31 октомври 2010, неделя

Ще дойде

Пропълзя изпод сива
черупка
и главата надигна
първо искаше слънцето
с пръст да достигне
но се усети
топло пристига
без дългият път
само трябва сутрин
глава да надига

тръгна по вятъра
да разгледа земята
но забрави на мечтите
крилата
остави го леко да духа
започна своята първа
мечта
за вятъра бе свита
и глуха

погледна небето
където птичките
летят в синевата
за миг си помисли
как да се включи
в играта
когато усети
не всичко е песен
а идва и есен
там в скритото
гнездо да си свие
и някой над него
крила да извие

пак изпълзя
изпод сива черупка
и зачака, къде е
ще дойде, ей тука.

30 октомври 2010, събота

Две капки Любов

Животът е гаден
жесток и суров
всеки ден да издирваш
попътният вятър
да прескачаш
поредният ров
и кой път води
нататък
белязан ли е
подвижният пясък
да се отскочи с тласък
оная река има ли бряг
чака ли знак
за посока
пътека широка
буйна гора
а гърбът кой ще пази
от черна стрела
върхове
какво там зове
да дърпат със зъби
някакъв трон
той събаря
сламен подслон
на дрипавата постеля
две души без покрив
се реят
те имат много
не живота суров
заместват го
с две капки Любов.

29 октомври 2010, петък

Мигове не разплявани

Сякаш държах те
в дланта си
ти вихър безкраен
разпиляваше
годините клети
не питаше
дали искам
днес да поспра
или да тичам
караше по твоят си ритъм
защо мислех
мечтата е моя
а ти я затриваш
не поглеждах никак
встрани
и зад оградни стени
все напред си притчвах
оставях
съборени сълбове
и зад счупено някакво
все си надничах
в мен се натрупа
неразбрано, натурено
някак за мен
можеше всякак
беше, до вчера
днес се завръщам за малко
къде бях
дали легнала
покрита в наслагано
начартано в план
сега да улавям
крайчеца, неизживян
и да чистя
все пак да търся пъпката
току що разлистена
някак да се вместя
в бързея в който ме свърваш
така си помислих
че съм те хванала
ти бързаш напред
аз малкото пале
ако успея, няма да съм в ъгала
спрян силует
нито пъпката
в някакъв разцвет
тя тупка в ляво
в ръката ми
трябва да има
една друга длан
без план
и без никакъв ред
ще се стискат до посиняване
там в две шепи
ще съберат
мигове не разпилявани.

28 октомври 2010, четвъртък

Страничка4 - На помощ

До Лъв стоеше едно задъхано пиленце.
- Любчо, бързо ела. Нали помниш старият дъб на който седеше с часове и все ми задаваше странни въпроси. Например как от клечки и кал ще стане гнездо. То стана, но оня ден от бурята се разклати а днес съвсем се наклони. Оная лошотия лисицата откак надуши че нещо не е вред се хили, гледа нагоре и се облизва.
Любчо още не беше чул докрай и хукна малко по-бързо от вятъра а Лъв беше вече на рамото му. Като стигна до огромното дърво видя озъбената лисица която скачаше да достигне един клон та да досъбори и без това полу обърнатото гнездо. Вдигна глава нагоре. От там жално пювкаха пет главички без перушини. Събу обувките си сложи връзките в джоба и ги захвърли срещу тая гаднярка. Беше доста точен, но за по-сигурно се обърна за вършина. Хукна да я гони бос докато не изчезна.
Като се върна започна да се изкачва по дървото към гнездото. Щом го достигна извади връзките ...

следва продължение

27 октомври 2010, сряда

Първият лъч на зората

Пак е тук
не чух да почука
някак нахално изглежда
първият поглед
беше скромен
главата си свеждаше
само с един пръст
опитваше въздуха
изправена в ъгъла
приканваше
да я следвам
подлъга ме някак
че пътят е кратък
по скоро пътечка
с цветя и дървета
не каза камъни
нито тръни с кръв
пролуки и спънки
и рани за стръв
сложи своята
дума, тя пари
главата си свеждам
когато се срути камъче
нежно
тя само подбутва
от сутрин до вечер
слага идване
още в кафето
раздърпва цял ден
с чувстване, тишината
накрая обещания
пред луната
не всичко е сън
идва
с първият лъч на зората
пак е тук
не чух да почука...

26 октомври 2010, вторник

Scorpions - Holiday - Поздрав



За всеки който се чувства с Д.
Пожеланията по единично да се сбъдват:)

Тупкащ бяг

Не бягай така
с това тупкане
няма да стигнеш далеко
ще се подпалиш от бързане
сякаш беше вързано
скочи и хукна

накъде с бързи стъпки
по скоро бяг
на отсрещния бряг
не ползваш лодка
сал, сламка
не стъпваш с крак
крачиш с твоите удари
неравномерно и бясно
знаеш посоката
спираш за глътка
после с хъс
някаква сила
толкова си малко
къде си я свило

препъваш за миг
своето биене
в същия, буйно
затрепкваш
не поглеждаш своите рани
замаяно
сякаш някакво скрито
зовене

не бягай така
в бясно препускане
не изпускай с лека ръка
онова
не бива толкова яростно
да гориш вътре
да ври
просто малко поспри
другото тупкане
да чуеш до себе си
леко и плавно
ще тупкате
и някак
няма да те боли.

25 октомври 2010, понеделник

Замяната

Лазеше в края на пода, черно и грозно. Беше изпаднало от някъде, или го гонеха. Още се виждаха отпечатъците върху възглавницата и петната от лигите му. А думите му се опитваха да се захванат и залепнат.
- Ти оглеждаш ли се в огледалото, мумио. Не ме ли позна. Правиш се на ударена. Как ме гушкаше, целуваше и виждаше всичко в сиво. Сега ме виждаш грозна. От какво избуя? Беше ни хубаво заедно. Какво ми е лошото? Не помниш ли, как пиеше с мен в самотната чаша. Забравяше да броиш, седиш, милваш и някак да спиш. Беше призрак невзрачен, сега се пъчиш, че значиш. Ръчкаш с искра в очите. Откъде извади това нещо? Защо гледаш през мен, сякаш ме няма. Мислех, че като задрямвам после ще продължим. Ти да лежиш като празно нямане аз да те обикалям, тъпча и газя, когато се спъна върху теб, така да лежим.
Позна ли ме!
Не остана ни диря, ни дъх от мен. Но бях дори върху кожата ти преди малко.
Сега вече казваш, че съм била само маска.
А ме възнасяше.
- Колко си прекрасно, Безразличие...
С какво ме заменяш, че търчиш. Беше като смачкана трева от мустанги. Сега само един, подивял. Сякаш гладен. Или е бил на тъмно.
Мен обвиняваш. Ти къде беше, а сега се разбяга.
С какво ме заменяш, че пламтиш като малко слънце. Аз се смалявам и по малко изчезвам. Ти не поглаждаш с празното и главата не свеждаш.
С какво ме заменяш, че гръб да обръщаш. Толкова дълго те покривах и гледах как си потъваш защото не виждаш.
Сега си прогледнала, казваш. И с какво изтърка тези замъглени и недоотворени очи, заровени в земята.
Коя е другата, която ще завземе моето място. Тя все ми пречи, защото е луда. Пет мига на място не спира. Аз цяла вечност от камъка не излизам. Прави удари, крачки и лети на разстояния. Аз замръзвам на място. Ври и кипи право нагоре, нагоре... Аз отивам в най- дълбокият ров.
Знам с коя ме заменяш.
С една гореща, голяма Любов!

24 октомври 2010, неделя

сБЪГясване

Първо аз се хванах, ей така
на ужким, малко на игра
каква е таз зараза
седнах и залепнах
обаче, без омраза
уж да си разсея вързания нерв
ама той пусна си резерв
наредиха се като ученички
разни мрежи
и защъкаха като пчелички
работни били
толкова добрички
брей, си казах
тук ще си живуркам
докато не се показа, нещо
като бабината хурка
тоя БЛО прави си шегички
днес с джави
утре с бутони, коментари
уж били дребнички
и не на всички
ама по нарядко
но се прави че не чува
все измисля дреболийки
за да не кротува
а оная с ЛИМОНА, като за напира
после изневиделица потайно
се прибира
аз натискам с крак, ръка
тя показва
не така
четристотин и четри
четристотон и пет
и ни назад, ни напред
някаква си ФЕЙСКА, синя
понякога излиза, друг път
черна котка път и мина
появява се ту с бял екран
ту като къща без комина
а прозореца и цял
цццц, надран
за оня КИТ, няма да замрънкам
той по нарядко тъй, че
да не избръмквам
всички други се въртяха
сякаш с вряла вода
ги поляха
моят нет и линия
тръгва на етапи
ако някоя мрежа се заклати
спира и се крие
явно алергичен
да не хване язви
да не се затрие
сега всички болни
и под карантина
аз приритвам
защото на мене
веч, ми мина.

23 октомври 2010, събота

Събуждане

Утрото се стресна
алармата задрънка
скочи припряно
чаршафа изсипа
грабна кафе и излезе
навънка

намигна надясно
в полето тясно
да тръгнат всичко
от ясно, по ясно
погледна наляво
дали слънцето е изгряло
или с вряло кафе
се е заляло
пак закъснява
зад онази дъбрава

само подхвърли
две бучки вятър
леко разклати елата
да усети
и да си покаже главата
то, плъзна първият лъч
и се ококорчи, малко сърдито
замърмори

пак се разбърза
двата си лъча завързах
тъкмо сънувах
други човеци
те не пушат
не бръмкат
радват се голи
даже не слагат елеци
тъкмо рисувах
тен по поръчка
ти ме сръчка
да ставам
сякаш тука ме чака добро
само мръсотия и глъчка

ти си изпий кафето
и виж, ей там детето
радва се на светлината
в нея право си кара колата
по надоло коте играе
с твоят лъч в тревата
ще го хване в лапи
ще го близне
като близка приятелка
и позната
патенца малки плуват
и тебе търсят
до тях големите майки
милват ги
и в светлина се любуват
днес са излезли да почистват
онази полянка
хайде, грей де
аз отивам на дрямка

вярно напекох
и те обърна на сън
все пак ще грея
и ще ударим на звън
нищо
че тук, там има и лоши
ще светя за всички
може би ще се сетят
че не трябва така
ще останат без дом
ще избягам от мръсното
и тогава като ме няма
кого ще обичат
даже прашинки
не ще се наричат.

22 октомври 2010, петък

На границата

Когато утрото едва, едва се поразмърдва и светлото си дреме още в ъгъла. Нощта не си отстъпва територията и се разхвъргва. Като пропаднала жена, гола и чакаща но без заплащане. Не заминаваща и не искаща да е история.
Някак си на тази граница наскачат и се настафърчват чувствата. Излизат наяве от скритите си ивици покрити със страсти и залети с нежност. Бързат да изберат преди да се разцепи на светло и на тъмно. Коя е тяхната. Оная свитата в ъгъла, която след малко ще е господарка. Ще ги направи толкова прозрачни, че може даже да пропаднат. Ако светлата не им се видеше угодна, щяха да си останат в скритата. Да ги наричат ако искат мръсници долни. После ще почакат да се разлагат до болка или до някакво издигане. А когато видят светлината ще се изпънат скромно, но с някакви следи.

21 октомври 2010, четвъртък

Страничка3 - Монетката

Този малък пухчо въобще не се стресна. Приклекна и започна да рови в земята. Любчо нямаше време дори да се изправи. От прашясалото лице се блещеха две големи сини очи. Под малките лапички започна нещо да блести. Любчо пропълзя в прахуляка и зарови заедно с котето. Изведнъж се показа монетка. Лекичко я изчисти сякаш ще я счупи. Не можа да я огледа даже. Докато я търкаше лицето и надписите върху нея изчезнаха. От единият и край изплува светеща точка, която заприлича на малко слънце. Показа се и ръка която сочеше към светещото. Позна я по пръстена, от баща му е. Едно камъче има с някаква особена светлина, която не можеше да сбърка. Майка му пак искаше да му покаже. Трябваше да тръгне на изток.
- Ставай Лъв, вече така се казваш. Но като се обърна до Лъв стоеше...

следва продължение

20 октомври 2010, сряда

Котка на гардероба

video

Залагане

Пак те гоня
а не тръгваш
толкова си голяма
а те мисля за измама
не се побираш
във вратата на излизане
боли ме, разбери
блокира името ми дори
да счупим днес прозореца
да излетиш при друг
тъкмо ще пръснем
сълзите
които наричам
на отсрещния капчук
искам да сме двама
така обеща
или да те няма
по добре сама
всеки ден се боря
с разстояния
скъсявам ги с мисли
а като се върна
намирам теб, не него
разхвърляна, горещо
няма мое нещо
и през прозореца не искаш
трябва да те задържа
или да си съборя къщата
ако ми стиска
днес пак ще оставиш
клетва на търпение
да чакам влак
не бързия
някакъв товарен
като се връщам от лутане
ти тука
да се разполагаш
и моето сърце
от свое име да залагаш.

19 октомври 2010, вторник

Дори така

Малки или дребни
да ги затворя
в стих
да разтягам в изрази
големи
две думи да напиша
тия посветих

казвам си
моите са различни
за някои
живота бих си дала
не като поличба
като се обърна
поединично
не виждам цял
някак спомен накъсан
поизбелял

а днес забързана
не забелязвам как се промушват
ако не спра и не ги усетя
ще се събудя утре
изтрезняла и привързана

затова
когато пожелаят
да излезнат като прашец
от оня специалния ветрец
той е далеко
и някак чака
моите стихове
поне да му затракат
днес да кажат
пак си го обичат
и някой ден
в очи да се наричат.

18 октомври 2010, понеделник

Интернетен стриптийз

От оня ден си играем с нета. Ще ме има, няма да ме има.
В петък вечер като някоя мома запристъпва.Само ми шушне на skype и едина гола Mozilla. Обаче по някое време и нея я няма. Само разните му там игрички, как се влизаше там не знам. Някак през задния вход. И така ура, тута на другия ден облечен работи и всичко му е наред. Дойде събота и сякаш хвана границата, няма никой. Викам да звъна, ще има ли шоу, няма ли да има.И първо се чу.- рестартирахте ли рутера. И хоп завърнаха го, ама пак шушне и оная голата. Пак дрънча.
Забравих да спомена. Всяко свързване по телефона от натиснете тука и ту- туратуту, ми е от пет минути нагоре. Сметката, другия месец.
Та дрънча и хоп след два часа, фурия.
Обаче ставам в неделя голата Mozilla по организъм и skype и приглася.
На оная шопска песен' Мори има, има кога нема. Мори нема, нема само лаже.'
Изчаках да премине вечерният час, 9 и 30. Нали е неделя. Звъня си като в празна зала та чак до обяд един се събуди, или само двама има.
Обяснявам, че ми втръсна тая голата. На моменти имаме тук, там обличане но за кратко. - нещо уиндолса да не би. А викам. - вижте тука има още един комп и той така. Демек масово разфърляне. Това по обяд. Идва поддръжката към 18 и нещо по мръкнало, хайде няма друг човек. Уиндолса жив и здрав а се губят 40% нет някъде по трасето. Остана за утре, значи днес.
Допреди час беше перфектно. Сега се мъча да" облека" Blogger и някои други тежки сайтове. От време на време съм пак по голотии и един skupe.
Чакам си. Той ще влезе във форма, след малко. По някое време.... Ама дрънчах им, работи се....от петък слетобед, оф аз се обадих в събота на обед. Та шоу. Те са "най-добрите" в града.

Скрита борба

Не и трябва клетва. Нито дума голяма. Не иска друга планета. Звезда с име Надежда не иска, далеко е. Име някакво също. Понякога себе си няма. Не може когато се ражда мечта да копае до кръв и да я заравя. А тя от дупката да човърка като някоя стара, дълбока рана. После бавно нагоре да мъждука и свети. И пак отначало в борба да трепти. А някой отстрани да бута с лопата, все към дупката. И тя докато се изкачва да се разкъсва на грешки и скътани болки.
Трябва някак си да свети за някакви си обикновени очи. Това са нейните трепети не някакви безкрайни мечти.

17 октомври 2010, неделя

Очакване

Първата мисъл
идва за теб
не е написана
не е чакала ред
събужда се
и те търси
била в съниища разни
пламъци празни
скрито очакване
свито приклякване
не за образ
лик
израз велик
някаква дума
намерена на друма
само поглед горещ
тук
като в пещ
въгленче чака
дори в полумрака
и някак
червените дрешки
се свалят
да не се поболяват
докато се взират
тлеят и чакат.

16 октомври 2010, събота

Отпечатъци

Защо все тука
няма палат ни слуги
против скука
същият просяк като мен
с тояга по пътища
босият образ
аз виждам в него
той в мен
отваря без много въпроси
и двамата просим
от себе си
как да износим
малки остатъци
и да оставим в себе си
отпечатъци.

15 октомври 2010, петък

Убежище

Този път някак трябва да свършва в някаква къща. Нагънат и твърд, достатъчно е мачкал, завличал, назад и напред е привличал. Не може всичко да върви само в търсене. Сякаш няма следа нито диря за край, само поглед до втръсване. Някак трябва всичко да спира в покой за почивка. Намерил своето място в малкият рай и направил своята смес за заливка. И тогава пътят е гладък. Там някъде дори да притичва, има някаква цел. Назад даже има привличане. Има подслон от своя миг, своя мечта която изпълни и начерта.Не се лута без цел уморен, без своят ден. Някъде, нещо за него тупа и го чака в тясна уютна хралупа.

14 октомври 2010, четвъртък

Страничка2 - Приятелски разговори

А по пътя го следваха погледите и приказките на уличните стълбове.
- Накъде тръгна така Любчо. Сега кой ще плюе върху нас като играе на жмичка с другите деца. Всеки път те чакахме с нетърпение да те скрием. Всяка наша сянка има твоята миризма. До всеки от нас има следи от твоите боси крака. Но сега гледаме, че си ги обул. Няма да си наоколо, нали...
- Вижте сега... Не обичам да се извинявам, обаче днес пораснах и ще направя мъничко изключение за вас. Само защото криехте сълзите ми когато се удрях или ревях просто от яд, че не съм победил. А е трябвало просто да направя малко усилие.
Не искате да ви потапям скришом в море, нали. Затова ще тръгна да търся моят влак, кораб или нещо друго. Там аз ще командвам, но без да удрям. Някак си по така ще е. Няма да правя пакости де, обещавам!
Извинявам се, че малко ви удрях с пръчката си. Ама и вие се стискахте яко, сякаш гъдилках. Благодаря ви!
Както беше унесен в приказка и гледаше встрани, Любчо се спъна и падна. Изтърва котето...

следва продължение

13 октомври 2010, сряда

Да призная или да

Днес се сетих не случайно, че на тази дата тринайсти преди година Объркваща работа влезе в TBL. И не защото разбирах от класации... Абе беше една малка патаклама.
Ама аз от нищо си нямах на хабер .
Сега няма да навлизам в някакви си подробности за какъв чеп седя на компа, но и до днес се гледаме накриво, по-скоро той мен. Аз барам къде трябва и не трябва и вдигам тревога за целия китайски народ.
Всичко се започна от едно голямо стадо, Свежо. И аз на реда на нещата, да съм там. Овчица и половина. Ей свежари ама майтап де. После откъде накъде в моята глава ми изникна да си правя блог, ама в Блог бг/ това не го знаете нали :)/ Ама там м ... си трака. След като намерих своето място в Blogger се загледах в едни сърца. А те да били бутони за TBL. Ама мен мерак ме хвана да имам сърце в блога. И сега си е там :)
Та започна се чистката за сърцето, че то тогава блог ли беше или кошарка, ама моята.
Както обичам да хваля моят Приятел, който е твърде скромен, даде съветите си. / и до днес ги дава/
Най-важното, написах заглавката на кирилица.
Обаче вътре беше ужас, само копи картинки. И един тон правописни грешки. Ако кажа, че не знаех какво е това ABC-правопис някои ще ритат от смях, но не ми дреме.
Трих, оправях и пуснах адреса за сърцето. Вече знаех какво е :). Беше 10.10 но миналата година де , минаха три дена. Голямата ми припирня, ама тогава и малко таковата страх сега смях. Излезе си и след няколко дена гледам мейла. Сбъркала съм адреса на блога си, мале. Ще е от мерак това бързане и кич за сърца. Ама този Дзвер нали е оправен и с грешен адрес е свърщил нещата, е за по- дълго време.
Има и още, ама няма да признавам.
Объркваща работа сега е един блог с доста сърца от гости. Част от тях го знаят от преди и не им пука какъв е бил. Благодаря им!
Мисля, че този блог е едно голямо сърце, което мога да подреждам както си искам. Или да обърквам гостите ако пожелаят да дойдат.
Естествено докато аз продължавам да си драскам, както обичам да казвам.

Не искам

Не искам вече върхове
и уморени сенки
от изкачване
не са ли днеска две
по коя пътека
има спънати и поизмачкани.
Не искам вятър да ме носи
да ме блъска
в отсрещната скала
и се забиват сто въпроса
като иглички на ела.
Да спра на моята полянка
с малко слънце
колибка и цветя
да има днес
а утре да е същото
не жалко
да не разбера
как живота е отлетял.

12 октомври 2010, вторник

Прекрасни очи

Скрих се в твоята сянка
да те спирам
но тръгнах след теб
по твоите стъпки
пак да се взирам
знаеш, че сме едно
и го използваш
като звено
ти си малко припряна
все бързаш
дърпам и те изпускам
аз обичам да чакам
но ти си запалила пътя
и вече ме плъзваш
сега по твоите стъпки
припарва
пламъци разни
някак заразни
кого ще подпалваш
събличаш и газаш
и аз с теб
уж щях да те пазя
ТОЙ ще тупти
бясно
ще му е тясно
а ние ще вадим водата
ти ще се скриеш
сякаш нямаш намеса
аз ще свеждам главата
като я вдигна да видя
изгоряното, дали му личи
ще блеснат две
прекрасни очи.

11 октомври 2010, понеделник

През погледа на един ром


-" Някак си не съм ром. Ето и в съседната къща се броят за такива. Но каква е голяма а моята е като колиба. Дали не съм куче, че ровя из контейнерите да намеря нещо. Но от там ме гонят другите кучета. А дали съм човек? Като ме видят по от близо извръщат глава. Сякаш не съм страшен? Вярно откраднах за да ям. Ама до вчера не бях го правил. Е на една определена дата идват едни коли. Има и музика и месо, даже и бира. Понякога и пари. Това какво беше? В съседна къща имат. И кола също. И бият даже. Дадоха ми това работа, но не успях. Не както те казаха. Трябваха ми пари. Детето искаше да учи. Тъкмо да отиде и се отписали другите деца. Не тия къде се водят ромчета. Другите....срамуват се от нас. Сега не знам какво съм.
Едните ме водят за ром. Гонят ме за куче и даже не знам дали съм човек. Но живея с другите, дишам с тях и с тях ще умра."

10 октомври 2010, неделя

Излишни въпроси

Ех птиче
с какво да те храня сега
паничка само с трохичка
дали за теб съм я пазила
или съм газила
и съм притиснала всичките

моето празно какво да даде
има само едно смачкано
тук, там промушкано
поостаряло сърце
вече бавно затупква

какво ще пиеш
или пак ще се скриеш

моята скромна трапеза
с какво те привлича
че не отлиташ
даже пееш
от къде извира този глас
който чувам и аз
как само с малка трошица
ти си вече кралица
беше дребно и мършаво
някак незавършено
сега чакаш корона
за да седнеш
на трона

а храната ти стига
кълвеш моите точки
стават големи, червени
отсрочки
за откритата маса
там не само ти ще ядеш
а аз да те пазя

без покривка да скрива
ръждясало и кривото
ще се наливаме с милото
нито чинии излъскани
не трябват
горещото на дъх
ще го схрускаме
и каквото иска там да полазва
а прибори за какво са
когато ТОЙ е насреща
аз тук и ти

а ти пак ме подсещаш
че ще се въртим
на нашите оси
и сякаш задавам
излишни въпроси.

09 октомври 2010, събота

Суска нарежда чорапи :)

Имам вече малка техническа помощ като блутут на лаптоп. С неговата подкрепа, моята котка ще покаже и на този как се нареждат чорапи.
video

Страничка

Днес започвам началото на поредица малки разкачета без край. Началото е днес, а краят и аз още не зная. Героят, едно малко дете ще води и мен и вас. Нека го последваме и видим, къде ще ни отведе.
Елате с мен в неговия свят.

Страничка1 - Мътен ден и малък лъч

Любчо огледа кръстовете. Приличаха му на вещици. Майка му казваше, че са просто някакви паметници. Иначе, всички отивали на небето. Да, но то му се виждаше толкова далеко и високо. Кой беше там горе и казваше, ела тука?
Когато татко му изкачи стълбата, търси я цял ден. Не е летял я. Само се избоде и огладня като комшийското куче.
Ето днес и майка му. Въобще не тръгна да я търси. Горе, при баща му е. И тука е тялото с този дървен сандък. А тези увехнали цветя са грозни и клюмнали, също като него.
Много пръст. Не беше изравял толкова, дори когато унищожи зеленчуците на майка си. Пак се сети за миналото. А преди да се случи това, обеща на майка си да се вземе в ръце. И с по малко сълзи.
Чигър, чигър. Лопатите яростно вършеха своята работа. Изведнъж всичко замря. Само едно мяу у у наруши тъмната тишина в иначе слънчевият ден.Едно малко рижаво коте му облизваше сълзите. Гушна го, стана от камарата с пръст и тръгна по пътя...

следва продължение

08 октомври 2010, петък

Чист идеал

Просветля
с последни стъпки
нощта си отстъпва
изморена
събрала кошмари
като мишки
в хамбари
ходят, човъркат
през сво'йте тунели
стрелят, гърмят
искри от шрапнели.
Тук, там
някоя болка
свива се охка
денем мълчи
покрита в лъчи.
Скрита любов
някак греховна
на сън произнася
думички огнени
плува в очи
разкопчава илици
гънат се обрачи
плъзват езици.
Сега нощта
се радва на утрото
и на деня
надява се днес
да няма препятствия
да не ги разнася нощес
само усмивки
но не вътре дръгливки
бели мисли
без злоба
да не витае прокоба
вечер да се понасят
ако пожелаят
в среднощен бал
ако днес си изваят
своя чист идеал.

07 октомври 2010, четвъртък

С Blogger пак сме накриво





От сутринта с Blogger се гледаме накриво. Дали защото много ме обича е решил да ме изненада. Пуснах пост в политическия си блог и по едно време бутонче за споделяне. Първо си помислих дали не съм ставала насън та влизах в кода на шаблона. Там освен бутона на ТБЛ, друго няма. После разглеждах притурките, няма такава. Сетих се за полето за публикация. Какво беше учудването ми като видях бутона там като екстра, но не е маркиран като такава. Чудя се дали Кикито ми слага този бутон в блога ми с пръста на Blogger обаче. Сега ще чакам кефа му да го махне. Не ми харесва, не го понасям и не харесвам кич от бутони. Ще стане като заглавка на джава. Няма да слагам линк към другия си блог да не се намери и грам умисъл, ще приложа снимчици.
Прилагам не маркираната екстра вътре и бутона в блога. Който желае може да я види в Промяна, моят политически блог.

Полонез

Пак за теб се събуждат. В ранното утро въздишат, разголени. Вече бяха показали всичко. Тук,там зееше нещо озъбено. В дъното запазено място за трепкане. Не бяха като ученички. Млади, забързани, къси и на скъсване. Натъкмени само за днес, да се изложат на рампата. Да ги заобикалят възхитени погледи.
Те искат само твоят.
Да заделиш малко късче само за тях. Дори да не се вижда, то ще е огнено. Те ще си го правят, каквото си искат. Ако не те е страх. Не ги знам точно в какво се вихрят.
Но бяха с теб и на сън. Там си драскаха нещо. Или твоят поглед рисуваше върху тях. Чуваше се приказен смях. Всичко утихваше в някакви тайнствени щрихи. Губеха се в захлас. И някак не има се хареса да ходят на сън.
Нямаше звън!Само мираж.
Сега се събуждат и тръгват наяве, да се оплетат с твоят поглед в един полонез.

06 октомври 2010, сряда

Няколко неща от преди час

Днес тръгнах да закрия един номер на джиесем, не може с два телефона нали. Кой ще плаща? Взех си твърде малко пари с единствената мисъл да не ги по харча. Обаче след като се разплатих с оператора и прескочих увещанията за куп хубави неща останах с седемдесет и шест стотинки. Та тези четри стотинки ми показаха няколко неща. Тръгнах пеша.
Тъкмо на завоя зад един трансформатор някой си седеше и край него три млади момичета. Раздаваше им нещо което увиваше в хартийки. За какво можех да си помисля на това скътано място. Бяха до стоматологията. До нея ДКЦ1, а отсреща погребално бюро.
Тъкмо се поразсеях, захванах баира. В началото на септември нашата община и тумна да прави канализация и асфалт. Сега тук, там има канализация без асфалта.
Стигам до втория баир и се радвам на багера, който чисти рикичката сега дере от мръсотия. Като наближих видях, че чистят наред. Дори и малките храстчета от наклона къде спират пръстта която пада вътре. Но няма нужда, те я бяха съборили вътре и сега беше едно малко блато. Седяха и се пулеха как да отпушат тръбите до мостчето та да тръгне водата.
Винаги ще си нося осемедесет стотинки.

Океан

Къде се разбърза
днес си млад
с нищо не свързан
поспри за миг
виж своя лик
малко дете
до вчера
днес прибягваш
сякаш гониш
повеля
живота те грабва
по пътя широк
днес може гладък
утре дълбок.
Преминавай
с бавна крачка
като закачка
няма да усетиш
как лампата свети
кога дните са нощи
ще питаш за още
малки, големи
навързани перипети
оглеждай встрани
няма само злини
събирай по малко
идва ден
който показва
дали
красивото е прекрасно
или
грозното, жалко
и всичко за което си бягал
и подредил
може да рухне
като пясъчна кула
ще се извръщаш
да търсиш
дали не си сам
в това безкрайно нещо
живота
като един океан.

05 октомври 2010, вторник

Дали е есен

Буря е
уж беше тихо
пристигна, изведнъж
и днес листата
обрулени, падат
душата
с оголени клони
се свива
от бедност на цвят
къде е нейният
свят
очите в слънца
да изгреят
и вместо птички
тя да попее
тъкмо се срина
ето пъпка
която одеве
задмина
някак бурята
я остави
чака вътрешна пролет
да се покаже
и бившите, тъмни листа
да забрави
когато дойде
ОНАЯ
ще се покрие с цвят
непознат
нали в голите клони
се крие
пъпката на нейният
свят.

04 октомври 2010, понеделник

Роза


Тази ли слагаш в моята
шепа
от кога я очаквам
не стоях
пред вратата
днес да оплаквам
вдишам сега аромат
непознат
дори да убожда
стискам здраво
нали ти я откъсна
от градината
в ляво.

03 октомври 2010, неделя

Гюрултия

Жабка заквака
като дъртата сврака
по тъмно се чу
гюрултия
изпадаха листата
преди да жълтеят
от таз женска
сутрешна олелия.
Къде се криеш бе
жабок
като комшийският смок
децата се пръкнаха
а ти замръкваш
по баири с ракия
в къщи миришеш на пръч
а нощеска излезна
с парфюм
дето прави всичко на гърч
само да ми се мернеш
за миг
ти харизвам шетнята
всички дечица
дето мязат на теб
и по брадата
лъскам крак
хващам среднощният
влак
отивам в Париж
а ти тука
оставай си див
ще видиш жабки
на куково лято
поне докато не се сбръчкаш
потъмнееш
от по горното
всичко изпято.

02 октомври 2010, събота

Слънце

Добро утро, слънце
почина ли нощес
от небесни задявки
и игри
без заглавки
наостри твоите лъчи
да отвориш
нашите очи
после да подгонваш
облачета игриви
които подскачат
като козлета
пъзливи
сложи голямата топка
ти си блестяща пилотка
в магнетичен, някакъв ред
хем играеш, намигаш
и въртиш пирует
цветята ти пляскат
с поглед красив
птиците искат да те последват
в полет, бърз
стрелкащ и див
планините те следват
със своята сянка
а реките като те видят
излизат
от сутрешна дрямка
човеците, сутрин
за свое начало
в тебе поглеждат
дали си изгряло
да изгониш и днес
призраци с тъмнината
и пак да ни сложиш за ден
светлината.

01 октомври 2010, петък

Витамини за отличници

Беше ми поднесена статия от някакво списанйце, на което не запомних името.
" Витамини за отличници " - това ми направи впечатление.
Веднага запалих естествено. Викам си, сега ще снимам. Да видят тука, как едни витамини имат честа да направят едно дете вундеркинд. По точно, хранителна добавка е това нещо. Но се по научих, че и лошата реклама е такава.
Затова само ще кажа какво точно предлагат за двадесет и два лева.
Тази сума я няма нито в този боклук наречен списание, нито в сайта на тези звездо витамини. Намери ми я Google.

1.Подпомагат умственото развитие на децата
2.Подобряват концентрацията, паметта и учебната дейност
3.Намаляват симптомите на хиперактивност при децата, която е честа причина за нарушеното внимание и съответно незадоволителен успех в училище
4.Намаляват резките промени в настроението
5.Допринасят за поддържане на добро физическо състояние – с положителен ефект върху сърдечносъдовата система и зрението

Дословно си позволих да копирам. Не копирах излиянието че това чудо съдържа някакво вещество, без което някой се е родил. Доставяло се с кърмата а после с рибата по малко. Ама видите ли ако детето не близва риба тези дъхат на портокал.
Едно е да си лекуваме децата ако са болни и наистина помага. Друго е да фърка реклама, че като ги лапнат просто ще станат по умни. Ще им помагат да си напишат домашните. Ще станат звезда в училище и ще им остава време за игри. Ама как, нали вече няма да са хипер активни.
И накрая е написано, че има положителен ефект за сърцето и зрението. Явно са на последно място. Ама наистина ако един хранителна добавка има такава сила, защо да не направят децата професори още в утробата на майката. Няма да е естествено, все бързат да изпреварят времето. Родителите де. А фармацевтичните компании за пари, какво ли не са готови да направят. Само не знам какъв ще ефекта като се спрат тези нещица. Дали децата ще изпростеят наново. Дали ще се върне детството си за да играят. И дали болните амбициите на родителите няма да свършат най-накрая.Така няма да се получават такива продукти за "отличници". Все пак фармацевтиката е здраве за болни, нали!