките удари се губеха. Уж скачаше диво. Разпращаше своите трептящи искрици. Празно за миг. И веднага в него дигаха крила утринни птици. Но пак на нанякъде се разбиваше.

А душата уж трябваше да е цяла. Видяла само половинки, бе почти изгоряла. Невидима, огнена вълна ли беше вилняла? Разпадна се на частици и те поеха по-слънчевия лъч, който също не беше само за тях и се цепеше на невидими тънки редици.
И Някой дойде, сложи всичко накуп. Остави част от своята душа. Тя не беше сама, да събира разпръснати горещи частици !

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Диалог

- Какво ли ще правя днес?-хили се злобата.- Ще ходя и ще разравям. Но аз няма да съм самичка. Когато съм в нечия душа да я разпъна, със още двама ще бъда най- малко. Където и както си реша ще я влача. Ще я подхвърлям ту на егоизма, после на лъжата и обратно.
О нямам си лице, затова ще взимам хорското. Там ще ми сложат много, не само две ръце. Приемат ме за украшение и кацвам на челото. И някаква си там душа напъхвам във забвение.
Как хубаво ще се озъртам през техните очи, ако съдбата друго не реши. Но аз ще скоча с другия си план, защото някъде все ме чака една отворена човешка длан. Когато съм се настанила някъде трудно ме избутват. Най- много да наклепат някого. На друг да ме побутват.
- Така си мислиш.-рекла Добротата.- Ако не те виждат, и приемат само красотата. Не тази която е рисувана с ярко и блестящо. Там си чертала ти със черния си пръст. Наплюла си така че да накацат мухи като на мърша. Началото е цветно а края в дупка свършва.
Във сивото е скрит цвят за тебе непознат. Обвит е безразличие. Когато е минал покрай теб те е покрил с безличната мъгла и те е подминал. Продължил е напред. Сега почиства своя ръб докоснал леко ужасният ти стълб.
Остъргва последната ти диря и я хвърля във забрава. Дори не поглежда колко рани си оставила, те са за моят дъх. Заедно с мене ще продължава.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Миг

Какво ли има зад този висок и дебел зид?
Там от високото пред дългата му линия е някаква градина. Дори и клоните със зрели ябълки не вдигат поглед пред дървената маса. По- нея ръждясали пирони набити и накривени от тежестта нещо отминало. Написани са имена по-много пъти. Еднакви по-название, а буквите наредени някак си различно.
Парченца нокти и капчиците кръв са инструментите забравени. Някой е влизал, оставил е нещо там набързо. Във своя бяг раните си не е облизал и намачкал неразчетените чертички. Малки дупки е издълбал в дъската. После е изчезнал. Накъде е бързал? Не е минал през вратата, изчезнала във времето!
Завърнал се е в своят дом. Там в дъното на някаква си скрита мисъл.
Явно там ще го зове Мигът , да провери за свойто име. Дали е изписано като несбъдната мечта или е седнал някой там и чака. И вече няма да е само миг ако има протегната ръка. А може би са две. Не е видял във полумрака, а толкова го иска това име със цифра две.
Да не е написано на дъската а той да е, къде .....

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Погледи

Беше празно.
Въртяла си се пак на възел, но после някак си развързан. Най-дългата ли нишка си поела за да видиш своето платно. Изтъкано е от две карета на зеници. Но го скриват някакви ресници. А ти протегна пръста на осморка треперещ, пак да видиш оня поглед.
Ако се отворят тези две, и дойде е е е онова безкрайното море. Дълбоко е, и ти ще се потопиш във тъмно синьо. Ще са задавиш и ще мълчиш или насреща по-вълната ще впуснеш. Ще хванеш ли началото? Там накрая чака пристан във който всичко ще изпуснеш.
Ами ако е небе? Ще понесеш ли мирис на изгорялата ти нишка да се вее на високо. Ще се понасяш във течение да търсиш ти стена. А страх от удара, че ще се превърнеш в прах и по- земята ще те тъпчат.
Но ти се завръщаш. Само силно стискаш посинелите си жици. Взе ли нещо като докосна онези две ресници!
Какво ще стане ако се отворят ТИЯ две очи!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Завръщане

Щом аз се завръщам
засили се, ще се люшкаш
нали ще си малка
нагоре, нагоре
до високия бряг
днес ще си пак във небето
там където
птичките пеят
дупки в пясъка
ръце ще живеят
това ще е тласък
камъче с блясък
в шепа ще стискаш
парченце съкровище
щом отвътре си искаш.
Вятър духа
във косата ти луда
вместо бижута
срамежливо гледа
една пеперуда.
Засили се на люлката
днес само за малко
запази ме за миг
без мен ще е жалко!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Петна

Нито звук
петна от погледи
в небето
поляга звездата
със вълшебният звук
на сърцето
туп, туп
беше на път
удря за някого
просветна на дупки
светлина остави
по своите стъпки
нощта си замина
звездата я няма
блещука някъде
разделена за двама!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Старт

Поредният
старт напира
по бяла диря
червено се разлива
някой гони вятъра
обръща се назад
и леко спира
остава линия
и пак поглежда
тича ли със огнен бяг
още един
надпревара
със себе си ли има
надминал своите желания
сега изглеждат очертания
на Точка
запазена и сложена отпред
но все не може
да се достигне
и ако падне
сам ще се повдигне
хрущящия и кален вкус
не ще го спира
в зора на старта
пак извира
напред към свойта точка
не сега
тя е там полегнала на плочка
изтрита като очертание
ако бяга днес и утре
ще стане някой ден
изпълнено желание!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

" Лаком дол "

Както си седях и ме обзе глад. Не мога да разбера какво ми се яде. Не е в гардероба, там са хаповете за кратуната. В барчето само си ударих ръката. Едно шише със уиски стои неразпечатано като икона. Кухненският шкаф о о о давна е претърсен и е гол. Само две кафета три в едно се мотаят във ъгъла. Даже захарницата е празна. Ами хладилника? Първо там трябваше да погледна ама на, залисия. А, и тука го няма.
Тръшкам се на стола пред компа. Нали Google знае всичко ще намери лек за моят глад или сърбел. Каквото е там, че човърка та се не трае.
По навик влизам във табло за управление на Blogger. Изведнъж ме осени мисъл. Малко ми се видяха блоговете там та реших да си направя още един. Тъй като аз съм само по-драскачество опирам до помощ. Бия камбаната и след дружни услия излезе това от което ми мина онова по-горе. Ами не се давя от лакомия засега. А ето ТУКА може да видите обекта или БЛОГА. Станал предмет на поредното ми писание във Объркваща работа.

Публикувано от Румяна Попова

Специален ден!

Сякаш беше вчера
видях усмивката
от вързопче малко
а днес, голям
поемаш своят път
в очите ти да свети
радост само
беди след теб
да не вървят.
Когато за пореден път
надничам в твойте стъпки
за камъни
и всякакви води
не се сърди
а се усмихни
какво съм само
със моите поръки
просто майка
сложи глава
на малкото ми рамо
и само искам да прошепнеш
мамо.
Не знам
какви са твоите желания
желая силата
да се изпълнят
да не останат
само във мечтания
да те зърна
от щастие изпънат.
Нека всеки ден да е специален
като в мига във който ти си го видял
дори светът да не е идеален
да си направиш свой
ще сложиш там това
което ти си пожелал!

/ на моят син Анатоли Попов, който има рожден ден днес/

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Скитница

Поредният ти бяг
усетих
и в миг
на събудената мисъл
тя пак се слиса
тайната на успеха
скри от мен
къде изхвърли
своите доспехи
с които беше
някакъв боец
и тръгна гола
тайно се измъкваш
като крадец
във сън
ходиш някъде
гориш на клада
или боичка е намазана
по теб
червеният и цвят
да заповяда.
Денят пристига
наметни едничка риза
знам
довечера ще се събират
копчета накуп
нишки сиви, изгорели
ще висят
по живият ти труп
забързана
във своя бяг
да бъдеш скитница
във огнен впряг
дори пожар да довлечеш
не усещаш как си тлееш
дори да пламнеш
ще продължаваш
да живееш!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

По тъмно

Стои усмивката
със свойта дълга пръчка
сортира болки и всякакви лъжи
потупва ги, на четри ги обръща
дано добро във тях да отлежи.

Във тъмното нарежда си чували
със белези и пликче със сълзи
не смее силно да удари
техният живот да удължи.

Ще потопи във забрава стара
навсякъде ще има себе си, и аз
денят да почне със усмивка здрава
и утре ще е тук
не ще пропусне своят час.

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Прашинката

В една идеално лъщяща градинка се разнасяше врява.
- Махни се от червеното ми листо, ах ти пусто... Тръсна се червената роза и тя попадна на божура.
- Марш от тука мръсотио, че сега ще ми търсят кусура. Размърда своите едри глави и я прати при карамфила да върви.
- От къде се довлече и аромата ми повлече.Само размаха тънки стебла и тя политина от тежката му миризма.
Дъхът и подскочи, а пътят пъстър килим и посочи. Тъкмо реши че ще почива и във красота да се повива и крясък.
- Ти да не си пясък сив и грозен, виж моят цвят е помпозен. Каза теменужката и я побутна нататък.
Кацна на бодилчета розови и настръхна, един глас въздъхна.
- Ако си муха остани, нищо друго нещa. От глад ще умра. Казвай или ме подмини. Това беше мухоловката причудлива, чакайки жертва да свива.
Подскочи като от трамплин и бам на гергината дива. Тя тъкмо играеше ламбада и търсеше кавалер, да заповяда.
- А уууу сега ми изцапа полата, кой ще ми гледа главата. Размаха се в ритъм бърз и я хвърли към бяла камбанка.
- Сега трябва да седя на сянка. Та моята вътрешна част да се скрие от твоята срамотия. Рече обичката и се разклати.
Беше вятърът страшен и всички се свиха уплашени.
Когато всичко утихна нямаше вече лъщяща градинка. Всичка бяха смачкани и грозни и само дъските от оградата бяха помпозни.
Потърсиха онази грозотия да си я изкарат на тъпотия. Погледнаха през пролуката и се стъписаха. За по сигурно погледнаха през двете но видяха само малко чудно цвете. То не било прашинка а малка нежна тичинка. Сега вече семенце мило, намерило навън своето платно което го е закрило.
И днес разцъфтява. На свобода, своята красота подарява!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Буря

Както всяко утро всичко си беше на мястото. Слънцето изгря. Небето светна синьо и ясно. Но изведнъж от запад се показа облак, уж беше малък но се пенеше бясно.
- О, аз съм пръв и това небе е мое. Ще го продавам на части. Който иска да стъпи ще целува моите пръсти скъпи.
Обаче от изток дойде друг със своята мисъл крива. Взе да се пери и на пръст мълния да навива.
- Сега ще те бухна със моя огнен бастун . Ти се дуеш като паун. Проскубан и опърлен минаваш през мойте ръчища, а небето вече е моята писта.
Разделям със високи дувари. Ще го давам под наем. Всеки ще плаща даже да гледа. Ако няма, ще вземе на-заем.
И се хванаха гуша за гуша. Стискаха и цедиха във порой и светкавици. Впиваха се един във друг като гладни пиявици.
Плюха и ритаха. Изцапаха земята.
Но тя скри това във своето златно сърце, което приемаше всичко и превръщаше в добротата.
Така незабелязано се стопиха и границите за борба във небето изтриха. То светна пак същото но си имаше вече приятел, нещо красиво многоцветно за свършека на бурята показател.
Слънцето се показа, вятърът утихна. Птичките запяха. Нищо не е било...
И всичко наоколо се усмихна!


*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Събрани мисли

Два куфара ще чакат до вратата
във дъното е карта и компас
една остаряла тениска на онова отвътре
пожълтяло второто ми аз.

Няма място за умалели делници
със кръпки и натуряни парцалчета
по средата разголената същност
сгъната само по сандалчета.

Малка лодка от снощната надежда
гребла от днескашна любов
духът в морето се повежда
да посрещне бури е готов.

Дори да стане на тресчици
ще преплува със последният си блян
защото там във тъмните редици
е неговият остров, тъй голям!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова

Малкото

Нещо малко почуква
чук, чук

кое си ти не те виждам
а те чувам и от там, и от тука

не ме ли позна или усети
не съм мирис на цвете

знам че си повече и си ровя
къде те забравих и що да сторя

надникни по надоло да потърсиш нещо забравено
с твоите дири открити ще познаеш и ще сме заедно

а сетих се ти си детето във мен, което оставих
забързах се в грижи и някак си те забравих

ето щом се досети значи пазиш частицата от мен
и аз ДЕТЕТО вечно съм, малко скрито но излизам някой ден!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Публикувано от Румяна Попова