Да идват след това

Дали не чуваш
от думите въздишки
да излъчват топлина
очите впиваш
сякаш са различни
на глътки гълташ
жаден за нега
не ги докосваш
галиш ги с поглед
това ти стига
да храни мисълта
а те умират
изхвърлени след прочит
били са вчера
други са сега
нима не знаеш
че всичките са равни
излезли от някакви недра
да няма думи
чувства да изравнят
а всички те
да идват след това.

Публикувано от Румяна Попова

Люта змия в Свежо

Ами нали сте социална мрежа де. Или като коня с капаците. Реши човек да ви използва, или да публикува и като има проблем тю, тют никакви ви няма.
Що сме били люти. Ма пишем мейли. Както си е редно и чакаме като кон на празна ясла.
Неща отговор. Искам своевременно да ми се реши проблема. За какво ми са тея свежи поздрави, като не може да се върши работата без да се вдигне патардия.
Писах си проблема, че не мога да публикувам и ми излиза там някакъв надпис. Ма още преди два часа. Човек може да си помисли, че както е спал е станал компютърен престъпник.
Ма като не обяснявате навреме.
Пуснах преди малко. Знаете ли как. Побаях на заглавието с интервали между думите и точки накрая. Защото не знам , какво ми е некоректно или не допълнено. Ми това ми показва Свежо нет.

Сега ще опитам да ви пробудя по същия начин. Със заигравки в заглавието.

А и да редактирам още нещо тука. Даже и фотоси не ви излизат, ама са слаба работа в сравнение с непубликуван или неприет пост.

Публикувано от Румяна Попова

Руми - 11 Хайку

Душата лети.

Стъпки целуват цвете.

Пеперуда лъч.

Публикувано от Румяна Попова

На чертата

Ще дръпна всичките
завеси
да не надничаш
вземи си сънищата
луна
бляновете също
и всичко което ти
в тъмата
твойта бледа мрачина
раздаваш
измисленото всичко
въртиш и сучеш
в пот
пълнотата своя
да получиш
на бронята дупките
улучваш
и пак насвяткваш
какво са там
някакви облачни петна
взимаш тайни
слагаш чужди
омесваш всичко
кръг да си осучиш
слънцето изгря
заравяй си главата
с твоите пижамени
мечти
разделяме се
на чертата
ти в тъмното
аз в светлината.

Публикувано от Румяна Попова

Образи

Вземи си всичките
Любови
наредени на закачалките
изкърти ги с пантите
на вратата
която ще затвориш
не се обръщай на завоя
за още
непознатият ти образ
пътят е забравил
само празният ти поглед
да полази
шие ириси и ги заглажда
различно ги обличаш
непознат пристига
да обича
прозира твойта кожа
мила
отвътре бяла, разтегната
и гнила

ще избия всичките пирони
за Любови
и тез които сутрин бягат
вратата да отронят
вечер се завръщат изгладнели
забиват се и пият мен
точката си целят
дупките заливам с маска
белезите с окраска
ще израстна с цветната
покривка
на нея никога не ще търпя
пробивка.

Публикувано от Румяна Попова

Сянката на манлихера

Размърда се. Някой тихо ходеше по коридора и приближаваше към вратата.
А до него мястото беше празно. Разстилаше се само някаква незнайна миризма на мускус, която можеше да му струва главата.
Потърси си манлихера по навик. Нямаше го. Беше изхвърчал нанякъде, а чаршафа стягаше кракът му. Не повече от глътките които се повдигаха на разцепени секунди. Даже не беше ги усещал така през нощта в един необуздан секс.
Не знаеше защо го направи. Нали беше наемник. За всичко си имаше часове. Точно определени и отсечени и затова оцеляваше.
Всичките му сетива бяха като на куче. Не някое което знаеше само легни-стани и после в луксозния кош. Куче боец, но без стопанин. Което винаги трябва да убива и да е нащрек, иначе ще умре.
Само, че сега лежеше гол и проснат в една спалня, беззащитен като бебе. В тъмното не напипваше дори дрехите си.
Ония очи са виновни. Като ги погледна и потъна в бездна.
Уж клиентка някаква, отначало дойде. Една такава малка. Искаше да убие баща и. Той дори не попита защо. Някак погледа и подсказваше, че има нещо. А и беше си изградил схема . Там от вътре издаваше присъди без да пита. Някакво усещане, че на този живота му е сбъркан и той е поправителното.
Пак попипа с ръка за пистолета, като мислеше че живота му вече е до врата и натиска. Не в него самия. Той отдавна живееше механично.
Ставаше и хукваше из гората да заздравява обвивката си от мускули, която щъкаше като верига за оръжие. Пробягваше камъните с босите си крака и се хвърляше от една висока скала. Въобще не усещаше студа на водата. Само понякога ако е валяло дъжд, забелязваше дъгата. И толкова.
Май снощи стана нещо като дъга. Само, че малко по голямо. Нея виждаше с крайчеца на окото и леко му се разтуптяваше. Снощи отвори широко очи. Толкова, че забрави за стотиците отмъстители. ,които все пак защитаваха своите изгубени идеали. Или по точно го смятаха за убиец.
Приплъзна се до леглото и изхвърли настрана все още мускусния чаршаф. Не обърна внимание на леките болки от драскотини на страст. Бяха мижави в сравнение с изстрела на някоя карабина. А и нямаше време да анализира тяхната потребност. Чувството му за самосъхранение се беше събрало във всяка точка на тялото и независимо от голотата , която вече не усещаше се стегна. Всички влакна по него бяха готови за бой.
Една грешка. Живот или смърт.
Бравата леко се наклони и вратата се отвори. Той се надигна, готов да защити и последната своя клетка.
- Скъпи, закуската е готова. Сложих ти дрехите в пералнята и не би имал нищо против да отидеш до банята гол. Нали не си забравил, че ще ходим на лекар. Знаеш какво можем да чакаме.
Наемникът бавно се върна в леглото и се отпусна. Беше забравил, че скоро се ожени. Живееше друг живот и сега трябваше да защищава двама. Не, може би трима.
Бяха виновни онези очи, които светнаха преди малко. Ще отиде все пак да потърси манлихера си, ще му потрябва.

Публикувано от Румяна Попова

Мисли като птички

Наредени
в пътя си различен
разголени и гладни
насъбрани вкупом
бързо се разсичат
посока своя
всички са избрали
дори проскубани
понякога не яли
настръхнали
с по две, три перушини
литват
в пространството огромно
дом, гнездо
да си завият
уморени от куплети
да стискат своят глас
търсят рамо
да шушнат
в своят час
ще оставят своите товари
неспособни в думи
да броят
леко ще целунат
малко ще погалят
после
миг ще легнат
да поспят.

Публикувано от Румяна Попова

Намислено

Пак ще си броим
пръстите
ще надничаме
под гънките
събрани в шепи
ще ги стискаме
да има и за после
погледите ни изнесени
ще се завиват
със звезди
да си светят насаме
унесено
отпадъците тайни
ще падат в краката
а те като деца
ще се настъпват
да си мерят стъпките
последните
понякога ще се сбъдват
под намислената ни дъга
на две самотни, страдащи
сърца.

Публикувано от Румяна Попова

Под всичкото

Нима си мислиш, че цветът е вечен и съдовете идеали. А пътищата са ги изпекли.
Я си представи за джавкащите локви от дъжда на времето.
Първо ще падне гланца, който старателно си наслагал. И след това ще се видят всичките пукнатини. Не опитвай да ги замазваш, времето личи. После ще потекат цветовете, дори и бялото. Накрая ще се оголиш като крушенец на безличен остров без премени. И само онова което тупти ще показва кой си.

Публикувано от Румяна Попова

Незнайно младо

Публикувано от Румяна Попова

Обратната страна на Руми66

Днес ходих да си взимам цайсите, които сина плаща. Вече спокойно ще си драскам сутрин на тетрадката без да ми се размазват буквите като онзиденшна баница. Или да не объркам пак да взема балсам, вместо шампоан. Ма кой ти знае, че сядали различно на задника си.
То и да питам някой ще станем на квота. Нали все си оставям апаратчето в къщи. Айде сега ще ме сърби ухото и ще ме оглеждат откъм гърба като извънземно.
Виж като отида в банката нямам проблем. Имат си микрофони. Обаче в НОЙ и НАП говорят през носа си, сякаш са глътнали сливи. Няма начин да не си го сложа. Нали затова гоних Михаля през сума бюрокрация, да го получа .
А и т'ва е дребен кахър, ако си вдигна ония. Аз съм епилептик, не знаехте. Че защо трябва.
Та за ето т'ва се водя инвалид. Не, че смятам за такъв но държавата не ми намира място. Работодателите хич.
Иначе казано, когато бях млада никой не ми виждаше болестта. Работех си втора категория труд, внасях си мизата. Днес съм 53% и си живуркам. Т,ва на кучето да дадеш 115лева няма да ги яде, аз ги взимам. Но и тях от две години, след тежка битка с ТЕЛК. Нали ми върви прочутата здравна осигуровка и ще мога да си гълтам поддържащите хапчета на скъпо платената ми от години рецепта .
Утре слагам цайсите и напред.
Търпение, вяра и борбеност винаги съм ги имала.

Публикувано от Румяна Попова

Не любов е докосвал

Бързият бяг
не Любов е докосвал
прескочени
тесни презрамки
и разкъсан корсаж
кръпките вляво
твърда пътека
като отсечка
отвътре
тупа ли тупа
той бяга
то чука
Бързият бяг
не Любов е докосвал
искал е времето
то било тука
рисувало остров
четири обувки
каишка от слънце
гладкият пясък
не стърже
дюни от обич
Бързият бяг
не Любов е докосвал
бутал е себе си
облечен с въпроси
своето АЗ
винаги в крос
днес
стените ниски
утре високи
пътя изравнен
утре трънлив
водата е капка
утре море
Бързият бяг
ще трябва да спре
изтъркан и смачкан
две тънки подметки
коленичил
ще проси.

Публикувано от Румяна Попова

Инатлъци

Няма да ходя
по нечия си гайда
да се подмазвам
да заставам мирно
да се правя
на маймуна проста
да се самообвинявам
да не задавам
никакви въпроси
мумийка да бъда
или дъската закована
с гвоздей
картина на стената
приказки от сто годишни гости
възпроизвеждания днес клюкарник
да питам
колко устата да отварям
НЯМА
въпреки
заплахи и обвинения да прося.

Публикувано от Румяна Попова

Остарели по ново

Остарелите стъпки
по нова пътека
без пясък е тука
цветя се вият
трън не наднича
клон като облак
остарелите стъпки
с името си пристигат
другото в тъмнината
стъпкани са сто пътеки
утъпкани камъни
в пясък
тука по новото
на пръсти
леко, леко.

Публикувано от Румяна Попова

Тази песен

Като невидими звънчета
с чудния си звън
ослушват се
какви са тези удари
вчера бяха леки
почти на пръсти
пречупват се
в себе си да чуят
тази песен
ударите на сърцето.

Публикувано от Румяна Попова

На буквите

Страницата се разстила
с празнична покривка
още спяха
бяха си сънливки
сутрин с трепет
ги очаква
за тях е празник
днес
ако ги няма
изхвърча на боклука
парцаливка
свойски на групи
ги приема
те редиците заемат
понякога са в гюрултия
като деца
галят
правят слънце
всякакви любови
си нареждат
понякога са страшни
тъмнина обгръщат
уж започват с мама, къща
накрая петно червено
в кръв превръщат
те имат власт и сила
да пълнят, да изпразват
зависи как са подредени
върху нея
някоя ще дава болка
другата крила
ах тези БУКВИ
своеволни
нареждат всичко неуморно
не може да изчезне злото
ако ги няма
поне да са написали добро
дори да е прочетено от двама.

Публикувано от Румяна Попова

Ламотски щафети

Нямам си друга работа та се хващам с Ламотски навързан кренвирш.

1. Любима книга :- Чичо Томовата колиба на Хариет Бичър Стоу

2. Най -омразната книга: - Един, два учебника, ако се наричат книги.

3. Книга, която ви кара да се смеете високо: - Приключенията на Том Сойер и продължението за Хъкълбери Фин

4. Книга, която ви кара да плачете: - Ще посоча пак Чичо Томовата колиба. Но не ме е разплаквала само една.

5. Книгата в която бихте искали да живеете:- Граф Монте Кристо на Александър Дюма

6. Любима книга от детството: - Ян Бибиян на Елин Пелин

7. Книга, която можете да цитирате:- И аз не помня.

8. Книгата, която ви плаши: Момчетата от Бразилия, не помня автор/ намерих автора -Айра Левин/. Става въпрос за възпроизвеждане на Хитлер от клетка оставена от косъм. Чували сте за доктор Менгеле, нали?

9. Книга, която ви отвращава: Не съм чела такива и не знам.

10. Книга, която промени живота ви: За мен книгите са удоволствие и не биха ми променили живота.

11. Книга от любим автор: -Бунтът на Сандокан на Емилио Салгари.

12. Книга, която описва живота ви:- Квартеронката на Майн Рид, не точно моя.

13. Книга, чийто главен герой наподобява вас:- Е няма такова нещо.

14. Книга, в чийто главен герой искате да се омъжите/ ожените: - Няма такъв.

15. Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: - Български народни приказки

16. Най-дебелата книга, която сте прочели :- Граф Монте Кристо

17. Най- кратката книга, която сте прочели. - Не харесвам кратки книги.

18. Книгата, която ви е срам че харесвате. Кръстникът на Марио Пузо

19. Книгата, която ви възбуди: Ами не казвам.

20. Книгата, която сте прочели най-много пъти: - Винету на Карл Май

21. Любима картинка на книга от детството:- Аз не гледах картинките, четях и след това намислях бели.

22. Книгата, която планирате да прочете:- Живея без план.

23. Книга, която казвате че сте прочел, а всъщност не сте:-Не обичам да лъжа, ако ще след мен и потоп да става.

24. Книга, съдържаща любимата ви сцена: -Всички сцени с Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл

25. Любима книга, прочетена в училище:- Разкази на Елин Пелин или Жената със златния косъм.

Оф спирам уморих се вече. Другите пет са еднакви като сиамски близнаци. Ламоте , не можа ли по- малко. Ама и толкова все нещо съм отговорила. Това е инквизиция, ама айде.

Публикувано от Румяна Попова

Не искам бал

- Не искам бал, не разбрахте ли вече! Искам да се върна в Неозойската ера, може и като маймуна. Ама вие ме разнасяте като такава.
Първо обиколихме всички модни къщи. Даже не ме питахте дали искам. Не вие ме научихте само да искам.
Още от малък , всичко което не сте могли да бъдете, го струпахте на мен. Дори ми вкарахте в пилешкия мозък, че съм центъра. Само, че аз искам да съм някъде в страни и да си правя каквото си искам. Не вашето каквото, което е все правилното.
Сега искате да ме облечете, че да се отличавам. Колкото по скъпо, толкова по добре. Само, че всички наоколо се стремят точно в това и ставаме стадо пауни. С едни фалшиви опашки, които след тая цялата дандания наречена бал ще се чуди как да си връща кредитите и какво да яде.
И джип неща. Нито колата на поредният ми роднина , за която ходихте да лазите. Ама вие да не сте паднали от небето и да не мислите, че другите не знаят. Ми не е наша, разбира се. Как от панелка седемдесет квадрата и родители с минимална заплата и половина ще има такова нещо. Мания някаква ви е хванала за показване.
Само, че аз не искам да играя това хоро. Нямам книжка и не искам шьофор колега баладжия. Не ми се умира, разбирате ли! Не искам да ми правите паметник до някое дърво и да идвате после там да ми палите свещи. Ама нали вие би трябвало да ми кажете как да си оценя живота. Каква е тази свобода която сте ми дали и не я разбирам.
Искам в неозоя. Като стана достатъчно голям да държа лък, стрела и копие и да си отида в моята пещера. Поне ще бъда гол, не само класически.
И ще имам други ценности, ако успея да махна тези които сте ми оставили още докато съм бил само една клетка.
И все пак ви обичам. Защото ако ви нямаше, дори и тази клетка не би съществувала.
Но, не искам бал!

/На всички деца, които са загинали нелепо по пътищата на България в разцвета на силата си!/

Публикувано от Румяна Попова

Мъчно ли ви беше

Някой ако се е зачудил къде съм била днес,реших да изляза като невестулка лекичко в нелегалност. Щото като бия камбаната тя хваща уроки и лозето заминава за гле'й си работата. Бе тъкмо нета си почина от мен. И някой да поиграе временно танца на огъня.
Нарамих войнственото си настроение и реших да изненадам без много шум гущерите и змиите из лозята. Още с първите крачки усетих някаква незнайна тишина за тревалък и храсти. Всички гадини се бяха изпокрили щот голямата дойде. Или страх от преди. Явно си спомнят на пресекулки ударите с дръжката на ножицата върху кратуната на сляпото куче.
А мотика строена чакаше , сякаш съм и донесла кафе. Спогодихме се да поиздоишим някой друг треволяк и трън, да няма сръдни. Ягодите вече искат да зреят, няма да чакат нас.
После хукнах да снимам за доказателство, че съм била в тревистата джунгла на лозята. Обаче снимковия материал ще дойде със закъснение поради технически проблеми.
Мускулната маса е на изчакване, щото си е градска глезена дунапренка.
А иначе, природата е чудесна, ако се приема с мярка отвсякъде.

Публикувано от Румяна Попова

Извървени бисери

Още щом се роди човек, търси своя бисер. Въпреки, че това което е натрупал не смята за своя, не го изхвърля. Събира и надписва. По пътеки, камъни и стръмнини е вървял, без да знае дали ще се върне.
Един търси бисера на красотата. Наслага намерените като помади върху душата си.
Друг събира пари да го купува и после в прахта, колкото и да е струвал.
На някой му преминават бисерите за удоволствие. Все едно дали е течност, дим или храна.
Има и такива, които смятат себе си за бисер. Виждат се на червена възглавка, галени и хранени с чужда мисъл.
За бисера, всеки извървява своята пътека, камъни, асфалт или цветя. Но някак в бързината да види блестящите си идеали, стъпква своята истинска същност. Това малко, сиво камъче в краката си, което никой почти не иска да види. И ако се наведе за миг поне и да го побере в сърцето си и с поглед да го изтрие за да светне бяло, може би нещо ще разбере.

Публикувано от Румяна Попова

Какво е 888

Влизам си преди малко в табло за управление и гледам, а 888 публикации. Жегна ме това закръглено число. Да не би случайно да е нещо урчасливо или нарочено за някакви там исторични неща и .....

Разходих се из Гуглето да видя има ли нещо навързано от акъли с това число. За моя радост нямаше рога, опашки и свещи. Не че вярвам, ама току започнат да бълват" тая пише адски неща ве ". А, не казват на глас, че и без пламъци ги пускам в лавата.
Адски шегички разни :D
Та Гуглето ми рече, че това 888 е и онлайн казино. Много популярно. Излиза като топъл хляб, народна наденица и бира Каменица.
Сега ще и излезе име на Объркваща, че е играчка и си хвърля постовете като чипове на рулетка. Може, за страничния наблюдател всичко е игра.

Тук, там наскачаха мотори с някаква смесена марка в която имаше тази цифра. Е това е друго нещо. Да се опиташ да догониш вятъра и само да го помиришеш. Защото живота е по скъп от всякаква скорост.

Публикувано от Румяна Попова

Крайчеца на бялото

Няма поглед през прозореца
ръцете се броят
имената на крилете
бягат
мислите не се усещат
да кръжат
погледът е спрян
в ъгъл без врата
дори и хаос няма
с шумотевица без ред
въздухът лежи
минута не тиктака
тъмнината цяла наредена
само крайчеца на бялото
от вътре чука
изхвърли си черните пердета
подай ръка на бялото
и тука.

Публикувано от Румяна Попова

Стълба на две

Какво са няколко
стъпала
да си светец
на две, на три
без правила
а оная дълга
стълба
за обикновените
те никога не бързат
да изкачват
по своята съдба.

Публикувано от Румяна Попова

Разголена панелка

Много си обичам панелката. От мерак не съм яла и не съм пила да споделя моята любов.
Ма защо да се хабя в ядене. Ей го оная вляво си изнесе кухнята на терасата. Колко ми трябва да си покажа гурелите през маркизата и да изсърбам едно кипнало кафе. А в това време да се покаже другата вдясно и да обсъдим светската хроника.
Най- вероятните новините ще са, да чуя еди коя си к'ъв италиански мрамор си турила а другата има толкова паяжини, че ще се обеси. И даже ще разбера кой и колко торби си е донесъл от село.
Обаче преди това другата отгоре ще си тръшне персийския килим и ще спре звуковите ни пледоарии с сексуалните си страсти. Примерно различен вид презервативи и някой завит на охлюв косъм. С подробност да не съм ги чула. Как се уговарят за някаква си поза калинка. Ма т'ва да не е поляна за животни. Те сигурно не знаят Кама Сутра. И аз не го знам ама...
И за да избегна изтупването на страстите се поиздърпвам назад, като оная отдолу само това чака. Изхвърля някаква торба със замах. Едвам се чу из тревалъка, един метър. Ще се усети от горещината до седмица.
То из тоя тревалък миналата година излезе змия и кат хуканаха насъбралите се на дернека, развали им рахатлъка. Тъкмо обсъждаха тази която я няма, колко и била бяла вратата. А тази която излиза, колко и била къса полата.
Стойте, викам им, смок е. Те вече се бяха разбягали сякаш у тях си нямат смоци. Някой дори по два. Единия някъде отвън. За тях няма нищо де. Някоя друга се прави на Шерлок и хоп любовен роман или сериалче на живо.
Те всичките са идеални домакини и чистят по три пъти на ден. Само ако те заклещи едната в асансьора примерно. Или си е осигурила постоянен достъп до апартамента ти. Голям кеф.
Разбираш я колко безбройно пъти си е прала завесите и с марката.. Как ей така си ...и започваш да охкаш. Ненадейно те е заболяла глава и вземе та си тръгне, мъка. Чак излизаш на терасата и я виждаш как най- културно си люпи семки през нея, чистница. Ремонт е правила.
И аз правих. Като залющих да варосвам на гладко, че като се отвори една дупка. Мъка, умрели хлебарки. Не сложих траур де. Въпреки всички пещерни заземвания и плочки си щъкат. А скоро се сдобиха с компания, мравки. Така че няма какво да ги мисля и да се вкисвам.
А и ремонт няма да правя вече. Само тука там козметичен, като прескачам мухала. По него излязоха гъби.
Сега имам някакъв нов вид гъба къде не съм я чувала.
Бясна гъба.
Една стена разделена на две. Половината за свекърва, другата за снаха.
Една стена за тъща и зет.
Една стена за шеф и подчинен.
Една стена за банкер и клиент.
Всички стени са заети има и резервни. Оня ден идва един и ми дрънчи.
- Госпожо давам ви 100 000 лева за тая панелка. Ще я събарям и ще правя кооперация. Там ще ви се полага една стая и кух...
-Марш бе срсемин. Ти знаеш ли каква любов имам към тая панелка. Какви миризми, болести и бизнес. Аийсиктир ще ми взема сърцето. Да не отварям санитарния възел, че спря водата, сам ще избягаш а а а а а а а.
Тъкмо си затварям вратата на съкровището и като ме люшка една музика от джама, за чудо и приказ. Гледам май са се завъдили вълчи тумби наоколо, животинки ве. Може да си основем дружество за опазване на дивата, зоологическа природа. След това да си махнем домашните любимци и да си вземем тея дето вият.
Сега ще отида да си зачистя малко от гъбата на стената за портрета, който държавата ще ми направи за признателност и любов към панелката.

Публикувано от Румяна Попова

Антимовското ханче и още...

Днес бях решила да поставя моите мижави игрословици. Исках да поставя разбъркано, какво се намира между град Тутракан и село Търновци- област Силистра. И това като не е игрословицата ще кажа, че там се намира Антимовското ханче.

Вие не знаете, но аз съм родена в Тутракан.

Реших да се разходя по Гуглето и установих, че на 17 май 1876 година Таню войвота акостира край дунавското село Пожарево/ което е доста близко до ханчето/. Това става часове преди Ботевата чета да слезе на брега .
Той е водил три битки и четата му е била разбита, като тези събития останали в сянка дълго време.
Също така всяка година се прави поход на 30 май "По стъпките на Таню войвода"
Възстановката започва от Тутракан, като участниците пак по същия начин акостират в село Пожарево. А в Антимовското ханче ги изпращат с маршови и патриотични песни.

/ снимката е от ТУК/

Публикувано от Румяна Попова

Няма красота

Директно
думите препускат
не използвайки
сложните си изрази
да свалят
розови петна
а смисъла
с изядените букви
като другите петна
простички, зъбати
и беззвучни
с няма красота
изказ
надигащи се зъбери
грозно и красивото
се сливат
всички мразят
обичат, раняват
и заспиват.

Публикувано от Румяна Попова

Орбита

Знаеш ли колко имам да си връщам. Но ако започна, все още ще се мислиш за крал и ще водим пак войни. Мислех, че отмъщението е важна крачка.
Но ще минавам с нямо безразличие дори от вътре да боли. Дори да искам да побягна, ще се спирам .Ще се изправям гордо и ще тръгвам бавно. Толкова, че да броиш назад по стъпките ми и да се загубваш.
После бавно ще се усещаш и ще напипваш тяло и тишина. А духът ще бъде някъде в орбита, където ти не би могъл да бъдеш. Защото познаваш само миризмата на земята.

Публикувано от Румяна Попова

Страничка20 - Отвръщане на ударите

Вратата скръцна и влезе майка му.
- Вече двайсе минути те чакам в кухнята за закуска. Това, че вчера си падал за една никаква череша не те спасява от училище днес. Затова си вдигай парцалите веднага.
Любчо влезе в клас в последната стотна от секундата, защото учителката едва не му настъпи петите. Седна на мястото си тръшна една тетрадка за парлама на чина и взе да рови за любимия си арсенал. Пешо и Иван вече бяха тук и само чакаха.
Още не беше се наместил и усети мравучкане по левия крак, което тръгна по цялото тяло. Изведнъж Любчо започна да се почесва и да подскача, дори стана от мястото си. Правеше най-различни маймунски физиономии и се потъркваше с каквото докопа. С част от слуха си чу.
- Какви са тези циркаджийски номера Любчо. Марш навън да се успокоиш. И внимавай, че другия път ще извикам майка ти.
Със сетни сили се добра до мъжката тоалетна и се заключи в кабината. Само за секунди изхвърля всички свои дрехи и остана по бельо. По него спокойно си лазеха яркочервени мравки. Това беше номер. Такива мравки имаше само в градината на Лидия. Баща и беше донесъл някакво тропическо дърво и с него тия гадини, които вирееха само под него. Сякаш виждаше ухилената и физиономия. Сепна се, като знаеше колко има да си връща. Последният номер бе една мишка в раницата и. Кой друг му я бе донесъл, освен Лъв.
Сепна се от още нещо...

следва продължение

Публикувано от Румяна Попова

Подреждане

Мина времето да обръщам рафтовете на зимни и летни. Всичко положих на ниско да ми е лесно и удобно в подреждането. А и никога не съм притежавала куп дрехи и обуща. Вярно е, че преди бяха малко повече.
Не се влияя от мода и количество, а удобство и естествено средства.
Не се срамувам да кажа че притежавам два,три чифта дънки, чифт джинси , летни панталони и тениски, като част от тях не ми стават, защото леко напълнях. Нещо като шейсет килограма към педесет и четри. Имам си за всеки сезон яке и чифт за обуване. Не съм мислила, че това са важни неща.
Някой да не си помисли, че не съм се гримирала,. Правила съм го.Спомням си как отивах на работа в кланица и после в тъкачен цех и се правех с всичките неща за тая цел.
Днес малко подредих ниско смъкнатите си неща. Имаше едно червило незнайно откъде.
И ония прословути мои тетрадки. Все се каня да ги махна от всекидневния си рафт че станаха толкова много. Повече от дрехите, обущата и всичко останало на моите рафтове.
Какво ли има в тях?!

Публикувано от Румяна Попова

Не искай сметка

Не искай сметка
от не вървяното
камъкът на пътя
невидян
от скритото начало
музиката от пианото
слухът ти
от друго е пиян
Не искай сметка
от времето
което прелетя
като оса
сега го ръчкаш
тука му е бремето
минутката
е капчица роса
Не искай сметка
от чувствата
те са преходни
без ясни правила
само се редят
при изкуствата
като портрети
на стена
Може да направиш
сметка
в себе си
да наместиш
разбъркани числа
някъде ще има сборове
и доста разлики
накрая
трудната черта.

Публикувано от Румяна Попова

Защо и как полудявали Музите

Музата леко отвори едното си око и разбра, че нещо не е наред. Винаги се размърдваше по това време и лазеше да си търси нещата по земята. То и по стените и тавана имаше, ама нали имаше някаква платформенска светлина, все си събираше разхвърляните дрехи и част от органите, които беше разхвърляла.
Днес беше тъмно, сякаш всички платформи бяха в апокалипсис. Само тук там леко мъждукаше някоя, но непозната. А там нямаше нито нишка, сатен. Да не говорим за еротично бельо, мечове и куп дребни джунжурии и атрибути.
Започна да лази в тъмното за да събере нещо, защото не смяташе да се дава. Залази на четири крака и още на втората измислена, стоножеска стъпка главата и опря до една позната врата. Само, че винаги беше отворено, а сега в тъмното се удари и си направи цицина. Веднага я позна. Нейната блогерска. Нали всеки път все от тука си минаваше. Беше свикнала с вързани очи. А и колкото и да беше заспала с напипване се ориентираше. Седна и зачака. Сега да търси нова, ще я съблекат са нула време и няма да си намери и копчетата. Даже и конеца.
Тъкмо реши , че ще си заспива и хоп един процеп. Вмъкна се обаче я чакаше изненада Нямаше го ТБиеЛското и кресло. Фейската и маса беше килната на една страна само с два крака. Туитърската чаша на земята зееше на парчета. А от Свежия лимон нямаше и следа. Да не говорим за нетното и чайче. Беше се пръснало по земята и се събираше със скороста на стогодишен охлюв.
Обаче пак не искаше да се дава. Въпреки, че усещаше напрегнатите си изявления да отлитат в неизвестна посока. Трябваше да останат тук. Дори да приличат на увода на портал на лудница. Гола пак се пльосна, защото блогерската светлина си идваше на етапи. Ама нали се беше научила и в тъмното. Сега ще спретне едно голо шоу. И без това се харесва повече от някакви си лъснати и наредени лирични нещица като ученички. То сега има ли такива, че да си хаби материята. Дори и прехваления уърдпрески пилон не и трябва да се души от извивки. Стига и този леко полуосветен блогерски дансинг, на който ще се търкаля по земята. И като е по близо до пода, ще има време да вида кога и се връщат мебелите. Какво е една муза без Врата, Кресло,Маса, Чаша, Чайче. Лимона е по желание

Публикувано от Румяна Попова

Събирана, искана и давана

Какво съм
аз
някакъв си кюп
в който се събират
течности
които никой
не изпива
или пък танц
с начало, среда
и край
хореография
стъкмявана съдба
премяната борба
път може би съм
вървян и спрян
с начало
и без край
врати с ключалки
места без заграждения
цвете
малко или голямо
живо и хербарий
мозайка съм
с парчета разпилявани
от мисли
менящи се на час
секунда или миг
в тайни
сън
който всеки пренарежда
с музика и звън
а приказка
в която се събуждам
един път принцеса
другия, просякиня
но истинска
дали не съм перушина
полетяла на перваз
а вятърът я духа
в изречение
може това да съм
на глас
или в мълчание
Какво съм
аз
ридание или усмивка
събирана, искана и давана
не и подаяние.

Публикувано от Румяна Попова

Пръстовидения

Все прокарва пръсти. Попива топлината и свива в юмрук, сякаш ще избяга. Допира се нежно по ръба и леко го дърпа от горещия дъх . А духът се вие нагоре сякаш иска да полети в един нов свят, само за двама.
Несъзнателно забива пръст и болката я връща към нащърбеният край на чашата. На дъното е само утайката от едно самотно кафе. Пръстите са стиснали дръжката. Само единия се опитва да се измъкне и размазва кръвта.
Дали в дъното се виждат пътища или все още витаещите пари на кафето наоколо вещаят среща, не се знае. Но ръката стиска празната чаша, от топъл порцелан.

Публикувано от Румяна Попова

Не надничайте

Не надничайте
през отворените рани
вас ще спра
с незнайно хранене
преминавате шева
интересуващ
от вашите изяви
няма
начинаещ
за допълващият белег
със свойте дири
вместо червен асфалт
гореща, ярка
тиня
колелетата му газят
вие се опиянявате
моментен транс
без чистота
разголени
тинята е до носа
лапате и повръщате
пускате в кръвта
Не надничайте
през отворените рани
вас ще спра
но пак кръвта
сте хранили
в разголената болка
на ...

Публикувано от Румяна Попова

Смешно съобщение

Да ви рекна
утре ако заревете
не съм се спънала
свекървата не ме удари
точилката я скрих
а и аз съм
твърдоглава
гледам се клатушка, тя
аз не я набих
та по въпроса
ще ходя из лозята
змии и гущери
бой ще просят
мотиката ще бяга
троскута със сто
въпроса
на пътеката ще ляга
ягодите ще редя
уж
или сянката ще
прося
ще си разтягам като
ластик
мускулите градски
утре вечер се очаква
да съм като патка
като се завърна жива
с няколко башики
в главата лъч ще има
и ще виждам трици.

Публикувано от Румяна Попова

По смисъла

Има ли нужда да се разголваш. Да разравят всичките ти смисъли, да ги опипват и оглеждат като стока, която ще купуват. Дали са ярки светещи и горещи и някак ще послужат. Попадне ли обстойният им преглед на грапавина, се дърпат като ударени. Ако помислят, че не си достатъчно прозрачен, те стържат. Изохкаш ли излизат с оправдание, търсят пълната съвместимост и допир. И някак бавно се провлачват. Не ползват своите си топли изживявания, предпочитат стари кръстосани от вопли. Когато оглозган останеш по долните си кости и нямат интерес от намерения, те изхвърлят.
Затова облечен по измислената си същност ще минаваш на разстояние и те ще потреперват като силуети.
Или по добре да навлечеш избеляла, сбръчкана и стара. Повечето ще преминават, все едно си призрак. Но някой ще прозре истинския ти смисъл без да се разголваш.

Публикувано от Румяна Попова

Моите дълги редици

Като постелята страстна
ги търся
студ сънен и тъмен
е стиснал
топлото дремещо
в скритият блян
изгърбен е смисълът
горещият
вързан и скрит
нейде без дом разпилян
прашинки разнесени
в забравеното унесено
две трети се връщат
сякаш мисъл насъщна
с трепет на дом
за завръщане
нареждат се жарко
като мигове малки
откраднати
от всекидневният марш
увиват се страстно
понякога бясно
моите дълги редици.
но все ги подреждам
неясно.

Публикувано от Румяна Попова

Лично, нелирично

Да не мислиш че не усещам как ровиш. Като ти замирише на старо и мухлясало се дърпаш някъде встрани да се подиграваш с моите червени рози. Когато аз съм била по сатенени презрамки, ти не си бил намислен. Ако си, то ще е някаква басма. Знаеш ли какво е?
Сега се чудиш как ей така от тоя чукан ще излизат пъпки. Нямаш нюх, родил си се в тиня.
И кой ти е отворил да надничаш. Дали не влезе през комина. Там излизат всичките ми сажди от горчилки. Сега си като от костилка на зарзала. Отвънка хубаво а отвътре насъбраното ти от чуждите скривалища, което слагаш на своята теглилка.
И все търсиш коя съм и с какво ли име и някаква издайница, но няма. Някой ден ще ти покажа всичките дантели, но без да ги опипваш. От високо.
До тях ще сложа и семето на розите.
А чукана сам го виждаш и няма смисъл резките да му изброявам и изсъхналите клони. Не искам съжаление или някаква подарена милост.
Там някъде в изкобурченото се крие нещо, което с ровене едва ли ще усетиш. Дори и цялата да се разголя с буквите и техните адреси, пак ще си сляп, глух и ням.
Все с пръчката ще ровиш, без да достигаш това което и не знаеш и каквото там ти пречи.
Понякога се обръщам да те усетя с повърхността и да видя как си държиш носа срещу едни обикновени рози, и ровиш.

Публикувано от Румяна Попова

Борба в повей́

Висящи снимки
увисналия спомен
габърите бучат
по рамка без стъкло
вятърът засмуква
загубено начало
заплетено в страх
покрито с одеяло
краят
някъде покрит
не усетил стръв
толкова е див
изчаква
своята минута
раздяла
или победа за
Обичам те.

Публикувано от Румяна Попова

Късче светло

Понякога се будим
от някакъв си сън
в липса
не на глад
нали сме тъпкали
с шепи
а душата клета
изхвърлена на пътя
в борба и разминаване
на кънки
през наща мазна
натрупана разлъка
поглеждаме
с очите слепи
заспиваме наново
без късче светло.


Васил Найденов - Синева

Публикувано от Румяна Попова

Страничка19 - Неравна битка и...

Отгоре паднаха две хлапета като коркови тапи, а след тях скочи Любчо. Никакво внимание към тях, защото двете се изправиха а Любчо се настафърчи като ядосан котарак срещу куче. Въобще не му мигна окото, че са двама. Ритна в пищяла единия и веднага клекна защото другия беше посегнал. Докато се изправя го цапна в капачките и той си седна на задника. В това време първия се беше изпънал, но Любчо тутакси му заби юмрук в рамото. Малко преди да падне обаче, противникът му успя да го удари около лявото око и на Любчо му причерня и падна.
Събуди се в стаята си с два пръста наврени в очите.
- Как се казваш момче? Спомняш ли си нещо? Колко пръста виждаш? На училище ходиш ли? В кое училище учиш?
Като чу училище Любчо леко отвори едното си око и като видя стения часовник се стресна. Имаше договорка и чакаше да звънне джиесема, а при създадените обстоятелства даже не знаеше къде се намира той. Сега трябваше да се отърве от доктора и да покаже достатъчно добър вид и не толкова де. Достатъчно да се пръждоса тоя и да го оставят на мира и не толкова да не му поискат сметка за някои действия. Да не говорим, че можеше да отърве един ден училище като спасител на черешата и герой в неравен бой.
- Докторе, как е детето. А събудил се е, значи е по добре. Нека да почива казвате и утре никакво училище. Елате сега по едно кафенце.
Тъкмо затвориха вратата и джиесема на Любчо иззвъня.
- К'во стана е брато? Голем шаш. Уж глеах да не целя. Ама ти секаш обърна петалите. Нали уж беше удрям, стоварваш се и.. Ама ти се облещи и се белна. Ей тука до мен е и Пешо, да те чуем.
- Нищо бе. Вие не знаете ли какво е театър? Важното, че всичко е наред и ....
Вратата скръцна...

следва продължение

Публикувано от Румяна Попова

Праисторическо

Може ли да си представите сега да се върнем в пещерни времена.
Животец. Скочи мъжът сутринта и грабне някаква тояга и тръгне на лов. Ама ще се яде, няма да се запасява и да си пълни сейфа до десето коляно. Той станал на пепел, а те още му броят сметките, че и се карат. А отстрани ония "червеи да мрат".
Облечен с една препаска, не с ловен костюм Гучи.
В това време станала и жената и тя с препаска. Духнал вятъра иииии. То сега какво да мерят, всичко е изкуствено. Да ги пита човек за какво си хвърлят парите.
Та станала жената и хоп в езерото, няма да плаща сметка за вода я. Може да се цамбурка цял ден. Не е като да напълниш вана и да се чудиш коя заплата да дадеш за водата. Ама то и тоалетната стига да си напълниш един басейн със сметката която си платил. А там хоп зад някой храст.
Сложи жената ръце като фуния и ехото разнася вика и из гората и хоп мъжа идва. Никакви лъжовни оператори . Дрънчиш, -купи ли това, плати ли онова и накрая се одрънкваш.
Като си влезнете в пещерата никой няма да ви праща писмо за данъци и дори няма да светвате крушка, ама не от срам.
А след това децата...

Публикувано от Румяна Попова

Дори да не пристигаш

Дори да не пристигаш, аз съм там.
Заграждам чувствата на потъмняло от снощното ми чакане. А те застават като капчици мъгла по ръба на чашата, но аз ги изпивам. Дори една да остане облизвам както болник напуканите си устни.
Дори да не пристигаш, аз съм там.
Нареждам масата със старите пирони, без да ги крия с покривка. Наслагам всичко сбръчкано и грозно, което може да те отврати. И без това ако пристигнеш ще се вгледаш в цветето във вазата. А днеска то блести, но утре си увяхва в белите си коси.
Дори и да не пристигаш, аз съм там.
Приготвям си постелята,за радост, сълзи и за любов. Сега е колосана и не премерена. За мястото под нея забравям и не знам.
Дори да не пристигаш, аз съм там.
Изваждам бравата с ключалката. Без да усещам невидимия враг и наранявания праг.
Аз съм там
на не казаната ни посока
на не разчистената ни пътека
на не построената ни магистрала
на не посоченото ни място
Без да усещам къде съм. Аз съм там, дори да не пристигаш.

Публикувано от Румяна Попова

Firefox 4

От няколко дни ми излиза едно прозорче за новата Мозила, или както и викам аз Лисугер. Аз съм признавала , че съм"гола вода" по инсталирането на всякакъв вид програми. Все ме е страх да не сбъркам нещо и синовете ми се карат. Снощи големия каза, че новата била бърза. Днес се престраших да я сложа и не ме ухапа. Когато взех да пиша в черновата на блога ме изненада приятно с вграден правописен речник, като всяка грешна дума се подчертава с червена криволичеща линия. А с десния бутон на мишката показва възможни решения за грешните думи. Е не показва на 100%
Показва като грешки думите блог и Осама бин Ладен, НАТО, ДНК ама нищо.
Аз съм доволна / защото доста греша/, че щом цъкна грешна дума и веднага я багри. Естествено, че само в чернова и само аз я виждам.

ПП това не е обещание, че ще ми излизат чисти от грешки текстове :)

Публикувано от Румяна Попова

Българската любов

Българската любов се ражда в мъка, живее в такава и ако не се загуби из живота умира в мъка.
Първо обвинявах мъжете с оня манталитет пред телевизора, салатката, мача и ракията. / сега компютъра/Връща се и там, сякаш се е родил пред него. А жената си е довела всичката шетня и грижата за децата, зестра от къщи. А ако има някакво време за разходки, ТОЙ е изморен. А тя уж е влюбена ама с времето всичко си отива нанякъде сякаш не е било. Особено като започне да остарява и се разболява и мача си е все същия.
После се усетих за оная дума " майка му го е възпитала" . И тогава ми дойде наум за другия български манталитет който още не е умрял, че мъжът е над всичко. Обаче той не го знае от дете. Децата са си невинни. Майката е тази, която трябва да възпита децата си. Да им каже, че любовта не е само възпроизвеждане на поколение,работа и други физически нещица. И давам веднага пример.
"Скочи посрещни мъжа си, че се прибира от работа."
Аз се помъчих малко да променя нещата. Може и да имам грешки като майка, но се радвам когато без да искам повиша глас и сина каже.
'Тихо, че спи."
А и вече жените не искат да обичат. Май сега искат пари и визия, независимо на каква цена.

Цената е жестока.Говори се за любов, пее се за любов, пише са за любов, но ако има и прашинка...
А може би любовта е независимо чувство, което не се осъзнава. Знаете ли кой страда? Всички ние които се преструваме и си слагаме маски на усмивки.
Сега кой ще мисли за някаква си любов.

Лили Иванова - Не Всичко Е Пари, Приятелю

Публикувано от Румяна Попова

През прага на пътя

Прескача праг
вътре се разтваря
изплаши ли се
оня бяг
забързан
да хване одисея
сърцето заек
пантера или сърна
облизва, вкусва
пак в скривалище
или облещено
в тъмнината
изправен
ще гори
изстиващият огън
в пепел, жар
намерена вода
чашката без дръжка
два белега
отсреща я обгръщат
кръстосаното стискане
самозабрава
Прескача праг
в смачканите си пирони
рана в белег
стъпка да отрони.

Публикувано от Румяна Попова

Другото

В деня на всичко загубване и другото намиране и въздухът разделен и после насъбран, изгасват всичките прокоби. Там ще стигнем всички не събрани, с пресъхнали сълзи и зарасналите рани. Ще се впием жадни като зверове, а всъщност ще се сливаме в нашите си светове. Ще се намираме и ще се изгубим за да останем не забележими.
Ще горим и няма да се виждаме за да изгаснем най накрая заедно.

Публикувано от Румяна Попова

Нашите стъпки

Днес се усмихва
утре ще плаче
неразгадан
от омраза и от обич
пиян
в огън ще стъпват
няма време
дори да се влачат

защо се раждаме
да мразим, раняваме
и кървим
бавно да падаме
да лазим
изправим ли се
любим страстно
кого
коя е вътрешната сила
спира, пуска
или засилва
дадена посока
всъшност
истинската се е крила
в момент си сам
изхвърлен и изигран
дори от тишината
пълзиш
изправяш се леко
раздаваш
на завоя
стъпките отминали
рисунките скъсани
мечтите изхвърлени
живот в хаос
или скритата си страст
Днес света се усмихва
а утре плаче...
от нашите стъпки.

Публикувано от Румяна Попова

Който не влиза да не гласува

Първо да кажа, че в това число не влизат тези, които четат през райдър.
Ама много райдъровци станаха бе. Знаете ли колко време кибича в една класация в ТБЛ гласове. И к'во хванах. А и моята муза така да се каже е продуктивна. И без обиди на какво, колко и как, ми драска. Въпроса е, че аз не искам да ми тряскат някакви си гласове без да четат. Някой може да ги иска, аз неща. Дори да чете без да гласува е по доброто.
Сега да не пита някой, как разбра. Има си една притурка в ТБЛ, на която казвам клюкарка или шпионка.
Научих, че и някой с два браузъра не се отразява на тази притурка. Изключвам и тези от лютия си пост, макар да мисля , че са рядкост.
Та изхвърлях шпионката от този блог да не гледам. Но другите макар и вторични блогове показват същото и май ще махна тая притурка от всякъде.
Не искам да знам кой влиза и кой чете и накрая гласува, което въобще не е задължително.

ПП никой не дърпам тук насила, но всички са добре дошли

Публикувано от Румяна Попова

Няма точка

Не искам да ми говориш за Любов.
С думи да запълваш тишината и тя да се обърне в шепот. А той да лази по стените като прашец довят от вятъра. И тъкмо когато се опия, пак същия да ги отнесе в пространството.
А аз да лазя в самотните си шепи за някакви си думи.
Или да приличат на пеперуди, които кацат за малко. Но щом се размърдаш или ще стане студено, или изчезват.
Даже и тях си ги представях, нарочно. Да променя мълчанието. Да се развикаш на моите измислици с размах, или да направиш жест.
Но пропътувах по вперения ти поглед, ей там надалеч. Не намерих точка.
Кое е по лошо? Едно дълго и смазващо мълчание или една лъжа?

Публикувано от Румяна Попова

Премяна и изненади

От няколко дена замислях да сменям дизайна на Объркваща. То мисленето не е като правенето. Ако се отнасяше за обикновен шаблон щях да го сложа. Както съм признавала, нищо не разбирах. Но последните няколко месеца се научих да работя с инструмент за дизайн на Блоггер.
Така и не мога да работя с програми, които обработват изображения. Та сега допрях до помощ. Дизайна на хедъра и банерите не са мои. Аз както винаги само подредих.
В новата премяна реших да сложа няколко мои гости в тези банери. Надявам се, че съм ги зарадвала и им харесва.
Искам да благодаря специално на моя помощник, или по точно понякога цялостен извършител на моите капризи и приумици!

Публикувано от Румяна Попова

Гергьовден

Всяка година на този ден печеше агне. Нали се казваше Георги, синът му и той. А най - вече внука, който чакаха за обяд и той носеше същото име.
За тая цел по ритуал, ставаше рано. Всички селски мухи спяха и месото оставаше не накацано. Така и днес. Облече се, взе фенерчето което му подари внука и тръгна към кошарата.
Още щом влезна и...Всички овце бяха застанали на два крака с по два ножа на кръста и сякаш него чакаха.
- Седни на сламата Георги, сега ще те съдим. Вярно е, че сме животни и сме създадени за храна и облекло. Но да знаеш, имаме чувства повече от вас.
Така ли ни една година в твоя съзнателен живот не ти дойде ясна мисъл, че и ние жалим за децата си. Знаеш ли защо всяка година се агним, а не като вас. Надежда, поне веднъж да ни остане едно. А ти ги продаваш. А най хубавите ги колиш пред очите ни, само защото за хубави и пъстри.
Какво толкова трупаш. Нали и хората умират все пак. Жертваш нас животните за да имаш в аванс.
- Всеки ден ни причиняваш болка с пръчката. Кога не сме вървели в една посока? И как ни тръшкаш за четри кила вълна. Но търпим, защото става толкова горещо.
Все взимаш зло куче да ни пази уж. Като се появи звяр или крадец се крие, а ние трябва да се обединяваме да се спасяваме.
Днес си решил да вземеш поредното агне на Мара, а тя ти бе водачка десет години. Догодина може и да не се агни. Нима ще изядете поредното и агне, само защото нейните винаги са пъстри и това е обичай. А иначе я хранеше от ръката си, защо? Та ти прибира стадото. Дали ти е идвало на ум, че агнетата са деца на овцете.
Измислили сме ти няколко наказания.
Мислехме като теб. Най - милото да ти вземем, внука. Но, всички сме били майки.
После приготвихме ченгела за теб, но имаме душа дори овча.
Дори да избягаме винаги ще има овце и Гергьовден. А и както казахме все пак сме създадени по една съдба там, за храна и облекло.
Не става ли да се колят болнавите агнета, като се редуват без да се гледа дали са пъстри. А и като продаваш, не вземай наред.
Помисли добре. Да не стане така, че да започнем да си променяме овчата съдба. Да се съберем всички селски овце и да ви изправим на съд.
Георги се събуди като няколко минути не знаеше къде се намира. В един момент скочи. Жена му седна в леглото и запита.
- Какво стана?
- Днес ще заколим за курбан агнето на Дона, нещо е болнаво. Ще оставим пъстрото на Мара.

Публикувано от Румяна Попова

За тези, които се интересуват

Ако някой толкова се чуди де съм. Тука, няма страшно. Не ритам и не рева. Ако ме боли ще ми мине. От снощи ми святка главиния бушон и е разцепил рутера. Даже не знам к'во е. Ма нямах нет. Някой може да се радва, че няма наплив сърца днес, ха, ха, ха. Пука ми утре ще ги напускам.
Та ако намига пак крушката в коридора, което е знак,че пак ще святка, угасям. Да не цепне пак, че Близу ще го чакам до утре да ми оправят шева на рутера. То нали са в столицата а аз съм занзибар.
Сега всички техници били заети, не знам с к'ви зорове. То аз къв видях докато се уредя за следобед с един.
Айде докато съм тука или докато не мига, ако е.
А ония, без подскоци. Утре пак съм на линия, за всички които се интересуват и влизат. За моите гости.

Публикувано от Румяна Попова

Нашето имане́

Тази буря
с вода не гаси се
шума не пуши
пламък излишен
огън невидим
изгаря
дънера стар е
клони разлистени
избуяват неистово
гласове се преливат
листата излитат
падат в гнезда
нашето имане́
гледа и грее
не е жар от звезда.

Публикувано от Румяна Попова

Спам ала вирус

Туй голяма ша е мода
да те спамят
да ти хвърлят
к'вото могат
сякаш си се хранят
т'ва е лесно
хвърляш на боклука
но ще бъде интересно
спам да си отвориш
вирус да ти чука
то не бяха писъмценца
песнички, картини
отвориш файлчето
и ето
леле майко
харда ти отишъл
дърпа като кука
ако не замине бързо
малко е преровен
или скайпа ти заминал
блога ти отворен
пускаш бързина в ръцете
нищо го не фаща
ако си гъзорък
бъркаш в чекмеджето
на техника
го препращаш
гл'еам оня не заспива
на вирус се събудил
с Ладен пушката си трия
инак якичко ще губя.

Публикувано от Румяна Попова

Страничка18 - Гръм от ясно небе

Тъкмо Лъв мислеше да скочи и да опита да се качат заедно, когато от към къщата се чу гръм. И тъй като нямаше никакви външни белези на каквото и да е бедствие, двете жени рязко направиха завой и хукнаха към къщи. В първия момент си помислиха, че Любчо е издебнал момента, включил е нещо в мрежата и тя не го е изтраяла. Нямаше да си рискува компютъра де. За него винаги се грижеше както подобава.
А вътре нямаше нищо, но всички врати и прозорци бяха широко разтворени и мухите се бяха събрали на търпани. С разликата, че не се интересуваха от гърмели и стресови ситуации като тях. Прозорците бяха отворени с цел да излезе някакъв шумен изблик или подобие на снаряд. Да си счупят мазола и чак в стаите да разберат, че всичко е тактика.Целта е била, доста почтения Лъв-косматий и рижав да се изкачи със съуачстниците си, без на някой да му падне и косъм. Само не беше ясно от къде e гръма и защо е отворена задната врата. Не, че не беше изход за бягство ама това си е най-простото при подобна афера.
За целта двете жени у които все още имаше гъсти остатъци за наказания, обуха гуменките и тръгнаха към задния двор.
Изключиха всякакъв вид живи шпиони при животните, защото при тях в момента не можеше да се създават гаубични състояния. Освен да се събират миризми в бутилки. Не отидоха и в лозето, нямаше достатъчно листа за прикритие на шумкар. Леко надникнаха в хамбара въпреки, че знаеха как Лъв беше разчистил и нямаше дори паяжини. Тука беше негова територия, а в момента си правеше лапите на кокили. Остана работилницата.Ха, ха, ха. Двете закръглени жени за пристъпяха на пръсти. Рязко бутнаха врата и.....само миризма на сяра и барут. На менгемето беше поставено нещо от което излизаше дим. Виждаха се чук и голям пирон, обаче нищо не приличаше на Любчо. Бързо излязоха с полуслепи очи и се насочиха към градината. Решиха да проверяват дърво, по дърво. Още не бяха направили и три крачки и видяха как листата и полузрелите плодове на ранната череша се размърдаха...

следва продължение

Публикувано от Румяна Попова

Реквием на един незнаен блогър

Снощи в сънищата ясни
нещо ме прободе
тръгвам в пътища опасни
решил съм да бложа
тряснях си главата скъпа
в платформи най различни
всяка вика
аз съм Боже
адът е от тука
сега шаблонче да положа
заглавка и анфас
рекох
аз толкоз мога
картинки в Google
в захлас
гарнитура им намерих
стихчета различни
разкази нахвърлях
също
из нета
статии отлични
нали съм даровит
капия
влезнах в една магистрала
Фейса
сбирах кандидати
сега мога да се хваля
хиляда са, е гати
в Туитър се разходих малко
имам само двеста
но ще постоянствам
иначе е жалко
за трафика на тръста
тръгнах да се ежа
право в един лимон
викали му Свежо
от там се хвърлих
на трамплина
в класации различни
не можах и ТБЛ
да подмина
кацнах като птиче
"кука надмини ма"
сега събирам линкове
що ми е да пиша
да изготвям там рецепти
няма и да снимам
колко много има
добре че съм единичен
ако с това не сполуча
хейтърче ще ставам
за това не трябва да се учи
ще плюнча и това е.

/моментни хрумвания/

Публикувано от Румяна Попова

Две запалени клечки

Не чу ли
чукат две злоби
не броих
тъмна прокоба
ръцете са две
прекроих без аванс
сън за насъщен
борбата намръщена
спи
душата окаляна
се бори отчаяно
събуждащ се мрак
светлината наднича
в дъното тичат
две чисти сълзи
профил неясен
се спъва
фитила изгасен
две запалени клечки
държи в ръка.

Публикувано от Румяна Попова

Предател

Знаеш ли кой е най - приетият предател.
Оня който затрупваш с бетон от време и вериги с години и си мислиш, че ти властваш. Сякаш ти е бил забранено бреме, което трябва да си скриеш. Или си си мислел, че все пак нещо си направил за него и той ще ти е вечен до гроб. Само като го усетиш ще надбягате вятъра, ще над светите слънцето и ще се слеете в едно.
Докато той не реши, че е използван а ти го затваряш защото не му времето да му облизваш раните. А уж бяхте едно. Или скрито ги кърпиш и го буташ в ямата. И вече си спокоен и безразличен. Обаче не ти е идвало на ум, че на него не му стигат звездите, небесата, пространството, пътищата, прахът, цветята и точките за да си излезе и да намери за кого пак да тупти. Не го интересува искаш или не, защото сърцето е предател. Днес го приемаш за истина. А утре..

Публикувано от Румяна Попова

Под ъгъл

Потъват няколкото мебели
на самотата в глъчката
стените приближени
не говорят
подът ням отстъпва
отритнато пиян
единият чорап
в без чифтна топка
свит в ъгъла
чаша неизпита
напукано лежи
завесата въздиша
съдрана и оголена
без щипки и звезди.

Публикувано от Румяна Попова

The Thorn Birds - Птиците умират сами

" Има една легенда за птичката, която пее веднъж в живота си но по сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя търси трънлив храст и няма покой докато не го намери. Тогава запява в безпощадните му клони притискайки гръд към най-острият им шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла чучулигата и славея. И целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва.Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или поне така е според легендата. "

Публикувано от Румяна Попова

Първи Май

Изведнъж галамацията в класната стая замря и глъчката спря като от копче. Сякаш въздуха натежа и ще можеш да го одрежеш с нож. Влезе другарката Драгнева и ако не знаеха, че имат час при нея, не биха я познали. Даже не обърна внимание на последните два призрака, които се измъкваха през прозореца за закуска. Нали ги бяха изместили в бараките, след като изхвърлиха един чин през третия етаж и намалиха поведението на половината десети А клас.
Беше облечена също като ония от немските списания, които внасяха нелегално а те криеха от родителите си. Не, че нещо ама...
- Ученици, след няколко дена е Първи Май. Знаете, че всяка година преминаваме пред трибуната. А там са застанали Големите другари. Подочух, че вече им е писнало да ни виждат в едни и същи униформи, носии които държат зеленчуци, които после бързо скатават или червени блузи и ризи които мятат знамена. Ставали бикове и крави по друг начин и с различни цветове. Тъй като знам, че сте начетени, ще зачета вашето мнение. А и многото е по добре от едно за доброто на Партията. Разрешавам своеволие в мненията.
Класът съвсем се шастиса.
- Имаме пълна свобода на действие да развеселим уморените, Големи другари. А и така ще правите каквото на вас ви харесва, нали искахте Демокрация.
Кажи Владо.
- Аз предлагам да стоим прави върху, бели магарета, които са боядисани в червено. А ние да сме по червени потници и шорти. И да пуснем музика на Scorpions.
- Не става. Първо, червеното се повтаря. Второ, магаретата ще свършат голямата си нужда пред трибуните и тогава ще хвърчат глави. Първо моята. А музиката е добра, но с една гола музика не става.
- Кажи Галя.
- Предлагам камили. От ония, които наподобяват времето на Христос с с
- Сакън недей, това е забранена дума и ще ни затворят и двете за политическо престъпление.
- Румяна какво напираш, кажи.
- Ами да преминем облечени по бански. Обаче, седнали върху плевенски кочове, обагрени в бяло, зелено, червено.
- ААА, само банския става. А това, бяло, зелено е противо- партийно. Не, омръзнала им е лошата миризма на коч.
- Светла, какво мънкаш под носа си.
- Ами предлагам да преминем бутайки детски колички. Вътре в тях да има бутилки с уиски и кутии с бобони. Като това се открие пред трибуната.
- Средно добра идея, но бива
- Славунчо какво подскачаш, казвай.
-Аз предлагам, всеки да вземе две градински червени кофи пълни с банкноти. Ама парите...
- Не бери грижа за парите, но измисли нещо друго вместо кофи.
-Дони ти.
-Ами аз предлагам да се носят червени рози по черно еротично бельо.
- Ставате все по-добри.
- Блага, хайде де, какво се хилиш.
-Аз предлагам да се рецитират партийни стихове по по-горното бельо с музика на AC DC.
- Хайде и Веселин да каже.
- Ми другарко, ако става да носят по един олекотен пилон и да им направят/ момичетата де/ мини стриптийз. И музика имам- Sex Bomb
-Добра идея. Може и всичките, разнообразие да има. Това е то по партийна линия.
Класната се врътна с мини полата си като показа прясно епилирания си крак с бръснарско руско ножче, че чак и се видяха задните части. Забрави за урока и изпитването и замина да търси материали за големия ден. Изведнъж се върна и каза.
-И да не забравите като се изпълняват по горните неща да викате, Да живей, живей труда!
Галамацията съвсем се слиса. А онези които се върнаха през прозорците с банички, останаха с полу лапнати мазни хапки и увиснали ченета.

Публикувано от Румяна Попова