" Блажени са вярващите "

Не е ли срамно да се наричаме демократична държава. Като самите ние се правим, че не виждаме. Щото на думи сме се изпокарали за к'во.?
За такива къде казват "Ние победихме" .
И какво победиха? Другата партия или нашето отнесено съзнание, което си е все на овца. То и такива си имаше, че зоото да е пълно и на него да се пъчи нещо. Ама и някой да му се кланя. Или на магарето на опашката. То и магарета имало с надписи. Аре сега магаре. Може да прилича на братчеда дето все с наведена ходи към урната. Е па чувалите ще са на Дядо ти Коледа, ама не за теб.
Щото на твоята не чукат. Сам си излизаш и избираш накъде. Масово имало психически натиск. Ма глупости бе. Мен що не ме натиска никой кат си стоя мирно и тихо.
Циркови истерии и оправдания.
Малка част си гласуват машинално като роботи и ги наричат проценти. А другите са навели глави. Не, че не виждат всичко. Но май му изтърват края и са безсилни. Има и едни други къде са ту в единия лагер ту в другия като изпадащи.
А ОНИЯ не им дреме независимо от цвета. Важното за тях е"Ние победихме".
Това е една малка част от Демокрацията. Не от простотията която показваме и наричаме такава.
А за падналите другият път, щото не се и знаят кои са жертвите.

К'во гласуване бе, к'ви пет лева!

Публикувано от Румяна Попова

Ехо зад вратата

Вратата отвори очи и зачака.
Като вчера по калдъръма две стъпки,
да тракат.
Пак изскърца мандало напразно в тихото.
Не чутото е толкоз омразно.
В ъгъла ехото гасне.
Само леко тупти и нашепва.
Тук съм, сърцето.
Чувам себе си ноти да пея.
А в стените уплашени днеска линея.
Имам смисъл и пара, но нямам крила.
Да литна в небето.
Аз съм в калта неприбрано и незаето.
Какво е някакъв порив, като празен балон.
Пукам се огнено и стон, и стон.
Изглупях и тръгнах по чужди врати.
Зад моята чакам да спре.
Друго до мен да тупти.

Публикувано от Румяна Попова

Кътче в часовата разлика

В часовата разлика открих си кътче.
Туптящо и"разгонено", като идиот.
Иска, всеки ден се разгръща.
Стрелките му отнемат разпалената къща.
А то един или два пъти се ражда, но успява.
Вечността им да посмаже.
Това им стига, да гонят, искат, да накажат.
Качено като лудо, беснее.
- Вий се точите като войници ясни.
Но мен харесват, защото съм прекрасно.
Дори и толкова неясно.

Публикувано от Румяна Попова

Дрън-дрън

Днес нещо си падам по дрънкането. Щото никой не ме дразни, затова ха ха ха. Реших да обърна повечко внимание на този объркан блог, също като мен. Правим си едни луди опити, дано са на хаерлия. Ама ако не направим , няма да се науча нали :). Не само няма да знам, ами и дали въобще бива.
Ако успея ще поместя излюпено. А за неуспеха едно люто кафе и до следващия опит.
Щото се надявам от овчарка, след по- кратичко да бъда старши уеб-мастър поне на тоя блог. ха ха ха.

Публикувано от Румяна Попова

Аз пък ще мрънкам

Днес всички гледат у земята да дирят акъла си, аз пък ще мрънкам. За мои си дребни такива едни, че да мине един час без да размишлявам за глупости ха ха ха.
Та снощи де ми дойде в акъла ( то остана ли), да влизам в статистиката та да видя де е се запилявала Объркваща. По скоро исках да видя по какви думи са и идвали на гости.
Като отворих ааааа, тя беее Объркваща. От девет дена не била разпозната като мой блог. Мммм сигур е на филанкишията а Гуглето се шегувка и ми праща изненади в гръб.
Ми ако бяха преди две години щеши да има шаш-беш нет. И луд ставаш с Румяна. Щото тя тогава разбираше колкото маймуна от банан, само да пише. А техническата част, кучета я яли. Мхаа, някой друг да краси и тя да пляска.
Ама сега само дето Гуглето я накара да седи до 22 и 30. Щото тя си се води младши уеб мастър на блога си.
Да кажа вече к'во е аааа.
Гугле ми беше оставил нишан да сложа, оф да препиша да не стане грешка сакатлък все пак. " Добавяне на meta маркер към начлна страница на сайта ви "
и Объркваща щяла да получи "удостоверяване", че е моя.
Неволята беше забягнала и се справих . хи хих

пп Значи при смяна на шаблон тоя маркер зачезвал. Аз скоро съвсем сама сменях на Объркваща работа шаблона и явно сега Google го е засякло това. Не знаех, не знам кога го прави, но важното е че знам де да го сложа тоя маркер и как. Сега де :)))

( цъкни на изображението за уголемяване )

Публикувано от Румяна Попова

Петна в нощта

Зверовете малки са били.
Петънца в нощните шубраци.
Храна на другите, а те са зли ли.
Малките бягали като юнаци.
И тях навярно ги боли.
Когато някой ги простреля.
На тях кръвта им също ври.
Навярно имат и повеля.
Да бъдат някак си добри.
Дори когато леко хапят.
Живота е храна, нали.
Но те със жертвите си плачат.

Публикувано от Румяна Попова

Избори

Тръгна по тъмния коридор защото в края се процеждаше светлина. Целия беше охлузен и щеше да рискува, каквото и да има там.
Беше се влачил като идиот и проклетия му живот ахааа да забегне. Той току бягаше пред него като хлапак и се загубваше. А в другия момент изоставаше като старец и потъваше като в гробища. Но никога не вървеше симетрично до него, никога.
Затова сега се мъчеше да достигне до тази светлина, пък каквото ще да става. Достигна с последни сили бравата, отвори и застина.
Насреща около кръгла маса имаше куп дяволи. На масата имаше карти, но не започваха игра. А на него му трябваха пет минути за да чуе.
- Ела тука бе свършек. Няма как да разиграем изборите, само ти липсваше.
Той пристъпи и седна, защото тъмнината отзад се хилеше зловещо и се надигаше и ахааа да го хапне ако се откаже.
- Безобразник, айде фъргай, че стана икиндия. К'залагаш.Аз турям пет крилати лъжи с майката и рода и до пето коляно.
- От мен пет яки обиди с нож в гърба. Свършек ти к'во.. Не си ли убил или откраднал поне. Знаеш ли каква е наградата ха ха ха. Ма ти май не чуваш. Президент на Дяволмания. Помисли за някое черно петно. - Хаосито ми ти.
- Глад и мор двайсет и пет години на добрината. К'во ме гледате. Крадох и заравях , ето. Ами питайте Злобадан какво ще натръшка на масата, аааа.
- Я ми вижте джобовете, пълни са с милост. Ще напълня масата, ма ще цирлите. А и оная гаднярка Омразания се ослушва иска да ни прекарва.
- Кой, аз ли. Свършек, как нямаш нищо. Искаш ли да мразиш? Дай ми я Л... Ти за играч ли се имаш.
Той взе да се дърпа назад и се препъна.
- Дай ми я ти казвам. Само с нея ще стана.. Не се дърпай. Не не ще те боли.
Успя и пак забяга в тъмното. След себе си чуваше само. Ти си виновна. Сега пак е празно мястото на избирателя. Освен да сложим теб и да те връткаме. А ние президенти ха ха ха.

Публикувано от Румяна Попова

Дяволии разни из ТБЛ

Влезнах си тая сутрин и както винаги реших да направя бърз обход на основните ми мрежи. Гледам в ТБЛ и не вярвам на очите си. Горката Объркваща с фавикон на Wordpress. Както ще видите от снимката тя си има собствен. А и на Blogger фавикона е друг. Реших да заснема сеира, все пак. Щото след малко зачезна.
Кога ще я видя с фавикон на конкуренцията ха ха ха. Дори да е някакъв бъг. Ама ТБЛ се справи и сега всичко е вред.
Объркваща си е към Blogger

Публикувано от Румяна Попова

Следващия

Дали това съм аз, или един от всичките ми образи. Неразгадан и неразчетен.
Гадая себе си едвам, едвам.
Пъпля, а някой ме чете отзад напред. Значи разгръща си последната. Архива ми мухлясал се бунтува.
- Как да изляза? И дали си струва.
А поредният ми образ чака. Не влака за спомена. Ду'ши наоколо.
- Това съм АЗ!
Ахаааа. Затова ли като падне поредната страница в калта, другият зад него . И той ще вири временно глава.
Архива е голям и страшен и от образи се той не плаши. Въпроса е къде се крие истинският?!
Той е толкова разбъркан. А и как ще е, като все са най от първото.
Пък и на кого е нужен един такъв гол и необлечен. А и все ги бърка какво е ласки и какво е удари.
ХРАС, ХРАС, ХРАС
Днес съм АЗ, следващият образ!

Публикувано от Румяна Попова

Следствени произношения - 5 серия по блогомерата

зЕлфът премигна няколко пъти, но така и не разбра де се намира. А се славеше с усет, уж. В полумрака усети, че е гол по чаркове. Опипа с ръка. Но напипа изкуствени членки и членове. От последните му стана бъъъъърррррр. Обаче сам си ги беше разголвал. Може би не за себе си. Но сега се бяха разпрострели. Ама той си знаеше... Изведнъж от горе светна кристален полюлей и от него скочи нещо.

- Аз съм жена ти!

К,во с'иа, нямам ли фъркато на задника си. Демек си мязаме кат два косъма от ...
зЕлфът скочи и метна с ръка и нещото изчезна. А полюлея изгасна и пак затъмня. Опита да стане и да потърси дрехите си. Само, че не носеше такива. Беше го заявил и сега даже скритите ги нямаше. Припълзя гол по пода да потърси врата. Иии, някаква играеше танц. не,че не харесваше черни жени. Но..

- Аз съм жена ти!


Съблечи ме. Направи ме на органи и пот. Ще се сле.......
зЕлфът тръшна вратата и пак се върна на същото положение. Не се даваше лесно. Изправи си чарковете и реши, че стената е някакво прикритие. Започна да я опипва. Поне това си можеше, ха ха ха. Изведнъж тя се размести и от там се показа. Не чу се.






- Аз съм жена ти!


Готова съм за извращения. Нямам поведение и не ми пука.
зЕлфът даде назад и се тръшна на пода , като всичките му атрибути си останаха ей така. Очакваше да скочи нещо от тавана и да го изнасили, защото се беше вцепенил. Но беше решил да се защитава до...






Каква е тази кръв..Беше жив, не бяха му я изпили. Взе да се опипва. Не,че нещо но държеше на всичко по себе си. И на горната.
Я яяя беше си я ударил във всичките си ревюта и изпълнения и сега бавно идваше, на себе си. Ама той все още си знаеше кой е . зЕлфът от блогомерата.


пп Всяка прилика с недействителни лица не е задължителна. Блогомерата е съвкупност от кадри и едно от тях е чувството за хумор..

Публикувано от Румяна Попова

Докажи

Най-добре ти правя забележка.
Ти си грешката, нали? На въздуха, на пътеката и на обществото си. Завита си на възли. Не искаш цял ден да те отвързвам за да ми споделиш пак същото. А може и месец и година. Аз нямам толкоз време.
Ластик.
Като те опъна и обратно в болката. Стига с тези! Искам други неща да излизат. Искам нежност!
Отминало ти времето ли?
Глупости.
Ще те гоня до последната Надежда.
Не ми потропвай с крак и не възсядай коня си да бягаш. Ще те догонвам всеки ден когато премълчаваш и ще ти издърпвам всичкото обратно. Или когато кажеш друго нещо ще те завръщам.
Не си събирай листата, не ги броя. Ще вадя тръните от тях.
И ще питам!
И ще викам!
Не за помощ. Мога да се справя с теб.
Хвърляй тази проклета дупка и се оправи. Не , не, не на кукла. Пази боже! И на плашило, не. Извади си истинското, дееее!
Ти си грешката, нали?!
На въздуха, на пътеката и на обществото си.
Не си ли??
А какво си, Докажи!

Публикувано от Румяна Попова

Така се започва на чисто

В ранното утро тетрадка изпъшка.
Издърпа нагоре изсъхнали косми
и с лъскав поглед химикала зачака.
Мислите луди се бяха съблекли.
Викаха лудо.
Къде е това чудооооо.
На редовете горещи да ходиме бясно.
Тука е тясно.
А химикала си дремеше, глухо.
Писеца не чу, беше се слисал.
По стара любов се беше сащисал.
Тази нова бройка нека почака.
Той не правеше тройка.
Ние също имаме чувства,
ритаха мислите.
Такъв поток ще настане
на белите листи от нашата кръв
и любов.
А химикала ще вържем в зов.
Днес нова се ражда и започва
на чисто.
Започваме ли, с тръпки наблизко...

Публикувано от Румяна Попова

Размишления

Който много мисли,
може и да не го свърши.

Нахранените овце,
сопа не ги лови.

Обещанията са като
семената в магазина,
които не са купени и
няма да поникнат.

Който не си е изиграл
играта днес,
утре не може да разчита
на същите карти.

Късмета те навестява
или с много труд,
или с много пари.

Публикувано от Румяна Попова

Купчини

Няма любов без омраза
към времето.
Което някак си гази
Всички моменти накупчени
тръпнат и чакат.
А се спъват обрулено,
и клякат ли клякат.
Уж запазени, силни очи,
шити във възглавница.
Купчина разпилени черти.
А тази любов не пита,
колко е дълга бялата бръчка.
Ръчка ли ръчка.
Не слуша и стъпки.
Погледа в тъмното грачи,
нехае.
Тя не умее да плаче.
Изхвърля своите капки кръв
безпризорно и всичко дословно.
От някъде приближава пътят
на времето.
Той е толкова кратък,
не взема остатък.
Къде беше...там.
Къде е...нататък.

Публикувано от Румяна Попова

Айди стиа с тия избори ва бате е е е

Айди стиа с тия избори ва бате е е е.
Още от преди предното, аз Асан събра родата. Записа, оф тва ни гу знай. Утбеляза с знак. Ма ний сми голяма рода на предната майла и до в нас, кво знайш. Та напълни една варел с ора и са приготви усул, усул за тва да са избирва.
И кво да ни на мислиш, чи ша събира кибабчи и на кифте. То и бирата са завтечи, куга Асан стисна ръката на .... ни казва. Асан е преминал през унува небесну светуло на всичкииити цветуве и е събирал дажи и лилави слонове, мммхааа. Саму, чи излязуха надуваеми и са спукаха на Ашету в казаня. На тези бяхми са нагласили на сухуту дет гу искат в маркера. Не бе, супераркера с многуту салами и шпек. Ми така дее.
Асан ни знай да бруи, ма от недобриви хартии разбира. Щот гу изловиха кат лисица в дим с... тва е на другуту мясту. Та най- аресва оня Алеко. А ма квоту падни.
Та на тва родата от дирето, беарлету, майлата, и на братвалити оф кварталите рушевет и проврат са юрнахада са угляват.
Да, ама не. Ималу и други по, по дет им одрънкан ладилника и хастаря на ласталона. И не били сигани. Хванали са у кризвата някаква. И дажи на камънити на батиту нямалу рабута. Овсити им ги фаналу трап. А кравити , луда леропа. А картофити ги изловил байски бръмбар.
Та взеха ни преднината, ляба и всичкута анжиклама с избурната дегеларация.
Та стига с тия избори ва бате, няма вече на нас нищо.

Публикувано от Румяна Попова

В пет и двайсе

В пет и двайсе ходи по паважа.
А студът прочиства натрупания прах.
От вътре клетките не искат да и кажат.
Разголени, последните звезди броят.
Изчакват утрото да светне.
И всичко да започне да свисти.
Нейните стъкла, очакват блеснали.
Отзад нищо не сълзи.
Приготвя и наслагваната броня.
Няма поникнали криле.
Днеска, още никой не я е гонил.
Дори не са я цепили на две
Там вътре се крие скрито нещо.
То ходи по тъмния паваж.
Остава тук, там някакви горещи.
В пет и двайсе зад гърба на всеки нощен страж.

Публикувано от Румяна Попова

" Вътрешен кръвоизлив "

Дали като автомат за кафе или защото някъде там от вътре ми е нещо не знам, но днес пак натрясках някакво си стихче. Ако е такова разбира се. През монитора ще четат него, нали. Няма да четат мен.
А какво ли е вътре?!
Никога не съм изпитвала паника пред физическата болка, независимо от какъв вид е. Не, че не ми се живее де. Просто това е като днес. И ако успееш да скочиш утре дори и превързан ще си на линия.
Някак не ми е оставала дупка от онова докосване на ония НЕ думи, преносно казано. Защото всички думи знаем от къде идват. Стоварват се като някаква тежест. И това преминава някак.
Най- гадна е тишината. Когато имаш чувството, че и стените те укоряват и не знаеш защо. Не знаеш, дали като отвориш прозореца " ще чуеш " птички. Въртиш се и все ти се струва, че идват стъпки. Или пък, че телефона ти дрънчи. Не , че няма никой край теб. Но на моменти имаш чувството ,че си само въздух, който се опитват да издухат.
Най- важното е да ровиш....и си там някъде.

Дали като автомат за кафе, пак натрясках някакво стихче. Но го замених с това, от вътре.

Публикувано от Румяна Попова

Две димящи дула, под перото

Светлината лекичко намига.
Обрачите пробягани свистят отзад.
Отстрани стените не издигани.
Калта по дрехите достига,
до оная черна точка.
А цветни между тях се губят,
в гняв, безсилие, в празни стъпки.
Коленете мъничко се гърчат.
И прах, и прах.
Няма смях.
Няма я оная детска риза.
Звуците без маска да излизат.
А топлината чудничко се мръщи,
кажете ми къде е къщи.
В комина дим на възли.
На празна маса седи лице,
без дръжка вдига чаша.
На дъното лежи копнеж,
чернилка, пара.
Ще погне де когото свари.
Един ще изгори,
пламъци в калта не бивали били.
Навън е тъмно.
светлината лекичко намига.
Чукът лежи.
А гвоздеите спят и не достигат.

Публикувано от Румяна Попова

Гол идиотизъм

Когато сърцето е болно и душата линее.
Небето е черно в лято и е толкоз студено. Птички не пеят на рамото. Тишината е малкото нещо. А тъмното е сън без прозорец. Цветя не цъфтят в очите. Сълзите се смятат за вечност, навътре. Лицето е маска на бог, не на човек. Или пък жертва. И се чуди какво е?!
Идиот или загубен в себе си.
И няма име!
Защото, когато сърцето е болно и душата линее: - Кой го познава?
За нещо уж толкова голо, обикновено и просто. Без много въпроси. С какво ли?!
НО.....

Публикувано от Румяна Попова

Стихове пише

Когато е тъмно
и вятърът вика всички прокоби,
зората нехае.
Когато е светло
а душата жадува
фантазии свои на сън.
Когато е сухо
и дъждът прелива
някъде другаде,
тука е скрито море.
Когато една сълза,
прокапе
и навътре избяга.
Когато е някак самотно
а отвътре са хиляди.
Когато нещо затупа на голо
или заплаче от мъка.
Когато тишината е бедствие
а шумът жадувана радост.
Стихове пише за черният ангел
с бяла любов
и сбръчкани думи се редят
да запеят!

Публикувано от Румяна Попова

Къща от кокал

Толкова му тракаха зъбите, че чак носа му опираше между очите. Всеки момент щеше да завали сняг, а той се свиваше точно до ъгъла на трансформатора и не знаеше къде му е опашката от студ.
А точно там лятоска беше опикавал като негова територия. На кой му пука сега. Джан, джун кьораво куче не се показваше от никъде. Или само настръхнали муцуни под ръждясалите стари модели мерцедеси.
А и казаните си бяха територия на котаците. Той така измокрен и с подвит куйрук не можеше дори да се качи. Ама как? Оня рижия се беше угоил лятоска с гугутки и сега на капака си беше като лъв. Да се завръща от един котак.
Лятоска не би посмял и казана да помирише щото го обичаха. Хранеха го направо от ръка. Ако ги домързеше, му хвърляха през терасите и цели торби с кокали. Тогава се накани да си направи къща от кокали. Само, че като го напечеше слънцето забравяше и изяждаше всичко.
А ония ти ми кучки като минеха покрай него, кой ще му мисли за къща.
Погледна към казана и видя как някой си изхвърляше боклука и рижия тръгна подир него и се скри. Реши да опита.
При следващата поява на човек се присламчи. Същата оная ръка,която го беше хранила лятоска грабна един камък. Той се скри зад трансформатора и започна да си копае дупка в калта. Може да не е къща от кокал, но нали е на неговата територия все пак.
Или ще бъде на пролет.

Публикувано от Румяна Попова

Да усетиш

Дали твърде бързо е бягал живота, а ти си го догонвал. И като стигнеш забелязваш, че този когото си преследвал не е твой а някакъв чужд. Ти си мечтал за по друг, но намираш само остатъци. И се напрягаш да разровиш нещо и да видиш какво търсиш тук. Или да намериш някаква посока, но кратичка. Този път без да си слагаш оня блясък в очите, а само дълбочината. За да не сбъркаш. Защото знаеш, че все пак живота не е вечен. А и ти твоя си го пробягал напразно до сега. Само тук, там си се спирал за кратко, което личи. Но толкова. Затова, колкото ти остава смяташ да караш ей така. Защото може утре и да не отвориш очи, а все има още какво да видиш, нали!
Или да усетиш, но твоят живот!

Публикувано от Румяна Попова

Малка проклетия

У у у у, пак застудя
а аз го слагам на кантара.
Лятото кога загря,
викам
що ми ври от вътре самовара.

Ама съм угодия пуста
като две и две.
Сигур проклетията ми лъска,
като надянати криле.

Сутрин ако не блесне бързо,
тъмно ми било.
Вечер бързам да се тръшкам.
Да залязва беееее,
това пусто търкало.

Ония от новините,
за мен си плюли в устите.
А рекламите им диви,
на букли ме навили.

Ша речеш,
че аз съм си платила
да цвъкат мен
кога гурелите не съм си умила.

Улицата ми била на дупки.
После що пък гладка.
Гълтала пари, а к'во.
Не царевица като патка

В магазина промоцията
била изгнила.
Сякаш някой ме натиска да взимам,
докато миризмата съм броила.

Накрая като заспя, гоня и съня.
Не бе кошмарите си гоня.
Все приказки чудесни чакам.
Те бягат, от горе чукат от вечер до сабахлам.

Сега зъбите ми тракат.
Нямам бе.
Слънцето ще чакат.
Няма угодия,
на тая моя, малка проклетия.

Публикувано от Румяна Попова

От другата страна

Усещаш ли, че искам да мълча.
Думите потъват в тишината.
Очите се обръщат в мен и ме гълчат.
Спотайват се в тъмнината.

Наоколо е ехо от тъга.
Машинални редове от думи скрити.
Хвърлят се за миг, за да искрят.
Назад в пепел са изтрити.

Усещаш ли, че искам да мълча.
Но, пак отварям устни наранени.
Не искат вече думи да мълвят.
В целувки топли да са озарени.

Публикувано от Румяна Попова

Следствени произношения - 4 серия по блогомерата

фроГито тъкмо се завърна от одевешното забягване на Бахамите. Никой си нямаше на хабера дръжката, но тя си имаше там остров. С всичките му анжиклами като палми с кокоси, пясък и една голяма къща с много стаи.
В едната стая сииии...
Садистично завъртя ключа, но нещя. Тая пущина ръждясала да не искаше по нея едноличният и собственик, да хвърля камъни.
Първо, с голям триста метров блогов зор беше надянала късите си гащи Версаче и фраГон, нали от пек идваше все пак. А тука студ на болийки и глад на фрезийки и в тях ни един камък, да отвърне на удара, че ще и изгори гранд рамата и отиде та се не видя. Само един рапан се мотаеше в джоба и, но го пазеше . За оня шушу-мушу ламотоСкон да си преслушва задника, дали е на мястото си, пс ха ха ха ха.
Ама на Бахамите нямаше и музика и затова не изтрая на това пълно разпускане. Изгоряха и клетките и станаха на кикириди. Ама те са боксьорки бе.
Само да се отвори тая проклета врата, такива камъни ще хвъркат . А нотите веднага ще се строят на AC/DC.
Но първо ще прати тази гарджешка ордия в Танганай с кирки и лопати дванайсти номер. Пак опита. Скрррррррръц и се отвори. Една паяжина леко се засили, но тя беше бързак. Извади въздушната А47ЦК и Музиката е с камъни се започна.
- Алооо, вие в предизборните сте големи......

Авеее, който му отърва да слуша, щото следва.....

AC/DC

Публикувано от Румяна Попова

Майсторея се

Три деня вече се мъча да вапсам друг банер. Забелязах, че тоя убавец ми бави скоростта. Изчистила съм Объркваща, като млада булка през 38 година. Не остана ни клипче, ни картинка и оная омазаната я няма./ нищо че я харесвах/ Щях да река на нещо ама ще ме обвинят на обида.
Та три деня се мъча, хем да е хубав, компактен и да се вижда от кьоравите за квото е турен там и да не бави влизането, че само той ми е бисера. Не фъргам.
Това стана и се надявам да се хареса на нафърганите там.
За три дена изпържване, все пак успях малко да вдигна скоростта на зареждане и моя голям каприз най-вече хареса този.

Публикувано от Румяна Попова

Щедрост

Не раздавам
каквото съм получила
може да е нищо
може да се разделя
със сенките си
ония истинските
и дрехата
на моята си същност
кърпената
малко неизтрити погледи
запазените стъпки
за един път
и струната
която никога не скъсах
един ще ги получи.

Публикувано от Румяна Попова

Дъждовни ресници

Нали
дъждът не вали
защото има
твърде много сълзи
а студът в сърцата
е слязъл
просто
времето спи
не играе игри
облаци сиви
вятърът е довлякъл
не в очите
на самотни души
небето почива
свило своята грива
от горещата жар
ще горят ли ръце
ще държат ли сърце
или идва поредната зима
имаш ли страх
от горещо и прах
да станеш
дъждовни ресници
зимен сън ли ще спиш
или във вода да гориш
не сълзи в дъжда да заминат.

Публикувано от Румяна Попова

Сънуван рай

Като миналата есен
я пратих
не отлетя с лястовичките чудесни
остана си
да стиска зъби с мен
до оня мрачен януарски ден
и предния
седяхме на оная стара пейка
с мътния и още не разбъркан
чай
влаковете преминаваха безкрай
не слязоха нашите очи
като в саван да ни покрият
от нас какво
пламъче да заблести
от искрата на пролетни лъчи
Като миналата есен я пратих
но остана с мен
времето било чудесно
дори и оня януарски ден
щом излизаме в мрака
и гледаме
днес очите примигвайки да чакат
нашият сънуван рай
тихо иде
нашият влак си трака
и кой поглежда от прозореца
познай.

Публикувано от Румяна Попова

Луд

Някои дни всичко е като на лента. Завърта се автоматично.
Едни и същи празни погледи, никакви усмивки и нямо безразличие. Събуждат се обикновените хора и започват да пъплят като призраци. Или като роботи с копчета. А тези копчета всеки може да си ги щрака.
Сега някой ще каже, нямат ли гнус от опипване. Не знам, може би. Но за хубави неща явно не се бутат или няма такива и машинално всичко отива на лошо.
И защо роботи?
Човек би ли пребивал или убил свой близък за имот, нива или нещо материално?! Сякаш са чакали тази демокрация за да се нахранят със земя и тухли.
Надявам се ако не дай боже стане някакво бедствие, нещо отвътре да им мръдне. Също така, ако не техни роднини някой 'чужд', да им помогне. Дори да знае, че са изгубили разсъдъка си преди това.
Човек като си отива от този свят когато му дойде времето, не носи нищо подир себе си. Но винаги остава мъката, която е причинил. Защото хубавото се забравя лесно, не боли. А и не правиш добро да оставаш в историята, нали.
А иначе всеки може да се порадва на разни дреболии. Ако не се срамува или не се страхува да го нарекат, Луд.
Дали "човекът" не е на изчезване а добротата да стане клише или дума за употреба без действие?! Времето ще покаже.

Публикувано от Румяна Попова

Още има усмивка

Потърсих си вързопа
прашен
да нареждам
връз белия си лист
а той се сви
на зайченце уплашено
макар да беше като вчера
бял и чист

все още не изваждах
думи черни
мислех да нареждам
за любов и страст
но ми бягаха неверно
от призрак, студ
и камшик с власт

сякаш любовта се беше скрила
страстта в зло навираше глава
музата ми
някак си се свила
пишеше с пречупена ръка

мисля да изровя днес усмивка
и надежда с мъничко любов
който я усети ще я дам
нека я постиска
не днес за лошо
някой ден ще е готов.

Публикувано от Румяна Попова

Кокала си е кокал, мръвката да мълчи

В моя град започна умствено разбъркване или побъркване така да се каже. Започнаха да никнат образи по гаражи, трафопостове, магазини, стълбове и където има празно място за един гооооолям красавец[ца].
Дали го правят по убеждение, съвест или заплащане никой не знае, но гледам в махалата ( аз живея в такава) се започна. Да не си помисли някой, че като е махала им харесва. Сега не смеят, но по някое време току ги видиш с кофи, четки и ножове да стържат и мърморят под носа си. Щото лепачите го правят вечер и току осъмнеш разкрасен.
То по принцип и установено място за такива образи няма. Но и да има няма да стигне и никой няма да го спазва. Мярнах някъде кандидат листата само за кметове, тъкмо 11 са.
Сега ще се надпреварват и ще ми се облещват всеки ден. И сигурно аз като видя изтукания им сурат и до него идола му, ще го харесам по хубост. Щото все едни лъскави са снимани, само къде костюма е различен. А а а и партията е такава, няма начин да не се забележи щото е с големи букви..
Обещанията си приличат като на плакат. Ще ви оправим.
Ще се види сега как на едно и също място всеки ден ще са различни. Ще разлепят и нови. Понякога на земята ще има куп боклуци. А друг път, ще личат ръбчетата на долните.
Може тази година да ползват и пазванти. Ха, ха, ха ще пазят фотографии от всякакъв вид набези. Независимо кой е на нея.
Някой казваше, че хартиения носител бил на изчезване след като всички са се юрнали в нета.
Глупости!
Знаете ли колко тона хартия отиват за едни избори?! Аз не. Също така не знам коя е следващата такса с която да заплатим унищожаването на нещо си.
Но, кокала си е кокал. Мръвката да мълчи!

пп: Между другото. Независимо от хабенето на хартия и всякакъв опит за разбъркване и побъркване, аз знам кой ще е кмет на града.

Публикувано от Румяна Попова

Екотакса и торбички

От няколко дена е въведена екотакса на торбичките с дръжки. Или речено, ако аз потребителят съм заплащала 5-6 ст, сега ще заплащам 15 или 20 ст. за торбичка в магазина.
Така екоминистерството смята, че ще ограничи замърсяването на природата и ще вкара крайния потребител в една екокултура.
Ако някой реши да хвърля нещо през терасата, винаги ще намери. И не мисля, че торбичките са единствения и основен замърсител на природата. Ако се огледат може и да открият, че почти нищо в държавата няма сносна пречиствателна станция. Дори понякога никаква.
Но сега ще нищим торбичките и екотаксата.
Ако бяха построили преработвателен завод за отпадъци и халтурата отиваше към тях с торбичките...
Преди доста години гледах документален филм, японски. При тях няма ненужни отпадъци. От тях правят асфалт.
Само, че ние сме в България.
Първо, все се водим по акъла на някой си.
Второ, все се чудят откъде да изцедят някой лев.
Трето, обикновения пазаруващ потребител не ползва дори и хартиени торби защото няма кола и те няма да издържат до вкъщи.Дори и те са скъпи. А обикновено това е жена, която ги тътрузи по земята и при дъждовен сезон ще се разпаднат. А при някоя промоция ги чака същата участ.
Четвърто, басмата ще излезе на мода. Може всички да си наденем раници от нея за да не спираме по пътя.
Пето, има план да се въведе и екотакса и на чашките за кафе, вилички, лъжички и всичко що е от тоя род за еднократна употреба и замърсява природата.
Къде ще отиват парите обаче?!
А има толкова умни глави да измислят нещо. Но явно не им е угодно!
Или умните вече забягнаха. Останаха търпеливите и......

Все още задържат старите цени на торбичките, но аз съм се приготвила. Не смятам, че това е начина на този етап в държавата но никой няма да питам мен или някой потребител. А и никой от нас няма да си смени малко културата да пази природата. Да не говорим за нагоре.

Публикувано от Румяна Попова

Танганайски

Мисля вече да започна се изразявам на танганайски.
Не, че сега се изразявам и слагам всичко по ред и масло и не минава чистка. Обаче все може да се схване някакъв смисъл. Може да е с изядена буква. Ами гладна съм и се тъпча.
А и някой член да липсва. Ама не оня от порно канала, който върви като промоция в хипермаркет де. Пълния и не толкова.
Да не говорим за изказ. Това яде ли се, пий ли се. От къде да знам. Затова на танганайски. И без това вече е модно да се коментира на една обърквация. Демек, шльокавица.
Освен това всеки не знам кой си, си пише на чужд език. А аз като баба ти Пена започвам да гадая к'ъв е.
Хубаво е, че всички след време ще ставаме англичани щото в мнозинството са си харесали този. Поне ако сварим да го изучим без да ползваме тия недоносени преводачи, ще се разбираме прекрасно. Нищо че засега е в начална поза.
Обаче аз смятам да съм оригинална и да се изпробвам танганайски. Не знам дали ще ме разбере някой при говор и картина.
Също така не знам ако съумея на новия си "роден език" да драсна нещо, дали Google, Bing,Yahoo, AskJeeves, Yandex.ru ще ме налучкат и открият. Щото сега ме мяркат за малко, колкото да не се загубя. Нищо, че не ползвам други неща освен претупания си мой.
Все тая.

Сигурно ще стана оригинална и ще намеря куп последователи на добрата си идея, на танганйски. Дори и бъкел да не се разбираме, важното е да сме различни. А и няма да настоявам за национален празник, че както върви и този като някакъв ще зачезне.
Може да не е в този живот. Но някога.

Публикувано от Румяна Попова

Ей така

Мога да затрия всичко само със замах. Но не искам.
Там нейде зад безбройните ми профили в мрежи, блогове, опити за разни колажи и писания, може би се крие нещо.
Сигурно искам да се покажа и се ръся като сол и не забелязвам нищо друго освен безбройните си и нахвърлени неща. И се мисля за нещо, защото не спирам. Голямо самочувствие нали!
Само когато нета се инати и аз с него. Тогава ми излиза и проклетията и се оттеглям.
Какво ли се крие когато няма ток и не мога да се покажа?!
Мога да затрия всичко само със замах. Но не искам. Не знам защо?
А може и да знам!

Публикувано от Румяна Попова

Завой навътре

Нали не вярваш, че съм се предала защото вчера хленчих. И ти си хленчил.Вчерашно сънено състояние. Аз успявам да се събудя всеки път, за теб не знам. Халюцинацията е лошо нещо. Може би я бъркам с действителността. 

Нали все пак се поддава на разбъркване и разместване. 

А когато се уморя да се крия ще ме захлупи. И аз какво, веднага без сила да се предам.

То не, че има нещо за което да примигвам, да правя пътища а може би и крепости. Или стълб, че да го виждат. 

Може би си сляп. Извинявай, слепи. Или съм взискателна и аз не виждам.

Всъщност пак започвам да си хленча. А това е вчера.

Нали не вярваш, че съм се предала!

Публикувано от Румяна Попова

Ти си едно голямо Ку-ку

Знаеш ли, че си едно голямо Ку-ку!
Какво си помисли? Че нетното пространство е приказка. Щото действителността била кален, гаден и негативен епизод.
Глупости!
На живо поне можеш да им видиш очите, дори да са в някой ъгъл. Колкото и да се спотайват все ще ги мернеш когато подбягват и се правят на слепи. Хайде не глухи, че отдавна си се отучил да говориш.
Те и в нета се показват, но не знаеш кой, кой е и коя маска е надянал.
Ама нали си включил уж щепсела да се забавляваш. Що приритваш с крак под масата въобще не ми е ясно. Ти действителността не можеш да изтърпиш, че е материална. А тука!
Нали това е въздух от образи, които трябва да подминаваш или до някои да се спираш. Не разбирам, що се вълнуваш толкова? Или твоята същност е такава, че не става за никъде.
Не можеш да обвиняваш всичко край теб, нали!
Действителността, че ти била пуста и безпризорна.
Нета цветен, празен и всеки ден различен.
Знаеш ли, че ти си едно голямо Ку-ку!

Публикувано от Румяна Попова

Сутрешна игра с боб - любителско видео

Публикувано от Румяна Попова

В джоба

Някой ден ще те открадна
и ще те сложа в джоба
няма дупки еднократни
шева вече сложих
да не изпадне твоята усмивка
и ширит за някой поглед
да не е самотен
моят го положих
знаеш ли конеца
мъничък безкрай
не е тъмно
свети входа
като излезеш да се завърнеш
в джоба
когато се наскиташ.

Публикувано от Румяна Попова