Няма я

Ако затворя всичко!
Дори прозорчето в душата си.
И спра на място, като стълб без крушка.
А пепелта от пътища в краката ми,
отдавна са забравили да ме потърсят.
Ще олекна или ще потъна,
в моето си някъде.
А някой ще почука
в ехото на моите обувки.
Вратата яхнала ръждата,
се люшка напред и на назад.
Вятъра назъбен страшен е,
защото няма ключ в напразното.
Вътре мебелата' прахулясала,
напукана и накървена.
Ще крещи.
-Къде си беше вчера и чукаш днес?!
Ми няма я!

Публикувано от Румяна Попова

На пешком

Не приказната нежност с орязаните разстояния.
Думи само попити на уханно.
А духът изписан,
украсен от изречения.
Очите наполовина пуснали са
свойте блянове
Изтока им свети, що ли?!
Май, че да заиграят.
Тъмнината им отмина.
Изтървани недомлъвки попълват редовете.
Пътници пропъдени без стъпки.
Нима от сляпа,глуха и заспала страница
ще дъха на Любов?
Без да вади вчерашните неразбрани,
от запас.
От дъното на дълбока раница.
И няма там за омраза и не тупа за отплата.
Без обръщение и на кръгом.
Излизат леко блеснали и светещи,
с наченат полет.
Но се завръщат неразбрани на пешком.

Публикувано от Румяна Попова

Температурни побъркации

Всеки ден като се заблявам като серсем в медиите са почудвам, кво по напред ша на удари.
Дали оня трийсет, четирсет градусов студ и ще станем на кикириди, ма ледени. И ако рече някой да ни бухне чук сме си утишли. Ама не в божиите ръце на небето а на земята на леден прах.
Или такъв голям и горещ полъх ще ни дойде, че ще ни ощави като прасе за Коледа. Щото ние не сме глетчера в Антарктида дет щял да са отцепи. А може да започнем да си готвим яйцата на камък, щот ще е изпечен като " Кремиковци" в родилна зала.
Най вече ще си пием кафето на пясък, нали.
От де пясък ли? Ми от толкоз топлик всички керемиди и покривни конструкции ще мязат, на такъв щото са надстроени една върху друга и стигат до небето.
И наводнения щели да ни повличат. Ще рече, че преди балдър години ни дъжд е валяло ни реки са преливали.
Само, че сега си имаме едни канал чрчеве из градищата. Дето като му натургаш покрайнините с разните му там извън казанни изгъзици и руква из къщята.
Да се почуди човек медиите кви синоптици ползват и защо прогнозите им са различни и се сменят на час.
И сега като се размътят мозъците отиде та се не видя. Колко му трябва на едно гъбено семе, което се чуди дали да никне, да расте, да се бере или нпраууу да умирга.

Колко скрита логика има ( с пари) в такива объркации и кой ще вярва или ще си живее нормално не се знае.
Аз предпочитам гъбите, ония натуралните. Дето растат след дъжд у балдарама.

Публикувано от Румяна Попова

Коледни и Новогодишни картички

Нещо патардията стана голяма. Викам да фъргам к'вото съм скотавчила и някой може да го загледа( ако ли не търсачките, ха ха ха). Та Декември мисля да мятам няколко палми. морета, пясъци и голи мъже, ако ми се отдаде разбира се.
За целта, която пише по-горе съм се подготвила сериозно. Надявам се до края на годината някои от вас да си вземат ( копнат). На някои по - такива ора*** съм приготвила отделна партида, но тях ще ги държа на конец хи хи хи. Но могат да си вземат и от тези де :)).

А и за питащите. Картичките са колаж от свободни изображения, рамки, добавки, надписи и филтър от програма когато се налага.

Публикувано от Румяна Попова

Полу такова

Кой, аз поет?
С думите на скъсаната риза и копчетата без илици.
От ръбчето на свитата презрамка,
като стихотворна някаква примамка.
А изреченията бодлива тел, без колове.
Настъпиш началото боде.
И края същия.
От коя ли ръждясала мисъл се е взел.
Куплетите, босоноги скитници.
Обикалят и какво.
Ласки или ритници.
Докато се съберат в бъркотия,
аз наужким поет, пак си рия.
Разголени по- малко за " слепци ".
За виждащите, стихотворни някакви глупци.
Аз не съм поет или драскач.
Това е музата проклета.
Не приятелката мила.
Изкарва сто товара от мойте мисли бесни,
и всячески си ги развива.
И май се водим на полу- поет
и полу- драскач.
Първото е тя, второто съм аз.
Тихо!
Опасен разузнавач.
И мене ще натряска гола и бодлива.
После нагоре като балон, АЗ.
А стиха ТУК, нека си се свива.

Публикувано от Румяна Попова

Мишена

И днес се позавърна с пистолети в предадената същност.
- Къде да стрелям кажи, че нямаш етикети.
Предадоха те погледите мили, сега са на решетки.
А думите са хулите от близки.
Днес далечни, задгранични и бягащи атлетки.
Цял отвън, отвътре смазан на пихтия,
си ти дъхът.
Може да си бил, но някога.
Розов цял, дума на чиния или поглед благ.
Изхвърлиха ги един след друг.
Предават грозната ти скица.
Сърцето вика.
- Стреляй!
Съвестта с безвъзвратна мъчност,
подкарала го в своята кошара.
- Недей, ще мирише на война на бой и на омраза.
Болката ще е безбройна, а същността ще се възвърне.
Макар и мъничко самотна

Публикувано от Румяна Попова

Шеговитите прибежки на Google до в нас

Днес имаше три начина с блога да дозлеем на нета. Явно това не е съвсем безнаказано както си мисли някой. Щото си писал по едно, а Гуглето ги праща по друго.
Не, че нещо. Ма понякога се чудиш дал не си ставал насън или си се утроявал примерно.
Но "неведоми са пътищата Гугленски". А бе както четох нейде, хумор да става.

Най-интересното е социално търсене по името Румяна Попова. От скоро си махнах ника заради неуредици с однаквяване на имена. Сега заради една певица ( починала), намазвам и аз. Мразя риба и съм го споменавала доста, но ме търсят с ям риба и ми мирише на риба. Също така един израз буди подозрение, че някой търси нещо друго, не стихчета -билка едно парченце и си там.

С блога сме всичко друго но не и къщата на баба яга. Верно сме силни на приказка. Но не сме споменавали за костюм и обувки за кръщене. А на бой сме налитали но чак пък с гипсирани пръсти и космати ботуши. И как ще си преграждаме с паравани за стая и после ще си светим светещ камък- лампа, хич не знам.

Също така често се появява гъбарник. Мойм сме брали :))) .Обаче чудното идва, че сме брали уникални гъби. И най вече отровни гъби. Ха ха ха ха- урааааааааааа.
Вижте лъжа е, че в блога сме писали за кварц. Все пак тука не е минодобивно дело.
И не знам от де има акъл тва Гуглеее, че сме картотека за целувки снимки, мърдащи картинки, картинки на кученца, разни картинки.

И най- важното, започнали сме да ходим голи на работа ( демек така си драскаме с блога). Толкова сме били уморени ( с блога) да зяпаме некъв popka erotik, щото там имало hubavi maje и заигравки.
И после за да ви се завие свят с Объркваща пишем за лапай патката, цицки и големи срамни устни.

Накрая ( с блога) ви развиваме на чист английски global warming и ви изпращаме с караконджул и скрипя.

пп Тва последно май съм аз ха ха ха.
Сигурно ще има и още, обаче не изтраях заради ония думички в червено. Голям дерт са ха ха ха.

Публикувано от Румяна Попова

При него

Като потъпкан пътник настрана,
забравил старите обуща.
А вратата не удря днес петите за трамплин.
Камъкът от стъпалото се скрил,
като хулите.
Устата се криви в скица.
Докарва на усмивка.
Ръката леко бутна.
Старите, ръждясали греди не трясна.
Дори погали студената пролука.
Ключалката.
Душата се поизтърси.
Посъбра се от тук, оттам
като пръсната, омръзнала играчка.
И тръгна за натам.
При него!

Публикувано от Румяна Попова

" Добротата е за лудите"

Мислите ли, че добротата е за лудите.
А те са на изчезване.
Около теб е думи, нататък е на каузи.
Всички болни се вадят на тепсия, по няколко.
А нейде си умират позабравено.
Душите болни дори това не знаят.
Пътуват в себе си на бавно и назад.
Дори край тях сякаш ги газят, до угасване.
- - - -
От къде е силата за толкова сълзи, когато някой си отиде.
Доброзорно или някак.
Намислил, че не струва пет пари.
По пътя си не виждал и не чувал.
Само свойте болки денем е сънувал.
- - - -
Мислите ли, че добротата е за лудите.
А живота е нормален.
Да се играе на съжаление, за малко.
До загубеност.
Мисълта да преминава като светлина за себе си.
Аз няма да изпадна, защото съм в прожектори.

Публикувано от Румяна Попова

Не ми е на обичане

Не ми се започва на обичане.
Сякаш съм отсреща и хвърлям рози срещу себе си.
Остарели пътнички се спускат в краката ми.
Загубили бодилите в някоя врата или студен длан.
Сега приличат на сиви мигове.
Намислени, пуснати и неприети.
Не ми се тръгва на обичане.
В напразното крилете да са гърбица.
Песента да грачи
Сърцето да тупти премислици.
А тия някакви си стихове,
заприличват толкова на фрази.
Днес не ми е на обичане.

Публикувано от Румяна Попова

Стани ми отвори

Поради поста на Митето на мен ми дойде в приказка. И тъй като не са ми много в кръвта ( приказките) и отдавна не съм ги разписвала, предварително казвам, че ще е леко несъвършена.

Имало едно време един човек. Той бил твърде беден. На това отгоре го мъчела невярна болест. И бил грозничък та не го харесвали момите.
По цял ден лежал в кревата си и си мислел.
- Искам от живота си, да бъда здрав, богат и красив. Когато му се схващало тялото от едната страна се обръщала на другата страна и започвал да мисли. - искам от живота си, да бъда..
И така ден след, времето си минавало и той мислел, че знае какво иска от живота. Но все така продължавал да бъде болен, беден и грозен.
Веднъж както си лежал някой почукал на врата и къщата лекичко се разлюляла защото от мисли не била ремонтирана.
- Стани ми отвори, аз съм късмета ти и съм дошъл да ти помогна.
- Няма да ти отворя. Аз мога да мисля и знам какво искам от живота. Обърнал се на другата страна и запушил ушите си.
- Стани ми отвори, казал късмета втори път и къщата се растресала. Ако не ми отвориш сега, ще си ида и ще се справяш сам.
- Няма,я колко време мисля и знам какво искам и без теб. И се завил през глава в леглото.
- Стани ми отв... И къщата се срутила.
А късмета си тръгнал мръсен и ядосан. Само чувал зад себе си.
- Мисля, че знам какво искам от живота. Да съм здрав, богат и красив....

Публикувано от Румяна Попова

Минавайки

Как се изброяват празниците.
Със съботи и понеделници.
Минавайки, пропускат пръстите.
А кокалчетата са разделници.
На бял, на черен и на малко сивкав.
Размити или напудрени.
Тук, там пробягал някой див.
- Кой, аз ли съм празник?
Нахранен всячески от вчера със застояла истина.
А днес натъпкан с къдели захарен памук.
Нализан от някакви си загорели, като за в неделя.
И после пръчката, бройка се.
Всекидневници смятащи се за изключения.

Публикувано от Румяна Попова

По не [ толерантност ]

Днес нещо исках да замажа положението с толерантност, човешка простотия, тънтири пънтири и да си подмина. Обаче факта, че толкова човека са си го набучили ми развърза клавиетурата. Аре нека има и такива дето си мислят, че ще прочистват съзнанието на хората от цигани, евреи и други неспоменати ( днес нямаше).
Обаче несвързаните факти и необосновани доказателства ме подразниха. Нали взети свободни статии, думи от Уикипедия и Блог. бг не могат да се броят за такива.
Аз за доказателства в случая ще приема съответния документ с подпис и печат. Шото много ме е еня на кой политик майка му е била еврейка, циганка или друга.
И да не забравяме, че тези политици сме избирали ние.
Може и да не сме гледали майките им, но сме си пуснали гласа. И това ми намирисва на нещо дето не искам да го пиша тука.

Та какво ще казваме ние майките преди да " предоставим " децата си в живота. Може би трябва да доказваме коя каква народност е, така ли излиза.
По това ли трябва да се осъждат политиците или по техните провинения.
Айде и да проговорят миналите избори, та да заплачат . Но вместо да потекат сълзи ще са пари.

пп Който се интересува може да потърси поста по заглавието, не съм поставила линк към него.

Публикувано от Румяна Попова

Шепот почуква

Понякога лудите ти чукат.
Влудяват те с шепот.
Сомнамбул си ходиш нощем.
Призрачно си обикаляш в себе си,
като глупак послушен.
Събираш недоимъци от вчера,
кичиш за днес.
Светлината да намерят.
И някак изгъбурчените пристъпват,
да говорят недомислици.
Ти си ги изровил, уж да си походят.
Те побягват в конски бяг.
Хващаш ли опашката, или не си юнак.
Не скочиш ли, си ритнат.
Глупак, глупак, глупак....
И питаш се, - като тях ли съм?
Или се преструвам да бъда силен.
Само по неволя.
Или това ме е грипирало безчувствено.
А те ти чукат, че си нещо.
Имаш глас. Или някаква си дума.
Дори и мястото ти е незаето ( ако се бориш).
И те влудяват с шепот за Любов плюс Обич!

Публикувано от Румяна Попова

Скроено

Не съм бяла и чиста.
Може би истинска.
Обикновена.
Без ярък отблясък.
Но с път за нататък.
А в скуката просто.
Кроя си въпросите.
Скрити зад четка.
И чакайки тласък.
Отговори, нейде по лентата.
Забодени чакат.
Ароматни и тежки.
Или просто увяхват.

Публикувано от Румяна Попова

Честит Рожден Ден Gloxy Floxy

Въпреки, че се смятам за словоохотлив драскач днес ми се скри картинката. Явно монитора ми изпраща алергични реакции да те постискам, мммм.
Обаче ще ти пожелая освен там традиционно здраве, любов и малко пари и още. На мечтите ти да им изникнат крила. Щото човек без мечти е половин човек.
Честит Рожден Ден , Гло! К'вото и да ти пожелая ще ти е малко :)
Затова пък се постарах да ти" окепазя" хубавата снимка. Ама знам, че си добричка и ще ми простиш. Усмивки!

Публикувано от Румяна Попова

Котешки навици

Из нета се леят к'ви ли не писания за навиците на хората.
Аз като един добросъвестен притежател на домашен любимец-котка, ще опиша нейните.

1. Котката си мисли, че аз съм неин домашен любимец и т'ва води до една голяма и доста хаплива любов.
( обаче ми харесва)
От това следва, че ставам за игра, целувки и споделено спане по нейно желание за време и място.
2. Обича да отваря шкафове, като приоритет имат по ниските.
а) започва почти винаги с хавлиите и спалното бельо
б) дамските гащи не са изключение
в) мъжките чорапи и боксерки често будят интерес
3. Хигиената и е Мо
а) въпреки липсващи постелки из къщи все намира невидими петна за заравяне по котешки
б) тъй като е винаги в тоалетната с мен, почти винаги се надига да види дали съм пуснала водата ( и на други го е правила)
в) ако е ходила на единия сифон ( по нужда) и ние мързелите не сме почистили, следващия път бяга в банята на другия сифон
г) застояла храна в чинийката не яде
4. Цветята, които стават за пасане се пасат, ( само две ) купена трева не харесва.
5. Не харесва никакви украси по врата си( нищо че е жена:)). в това число и противобълхова каишка.
6. Не харесва купени играчки. Играла е с всякакви нестандартни , освен т'ва кълбо. Камъче, бучка пръст, боб, леблебия, чорап, сутиен, ластик, стара дъвка, топче хартия, кабелче, стотинка, запалка и други.
7. Винаги е подире ми и е настъпвана по не внимание. В т'ва чило влиза, че усеща кога не ми е добре и ляга с петте си кила върху мен.
8. Най-голямото и разрешително е да се качва върху холската маса, която почти не се ползва.
9.Винаги усеща, когато е направила беля и се скрива. Обаче като и се скарат се обижда, обръща се и заминава за известно време.
10. Има страх от чужди хора, но все пак някои ги харесва. Не знам по какви белези.
11. Харесва почти само една и съща гранулирана храна ( за което съм виновна аз), но хапва и месо без някои колбаси.

пп Това са основните и навици. Иначе си се радваме на взаимна любов, забавление и разбирателство.

Публикувано от Румяна Попова

Сърбели

Море, я съм разфъргала акъла.
Га чи уж ни съм приумила.
Туй мъжети, ни мислят с кратуните си.
Или пуне с истинскити.
Затуй са кьорят, не къдету требе.
От пудире жината са вижда супулива
и серсемну вързана.
Па те са лазели, на прекрасни и на красиву.
Най-отпред са блещят у гърдите.
Дури кумай са от найлон и дъвка.
Саму чи тува са прави толкуз скриту.
Инак кучки са били и са раздавали откриту.
Посли са умотават у снагата.
Опната кат кожа за опинци.
Саму чи кат спадни кат на кузеля.
Гласну са дърлят, кату празни грънци
А учити все да им са сини.
То и джам в казаня ни устана.
Пиргата да е дълга, гъста и лъскава,
кат куприна.
Макар, чи тяхната пет влакна, дури събрана.
Е па можи да си имат многу зъркели.
Да си пулагат спуред прувидението.
Я па нямам гума, джам . Дори и пирга.
Да ни думам за упределени сърбели.
Чи си сбирам акъля да ни знам.
Саму чи ако малку са облещят.
Ни знам с кой си зъркел де.
Ни съм глидачка и да им нарика.
В семплуту ша открият нещу диву.
И няма да утклунят глава.
(всичките ха хи ха)

Публикувано от Румяна Попова

Към себе си

Може би остарявам твърде бавно.
А младостта отлитна като птичка.
Прекрасното, лошото и славно
размити са останали.
Болката, била е болка.
Но, не за силната.
Сега напада ме подмолно.
И сал се чудя, сега.
Аз ли съм или е тя.
Доброто, може би държала съм в джоба.
Но младостта е разхитителна и бърза.
Пребърквам.
На трохичка викат грозно.
А Любовта била е кърпата в гардероба.
Различна , а утре в някой кош.
Днес една пристига, късно.
Без някаква си проба.
Няма мебел да поседне.
Само насън и малко по нощес.

Може би остарявам, твърде бавно.
Усещам стъпките без звук
Болката боли в много.
Добротата сякаш не личи.
Любовта не е питала бръчките ми скоро.
Ще свършва пътя или доста ще стои.
И виждам без очи.

Публикувано от Румяна Попова

Я ша са опия

Я не сакам либе, свечи да ми лумнат.
Щото съм си жива, у теб да цалувам.
У тъмно ще найда, твоите очи.
И не сакам китки, друма да ми сочат.

Не разстилай бели си трапези.
Ут твоите уста, я не си гладувам.
Не ми треба, вино и ракия.
От твойте църни очи, я ша са опия.



пп Творбата е на собствен жаргон, защото с блога така ни е кеф и няма да търпим чужда намеса за правопис и правоговор.
А на добрите гости УСМИВКИ!

Публикувано от Румяна Попова

Аз съм само един изтърван пациент

Рано, рано си нямам работа и се наврях у пощата. Както знаете под нея има новини и веднага ми се лепна заглавието ( няма да цитирам). Бе личните лекари по анкета изпадали в синдром някакъв, че и депресия. Като за тая цел са виновни естествено пациентите.
Няма да използвам блога за да ги хуля. Нито пък ще взема да ударя на цензура, щот медията или сайта го казва.
Ще разкажа, как смених един от личните си лекари, докато попадна на този.

Поради ината си, тръгнах на работа след изкълчено дясно рамо на двайстия ден. Като работата ми изискваше да си служа с дясна ръка. След навлизането ни в кризата( ний щото сме излезли) някои си позволяваха да не отопляват помещенията за работа.
И така една сутрин осъмнах с парализирана дясна ръка. Натъкмих се при личния лекар и хоп с неговата си диагноза и някакви мазила. Но резултат никакъв. Няма да ви казвам как се хранех, обличах и обслужвах в тоалетната. На следващия понеделник нова диагноза, нови пет дена и ново мазило . Без и дума , че и аз съм в криза за пари.
Чака на трета седмица ми даде направление за специалист и на втората инжекция размърдах пръсти. Закупих половината, щото нямах вече пари. Бяха отишли за мазила.

В дългогодишното си висене в поликлиники рядко съм виждала нахален и нахакан пациент, който да допринесе за някакъв синдром. Може би не е и пациент, а разярен близък.
А то въобще може да излезе, че депресията е право на лекарите и пациенти няма. Тога да се чуди човек що изискват здравна осигуровка. И ако има такава, къде отива?
Защото добрите лекари станаха като бисери. Само дано ги откриваме навреме!

пп И това не ми е единичен случай на сблъсък със здравната система, ако съществува такава. А може би е един голям кърлеж и който се отърве.
И недоволството на Точка и Зори.

Публикувано от Румяна Попова

Баба Коледка - Фалшификат

Преди няколко дена се прозях, че бих могла да ви скопосам детски картички за празниците без ония 6 или седем евро. И тъй като аз съм дълбоко свободен човек съм готова :))
Айде сега два месеца ааа. Труд съм вложила :))) И все пак може да се порадвате въпреки, че подраних. А някой може да си вземе :))

Публикувано от Румяна Попова

Ония истинските

В границите си нали? В сянката си криеш бесните, грозните и болните. Щото са си твои и ще ги лекуваш. А дали ще заприличат на ония в светлината? Мярката си е само твоя. Може да излезе, че те са най. А ти искаш по шаблон за да се харесаш.
Защо?
Ще бъдеш нещо повече, друга или измислица. Най вече последната. Бягаш, но от самата себе си. В твойта сянка кой ще влиза за онези.
Знам де, много те боли в светлината да излизат истинските. Но и те не са по твоя щрих, дори и някой отстрани да те следи, да ръкопляска или да мълчи..
А ааа затова било. Да приличаш на бисове, на погледи и на мълчание. Но не на твоето, не. А то кога ще е?Все си караш ей така объркано и граничещо и някак си незнайно. За тебе си.
Все казваш, не знам. И все на заобикалки като срамежлив хлапак.
А утре може вече да си старец, който не е показал бесните, грозните и болните си мисли. Защото като глупак е мислил да ги лекува сам в сянката.
А може би са били ония Истинските.

Публикувано от Румяна Попова

ФейсбукСки идиотщини, ма да си кажа

Няма да казвам. Наснимах тука няколко снимки и оставям да ми изври канчето. Ще видя кво ще правя ако не ми се отвори профила. Казват, че след малко идвал.

Публикувано от Румяна Попова

Котешки woman-man

Въх Румяно....
Котката ти била мъжка.
Иди дуказвай, чий някаква жина.
Уж от как сай пръкнала, пуд упашка си няма дръжка.
Рекли кутак.
Избирдян феномен била.

Ша са изреждат сиа да са пукьорят
Да пубарат този дерт.
Убачи туй гадинчи, никак не е кротку.
Чи ни знам как и фоту ша домъкнат за експерт.

Пулужениету е малку просту.
Ни мой кутак да толкуз шантав и сербез.
Убачи те си искат фенумена да си пощетят.
Ша пипали бе.
Ма ша узнаят пу ръката с някуй, друг прорез.

Сига съвсем е пудивяла.
Разточва нокти и скача кат куза.
Нище на дума кутак да са влиява.
Жина била и толкуз.
Прикрасна при тува.

Публикувано от Румяна Попова

Търсеща[щи]

Тука ще си драскам много, за навалица.
Когато ми е шумно, просто или задънено ще си преповтарям. О, първо трябваше да вляза.
Някой да е казал за изисканост?
Не, ще наизкарвам призраци за приятели, неща, слънца, тук, там усмивка. Може и за любовници. И ще ги крася.
Като фантазия, приказка.
Да става галамция.
Или да си сдъвча тапата и да преглътна. И ще затворя. Не ще претворя до другия, другата. Търсещи....
А редакция, редакция.....

Публикувано от Румяна Попова

Не толкова есенно в колаж

Този букет е за shareniika Да дойде да си го вземе. Със спомените от нейните рози:)))

Публикувано от Румяна Попова

Една не дотам блогърска автобиография

Скоро Объркваща работа навърши две години. Не съм и изнасяла статистиката досега, щото все пак не и е работа да се занимава с числа и разните му там. Вчера ме подсетиха та да започна отначало.
Преди две години и нещо си, сега няма да цепя датата. Та поради лични причини( дето са ДС), реших да се запозная с нетното пространство. У нас имаше комп, ама го смятах за нещо извънземно от друга вселена. И един ден страх не страх от пришълци натиснах копчето, като младежта все ме учеше колко така и колко онака сииии.
Сега да не пиша колко бели съм правила, че ще се оттегля от темата на заглавието и поста ще обиколи земята ха ха ха.
Първо се натресох на Свежо нет. Поради моето незнание за други нетни градини го видях кат рай. Реях се из оф [ мръсотийка :)) ] Свежото около два месеца и реших моля ви се, че точно там трябва да си пусна мнението. Ма не помня де съм видяла нещо като блогове. Та реших, ще си правя такъв видите ли. И бум в Блог. бг

Направих малко колажче за доказателство, пазя акаунта и скоро ми послужи.
Само, че там има хуни и фурии. Издържах май месец и нещо си. Покрай тва Свежо попаднах на Нямам идея и Владо, ма не знаех кой де. И с Гло се запознах там. И много други блогъри. Аз тогава не знаех това какво е.
Исках аз новоизлюпената нетка да коментирам. Обаче коментара излизаше анонимен ( не харесвам анонимни, кво ). Та се наложи да се запозная с Blogger. Днес с него сме кат дупе и гащи, не кат тогава.
И така реших да създам Объркваща работа.
По архив тя е на 2 август 2009г. Но се наложи да я поразчистя след време, че мязаше копната кошница.
От снимката се вижда, че още в началото съм искала да обърквам гостите си. Но за да ги дообъркам вече в друга платформа са виновни ината, проклетията, ДС то и помоща на няколко човека. Да не споменавам по двайсет пъти да не " ям бой", че вече поодъртях. Като блогър. Ма не се научих как се дъвчи т'ва ха ха ха. И музата о ф биеме, че не я споменавам.

И една малка статистика за Объркваща.
1186 публикации с черновите. Някои непубликувани.
3367 коментара. Объркваща не е толкова коментиран блог, но и стигат.

Тези числа са гостите, да не забравяме и тях:)
А аз станах едно извънземно благодарение на ..............оф {} {} {} {} {} за всички ! :)

Публикувано от Румяна Попова

За любителите на фончета

Из оня ден се правих на на акълия. Давах из нета съветчета за визия а не цапнах един фотос тука да покажа нагледно. По точно говорех за фон на публикацията и шараниите. То си е ясно, че има хора които си ги харесват. Днес си пооиграх и окъснях, но затова пък ще ви покажа няколко фончета, но с цвят на публикацията както бях писала. Едноцветен, светъл или бял. Всичко е от един вид шаблон от дизайн на Blogger. Фончетата са качени от компа.

Едно допълнение от Владо, че забравих. Не всяко изображение става са фон. Има си специални фонови изображения и сайтове с такива :)

Публикувано от Румяна Попова

В сянката

Скучен образ с неудачни стъпки.
Витае като призрак. Търси си сянката.
А тя беглеца и с беглец, нарочно скочила в тъмна доба.
Да не я вижда никой накъде ще пропълзи,
докато си мислят, че е в дрямката.
Дали ще се промъква през хиляди врати,
или през една.
Няма никой цвета да и плати в сумрака
А образа нека си кряка.
Той все си иска, а само си мисли.
Затова му излизат на дебели, бели листи.
Сянката е дух свободен
Има уж стопанин, за име.
Образ не подобен.
Вързан, смазан и толкоз сив.
Та затова си бяга нощем и без диря.
Инак на светлината ще е до този скучен образ.
Ще я ръчка и ще я прибира.
А как би влезнала в оная скрита къща.
Да седи връз ръцете.
Те насън да стискат, да прегръщат.
И на разсъмване посивяла от забрава,
ще се завръща при този скучен образ.
В света на подобава.

Публикувано от Румяна Попова

Петно

Днес съм петното, което не изтрихте.
Дефектният му цвят ще свети пак.
Повърхността, която клатихте и наклонихте.
Запази с него лошия си аромат.
Ще се хързулка по наклонената плоча.
Отново, като недоказан вид.
Когато стигне там, ръбчето отгоре.
Ще преобръщате грозния му лик.
А аз като едно петно, наново.
Ще се залепям и нагоре ще вървя.
Макар да знам, че стигнал си стола.
Ще ме накажат с преобърната ръка.
Не искам съжаление и милостиня.
Нито искрящ и розов вид.
Само един ревер, без да го подмина.
И моя мръсен цвят да не е промит.

Публикувано от Румяна Попова

Вечерница

Когато сълзите са излишъци.
Или росица с преплетени въпроси.
А дирята им е само критика.
И вляво е самотно боцкане.
Самотата е украса, истинска.
А тъмното и чука на прозореца.
Звездата и угасва като забравена.

Публикувано от Румяна Попова

Разнодрешие

Като изхвърля няколко избелели нощници.
А бельото си протрито на влакна от сънища.
Може да е останало и нещо голо.
Някой да порови и да потърси истини.
Или следата е била тук някъде, покрита.
Тихичко да се проклина.
Бях фаворит в очите.
Но той не ме видя и като камък ме задмина.
А денем ще си навличам роклите.
Една връз друга, да има за години.
Ръкавите ще са до ноктите.
Чувствата там в някой подгъв.
Понякога ще се провлачват, а аз ще се замислям.
Не знам дали завинаги, да се наведа и да ги повдигна!

Публикувано от Румяна Попова

Ей този е драскач (" блог-промоция" )

Винаги съм смятала, че всеки блогър би трябвало да положи усилия, да се оглежда наоколо и най вече да следва себе си.
Обаче затова срока е твърде голям и доста нови, първични и не маскирани драскачи губят мерака си, като си мислят, че няма смисъл от техните сътворения.
Тоя банер ей таме горе е на " сърце ми легнали", но като мен поодъртяли такива. А блога си не съм ползвала да кажа, - " а бе, ей го тоя е драскач" И да подложа малък трамплин.
От няколко дни ми се въртят едни, но днес като прочетох ТОВА и ми се разтегна " камъка".
Реших да промотирам. Или по точно харесах блога ШМЕНТИ КАПЕЛИ и тръгнах да го разходя сред по - голяма публика.
Ми драска, к'во си'а.

Надявам се гостите да разнообразят маршрута си:)

Публикувано от Румяна Попова

Без коренно

Лутам се, като дърво без корени.
Загубено в буря, мрак и почва не преровена.
И никой мойте стъпки не изпраща.
Прогизнали и тракащи си търсят топлината.
Гласно се озъртат като огладнели вълци.
Търсят кръвнина.
От семе лошо ли са сторени.
Вият в самотна падина.
Няма и начало, нито край.
Няма и страна, та са забутани в празното.
Завивайки в някакъв безкрай.
И тъй се чувствам, като гостенин.
В място, дето се въртях в кръг.
Стъпките ми били са прости.
Не трябвало да мислят, да кроят и да вървят.
Сега си тънем в обвинения.
И като в блато опъваме си пръст.
Дори си имаме съмнения,
надолу ли, или ще вдигнем ръст.

Лутам се, като дърво без корени.
Като лоша вейка или цвят.
Днес може малко безпризорно.
Утре в моя кръговрат.

Публикувано от Румяна Попова

Серсем с будала

Я съм съ замислила, кат серсем с будала.
Квой е най-вървежну в нета.
Блога да си украся.
Щоту ми са чини, тъй самотен.
С тея сложни рими.
То па идни рими, Нила са изля.
Крукудил та хапи с малку тра ла ла.
Все си одят, рипат мисли кат кузи.
Я зе ги завръщам, на ясла с пет оси.
Първу ми придойди манджи и десерти.
Кулинарка днес е модну.
Ма ша изтровя нета,
Със свекървешките дертуве.
Викам със салати всеки знай.
Да си изпраскам футбол.
Да си намерим лаф накрая,
с кривати ъглуви.
Аку сложа песни, тубиту ша са секни.
Кусити ша си скуби. Объркващо ша ма погуби.
Тува за голи и всякакви крачища.
Ако ги турна тука, ша идват на пълчища.
Убачи кат са наситят на новата ни риза.
Ша ни уставят празни и всичко ша излиза.
Затува с моя серсем с будала.
Ша връзвами очити от нета, ей така.
Там да си пътува идиалну песнупение.
Ние с блога ще нафъцками, нащу стихутвурение.

пп творбата е на собствен жаргон и не се нуждае от чужда намеса за правопис и правоговор щото с блога така ни е угодно и не претендираме за ценз.
А на приятелските гости усмивки :)))

Публикувано от Румяна Попова

Кубче на четри стени

Голямо ли беше.
Или избяга и се върна леко изядено.
Всеки хръба по-малко,
но само в началото.
После мрънкаше, че си жалко.
Така, все накусвано се завръщаш.
Със зъби и нокти.
В нашата къща градиме наново,
това малко стръкче.
То все е готово.
И пак нагоре нежно и жарко.
Провряно между тръните, изпъчено.
А е толкова малко.
Издълбават пътят ти нежен.
Отгоре ще кусват светът ти.
А ти ще си снежно ли?
Не си посветено да вехнеш в камина.
Да съхнеш на топло, да няма ни зима.
Свободата е твоята точка.
Студена , гореща без грамче отсрочка.
Загуби ли днеска половината същност.
Спираш за миг зад скрития лик.
Дори в кубче между четри стени,
имаш порив.
Там в теб, нали!

Публикувано от Румяна Попова

В углидалуту

Днес викам, да са оглявам в углудалуту.
Щот идната казва, - ти си крива.
Свикървата бе.
Булката пък речи, - устата си.
Та да си найда образу.
Дали пък нейде будлиааа тел ни е наречено.
Дан съм някой крукузъбъл цял.
Щот все съ озъбвам.
Или нещо съм зъмя и на булката връз врата съ аз навивам.
Нещу ми липсвалу, свикървата си блей.
Та да видя, я някуй веждъ или лимка у главата.
Щот пиперя у манджата ни съ люлей.
Другата са ежи.
Ма ти не виждаш, тва ни са чурапи.
А кривата сам у раклата ша са утпрати.
Та са углявам, учите са си там.
Другата си дрънка, де ти я наредбата.
Ма аз какво. Рекох и ни знам.
Та си търся углидалу, то да ми пукажи.
Дал съм цяла, наполовин маймун или куку напрауу
Да им удурдисам, или ша са маскирвам на гадинка.
Ша им пукажа, кой от де ша мини.

Публикувано от Румяна Попова

В отговор на ГЛО

Гло как е? Не бъкам с математически познания но ми беше забавно, Благодаря!

Публикувано от Румяна Попова

Съветчета за новородени блогъри ( и аз бях :)

Аз като поодъртял блогър, реших да изръся някой съвет. Не, че трябва някой да ги вземе за " Кота нула" някаква. Или за някакви точни стъпки , но...
Може би съм правила някакви хързулкания по перипета в блогването и на някой да му е по-лесно. Ако моето е лесно и удачно де.

1. Ако някой е решил да блогва, да се мята. Не хапе, не боде и не реже с бичкия по пръстите. Да не се лъжат на разни. Ела при нас, щото сме у вас.

2. Да си избере платформа с поне двама познати в нета. Заради техническата част, ха , ха ха. Да не си мисли, че хоп фъргам писането у плявата. Отзад всеки блог има пет пъти повече работа от писането. Аз и затова няма да агитирам за тази или онази платформа. Но пак Но. Двете най-удачни платформи са Blogger и Wordpress. Има най много знаещи, познати " кратуни" като за начало. Че си е страшно.
И име на блога . Ама да не е " девет лакти":)

3. Да си знае от сега. По добре да слага собствени глупости, отколкото чужди " бисери".

4. За самото писане акъл не давам. " К'вото дал Господ, дал."
Е една заглавка няма да счупи някое кокалче. И някой друг смисъл, уууу. А бе 'айде и без грешки на килограм. Няма безгрешни де. Има повече търсещи грешки :)

5. Нали знаете " по дрехите посрещат.."
Та по наредбата посрещат а по писането изпращат.
За наредбата или визията
Пъстрото може да е красиво, но гостите все пак ще четат или ще се кьорят в сътвореното. Може би няма да могат да влезнат у размисъл ако има нещо из думите.
Ако може да си турне едноцветен, светъл или бял фон за публикация.

Да не претоварва отстрани колоните с ненужни неща, особено тези които могат отклонят вниманието от това което е писал или сътворил.
Ако толкова държи да покаже украса , да сложи хедър. Ако не знае, това е горното поле зад името на блога.
Но все пак публикацията си остава най-голямата украса.

Приятно блогване, няма змии. Само спам и хейтъри. Но за триенето не трябва акъл :)

Публикувано от Румяна Попова

Как се казваш

Как се казваш след толкова години?
Като остави всички да преминат.
Промушваха се през мислите ти остри.
Не да галят и да докосват.
Да дирят твоят остров.
Дори подмолно преплуваха отдолу.
да видят сърцето ти на голо.
Радваха се, уж като деца игриви.
Били щастливи с твойте мисли диви.
А те като глупачки се хванаха в играта.
Не чувстваха, че падат на времето в краката.
Някой те наричаше щастливка, друг добра.
Имаше тук, там и красива.
Дори и дръзка не липсваше на дъската.
не усещаше как ти пеят в тишината.
Песента си спря и ти си търсиш име,
по което никой днес не е преминал.
Не е Румяна.
Стига го дъвка, като дъвка с измама.
Търсиш бляна, ударите и искрата,
новото си име без красотата.
Как се казваш след толкова години?
Да се опознайш ли чакаш и един да си премине.
Ако има път насам...
А след това да не си замине.

Публикувано от Румяна Попова

Уж на диалог с Музата

- Днес, викам Музо дива дан се разписваме. Аааа..колкот и да си красива.
- Ама ти какво? отказваш моя кеф. Аз съм ти седеф.
- Като почнеш и веч сме се олели кат едно море.
- То е мръсно. А ти не ме сравнявай с дере.
- Добре де, безбройни сме като звезди. И някой хич биля не му се и брои.
- Това са глупости нали. Аз си ходя из твоите стобори, няма небето да съборя.
- Ама виж де. Трай си малко. Ще ни омразят с нашите писания.
- К'во ми дреме. Мен ме не знаят. Я вееее, ти за нас ли пишеш или за данъкмания.
- Ами иди да поспиш, да станеш по- красива.
- Не ме харесваш, ааааа.
- Харесвам те, но си горда, дива, бодлива и игрива. А аз се уморих.
- Хих х х х их , бабичка ли стана щом с мен и писания се хвана.
- Не беееееееее.
- Що ми дрънкаш глупости от сутринта, сал когато нещо си редя.
- Мисля, че прекаляваш.
- Нали т'ва мислите ги давам аз. Къде накъдрено, на бучки и ти ги наброяваш. Ако искам и на час. Ти надрасквай там каквото си излиза, ако ще да е без риза.
- А дали ще го четат и толкоз често през носа ще им излиза.
- А разбрах. Ти мен искаш да пръждосаш за да си в крак.
- Не бе исках само малко намаление.
- А бе ти си луда. Утре може нищо да не ти изтърся и да ме молиш за едничко позволение. Десет дена ще ме гледаш в очите с някаква си мъка и накрая АЗ ще съм каръка. А някои нямат и това, крадат от нас. А тя забучала в тъмното да спре за малко моя глас

Публикувано от Румяна Попова

Безумен дъх

Разпозна ли в тъмното,
дъхът ми жаден и безумен.
Пак идва твойта кожа да прегръща,
в утрото студено.
А ти, не го завръщай!
Ще те рисува,
като тръпката за вчера.
Набързичко, надъхано и с хъс.
Утрото и без това ще го прогони.
Обратно в моята постеля.
А той, като крадец.
На глътки жадни, ще дебне.
Нощеска при теб да се прокрадне.
Жадува първо за очите.
Иска да ги стопи...
Или поне да си опита.
Видя ли в тъмното,
дъхът ми жаден.
Исках да го спра нощес.
Но зад гърба ми се прокрадна.
Като се завърна в бяло, светло утро
Вече се смееше безумно.
Пиян и гледащ тъй лудешки.
Не съм в грешка, ха, ха,ха......не съм в.....

Публикувано от Румяна Попова

Обедни колажчета

Отдавна не съм ви тормозила с колажи, нали :). А днес ми доскуча и тормозих програмата си. Всъщност преоткривам няколкото си амплоа дето си ги бях загубила зад някой баир. А и ако някой му се харесват може да си копне. :)))

Публикувано от Румяна Попова