порядки
ще хвърляме огледала
в казана са там
някакви равнения
правила намислени
на колела
докато си плъзгаме
кросното
по точен ред
схема, фигура
и шарж
в един момент
сме остарели, ето
порядките и правилата
продължават млади
вечно в марш.
30 април 2011, събота
Марш
Дали ще скачаме
порядки
ще хвърляме огледала
в казана са там
някакви равнения
правила намислени
на колела
докато си плъзгаме
кросното
по точен ред
схема, фигура
и шарж
в един момент
сме остарели, ето
порядките и правилата
продължават млади
вечно в марш.
порядки
ще хвърляме огледала
в казана са там
някакви равнения
правила намислени
на колела
докато си плъзгаме
кросното
по точен ред
схема, фигура
и шарж
в един момент
сме остарели, ето
порядките и правилата
продължават млади
вечно в марш.
До дъно
Изпих я!
На дъното видях себе си да рина горчилка.
Къде беше останала сладостта?
Как беше отлетяла, като вятър?
А толкова натрупано неусетно, къде е било?
Някъде скрито от надеждата за по - добро утре. Може би две бучки кристален е имало там, но съм го сдъвкала и не ми е стигнало. Сега рина тиня.
Все пак отдолу има чисто. Не първокласен асфалт по който на спринт да изкачвам стълба. Или гладки и разноцветни плочки, които да ме водят към пиедестали. Показва се моята почва на която бих могла да стъпя здраво, да садя моето цвете, да валят мокри искри и да мирише на мене си. И най - вече може да не рина накрая. На дъното ще имам оня кристал, който се топи.
Утре пак ще пия, до дъното...
На дъното видях себе си да рина горчилка.
Къде беше останала сладостта?
Как беше отлетяла, като вятър?
А толкова натрупано неусетно, къде е било?
Някъде скрито от надеждата за по - добро утре. Може би две бучки кристален е имало там, но съм го сдъвкала и не ми е стигнало. Сега рина тиня.
Все пак отдолу има чисто. Не първокласен асфалт по който на спринт да изкачвам стълба. Или гладки и разноцветни плочки, които да ме водят към пиедестали. Показва се моята почва на която бих могла да стъпя здраво, да садя моето цвете, да валят мокри искри и да мирише на мене си. И най - вече може да не рина накрая. На дъното ще имам оня кристал, който се топи.
Утре пак ще пия, до дъното...
29 април 2011, петък
През оградата
- Пено, що не си пред телевизору да гледаш кралската свадба, мари. То едни гайтани, рокли и един куп народ. Яйце да фърлиш няма де да падне. Кату раздават социални или кату прудават банани в граду на примоция, няма толкуз народ.
- Аз ут сабахлам съм там ма, в градината. Един куп троскут искарах, кат гайтаните на Петку куга беши млад. Сляпото куче е измъкналу всички картофи, пустичку да опустей. Един не можах да извадя. Хубаву че от социалните дадоха четри кила брашно и един пакет макарони. Ни е без нищу я. Аз гу забърках на Гошку прасето, че не става за хора. Сума народ чака от него на зима.
- Ма да видиш каква голяма църква и как пеят, нищо че не им разбирам и ми загоря манджата.
- Как да ти чуя петела как кукурига ма Маро. Градината съм почнала да посявам с бамя. Даже кукувицата не чух тая година. Ма се надявам на още няколко годинки.
- А, Пено да видиш тия принц и булка какви са хубавки и говорителите. Как хубаво превеждат също кат народна песен или приказка. Излизат вече, венчаха се ауууу.
- Айде Маро, нямам време за приказки. Ще ходя у Гицка да ми даде едни цветя за градинката. Козата се запиля. А и децата чакам. Да видиш внучето какво е хубавко. Тъкмо сега ще търся и котката с котенцата, че съм му заделила едно бяло също като булка.
- Аз ут сабахлам съм там ма, в градината. Един куп троскут искарах, кат гайтаните на Петку куга беши млад. Сляпото куче е измъкналу всички картофи, пустичку да опустей. Един не можах да извадя. Хубаву че от социалните дадоха четри кила брашно и един пакет макарони. Ни е без нищу я. Аз гу забърках на Гошку прасето, че не става за хора. Сума народ чака от него на зима.
- Ма да видиш каква голяма църква и как пеят, нищо че не им разбирам и ми загоря манджата.
- Как да ти чуя петела как кукурига ма Маро. Градината съм почнала да посявам с бамя. Даже кукувицата не чух тая година. Ма се надявам на още няколко годинки.
- А, Пено да видиш тия принц и булка какви са хубавки и говорителите. Как хубаво превеждат също кат народна песен или приказка. Излизат вече, венчаха се ауууу.
- Айде Маро, нямам време за приказки. Ще ходя у Гицка да ми даде едни цветя за градинката. Козата се запиля. А и децата чакам. Да видиш внучето какво е хубавко. Тъкмо сега ще търся и котката с котенцата, че съм му заделила едно бяло също като булка.
Страничка17 - Игрално поле
И всичко стана на кълбо. Не беше упоменато, че кученцата бяха бели а както знаете Лъв рижав. От това обаче в търпанята не личеше кое е Пуфи, Муфи или Гуфи, толкова бързо се търкаляха. Само една оранжева топка подскачаше от време, на време на метър височина и пак на въртоп.И тъй като тортата беше смъкната на нисък поднос, повлякоха и нея. Вече не се виждаше кой,кой е.
Изведнъж всичко спря. Една едра фигура, навярно лъв защото кученцата бяха дребни, се изправи като държеше в устата си нещо като остатък от млечна дръжка, която преди май е била на мака. Застана пред майката на Любчо и я поднесе, като мигаше на сладки парцали. Зад него все още лежяха цопнати трите малки противника и не можеха да станат, омазани с сметана, шоколад и даже с черешки на ушите.
Преди още да започне всякакъв вид караница, бабата която беше дошла избута втора торта по плота, Любчо се захвана да чисти а Лъв подкара кученцата навън. За нула време кухнята светна и всички се зачудиха къде са виновниците.
Излязоха навън и ги видяха да се пличкат с вода в тавата за конфитюр, която беше пльосната насред лалетата и зюмбюлите. Там където беше минала тавата имаше вече втора пътека до оригиналната, а цветята бяха смачкани или натуряни из водата.
Любчо изпадна в истеричен смях. Първо нямаше да го отнесе този път, защото два противника са си два. Второ не знаеш как са я свършили, но беше адски смешно и въпреки очаквания пердах все пак, този път искаше да е в играта.
Секна му смеха, защото майка му и баба му го гледах като ядосани биволи. А и си бяха сложили ръцете на кръста, опасен знак. Видя как доста граманите им сенки се приближаваха към тавата, като всяка от тях държеше тънка шибалка. Само, че когато вече им оставаха три крачки, пейзажа се раздвижи. Четрите фигури изхвърчаха като самолет-бомбадировач, като след тях остана диря от червени листа и зелени дръжки. Стигнаха до сайванта и Лъв се метна горе. Легна по корем за да подаде лапи на Пуфи, а отдолу го подпираха другите две. Така измъкна и Муфи. Обаче оставаше въпроса с Гуфи. Погледна със крайчеца на зелените си зорки очи и видя, че бабата и майката на Любчо са на опасно-близко разстояние. Отдолу той Гуфи, подскачаше обезпокоен от шибалките, и от тези рипания Лъв хептен се слиса. В един момент двете шибалки ахааа да стигнат гърба на Гуфи...
следва продължение
Изведнъж всичко спря. Една едра фигура, навярно лъв защото кученцата бяха дребни, се изправи като държеше в устата си нещо като остатък от млечна дръжка, която преди май е била на мака. Застана пред майката на Любчо и я поднесе, като мигаше на сладки парцали. Зад него все още лежяха цопнати трите малки противника и не можеха да станат, омазани с сметана, шоколад и даже с черешки на ушите.
Преди още да започне всякакъв вид караница, бабата която беше дошла избута втора торта по плота, Любчо се захвана да чисти а Лъв подкара кученцата навън. За нула време кухнята светна и всички се зачудиха къде са виновниците.
Излязоха навън и ги видяха да се пличкат с вода в тавата за конфитюр, която беше пльосната насред лалетата и зюмбюлите. Там където беше минала тавата имаше вече втора пътека до оригиналната, а цветята бяха смачкани или натуряни из водата.
Любчо изпадна в истеричен смях. Първо нямаше да го отнесе този път, защото два противника са си два. Второ не знаеш как са я свършили, но беше адски смешно и въпреки очаквания пердах все пак, този път искаше да е в играта.
Секна му смеха, защото майка му и баба му го гледах като ядосани биволи. А и си бяха сложили ръцете на кръста, опасен знак. Видя как доста граманите им сенки се приближаваха към тавата, като всяка от тях държеше тънка шибалка. Само, че когато вече им оставаха три крачки, пейзажа се раздвижи. Четрите фигури изхвърчаха като самолет-бомбадировач, като след тях остана диря от червени листа и зелени дръжки. Стигнаха до сайванта и Лъв се метна горе. Легна по корем за да подаде лапи на Пуфи, а отдолу го подпираха другите две. Така измъкна и Муфи. Обаче оставаше въпроса с Гуфи. Погледна със крайчеца на зелените си зорки очи и видя, че бабата и майката на Любчо са на опасно-близко разстояние. Отдолу той Гуфи, подскачаше обезпокоен от шибалките, и от тези рипания Лъв хептен се слиса. В един момент двете шибалки ахааа да стигнат гърба на Гуфи...
следва продължение
28 април 2011, четвъртък
Преобръшане
Кога ли
силният ще падне
от тежестта
на хилядите погледи
прескачайки цветовете
побутвайки
диря на сълза
а слабия
ще се повдигне
да спре морето
обръщайки се
на негативите
ще си потрие раните
по коленете
великан ще стане
пренареждайки си цветовете
ще смачка някои
дори и сивите.
силният ще падне
от тежестта
на хилядите погледи
прескачайки цветовете
побутвайки
диря на сълза
а слабия
ще се повдигне
да спре морето
обръщайки се
на негативите
ще си потрие раните
по коленете
великан ще стане
пренареждайки си цветовете
ще смачка някои
дори и сивите.
Жмичка
Днес
скрий пръчката
ще слушам
измил съм зъбките
даже гимнастика
направих
Зайко ще свирне
ще играем жмичка
чу ли мамо
все по тревичката
и сърнето също
няма само да къса
ще се крие
бяга
и от смях
ще се пръска
и Лиска
без лукавия брат
с който се заменя
щом и се прииска
Сойка, без да лети
или клюкари
ей оня там е
плюй бе, разбра ли
Ежко вчера не беше
днес го увлякох
бодлите му пречели
Мечо се е подстригал
фитнес играл
без да се крие
никой не би го познал
Катеричка ще играе
дървета няма да гледа
само цветенцата мили
и храстчета
без злоупотреба
дори Змийка се нави
не на кълбо
да играе
първа щяла
да жуми
и се кани
всички места да познае
видя ли мамо
нищо че съм лъвче
не ги е страх
утре ще стана голямо
днес съм дете
искам да си играя
само.
скрий пръчката
ще слушам
измил съм зъбките
даже гимнастика
направих
Зайко ще свирне
ще играем жмичка
чу ли мамо
все по тревичката
и сърнето също
няма само да къса
ще се крие
бяга
и от смях
ще се пръска
и Лиска
без лукавия брат
с който се заменя
щом и се прииска
Сойка, без да лети
или клюкари
ей оня там е
плюй бе, разбра ли
Ежко вчера не беше
днес го увлякох
бодлите му пречели
Мечо се е подстригал
фитнес играл
без да се крие
никой не би го познал
Катеричка ще играе
дървета няма да гледа
само цветенцата мили
и храстчета
без злоупотреба
дори Змийка се нави
не на кълбо
да играе
първа щяла
да жуми
и се кани
всички места да познае
видя ли мамо
нищо че съм лъвче
не ги е страх
утре ще стана голямо
днес съм дете
искам да си играя
само.
27 април 2011, сряда
Благоустрояване по друг начин
Вчера носих компа на ремонт и по обстоятелствата на местене на ателиета и насочване от тука до там преминах през целия център, нарамила кашон.
Тъй като в момента центъра е в едни заграждения се сетих как започна всичко с благоустройството.
Добрич има доста широк център, но с едни големи жълти плочи които зимата стават като хокей на лед.
Предният кмет реши, че е много широк и няма да минават тирове и каруци и му дойде акъл да го благоустройва, в полза на общината. За тая цел цялата северна отсечка от булеварда до центъра напълни с кюпове, или поточно със сгради давани под наем/ дали са купени в момента не знам/. За преминаващите остави два метъра до тях. Алтернативата е горните метър и нещо до вградените магазини в сградите, до които се добираш по стълби /това за здрави и прави/.
Сегашната кметица започна с мандат от едни с прословутите си келяви детски площатки, и които с гражданска помощ бяха унищожени. И сега втори мандат от други, който започна с осветление на разни малки улички /които не са имали никога/, което трая определено време.
После изникнаха едни нови спирки по центъра, които си купиха крила и ги няма. Дали са откраднати или нещо друго не знам.
Миналата година се почнаха два ремонта. Една улица близо до нас и тия плъзгащи плочи по центъра.
Тая улица като се почна, се прави и канализация и за целта се спира водата. Това трая чак до зимата и пак се спира де. Обаче забелязвам едно рязко увеличаване на водата на общия водомер, която се пръска на всички. Дали като пускат водата се надува с въздух водомера не знам. И наредба имало за тоя общ водомер, ама това е друг въпрос.
Та за благоустрояването на ВИК канали и час от улици кметицата е изтеглила някакви пари и май на нас се пише.
Още миналата година до ония кюпове започнаха да сменят и да махат тия плъзгащи плочи. Сложените нови бяга с грайфери и дори на два цвята. Даже и малко шадраванече има.
Миналата седмица преминах през тротоара от другата страна по който почти няма място да се мине, започнали са масово да слагат нови плочи. Същия цвят, но само с леки черти. Зимата ще се усети яко, видяха ми се доста лъскави.
А иначе живата елха е там, за която вече се похвалих. Единственото хубаво нещо е, че сега ще има градинки. Те ще бъдат красотата през лятото обаче.
Тъй като в момента центъра е в едни заграждения се сетих как започна всичко с благоустройството.
Добрич има доста широк център, но с едни големи жълти плочи които зимата стават като хокей на лед.
Предният кмет реши, че е много широк и няма да минават тирове и каруци и му дойде акъл да го благоустройва, в полза на общината. За тая цел цялата северна отсечка от булеварда до центъра напълни с кюпове, или поточно със сгради давани под наем/ дали са купени в момента не знам/. За преминаващите остави два метъра до тях. Алтернативата е горните метър и нещо до вградените магазини в сградите, до които се добираш по стълби /това за здрави и прави/.
Сегашната кметица започна с мандат от едни с прословутите си келяви детски площатки, и които с гражданска помощ бяха унищожени. И сега втори мандат от други, който започна с осветление на разни малки улички /които не са имали никога/, което трая определено време.
После изникнаха едни нови спирки по центъра, които си купиха крила и ги няма. Дали са откраднати или нещо друго не знам.
Миналата година се почнаха два ремонта. Една улица близо до нас и тия плъзгащи плочи по центъра.
Тая улица като се почна, се прави и канализация и за целта се спира водата. Това трая чак до зимата и пак се спира де. Обаче забелязвам едно рязко увеличаване на водата на общия водомер, която се пръска на всички. Дали като пускат водата се надува с въздух водомера не знам. И наредба имало за тоя общ водомер, ама това е друг въпрос.
Та за благоустрояването на ВИК канали и час от улици кметицата е изтеглила някакви пари и май на нас се пише.
Още миналата година до ония кюпове започнаха да сменят и да махат тия плъзгащи плочи. Сложените нови бяга с грайфери и дори на два цвята. Даже и малко шадраванече има.
Миналата седмица преминах през тротоара от другата страна по който почти няма място да се мине, започнали са масово да слагат нови плочи. Същия цвят, но само с леки черти. Зимата ще се усети яко, видяха ми се доста лъскави.
А иначе живата елха е там, за която вече се похвалих. Единственото хубаво нещо е, че сега ще има градинки. Те ще бъдат красотата през лятото обаче.
На какво ти прилича
Когато обичаш
на какво ти прилича
че мълчиш
въздуха сричаш
с празен нагон
на самец
или
насреща си виждаш
клоун
по твоя поръчка
рисуваш лица
с твои бои
какво са сърца
гердан от синци
как усещаш кръвта
когато нанизваш поредното
хвърляш стръвта
или
само едно
затваряш,мачкаш
бучкаш
и с твоите страсти
мърсиш
а душата, къде е
паплач ли тъпчеш
не усещаш
Когато обичаш
на какво ти прилича
недоумяващи думи
изтичат.
на какво ти прилича
че мълчиш
въздуха сричаш
с празен нагон
на самец
или
насреща си виждаш
клоун
по твоя поръчка
рисуваш лица
с твои бои
какво са сърца
гердан от синци
как усещаш кръвта
когато нанизваш поредното
хвърляш стръвта
или
само едно
затваряш,мачкаш
бучкаш
и с твоите страсти
мърсиш
а душата, къде е
паплач ли тъпчеш
не усещаш
Когато обичаш
на какво ти прилича
недоумяващи думи
изтичат.
26 април 2011, вторник
Дупките на синевата
Какво е
неразбраният ти порив
да хвръкне в синевата
опърлен да запламти
обратно в пепелта
да падне
очите с крилата
завит
в тъмнина
ранен и смачкан
и пак да търси
дупките на синевата.
неразбраният ти порив
да хвръкне в синевата
опърлен да запламти
обратно в пепелта
да падне
очите с крилата
завит
в тъмнина
ранен и смачкан
и пак да търси
дупките на синевата.
Листчета от цвят
Любовта е като листчета от цвят.
Дали ще усетиш мирисът им и ще запазиш нещо, защото не можеш всичко, зависи от много неща. Защото ще паднат на земята. Понякога вятърът ги носи в посоки с непристъпни врати.
А тази ли е?
Ти даже не си почукал и не си погледнал как листчетата падат. А когато се сбръчкат, увяхваш и ровиш за семе. Нали се сещаш, че си закъснял и си изпуснал времето. Може би ако изникне друго цвете.
А в това време хербарият ти е спомен от съмнения, че понякога не зависи само от теб. Тежестта, радостта, болката, красотата, еуфорията са непосилни за един.
Любовта са като листчета от цвят.
Може би понякога падат вечно, където трябва.
Надявам се да е в този живот.
Дали ще усетиш мирисът им и ще запазиш нещо, защото не можеш всичко, зависи от много неща. Защото ще паднат на земята. Понякога вятърът ги носи в посоки с непристъпни врати.
А тази ли е?
Ти даже не си почукал и не си погледнал как листчетата падат. А когато се сбръчкат, увяхваш и ровиш за семе. Нали се сещаш, че си закъснял и си изпуснал времето. Може би ако изникне друго цвете.
А в това време хербарият ти е спомен от съмнения, че понякога не зависи само от теб. Тежестта, радостта, болката, красотата, еуфорията са непосилни за един.
Любовта са като листчета от цвят.
Може би понякога падат вечно, където трябва.
Надявам се да е в този живот.
25 април 2011, понеделник
Колко лица има смъртта
Първо искам да се извиня, че и аз с този пост ще допринеса за разравянето в човешката болка!
Не знам колко лица има. Нито ми е ясно как се приема клишето свобода на словото.
За пореден път забелязах, че медиите или една национална се "наака" с извинение да описва как, къде, колко и какво е станало.
Няма няколко смърти и не вярвам да се описват по различен начин в сърцата на роднините. Смъртта е една.Ако почитаме живота, би трябвало да почитаме и нея, смъртта. Те са веднъж и мястото им е при семейството. Някак не може да се обръща да се умира няколко пъти в описание.
И това се повтаря винаги при всяка мъка досега.
Друга една медия сложила портрети, експлозивно било. Третата споменава как на всички празници какво е станало. А коментара отдолу, Ванга "ряпа да яде".
Свободата на словото е безкрайна.
Мъката в такъв случай е безкрайна
Смъртта и живота е по веднъж. Разликата е, че едното се описва по много начини а другото няма нужда от описание, защото боли. Въпроса е къде ще е и кой колко му пука.
Нищо, че е въпрос на работа и на пари. Всички се раждаме и някой ден си отиваме. Да не забравяме това!
ПП Не знам дали имат нужда от моята подкрепа роднините, но я имат.
Не знам колко лица има. Нито ми е ясно как се приема клишето свобода на словото.
За пореден път забелязах, че медиите или една национална се "наака" с извинение да описва как, къде, колко и какво е станало.
Няма няколко смърти и не вярвам да се описват по различен начин в сърцата на роднините. Смъртта е една.Ако почитаме живота, би трябвало да почитаме и нея, смъртта. Те са веднъж и мястото им е при семейството. Някак не може да се обръща да се умира няколко пъти в описание.
И това се повтаря винаги при всяка мъка досега.
Друга една медия сложила портрети, експлозивно било. Третата споменава как на всички празници какво е станало. А коментара отдолу, Ванга "ряпа да яде".
Свободата на словото е безкрайна.
Мъката в такъв случай е безкрайна
Смъртта и живота е по веднъж. Разликата е, че едното се описва по много начини а другото няма нужда от описание, защото боли. Въпроса е къде ще е и кой колко му пука.
Нищо, че е въпрос на работа и на пари. Всички се раждаме и някой ден си отиваме. Да не забравяме това!
ПП Не знам дали имат нужда от моята подкрепа роднините, но я имат.
Пролетни надежди
Когато пролетта запристига
погали дърветата
затопли земята
и аз се изправям
като замръзнало цвете
или заспало
слагам онова
за очаквани стъпки
чукане на вратата
се чува
туп, туп
в кушия
цяло лято
поредната отворена дума
когато няма врата
да се отвори
и да каже
че идва по друма
до есента
със събрани очаквания
семена падат
и песента
на скрити оплаквания
Пак дойде пролет
кой надига глава
дали някой
от надежда
пристига.
погали дърветата
затопли земята
и аз се изправям
като замръзнало цвете
или заспало
слагам онова
за очаквани стъпки
чукане на вратата
се чува
туп, туп
в кушия
цяло лято
поредната отворена дума
когато няма врата
да се отвори
и да каже
че идва по друма
до есента
със събрани очаквания
семена падат
и песента
на скрити оплаквания
Пак дойде пролет
кой надига глава
дали някой
от надежда
пристига.
24 април 2011, неделя
Раят вляво
Раят
в лявата картинка
нарисуваното му начало
цветът
дъждът червен
две стъпки
без чадър
някаква си половинка
като
огромен свят
с
врата от вяра
ключ от надежда
стая от любов.
в лявата картинка
нарисуваното му начало
цветът
дъждът червен
две стъпки
без чадър
някаква си половинка
като
огромен свят
с
врата от вяра
ключ от надежда
стая от любов.
Страничка16 - Хепи бъдей
Кученцата въобще не и ́ обърнаха внимание. Не им мигна окото, че тя се приближава. Наклониха дъската, защото тя си беше една паянтова мандалка държаща се само на два тела. Скочиха пъргаво на сламата а тя остана стреснато да гледа. Дори и след като се измъкнаха от сайванта, стоя няколко минути, без да размишлява. Обърна се и бавно се запъти към кухнята. Още щом стигна, усети мириса на ванилия , карамелизирана захар, и една тишина.
Изведнъж всички се строиха като след въздушна тревога в средата на кухнята.
Пуфи, Муфи и Гуфи, майка и́, Лъв и Любчо и Хепи бъдей......Огледа се, кой ли е рожденика. Зад тях нямаше никой, само тортата. Изведнъж се усети, че е тя, беше забравила. Всички, въпреки своите забъркани или забързани неща не бяха забравили.
Седна на стола, загубила ума и дума и те само това чакаха. Първо двете кученца и домъкнаха чифт нови пантофи, червени. А третото и дърпаше кош за боклук с педал, досущ като котак.
Майка и ́ измъкна един грамаден кашон от някъде.
- Ти какво си мислиш, че съм стара и изкуфяла. Ходих в града и ти купих комп, така се казва. Няма само Любчо да има. И аз имам ходих на курс и сега си правим седянка у скайпа. Ще включа и теб, че да готвиш по моите рецепти.
Любчовата майка леко настръхана, но се усети и седна.
Лъв дърпаше някакъв затворен кашон. Няма как да не приеме. Отвори, на дъното лежеше малко рижаво котенце. Красавец, дано е малко по хрисим от баща си. Явно Лъв наскоро е ставал баща въпреки всичките си лудории.
Остана Любчо, държеше букет цветя. Дано не бяха от нечия градина. Лъв леко и побутна очилата които беше скатал. Бяха горски и полски цветя.
Един мак падна и кученцата се засилиха към него. Лъв като тигър се спусна от другата страна...
следва продължение
Изведнъж всички се строиха като след въздушна тревога в средата на кухнята.
Пуфи, Муфи и Гуфи, майка и́, Лъв и Любчо и Хепи бъдей......Огледа се, кой ли е рожденика. Зад тях нямаше никой, само тортата. Изведнъж се усети, че е тя, беше забравила. Всички, въпреки своите забъркани или забързани неща не бяха забравили.
Седна на стола, загубила ума и дума и те само това чакаха. Първо двете кученца и домъкнаха чифт нови пантофи, червени. А третото и дърпаше кош за боклук с педал, досущ като котак.
Майка и ́ измъкна един грамаден кашон от някъде.
- Ти какво си мислиш, че съм стара и изкуфяла. Ходих в града и ти купих комп, така се казва. Няма само Любчо да има. И аз имам ходих на курс и сега си правим седянка у скайпа. Ще включа и теб, че да готвиш по моите рецепти.
Любчовата майка леко настръхана, но се усети и седна.
Лъв дърпаше някакъв затворен кашон. Няма как да не приеме. Отвори, на дъното лежеше малко рижаво котенце. Красавец, дано е малко по хрисим от баща си. Явно Лъв наскоро е ставал баща въпреки всичките си лудории.
Остана Любчо, държеше букет цветя. Дано не бяха от нечия градина. Лъв леко и побутна очилата които беше скатал. Бяха горски и полски цветя.
Един мак падна и кученцата се засилиха към него. Лъв като тигър се спусна от другата страна...
следва продължение
23 април 2011, събота
Съботни яйца
От из оня ден ме е цапнала мисълта за разноцветни яйца. Този път нямаше великата дума на свети свекърва за сол, пипер и подправка за яркост и лъскавина. То щот няма да се чукаме, да режем или цели и да ги ядем. Ама толкова яйца измляскваме, че ми си привиждат кокошки.
Най -опред аз полу проскубаната ярка.
Та за яйцата.Миналата година по великото боядисване станаха едни саранбозев цвят. Имаше сядане, падане и лягане ма не. Тая година въобще не мислих предварително. Дори не накарах и котката да снася домашни, че щели да се спукат купените. Ми нямам кокошарник на терасата, кво сега. А и като наближат празници, бива ли такава патардия. Та Христос ли ще възкръсва или нечии набичени и натъпкани кореми.
По късмета ми донесоха бого избраните домашни яйца, а аз от своя страна взех първата боя която ми попадна. И днес боядисах.Сколаксах хубави и приемливи и най- вече имам и розово яйце, заиграх се :). Детска радост "първи май". Не мога да покажа нищичко, щото моите излюпени и големи петли -челяд са понатрошили техниката
Ма няма нужда и без това ще се изядат до едно, ако ще да са саранбозеви :)
Най -опред аз полу проскубаната ярка.
Та за яйцата.Миналата година по великото боядисване станаха едни саранбозев цвят. Имаше сядане, падане и лягане ма не. Тая година въобще не мислих предварително. Дори не накарах и котката да снася домашни, че щели да се спукат купените. Ми нямам кокошарник на терасата, кво сега. А и като наближат празници, бива ли такава патардия. Та Христос ли ще възкръсва или нечии набичени и натъпкани кореми.
По късмета ми донесоха бого избраните домашни яйца, а аз от своя страна взех първата боя която ми попадна. И днес боядисах.Сколаксах хубави и приемливи и най- вече имам и розово яйце, заиграх се :). Детска радост "първи май". Не мога да покажа нищичко, щото моите излюпени и големи петли -челяд са понатрошили техниката
Ма няма нужда и без това ще се изядат до едно, ако ще да са саранбозеви :)
Между нощта и утрото
Нощта угаснала
заспива
да скрие свойте
тайни
самотни изповеди
в звездите и се крият
в тъмата, сълзи
безимени, незнайни
под одеяло
от неизречени слова
се скрива
главата
на възглавница с крила
чаршаф
с шарки не пристигнали
пижама, ще дойде ли
да, да
А утрото
пристъпя бавно
с усмивка
и детска суета
изкарва светло влакче
славно
с палави и весели
правила
слънчо дарява
маски
бели и добри
небето намига
премрежено
но с поглед
благ и мил
цял ден
ще се събират мисли
като на пъстър панаир
ще играят весело
ще тичат
до вечерта
тогава
всички ще се пръснат
неистово
щом луната се покаже
с оня тайнствен поглед
лукав, див, игрив,
и не казващ
кой, кого и как
би искал
и какво би отделил.
заспива
да скрие свойте
тайни
самотни изповеди
в звездите и се крият
в тъмата, сълзи
безимени, незнайни
под одеяло
от неизречени слова
се скрива
главата
на възглавница с крила
чаршаф
с шарки не пристигнали
пижама, ще дойде ли
да, да
А утрото
пристъпя бавно
с усмивка
и детска суета
изкарва светло влакче
славно
с палави и весели
правила
слънчо дарява
маски
бели и добри
небето намига
премрежено
но с поглед
благ и мил
цял ден
ще се събират мисли
като на пъстър панаир
ще играят весело
ще тичат
до вечерта
тогава
всички ще се пръснат
неистово
щом луната се покаже
с оня тайнствен поглед
лукав, див, игрив,
и не казващ
кой, кого и как
би искал
и какво би отделил.
22 април 2011, петък
Загубени минути
Запълвам безсмислените си часове, с каквото си поискам.
Не ми брой предметите, цветята и пръстите на ръката. С какво и колко, и без това тука има само два силуета. Обаче теб ти пречи, че е празен ъгъла. И някак не е привично, нещо да е намислено. Дори сиво, камо ли пък цветно.
Ти знаеш ли каква е тази дума?
Не знам какви са твоите допирни точки, но през моите очи са невидими.
Пречи ти, че безсмислените ми минути не се строяват пред теб и не козируват. Или не гледат зомбирано повелителният ти поглед за да спрат въртенето на своите глави. Дори не знам дали си забелязал, че нещо мърда. Може би самата сянка, която падаше до теб я няма. И сега лъчът те ослепява. Толкова дълго е било, че се размърда. И какво ще търсиш?
Загубените си минути, часове а може би години.
Запълвам безсмислените си часове с каквото си поискам.
Не ми брой предметите, цветята и пръстите на ръката. С какво и колко, и без това тука има само два силуета. Обаче теб ти пречи, че е празен ъгъла. И някак не е привично, нещо да е намислено. Дори сиво, камо ли пък цветно.
Ти знаеш ли каква е тази дума?
Не знам какви са твоите допирни точки, но през моите очи са невидими.
Пречи ти, че безсмислените ми минути не се строяват пред теб и не козируват. Или не гледат зомбирано повелителният ти поглед за да спрат въртенето на своите глави. Дори не знам дали си забелязал, че нещо мърда. Може би самата сянка, която падаше до теб я няма. И сега лъчът те ослепява. Толкова дълго е било, че се размърда. И какво ще търсиш?
Загубените си минути, часове а може би години.
Запълвам безсмислените си часове с каквото си поискам.
21 април 2011, четвъртък
Борячето :D
Ми не боядисах днес / хойках на припек като змия / . Обаче съботата чака. И се надявам да приличат на ей това Боряче тука :). Ама каквито, нали ще са с боя ;)
Хамак от звезди и цветя
Когато отрасна
погледа ясен
тръгна да търси
простор
между стените
не се гонят лъчите
пеперуди тук не летят
няма дървета
да клатят глави
небето да свети
в буйни игри
тука само в саксии
цветята цъфтят
лежат си в сянка
понякога мрат
там по поляните
са малки и диви
понякога с игли
но щом няма страх
в очите ще цъфват
ще бъдат красиви
после уморен
не в мухъл и мраз
ще легне блажено
в хамак от
звезди, цветя
той и аз.
погледа ясен
тръгна да търси
простор
между стените
не се гонят лъчите
пеперуди тук не летят
няма дървета
да клатят глави
небето да свети
в буйни игри
тука само в саксии
цветята цъфтят
лежат си в сянка
понякога мрат
там по поляните
са малки и диви
понякога с игли
но щом няма страх
в очите ще цъфват
ще бъдат красиви
после уморен
не в мухъл и мраз
ще легне блажено
в хамак от
звезди, цветя
той и аз.
20 април 2011, сряда
Домът е там
Домът е там
където
болката изтича
остава суха
не иска да расте
грижата
на две се тя разсича
лошото не влиза
чака го магия
от четри ръце
Домът е там
където
усмивките сами излизат
като грим
без кутийка с цена
няма цвят
всяка тяхна риза
а са една
без огледало и без правила
Домът е там
където
слънцето не гасне
в отсрещните очи
дори по вечерите е ясно
свети ярко и блести
Домът е там
в сламена колиба
с мечти от пръчки
листенца топлина
без стени
от сиви чувства
светещи стъкла
или пашкул с метална
красота
Домът е там
където се почуства
не пътник, слуга
или пък гост
дори не е стопанин
защото ще е сам
Домът е там
при зрънцето Любов.
където
болката изтича
остава суха
не иска да расте
грижата
на две се тя разсича
лошото не влиза
чака го магия
от четри ръце
Домът е там
където
усмивките сами излизат
като грим
без кутийка с цена
няма цвят
всяка тяхна риза
а са една
без огледало и без правила
Домът е там
където
слънцето не гасне
в отсрещните очи
дори по вечерите е ясно
свети ярко и блести
Домът е там
в сламена колиба
с мечти от пръчки
листенца топлина
без стени
от сиви чувства
светещи стъкла
или пашкул с метална
красота
Домът е там
където се почуства
не пътник, слуга
или пък гост
дори не е стопанин
защото ще е сам
Домът е там
при зрънцето Любов.
19 април 2011, вторник
Неизвестното на красотата
Отваряш
няколко врати
помисли
ще влязат на талази
нали
все същата наредба
си стои
през пролука
поглед ще надникне
дали остана
крак от маса
и трохата стигна ли
в боклука
гладът завързан
от няколкото часа
ни в бяло, ни в черно
а самотата
някак си сколаса
да събере прозорците
покрай стените
празните талази
зазидаха вратите
остана лъч
от ключалката
да чака
да седне на земята
течението да спре
тишината да избяга
самота да не се случи
а неизвестното на красотата.
няколко врати
помисли
ще влязат на талази
нали
все същата наредба
си стои
през пролука
поглед ще надникне
дали остана
крак от маса
и трохата стигна ли
в боклука
гладът завързан
от няколкото часа
ни в бяло, ни в черно
а самотата
някак си сколаса
да събере прозорците
покрай стените
празните талази
зазидаха вратите
остана лъч
от ключалката
да чака
да седне на земята
течението да спре
тишината да избяга
самота да не се случи
а неизвестното на красотата.
Страничка15 - Лъвско военно действие
Този път от вида на майка си, която се разхождаше в кухнята, като из царство и си пееше Ла Донна е мобиле.
Не беше идвала толкова отдавна, че беше позабравила властната и́ физиономия. Остави това със специалните и́ менюта, щеше да се изтрае. Обаче сигурно беше довела и кученцата си Пуфи, Муфи и Гуфи. А Лъв нямаше да изтрае дълго без да ги подгони, одере или натири в някой ъгъл.
И въобще да беше се обадила , че пристига, на нея не можеше да и́ се каже нищо. По скоро ще продумаш на камък, предмет или пръчка.
Та сега както си беше фурия и в краката и́ се въртяха трите рошави глезоти..и..
А, сега са две, а още не беше и́ казала добре дошла. Току що влезна и се заучди, две ли бяха или..
- О Петания, каква е тази кухня?
Тя въобще не я чуваше, защото в същия момент видя как второто куче висна надоло с главата и литна нагоре. Явно еуфорията да покаже готварските си умения, бяха затворили възприятието любимци.
Сега майката на Любчо стана на четри, защото разбра, че пак се е задействала комбината и ако майка и́ се усети въобще нямаше да се интересува, кой е бил. Ще се расърди за двеста години. Малко се поблазни, но все пак продължи да се озърта.
- Скъпа, виж само какви кюфтенца съм ти направила.
Тя само за секунда се обърна и третото куче изчена. Майка и́ продължаваше да готви и сякаш нямаше да спира. Дано направи и две торти защото, тя дтъгна да търси скъпоцените и́ любимци, иначе...
Не знаеше къде и колко се е бавила обаче чу музика в сайваната и веднага тръгна натам.
Когато влезна завари кучетата качени горе на дъската където стоят гълабите, седнали като гърнета. На това отгоре зяпаха в тон на една стара мелодия с кучешки напев. Не знеше как да ги свали. Тука бяха те и стария касетофон на батерии. Ами сега, ако тортата се е изпекла...
следва продължение
Не беше идвала толкова отдавна, че беше позабравила властната и́ физиономия. Остави това със специалните и́ менюта, щеше да се изтрае. Обаче сигурно беше довела и кученцата си Пуфи, Муфи и Гуфи. А Лъв нямаше да изтрае дълго без да ги подгони, одере или натири в някой ъгъл.
И въобще да беше се обадила , че пристига, на нея не можеше да и́ се каже нищо. По скоро ще продумаш на камък, предмет или пръчка.
Та сега както си беше фурия и в краката и́ се въртяха трите рошави глезоти..и..
А, сега са две, а още не беше и́ казала добре дошла. Току що влезна и се заучди, две ли бяха или..
- О Петания, каква е тази кухня?
Тя въобще не я чуваше, защото в същия момент видя как второто куче висна надоло с главата и литна нагоре. Явно еуфорията да покаже готварските си умения, бяха затворили възприятието любимци.
Сега майката на Любчо стана на четри, защото разбра, че пак се е задействала комбината и ако майка и́ се усети въобще нямаше да се интересува, кой е бил. Ще се расърди за двеста години. Малко се поблазни, но все пак продължи да се озърта.
- Скъпа, виж само какви кюфтенца съм ти направила.
Тя само за секунда се обърна и третото куче изчена. Майка и́ продължаваше да готви и сякаш нямаше да спира. Дано направи и две торти защото, тя дтъгна да търси скъпоцените и́ любимци, иначе...
Не знаеше къде и колко се е бавила обаче чу музика в сайваната и веднага тръгна натам.
Когато влезна завари кучетата качени горе на дъската където стоят гълабите, седнали като гърнета. На това отгоре зяпаха в тон на една стара мелодия с кучешки напев. Не знеше как да ги свали. Тука бяха те и стария касетофон на батерии. Ами сега, ако тортата се е изпекла...
следва продължение
18 април 2011, понеделник
Свят от сенки
Понякога си мисля, дали сърцата не се преобръщат. Стават нещо друго. Поне с тия около мен. В един момент настава такава тишина и започвам да се оглеждам да не би всички да са умрели. Просто виждам фигури в които ако не тупа нищо са призраци.
А предния ден са показвали признаци на човешко.
Дали не е мит, че сме добри. Или се правим на такива, само ако има кой да ни забележи и да се разнесе. А иначе да подминаваме...
Не зная кое по напред да кажа. Никой не е всемогъщ и все богат, но един непринуден жест към нуждаещ и един хляб към гладен, без това да се отбелязва. Не е кой знай какво усилие.
А на някои души́ е!
Вместо това си завиждаме и за прашинка успех. А ако някой сгреши, което се случва, го затрупваме с плюнка.
И сякаш в изминавашите години ставаме все по - лоши. Не ни трябва ледников период или някакъв измислен потоп. Накрая ще спрем да си помагаме, говорим и да се обичаме. А дори най -силните имат нужда от това. Дали няма станем свят от сенки?!
ПП. Не знам защо, но някак съм усещала истинските и някак все си оставах сама през годините. Не че съм се карала с някого, просто имахме повърхностни отношения.
Днес срешнах една истинска приятелка, която не съм виждала от години. Не съм имала други като нея. А и е част от единственото ми бивше, любимо, работно място. След своите лични борби сега е една доста успяла жена. Заминава в Тайланд на международен курс по масаж.
Този пост е за нея!
А предния ден са показвали признаци на човешко.
Дали не е мит, че сме добри. Или се правим на такива, само ако има кой да ни забележи и да се разнесе. А иначе да подминаваме...
Не зная кое по напред да кажа. Никой не е всемогъщ и все богат, но един непринуден жест към нуждаещ и един хляб към гладен, без това да се отбелязва. Не е кой знай какво усилие.
А на някои души́ е!
Вместо това си завиждаме и за прашинка успех. А ако някой сгреши, което се случва, го затрупваме с плюнка.
И сякаш в изминавашите години ставаме все по - лоши. Не ни трябва ледников период или някакъв измислен потоп. Накрая ще спрем да си помагаме, говорим и да се обичаме. А дори най -силните имат нужда от това. Дали няма станем свят от сенки?!
ПП. Не знам защо, но някак съм усещала истинските и някак все си оставах сама през годините. Не че съм се карала с някого, просто имахме повърхностни отношения.
Днес срешнах една истинска приятелка, която не съм виждала от години. Не съм имала други като нея. А и е част от единственото ми бивше, любимо, работно място. След своите лични борби сега е една доста успяла жена. Заминава в Тайланд на международен курс по масаж.
Този пост е за нея!
Аз сълзата
Би ли ме люшкал
в небето
ще се смеся с капките
кой ще познае
с кого съм
бягам от болката
зле съм
самотна и жалка
и грозна
глава да си скрия
тя е силна
нали е жена
не я заслужавам
само
в ръба на съня
мига на утрото
някоя скрита среда
на деня
леко с крайчеца
после
с дъждовните капки
пак ще се смеся.
в небето
ще се смеся с капките
кой ще познае
с кого съм
бягам от болката
зле съм
самотна и жалка
и грозна
глава да си скрия
тя е силна
нали е жена
не я заслужавам
само
в ръба на съня
мига на утрото
някоя скрита среда
на деня
леко с крайчеца
после
с дъждовните капки
пак ще се смеся.
17 април 2011, неделя
Чаршафено събуждане
Някой почука
влезе през онази
пролука
едно събуждане скочи
наля две чаши усмивки
тръгна босо
късче синьо
в очите му грейна
а в косата лъчите
една рошла наднича
и го хареса
с две различни очи
се заобичаха
малко отнесено
едното спеше
другото дремеше
не слагаха етикети
на времето
нямаше надписи
гукаха като деца
то я гъделичкаше
добро утро
детско отминало
днес ще станем ли
да се каляваме
оф, рече рошлата
много си настоятелно
как добре си играехме
на чаршафено събуждане
нали не съм минало
не, утре пак рано
а после напред в деня
нали се знаем, двамата
аз, твоето събуждане
ти, детско не минало.
влезе през онази
пролука
едно събуждане скочи
наля две чаши усмивки
тръгна босо
късче синьо
в очите му грейна
а в косата лъчите
една рошла наднича
и го хареса
с две различни очи
се заобичаха
малко отнесено
едното спеше
другото дремеше
не слагаха етикети
на времето
нямаше надписи
гукаха като деца
то я гъделичкаше
добро утро
детско отминало
днес ще станем ли
да се каляваме
оф, рече рошлата
много си настоятелно
как добре си играехме
на чаршафено събуждане
нали не съм минало
не, утре пак рано
а после напред в деня
нали се знаем, двамата
аз, твоето събуждане
ти, детско не минало.
16 април 2011, събота
Вътрешни разговори
Духът се скара с езика.
- Вечно дъвчеш, млещиш и доброто утро забравяш зад гърбът си. Пърдон, в стомаха си.
- Кой, аз ли? Ти сега се връщаш. Хойкаш да рушкаш из разни силуети. Ама защо не кажеш направо, добър вечер.
- Ти сега какво, времето и мястото ли ще ми сборуваш.
- А ти, моята туршия.
- Каква туршия бе? Ти само плюеш гадории. А това което бълваш няма стил и изказ.
- Аз поне се показвам да не ме настъпят. А кой крие своите дири? Като изчезне и се завърне не разпознава деня от нощта. И само ах, ех, ох и м м м м.
- Я млъкни с този двоен и тия дивотии. С едната половина боклуци завърташ, а с другата мен се опитваш да примамваш.
- Не е вярно. Сигурно съм бил подут в треска, нали само знам да мляскам.Може докато съм бил в делириум, разума нещо да е оплескал.
- Сега пък друг ти е виновен. Ако те клъцне някой какво.
- Аз ще дъвча, няма да говоря. А вие няма да си имате бърсалка. Защото аз само си мрънкам. Всъщност гласно за вашите нещица говоря. Естествено е като се ядосам да дрънкам глупости. Обаче съм си само инструмента, а вие командьори.
- Вечно дъвчеш, млещиш и доброто утро забравяш зад гърбът си. Пърдон, в стомаха си.
- Кой, аз ли? Ти сега се връщаш. Хойкаш да рушкаш из разни силуети. Ама защо не кажеш направо, добър вечер.
- Ти сега какво, времето и мястото ли ще ми сборуваш.
- А ти, моята туршия.
- Каква туршия бе? Ти само плюеш гадории. А това което бълваш няма стил и изказ.
- Аз поне се показвам да не ме настъпят. А кой крие своите дири? Като изчезне и се завърне не разпознава деня от нощта. И само ах, ех, ох и м м м м.
- Я млъкни с този двоен и тия дивотии. С едната половина боклуци завърташ, а с другата мен се опитваш да примамваш.
- Не е вярно. Сигурно съм бил подут в треска, нали само знам да мляскам.Може докато съм бил в делириум, разума нещо да е оплескал.
- Сега пък друг ти е виновен. Ако те клъцне някой какво.
- Аз ще дъвча, няма да говоря. А вие няма да си имате бърсалка. Защото аз само си мрънкам. Всъщност гласно за вашите нещица говоря. Естествено е като се ядосам да дрънкам глупости. Обаче съм си само инструмента, а вие командьори.
15 април 2011, петък
И словото
Не мога да знам кога сте искрени. Нито кога лъжа посипвате. Просто се срамувам от двойната ви употреба. Казвате едно, а всъщност друго сте искали.
Впрочем всичко вършите с двойствения си разум. Рисувате чрез мен цветя, а зад тях боклуци. А тях кичите дори и на главите си, пак с мен.
Колко струва да направите чрез мен фантазия, не приказка. А такава в която да примамвате, дори и близките си. Да им цитирате неща, които уж сте писали, с мен.
Да ме прекарвате в лъжа, а след това химикала да натискате и да се кълнете в измислената си истина.
Чрез мен имената си събирате да крадете, мамите дори убивате. Понякога се питам що съм сред вас и не съм ви оставило в тъмнина. Не е ли това истината?
Може би съм тук заради оная мъничка ръка, която пише "чисто"мамо. Или другата. Малко по-голяма, със своя нескопосан стих завършващ на, обичам те.
А размития лист с драсканиците и петно? И за него се обръщам да го довърша.
За оная зряла с цъфналите сливи, също. И другия, който пише за всичко, което другите задминават.
А и от фалшивите, няма как да избягам. Просто едните са искрени, а другите само ме използват.
Срамувам се от двойната ви употреба и мълча. Просто вие говорите чрез мен, но как!
Впрочем всичко вършите с двойствения си разум. Рисувате чрез мен цветя, а зад тях боклуци. А тях кичите дори и на главите си, пак с мен.
Колко струва да направите чрез мен фантазия, не приказка. А такава в която да примамвате, дори и близките си. Да им цитирате неща, които уж сте писали, с мен.
Да ме прекарвате в лъжа, а след това химикала да натискате и да се кълнете в измислената си истина.
Чрез мен имената си събирате да крадете, мамите дори убивате. Понякога се питам що съм сред вас и не съм ви оставило в тъмнина. Не е ли това истината?
Може би съм тук заради оная мъничка ръка, която пише "чисто"мамо. Или другата. Малко по-голяма, със своя нескопосан стих завършващ на, обичам те.
А размития лист с драсканиците и петно? И за него се обръщам да го довърша.
За оная зряла с цъфналите сливи, също. И другия, който пише за всичко, което другите задминават.
А и от фалшивите, няма как да избягам. Просто едните са искрени, а другите само ме използват.
Срамувам се от двойната ви употреба и мълча. Просто вие говорите чрез мен, но как!
14 април 2011, четвъртък
Страничка14 - Из скривалищата и назад
Майката на Любчо наистина скочи. Не и ́ идваше въобще да готви. Или по скоро забрави затова, при пламналата си мисъл да ги накаже. Те си мислеха, че не знае всичките им скривалища и тайни места. Само, че като ги устройваха забиваше тревога като от гаубицата на градушка. На оная черната от шейсет и шеста.
Първо ще провери землянката, която прокопаха под кочината на дяда ти Танаса. При това бедствие, животното от сто и петдесет кила едвам не пропадна. Малко остана да се разколедяват през септември.
След това ще види у Мита, отсреща. Там като зрееше черешата, я издебнаха. Замина жената при роднини за три дена. Отсякоха най големия клон, че им пречи да си строят чардак.
А може и на тавана у Вълю. Не на къщата де. На пилчарника. Там се събираха да играят Покер, а оня косматия ги вардеше. А той горкия, Вълю де нали недочува, се заучдваше защо не му снасят кокошките.
Може да провери и в общината. Как не я запалиха с другите апаши, още не знае. Събираха се в мазето да правят извънземни пушки. То и общинарите не се свъртат там еле.
Точно до обяд обиколи всички тези убежища и я хвана страх. Нямаше ги. Нито Любчо, нито косъм от другия. Те си хойкаха заедно. Обърна се кръгом със своите кръгли килограми като птичка и забърза обратно. Колкото и да бяха лоши щяха да са оставили някакъв нишан за каквото и да е. И не и се щеше да са избягали от къщи. Не усети кога стигна до кухнята, сборния пункт за всякакви работи. За пореден път днес се стъписа. Този път от...
следва продължение
Първо ще провери землянката, която прокопаха под кочината на дяда ти Танаса. При това бедствие, животното от сто и петдесет кила едвам не пропадна. Малко остана да се разколедяват през септември.
След това ще види у Мита, отсреща. Там като зрееше черешата, я издебнаха. Замина жената при роднини за три дена. Отсякоха най големия клон, че им пречи да си строят чардак.
А може и на тавана у Вълю. Не на къщата де. На пилчарника. Там се събираха да играят Покер, а оня косматия ги вардеше. А той горкия, Вълю де нали недочува, се заучдваше защо не му снасят кокошките.
Може да провери и в общината. Как не я запалиха с другите апаши, още не знае. Събираха се в мазето да правят извънземни пушки. То и общинарите не се свъртат там еле.
Точно до обяд обиколи всички тези убежища и я хвана страх. Нямаше ги. Нито Любчо, нито косъм от другия. Те си хойкаха заедно. Обърна се кръгом със своите кръгли килограми като птичка и забърза обратно. Колкото и да бяха лоши щяха да са оставили някакъв нишан за каквото и да е. И не и се щеше да са избягали от къщи. Не усети кога стигна до кухнята, сборния пункт за всякакви работи. За пореден път днес се стъписа. Този път от...
следва продължение
13 април 2011, сряда
Дневникът на Ева
Неделя
Бог ми рече, че днес съм най- специалното цвете и имам нужда от слънце, чист въздух и специални благовoнения. Май е доста изчанчено. И без това шест дена мириша куркума, магданоз и балканска чубрица. А и дупката на климатика от камъка ми духа чист въздух.
Понеделник
Дангалака , който се появи и на който му виси морков ама не е, ми спира слънцето. Все застава там където свети и ме зяпа. Гледах си едно хубаво, червено цвете, сега ми се блещи едно космясало и озъбено лице. Хили се и не зная защо. Бях свикнала да си пия сварен сок от изсъхнали черни зърна, а той даже не дава да ги счукам. Вдигала съм шум и съм плашела гаргите, които броял. Боже да беше го заровил в копривата.
Вторник
Трийсет луни прави една колиба и ме остави на дъжда да мръзна като крастава жаба. Реших да замина на друго място да си търся топло, сухо и спокойно, но нещо ме спря. Беше неговият поглед, като на жаден елен. А и колибата беше готова. Малко приличаше на битак и не даваше да донаместя, ама като го изгледах. Дангалака реши да не му викам у у у, а Адам.
Сряда
Стреснах се от вика на мечка. Не беше. Тоя Адам се гърчеше а навън луната още се беше облещила. Накара ме да му опипвам цялото тяло, полазил го скорпион. Ама като изгря слънцето рече, че избягал. Не можах да се наспя.
Четвъртък
Живота ми се превърна в пъкъл. Къде е Бог сега да види тоя мързеливец, който все го юркам да намери нещо за ядене, че станахме вегетарианци с моите треволяци. Съвсем ми се оголиха задните части и две трети от зърната на ребрата отпред. Няма едно листо от палма, да не говорим за кожа от леопард и мода, айде де.
Поне ми гълта манджите и мълчи.
Петък
Избягах и се скрих на едно дърво. Не в една пещера. Но той ме откри и пак ме гледаше като оня елен и се върнах. Не мога без брадата, погледа и смехът му.
Събота
Стана обяд и не дойде и тръгнах да го търся. Заварих го качен на една ябълка а до него една змия. Змията му подава и той си гризка. Видя ме и каза да се кача, аз отказах. Със змията си изтърваха ябълките върху мен и аз паднах по гръб. Адам не запази равновесие и цопна върху мен с парче ябълка върху устните ми.
Змията се изхили и каза, че това бил първородният грях.
Е не казвам сега къде, как и колко......
Неделя
Най-сетне разбрах защо съм специално цвете. И днес съм на чист въздух, в една тайна пещера. Хи, хи, хи.
ПП. Отвръщане на удара, по едномения разказ на Lammoth
Бог ми рече, че днес съм най- специалното цвете и имам нужда от слънце, чист въздух и специални благовoнения. Май е доста изчанчено. И без това шест дена мириша куркума, магданоз и балканска чубрица. А и дупката на климатика от камъка ми духа чист въздух.
Понеделник
Дангалака , който се появи и на който му виси морков ама не е, ми спира слънцето. Все застава там където свети и ме зяпа. Гледах си едно хубаво, червено цвете, сега ми се блещи едно космясало и озъбено лице. Хили се и не зная защо. Бях свикнала да си пия сварен сок от изсъхнали черни зърна, а той даже не дава да ги счукам. Вдигала съм шум и съм плашела гаргите, които броял. Боже да беше го заровил в копривата.
Вторник
Трийсет луни прави една колиба и ме остави на дъжда да мръзна като крастава жаба. Реших да замина на друго място да си търся топло, сухо и спокойно, но нещо ме спря. Беше неговият поглед, като на жаден елен. А и колибата беше готова. Малко приличаше на битак и не даваше да донаместя, ама като го изгледах. Дангалака реши да не му викам у у у, а Адам.
Сряда
Стреснах се от вика на мечка. Не беше. Тоя Адам се гърчеше а навън луната още се беше облещила. Накара ме да му опипвам цялото тяло, полазил го скорпион. Ама като изгря слънцето рече, че избягал. Не можах да се наспя.
Четвъртък
Живота ми се превърна в пъкъл. Къде е Бог сега да види тоя мързеливец, който все го юркам да намери нещо за ядене, че станахме вегетарианци с моите треволяци. Съвсем ми се оголиха задните части и две трети от зърната на ребрата отпред. Няма едно листо от палма, да не говорим за кожа от леопард и мода, айде де.
Поне ми гълта манджите и мълчи.
Петък
Избягах и се скрих на едно дърво. Не в една пещера. Но той ме откри и пак ме гледаше като оня елен и се върнах. Не мога без брадата, погледа и смехът му.
Събота
Стана обяд и не дойде и тръгнах да го търся. Заварих го качен на една ябълка а до него една змия. Змията му подава и той си гризка. Видя ме и каза да се кача, аз отказах. Със змията си изтърваха ябълките върху мен и аз паднах по гръб. Адам не запази равновесие и цопна върху мен с парче ябълка върху устните ми.
Змията се изхили и каза, че това бил първородният грях.
Е не казвам сега къде, как и колко......
Неделя
Най-сетне разбрах защо съм специално цвете. И днес съм на чист въздух, в една тайна пещера. Хи, хи, хи.
ПП. Отвръщане на удара, по едномения разказ на Lammoth
Донякъде
Написвам намислени чувства
каза тетрадката
кой, ти ли
аз химикалът го правя
ти си подложката
измислица или реалът
на какво ще извайваш
ако гръб ти обърна
ти какво
изпъна се химикала
заменител ли търсиш
фолмастер дебел
да те натиска
думички ще искаш
той в размивано
ще те стиска
или молив
само гума излиза
много дива
и се чувстваш
празно щастлива
само си мрънкам
а ти се дуеш
вчера каза
ще правим изкуство
а днес ме обиждаш
сякаш сме в пусто
ето моята мастилена ръка
измънка химикала
и да чакаме
утринната синева
заедно ще пращаме
луната да пази
сънища снощни
и с нас
денят ще започва
така е
рече тетрадката
ще започвам
изписана страница с теб
думите
няма да имат граница
донякъде.
каза тетрадката
кой, ти ли
аз химикалът го правя
ти си подложката
измислица или реалът
на какво ще извайваш
ако гръб ти обърна
ти какво
изпъна се химикала
заменител ли търсиш
фолмастер дебел
да те натиска
думички ще искаш
той в размивано
ще те стиска
или молив
само гума излиза
много дива
и се чувстваш
празно щастлива
само си мрънкам
а ти се дуеш
вчера каза
ще правим изкуство
а днес ме обиждаш
сякаш сме в пусто
ето моята мастилена ръка
измънка химикала
и да чакаме
утринната синева
заедно ще пращаме
луната да пази
сънища снощни
и с нас
денят ще започва
така е
рече тетрадката
ще започвам
изписана страница с теб
думите
няма да имат граница
донякъде.
12 април 2011, вторник
То бива куцуз ама
Днес ми се сбъгясва нещо. Мисля, че не съм блокирала и не съм пипала. Преди време я вапсах с едни изображения, но Модзилата ми беше на английски.
И на трите блога я няма притурка за последователи. Ма не че я няма, не се визиолизира нещо. То и тая за последни постове в Объркваща идва и си отива като миндова кучка.
На това отгоре по блоговете, Объркваща не е излязла с новия си пост.
За новия не казвам и там двечки ги няма.
Вчера оня Ф, днес Blogger.
Ама гледам на някои са си там, голям куцуз съм. Може да има и други жертви, а и не знам какво е точно.
Аз за всеки случай и история чистих , няма файда. Сега ще чакам да се нагъбясват к'во друго. Ама тия мрежи сякаш ме мразят ааа. Карай да пуши.
ВСИЧКИ ПРИТУРКИ СА НАЛИЦЕ от преди малко.
И на трите блога я няма притурка за последователи. Ма не че я няма, не се визиолизира нещо. То и тая за последни постове в Объркваща идва и си отива като миндова кучка.
На това отгоре по блоговете, Объркваща не е излязла с новия си пост.
За новия не казвам и там двечки ги няма.
Вчера оня Ф, днес Blogger.
Ама гледам на някои са си там, голям куцуз съм. Може да има и други жертви, а и не знам какво е точно.
Аз за всеки случай и история чистих , няма файда. Сега ще чакам да се нагъбясват к'во друго. Ама тия мрежи сякаш ме мразят ааа. Карай да пуши.
ВСИЧКИ ПРИТУРКИ СА НАЛИЦЕ от преди малко.
Въглен невидян
Когато някога умра
не искам
да ми палиш свещи
сълзи да лееш
егоистично
забравените мигове
да търсиш
да се заравяш
в нищото
сега е съществуващо
мъждукане
изкривено от суета
разбъркана
в множеството фигури
на силует
на няма красота
цъфти ли
късаш и листата
мириса разпръскваш
с ръка
като зараза
остава гола
с дръжката пречупена
наведена
за капчица роса
Когато някога умра
не искам свещи
забравил си ония двете
на живо
да не пламтят
тогава и клада
не ще да стопли
студовете
днес въглен невидян
чакам своя огън
да засветя.
не искам
да ми палиш свещи
сълзи да лееш
егоистично
забравените мигове
да търсиш
да се заравяш
в нищото
сега е съществуващо
мъждукане
изкривено от суета
разбъркана
в множеството фигури
на силует
на няма красота
цъфти ли
късаш и листата
мириса разпръскваш
с ръка
като зараза
остава гола
с дръжката пречупена
наведена
за капчица роса
Когато някога умра
не искам свещи
забравил си ония двете
на живо
да не пламтят
тогава и клада
не ще да стопли
студовете
днес въглен невидян
чакам своя огън
да засветя.
11 април 2011, понеделник
Фейса е хаху
От вчера Фейса се прави на хаху. Не , че съм му любител на сто, ама. Аз обичам да си казвам. То не е от вчера де.
От известно време като се логвам иска да ми укрепва системата за сигурност. Това мейла не му стига, слабо било. Иска и телефонен номер. И нещо друго имаше. Бе три неща общо. И всяка сутрин му затварям прозореца. То телефона го иска да ми търси и приятели, че и скайпа и паролата с която влизам, ма нямало да я издаде. Не, че имам тайни неща или нещо ще загубя. Мразя да ме командват. А една мрежа хептен, нищо, че била световна.
Та вчера.
1. Казва, че новичкия ми блог/ няма да рекламирам, вече го правих/ е маркиран като нежелано съдържание и каквото е там, но само като сложа бутон за споделяне. Иначе няма проблем. Аз просто се занимавам с него, ей така.
2. По едно време, всичко в профила ми зачезна. Добре де бъг. Няма да рева и да ме банне като особено опасен престъпник, к'во
Днеска обходих и затворих прозореца и реших след време пак да намина и излезе това.
Your account is currently unavailable due to a site issue. We expect this to be resolved shortly. Please try again in a few minutes.
А аз не знам бъкел английски, признавам. И за по бързо отидох при Google - преводач. Той преведе малко с левия ми крак нещо, което не разбрах
Профил временно не работи
Вашият профил в момента не се дължи на сайта въпрос. Ние очакваме това да бъде решен скоро. Моля опитайте отново след няколко минути.
Аз не ползвам преводач и потърсих друг. Не знам колко е верен, ползвах в Гювеч. Излезе това.
Сметката ви е в момента не налична поради проблем за място. Ние очакваме това да бъде решено скоро. Моля опитайте отново в рамките на няколко минути.
Дали всичко живо е във Фейса?
То и Skype не е в ред нещо и Тута рита от време на време. Та може и да са се накачулили хората из пространсвото, знам ли.
А аз понякога "рева" от българските мрежи.
В момента е тука.
От известно време като се логвам иска да ми укрепва системата за сигурност. Това мейла не му стига, слабо било. Иска и телефонен номер. И нещо друго имаше. Бе три неща общо. И всяка сутрин му затварям прозореца. То телефона го иска да ми търси и приятели, че и скайпа и паролата с която влизам, ма нямало да я издаде. Не, че имам тайни неща или нещо ще загубя. Мразя да ме командват. А една мрежа хептен, нищо, че била световна.
Та вчера.
1. Казва, че новичкия ми блог/ няма да рекламирам, вече го правих/ е маркиран като нежелано съдържание и каквото е там, но само като сложа бутон за споделяне. Иначе няма проблем. Аз просто се занимавам с него, ей така.
2. По едно време, всичко в профила ми зачезна. Добре де бъг. Няма да рева и да ме банне като особено опасен престъпник, к'во
Днеска обходих и затворих прозореца и реших след време пак да намина и излезе това.
Your account is currently unavailable due to a site issue. We expect this to be resolved shortly. Please try again in a few minutes.
А аз не знам бъкел английски, признавам. И за по бързо отидох при Google - преводач. Той преведе малко с левия ми крак нещо, което не разбрах
Профил временно не работи
Вашият профил в момента не се дължи на сайта въпрос. Ние очакваме това да бъде решен скоро. Моля опитайте отново след няколко минути.
Аз не ползвам преводач и потърсих друг. Не знам колко е верен, ползвах в Гювеч. Излезе това.
Сметката ви е в момента не налична поради проблем за място. Ние очакваме това да бъде решено скоро. Моля опитайте отново в рамките на няколко минути.
Дали всичко живо е във Фейса?
То и Skype не е в ред нещо и Тута рита от време на време. Та може и да са се накачулили хората из пространсвото, знам ли.
А аз понякога "рева" от българските мрежи.
В момента е тука.
Торба
И да те хвърля, пак ще се върнеш като паразит. Ако го направя това значи , че ти обръщам внимание и си важно нещо. Достаъчно че си цапам пръстите ей тука с теб. Но ти си явно нещо. А от време на време те поизтупвам, не те галя разбра ли!
Аз да не съм празен идиот само с един спомен. Бих искала, защото ще си запазя един истински. А ти знаеш ли какво си? Моята фалшива торба. Няма как да те изхвърля, миналото не изчезва.
Знам какво има в теб.
Една ей такава голяма простачка. Ама тука я няма бе, грешиш нещо. Оная там е друга. С пет грама разум , но силна, млада и здрава. И си мисли, че хваща вятъра. Аха, докато започне да куцука и тогава търси позиции. Само къде е забравила да ги постави, а с тези побелели коси не я познават.
Тихо, че ще взема пръчката.
Айде сега ще се разгевезяваме, да се изслушваме. Какво толкова ще чуя за една, която вярва. Или искаща да вярва, слугиня.
Ами какво друго ще да е? Или в какво, по точно. Не някакви сладникави погледи бягащи на завоя. И такова, изранени и дългогодишни чакащи препятствия за крачките. Само, че ти и ехо не разнасяш, пълна самота. Причули ти са се сигурно ония, които трябва свършат, покажат или разголят нещо. Или пък другите, които знаят само да използват.
Е няма да те удрям де. Просто утре ще си пак в ъгъла. И не ти се сърдя. За какво? Нали ти казах, че не съм аз там.
Ти кога ме видя да плача, искам или прося.
Как какво?
Да ми изпиват болката. Да ми изтеглят погледа. Да ми знаят мярката на крачките. Или дъха който дишам, дали ми стига. А ударите на сърцето, просто да си ги знаят, без да са ги сънували.
Ха, ха, ха. Измислях си фантазии и ако са в теб, значи това не съм аз.
И не си мърмори под носа, оф под конопеното си дъно, ясно! Иначе, другия път ще те забравя и ще се превърна в самотник. Такава имало в дъното ти. Глупости дърдориш. Щом има душа, значи не е. Тя може всичко. Важното е да не е я загуби и да е винаги АЗ. Въпреки лигата, калта и каманите.
Ма на теб пък какво ти мирише? На това по горе, нали?
Шът де, аз на какво воня. На една изправена, горда и устата естествено. И какво общо имам, че искаш да те поддържам. Кръвта казваш?! Ти стана и доктор.
Ти си само една торба с разпилени години на мечти и минало. Че и с фалш нишка за бъдеше.
Я стига си ме припознавала. Марш в ъгъла. Ще те гледам и ще ти се надсмивам. И ще се уча, естесвено.
Ако се опитвам да те изхвърлям това значи, че си много важна.
Но не си!
Аз да не съм празен идиот само с един спомен. Бих искала, защото ще си запазя един истински. А ти знаеш ли какво си? Моята фалшива торба. Няма как да те изхвърля, миналото не изчезва.
Знам какво има в теб.
Една ей такава голяма простачка. Ама тука я няма бе, грешиш нещо. Оная там е друга. С пет грама разум , но силна, млада и здрава. И си мисли, че хваща вятъра. Аха, докато започне да куцука и тогава търси позиции. Само къде е забравила да ги постави, а с тези побелели коси не я познават.
Тихо, че ще взема пръчката.
Айде сега ще се разгевезяваме, да се изслушваме. Какво толкова ще чуя за една, която вярва. Или искаща да вярва, слугиня.
Ами какво друго ще да е? Или в какво, по точно. Не някакви сладникави погледи бягащи на завоя. И такова, изранени и дългогодишни чакащи препятствия за крачките. Само, че ти и ехо не разнасяш, пълна самота. Причули ти са се сигурно ония, които трябва свършат, покажат или разголят нещо. Или пък другите, които знаят само да използват.
Е няма да те удрям де. Просто утре ще си пак в ъгъла. И не ти се сърдя. За какво? Нали ти казах, че не съм аз там.
Ти кога ме видя да плача, искам или прося.
Как какво?
Да ми изпиват болката. Да ми изтеглят погледа. Да ми знаят мярката на крачките. Или дъха който дишам, дали ми стига. А ударите на сърцето, просто да си ги знаят, без да са ги сънували.
Ха, ха, ха. Измислях си фантазии и ако са в теб, значи това не съм аз.
И не си мърмори под носа, оф под конопеното си дъно, ясно! Иначе, другия път ще те забравя и ще се превърна в самотник. Такава имало в дъното ти. Глупости дърдориш. Щом има душа, значи не е. Тя може всичко. Важното е да не е я загуби и да е винаги АЗ. Въпреки лигата, калта и каманите.
Ма на теб пък какво ти мирише? На това по горе, нали?
Шът де, аз на какво воня. На една изправена, горда и устата естествено. И какво общо имам, че искаш да те поддържам. Кръвта казваш?! Ти стана и доктор.
Ти си само една торба с разпилени години на мечти и минало. Че и с фалш нишка за бъдеше.
Я стига си ме припознавала. Марш в ъгъла. Ще те гледам и ще ти се надсмивам. И ще се уча, естесвено.
Ако се опитвам да те изхвърлям това значи, че си много важна.
Но не си!
10 април 2011, неделя
Игрословица
Преместете буквите и думите
по такъв ред
че да получите
Заглавието на българска народна песен
изпълнявана от Комня Стоянова.
нииобр чирнут шрааек
ПП посвещава се на майка ми
която със спомена на своето тананикане
ми даде идеята
по такъв ред
че да получите
Заглавието на българска народна песен
изпълнявана от Комня Стоянова.
нииобр чирнут шрааек
ПП посвещава се на майка ми
която със спомена на своето тананикане
ми даде идеята
Забързано
Към забързани крачки
се спускат
да напомнят за себе си
през вчерашен спомен
преминали
счупено копче оглежда
с две сгърчени дири
от снощи
помага да преминат
към днешния постен
изострен и остарял
лъч
за тях нов
изгрял от вчера
към забързани крачки
се спускат
да настъпят последният мах
и секундите спират
шият техните дупки
с поглед
минутката изгрев
на дреха прилича
да спрат тези крачки
върху себе си
те я навличат
се спускат
да напомнят за себе си
през вчерашен спомен
преминали
счупено копче оглежда
с две сгърчени дири
от снощи
помага да преминат
към днешния постен
изострен и остарял
лъч
за тях нов
изгрял от вчера
към забързани крачки
се спускат
да настъпят последният мах
и секундите спират
шият техните дупки
с поглед
минутката изгрев
на дреха прилича
да спрат тези крачки
върху себе си
те я навличат
09 април 2011, събота
Нещо не ми беше до чистене
Това беше преди много години, някъде около петнайсет в стария блок. Та там зад него растеше метър трева и понякога се криеха коли от полицията първите години преди да се оживи квартала. Решихме, че отзад е удачно да бучнем някой корен домати, пипер и магданоз, ей така за пастарма. Ние бяхме първи. От горе падаха, косми, кокали и манджа, блажна боя и какво ли не та магданоза седеше за украса. Веднъж един фас едва не падна на главата ми.
Тук на новия адрес, слизах миналата година. Няма да отварям досие що не мога да копая и как, ма сяках жив плет и събирах изгнили книги и превръзки, ма не моите де. След два дена не личеше кой какво е чистил и хубаво, че живия плет избуя та скри комшийския боклук в главите който никога не свършва.
Имах снимка съжелявам, че я изтрих. Отзад блока прилича на сметище, а от моята тераса няма и хвърлен фас.
Тук на новия адрес, слизах миналата година. Няма да отварям досие що не мога да копая и как, ма сяках жив плет и събирах изгнили книги и превръзки, ма не моите де. След два дена не личеше кой какво е чистил и хубаво, че живия плет избуя та скри комшийския боклук в главите който никога не свършва.
Имах снимка съжелявам, че я изтрих. Отзад блока прилича на сметище, а от моята тераса няма и хвърлен фас.
Страничка13 - Скрита работа
Ахна, Любчо засаждаше лехи с домати и пипер, а Лъв подир него заравяше. Така бяха подредили вадите, че приличаха на зеленчуков Версай.
Когато привършиха с видимият разсад, за който тя не се замисли от къде е заслепена някак, Любчо изтърмъчи един ъгъл и изсипа някакви семена а котака заглади с опашка. Нали нямаше очила, не видя какво е. Тя се просълзи от умиление подпряна на перваза и се размечта за главомолната промяна на двамата диваци, сега примерни момчета.
Изведнъж се раздрънча на вратата като на пожар.
- Слушай комшийке, твоите любими непрокопсаници са ми унищожили половината оранжерия. Даже кучето Боби не можа да ги спре. Беше вързан в една коприва, горкия. А знаеш, че е голямо страшно куче. Муцуната му беше издрана. От оня оранжевия ще да е и само да ми падне.
Ама вчера си мязаше на зелено поле в различен тон. В момента е залегнала на петна сякаш през нея са минали стадо мамути. На това отгоре е проскубана на откъслеци за трупане на сено за зайци великани.
Това е разсада, който гледам сума месеци и трябваше да продавам. Трябваше. И паднах още като влизам. Цялата е прокопана в дупки и тунели. Ма аз по лесно се отървах от къртиците. То сега сякаш са търсили пиратското съкровише на четирдесетте разбойника, и сякаш толкова са дълбали.
На това отгоре са накъсали половината ми пликове с вносни семена за цветя. Знаеш ли колко струват и кое къде ще излезе и с кое ще се омеша.
Сега ще никнат всякакви гяволии а аз ще гледам после къде сънуват и зимуват гладните.
Ако ги хвана , ни уши ни опашка ще остане.
Любчовата майка рязко се обърна настръхнала като таралеж. Изведнъж, като по чудо беше и минало всичко от падането. Сега всичките и нервни възли се бяха качили и искаха да се отвръзват. Като хала литна към прозореца, защото въобще не и се заобикаляше и ахааааа да скочи...
следва продължение
Когато привършиха с видимият разсад, за който тя не се замисли от къде е заслепена някак, Любчо изтърмъчи един ъгъл и изсипа някакви семена а котака заглади с опашка. Нали нямаше очила, не видя какво е. Тя се просълзи от умиление подпряна на перваза и се размечта за главомолната промяна на двамата диваци, сега примерни момчета.
Изведнъж се раздрънча на вратата като на пожар.
- Слушай комшийке, твоите любими непрокопсаници са ми унищожили половината оранжерия. Даже кучето Боби не можа да ги спре. Беше вързан в една коприва, горкия. А знаеш, че е голямо страшно куче. Муцуната му беше издрана. От оня оранжевия ще да е и само да ми падне.
Ама вчера си мязаше на зелено поле в различен тон. В момента е залегнала на петна сякаш през нея са минали стадо мамути. На това отгоре е проскубана на откъслеци за трупане на сено за зайци великани.
Това е разсада, който гледам сума месеци и трябваше да продавам. Трябваше. И паднах още като влизам. Цялата е прокопана в дупки и тунели. Ма аз по лесно се отървах от къртиците. То сега сякаш са търсили пиратското съкровише на четирдесетте разбойника, и сякаш толкова са дълбали.
На това отгоре са накъсали половината ми пликове с вносни семена за цветя. Знаеш ли колко струват и кое къде ще излезе и с кое ще се омеша.
Сега ще никнат всякакви гяволии а аз ще гледам после къде сънуват и зимуват гладните.
Ако ги хвана , ни уши ни опашка ще остане.
Любчовата майка рязко се обърна настръхнала като таралеж. Изведнъж, като по чудо беше и минало всичко от падането. Сега всичките и нервни възли се бяха качили и искаха да се отвръзват. Като хала литна към прозореца, защото въобще не и се заобикаляше и ахааааа да скочи...
следва продължение
08 април 2011, петък
Игрословица
Преместете буквите и думите
по такъв ред
че да получите
Заглавието на съчинение
на
Елин Пелин
което е част от трите му сборника
мъоск ъсс аатнже аилтязн
по такъв ред
че да получите
Заглавието на съчинение
на
Елин Пелин
което е част от трите му сборника
мъоск ъсс аатнже аилтязн
Отражение
Какво има
отсреща
вещица стара
с лукави очи
приятелка вярна
която държи
всичко потайно
любовница жарка
своето сатенено бельо
някъде скрила
майчица мила
своите пиленца
днес порастила
слугиня мръсна
парцала крие
усмихва се свъсено
жена ли има
отсреща
със звезди в очите
не казва това огледало
какво капе
къде се крият сълзите
Какво има отсреща
отражение на...
отсреща
вещица стара
с лукави очи
приятелка вярна
която държи
всичко потайно
любовница жарка
своето сатенено бельо
някъде скрила
майчица мила
своите пиленца
днес порастила
слугиня мръсна
парцала крие
усмихва се свъсено
жена ли има
отсреща
със звезди в очите
не казва това огледало
какво капе
къде се крият сълзите
Какво има отсреща
отражение на...
07 април 2011, четвъртък
Тръни
Ще обуя днешните чорапи
дори да знам
че могат да бодат
тръни
могат да провлачват
по мене бавно
да се изскачат
под дрехата
може би са пъпки
от игли на риза
стягат двете ми ръце
напред ли те посягат
строго се забиват
прибират ги кръстосани
отпред
когато първата ми стъпка
тръгне с вятъра на мисълта
те влизат в нея
хубаво се тръскат
бодат за свои правила
Ще обуя днешните чорапи
не мога боса
да вървя
ще ги обръщам
по ръбчета ако има начин
с тия трънчета да се разделя
ако остане нещо
да се разгаря
да боде и да кърви
може би
нова пъпка се отваря
днеска пак ще търси път
да цъфне
затова боли.
дори да знам
че могат да бодат
тръни
могат да провлачват
по мене бавно
да се изскачат
под дрехата
може би са пъпки
от игли на риза
стягат двете ми ръце
напред ли те посягат
строго се забиват
прибират ги кръстосани
отпред
когато първата ми стъпка
тръгне с вятъра на мисълта
те влизат в нея
хубаво се тръскат
бодат за свои правила
Ще обуя днешните чорапи
не мога боса
да вървя
ще ги обръщам
по ръбчета ако има начин
с тия трънчета да се разделя
ако остане нещо
да се разгаря
да боде и да кърви
може би
нова пъпка се отваря
днеска пак ще търси път
да цъфне
затова боли.
06 април 2011, сряда
И днес малко реклама - Gossip
Gossip - Това е поредната ми лудост. Или по - точно, това поредният ми блог. Няма претенции за изящество, култура, ценз, правопис и другото там.
Обаче там е свободата на словото и малко лудост. Когато искам да говоря безсмислици и не чак, да дрънкам и не че съм спряла, да кажа нещо без забележка и не че няма да има. Абе така ми кефна. Ако искате и желаете елате и там в Gossip. Коментарът ще бъде почти неограничен, ако желаете. Не че задължавам с нещо. Просто ви каня.
Блогът Gossip не претендира за някакви класации. :)))
Обаче там е свободата на словото и малко лудост. Когато искам да говоря безсмислици и не чак, да дрънкам и не че съм спряла, да кажа нещо без забележка и не че няма да има. Абе така ми кефна. Ако искате и желаете елате и там в Gossip. Коментарът ще бъде почти неограничен, ако желаете. Не че задължавам с нещо. Просто ви каня.
Блогът Gossip не претендира за някакви класации. :)))
Игрословица
Преместете буквите и думите
по такъв ред
че да получите
пълното название на вид машина
която произвежда плат
еъанчкт атнс оосалкввезб
по такъв ред
че да получите
пълното название на вид машина
която произвежда плат
еъанчкт атнс оосалкввезб
Мръсници
- Какви са тези мръсници накацали по цялото околовръстно. Хубаво, че оставих децата при мама.
Задушка Немирникова си пое дълбоко въздух, погледна презрително през стъклото и продължи да джавка. Нямаше време да си ошлайфа гласните струни, от яд.
- Как щях да премина от тука с децата? Ама и те питат нарочно, и се хилят. Не минава номера, какички чакат автобус и мятат за такси. Нали ходят да се изучават и знаят цялата градска мрежа.
Не ства и работнички за реклама. Първо, знаят всички реклами. И второ, какво ще изреждам за рекламиране като всичко е дибидюз на площада.
Може и да са украшения там. Но някои са толкова грозни, че те ще ми заразказват приказки за страшилища, знаят ги. Или ще описват плашилото на баба си от бустана.
Ако децата бяха по малки, щях да кажа кукли. Те и без това мятат само на единици коли. Обаче така ще ревнат, че.
Става и да са изпаднали от някой товар на тир. Но тия дяволчета ще ме парират. Пак на българите ли се падна най- грозното.
Освен пътни знаци. Ама с тези катастрофи напоследък
- Кажи нещо и ти де, какво ми мълчиш като тъпунгер на който сякаш му е приятно наоколо.
Мандредин Наредников си държеше волана и въобще не обърна внимание на съдържанието на жена си. Обаче сега след като го замеси , погледна зачервената пуешка физономия на огледалото и без да се обръща със спокоен равен тон заприказва.
- Да не мислиш, че като ми се периш тука нищо не знам. Само, че не ми дреме. На някои мръсници поне им личи и не го крият. Не, че ги познавам лично. А с тоя червен маникюр с който замахваш и оправяш света, правиш и други неща. Какво стана, защо млъкна?
А децата ли, абе имаше нещо та...
А там при майка ти една халтура, ум да ти зайде. От къде мислиш се научи да псува малкия. А голямата, защо се държи като селска клюкарка?
При тези мръсници от които имаш алергия, понякога отиват едни ей такива стреснати мъже от едни по - големи мръсници.
Какво стана, езика ли си глътна. Не съм спирал тука, ако питаш. И сега спокойно мога да шофирам без да катастрофирам от твоите бурни напъни и обвинения в пътните знаци.
Айде, че семейното блюдо ни чака.
Задушка Немирникова си пое дълбоко въздух, погледна презрително през стъклото и продължи да джавка. Нямаше време да си ошлайфа гласните струни, от яд.
- Как щях да премина от тука с децата? Ама и те питат нарочно, и се хилят. Не минава номера, какички чакат автобус и мятат за такси. Нали ходят да се изучават и знаят цялата градска мрежа.
Не ства и работнички за реклама. Първо, знаят всички реклами. И второ, какво ще изреждам за рекламиране като всичко е дибидюз на площада.
Може и да са украшения там. Но някои са толкова грозни, че те ще ми заразказват приказки за страшилища, знаят ги. Или ще описват плашилото на баба си от бустана.
Ако децата бяха по малки, щях да кажа кукли. Те и без това мятат само на единици коли. Обаче така ще ревнат, че.
Става и да са изпаднали от някой товар на тир. Но тия дяволчета ще ме парират. Пак на българите ли се падна най- грозното.
Освен пътни знаци. Ама с тези катастрофи напоследък
- Кажи нещо и ти де, какво ми мълчиш като тъпунгер на който сякаш му е приятно наоколо.
Мандредин Наредников си държеше волана и въобще не обърна внимание на съдържанието на жена си. Обаче сега след като го замеси , погледна зачервената пуешка физономия на огледалото и без да се обръща със спокоен равен тон заприказва.
- Да не мислиш, че като ми се периш тука нищо не знам. Само, че не ми дреме. На някои мръсници поне им личи и не го крият. Не, че ги познавам лично. А с тоя червен маникюр с който замахваш и оправяш света, правиш и други неща. Какво стана, защо млъкна?
А децата ли, абе имаше нещо та...
А там при майка ти една халтура, ум да ти зайде. От къде мислиш се научи да псува малкия. А голямата, защо се държи като селска клюкарка?
При тези мръсници от които имаш алергия, понякога отиват едни ей такива стреснати мъже от едни по - големи мръсници.
Какво стана, езика ли си глътна. Не съм спирал тука, ако питаш. И сега спокойно мога да шофирам без да катастрофирам от твоите бурни напъни и обвинения в пътните знаци.
Айде, че семейното блюдо ни чака.
05 април 2011, вторник
Цветен идеал
Каво са подаръците
на думата и млада
и летящата душа
с корсажче без покритие
което някой смъква
да плюе и замъква
когато остарее
на метлата е слуга
не трябва да реди
червенички куплети
да ги връзва в слънца
покрай нея погледи
мръснишки
отсреща
начупени огледала
да си облече
слугинска същност
да намотае
черният парцал
това изискват
какво е всъщност
една душа
с цветен идеал.
на думата и млада
и летящата душа
с корсажче без покритие
което някой смъква
да плюе и замъква
когато остарее
на метлата е слуга
не трябва да реди
червенички куплети
да ги връзва в слънца
покрай нея погледи
мръснишки
отсреща
начупени огледала
да си облече
слугинска същност
да намотае
черният парцал
това изискват
какво е всъщност
една душа
с цветен идеал.
04 април 2011, понеделник
Суска пак е на линия
Котката ми беше болна, но вече е на оздравяване. При прегледа втеринаря каза, че има нещо персийско, а аз съм казвала, че е улична превъзходна. Както ще видите, сега се дуе тук и там при една кака :D. Ама нали е здрава :))
Страничка12 - Лъв е сгафил
А косматия в това време дебнеше около кухнята. Прозорецът беше отворен, сякаш казваше- ела бе Лъв ще играем на сита ламя.
Продуктите чинно бяха наредени на плота и лукавите му очички заиграха. Това там е лук. Кой уважаващ себе си хищник ще ръба тая умирисана глава. Единствено по информация на стопанката, демек майката на Любчо, сляпото куче го вадеше още в почвата. Това ще е някое от извън племенен род от танганайпрост планета щом яде такова нещо.
Другото там е магданоз.Само за листни въшки, на които даже и опашката му не обръщаше внимание.
И един куп домати и пипер. Въобще не смяташе да се хвърля на диета. Нито на зеленчукова нито на плодова с ябълките от фруктиерата.
Вече си помисли, че в тая къща ще умират от глад и неговият приятел Любчо ще се затрие от тревалъци. В тоя момент съзря едно доста грамадно пиле на дъската, а ножът беше останал забит в бързината. Явно майката на Любчо е побързала да го вдигне за онова училище. Тука Лъв се ухили /що ли/, че чак ушите му клепнаха. Като знаеше, колко ще трае събуждането въобще не се обезпокои. Спокойно взе да дава назад и да измерва мярката на засилване и растоянието до плота. Само, че си беше припрян а и краката не искаха да слушат, та скочи.
- Лангър, тангър, тряяяяяяяяс и пиле, дъска, котак стана едно. Ножа го нямаше и не успя и ухото да му засегне. В това време се чуха бързи стъпки в коридора. Вратата се отвори. Майката на Любчо с крайчеца на очите си видя, как голямото и пиле изчезва през прозореца. Опита се да стигне до там, но не успя. Подхлъзна се на разлигавения под и се намери до празната дъска и припадна.
Когато се събуди, пълзешката се дотътри до прозореца и ахна...
следва продължение
Продуктите чинно бяха наредени на плота и лукавите му очички заиграха. Това там е лук. Кой уважаващ себе си хищник ще ръба тая умирисана глава. Единствено по информация на стопанката, демек майката на Любчо, сляпото куче го вадеше още в почвата. Това ще е някое от извън племенен род от танганайпрост планета щом яде такова нещо.
Другото там е магданоз.Само за листни въшки, на които даже и опашката му не обръщаше внимание.
И един куп домати и пипер. Въобще не смяташе да се хвърля на диета. Нито на зеленчукова нито на плодова с ябълките от фруктиерата.
Вече си помисли, че в тая къща ще умират от глад и неговият приятел Любчо ще се затрие от тревалъци. В тоя момент съзря едно доста грамадно пиле на дъската, а ножът беше останал забит в бързината. Явно майката на Любчо е побързала да го вдигне за онова училище. Тука Лъв се ухили /що ли/, че чак ушите му клепнаха. Като знаеше, колко ще трае събуждането въобще не се обезпокои. Спокойно взе да дава назад и да измерва мярката на засилване и растоянието до плота. Само, че си беше припрян а и краката не искаха да слушат, та скочи.
- Лангър, тангър, тряяяяяяяяс и пиле, дъска, котак стана едно. Ножа го нямаше и не успя и ухото да му засегне. В това време се чуха бързи стъпки в коридора. Вратата се отвори. Майката на Любчо с крайчеца на очите си видя, как голямото и пиле изчезва през прозореца. Опита се да стигне до там, но не успя. Подхлъзна се на разлигавения под и се намери до празната дъска и припадна.
Когато се събуди, пълзешката се дотътри до прозореца и ахна...
следва продължение
03 април 2011, неделя
Игрословица
Преместете буквите и думите
по такъв ред
че да получите
българска народна приказка.
артбя къляба мтиаарт и антлзтаа
по такъв ред
че да получите
българска народна приказка.
артбя къляба мтиаарт и антлзтаа
През ключалката
Какво мога да ти пращам, освен събудените си мисли. А те като новобранци, все се строяват до вратата. Обуват протритите си обувки и ги броят за нови. Малките им пръстчета се прокрадват през дупките на времето като юнаци. Връзват оръфаните си вързанки и търсят оня който ще ги кръстоса.
Или неволния жест на ръката, която няма на какво да маха за пристигане. Посиняла е до стискане сякаш е докоснала планета, а всъщност е празна.
Крачките забравени. Обули са изстиналите джапанки и са останали неизпратени.
А може би онези тръпки, които са по всякога. Но в забързания някой се скриват неразбрани в някоя приказка от нереалност.
И някакво ухание на туптящо, което не спи с нощта и не се събужда с утрото. Не бяга от вятъра и от студ не се разпада. Слънцето не го превръща в прах.
Стои си и се носи с мисълта. Може да почука и на твоята врата.
Или да влезе през ключалката.
Или неволния жест на ръката, която няма на какво да маха за пристигане. Посиняла е до стискане сякаш е докоснала планета, а всъщност е празна.
Крачките забравени. Обули са изстиналите джапанки и са останали неизпратени.
А може би онези тръпки, които са по всякога. Но в забързания някой се скриват неразбрани в някоя приказка от нереалност.
И някакво ухание на туптящо, което не спи с нощта и не се събужда с утрото. Не бяга от вятъра и от студ не се разпада. Слънцето не го превръща в прах.
Стои си и се носи с мисълта. Може да почука и на твоята врата.
Или да влезе през ключалката.
02 април 2011, събота
Да се намериш из нета
Бях си обещала да не рушкам из нета. Но пак не устоях. Знаех, че ще е така.
Не ми се ще да казвам причините поради които се завърнах доста назад, примерно август миналата година, грабнах заглавията и хоп на Google. Намерих си две драсканици, айде не откраднати, присвоени. Не съм аз автора де. Някакъв форум и сайт, за които не съм чувала. Не продължих, че да не се увеличат.
Не ми се водеше борба. Правила съм го. Когато явно под носът ме правят на хаху.
Просто няма закон за живота, а аз за драсканици.
И кои са по-лоши?
Сайтовете без правила. Ония, които публикуват чужди неща. Или тези, които четат, визхищават се и коментират въпреки ,че се досещат от къде е всичко.
Е няма да рушкам вече, защото човешкото съзнание има различна мярка и аз не мога да го спра. Просто ми стана ядно, че за пореден път е така.
Ама ще виждам без да искам, няма как. И ще се опитвам да се боря където мога.
Не ми се ще да казвам причините поради които се завърнах доста назад, примерно август миналата година, грабнах заглавията и хоп на Google. Намерих си две драсканици, айде не откраднати, присвоени. Не съм аз автора де. Някакъв форум и сайт, за които не съм чувала. Не продължих, че да не се увеличат.
Не ми се водеше борба. Правила съм го. Когато явно под носът ме правят на хаху.
Просто няма закон за живота, а аз за драсканици.
И кои са по-лоши?
Сайтовете без правила. Ония, които публикуват чужди неща. Или тези, които четат, визхищават се и коментират въпреки ,че се досещат от къде е всичко.
Е няма да рушкам вече, защото човешкото съзнание има различна мярка и аз не мога да го спра. Просто ми стана ядно, че за пореден път е така.
Ама ще виждам без да искам, няма как. И ще се опитвам да се боря където мога.
01 април 2011, петък
Игрословица
Преместете буквите и думите
по такъв ред
че да получите
българска поговорка.
кктрааа
съки
ас
жааълт
ан
по такъв ред
че да получите
българска поговорка.
кктрааа
съки
ас
жааълт
ан
Тя беше
Същото тяло и очертания. Не съвсем прилепнала рокля, която оставяше мъжките фантазии да се развихрят. А материята от една специална коприна. Не, всичките и мускулчета играеха и огъвха плата на фигури.
Тя беше!
Върна се двадесет години назад.
Когато се покажеше, събираше очите им и ги връзваше на моряшки възли. Всички погледи се залепваха най-вече на задника и. Защото тя не спираше никога ,и не сварваха да и видят лицето. Сякаш нарочно като стигне до тях отмяташе дългата си коса да се вижда как се движи като живак.
А крката и като една достойна и голяма гарнитура се мятаха като знамена, пред които всички заставаха във всевъзможни животински и хишнически пози.
Никой не се интересуваше как се казва, коя е, и от къде е. За тях тя беше, една обща сексулна картина. Всеки искаше тази картина, но не за да я пази, а да я разскъса.
Разнасяха я в спални със сатен, на кухненски плот, в градската градина посред бял ден и къде ли не. Нищо, че тя си нямаше понятие и се изключваха всякаъв вид чувствени нещица като любов.
Може би само с крайчеца виждаше залепналиете им ченета на тротоара. Все пак повтаряше репортора си и преминаваше покрай тях по един и същи начин, като желан къс за скесуален нагон.
Та и сега. Тя беше!
Тръгна подир нея както преди толкова време, привлечен като от магнит. Реши, че двайсет годин са досттъно време да се реши да я спре.
Същата фортуна, но искаше да види лицето и от близо. Беше прихванал някаква сантименталност. Без да поглежда къде стъпва, леко побягна.
Тя беше.
Все така изправена, горда и с онази специална осанка намирисваща на сексуален намек.
Изведнъж пресече отсреща. А той не така млад и бърз се понапъна и хоп премина на червен светофар посред бурното и бясно свиркане на колите.
Толкова беше заслепен та се спъна в банкета и падна. Когато повдигна поглед, потъна в дълбоките и сини очи на жена си. Беше си купила нова рокля.
Тя беше!
Върна се двадесет години назад.
Когато се покажеше, събираше очите им и ги връзваше на моряшки възли. Всички погледи се залепваха най-вече на задника и. Защото тя не спираше никога ,и не сварваха да и видят лицето. Сякаш нарочно като стигне до тях отмяташе дългата си коса да се вижда как се движи като живак.
А крката и като една достойна и голяма гарнитура се мятаха като знамена, пред които всички заставаха във всевъзможни животински и хишнически пози.
Никой не се интересуваше как се казва, коя е, и от къде е. За тях тя беше, една обща сексулна картина. Всеки искаше тази картина, но не за да я пази, а да я разскъса.
Разнасяха я в спални със сатен, на кухненски плот, в градската градина посред бял ден и къде ли не. Нищо, че тя си нямаше понятие и се изключваха всякаъв вид чувствени нещица като любов.
Може би само с крайчеца виждаше залепналиете им ченета на тротоара. Все пак повтаряше репортора си и преминаваше покрай тях по един и същи начин, като желан къс за скесуален нагон.
Та и сега. Тя беше!
Тръгна подир нея както преди толкова време, привлечен като от магнит. Реши, че двайсет годин са досттъно време да се реши да я спре.
Същата фортуна, но искаше да види лицето и от близо. Беше прихванал някаква сантименталност. Без да поглежда къде стъпва, леко побягна.
Тя беше.
Все така изправена, горда и с онази специална осанка намирисваща на сексуален намек.
Изведнъж пресече отсреща. А той не така млад и бърз се понапъна и хоп премина на червен светофар посред бурното и бясно свиркане на колите.
Толкова беше заслепен та се спъна в банкета и падна. Когато повдигна поглед, потъна в дълбоките и сини очи на жена си. Беше си купила нова рокля.
Абонамент за:
Публикации (Atom)